№ 1046
гр. София, 30.09.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ НАКАЗАТЕЛЕН в публично
заседание на двадесет и седми септември, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Николай Джурковски
Членове:Александър Желязков
Емилия К.
като разгледа докладваното от Емилия К. Въззивно частно наказателно дело
№ 20211000601018 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.440, ал.2, във връзка с Глава 22-ра
от НПК.
С определение от 07.09.2021г., постановено по ЧНД № 3222/2021г.
Софийски градски съд, НО, 7 състав е оставил без уважение молбата на
лишения от свобода И. Г. П. за условно предсрочно освобождаване от
изтърпяване на остатъка от наказанието му „Лишаване от свобода“.
В законния срок против определението на съда е постъпила частна
жалба от адв.И.Ю. – упълномощен защитник на осъденото лице П.. В
жалбата се поддържа, че СГС безкритично бил приел доклада по чл.155 от
ЗИНЗС и доклада за работата по индивидуалния план за изпълнение на
присъдата. Не ставало ясно на база на какви обективни данни се прави извод,
че все още не е изпълнена прогресивната система в цялост. Счита, че
становището на администрацията на затвора следва да е изведено в резултат
на аналитична дейност за поведението на лишения от свобода. От докладите
не ставало ясно поради каква причина рисковите точки на са намалени само с
10 пункта за целия период на изтърпяване на присъдата. Осъденият П. няма
никакви провинения, а само поощрения, вкл. и домашен отпуск, не е
нарушавал режимните изисквания и ЗИНЗС, работи, отговорен и
изпълнителен, стреми се да се дистанцира от конфликтни отношения и
ситуации, уважителен към надзорно-охранителния състав и администрацията
1
в затвора. Режимът му е заменен от строг на общ. Прекатегоризиран е в
затворническо общежитие от открит тип. Към настоящия момент разполага с
обещаващи ресурси за ресоциализация. Тези обективни обстоятелства не
кореспондирали на изводите на служителите от затворническата
администрация, станали повод за отхвърляне молбата на за условното му
предсрочно освобождаване. Счита, че въпросът за заболяването на детето и
демонстрираното от осъдения желание да полага грижи за него,
обстоятелството, че няма кой друг да подсигури на това дете необходимата
грижа, е относим към предпоставката на чл.70, ал.1 от НК.
Моли да бъде отменено обжалваното определение на СГС и
постановено ново, с което бъде постановено условно предсрочно
освобождаване на л.св. И. Г. П. от останалата част от наказанието му
лишаване от свобода, с определяне на изпитателен срок в размер на
неизтърпяната част.
Във връзка с направените от жалбоподателя възражения, САС
насрочи делото в открито съдебно заседание на основание разпоредбата на
чл.345, ал.1, алт.2 от НПК, в хода на което при условията на
непосредственост изслуша и проведе разпит на осъденото лице П. за
изясняване на обстоятелства във връзка с констатираната при него от
затворническата администрация зона с дефицит – „Умения за мислене“.
В открито съдебно заседание пред въззивния съд представителят на
САП изразява становище, че определението на СГС е правилно и
законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Счита, че следва да се
кредитира докладът на служителите от затвора относно преценката им, че
поправителния процес при осъдения не е завършил. Поддържа, че при
евентуално освобождаване на лицето, няма гаранции, че той ще се справи
успешно с провокациите поради липса на изграден адекватен и
законосъобразен начин за справяне с проблемите. Моли да се вземе предвид
за какво деяние е осъден П. и начина, по който го е извършил. Моли жалбата
да бъде оставена без уважение.
Становището на Началника на Затвора гр.София, чрез представляващия го инспектор М.,
е че определението на СГС е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Защитата на осъденият И.П. - адв.И.Ю., поддържа жалбата и моли
да бъде уважена на основание аргументите, изложени в нея. По делото е
2
установено, че П. е бил безупречен в поведението си при изтърпяване на
наказанието „лишаване от свобода“. Сочи дефицити в работата на
администрацията на затвора поради липсата на достатъчно работа с л.св., за
да се постигне плана на присъдата.Възлагани са му рискови работи в кухнята,
където работи с ножове и в пароцентралата, където работи с високо налягане,
което не би било възможно, ако е опасен за себе си и за
обществото.Поддържа, че с поведението си П. е показал своето разкаяние и
поправянето си.Моли съдът да вземе предвид здравословното състояние на
едно от децата му.
Осъденият П. в лична защита поддържа казаното от защитника си.
В предоставената му последна дума П. моли да бъде уважена
молбата за условно предсрочно освобождаване.
СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, като взе предвид доводите,
залегнали в частната жалба, и като се запозна с материалите по делото,
намери за установено следното:
И. Г. П. е постъпил в Затвора-гр.София на 24.07.2017г., когато по
отношение на него е приведено в изпълнение общо наказание „Лишаване от
свобода“ за срок от десет години, определено му по НОХД № 502/2016г. на
СОС за деяние по чл.195, 199, 339 от НК, с предварителен арест 1година 4
дни.
Към 27.09.2021г. / справка от затвора гр.Сафия на л.10 от възз.д./ П.
е изтърпял фактически 5 години 2 месеца и 7 дни, от работа 1 година 8
месеца и 10 дни, всичко 6 години 10 месеца и 17 дни Остатъкът за
изтърпяване е 3 години 1 месец и 13 дни.
Със Заповед №55/30.07.2020г. първоначално определеният му
„Строг“ режим е заменен на „Общ“, съгласно чл.66 от ЗИЗНС.
На 27.03.2018г. П. е назначен като работник в затворническата
кухня. Към момента е трудово устроен, съгласно Заповед № 182/31.03.2020г.
като огняр в парова станция.
Във връзка с молбата за условно предсрочно освобождаване, по
делото е приложен доклад по чл.155 от ЗИНЗС от 29.07.2021г., изготвен от
3
ИСДВР Д.К.. Според отразеното в доклада, П. се справя отлично с трудовите
си ангажименти. Същият е отговорен и изпълнителен. При него не се
наблюдават дискриминационни нагласи по отношение на лица от узявимите
групи. Общува с лица, сходни на неговите интереси и виждания, и се стреми
да се дистанцира от конфликтни отношения и ситуации. Уважителен е към
НОС и администрацията в затвора.
Понастоящем П. няма наложени дисциплинарни санкции с
неизтекъл давностен срок. Многократно е награждаван, включително с три
денонощия домашен отпуск / заповед от 19.05.2021г./.
Няма констатирани нарушения на режимните изисквания в МЛС
или незаконосъобразно поведение извън МЛС. Във връзка с устойчивата си
линия на позитивно поведение, л.св. П. е прекатегоризиран в ЗО ОТ, като
продължава да съблюдава стриктно изискванията на режима. Преразпределен
в 3-та група от 21.05.21г., където продължава да изтърпява остатъка от
постановеното му наказание.
При направената оценка на риска от рецидив на входа са
констатирани средни стойности - 45 т. Като ясно изразени дефицити в зоните
на нуждите са били отчетени:
Настоящо правонарушение - ескалация на правонарушението; ситуативно
правонарушение след силен афект по отношение на жертвата; използване на
прекомерна сила, последвала смърт; употребил алкохол; уязвимост на
жертвата - възрастен човек /65г./.
Обучение и образование /гранична/ - с основно образование; частично
грамотен; прекъснал обучението си поради изключване от училище за
неприемливо и непристойно поведение към преподавател.
Злоупотреба с алкохол /гранична/ - в миналото злоупотребявал с алкохол,
като водил хищнически начин на живот; деянието е следствие употребата на
алкохол, но споделя, че не е основна причина за извършеното; По негови
данни причината за извършването на правонарушението е силен афект по
отношение на жертвата, като твърди, че неупотребил алкохол също би
реагирал агресивно и гневно.
Умения за мислене - умее да разпознава своите проблеми, но няма изграден
4
адекватен и законосъобразен начин за справянето с тях; не осъзнава и не се
наблюдава способност за предвиждането на последствията от собствените
действия; предвид деянието в непълна степен зачита вижданията на другите
хора в социума; в зависимост от ситуацията е с импулсивни постъпки.
В доклада е посочено, че рискът от сериозни вреди е както следва:
риск за обществото – среден, а рискът за персонала в затвора, за другите
лишени от свобода и за него самия е нисък.
Становището на инспектор СДВР е, че в хода на корекционния
процес положителната промяна е отчетена на база редуцирането на риска от
рецидив и сериозни вреди, като актуално към момента същите са в ниския
спектър - 35т. Към момента корекция са претърпели зоните “Начин на живот
и обкръжение”, „Междуличностни проблеми“ и “Умение за мислене”.
Положителният напредък се установява с оглед на овладените импулсивни
прояви; липсата на враждебност и агресивно поведение, както и подобряване
способността за разпознаване на житейските проблеми и ситуации. Посочено
е, че И. Г. П. се стреми да предвижда последствията от действията си.
Податлив на корекционно въздействие. Приема изготвения план на присъдата,
като е ангажиран с неговото реализиране. Според отразеното в доклада
ресурсите му са - трудоспособна възраст; формирани трудови умения и
навици; жилищно устройване; добри и подкрепящи семейни
взаимоотношения; нагласи за безпроблемно изтърпяване на постановеното му
наказание; липса на наркотична зависимост и емоционални проблеми.
В обобщение, становище на ИСДВ Д.К. е, че корекционният процес
с осъдения П. дава положителен резултат, изразяващ се в замяна на
първоначалния режим, прекатегоризиране на лицето в ЗО ОТ, както и
множество поощрения, съгласно ЗИЗНС, с добри възможности за
ресоциализация и рискът по отношение на обществото не е повишен.
Като доказателство по делото е приет препланираният план на
присъдата от 03.02.2021г., подписан от л.св. П. без коментари и забележки.
Заложените за постигане цели са единствено в зоната „Умения за мислене“,
като е поставена задача „Предвиждане последствията от собствените
действия“, с време на продължителност 1 година.
По делото е прието и становище на началника на затвора, дадено
във връзка с молбата на П. за условно предсрочно освобождаване,
5
инкорпорирано в справката за изтърпяната част от наказанието. Според
отразеното в нея не са налице данни за поправяне на лицето в рамките на
пенитенциарното заведение, както и целите на наказанието, визирани в чл.36
от НК не са изпълнени в своята цялост. Сочи се, че целите и задачите,
заложени в плана на присъдата не са изпълнени докрай, оценката на риска от
рецидив не е намалена в достатъчна степен, риска от вреди е с непроменени
стойности, прогресивната система не е изпълнена докрай, има актуални
проблемни зони, по които работата следва да продължи, значителен остатък.
За да остави без уважение молбата на осъдения П. за условното му предсрочно
освобождаване, първостепенният съд е приел, че макар да е налице първата от предвидените в
чл.70, ал.1 от НК предпоставки, доказателствата по делото не сочат на извод за поправяне и
постигане целите на наказанието.
САС намери за неправилно и незаконосъобразно определението на
първия съд, с което е отхвърлена молбата на П.. За да постанови атакувания
акт, СГС е възприел и напълно кредитирал изразеното отрицателно
становище на администрацията от Затвора гр.София. В мотивите на
определението си първият съд не е извършил необходимия задълбочен анализ
на информацията, съдържащата се в постъпилата от Затвора документация, а
се е задоволил с възпроизвеждането на общи и декларативни фрази за
необходимост от продължаване на корекционната работа по отношение на П..
Преценката дали преследваните с наказанието „лишаване от свобода” цели са
постигнати в течение изпълнението на наказанието следва да стане на базата
на показаните резултати от страна на осъдения. В тази връзка настоящият
състав на САС внимателно проучи приобщените по делото доказателства,
вкл. тези приети в хода на първоинстанционното съдебно следствие, и намери
за необоснован направеният от СГС извод за отсъствие в конкретния случай
на втората от предвидените в чл.70 от НК предпоставки за условно
предсрочно освобождаване на лицето.
Преди всичко следва да се отбележи, че документите, съпътстващи
молбата за условно предсрочно освобождаване, съдържат само положителни
данни относно поведението на П.. При това положение, напълно
необосновано се явява отрицателното становище на длъжностните лица при
Затвора гр.София, вкл. на самия Началник на Затвора. Констатираното
противоречие между оценката на компетентните длъжностни лица и
съдържанието на документите, съставени във връзка с корекционната дейност
по отношение на П., налага по-задълбочен анализ на намиращите се в
затворническото досие обективни доказателства, съдържащи данни за
6
демонстрираното от него поведение в хода на упражняваната наказателна
принуда чрез лишаването му от свобода в затвор. Така по делото няма спор,
че П. е с утвърдени трудови навици и позитивно отношение към труда. Видно
от приложените в затворническото досие заповеди, П. полага труд от
27.09.2017г., когато му е възложено да работи в затворническата кухня.
Трудовата му ангажираност не е прекъсвана и понастоящем той работи като
„огняр“ в Парова станция. Становището на ИСДВР е, че П. е отговорен и
изпълнителен, справя се отлично с трудовите си ангажименти. .
Първият съд неправилно е мотивирал определението си, отчитайки
като проблемни зони настоящото правоотношение, характеризиращо се с
ескалация, извършено вследствие на силен афект по отношение на жертвата,
използване на прекомерна сила, последвала смърт на лице и употреба на
алкохол, обучение и образование. Видно от препланирания план на присъдата
като актуална такава е фиксирана единствено зоната „Умение за мислене“, за
коригирането на която са набелязани конкретни задачи – „работа по посока
формиране на позитивни алтернативи за разрешаване на възникнал проблем
или ситуация.“. Същевременно, СГС не е отдал необходимото значение на
обстоятелството, че за изтеклия период от повече от 5 години престояване в
затвора, П. е следвал една постоянна положителна линия на поведение. Освен,
че е полагал труд с оглед на предоставените му възможности, вкл. и към
настоящия момент, същият е показал добро поведение, доказателство за което
е както отсъствието на каквито и да е наказания, така и немалкото на брой
награждавания. Всички тези обстоятелства несъмнено сочат за
положителната промяна у осъдения по време на изтърпяване на наказанието.
Планът на присъдата се изпълнява с активното негово съдействие. Налице е
личностна готовност за вписване в обществото по положителен начин, още
повече при констатираните не малко ресурси на личността. Аргументацията
на ИСДВР във връзка с посочените в доклада зони с дефицити, по които
според администрацията следва да продължи корекционния процес, освен, че
не е убедителна, е и вътрешно противоречива и опровергана от представения
препланиран план на присъдата, където е посочено, че се работи само по една
от тях. В условията на затвора той се дистанцира от конфликтни отношения и
ситуации. Във връзка с настоящото правонарушение, при разпита му пред
въззивния съд П. заявява, че това е голяма грешка, сега не би го направил.
7
Установено е по делото, че поддържа връзка с майка си и децата си, заявява,
че в случай, че бъде освободен, ще живее с тях в с.Стамболово. Сериозен
ресурс е възможността за професионална реализация извън затвора в сферата
на дърводобива.
Според настоящият състав на САС декларативно посочените в
доклада и приповторени в останалите документи проблемни зони при
осъдения П., не могат да обосноват отрицателните становища по начин, който
да удовлетворява изискванията на закона, и в частност разпоредбата на
чл.439а от НПК, която съдържа легалната дефиниция и примерно изброяване
на обстоятелствата, сочещи на „положителна промяна” у осъдения по време
на изтърпяване на наказанието. От особено съществено значение в случая са
данните за значителните ресурси на личността, които ще го подпомогнат за
успешно вписване в обществото в живот на свобода – трудоспособна възраст,
формирани трудови умения и навици, жилищно устройване, добри и
подкрепящи семейни взаимоотношения, нагласи за безпроблемно
изтърпяване на постановеното му наказание, липса на наркотична зависимост
и емоционални проблеми.
Ето защо, противно на приетото от първоинстанционния съд,
въззивният състав достигна до извод, че към настоящия момент осъденото
лице е дало достатъчно доказателства за своето поправяне. Същевременно,
настоящата инстанция намира, че за успешната ресоциализация е напълно
удачно да бъде определена по отношение на П. пробационната мярка по
чл.42а, ал.2, т.2 от НК „задължителни периодични срещи с пробационен
служител” за срок от три години, в какъвто смисъл е и становището на
инспектор пробация, обективирано в приложения по делото доклад за
пробационен надзор/ л.51-52 от първ.д./. За този максимално дълъг период от
време, в който ще се изпълнява по отношение на П. пробационната мярка, ще
се придаде една допълнителна сигурност в очаквания процес на успешна
реинтеграция на лишения от свобода.
По изложените съображения САС намери, че атакуваното
определение на СГС следва да бъде отменено и вместо него да бъде
постановено условно предсрочно освобождаване по отношение на осъдения
И. Г. П. от изтърпяване на останалата част от определеното му наказание
„лишаване от свобода” по НОХД № 502/2016 година по описа на СОС.
8
На основание чл.70, ал.6 от НК следва да бъде определен
изпитателен срок в размер на неизтърпяната част от наказанието с остатък
към датата 27.09.2021г. 3 години 1 месец и 13 дни, съгласно справка на
Затвора- гр.София /л.10 от настоящото дело/.
На основание чл.70, ал.6, пр.2 от НК следва да бъде определена
пробационна мярка по чл.42а, ал.2, т.2 от НК НК „задължителни периодични
срещи с пробационен служител” за срок от три години.
Водим от горното и на основание чл.70 от НК и чл.345, ал.2, вр.
чл.341, ал.2 от НПК, САС, НО, 7 състав,
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение от 07.09.2021г., постановено по ЧНД № 3222/2021г.
на Софийски градски съд, НО, 7 състав и вместо него:
ПОСТАНОВЯВА УСЛОВНО ПРЕДСРОЧНО ОСВОБОЖДАВАНЕ
на лишения от свобода И. Г. П., ЕГН ********** от изтърпяване на остатъка
от наказанието „Лишаване от свобода“, наложено му по НОХД № 502/2016г.
по описа на СОС, с остатък към 27.09.2021г. 3 години 1 месец и 13 дни,
съгласно справка на Затвора гр.София /л.10 от настоящото дело/.
ОПРЕДЕЛЯ на основание чл.70, ал.6, пр.1 от НК ИЗПИТАТЕЛЕН
СРОК в размер на неизтърпяната част от наказанието, който към 27.09.2021г.
3 години 1 месец и 13 дни.
ПОСТАНОВЯВА на основание чл.70, ал.6, пр.2 от НК
ПРОБАЦИОННА МЯРКА по чл.42а, ал.2, т.2 от НК НК „задължителни
периодични срещи с пробационен служител” за срок от ТРИ ГОДИНИ.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9