Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 22.10.***.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XXVс.
в публично съдебно заседание на девети октомври
две хиляди и деветнадесета
година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: КАМЕЛИЯ В.
при
участието на секретаря Елица Трифонова след като разгледа докладваното от
съдията гр. дело № 3661 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е установителен иск с правно основание
чл.422 ГПК от “Г. В.“ ЕООД срещу Е.В.В. за признаване на установено в отношенията между
страните, че ответникът дължи заплащането следните суми по Заповед за
изпълнение №589/31.01.***., издадена по ч.гр.д. №1285/***. по описа на ВРС, ***с.,
а именно: сумата от 310,00 лв. (триста и десет лева) – главница, представляваща паричен заем
предоставен от „Г.В.“ ООД на Е.В.В. на 06.06.2018 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 29.01.2019 год. до окончателното й изплащане.
В исковата молба
се твърди, че ответницата
била в трудови правоотношения с дружеството
по сключен трудов договор №19/***. На 06.06.2018г. ответницата се срещнала с
управителя К.П.и поискала да й
бъде предоставен заем в
размер на 310 лева. Същият се съгласил и й предоставил сумата от 310 лева, като страните се споразумели заемната сума да бъде върната в срок до един месец –
06.07.2018г. За уреждане писмено
на отношенията по сключения
договор за заем и предаването на сумата
бил съставен РКО №1/06.06.2018г. В него била изписана и датата на падежа на задължението. Твърди се,
че сумата не била върната
от ответницата, а същата напуснала работа през месец август 2018г.
В срока по чл.131 ГПК ответницата е депозирала отговор, в който е изразила становище за неоснователност на иска. Оспорва да е сключвала договор за заем и да е получавала заемна сума в размер на 310 лева. Оспорва истинността на представения с исковата молба РКО. В проведеното открито съдебно заседание от 03.07.***. ответницата се явява лично и заявява, че подписът в РОК е неин като оттегля оспорването.
Съдът
след като съобрази събраните по делото
доказателства по реда на чл.235,ал.2 вр. чл. 12 ГПК, намира следното :
В
представения по делото Разходен касов ордер №1/06.06.2018г. е вписано, че Г.В.
ООД е предоставило на Е.В.В. сумата от 310 лева като паричен заем с падеж
06.07.2018г.
Представен е Трудов
договор №19/***., съгласно който Е.В.В. е назначена на длъжността
„Администратор хотел“ с работодател Г.В.
ООД, като трудовото правоотношение е прекратено със Заповед №1/14.08.***.
По делото е проведена ССчЕ, заключението по
която е че РКО №1/06.06.2018г. е отразен в счетоводните книги на дружеството,
няма данни за постъпило плащане по същия, като в счетоводните регистри на
дружеството задължението не е погасено и е дължимо.
От
така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи :
В производството по
установяване съществуването на вземането си, кредиторът следва при условията на
главно и пълно доказване да установи наличието на валидно облигационно
правоотношение между него и ответника, предаването на сумата, дължимостта на
заявената за заплащане сума към датата на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение и размера на
вземането си. Ответникът следва да докаже наличието на правоизключващи или правопогасяващи вземането
обстоятелства.
Договорът за заем е реален, неформален договор, като
същият се счита за сключен с предаването на сумата от заемодателя на заематели
без да е необходимо спазването на някаква форма.
Приложеното
писмено доказателство - РКО №1/06.06.2018г. установява наличието на договорни
правоотношения между страните по предоставен на 06.06.2018г. паричен заем в
размер на 310 лева от Г.В. ООД на Е.В.В. и поето задължение за връщане на
сумата с посочване на падеж 06.07.2018г. Подписаният от отвтеницата документ е частен свидетелстващ такъв и се ползва с обвързваща съда материална
доказателствена сила по отношение на удостоверените с него факти и същият установява наличието на
валидно възникнало и изискуемо вземане в ползва на ищеца вземане
в сочения от него размер. Документът е осчетоводен от ответника съгласно
заключението по ССчЕ, като задължението по него е непогасено и дължимо.
На изложените съображения съдът намира исковата претенция
за доказана и основателна, поради и което следва да бъде уважена.
По
разноските :
С оглед изхода на делото в полза на ищеца следва да се присъдят
реализираните от същия разноски в производството по делото, за които са налице
доказателства да са извършени, както следва : за заповедното производство – 25
лева за заплатена д.т. и 300 лева за заплатено адвокатско възнаграждение; за
исковото производство - 25 лева – за заплатена държавна такса, 150 лева – за
заплатен депозит за експертиза и 300 лева-
за изплатено адвокатско възнаграждение. Извършените разноски от ищеца
следва да се възложат в тежест на ответника, на основание чл.78,ал.1 ГПК.
На горните съображения съдът :
Р
Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Г.В.“ООД, ЕИК:********* със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от К.П., че Е.В.В., ЕГН: ********** с адрес *** дължи заплащането на
сумата от 310 /триста и десет / лева –
главница, представляваща паричен заем предоставен от „Г.В.“ ООД на Е.В.В. на
06.06.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
29.01.2019 год. до окончателното й изплащане, за която сума е издадена по
Заповед за изпълнение №589/31.01.***. по ч.гр.д. №1285/***. по описа на ВРС, ***с.,
на основание чл.422 ГПК.
ОСЪЖДА Е.В.В., ЕГН: ********** с адрес *** да заплати на „Г.В.“ООД,
ЕИК:********* със седалище и адрес на управление ***, представлявано от К.П. сумата от 325/триста двадесет и пет/ лева, представляваща разноски в заповедното производство
и сумата от 475/четиристотин седемдесет
и пет лева, представляваща разноски в исковото производство, на основание
чл.78, ал.1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненския окръжен
съд в двуседмичен срок от
получаването му от страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: