Р Е Ш Е Н И Е
№
38, том.1, стр. 38
Гр. Кула 05.07.2019г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Районен
съд Кула, втори състав, в открито заседание на единадесети юни две хиляди и
деветнадесета година в състав:
Районен съдия: Дияна Дамянова -
Цанкова
със
секретаря Лозана Петкова и с
участието на прокурора
............................ като разгледа докладваното от
съдията Дияна Дамянова - Цанкова гражданско дело № 35 от 2019г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по искова молба от 25.02.2019 г. Б.И.В., ЕГН ********** *** е
поискал от съда да осъди ответника Н.З.М., ЕГН ********** *** да му заплати
сумата от 1036,80 лв. , представляваща арендно плащане за стопанската 2017г./2018г. по сключен
между страните Договор за наем на земеделски земи - нива с площ 11,000дка, имот №
144007, четвърта категория, местност „Глушков връх“ в землището на с.С., общ.
Кула, нива с площ 10,800дка, имот № 183002, трета категория, местност „Млаките“
в землището на с.Старопатица, общ. Кула, нива с площ от 10,600дка, имот №
221013, четвърта категория, местност „Райково поле“, в землището на с.С., общ.
Кула; сумата от 34,27лева, обезщетение за
забава върху горната главница за периода от 30.10.2018г. до 25.02.2019г., както и сумата от 631,95лева
представляваща обезщетение за забава за периода от 25.02.2016г. до 25.02.2019г., върху арендните възнаграждения за стопанските години 2012г./2013г.,
2013г./2014г. и 2014г./2015г., която главница е в общ размер на 2 073,60лева по Договор за аренда между страните от 26.07.2012г.; сумата от
179,93лева представляваща обезщетение за забава за периода от 15.11.2016г. до 25.02.2019г., върху арендното възнаграждение
за стопанската 2015г./2016г., която главница е в размер на
777,60лева по същия договор за аренда и сумата от
101,09лева обезщетение за забава за периода от 15.11,2017г. до 25.02.2019г., върху арендното възнаграждение за
стопанската 2016г./2017г., която главница е в размер на 777,60лева по посочения договор за аренда.
В първото по делото заседание, съдът
на основание чл. 214 от ГПК е допуснал изменение на иска за обезщетение
за забава, като същия се счита предявен, както следва: за сумата от 541,52лева, представляваща
обезщетение за забава за периода от 25.02.2016г.
до 21.09.2018г., върху арендните възнаграждения за стопанските
години 2012г./2013г., 2013г./2014г. и 2014г./2015г., която главница е в общ
размер на 2 073,60лева
по Договор за аренда между страните от 26.07.2012г.; за сумата от 146, 02 лева
представляваща обезщетение за забава за периода от 15.11.2016г. до 21.09.2018г., върху арендното възнаграждение за стопанската
2015г./2016г., която главница е в размер на 777,60лева по същия договор за аренда и за сумата от
101,09лева обезщетение за забава за периода от 15.11,2017г. до 21.09.2018г., върху
арендното възнаграждение за стопанската 2016г./2017г., която главница е в
размер на 777,60лева
по посочения договор за аренда.
Ищецът твърди, че
с ответника на 20.07.2017г. е сключил договор за наем на земеделски земи по силата на който, ищецът в качеството на наемодател е предоставил на
ответника, в качеството на наемател, за
временно и възмездно ползване земеделска земя - нива с площ 11,000дка, имот №
144007, четвърта категория, местност „Глушков връх“ в землището на с.С., общ.
Кула, нива с площ 10,800дка, имот № 183002, трета категория, местност „Млаките“
в землището на с.Старопатица, общ. Кула, нива с площ от 10,600дка, имот №
221013, четвърта категория, местност „Райково поле“, в землището на с.С., общ.
Кула, срещу задължение на наемателя да плаща наемна цена в размер на 32,00лева
на декар земеделска земя, който договор е сключен за срок от 1
/една/ стопанска година - 2017г.-2018г. Ищецът
твърди, че съгласно чл.
2/2/ от сключения договор, наемното плащането се извършва в края на всяка
стопанска година, но не по-късно от 30 - ти октомври на съответната стопанска
година, а на основание чл. 10.1 от Договора,
същият е прекратен с изтичане на срока, за който е сключен - 30.10.2018г.Ищецът твърди също, че е изпълнил задълженията си по
договора за предоставяне ползването на обектите на наемния договор, осигурил е тяхното спокойно и безпрепятствено ползване през целия срок на договора, но ответникът не е изпълнил задълженията си по договора за
заплащане на наемното плащане
за срока на
действие на договора - за стопанската 2017/2018г. в размер на 32,00лева на декар. Излагат се твърдения, че с Решение № 160 том 1 стр. 160, от
13.12.2018г. по гр. дело № 283 / 2018г. по описа на Районен съд Кула, ответникът е осъдена да заплати на ищеца сумата от 3628.80 лева арендни възнаграждения за
стопанските от 2012/2013 до 2016/2017г. по договор за аренда сключен на
26.07.2012 г, на основание чл.8 от ЗАЗ, ведно със законната лихва от
предявяване на иска - 21.09.2018г. до окончателното издължаване, като плащането по
посочения договор се извършва в края на всяка стопанска година, но не по-късно от 15.11.
на съответната година, а договорът е сключен със срок от пет
стопански години и на основание чл. 8. 1 от Договора,
същият е прекратен с изтичане на срока, за който е сключен-01.10.2017г. , като ищезцът излага твърдения, че в посоченото
производство не е претендирал
обезщетение за забава върху главницата.
От ответника
е депозиран отговор на исковата молба в срока по чл. 131 от ГПК, в който
отговор оспорва предявените искове, като прави възражение за изтекла погасителна давност по отношение
на претендираното обезщетение за забава върху главницата присъдено по гр. дело
283/2018г. по описа на РС – Кула, представляваща арендни възнаграждения за
стопанските години 2012/2013гг, 2013/2014г. и 2014/2015г.
В съдебно заседание ищецът, чрез своя пълномощник –
адвокат Десислава Дикова поддържа исковата претенция и моли съда да я уважи
изцяло като основателна и доказана. Ответникът не се явява и не се представлява
в съдебното заседание. Не изразява становище.
Съдът, след преценка на събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от Договор за наем на земеделски земи
от 20.07.2017г., ищецът, в качеството на наемодател се е съгласила да предоставя на наемателя - ответник в производство, за временно ползване за срок от 1/една/ стопанска година, земеделска земя, както следва: нива с площ 11,000дка, имот №
144007, четвърта категория, местност „Глушков връх“ в землището на с.С., общ.
Кула, нива с площ 10,800дка, имот № 183002, трета категория, местност „Млаките“
в землището на с.С., общ. Кула, нива с площ от 10,600дка, имот № 221013,
четвърта категория, местност „Райково поле“, в землището на с.С., общ. Кула, а ответникът се е съгласил за ползването на описаната по-
горе земеделска земя да и изплаща наемна цена в парична форма в размер на
32/тридесет и два/лева на декар. В чл. 2/2/ от Договора страните по него са се
съгласили плащането да се извърши в края
на всяка стопанска година, но не по- късно от 30 октомври на съответната
година, а съгласно изискването на чл.2, ал.1 от Договора, ищцът се е съгласил в
качеството си на наемател да предостави на ответника- наемодател държането
върху описаните по- горе земеделски земи. От представеното по делото Решение №
160 от 13.02.2018г. на Районен съд Кула, влязло в законна сила на 13.12.2018г.,
се установява, че ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата от 3628,80 лв.
арендни възнаграждения за стопанските 2012/2013г., 2013/2014г., 2014/2015г.,2016/2017г.,
дължими по сключен на 26.07.2012г. между страните Договор за аренда на
земеделска земя, вписан в Служба по
вписвнията гр. Кула с дв.вх. № 1136 от 27.07.2012г., Акт № 291, том II. Видно от посочения договор, който е приет по делото, същият
е сключен между страните за срок от 5 стопански години, като в чл. 2/1/,
ответникът в качеството на арендатор се е съгласил да заплаща на ищеца, в
качеството на арендодател арендно плащане в парична форма, което плащане се
извършва в края на всяка стопанска година, но не по – късно от 15.11 на
съответната година, както следва: за стопанската 2012/2013г. – 20 лв.на декар,
за 2013/2014г. – 22 лв.на декар, за 2014/2015г. – 22 лв.на декар, за
2015/2016г., 2016/2017г. по 24 лв. на декар, като общата площ на предоставената
под аренда земя е 32,400 дка, с оглед на което арендната цена за 2012/2013г. е
648 лв., за 2013/2014г. и 2014/2015г. е по 712,80 лв. или общо 2073,60 лв., за
2015/2016г. и 2016/2017г. по 777,60 лв.
Въз основа на установената фактическа обстановка,
съдът направи следните правни изводи:
Предявени са искове с правна
квалификация чл.79, ал.1, във вр. с чл. 232,ал. 2 ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца
арендно
плащане за стопанската 2017г./2018г. по сключен между страните Договор за наем на земеделски земи от 20.07.2017г и искове по чл. 86 от ЗЗД за осъждане на
ответника да му заплати обезщетение за забава върху главницата за периода от 30.10.2018г. до 25.02.2019г., както и обезщетение за забава за
върху арендните възнаграждения за периода от 25.02.2016г. до 21.09.2018г. за стопанските години 2012г./2013г.,
2013г./2014г. и 2014г./2015г., за
периода от 15.11.2016г. до 21.09.2018г. за стопанската 2015/2016г. и за периода
от 15.11.2017г. до 21.09.2018г. за стопанската 2016/2017г. по Договор за аренда
между страните от 26.07.2012г.
За да се приеме за основателен искът с чл.79, ал.1, във вр. с чл. 232,ал. 2 ЗЗД, е
необходимо съдът да установи, че страните са били в правоотношение, възникнало
по силата на сключен между тях договор за наем на земеделска земя, че ищецът е
изправна страна, а ответникът – неизправна поради виновно неизпълнение на
задължението си да предаде договореното наемно плащане. С определението за
насрочване на делото, съдът е разпределил доказателствената тежест на страните,
кто е посочил, че в доказателствена тежест на ищцата е да докаже възникнало
между страните правоотношение от
сключен договор за наем за
посочените поземлени имоти, елемент от съдържанието на който е задължението на процесуално
легитимирания ответник да заплати наемно възнаграждение за стопанската 2017/2018 година в
претендирания размер от 32 лв. на
декар, настъпила изискуемост на
задължението по договора за наем, както и че ищецът
е изправна страна по договора за наем и е предоставил на ответника в качеството
на наемател имотите, предмет на договора, а в тежест на ответника е да докаже наличие на плащане
или друг правопогасяващ по отношение на задължението му за заплащане на наемното възнаграждение факт до завеждането на исковата молба. По исковете с правна квалификация чл. 86 от ЗЗД в тежест на ищеца
е да докаже наличие на главното вземане за арендни възнаграждения за
стопанските от 2012/2013г. до 2016/2017г. по Договор за аренда между страните
от 26.07.2012г., за което със сила на присъдено нещо е установена тяхната
дължимост от ответника и за стопанската 2017/2018г. по Договор за наем между
страните от 20.07.2017г. Във връзка с релевираното от
ответника възражение за настъпила погасителна давност по
отношение на претендираното от ищеца обезщетение за забава върху арендните
възнаграждения за стопанските години 2012г./2013г., 2013г./2014г. и
2014г./2015г., която главница е в общ размер на 2 073,60лева по Договор за
аренда между страните от 26.07.2012г., ищецът следва
да докаже настъпване на обстоятелства, водещи до нейното спиране или
прекъсване.
Анализирайки събраните по делото доказателства и
доводите на страните, съдът приема за установено по безспорен начин, че същите
са били, на първо място, в наемно правоотношение през стопанската 2017/2018г.,
възникнало по силата на валидно сключен Договор за наем на земеделски земи от
20.07.2017г.за посочените вече от съда земеделски земи - ниви, съдържащ всички
съществени елементи – две насрещни волеизявления, предмет на договора,
договорено наемно плащане. Земеделските земи, предмет на този договор, са били
предадени на наемателя – ответник по делото, което не се оспорва от ответника и
се доказва и от представените от ищцата писмени доказателства по делото,
неоспорени от ответника и приети от съда - Заявление № 07-59с/31.07.2017 по чл. 70,
ал.1 от ППЗСПЗЗ във вр. с чл. 37б, ал.3 от ЗСПЗЗ за стопанската 2017/2018г., с
което ответника е заявил, че желае да участва в масиви за ползване по чл. 37 от
ЗСПЗЗ със земеделските земи, предмет на процесния Договор за наем между
страните от 20.07.2017г. Договорът е
сключен за срок от една години.
В хода на процеса по несъмнен начин се
установи, че наемодателят е бил изправна страна, докато по делото не бяха
ангажирани никакви доказателства, ответникът в качеството си на наемател да е
изпълнил основното си задължение по договора за наем, а именно престиране на наемната цена за ползваните земеделски
земи за стопанските 2017/2018 стопанска година, поето със сключения договор за наем.
С приетия по делото и цитиран Договор
за наем между страните от 20.07.2017г. се установи, че земеделската земя,
предмет на договора е с обща площ от 32,400 дка., а видно от чл.2/1/ от
Договора страните са се съгласили наемното плащане да е в парична форма – 32 лв.
за декар за стопанската 2017/2018 стопанска година, т.е дължимата наемна цена е
в размер на претендиратана от ищеца сума
– 1036,80 лв.
От чл.2/2/ на Договора се установява
също, че страните са се съгласили арендното плащане да се извършва до края на
съответната стопанска година, но не по-късно от 30 октомври на съответната
година, с оглед на което вземането за процесната стопанска година 2017/2018г.
по посочения договор между страните е изискуемо.
Поради гореизложеното, съдът
намира, че предявеният срещу ответника иск с правно основание чл. 79, ал.1 ,вр.
чл. 232 ал.2 от ЗЗД се явява изцяло основателен и доказан, поради което следва
да постанови решение, с което същият да бъде уважен изцяло.
С оглед уважаване на
главното вземане, се явява частично основателна и доказана и претенцията по чл.
86 от ЗЗД за обезщетение за забава върху тази сума за периода от 01.11.2018г.
до 25.02.2019г. – датата на подаване на исковата молба в съда в размер на 33,67
лв., тъй като ответникът е изпаднал в забава от 01.11.2018г., след като не е
извършил плащане в договорение срок - не по –късно от 30.10.2018г., т.е
последната възможна дата на която е следвало да плати, без да е в забава е
именно 30.10.2018г. С оглед на посоченото, за 30.10.2018г., от която дата се
претендира обезщетението за забава от ищеца, претенцията му в размер на 0,60
лв. следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
Анализирайки събраните по делото доказателства и
доводите на страните, съдът приема за установено по безспорен начин, че същите
са били и в арендно правоотношение през стопанските
2012/2013г.,2013/2014г.,2014/2015г,2015/2016г.,2016/2017г., възникнало по
силата на валидно сключен договор за аренда на земеделски земи, вписан в Служба по
вписвнията гр. Кула с дв.вх. № 1136 от 27.07.2012г., Акт № 291, том II. Видно от посочения договор, който е приет по делото,
същият е сключен между страните за срок от 5 стопански години, като в чл. 2/1/,
ответникът в качеството на арендатор се е съгласил да заплаща на ищеца, в
качеството на арендодател арендно плащане в парична форма, което плащане се
извършва в края на всяка стопанска година, но не по – късно от 15.11 на
съответната година, както следва: за стопанската 2012/2013г. – 20 лв.на декар,
за 2013/2014г. – 22 лв.на декар, за 2014/2015г. – 22 лв.на декар, за
2015/2016г., 2016/2017г. по 24 лв. на декар, като общата площ на предоставената
под аренда земя е 32,400 дка, с оглед на което арендната цена за 2012/2013г. е
648 лв., за 2013/2014г. и 2014/2015г. е по 712,80 лв. или общо 2073,60 лв., за
2015/2016г. и 2016/2017г. по 777,60 лв. за посочените вече от съда земеделски земи - ниви,
съдържащ всички съществени елементи – две насрещни волеизявления, предмет на
договора, договорено наемно плащане. По отношение на тези вземания е предявен
иск от ищеца, по повод на който е образувано гр. дело 283/2018г. по описа на РС
– Кула, по което дело е постановено, приетото по делото Решение №
160/13.12.2018г., с което е осъден ответника в настоящото производство да плати
на ищеца посочените суми, представляващи арендните възнаграждения за
стопанските от 2012/2013г. до 2016/2017г. включително, както и законната лихва
от предявяване на иска – 21.09.2018г. до окончателното издължаване.
С оглед
на посоченото, съдът намира за основателна и претенцията на ищеца за осъждане
на ответника да му заплати сумата от 541,52лева,
представляваща
обезщетение за забава за периода от
25.02.2016г. до 21.09.2018г., върху арендните възнаграждения за стопанските години 2012г./2013г.,
2013г./2014г. и 2014г./2015г., която главница е в общ размер на 2 073,60лева по Договор за аренда между страните от 26.07.2012г.;
за сумата от 145, 69 лева представляваща
обезщетение за забава за периода от 16.11.2016г. до
21.09.2018г., върху арендното възнаграждение
за стопанската 2015г./2016г., която главница е в размер на
777,60лева по същия договор за аренда и за сумата от 100,80лева обезщетение за забава за
периода от 16.11.2017г. до 21.09.2018г., върху арендното възнаграждение за
стопанската 2016г./2017г., която главница е в размер на 777,60лева по посочения договор за аренда, тъй
като ответникът е изпаднал в забава от 16.11.2016г., съответно 2017г., след
като не е извършил плащане в договорение срок - не по –късно от 15.10 на
съответната стопанска година, т.е последната възможна дата на която е следвало
да плати, без да е в забава е именно 15.11. С оглед на посоченото, за
30.10.2018г., от която дата се претендира обезщетението за забава от ищеца,
претенцията му в размер на 0,60 лв. следва да бъде отхвърлена като неоснователна,
както и претенцията за 15.11.2016г. в размер на 33 стотинки и за 15.11.2017г. в размер на 27 стотинки.
По оношение на направеното с
отговора по чл.131 от ГПК от ответника възражение, за изтекъл давностен срок по
отношение на обезщетението за забава върху арендните възнаграждение за
стопанските 2012/2013г.,2013/2014г. и 2014/2015г., съдът намира същото за
неоснователно, тъй като по отношение на тези вземания не е изтекъл предвидения
в чл. 111, б. „в“ от ЗЗД срок от три години, за периода, за който същите се
претендират – от 25.02.2016г. до 25.02.2019г. На основание чл. 114 от ЗЗД
„Давността
почва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо.“ На основание чл.
2/2/ от Договора за аренда от 26.07.2012г. за 2012/2013г.арендното възнаграждение
е станало изискуемо на 16.11.2013г., за 2013/2014г. на 16.11.2014г. и за
2014/2015г. на 16.11.2015г. С подаването на исковата молба в
съда на 25.02.2019г. давността на осн. чл. 116, б.“б“, предложение първо от ЗЗД
е прекъсната и е започнал да тече нов три годишен давностен срок.
С оглед изхода
на делото и уважаването на исковата претенция в цялост, с изключение на 1,20
лв., които са явно незначителни спрямо цялата претенция, ищецът има право на
разноските, предвид разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК, които същият претендира.
По делото безпорно се установява, че
ответникът с поведението си е дал повод за завеждане на делото поради
неплащането на дължимото от негова страна задължение. Ищецът претендира разноски в настоящото
производство в размер на 200 лв. за платено адвокатско възнаграждение, за което
е представил Договор за правна защита и съдействие от 21.05.2019г. между ищеца
и процесуалния му представител адв. Дикова, в който е посочено, че сумата от
200 лв. е заплатена в брой.
Тъй като ищецът е освободен от заплащането на държавна
такса, ответникът следва да бъде осъден на осн. чл. 78,ал.6 от ГПК да заплати
по сметка на Районен съд - Кула следващата се държавна такса в размер на 100,00
лв., на осн. чл. 69,ал.1,т.1 от ГПК, вр. чл. 72,ал.2 ГПК и 5 лева за издадено
съдебно удостоверение по делото.
Мотивиран така, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА Н.З.М., ЕГН********** *** да заплати
на Б.И.В., ЕГН **********
*** сумата от 1036,80 лв./хиляда тридесет и шест лева и
осемдесет стотинки/ , представляваща арендно плащане за
стопанската 2017г./2018г. по сключен
между страните на 20.07.2017г. Договор за наем на земеделски земи - нива с площ
11,000дка, имот № 144007, четвърта категория, местност „Глушков връх“ в
землището на с.С., общ. Кула, нива с площ 10,800дка, имот № 183002, трета
категория, местност „Млаките“ в землището на с.С., общ. Кула, нива с площ от
10,600дка, имот № 221013, четвърта категория, местност „Райково поле“, в
землището на с.С., общ. Кула; сумата от 33,67лв./тридесет и три лева и шестдесет и седем стотинки/,
обезщетение за забава върху горната главница за периода от 01.11.2018г. до
25.02.2019г. и законната лихва от подаването на
исковата молба в съда – 25.02.2019г. до окончателното издължаване, както и сумата от 541,52лв./ петстотин четиридесет и един лева и петдесет и две
стотинки/
представляваща обезщетение за забава за периода от 25.02.2016г. до 21.09.2018г., върху арендните възнаграждения
за стопанските години 2012г./2013г.,
2013г./2014г. и 2014г./2015г., която главница е в общ размер на 2 073,60лева по Договор за аренда между страните от 26.07.2012г., вписан
в Служба по вписвнията гр. Кула с дв.вх. № 1136 от 27.07.2012г., Акт № 291, том
II; сумата от 145,69лв. / сто четиридесет и пет лева и шестдесет и девет
стотинки/,
представляваща обезщетение за забава за периода от 16.11.2016г. до 21.09.2018г., върху арендното възнаграждение
за стопанската 2015г./2016г., която главница е в размер на
777,60лева по същия договор за аренда и сумата от 66,91 лв. /
шестдесет и шест лева и деветдесет и една стотинки/ обезщетение за забава за периода от
16.11.2017г. до 21.09.2018г., върху арендното възнаграждение за
стопанската 2016г./2017г., която главница е в размер на 777,60лева по посочения договор за аренда, които суми следва
да бъдат заплатени по банкова сметка *** ***, „Банка ДСК“ЕАД с
титуляр Б.И.В., като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата от 0,60 лв./шестдесет стотинки/обезщетение
за забава върху главницата от 1038,80лв., представляваща арендно плащане за стопанската 2017г./2018г. по сключен
между страните Договор за наем на земеделски земи на 20.07.2017г., за сумата от
33/тридесет/ и три стотинки, представляваща обезщетение за забава за 15.11.2016г.,
върху арендното възнаграждение
за стопанската 2015г./2016г.,
за сумата от 27/двадесет и седем/стотинки, представляваща обезщетение за забава
за 15.11.2017г., върху арендното възнаграждение за
стопанската
2016г./2017г.по договора за аренда на земеделска земя от 26.07.2012г.
ОСЪЖДА Н.З.М., ЕГН********** *** да заплати
на Б.И.В., ЕГН **********
*** сумата от 200,00 лв./двеста лева/ разноски в
производството за платено адвокатско възнаграждение, която сума следва
да бъде заплатена по банкова сметка *** ***, „Банка ДСК“ЕАД с
титуляр Б.И.В..
ОСЪЖДА Н.З.М., ЕГН********** *** да заплати по сметка на РС – Кула дължимата
държавна такса от 105/сто и пет /лева/.
Решението подлежи на обжалване
пред Окръжен съд – Видин в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на
страните.
Районен съдия: