Р Е
Ш Е Н
И Е № 112
22.05.2018г., гр.Кюстендил
В И М Е Т О
Н А Н
А Р О
Д А
Кюстендилският окръжен съд, гражданска
колегия, в публично заседание, проведено на седемнадесети април, през две
хиляди и осемнадесета година, в състав:
Председател:Галина
Мухтийска
Членове:Ваня Богоева
Евгения Стамова
С участието на секретаря:Галина
Кирилова, след като разгледа гр.д.№64/2018г. по описа на КнОС и, за да се
произнесе взе предвид:
С решение от 15.12.2017г. по
гр.д.№2382/2016г., Кюстендилският районен съд е отхвърлил, като неоснователен
искът на Д.Й. и Н.Й. срещу Д.К. и В.К., за признаване на правото им на
собственост на част от имот №009075( бивш имот №009065), находящ се в землището
на с.Невестино, м.”Четириски дол”, целият с площ от 1.570 дка, която част се състои
от 42.00 кв.м. при съседи: от запад – упи V-321 и имот №009075, от изток –
земеделска земя, от север – упи ІV-174 и от юг земеделски земи по чл.19 ЗСПЗЗ.Произнесъл
се е и по разноските.Съдът е приел, че ищците не са доказали право на
собственост, върху вещта.
В срок е подадена жалба от ищците.Съдържат
се разсъждения за начина на придобиване на имот, чрез давностно владение, обсъдени
са конкретни факти, установяващи поведение на страните, като елементи от
фактическия състав на чл.68 и следв. ЗС в конкретния казус и е направен извод
за липса на основание, за отхвърляне на иска.Иска се решението да бъде
отменено, а искът уважен.
Препис от жалбата е връчен на
ответниците.В отговор - подаден в срок, като са обсъдени събраните по делото
гласни доказателства и експертиза, са направени обратни на изводите на
жалбоподателите, за осъществяване на елементите от фактическия състав на
давностно владение, като способ за придобиване на право на собственост.Отричат
се каквото и да било владение на ищците или наследодателя им върху имота на
ответниците или част от него и преминаването му в собственост на първите.Искането
е решението да бъде потвърдено.
Във въззивното производство са
изслушани страните и вещото лице за идентификация на спорната площ.
Спорът за установяване на собствеността
върху площ от 42.00 кв.м. от недвижим имот, в разглеждания казус е възникнал по
твърдения на страните, след смяна на
ограда, отделяща имотите им един от друг и след като ищците били разбрали, че
ответниците са се снабдили с констативен нотариален акт за право на собственост
върху имот 009075, като разполагат с констативен нотариален акт №139, том І,
н.д.№235/94Г.
Ищците визират 2012г. като моментът
бележещ началото на възникналия вещен спор.Тогава те сменили оградата между
двата имота.
От изявленията им следва да се приеме,
че те са осъществявали фактическо владение върху имот, принадлежал първоначално
на техен наследодател, за периода от
Ответинците разполагат с констативен
нотариален акт за право на собственост, касаещо имот 009075, с площ от
1.570дка.Нотариалният акт е с №180, том І , рег.№1597, н.д.№144 от 2015 година
и в него има 3 сгради. Няма данни да са предприели действия по завладяване на
тази площ, респ. те да се сменили оградата на имота си.
Ответникът Д.К. притежава нотариален
акт за покупко – продажба на недвижим имот №139, т.І, н.д.235/94г. ( ксерокопие
е представено по делото) за покупка на имот с площ от 1100 кв.м., извън
регулацията за който се твърди, от ищците, че е идентичен с имота описан в
нотариалния акт от 2105г.Нотариус е бил А. Тодоров.
Според обяснителна записка, издадена от
„Консултантска агенция Модекс” ЕООД този имот наистина е част от имот ПИ 009065
по КВС на с.Невестино.
Вещо лице в заключение с
вх.№26346/09.112017г. заявява, че има застъпване ( припокриване) на границите
на имотите по кадастрален план и границите по КВС.Съществуващата на място
ограда – колове от метална тръба с диаметър
Същото вещо лице в отговор на въпрос 4
заявява, че крайната регулационна линия на упи VІ-174, граничеща с имот 009075
не е материализирана и приложена на място.Изменения по регулационния план,
касаещи промяна в границите на упи VІ-174 не са правени.
За имот №009075 не е съставен акт за
държавна собственост, но е било отказано на Д. К. да му бъде заверена молба-
декларация за извършване на обстоятелствена проверка, за признаване правото му
на собственост.
Разпитани са свидетели.Част от
свидетелите са възприели спорната площ, като част от имота на ищците както
преди така и след смяна на оградата.
Другата част смятат, че при смяна на
оградата – ищците са навлезли в имота на ответниците по продължение на оградата,
в посока
В с.з. страните потвърждават, че
спорната площ е пространство, което е индивидуализирано на скица към заключение
на вещото лице С..Това пространство има
формата на фигура с неправилна форма.
Със заключение на в.л. се установява,
че придобития от наследодателя на ищците имот, по силата на регулационния план
от 1963г. се е превърнал в територия урбанизирана, и територия с непроменен вид
– чл.37, ал.1 ППЗОЗЗ.Разликата в площта на имот №009075, по КВС и по фактическо
владение е 106.50 кв.м.Частта от имот №009075, която се владее от ищците, като
част от имот №9075 не е част от упи VІ-174 кв.12 по регулационния план.Прилагането
на регулацията и материализирането на границите с огради е въпрос по желание и
възможност на съсобствениците на съседни имоти.Крайната регулационна линия на
упи VІ-174, граничеща с имот 009075 не е материализирана и приложена на
място.Изменения по регулационния план, касаещи промяна в границите на упи
VІ-174 не са правени.
Вещото лице Митов в заключение с
вх.№5641/09.03.2016г. въз основа на специални измервания обобщава, че има
разлика в площите на имот УПИ VІ-174, кв.12 по плана, между площта по документ
за собственост и тази която се владее на място и изследва регулационни изменения,
касаещи имотите.Не дава отговор на въпроса в оградения и ползван от ищците имот
попадала ли е площ, която е част от имота, за който ответникът притежава
констативен нотариален акт за придобит, на основание давностно владение
недвижим имот.
В първоинстанционното решение е
обсъдено заключение на в.л. според което спорната площ от 42 кв.м. е част от
имот пл.№183, за който е отреден парцел V в кв.12 по плана на с.Невестни от
1963г., включена същевременно неправилно в обема на имот 9075 по картата на
землището на с.Невестино.Не са останали фундаменти от стара ограда, в края на
ограда при точка Х има бетонов кол, за който може да се предположи, че е от
старата ограда.Втори Бетонов кол вещото лице е установило в самата спорна част
в близост до стопанската постройка.
В писмо до К. К. чрез Д.К.,*** са
коментирани обстоятелства, във връзка с жалба, касаеща изграждането на
ограда.Тази ограда е разположгена в поземлен имот ПИ 183, кв.12 по отменения
план на с.Невестино от 1963г. по южната граница на ПИ 009065 – земя по чл.19
ЗСПЗЗ, съществува на място и имота се владее от В. И., Р. Б., Н. С., Д.Й. и Н.Й..За
тази ограда, изградена през 2000г. е издадено удостоверение за търпимост
№4/31.07.2014г.
За стопанските постройки изградени в
поземлен имот №009075 също има издадено удостоверение за търпимост
№2/12.03.2015г.
С
оглед на тези обстоятелства, заключения на експерти, твърдения на страни и
свидетелски показания, съдът приема, че искът е недоказан.
Не се установява, ищците да са
упражнявали фактическо владение върху площ, която да е част от имот 009075 по
картата на възстановената собственост.
На практика не се установи, че в
оградения от тях имот е попадала и попада каквато и да било площ, като част от
имота на ответниците.
Впрочем ако това е било така, то
ответникът не би могъл да влезе във владение на имота си, без да иска
преустановяване на неоснователното му ползване от ищците.
Ако тази площ е попаднала във владение
на ищците, след смяна на оградата, то очевидно те няма как да бъдат признати за
собственици на същата.
Ако това владение е намерило отражение
върху границите на имот 009075, то очевидно ищците не биха имали интерес от
иска.
Ако ищците са ползвали някаква площ, но
не са я присъединили към имота си, чрез заграждането й, то очевидно не можа да
става въпрос за давностно владение.
В обобщение съдът намира, че решението следва
да се потвърди.
Жалбата е неоснователна, на ответниците
се дължат разноски за въззивното производство в размер на 300.00 лева.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА постановеното на
15.12.2017г. по гр.д.№2382/2016г. решение на
Кюстендилския районен съд.
ОСЪЖДА
Д.В.Й., ЕГН ********** и Н.В.Й., ЕГН **********,*** да заплатят на Д.М.К., ЕГН ********** и В.В.К.,
ЕГН ********** деловодни разноски в размер на 300.00 лева ( платено адвокатско
възнаграждение).
Решението подлежи на обжалване от
страните с касационна жалба пред Върховния касационен съд на Република България
в едномесечен срок от връчването му.
Председател:
Членове:1. 2.