Решение по адм. дело №533/2025 на Административен съд - Пловдив

Л. П. Б., [населено място], [улица], *** представляван от адв. Кр. А., обжалва Заповед № 1030з-47/20.01.2025г. на Началник на Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР-Пловдив, с която е отказана регистрацията на лек автомобил джип Г. Ч. с рег.№ [рег. номер], с неустановен оригинален идентификационен номер на рама, собственост на жалбоподателя.

- Заповедта се счита за незаконосъобразна и постановена в нарушение на административнопроизводствените правила. Изводът на административния орган – „не може да се установи оригиналния идентификационен номер на рамата“ е оспорен като неправилен. Поддържа се, че не са съобразени установени факти в Постановление за възобновяване и прекратяване на наказателно производство от 13.08.2024г. по ДП № 75/2011г. : наличният номер на рамата не е оригинален, а допълнително набит; е установен оригиналния номер на рама, изпълнен с оригинален шрифт; автомобилът не се издирва в ШИС, нито по наличния, нито по установения номер на рама; по данни от И. П. – ***, процесният джип с оригиналния си номер е бил регистриран в *** и не е обявен за откраднат. Твърди се, че номерът е установен по несъмнен начин. Поискана е отмяна на заповедта с връщане на преписката и задължаване на административния орган да регистрира автомобила.

В ход по същество адв. А. поиска да бъде обявена нищожност на обжалваната заповед, издадена от некомпетентен орган или да бъде отменена като незаконосъобразна поради неправилно приложение на материалния закон и съществено нарушение на административно-производствените правила. Поддържа се, че посочените в заповедта правни основания уреждат първоначалната регистрация на ППС, като в случая е имало две предходни регистрации – в ОД МВР – [област] и в ОД МВР – [област]. Това обстоятелство е вписано в обжалвания административен акт. Налице е пререгистрация, за която се прилагат чл.3 ал.4 и чл.14 ал.2 от Наредба № I-45/24.03.2000г. и материалният закон е приложен неправилно. Неприложима е нормата на чл.7 ал.1 от наредбата, тъй като съдържащото се в нея изискване е осъществено през 2011г. при пререгистрацията в ОД МВР – [област]. Проверката следва да бъде извършена от комисия, а не еднолично. Претендирани са за присъждане направените по делото разноски.

В писмени съображения по същество е посочено, че с Постановление от 13.08.2024г. е прекратено ДП № 75/2011г. и автомобилът е върнат на жалбоподателя. Счита се за приложима процедурата в чл.7 ал.3 от наредбата в хипотеза на ПС със следи от въздействие върху и/или в областта на идентификационния номер, предвид данните в приетата по делото САвт.Е. Тези случаи се разглеждат от комисия, определена със заповед на директора на ОД МВР, а не еднолично от началника на Пътна полиция. Поради тези съображения оспорената заповед се счита за нищожна. Незаконосъобразността й произтича от неправилно прилагане на материалния закон. Поискано е след обявяване нищожност на административния акт или след отмяната му като незаконосъобразен, преписката да бъде изпратена на компетентния орган със задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона. При възприемане на хипотезата по чл.173 ал.3 АПК е поискано да бъде задължен административния орган да издаде съответните свидетелства за регистрация на автомобила с определяне на срок по чл.174 АПК.

- Ответникът Началникът сектор “ Пътна полиция “ при ОД МВР - Пловдив не изрази становище по жалбата.

Окръжна прокуратура-Пловдив не участва по делото.

Жалбата е подадена в срока по чл.149 ал.1 АПК /отказът е съобщен на 04.03.2025г. – известие за доставяне, л.29; жалбата е подадена на 11.03.2025г. пряко в деловодството на съда/, от страна с право и интерес от оспорване на неблагоприятен административен акт - отказ.

1. Оспорената заповед е индивидуален административен - с него се засягат непосредствено права и интереси на лицето – заявител в процедура по регистрация след промяна в собствеността на автомобила, поради отказ да бъдат удовлетворени правата му на собственик на ППС.

По отношение компетентност на издателя на оспорения акт – Н. С. „Пътна полиция” /ПП/ при ОД МВР – Пловдив : материално компетентен орган, по арг. от чл. 170 пр. 1-во ЗДв.П вр. чл. 2 от Наредба № 1-45/24.03.2000г. на МВР да разреши или откаже регистрация на превозно средство по чл. 143 ал. 1 и 3 ЗДв.П е Началникът на сектор ПП при ОД МВР по постоянния адрес на собственика - за физическите лица /чл. 2 от Наредба № I-45/2000г. за регистрацията, отчета, пускането в движение и спирането от движение на моторните превозни средства и на ремаркетата, теглени от тях/. Същият като държавен служител в структурно звено на областна дирекция на МВР е носител на властнически правомощия по силата на закон - административен орган по смисъла на § 1 т. 1 ДР АПК.

Оспорената заповед е издадена от компетентен орган - не е налице хипотеза на заместване и авторство не е оспорено. Преписката съдържа и Заповед № 8121к-12778/12.10.2023г. на Министъра на вътрешните работи за преназначаване на ст. инспектор Кр. Н. на ръководна длъжност Началник на сектор Пътна полиция към отдел Охранителна полиция при ОД МВР – Пловдив – главен инспектор.

2. Фактически и правни основания : В обстоятелствената част на заповедта е посочено, че е разгледана молба за регистрация на ПС - лек автомобил джип Г. Ч. с рег.№ [рег. номер] /л.30/, номер рама ***, номер двигател ***, собственост на Л. Б., [населено място]. Вписано е, че автомобилът с отразения номер рама е регистриран първоначално в РБългария на 02.06.2010г. в сектор Пътна полиция при ОД МВР – [област], собственост на Е. Г. от [населено място]. Автомобилът е представен като внос от Република [държава]. На 23.08.2010г. автомобилът е пререгистриран в ОД МВР – [област] с рег. № [рег. номер], собственост на Ю. А., [населено място]. Същият продава с договор за покупко-продажба лекия автомобил на Л. Б., който на 12.05.2011г. представя автомобила в сектор Пътна полиция ОД МВР – Пловдив, за зачисляване в региона, промяна на номер и промяна на собственост.

При проверка от служители на ОД МВР – Пловдив се установило, че идентификационният номер на рамата на автомобила е изпълнен с неоригинален шрифт. След обработка се установил друг номер рама – ***. Този номер е изпълнен с оригинален шрифт, но е на планка, която е допълнително заварена на купето, след отстраняване на частта от оригиналния номер. Не е могло да се установи оригиналния номер на рамата на автомобила.

Предвид констатацията, че идентификационният номер на рамата на автомобила е изпълнен с неоригинален шрифт, е иззет лекия автомобил и по случая е образувано ДП – 75/2011г. по описа на отдел КП. С Постановление на наблюдаващ прокурор при РП – Пловдив от 13.08.2024г., автомобилът е върнат на собственика и наказателното производство е прекратено. След като автомобилът е върнат, Б. заявил желание да го регистрира на свое име в сектор пътна полиция при ОД МВР – Пловдив.

При описаните данни административният орган се е позовал на чл.140 ал.2 ЗДв.П : „Условията и редът за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, се определя с наредба на министъра на вътрешните работи, съгласувано с министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и министъра на отбраната. С наредбата се определят и случаите, в които на моторните превозни средства и теглените от тях ремаркета при първоначална регистрация се извършва преглед за техническата им изправност и тяхното комплектуване. Спрените от движение моторни превозни средства и теглените от тях ремаркета се пускат в движение от същите органи след отстраняване на причината за тяхното спиране.“. Посочено е, че съгласно чл.5 ал.1 и ал.3 т.1 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства : „Превозните средства се регистрират по идентификационен номер (VIN),…“ и „При регистрация звената на МВР извършват необходимите проверки за: 1. (доп. - ДВ, бр. 94 от 2009 г.) идентификацията на превозното средство, в случаите, когато се изисква;“. С арг. от чл.7 ал.1 от посочената наредба – „Превозните средства, на които не може да се установи поставеният от производителя идентификационен номер (VIN), не се регистрират…“, е прието, че по отношение представения от жалбоподателя автомобил не може да се установи оригиналния идентификационен номер на рамата /VIN/, поради което автомобилът не може да бъде регистриран в сектор Пътна полиция при ОД МВР – Пловдив. Отказът е основан на неустановен оригинален идентификационен номер на рама на автомобила.

3. Данни от преписката : В Постановление за възобновяване и прекратяване на наказателно производство от 13.08.2024г. /л.24/ е посочено, че досъдебно производство /ДП/ № 75/2011г. е образувано за престъпление по чл.345а ал.1 НК и деянието е установено на 12.05.2011г. в [населено място]. Предвид констатирано изтичане на давността, изключваща възможност за осъществяване на наказателно преследване, наказателното производство е възобновено и прекратено. Вписано е, че в хода на разследването като веществено доказателство е бил иззет джип Г. Ч. с рег.№ [рег. номер] и наличен номер рама ***, собственост на Л. Б.. При извършена идентификация на автомобила било констатирано, че наличният номер на рама не е оригинален, а допълнително набит след заличаване на оригиналния номер, като е установен „оригиналния“ номер на рама - *** /изпълнен с оригинален шрифт/. Номерът на двигателя е оригинален и без следи от подправки - ***. Отразено е, че автомобилът не се издирва в ШИС по наличен и установен номер на рама. В отговор на И. П.-Ч. от 04.08.2011г. било посочено, че джип Г. Ч., година на производство 2001г. с установен оригинален номер на рама ***, е бил регистриран в *** и не е обявен за откраднат.

В хода на ДП № 75/2011г. е назначена експертиза /л.27, 28/, според която : При оглед по повърхността, където се намира номера на рамата е установен номер ***, знаците на който са изпълнени с неоригинален шрифт. При изследване с металдефектоскоп МД-07 е получена положителна индикация за установяване нарушения в целостта на метални повърхности. След обработка е констатирано, че повърхността е покрита със слой калай и върху него са набити съществуващите знаци. След отстраняване на слоя калай, под него е установен друг номер на рама, изпълнен с оригинален шрифт - ***, но е на планка, която е допълнително заварена на това купе след отстраняване на частта от оригиналния номер. Заваръчните шевове са маскирани с кит. „Не може да се установи оригиналният номер на рамата.“. Номерата на двигателя и скоростната кутия са без следи от подправки и заличавания. Автомобилът не е пребоядисван и е с оригинален чер /металик/ цвят.

- С оглед описаните данни следва извод за самостоятелно осъществена проверка от страна на служители на ОД МВР – Пловдив и издаване на заповедта без позоваване на фактическата установеност в ДП. ДП е посочено като приключило производство, но без административният орган да е препратил към извършената в хода на досъдебното производство експертиза. При проверката от служители при ОД – МВР е констатирано изпълнение на идентификационният номер на рамата на автомобила с неоригинален шрифт и установяване след обработка на друг номер рама – ***, който е изпълнен с оригинален шрифт, но е на планка, която е допълнително заварена на купето, след отстраняване на частта от оригиналния номер. Посоченото е установено и в експертизата в ДП, ведно с допълнителни данни - заваръчните шевове са маскирани с кит. В реда на изложеното е последвал извода за невъзможност да се установи оригиналният номер на рамата.

4. В хода на съдебното производство адв. А. твърди, че справка от Еспейс ауто ЕООД – София, клон Пловдив, като дилър на Г. Ч., установява, че автомобилите с двата различни номера на рами отговарят на автомобил Г. Ч., което е установено от производителя /л.32, 33/. Приетите документи не представляват официални такива, за да бъдат ценени като информация, изходяща от производител. Не бяха изпълнени указания за представяне на официален превод на тези документи /протокол от съдебно заседание – 28.05.2025г., л.127 гръб/.

Приети по делото са материалите, съдържащи се в ДП № 75/2011г. /л.44 и сл./ : Първата регистрация на автомобила е от 01.01.2001г. /л.49, л.53/ и същият е закупен от жалбоподателя на 12.05.2011г. с наличния номер на рама ***. Този номер на рама е отразен в Свидетелството за регистрация на продавача /л.53; обясненията от продавача в ДП - л.75, 76/.

- В отговор на Б. С. А. ЕООД от 27.06.2011г. по ДП – оторизиран представител на Крайслер в [държава] /л.90/ е посочено, че автомобил с VIN *** е произведен на 27.08.2001г., поради което следва извод - обективно не е възможно да е регистриран на 01.01.2001г. Двигателят на този автомобил е ЕХА – 3,1 L 5 цилиндров ридови турбодизелов агрегат. Автомобилът е произведен за [държава] и продаден в [държава], но няма информация за първоначалната му регистрация. Автомобил с VIN *** е произведен на 31.10.2000г. със същия тип на двигателя, но е произведен за [държава] и продаден в [държава], като също няма информация за първоначалната му регистрация.

- В отговор на Д. М. административно сътрудничество от 04.08.2011г. по ДП /л.102/ е посочено, че автомобил с наличен номер рама *** не е регистриран в ***, а джип Г. Ч. с рама *** е с година на производство 2001г., черен цвят и е регистриран в ***. Следователно, отсъства информация за производство на 01.01.2001г. на автомобил с рама ***, за да може безсъмнено да бъде прието, че това е оригиналния номер на рама на автомобила, представен за промяна на регистрацията след смяна на собственик и с първа регистрация от 01.01.2001г.

- В друг отговор на Д. М. административно сътрудничество от 20.10.2011г. по ДП /л.113/ е представена информация от И. В. : автомобил джип Г. Ч. с рама *** и рег. табели *** е надлежно регистриран в [държава] от 07.05.2002г.

Предвид тези данни се установява несъответствие между информацията относно годината на производство на автомобил с VIN *** : 2001г. и 31.10.2000г.

Приета е САвт.Е, според заключението по която /л.145 и сл./ : Двигателят на автомобила е тип – 3.1 литра, редови 5-цилиндров турбодизелов двигател с обозначение при джип / Крайслер – ЕХА.

- Посредством съпоставка с информацията от Б. С. А. ЕООД, предоставена по ДП, се установи идентичност на двигателя /л.90/, описан от оторизирания представител на Крайслер в [държава]. Извън това, посоченият вторичен признак не преодолява несъответствието в информацията за годината на производство на автомобил с VIN *** : 2001г. и 31.10.2000г., за да може безсъмнено да бъде прието, че VIN *** е оригиналният по отношение представения за регистрация автомобил.

Според данни от снимков материал, представящи изследвани визуално зони с идентификационни номера по автомобила : табела, захваната с нитове под предното обзорно стъкло на автомобила е с VIN ***; VIN *** е в товарния отсек /багажник на автомобила/; идентификационен номер на скоростната кутия на автомобила - ***; товарен стикер в багажния отсек с частично заличен VIN. При измерване дебелината на положения на автомобила черен на цвят слой боя се установило, че в определени зони покрива стойност за боядисване от производителя /оригинална боя/.

- Констатацията за покриване на оригиналната боя от производителя само в определени зони потвърждава, а не отрича съмненията за година на производство на автомобила, при търсима обвръзка с данни за първа регистрация от свидетелството.

Посочено е, че към представителството на марката производител е отправено запитване за идентификационни номера на агрегати на МПС с VIN *** и VIN ***, но не е могло да бъдат определени такива. При диагностика в представителството на марката производител Е. А. Пловдив не са извлечени данни, които да специфицират идентификационни номера в софтуера на автомобила. Чрез разпечатка на данни с диагностичен уред, различен от този на производител, се установило, че в компютърния блок на автомобила за отделните му системи съществува VIN ***.

Експертът е посочил, че от материалите по делото и направени огледи на автомобила, се установява, че в товарния отсек /багажника/ е допълнително поставен на ламаринена планка VIN ***. Табела, захваната с нитове под предното обзорно стъкло на автомобила е с VIN ***, като не може да се определи дали захващането й към купето е заводско изпълнено. Автомобилът има товарен стикер в багажния отсек с частично заличен VIN. Двигателят, скоростната и раздатъчната кутия са съвместими с МПС с VIN ***, но не може да се определи дали са били монтирани при излизането на автомобила от завода производител.

Според САвт.Е от техническа гл.т., след като зоната на положения номер на рама на автомобила е била манипулирана, въпреки че са налични признаци на съвпадение на установеното оборудване на автомобила с такова от МПС с VIN ***, „то не може еднозначно и категорично да се определи, че се касае за едно и също МПС“.

Експертизата не е оспорена и се цени като компетентно изготвена, с обективен анализ на доказателствата и изводи, основани на специални знания.

5. Административното производство е започнало по подадена от Л. Б. молба за завършване на процеса за регистрация на автомобил Г. Ч. с рег. № [рег. номер], тъй като същия е върнат на лицето след прекратяване на ДП № 75/2011г. /л.30/. Автомобилът е закупен на 12.05.2011г. и е било налице заявление относно промяна на регистрацията - зачисляване в регионен отдел и промяна на собственост на лек автомобил съгласно договора за покупко -продажба на моторно превозно средство. В тази вр. съгласно чл.3 ал.1 и ал.4 от Наредба № I-45 от 24.03.2000г. автомобилът е бил представен за регистрация в срок - на 12.05.2011г. при закупуването му /договор, л.50/. Последващата регистрация е основана на промяна в собствеността на МПС и според чл.4 ал.1 от Наредба № I-45 от 24.03.2000г. : „Собственикът е длъжен да представи превозното средство и необходимите документи в определения срок за извършване на регистрация, промяна в регистрацията или прекратяване на регистрацията.“. Установените задължения в чл.5 ал.1 пр.1-во и ал.3 т.1 от Наредба № I-45 от 24.03.2000г. са относими при първоначална и последващи регистрации на автомобила : „Превозните средства се регистрират по идентификационен номер (VIN), категория, марка и други данни, посочени в представените по реда на глава втора документи.; МВР извършват необходимите проверки за:1. (доп. - ДВ, бр. 94 от 2009 г.) идентификацията на превозното средство, в случаите, когато се изисква;“. Предвид цитираните текстове на разпоредбите, в оспорената заповед е посочено, че е извършена проверка от служители на ОД МВР – Пловдив. При проверката е установено, че идентификационният номер на рамата на автомобила е изпълнен с неоригинален шрифт. Освен това след обработка се е установил друг номер на рама, който е изпълнен с оригинален шрифт, но е на планка, която е допълнително заварена на купето, след отстраняване на частта с оригиналния номер. От значение за обосноваване на отказа е констатацията – не е могло да се установи оригинален номер на рамата на автомобила, поради което е приложено правното основание – чл.7 ал.1 от наредбата – извън изключението : „Превозните средства, на които не може да се установи поставеният от производителя идентификационен номер (VIN), не се регистрират,…“.

Съгласно чл.7 ал.3 : „При установяване на несъответствие в данните на ПС с тези по документите му ПС, обявено за издирване, ПС със следи от въздействие върху и/или в областта на идентификационния номер (VIN) или при установяване на съвпадение в идентификационния номер на представено за регистрация ПС с вече регистрирано в страната такова случаят се разглежда от комисия, определена със заповед на директора на СДВР/ОДМВР.“. В конкретиката на фактите не следва да бъде приета за приложима разпоредбата на чл.7 ал.3 от наредбата, тъй като в хода на административното производство не е могло да се установи оригиналния номер на рамата на автомобила - поставеният от производителя идентификационен номер /VIN/, а не несъответствие в обхвата на чл.7 ал.3 от наредбата. Предвид това, проверката е извършена от служители на ОД МВР – Пловдив, а не от комисия, като и в двете хипотези компетентен орган за произнасяне по заявлението е органът по чл.2 от наредбата. Следва да бъде отбелязано, че приложените правни основания са в Глава първа Общи положения от наредбата, а в Глава втора се съдържат разпоредби за първоначална регистрация и промени в регистрацията /чл.12 и сл./, но те не съдържат основание за отказ, като съгласно чл.17 ал.1 - При всяка промяна в регистрацията се подменя свидетелството за регистрация, а табелите с регистрационен номер - по желание на собственика.

По отношение правните основания се съобрази, че неточно или непълно правно основание за издаване на административен акт не представлява съществено нарушение, самостоятелно обосноваващо незаконосъобразност, тъй като законосъобразността се преценява въз основа на фактическите и правни основания, с приоритет на първопосочените / Решение № 50/2021г. по д. № 2324/2020г., ВАС – „…Аналогично, грешката на административния орган при индивидуализацията на приложимата разпоредба не засяга материалната законосъобразност на заповедта, ако са налице юридическите факти, пораждащи упражненото правомощие, както е в случая. …Въпросът за коректната правна квалификация е разрешен от съда като част от служебната проверка на административния акт, съдържаща в себе си по хипотеза и подвеждането на фактическите основания за издаването на заповедта под състава на приложимата материалноправна норма.“/. Ведно с посоченото се отчита, че при оспорване на изричен отказ се разглежда приетото от административния орган фактическо основание, за разлика от оспорване на мълчалив отказ, при което в обхвата на проверката за законосъобразност са всички възможни предпоставки, относими към преценката за съответствието на искането с материалния закон. В тази насока се съобрази, че не е допустимо фактическите съображения да бъдат допълвани при съдебното оспорване, но когато събраните по делото доказателства обосновават верен извод на административния орган, връщането на преписката за ново произнасяне не би променило резултата от произнасянето с оспорения административен акт.

Нормата на чл. 143 ал. 1 ЗДв.П предвижда, че пътно превозно средство се регистрира на името на неговия собственик по поставения от производителя идентификационен номер на превозното средство. С чл. 143 ал. 3 ЗДв.П е въведена забрана за регистриране на пътно превозно средство с подправен, заличен или повреден идентификационен номер, докато не бъде установен автентичният идентификационен номер, поставен от производителя, възпроизведена и в чл. 7 ал. 1 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. - превозните средства, на които не може да се установи поставеният от производителя идентификационен номер, не се регистрират. В тази вр., ако за подправен, заличен или повреден идентификационен номер се установи автентичният - превозното средство се регистрира. Забраната за регистрация се отнася само до случаите, когато не може да се установи поставеният от производителя идентификационен номер, но това не са всички случаи, при които той не може да бъде разчетен на мястото, на което е набит. Установяването на автентичния номер може да се извърши и чрез други, достатъчно надеждни източници на информация за номера, тъй като производителят е задължен да поставя и на други места този номер.

Регистрацията на пътни превозни средства с подменен, заличен или повреден идентификационен номер се извършва само при отчитане номера на рамата там, където производителят първично го е поставил с набиването му върху хоризонтална плоскост. В тази вр. се съобрази, че идентификационният номер /VIN/ се създава при производството на превозното средство и се поставя директно на неразделна част от автомобила, като например рамата или върху елемент от каросерията, труден за демонтаж или подмяна; или чрез отделна табелка, която е постоянно закрепена на неразделна част от автомобила, като например рамата или върху елемент от каросерията, труден за демонтаж или подмяна, по възможност от дясната страна на превозното средство и по начин, че да не може да бъде заличен или подправен по време на срока на експлоатацията му. В този смисъл е ISO 4030.

Според дефиницията в § 6 т. 61 ДР на ЗДв.П "идентификационен номер на превозното средство" е подредена комбинация от знаци, поставена върху превозното средство от производителя с цел идентифицирането му, респект. § 2 т. 9 от ДР на Наредба № I-45/24.03.2000г. – „идентификационен номер" е подредена комбинация от знаци, поставена върху превозното средство от производителя с цел идентифицирането му. Отговаря на изискването на българските стандарти БДС ISO 3779 и БДС ISO 4030. : "Пътни превозни средства. Номер за идентифициране на превозните средства (VIN). Съдържание и структура. " и "Пътни превозни средства Номер за идентифициране на превозните средства (VIN). Разположение и начин на закрепване".

В разпоредбата на § 2 т. 8 от Наредба №I-45/2000г. е дефинирано понятието "идентификация", съгласно което, това е съвкупност от действия, извършвани за: сверяване данните на идентификационните номера от документите с тези върху превозното средство; проверка на превозното средство в АИС ИД - НШИС; проверка в масива за регистрирани превозни средства по идентификационен номер и по регистрационен номер (ако има регистрация); проверка за наличие на данни в масива за марки и модели; проверка в международните масиви за издирвани МПС; проверка в международните масиви за регистрирани МПС; проверка за съответствие на всички данни на представеното превозно средство с данните, описани в документите за собственост и произход; проверка на ПС за изменение в конструкцията.

Относно установените по делото факти свързани с процесния автомобил – начин на придобиване, предходни регистрации, действия на компетентните органи по образуваното досъдебно производство, следва да бъде посочено, че те не са елемент на фактическия състав на регистрацията. Действително, разбираемо е очакването на заявителя в качество на пореден собственик на автомобила, с оглед способа на придобиване на превозното средство и съществуването на предходни регистрации, да бъде в максимална степен сигурен за наличието на изискуемите от закона факти за промяна на регистрацията /пререгистрация на автомобил/, но текстът на чл. 143 ал. 1 ЗДв.П обвързва регистрацията с обективен факт, субективното отношение на задълженото лице към който няма правно значение. Възприето е, че вината, съответно нейното отсъствие, за липса на поставения от производителя идентификационен номер - не е елемент на фактически състав на регистрацията.

САвт.Е установи, че в товарния отсек /багажника/ е допълнително поставен на ламаринена планка VIN ***. Табела, захваната с нитове под предното обзорно стъкло на автомобила, е с VIN ***, като не може да се определи дали захващането й към купето е заводско изпълнено. Автомобилът има товарен стикер в багажния отсек с частично заличен VIN. Административният орган е установил, че VIN *** е изпълнен с оригинален шрифт, но е на планка, която е допълнително заварена на купето, след отстраняване на частта от оригиналния номер. Посоченото е установено и в експертизата в ДП, ведно с допълнителни данни - заваръчните шевове са маскирани с кит. Тоест, може да бъде направен извод за оригинален номер в купето и отстранена част от същия, след което при допълнителното заваряване на планка на купето е изпълнен VIN ***. В тази хипотеза не може да се приеме, че VIN *** е поставен върху превозното средство от производителя.

Предвид установените дати на производство на разглежданото МПС - 2000г. и 2001г. : според отговор от оторизиран представител на Крайслер в [държава] автомобил с VIN *** е произведен на 27.08.2001г., автомобил с VIN *** е произведен на 31.10.2000г., както и според отговор на Д. М. административно сътрудничество - джип Г. Ч. с рама *** е с година на производство 2001г., относими са и разпоредбите на Директива на Съвета от 18 декември 1975г. В приложението към същата е посочено, че "идентификационният номер на превозното средство е фиксирана комбинация от знаци, приписана на всяко превозно средство от производителя. Неговата цел е да се гарантира, че всяко превозно средство може да бъде ясно идентифицирано за период от 30 години чрез посредничеството на производителя, без да има нужда да се прибягва до допълнителни данни", като едно от въведените изисквания към последния е той да "е маркиран върху регистрационната табела на производителя, а също така и върху шасито, рамката или други подобни структури" /т. 3. 1/. В чл. 2 т. 1 и т. 2 от Регламент /ЕС/ № 19/2011 на Комисията от 11 януари 2011 година относно изискванията за одобрение на типа на поставяните от производителя задължителни табели и на идентификационния номер на превозното средство за моторни превозни средства и техните ремаркета, и за прилагане на Регламент № 661/2009 бяха дадени легална дефиниция на понятието "задължителна табела на производителя", съгласно което, "задължителна табела на производителя" означава пластина или етикет, поставен(а) от производителя върху превозното средство, съдържащ(а) основните технически характеристики, необходими за идентификацията на превозното средство, и предоставящ(а) на компетентните органи съответната информация за максимално допустимите маси в натоварено състояние" (чл. 2, т. 1), съответно на "идентификационен номер на превозното средство" (VIN), съгласно което "идентификационен номер на превозното средство" (VIN) означава буквено-цифров код, присвоен на превозното средство от производителя, за да гарантира правилната идентификация на всяко превозно средство (чл. 2, т. 2). В Приложение I "Технически изисквания" на Регламент № 19/2011, част А "Задължителна табела" бяха регламентирани изискванията към задължителните табели, като в приложение II "Изисквания за местоположението върху превозното средство", част А, бе посочено, че задължителната табела на производителя трябва да бъде здраво закрепена на видно и леснодостъпно място, подбрано така, че частта, върху която е поставена, да не подлежи на подмяна при употреба. В част Б бе посочено, че идентификационният номер трябва да се обозначи чрез щамповане или набиване върху шасито, рамата или друг подобен елемент, като могат да се използват и други техники, за които е доказано, че предлагат същото ниво на защита срещу подмяна или поправяне, както и че трябва да бъде на видно и леснодостъпно място от дясната страна на превозното средство, но подбрано така, че номерът да не може да бъде заличен или повреден". Аналогично е възприетото и в Регламент за изпълнение /ЕС/ 2021/535 на Комисията от 31 март 2021 година за определяне на правила за прилагането на Регламент /ЕС/ 2019/2144 на Европейския парламент и на Съвета. Или - липсва изискване идентификационния номер да бъде поставен единствено чрез "набиване на рамата". В тази насока са и относимите разпоредби на Директива 76/114/ЕИО, а и последващите такива на Регламент /ЕС/ № 19/2011 и сега действащия Регламент за изпълнение /ЕС/ 2021/535. Такъв извод не следва и от дефиницията на "идентификационен номер" в § 6 т. 61 ДР ЗДв.П и в § 2 т. 9 от Наредба № І-45/2000г.

Целта на идентификационния номер е да може да се идентифицира всяко превозно средство и ако тази цел може да бъде постигната чрез достатъчно надеждни други данни, при повреден подправен, заличен или повреден номер, установяването следва да бъде направено. В тази вр. е допусната САвт.Е, според заключението по която, при изследвани визуално зони с идентификационни номера по автомобила, се констатира : табела, захваната с нитове под предното обзорно стъкло на автомобила с VIN ***, като не може да се определи дали захващането й към купето е заводско изпълнено; VIN *** в товарния отсек /багажник на автомобила/, допълнително поставен на ламаринена планка; идентификационен номер на скоростната кутия на автомобила ***; товарен стикер в багажния отсек с частично заличен VIN. При измерване дебелината на положения на автомобила черен на цвят слой боя се установило, че само в определени зони покрива стойност за боядисване от производителя /оригинална боя/. В случая представителството на марката производител не е могло да определи идентификационни номера на агрегати на МПС с VIN *** и VIN ***. При диагностика в представителството на марката производител Е. А. Пловдив не са извлечени данни, които да специфицират идентификационни номера в софтуера на автомобила. Чрез разпечатка на данни с диагностичен уред, различен от този на производител, се установило, че в компютърния блок на автомобила за отделните му системи съществува VIN ***. Двигателят, скоростната и раздатъчната кутия са съвместими с МПС с VIN ***, но не може да се определи дали са били монтирани при излизането на автомобила от завода производител.

Следователно, автентичното съдържание на идентификационен номер не е установено от стикер, от идентификационни номера на агрегати на МПС с двата номера на рамата - "вторични допълнителни идентификационни белези", а зоната на положения номер на рама е била манипулирана, при което не би могло да се премине към последващата процедура по възстановяване на идентификационния номер по реда на чл. 143 ал. 4 ЗДв.П и Наредба № 8121з-1 от 2.01.2018г. за определяне на реда за поставяне на нов идентификационен номер на пътно превозно средство, което е изоставено, конфискувано или отнето в полза на държавата и предоставено за нуждите на бюджетна организация, и реда за възстановяване на идентификационен номер на пътно превозно средство. При тези данни е последвал извод на САвт.Е в насока - от техническа гл.т., след като зоната на положения номер на рама на автомобила е била манипулирана, въпреки че са налични признаци на съвпадение на установеното оборудване на автомобила с такова от МПС с VIN ***, „то не може еднозначно и категорично да се определи, че се касае за едно и също МПС“. Изводът съответства на приетите по делото доказателства, разкриващи несъответствия в година на производство на автомобила и по двата VIN, което обективно не позволява обръзка с годината на първа регистрация в свидетелството на представения за промяна на регистрацията автомобил. За автомобил с наличен номер на рама ***, отразен в Свидетелството за регистрация на продавача се установи, че е произведен на 27.08.2001г., поради което обективно не е възможно да е регистриран на 01.01.2001г., а за автомобил с рама *** се установиха различни дати на производство - 31.10.2000г. и 2001г.

От значение в случая е, че представен за регистрация е автомобил с наличен номер на рама ***, изпълнен с неоригинален шрифт и условието, което поставя законът /чл. 143 ал. 3 от ЗДв.П и чл. 7 ал. 1 от Наредба № I-45/24.03.2000г. / е свързано единствено с възможността да се установи автентичният идентификационен номер, независимо дали регистрацията на автомобила е първоначална или последваща. САвт.А е изследвала наличните данни и детайли, но без извод, че идентификационният номер на процесното превозно средство е установим. Изводът се потвърждава от информацията на производителя и Д. М. административно сътрудничество, тъй като обективно не може да бъде прието, че наличните признаци и оборудване индивидуализират един и същи автомобил, който да е с първа регистрация от 01.01.2001г., както е вписано в Свидетелството за регистрация. За номерът на рама, изпълнен с оригинален шрифт ***, не се установи, че е автентичният идентификационен номер, поставен от производителя за представеното за регистрация ППС. Освен това, този номер е на планка, която е допълнително заварена на купето, след отстраняване на частта от оригиналния номер.

В конкретиката на фактите определящо е, че след като не е възможно установяването по несъмнен начин на автентичния идентификационен номер на рамата, поставен от производителя, регистрацията на ППС не може да бъде разрешена, предвид императивната забрана на чл. 143 ал. 3 от ЗДвП и чл. 7 ал. 1 от Наредба № І-45/24.03.2000г. Затова, дори в хипотеза на приложима разпоредбата на чл.7 ал.3 от Наредба № І-45/24.03.2000г., пропускът в административното производство не следва да бъде квалифициран като съществено нарушение. В тази насока следва да бъде посочено, че за да е резултатна дейността на органа по идентификация не е необходимо винаги задължително да бъдат извършени всички визирани в т. 8 от § 2 от ДР на Наредба №І-45 дейности, като дейността от обхвата на чл. 8 от Наредба № I-45/24.03.2000г. на комисията по чл. 7, предвид установените по делото факти, не би променила извода от административното производство. Административният орган е изследвал възможността за установяване на оригиналният идентификационен номер, поради което нарушението на административнопроизводствените правила не следва да бъде квалифицирано като съществено.

При невъзможност да се установи автентичния номер се поражда задължение за компетентния орган да откаже регистрацията, което обстоятелство се установи в случая. На възстановяване не подлежи идентификационен номер на ППС, чието автентично съдържание не е установено.

В допълнение се отбелязва, че заличеният идентификационен номер по § 6 т. 61 ДР ЗДв.П и § 2 т. 9 от ДР на Наредба № I-45/24.03.2000г. на МВР не може да бъде заместен от наличните по автомобила вторични допълнителни идентификационни белези, предвид изричната норма на чл.143 ал.1 ЗДв.П, както и чл. 7 ал. 1 от Наредба № 1-45/24.03.2000г. на МВР – допустимо е превозните средства да се регистрират единствено и само по поставения от производителя идентификационен номер /VIN/. Според смисъла на закона подлежи на отчитане само този идентификационен номер /VIN/, фабрично нанесен при производството на автомобила, чрез начин непозволяващ лесната му подмяна и то на мястото, на което е първично поставен от производителя. Това гарантира автентичността му и позволява да бъде зачетен като уникална комбинация от знаци с кодирани максимално пълни данни за превозното средство. Поради това в случая не могат да бъдат взети предвид данните от компютърния блок на автомобила за отделните му системи, като дори при наличието им остава обоснован извода – „не може еднозначно и категорично да се определи, че се касае за едно и също МПС“. Действително забраната по чл. 143 ал. 3 ЗДв.П не е абсолютна, нито окончателна, но е императивна - в публичен интерес нормата на чл. 143 ал. 1 и 3 ЗДвП допуска регистрация единствено на надлежно идентифицирани ППС по един унифициран максимално надежден, международно стандартизиран критерий.

По изложените съображения жалбата се приема за неоснователна.

Мотивиран така , съдът

 

Р Е Ш И :

 

Отхвърля жалбата на Л. П. Б., [населено място], [улица], *** против Заповед № 1030з-47/20.01.2025г. на Началник на Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР-Пловдив.

Решението може да се обжалва пред В. А. С., в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.