РЕШЕНИЕ
№ 302
гр. Перник, 10.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети септември през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ
Членове:Петър В. Боснешки
МАРИЯ В. МИЛУШЕВА
при участието на секретаря ЕМИЛИЯ Г. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ Въззивно
гражданско дело № 20221700500252 по описа за 2022 година
Предмет на въззивното производство е въззивна жалба от „Теленор България“
ЕАД, чрез адвокат В. Н., срещу решение № 96 от 04. 02. 2022г. по гр. д. №
3601 / 2022г. по описа на Пернишкия окръжен съд, в частта, с която е
отхвърлен предявения от дружеството установителен иск за сумата 377,33лв.,
от които общо неустойки в размер на 155,04лв. /това е обжалваемата сума/ и
общата сума в размер на 222,29, представляваща разлика в цената на
мобилните устройства без абонамент и преференциалната лизингова
цена/преференциалната цена на която са предоставени, като жалбата касае
само сумата от 155,04лв. Навеждат се доводи, че решението е неправилно в
тази му част, тъй като съдът не се е запознал подробно с фактическата
обстановка по делото, не е обсъдил задълбочено събраните по делото
доказателства и твърденията на ищцовото дружество, поради което е
направил неправилни изводи. Навежда доводи, че основанието за начисление
на неустойките е уговорено в неустоечните клаузи – т.11,б. „А“ от
Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен
номер + *** и раздел IV, чл. 3, б. „А“ от Допълнително споразумение към
1
договор за мобилни услуги с предпочетен номер + ***, в исковата молба и в
становището по доклада на съда, ищцовото дружество е описало подробно
механизма , по който са начислени процесните неустойки. Посочва, че двете
неустойки са в размер на 62,46лв. + 92,58лв., които суми са в размер на точно
три абонаментни такси без ДДС, като към втората сума следва да се прибавят
и част от отстъпките, които потребителят е ползвал.
Моли решението в обжалваната му част да бъде отменено като
неправилно и предявения установителен иск да бъде уважен и за процесната
сума. Моли да му се присъдят направените разноски в заповедното
производство, в производството пред Пернишкия районен съд и във
въззивното производство. За съдебно заседание дружеството, чрез адвокат В.
Н. е депозирало писмена молба, с която е заявило, че поддържа въззивната
жалба и моли да бъде уважена. Моли да му бъдат присъдени направените
разноски в заповедното производство, в установителното производство пред
Пернишкия районен съд и в производството пред Пернишкия окръжен съд.
Насрещната страна Г. Д. П. не е подала писмен отговор и не е изразила
становище по въззивната жалба.
Въззивната жалба се явява редовна и процесуално допустима –
подадена е от активно легитимирана страна, имаща правен интерес от
обжалването, в преклузивния срок за обжалване и подлежи на разглеждане по
същество.
Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното
решение, по реда на чл. 269 ГПК, Пернишкият окръжен съд намира, че
обжалваното решение се явява валидно. Същото е постановено от съдия от
Пернишкия районен съд, в рамките на неговата компетентност и в
предвидената от закона форма.
Съдът намира, че обжалваното решение се явява допустимо. Налице е
правен спор между процесуално правоспособни и дееспособни правни
субекти. Налице са положителните процесуални предпоставки за
упражняване правото на иск и не са налице отрицателните процесуални
предпоставки, водещи до неговото погасяване - за процесните суми е водено
заповедно производство по ч. гр. дело № 1007 / 2021 г. по описа на
Пернишкия районен съд за сумите, които са предмет на настоящото исково
производство срещу Г. Д. П.. Заповедта за изпълнение на парично задължение
2
въз по чл. 410 от ГПК, е била връчена на длъжника на 11. 14. 2021г. /л. 14 – л.
16 от заповедното производство/, поради което съдът е указал на заявителя,
че може в едномесечен срок да предяви установителен иск. Разпореждане №
269018 от 25. 02. 2021г. на Пернишкия районен съд до заявителя, е получено
от дружеството на 08. 06. 2021г. На 08. 07. 2021г. дружеството заявител е
предявило установителния си иск, поради което същият иск е допустим.
Съдът се е произнесъл именно по предявения установителен иск.
Следователно решението в обжалваната му част не е недопустимо.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, по въпросите за
незаконосъобразност на обжалваното решение, въззивният съд е ограничен от
изложеното в жалбата. Преценявайки изложените доводи, становището на
насрещните страни, както и събраните по делото доказателства Пернишкият
окръжен съд намира следното :
Съдът следва да отбележи, че ищцовото дружество в производството
пред Пернишкия районен съд, претендира общата искова сума въз основа на
четири фактури – за стойността на предоставени и потребени, но незаплатени
мобилни услуги, абонаментни такси и лизингова вноска, по третата само за
лизингова вноска а по четвъртата от 05. 15. 2018г. за сумата 692,54лв. –
неустойка 92,58 лв. за предпочетен номер + ***; 78,47.
Искът е уважен за общата сума от 923,55лв., представляваща сбор от
вземанията от първите три фактури и за част от вземането по четвъртата
фактура в размер на 315,21лв. В тази част решението не е обжалвано и е
влязло в сила.
За сумата над 315,21лв. до 692,54лв. за вземането по четвъртата фактура
от 05. 12. 2018г. /т.е. за сумата от 377,33лв./, относима към претенцията за
неустойки за предсрочно прекратяване на договори искът е отхвърлен като
неоснователен. Част от тази сума в размер на155,04лв. е предмет на
въззивното производство.
В заявлението – л.5 от заповедното производство, пред Софийския
районен съд, е посочено как за образувани неустойките за телефонен номер
*** и за телефонен номер *** - в размер на тримесечните абонаментни такси
за двата телефонни номера.
Това се потвърждава и от писмено становище на ищеца с рег. № 11 от
04. 01. 2022г., раздел I – л.42 от производството по установителния иск пред
3
Пернишкия районен съд.
По делото обаче никъде няма конкретизация как се формира останалата
претенция за горницата по отношение на неустойката над 74,97лв. до
92,58лв., а именно какъв е размера на частта от ползваната стойност на
отстъпките от абонаментните планове, съответстваща на оставащия срок от
договора, касаеща претенцията за телефонен номер ***. Освен това
Пернишкият окръжен съд следва да отбележи, че в представения документ,
касаещ този телефонен номер, не са копирани началните редове от него,
поради което не може да се установи наименованието на самия документ –
л.19 от заповедното производство пред Софийския районен съд. Освен това
не е копирана и най – лявата част от него, за да се установи на същата
страница има ли текстове до т.8 включително, защото на втора страница, се
започва от т.9 нататък. Действително в последния абзац на т.11 е уговорена
дължимостта на неустойка , която не може да надвишава трикратния размер
на стандартните тримесечни абонаменти, но след като не може да се установи
какъв е този документ, както и липсва копиране на най – лявата част от него,
за да се установи дали е в пълен вид, то жалбата срещу решението за сумата
92,58лв. се явява неоснователна.
Жалбата се явява основателна за сумата в размер на 62,46лв. неустойка,
уговорена в раздел IV, т.3 от Допълнително споразумение към договор за
мобилни /фиксирани услуги с телефонен номер ***, представляваща
умножената абонаментна такса без ДДС в размер на 20,82лв. по три месечни
абонаменти.
Неустойката е фактурирата на 05. 12. 2018г. , а заявлението за издаване
на заповед за изпълнение е депозирано на 27. 11. 2020г. първоначално в
Софийския районен съд, поради което не са изтекли повече от три години и
възражението на ответницата, обективирано в писмения и отговор по
първоинстанционното дело, за изтекла погасителна давност, се явява
неоснователно.
С оглед гореизложеното решението следва да бъде отменено в частта, с
която е отхвърлен иска за сумата от 62,46лв. неустойка и установителния иск
за тази сума следва да бъде уважен.
В останалата обжалвана част решението следва да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно.
4
С оглед уважената част от иска, както и от жалбата, Г. П. следва да
бъде осъдена на заплати на „Теленор България“ ЕАД :
- още сумата 18,53лв. разноски, направени в заповедното производство
по ч. гр. д. № 1007 / 2021г. по описа на РС – Перник, съразмерно уважената
част от заявлението,
- още сумата 19,75лв. разноски направени в исковото производство по
гр. д. № 3601 / 2021г. по описа на РС – Перник, съразмерно уважената част от
иска,
- сумата 130, 93лв. разноски в производството пред Пернишкия
окръжен съд, съразмерно на уважената част от жалбата.
Водим от гореизложеното и в същия смисъл, съдът
РЕШИ:
Отменява решение № 96 от 04. 02. 2022г. по гр. д. № 3601 / 2022г. по
описа на Пернишкия окръжен съд, в частта, с която е отхвърлен предявения
от ищеца „Теленор“ България“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: 1766 София, ж.к. „Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6,
установителен иск срещу ответника Г. Д. П., с ЕГН **********, с адрес ***,
с който моли да бъде признато, че ответницата дължи на ищеца сумата
62,64лв. неустойка, представляваща част от общата сума от 377,33лв. за
която искът е бил отхвърлен, по Заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 1007 /
2021г. по описа на Пернишкия районен съд и ПОСТАНОВЯВА:
Признава за установено по иска на „Теленор“ България“ ЕАД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление : 1766 София, ж.к. „Младост
4“, Бизнес Парк София, сграда 6, че ответницата Г. Д. П., с ЕГН **********,
с адрес ***, дължи на ищеца сумата 62,64лв. неустойка по Заповед за
изпълнение по ч. гр. д. № 1007 / 2021г. по описа на Пернишкия районен съд.
Потвърждава решение № 96 от 04. 02. 2022г. по гр. д. № 3601 / 2022г.,
по описа на Пернишкия районен съд, в останалата му обжалвана част.
Осъжда Г. Д. П., с ЕГН **********, с адрес ***. да заплати на
„Теленор“ България“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: 1766 София, ж.к. „Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6,
следните суми :
5
- още сумата 18,53лв. разноски, направени в заповедното
производство по ч. гр. д. № 1007 / 2021г. по описа на РС – Перник,
съразмерно уважената част от заявлението,
- още сумата 19,75лв. разноски, направени в исковото производство по
гр. д. № 3601 / 2021г. по описа на РС – Перник, съразмерно уважената част от
иска,
- сумата 130, 93лв. разноски в производството пред Пернишкия
окръжен съд, съразмерно на уважената част от жалбата.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6