МОТИВИ по НОХД № 30 356/11 г. по описа на
МРС
Подсъдимият Л.И.П. е
обвинен в това, че на 12.03.2009 г. в гр. Монтана противозаконно присвоил чужда
движима вещ - лек автомобил марка „О.", модел „В." с ДК № М xxxx АР на стойност 5 816 лева, собственост на Г.Д.И.
xxx, която владеел – престъпление по чл. 206, ал. 1 НК.
Прокурорът поддържа измененото при условията на чл. 287, ал.
1 НПК обвинение и пледира конкретно по вид и размер наказание.
Подс. Л.И.П.
в хода на досъдебното производство /ДП/ е заявил, че се признава за виновен по
обвинението, възползвайки се от правото да не дава обяснения.
Защитникът
на подс. П. излага доводи по доказателствата, пледирайки да бъде наложено
наказание пробация, считайки, че следва да се приложи чл. 206, ал. 5 НК
определяйки деянието като маловажен случай.
Производството
се разви при условията на чл. 269, ал. 3, т. 3 НПК в отсъствие на подс. П., редовно
призован, в т. ч. и по телефон за съдебно заседание на 14.12.2011 г. видно от
съставения протокол от 02.12.2011 г., в т. ч. призован с препис от обвинителния
акт и указанията на съдия – докладчика с разяснена и известна на подс. П.
възможност делото да бъде разгледано в негово отсъствие при изпълнена процедура
по чл. 254, ал. 4 НПК.
Подс. П.
е упълномощил защитник, с което е спазено и изискването на чл. 94, ал. 1, т. 8 НПК.
На
основание чл. 287, ал. 1 НПК съдът прие направено изменение на обвинението
касаещо датата на процесното деяние/ съществено изменение обстоятелствената
част на обвинението/, като вместо първоначално посочената дата 06.03.2009 г., се
прие, че деянието според обвинението е извършено на дата - 12.03.2009 г..Съдът
е длъжен да се произнесе по приетото изменено обвинение съгласно чл. 287, ал. 1 НПК.
Доказателствата
по делото са писмени и гласни. При условията на чл. 282, ал. 3 НПК е прието и
заключение по съдебно – оценъчна експертиза.
Съдът
след като прецени събраните по делото доказателства в тяхната взаимна връзка и
единство и като взе предвид доводите и становищата на страните, приема за
установено следното:
Св. Г.Д.И. xxx, като е управител на ресторант „Бавария", намиращ се в
ж. к. „Младост" в гр. Монтана. Последният познавал подс. П. като клиент на
заведението. През м. март 2009 г. късно вечерта св. И. бил в заведението със
свои познати. При него дошла една от сервитьорките в заведението и го попитала
дали може да даде в заем пари на семеен приятел на родителите й. Представила
човека като „честен и свестен човек" и го уверила, че не бива да се
притеснява за връщането на парите. Уговорили се човекът да дойде при него на
следващата сутрин. Според уговорката, на следващата сутрин дошъл подс. П. и
поискал от св. И. сумата от 5 000 лева, предлагайки му като гаранция за
връщането им да му предостави таксиметров си автомобил марка „О.", модел „В."
с ДК №М xxxx АР. Св.
И. дал на подсъдимия по – малка сума от поисканата - 3 500 лева, тъй като с
такава разполагал, като се уговорили да сключат договор за покупко-продажба за
автомобила пред нотариус. На 06.03.2009 г. подс. П. и св. И. сключили сделката
пред нотариус Т.. Подс. П. представил пред нотариуса всички документи на мпс-то,
включително и двете части на свидетелството за регистрация на автомобила. Още
там подсъдимия поискал автомобилът да остане още няколко дни при него, за да
продължи да работи и уверил св. И., че за това време ще успее да събере парите
по заема и да му ги върне. Големият талон по регистрация останал в автомобила. По
този повод св. И. на няколко пъти търсил подсъдимия за да си го получи обратно,
но първоначално получил отговор от подс. П., че е на път, а после не отговарял
на повикванията. Няколко дни по - късно св. И. видял автомобила паркиран пред
заведението, чийто управител бил, а на шофьорското място седял св. Н.Г.Н.. Св. И.
го попитал познава ли подс. Л.П. и чия е колата. Тогава научил, че подсъдимия и
св. Н. работели заедно като таксиметрови шофьори с процесния автомобил и в
момента св. Н. го изплащал на св. А.К., собственик на бившата вече заложна къща
“А. М. Г.” ООД гр. Монтана, където подсъдимия бил заложил автомобила на 12.03.2009
г. при св. А.А. – управител на заложната къща чрез съставяне на договор за кредитиране
срещу залог на вещи от 12.03.2009 г. / технически погрешно посочено 2008 г. /. В
хода на съдебното следствие се представиха на съда от защитата заверени копия
на предварителен договор за покупко – продажба на мпс – л. а. “О. В.” с ДК № М xxxx АР от 20.03.2009 г. сключен между св. Г.И. и
подс. П. и запис на заповед с дата на издаване 20.03.2009 г. и падеж 19.10.2012
г..Видно от последните подс. П. е успял да върне на св. И. от общо дължимите
3 500 лева, сумата 2 000 лева със обещание, че остатъка от 1 500
лева ще бъде изплатен най – късно до 19.10.2012 г..Към настоящия момент св. Н.
е изплатил изцяло дължимата сума на бившата заложна къща със собственик св. К.
и съответно владее и ползва л. а. предназначен за таксиметров превоз.
Според заключението на вещото лице по съдебно-оценъчната експертиза стойността
на л. а., предмет на инкриминираното деяние възлиза на 5 816 лева.
Налице са условията на чл. 303, ал. 2 НПК и съдът намира,
че обвинението е доказано по несъмнен начин – налице е противозаконно
присвояване /обсебване/ на чужда движима вещ - /залагане на л. а. от подсъдимия
срещу получаване на кредит съгласно чл. 206, ал. 2, изр. последно НК извършено
на 12.03.2009 г. /, която е била владяна от подс. П. въпреки продажбата й на св.
И.. Подс. П. е заложил чужда движима вещ/макар и формално собственост на св. И.,
но служеща като гаранция по договор за заем/, с което е затруднил удовлетворяването
на кредитора си – св. И.. Изложената по горе фактическа обстановка се
установява от събраните гласни доказателства – показанията на св. Г.Д.И., св. Н.Г.Н.,
св. А.Т.А. и св. А.К.К., и от приложените по ДП писмени доказателства – договор
за покупко – продажба на мпс от 06.03.2009 г., договор за кредитиране срещу
залог на вещи от 12.03.2009 г. / технически погрешно посочено 2008 г. / и
представените в хода на съдебното дирене запис на заповед с дата на издаване 20.03.2009
г. и предварителен договор за покупко – продажба на мпс от 20.03.2009 г..На
практика не се оспорват доказателствата по делото /писмени и гласни/, поради и
което не се обсъждат в детайли от съда. По делото липсват данни за пълно
внасяне или заместване на присвоеното имущество, поради и което съдът не
приложи привилегирования състав на чл. 206, ал. 6, т. 1 от НК. Съдът имайки
предвид данните по делото за действията на подс. П. и последиците от същите, не
намира да са налице условията на чл. 206, ал. 5 НК, респ. чл. 93, т. 9 НК –
маловажен случай на “обсебване”, респ. не приема за основателни доводите на
защитата в тази насока. Не са налице и кумулативните условия на чл. 218б, ал. 1 НК.
Като се
има предвид горното съдът намери, че подсъдимия Л.И.П. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъпление по чл. 206, ал. 1 НК:
- на 12.03.2009 г. в гр. Монтана противозаконно присвоил
чужда движима вещ – лек автомобил марка “О.” модел “В.” с ДК №М xxxx АР на стойност 5 816 лева, собственост на Г.Д.И.
xxx, която владеел.
От
субективна страна деянието е извършено с пряк умисъл – подсъдимият е съзнавал
обществено опасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на
обществено опасните му последици и е искал настъпването им. Причините за
извършване на деянието са незачитане от страна на подс. П. на правовия ред и
материалното му затруднено положение.
Имайки предвид горното съдът призна за ВИНОВЕН подсъдимия П. за извършеното от него деяние по чл. 206, ал.
1 НК/ в редакция преди изм. с ДВ, бр. 26/06.04.2010 г. в сила от 10.04.2010 г. /
и му наложи съответно наказание – ПРОБАЦИЯ, чрез
налагане на ПРОБАЦИОННИТЕ МЕРКИ:
ЗАДЪЛЖИТЕЛНА РЕГИСТРАЦИЯ по настоящия адрес на подсъдимия за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА в периодичност два пъти седмично и
ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ПЕРИОДИЧНИ СРЕЩИ С ПРОБАЦИОНЕН СЛУЖИТЕЛ за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА, считано от влизане в сила на настоящата
присъда и привеждането й в изпълнение.
При
определяне видът и размера на наказанието съдът счита, че е съобразил всички
обстоятелства с правно значение за неговата индивидуализация, като го определи при
условията на чл. 206, ал. 1/ в редакция преди изм. с ДВ, бр. 26/06.04.2010 г. в
сила от 10.04.2010 г. / вр. чл. 55, ал. 1, т. 2, б. ”б” вр. с чл. 42а, ал. 1 и
ал. 2, т. 1 и т. 2 вр. с чл. 42а, ал. 3, т. 1 вр. с ал. 4 вр. с чл. 42б, ал. 1
и ал. 2 вр. с чл. 2, ал. 2 от НК при многобройни смекчаващи отговорността
обстоятелства – осъзнаване на вината, съдействие за установяване на деянието, ниска
степен на обществена опасност на подсъдимия като личност/ чисто съдебно минало/
и възстановяване на част от дължимата сума на св. И., и отегчаващото такова –
висока обществена опасност на извършеното деяние.
Наказанието
бе определено при условията на чл. 206, ал. 1/ в редакция преди изм. с ДВ, бр. 26/06.04.2010
г. в сила от 10.04.2010 г. /, която е била в сила към датата на извършване на деянието
и в същото време е по – благоприятния закон съгласно чл. 2, ал. 2 НК имайки
предвид редакцията на чл. 206, ал. 1 НК след изм. с ДВ, бр. 26/10 г..Съгласно
цитираната редакция не бе предвиден най – нисък предел на наказанието лишаване
от свобода за деяние “обсебване” по чл. 206, ал. 1 НК, което като наказание бе
до шест години. Съдът имайки предвид горното и прилагайки чл. 55 НК замени
наказанието лишаване от свобода с пробация. Пробационните мерки и срока им са
съобразени със закона, обстоятелствата по делото и личността на подсъдимия. Съдът
не наложи други пробационни мерки освен задължителните, като изходи от
обстоятелствата по делото и обвинението. Съдът счита, че не са налице данни за
налагане и на друга пробационна мярка, а задължителните са достатъчни като
отговарящи на установената степен на опасност на конкретното деяние и личността
на подс. П..
При определяне видът и размера на наложеното наказание, съдът намира, че е
съобразено с целите по чл. 36 НК при отчитане степента обществена опасност на
извършеното деяние и степента обществена опасност на подсъдимия. Според съдът
наложеното наказание е съответно по смисъла на чл. 35, ал. 3 от НК.
При този изход на делото и при условията на чл. 189, ал. 3
от НПК, съдът ОСЪЖДА подсъдимия
Л.И.П. да заплати по сметка на ВСС
сумите – 35 /тридесет и пет/ лева деловодни разноски – изплатено възнаграждение
на вещо лице и 5 / пет / лева държавна такса при служебно издаване на
изпълнителен лист.
При така изложените мотиви съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: