Р Е Ш
Е Н И Е
№…………/04.07.2019г.,
гр. София
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Софийски градски
съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на четвърти юли през две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕЛИЦА ЙОРДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА
РАДОСТ
БОШНАКОВА
като разгледа
докладваното от съдия Е. Андреева ч.гр.дело № 7529 по описа за 2019г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.436 от ГПК.
Образувано е по жалба от „Застрахователно акционерно
дружество ОЗК – З.“ АД, /“ЗАД ОЗК – З.“ АД/, ЕИК *******, със седалище и адрес
на управление:***, подадена чрез пълномощник – адв. Свилен Стоянов, съдебен
адрес: гр. София, район“Слатина“, ул.“*******, срещу съобщение с изх.№ 020288/16.04.2019г. по
изп.дело № 20198440400623 по описа на ЧСИ С.Я.с рег.№ 844 на КЧСИ, с район на
действие СГС, относно разноските по изпълнението.
В жалбата се твърди, че
претендирания от взискателя адвокатски хонорар е над законоустановения минимум
в Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, във
връзка с което е начислена и пропорционална такса над размерите, посочени в
т.26 от ТТРЗЧСИ. Поддържа се, че размера на присъдения в полза на взискателя
адвокатски хонорар за изпълнителното производство е прекомерен и не съответства
на правната и фактическа сложност на делото, тъй като единствените, предприети
от пълномощника на взискателя действия са подаване на молба за образуване на
изпълнителното дело с посочване в нея на способа за изпълнението, както и че е
неприложима разпоредбата на чл.10 т.2 от Наредба № 1/2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, поради което и не са налице основания
за присъждане на хонорар в заявения от взискателя размер, включително и на
допълнително претендирания адвокатски хонорар в размер на 36лв. Твърди се, че
включването на адвокатското възнаграждение в събраната сума по смисъла на т.26
от ТТРЗЧСИ е незаконосъобразно, тъй като материалният интерес, върху който се
изчислява пропорционалната такса е само присъденото вземане по изпълнителния
лист. В условията на евентуалност се прави искане, ако съдът счeте, че адвокатското възнаграждение следва да бъде
включено в събраната сума, след намаляване размера на същото, да бъде намален и
размера на начислената по т.26 от ТТРЗЧСИ пропорционална такса. Прави се искане
за отмяна на обжалваното постановление, в посочените по-горе части. Претендира
се присъждане на сторените разноски в настоящото производство.
Постъпило е възражение от
взискателя по изпълнителното дело – ЗАД»А.Б.», чрез пълномощника му, в което жалбата
се оспорва, като се излага, че определеното адвокатско възнаграждение в
изпълнителното производство е в размерите по чл.10 т.1 и т.2 от Наредба №
1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и е с включен
ДДС. Поддържа се, че възнаграждение по чл.10 т.2 от Наредбата е дължимо,
доколкото в срока за доброволно изпълнение длъжникът не e заплатил доброволно присъдените суми, както и поради
това, че взискателят, чрез пълномощника си, след изтичане на срока за
доброволно изпълнение, е подал още две молби: на 12.04.2019г. - за извършване
на справка относно откритите на името на длъжника банкови сметки и на
15.04.2019г. – за налагане на запор върху банкови сметки на длъжника в
конкретна банка. Прави се искане за отхвърляне на жалбата и за присъждане на
сторените разноски в настоящото производство.
Постъпили са и мотиви на ЧСИ за
неоснователност на жалбата.
Съдът, като съобрази доводите на
страните и след запознаване с доказателствата по делото, намира, че жалбата е
процесуално допустима, а по същество я счита за неоснователна, поради следното:
Изп.дело № 20198440400623 по
описа на ЧСИ С.Я.с рег.№ 844 на КЧСИ, с район на действие СГС, е образувано на 01.03.2019г.
по молба на ЗАД»А.Б.», подадена чрез пълномощник – адв. А.Б.от САК и въз основа
на изпълнителен лист от 11.02.2019г., издаден по решение № 3231/07.01.2019г. по
гр. дело № 58465/2017г. на СРС, II ГО, 160 състав, срещу длъжника “ЗАД ОЗК – З.“ АД за
заплащане на сумата от 18,67лв., представляваща законна лихва върху главницата
от 745,45лв., считано от датата на подаване на исковата молба – 25.08.2017г.,
до 22.11.2017г., както и на основание чл.78 ал.2 от ГПК, разноски по делото в
размер общо на 290лв., от които: сумата от 50лв. – държавна такса и 240лв. –
адвокатско възнаграждение.
На длъжника е връчена ПДИ на 07.03.2019г., като е
уведомен, че задължението му по изп.дело е в общ размер на: 18,67лв. –
законната лихва за изтекъл период, сумата от 290лв. – разноски в изп.лист и
разноски по изп.дело, както следва: 240лв. – адвокатско възнаграждение,
87,60лв. – обикновена такса и 65,84лв. – пропорционална такса към 05.03.2019г.
С молба вх.№ 017640/12.04.2019г., предвид липсата на
плащане в срока за доброволно изпълнение, взискателят е поискал да бъде
извършена справка относно притежаваните банкови сметки от длъжника, като е
подал и молба вх.№ 017917/15.04.2019г., с която е поискал да бъде наложен запор
върху банковите сметки на длъжника в „Общинска банка“ АД и е поискал, на
основание чл.10 т.2 от Наредба № 1/2004г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, да бъде присъединен за
събиране по изп.дело допълнителен адвокатски хонорар в размер на 36лв. с
включен ДДС.
С Постановление от 16.04.2019г. е
наложен запор върху банковите сметки на длъжника/“ЗАД ОЗК – З.“ АД в «Общинска банка» АД, за което е изпратено
запорно съобщение до банката с изх.№ 020286/16.04.2019г., като с посоченото
постановление е присъединен за събиране по делото допълнителен адвокатски
хонорар от 36лв. с ДДС, за което длъжникът е уведомен на 18.04.2019г. с
обжалваното съобщение с изх.№ 020288/16.04.2019г.
Видно от писмо вх.№ 01987125.04.2019г.
по описа на ЧСИ, изпратено до съдебния изпълнител от «Общинска банка» АД е, че
в изпълнение на изпратеното запорно съобщение, от банковата сметка на “ЗАД
ОЗК – З.“ АД с платежно нареждане от 19.04.2019г. с наредител същото дружество,
банката е превела изцяло дължимата сума от 808,43лв.
Съдът, като съобрази конкретните
извършени действия за процесуално представителство по изпълнителното дело от
пълномощника на взискателя, намира, че обжалваното постановление се явява
законосъобразно, поради следното:
От приложените по делото
доказателства – фактура № 623/01.03.2019г. и фактура № 635/15.04.2019г., се
установява, че на пълномощника на взискателя – адв. А.Б., са изплатени
претендираните от взискателя ЗАД»А.Б.» суми за адвокатско възнаграждение за
образуване и процесуално представителство по изпълнителното дело, като между
страните по делото липсва и спор относно това обстоятелство.
От значение за преценка на
основателността на частната жалба в случая е обстоятелството, че длъжникът не е
извършил плащане на дължимите суми по изп.дело № 20198440400623 по описа на ЧСИ
С.Я.с рег.№ 844 на КЧСИ, с район на действие СГС в срока за доброволно
изпълнение, което е наложило извършването на други действия от пълномощника на
взискателя във връзка с процесуалното му представителство по изп.дело –
подаване на молби за справка относно притежаваните банкови сметки от длъжника и
за налагане на запор върху банкови сметки на същия в конкретна банка –
«Общинска банка» АД, както и че вследствие тези предприети от него действия ЧСИ
е изпратил запорно съобщение и едва след получаването му дължимата сума е била
преведена по изп.дело. За фактически извършените от процесуалния представител
на взискателя действия, посредством които е осигурено събиране на вземанията,
на пълномощника на взискателя се дължи възнаграждение, както по чл.10 т.1 от Наредба
№ 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения – за
образуване на изпълнителното дело, така и по т.2 от същата разпоредба – за
водене на изпълнителното дело. Размерът на адвокатското възнаграждение
съответства на предвиденото в цитираните разпоредби, с включен ДДС, поради
което и с оглед изложеното, съдът намира, че подадената жалба се явява
неоснователна. Предвид действителната правна и фактическа сложност на делото, както
и с оглед определения размер на адвокатското възнаграждение, съдът счита, че не
са налице предпоставките по чл.78 ал.5 от ГПК за намаляване на размера му. Жалбата
се явява неоснователна и по отношение на определената пропорционална такса по
т.26 от ТТРЗЧСИ, тъй като направените от взискателя разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение се включват в понятието «материален интерес» по
смисъла на чл.83 ал.1 от ЗЧСИ и в понятието «събрана сума» по смисъла на т.26
от ТТРЗЧСИ, а доколкото адвокатското възнаграждение не следва да бъде
намалявано, по изложените по-горе съображения, то и не следва да бъде намаляван
размера на определената пропорционална такса.
Независимо от изхода на спора и
направеното искане от длъжника за присъждане на сторените в настоящото
производство разноски, съдът намира, че същото не следва да се уважава,
доколкото съгласно трайно установената съдебна практика, разноски в
производства, в които съдът се произнася по искания за разноски, не се дължат.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на „Застрахователно акционерно дружество ОЗК –
З.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, срещу съобщение с изх.№
020288/16.04.2019г. по изп.дело № 20198440400623 по описа на ЧСИ С.Я.с рег.№
844 на КЧСИ, с район на действие СГС, относно разноските по изпълението.
Решението не подлежи на обжалване, на основание чл.437
ал.4 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.