Р Е Ш Е Н И Е
№ .........
01.06.2021 г., гр. София
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-В въззивен състав, в публично заседание на двадесет и четвърти март две хиляди двадесет и
първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА МАРИНОВА-ТОНЕВА
Мл. съдия МАРИЯ МАЛОСЕЛСКА
при секретаря
Кристина Първанова, като разгледа докладваното от съдия Маринова-Тонева гр.дело
№ 3581 по описа за 2020 година, за да постанови решение, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 8554 от 13.01.2020 г. по гр.д. № 38128/2019 г. Софийски районен
съд, 51 състав признал за установено, че С.Н.Т., ЕГН **********, дължи на „Т.С.”
ЕАД, ЕИК ********, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 200, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ сумата
2 507.44 лв. - стойност на доставена топлинна енергия за периода от м. 02.2016
г. до м. 04.2018 г. в апартамент № 8, находящ се в гр. София, ж.к. ********, аб.
№ 241450, ведно със законната лихва от 20.02.2019 г. до окончателното изплащане
на сумата, както и на основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата
204.86 лв. - обезщетение за забава върху стойността на топлинната енергия за
периода от 15.09.2017 г. до 11.02.2019 г., за които е издадена заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 10259/2019 г. по описа на СРС, 51 състав, като отхвърлил
иска по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 200, ал. 1 ЗЗД вр. чл.
150 ЗЕ за разликата над 2 507.44 лв. до претендираните 3 192.15 лв. и
за периода от м. 05.2015 г. до м. 01.2016
г., и иска по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД - за разликата над 204.86
лв. до претендираните 451.18 лв. и за периода от 14.09.2016 г. до 14.09.2017
г., както и отхвърлил изцяло исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр.
1 ЗЗД и по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумите 68.76 лв. – главница
за дялово разпределение на топлинната енергия за периода от м. 01.2016 г. до м.
04.2018 г., и 13.07 лв. – обезщетение за забава върху главницата за дялово
разпределение за периода от 01.03.2016 г. до 11.02.2019 г. На основание чл. 78,
ал. 1 ГПК ответницата е осъдена да заплати на ищеца сумата 257.16 лв. - съдебни
разноски в исковото производство, и сумата 90.65 лв. - съдебни разноски,
направени в заповедното производство по ч.гр.д. № 10259/2019 г. по описа на Софийски
районен съд, 51 състав; На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът е осъден да
заплати на ответницата сумата 163.14 лв. – съдебни разноски за исковото
производство, и сумата 81.57 лв. – съдебни разноски, направени в заповедното производство
по ч.гр.д. № 10259/2019 г. по описа на Софийски районен съд, 51 състав. Решението
е постановено при участието на „Т.с.“ ЕООД, като трето лице-помагач на страната
на ищеца.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от ответницата С.Н.Т., която го
обжалва в частите, с които исковете са уважени, с оплаквания за неправилност –
неправилно приложение на материалния закон, съществено нарушение на
съдопроизводствените правила и необоснованост. Първостепенният съд неправилно
приел, че ответницата е собственик на процесния имот, съответно – че има
качеството клиент на топлинна енергия. В представения договор за
покупко-продажба на жилище от 14.05.1984 г., сключен по реда на чл. 117 ЗТСУ,
бил посочен адрес, който не съответствал на адреса, до който ищецът твърди да е
доставял топлинна енергия. Това разминаване било изрично адресирано в отговора
на исковата молба, а с доклада по делото съдът дал изрични указания на ищеца,
че не сочи доказателства, че блок 31-33 от ж.к. „Люлин“ в гр. София е
преномериран и настоящият му номер е 531. Във връзка с това указание ищецът не
направил доказателствени искания и не представил доказателства. В противоречие
с горното районният съд необосновано приел, че се касае за един и същи
апартамент, а във времето номерът на блока е сменен. Този извод не бил
подкрепен от никакви доказателства. Неправилно съдът „слял“ два документа
в един – протокол от ОС на ЕС от
21.02.2002 г. и списък, за който за първи път с въззивната жалба се твърди да
не бил приложение към протокола. Ставало дума за два отделни документа, които
съдът произволно приел за един, за да мотивира някакво „признание“ на неизгоден
за ответницата факт. Поради това моли съда да отмени решението в атакуваните
части и вместо това постанови друго, с което да отхвърли изцяло предявените
искове. Претендира разноски за двете инстанции.
Въззиваемата страна „Т.С.” ЕАД не е депозирала отговор на жалбата в срока
по чл. 263, ал. 1 ГПК и не взема становище по същата.
Третото лице помагач на ищеца – „Т.С.” ЕООД, не взема становище по жалбата.
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна,
в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да се произнесе по основателността на жалбата, Софийски градски съд като
въззивна инстанция обсъди събраните по делото доказателства съобразно чл. 235,
ал. 2 и 3 и чл. 12 ГПК, във връзка с изтъкнатите доводи, при което намира за
установено следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с обективно кумулативно съединени положителни
установителни искове:
с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД за сумата
3 192.15 лв. – главница, представляваща цена на доставена топлинна енергия
в периода м. 05.2015 г. - м. 04.2018 г. в топлоснабден имот на адрес: гр.
София, ж.к. ********, ет. 3, с аб. № 241450;
с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата
451.18 лв., представляваща лихва за забава в плащането на главницата за
топлинна енергия за периода 14.09.2016 г. – 11.02.2019 г.;
с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД за сумата 68.76
лв. – главница, представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода
м. 01.2016 г. - м. 04.2018 г., и
с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 13.07
лв., представляваща лихва за забава в плащането на главницата за дялово
разпределение за периода 01.03.2016 г. – 11.02.2019 г.
Претендирана е и законната лихва върху главниците от датата на подаване на заявлението
– 20.02.2019 г., до окончателното плащане. За сумите е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по гр.д. № 10259/2019 г. на
СРС, 51 състав.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата е депозирала писмен отговор, с който е
оспорила исковете с възражение, че не е клиент на топлинна енергия, като е
оспорила да е собственик или ползвател на имота, до който ищецът твърди да е
доставял топлинна енергия. Представеният договор за покупко-продажба на жилище
от 14.05.1984 г., сключен по реда на чл. 117 ЗТСУ не доказвал право на собственост
върху процесния имот, тъй като било налице разминаване в адреса (номера на блока) на процесния с този на описания в
договора имот. Не е оспорила и изрично е признала размера на начислените от
ищеца суми. В условията на евентуалност е релевирала възражение за погасяване
по давност на част от вземанията. Искала е от съда да отхвърли исковете.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на
първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а
служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на
решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния
закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013г. по тълк.д. № 1/2013г.,
ОСГТК на ВКС).
Атакуваното решение е валидно, и допустимо – в обжалваните части. Въззивният
съд намира, че при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни
материалноправни норми, а с оглед
релевираните в жалбата оплаквания е правилно по следните съображения:
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ в относимата му за спора
редакция, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда -
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да
монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал.
1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена
за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба
по чл. 36, ал. 3.
Според чл. 150, ал. 1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от КЕВР, в които се определят правата и задълженията на
топлопреносното предприятие и на клиентите; редът за измерване, отчитане,
разпределение и заплащане на количеството топлинна енергия; отговорността при
неизпълнение на задълженията; условията и редът за включване, прекъсване и
прекратяване на топлоснабдяването; редът за осигуряване на достъп до
отоплителните тела, средствата за търговско измерване или други контролни
приспособления и пр. Според изричната разпоредба на чл. 150, ал. 2 ЗЕ, Общите
условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо
изрично писмено приемане от клиентите. Според ал. 3 на чл. 150 ЗЕ, в срок до 30
дни след влизането в сила на общите условия клиентите, които не са съгласни с
тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в
което да предложат специални условия. Предложените от клиентите и приети от
топлопреносните предприятия специални условия се отразяват в писмени
допълнителни споразумения.
Според задължителните разяснения, дадени с Тълкувателно решение №
2/17.05.2018г. по тълк.д. № 2/2017г. на ОСГК на ВКС, правоотношението по
продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в
специалния ЗЕ като договорно правоотношение, произтичащо от писмен
договор, сключен при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно
регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ). Писмената форма на договора не е форма за
действителност, а форма за доказване. Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ страна (купувач) по договора за продажба на
топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови
нужди, какъвто е и „битовият клиент”, който според легалното определение
в т. 2а от § 1 ДР ЗЕ (ДВ, бр. 54 от 17.07.2012г.) е клиент,
който купува енергия за собствени битови нужди. Присъединяването на
топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации към топлопреносната мрежа,
както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените сгради, се извършва въз основа
на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 Наредба № 16-334 от 06.04.2007г.
за топлоснабдяването) със собствениците или титулярите на
вещното право на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които поради
това са посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди,
дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с топлопреносното
предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично
известни общи условия. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата,
собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са
подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са
адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на
топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия
те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с
предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна
енергия.
В този смисъл са и мотивите на решението от 09.12.2019г.
по съединени дела С-708/17 и С-725/17 на СЕС, с които, след преценка на нормите
на чл. 133, ал. 2, чл. 153, ал. 1 и ал. 6 ЗЕ е прието, че доставката на
отопление в сграда — етажна собственост е резултат от писмено искане, направено
за сметка на всички етажни собственици в съответствие с предвидените в
националното право особени правила за етажната собственост.
В случая за доказване на правото на собственост на
ответницата върху процесния имот ищецът е представил договор за
покупко-продажба на жилище от 14.05.1984 г., сключен по реда на чл. 117 ЗТСУ,
видно от който ответницата е собственик на апартамент № 8, находящ се в гр.
София, ж.к. „Люлин“-5, бл. ********. Приет по делото е и протокол от проведено
ОС на ЕС на адрес: гр. София, ж.к. ******** и В, към който е приложен списък на
етажните собственици на апартаменти от № 1 до № 27. В списъка като собственик
на ап. № 8 е посочена ответницата, с абонатен номер 241450. Списъкът е подписан
от ответницата, която е заявила 4 бр. ИРРО за имота, платими разсрочено. Приети
и неоспорени са и 2 бр. индивидуални справки, както и подписани за „клиент“ документ
за главен отчет и констативен протокол от 14.06.2017 г. за извършен трети отчет
в апартамент № 8 в ж.к. ********, всички касаещи имот с аб. № 241450 с титуляр С.Н.Т..
С оглед така установеното, правилно районният съд е приел
за доказано, че ответницата е собственик на процесния ап. № 8, находящ се в гр.
София, ж.к. ********, като във времето номерацията на блока е била променена.
Този извод следва от приетия и протокол от ОС на ЕС и списъка към него. Последните
не са оспорени от ответницата с отговора на исковата молба, а заявените за
първи път с въззивната жалба твърдения списъкът да не бил приложение към
протокола са преклудирани. Независимо от това, ищецът е начислявал стойност на
доставена топлинна енергия в жилищен имот с абонатен № 241450, който номер е
уникален и в достатъчна степен индивидуализира топлоснабдения имот. Всички
приети по делото писмени доказателства се отнасят именно до този абонатен
номер, титуляр на който е ответницата. По делото не е било спорно, че сградата,
в която се намира имотът, е присъединена към топлопреносната мрежа. Ето защо, в
качеството й на собственик на топлоснабден имот, ответницата се явява клиент на
ТЕ за битови нужди и дължи цената на доставената в имота топлинна енергия.
Предвид
съвпадението на крайните изводи на двете инстанции, първоинстанционното решение
следва да бъде потвърдено в обжалваните части.
При този изход, разноски за настоящата инстанция на
въззивницата не се следват, а от въззиваемия не се претендират, поради което
разноски не се присъждат.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 8554 от 13.01.2020 г., постановено по гр.д. № 38128/2019 г. на Софийски
районен съд, 51 състав в обжалваните
части, с които е признато за установено, че С.Н.Т., ЕГН **********, дължи
на „Т.С.” ЕАД, ЕИК ********, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 200, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ сумата
2 507.44 лв. - стойност на доставена топлинна енергия за периода от м. 02.2016
г. до м. 04.2018 г. в апартамент № 8, находящ се в гр. София, ж.к. ********, аб.
№ 241450, ведно със законната лихва от 20.02.2019 г. до окончателното плащане,
както и дължи на основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата
204.86 лв. - обезщетение за забава върху стойността на топлинната енергия за
периода от 15.09.2017 г. до 11.02.2019 г.
В необжалваните отхвърлителни части решението по гр.д. № 38128/2019 г. на Софийски
районен съд, 51 състав е влязло в сила.
Настоящото въззивно решение е постановено при участието на „Т.С.” ЕООД, ЕИК********,
като трето лице помагач на страната на ищеца-въззиваем „Т.С.” ЕАД.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл.
280, ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.