Р А З П О Р Е Ж Д А Н Е
№………./.........
06.2018 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на 27.06.2018 г., в състав:
СЪДИЯ: ДАНИЕЛА ТОМОВА
като разгледа докладваното от съдията
търговско дело № 1445 по описа за 2016 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран
с молба вх. №18521/20.06.2018г. по описа на ВОС, подадена от адвокат К.Т. като
пълномощник на ответника В.А.П., ЕГН **********,***, и на адвокат П.Т.Т.,***, с която се иска в полза на молителите
да бъдат издадени изпълнителни листи за присъдените им с постановените по
делото и влезли в сила съдебни актове - определение
№1104/23.03.2018г. и определение №1527/19.05.2017г., суми за разноски.
Идентична молба
е била депозирана и пред въззивния Варненски
апелативен съд (вх. №3809/21.06.2018г. по описа на ВАпС),
препратена по разпореждане на съдията – докладчик от 22.06.2018г. по
компетентност на първоинстанционния Варненски окръжен
съд.
За да се
произнесе по молбата, съдът съобрази следното:
Първоначално, с
определение №876 от 21.03.2017г. съдът е прекратил производството по търговско
дело №1445/2016г. на Варненски окръжен съд, търговско отделение, в частта му, досежно предявените от ищеца „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище гр.
София, специални положителни установителни искове по чл.422 от ГПК за установяване спрямо ответника В.А.П., ЕГН **********,***, съществуването на парични вземания
на ищеца – кредитор по издадената в негова полза по ч.гр.д. №4708/2010г. на Варненски районен съд, 8 състав,
заповед за изпълнение №2716/07.04.2010г.
С определение
№1527/19.05.2017г. съдът, на основание чл.248 от ГПК, е допълнил този съдебен
акт като е присъдил в полза на ответника В.А.П., ЕГН **********, сумата 427
лева, представляваща направени разноски в производството по ч.т.д. №904/2016г.
на Варненски окръжен съд, т.о., на основание чл.78, ал.4 от ГПК. Наред с това е
осъдил ищеца да заплати на адвокат П.Т. - пълномощник на ответника сумата 4
834,12 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за безплатно процесуално
представителство по делото, на основание чл.38, ал.2, във вр.
с ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата.
Прекратителното определение №876/21.03.2017г. е било обжалвано от
ищеца, съответно е било отменено от въззивния
Варненски апелативен съд - определение №335/08.06.2017г. по в.ч.т.д.
№276/2017г. на ВАпС, като делото е върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия и разглеждане на спора по
същество.
Допълващото го
по реда на чл.248 ГПК определение №1527/19.05.2017г. чрез присъждане на
разноски в полза на ответника не е било обжалвано от ищеца – заинтересована
страна. Въпреки дадената му с разпореждане №5995/12.06.2017г. възможност,
ищецът не е отстранил нередовността на подадената от него молба вх.
№16474/08.06.2017г. (приета от съда за частна жалба срещу определение
№1527/19.05.2017г.), поради което с разпореждане №9303/12.09.2017г. същата е
била върната на основание чл.275, ал.2,
във вр. с чл.262, ал.2, т.2 ГПК.
Това
разпореждане не е било обжалвано от ищеца и е влязло в сила на 29.09.2017г.
С оглед на това
и на основание чл.296, т.2 от ГПК за влязло в сила с изтичането на срока за
неговото обжалване следва да се счита и определение №1527/19.05.2017г., с което
ищецът „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище гр. София, е
осъден да заплати на ответника В.А.П., ЕГН **********, сумата 427 лева,
представляваща направени разноски в производството по ч.т.д. №904/2016г. на
Варненски окръжен съд, т.о., на основание чл.78, ал.4 от ГПК, съответно на адвокат П.Т. - пълномощник
на ответника сумата 4 834,12 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за
безплатно процесуално представителство по делото, на основание чл.38, ал.2, във
вр. с ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата.
С решение
№52/22.01.2018г., постановено по настоящото т.д. №1445/2016г. на Варненски
окръжен съд, т.о., предявените от ищеца „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК *********,
със седалище гр. София, главни положителни установителни
искове по чл.422, във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК,
във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД, във вр.
с чл.430, ал.1 и ал.2 от ТЗ, са отхвърлени изцяло. Уважени частично са
предявените в условие на евентуалност осъдителни искове с правно основание
чл.79, ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл.430, ал.1 и ал.2 от ТЗ, като ответникът В.А.П., ЕГН **********, е осъдена да заплати на ищеца
сумата 130 080,02 швейцарски франка,
представляваща дължима главница
по договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 38691 от 23.06.2008г., ведно със законната лихва за забава върху тази сума от
датата на подаване на исковата молба - 13.10.2016г. до окончателното и́
плащане.
В останалата част до пълния претендиран размер от 151
665,86 швейцарски франка, ведно със законната лихва
за забава върху тази сума от датата на подаване на исковата молба -
13.10.2016г. до окончателното и́ плащане, исковете са отхвърлени като неоснователни.
Отхвърлени са
изцяло и предявените в условие на евентуалност осъдителни искове за сумата 26 872,52 CHF, представляваща
неплатена договорна (възнаградителна) лихва по
договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 38691 от 23.06.2008г.,
начислена за периода от 24.09.2009г.
до 31.03.2010г., както и за
сумата 1 360,90 CHF, представляваща
дължими такси по договора за
периода от 24.10.2008г. до
24.03.2010г., поради погасяването им по давност към датата на предявяване на
исковете - 13.10.2016г.
В
съответствие с този резултат съдът е разпределил и насрещната отговорност на
страните за репариране на сторените от тях разноски
по делото.
С определение
№1104/23.03.2018г. решението е било изменено в частта му за разноските, като
ищецът „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК *********, е бил осъден да заплати на
пълномощника на ответника В.П., адвокат П.Т.Т.,***, сумата 6 703,88 лева,
представляваща дължимо по съразмерност с отхвърлената част на исковете
адвокатско възнаграждение за безплатно процесуално представителство по делото,
на основание чл.38, ал.2, във вр. с ал.1, т.2 от
Закона за адвокатурата. В полза лично на ответника В.П. не са присъдени суми за
разноски.
Решението е
било обжалвано само от ответника В. П. и то само в частта му относно уважените
частично осъдителни искове за част от дължимата главница и следващото се
обезщетение за забава.
Определението
по чл.248 от ГПК за изменение на отговорността за разноски не е било обжалвано
от страните.
Като се има
предвид предмета на подадената от ответника В.П. въззивна
жалба, обосновано следва да се приеме, че решение №52/22.01.2018г., изменено в
частта му за разноските с определение №1104/23.03.2018г.,
в частта му относно отхвърлените изцяло главни установителни
искове и частично евентуалните осъдителни искове на ищеца „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ”
АД, ЕИК *********, както и в частта му за присъдените разноски на
ответната страна, е влязло в сила.
При тези
фактически констатации съдът приема, че посочените в молбата на адвокат К. Т.
съдебни актове (определение №1104/23.03.2018г. и определение
№1527/19.05.2017г.) са влезли в законна сила (чл.296, т.2 от ГПК), и същите са
годни изпълнителни основания по смисъла на чл.404, т.1 ГПК, поради което въз
основа на тях може и следва да бъдат издадени исканите изпълнителни листи за
присъдените с тях суми за разноски. Към молбата не е приложено доказателство за
предварителното внасяне на следващите се държавни такси, поради което
изпълнителните листи следва да бъдат издадени след тяхното плащане.
Макар
определение №876 от 21.03.2017г. (прекратяващо производството по предявените
главни установителни искове) да е отменено по реда на
обжалването от въззивния Варненски апелативен съд,
допълващото го определение №1527/19.5.2017г., което подлежи на самостоятелно
обжалване, не е било обжалвано от страните и е влязло в сила. Вярно е, че
задължението за репариране на разноски на насрещната
страна е акцесорно и е обусловено от съдбата на
предявените искове. Но вярно е също така, че разноските не се дължат априори, а
само ако и доколкото са поискани от страната, съответно са присъдени от съда с
нарочен съдебен акт. А влезлият в сила съдебен акт, с който на страна по делото
са присъдени разноски, е годно изпълнително основание по смисъла на чл.404, т.1
от ГПК. Да се приеме противното, т.е. да се отрече изпълнителната му сила
поради факта, че основният съдебен акт е отменен от въззивната
инстанция, би означавало да се игнорира разпоредбата на чл.248 от ГПК като се
приеме, че във всички случаи на сезиране с жалба срещу основен съдебен акт въззивният съд е властен да се произнесе служебно и по
претенцията за разноски на страните (включително присъдените такива по реда на
чл.248 от ГПК), което не намира опора в закона.
По изложените
съображения и на основание чл.406, във вр. с чл.404,
т.1 ГПК съдът
Р А З П О Р Е Д
И :
ДА СЕ ИЗДАДЕ на молителя В.А.П.,
ЕГН **********, с постоянен адрес
***, изпълнителен лист въз основа на влезлия в сила съдебен акт -
определение №1527/19.05.2017г., постановено по т.д. №1445/2016г. на
Варненски окръжен съд, т.о., , за
присъдената му сума за разноски, след внасяне на следващата се държавна
такса.
ДА СЕ ИЗДАДЕ на молителя адвокат П.Т.Т.,***, карта №VAK1416, с
адрес на кантора гр. Варна, ул. „Петко Каравелов“ №3,
ет.1, офис 1,
изпълнителен лист въз основа на влязлото частично в сила решение №52/22.01.2018г., изменено в
частта му за разноските с определение №1104/23.03.2018г., постановено по
т.д. №1445/2016г. на Варненски окръжен съд, за присъденото му в хипотезата на
чл.38, ал.2, във вр. с ал.1, т.2 от Закона за
адвокатурата адвокатско възнаграждение,
след внасяне на следващата се държавна такса.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на
обжалване пред Варненски апелативен съд, съобразно правилата, установени в
чл.407, ал.1 ГПК, в двуседмичен срок, който за молителите тече от датата на
връчване на препис от настоящото разпореждане, а за ищеца-задължена страна от
връчването на поканата за доброволно изпълнение.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: