№ 15917
гр. С, 04.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:С И
при участието на секретаря П А
като разгледа докладваното от С И Гражданско дело № 20231110125824 по
описа за 2023 година
Предявени са искове от „ЕОС М” ООД, ЕИК ...., със седалище и адрес на управление
гр.С, ул.”Р П К” №4/6, представлявано от Р И М-Т., чрез адв.К., със съдебен адрес гр.С,
бул.”А М“ № 51, ет.1, офис 19Б, с който е поискало да бъде установено по отношение на
ответника Н. А. С., ЕГН **********, с адрес гр.С, ул.“Б“ № 9, че последната дължи на
ищеца сумите, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410
от ГПК по ч.гр.д.№ 3760/2023 г. по описа на СРС, а именно: сумата 4 329.27 лева,
представляваща главница по договор за потребителски кредит № .... от 04.01.2018 г.,
сключен между ответника и "БНП П П Ф С.А.", вземането по който последното е
прехвърлило на ищеца с договор за продажба и прехвърляне на вземания от 27.04.2022 г.,
ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК - 24.01.2023 г. до изплащане на вземането, и сумата 1 759.07
лева, представляваща договорна лихва за период от 01.04.2020 г. до 04.01.2021 г.
Претендират се направените по делото разноски по настоящето дело и по предходно
проведеното заповедно такова.
В исковата молба се твърди, че между "БНП П П Ф С.А." и ответника е сключен
договор за револвиращ кредит под формата на кредитна карта с лимит от 2 500.00 лв. , при
минимална погасителна вонска от 180.00 лв. Сочи се, че ответникът е преустановил
плащанията си като е в забава от 01.04.2020 г., като е останало непогасено задължение в
размер на 6088.34 лв.
Ищецът аргументира активната си материална легитимация по иска със сключени с
кредитната институция два договора за цесия, с които е придобил правата на кредитора по
процесния договор. Отбелязва, че ищецът е изпълнил задълженията си, като е уведомил
длъжника за извършената цесия, въз основа на изрично упълномощаване от цедента.
Претендира се, в случай, че съдът приеме, че ответникът не е надлежно уводемон за цесията,
този ефект да настъпи с връчване на кнжата по делото, към които е приложено уведомление
за цесия.
В срока за отговор, ответникът по делото е депозирал такъв, с който изразява
1
становище по основателността на предявения иск.
Ответницата не оспорва да е получила кредитна карта с посочения лимит от 2500 лв.
въз основа на сключен на 04.01.2018 г. договор с "БНП П П Ф С.А.". С. обаче оспорва като
нищожни част от клаузите в процесния договор поради противоречието им с императивни
норми от ЗПК, а именно чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и т.20 от ЗПК. Позовава се на съдебна
практика на СГС.
На самостоятелно основание исковете се оспорват и по размер, като в тази насока се
въведени възражения както относно размера на претендираната главница, който надвишама
близо два пъти отпуснатата в заяем сума, така и поради извършени плащания преди
завеждане на делото.
По така изложените съображения, от съда се иска да отхвърли предявените искове.
В съдебно заседание страните се представляват от упълномощени представители,
които поддържат, съответно оспорват предявените искове.
По делото са ангажирани писмени доказателства, назначени и изслушани са съдебно-
счетоводна експертиза и съдебно-техническа експертиза.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и
чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
По предявените искове с правно основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.79 ЗЗД
вр. чл.430 от ТЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД ищецът трябва да докаже съществуването на
облигационно правоотношение между неговия праводател и ответника, че е закупил
вземането на кредитора по договора, както и че е съобщил на ответника за извършената
цесия, че е предоставена в заем договорената сума, както и че е проведено заповедно
производство между страните;
От приложеното към настоящето, ч.гр.д.№ 3760/2023 г. по описа на СРС е видно, че
въз основа на заявление по реда на чл.410 ГПК в полза на дружеството ищец е била
издадена заповед за изпълнение за следните суми: сумата 4 329.27 лв., представляваща
главница, дължима по договор за кредит № ..../04.01.2018 г., сключен между длъжника и
"БНП П П Ф С.А.", вземането по който последното е прехвърлило на заявителя с договор за
продажба и прехвърляне на вземания от 27.04.2022 г., ведно със законна лихва от
24.01.2023г. до изплащане на вземането, както и договорна лихва за периода от 01.04.2020г.
до 04.01.2021 г. в размер на 1 759.07 лв.
С възражение от 29.03.2023 г., длъжникът е оспорил вземанията без мотив.
Установява се, че исковете са предявени в срока по чл.415, ал.1 ГПК, поради което и
същите се явяват процесуално допустими.
От представените писмени доказателства безспорно се установява наличието на
облигационно правоотношение между „БНП П П Ф“ ЕАД и ответницата Н. А. С. по договор
за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване
и ползване на кредитна карта от 04.01.2018 г.
По делото обаче не се ангажираха доказателства за придобиване на правата на
кредитора по процесното правоотношение от страна на ищеца „ЕОС М“ ЕООД.
Действително, приет е като доказателство договор за цесия от 27.04.2022 г., сключен между
„БНП П П Ф С.А.“ и „ЕОС М“ ЕООД, но същият е рамков, като вземанията – предмет на
цесията, следва да бъдат индивидуализирани в отделен документ. В приложеното на л.37-38
от делото приложение към договора за цесия пък липсва описан процесния договор за
кредит от 04.01.2018 г., поради което следва да се приеме, че ищецът не установи активната
си материална легитимация по иска.
Това налага извод, че предявените искове се явяват неоснователни и недоказани само
на това основание, като настоящият състав намира за безпредметно да обсъжда останалите
2
доводи на страните по съществото на спора.
По разноските:
Предвид изхода на спора право на разноски има единствено ответникът. На
основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата в
размер на 700 лв., представляваща разноски за депозит за вещи лица и сумата в размер на
908,83 лв. за адвокатска възнаграждение. Тук следва да се отбележи, че съдът намира за
неоснователно възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
процесуалния представител на ответника, съобразявайки предвиденото в чл.7, ал.2, т.2
Наредба № 1 на Висшия адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ЕОС М“ ЕООД, ЕИК ...., със седалище и адрес на
управление: гр. С, ж.к. „М Д“, ул. „Р П-К“ № 4-6, срещу Н. А. С., ЕГН **********, с адрес
гр.С, ул.“Б“ № 9, искове с правно основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.79 ЗЗД вр.
чл.430 от ТЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД за установяване в отношенията между страните, че Н. А. С.
дължи на ищеца сумите, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 3760/2023 г. по описа на СРС, а именно: сумата 4 329.27 лева,
представляваща главница по договор за потребителски кредит № .... от 04.01.2018 г.,
сключен между ответника и "БНП П П Ф С.А.", вземането по който последното е
прехвърлило на ищеца с договор за продажба и прехвърляне на вземания от 27.04.2022 г.,
ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК - 24.01.2023 г. до изплащане на вземането, и сумата 1 759.07
лева, представляваща договорна лихва за период от 01.04.2020 г. до 04.01.2021 г.
ОСЪЖДА „ЕОС М“ ЕООД, ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: гр. С, ж.к.
„М Д“, ул. „Р П-К“ № 4-6, да заплати на Н. А. С., ЕГН **********, с адрес гр.С, ул.“Б“ №
9, сумата от 1608.23 лв., представляваща направени от последната разноски по делото,
съобразно изхода му.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
След влизане на решението в сила препис от същото да се докладва с ч.гр.д.№
3760/2023 г. по описа на СРС, за продължаване на съдопроизводствените действия по
последното.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3