№ 351
гр. Разград , 12.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на шести юли, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:СВЕТЛАНА К. ЧОЛАКОВА
при участието на секретаря ГАЛЯ МАВРОДИНОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА К. ЧОЛАКОВА Гражданско дело
№ 20213330100496 по описа за 2021 година
Производството е по чл.422 във вр. с чл.415 от ГПК.
Депозирана е искова молба от “Профи Кредит България” ЕООД гр. София, против
В.Ц. И. и СТ. З. СТ., за установяване на вземане в размер на 4393,62 лв. главница, договорно
възнаграждение в размер на 1724,88лв., 1109,43лв. законна лихва от 20.12.2018г.-датата на
изтичане на погасителния план до 14.12.2020г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението до изплащане на вземането. Както за осъждането ответниците
солидарно да заплатят 3085,93лв. представляващо неизплатено възнаграждение за закупен
пакет допълнителни услуги, ведно със законната лихва в размер на 1416,44лв. дължима от
20.12.2018г. до 14.12.2020г. Сочи, че на 12.06.2016г. сключен Договор за потребителски
кредит № ********** между ищеца като кредитор първи ответник като длъжник и втори
ответник като солидарен длъжник. Сума на кредита 5000 лв., срок - 24 месеца, размер на
вноската: 309,11 лв.; Годишен процент на разходите (ГПР): 49.89 %, Годишен лихвен
процент: 41.17%; Лихвен процент на ден: 0.11 %. Общо задължение – 7418,64 лв. По избран
и закупен пакет от допълнителни услуги - Възнаграждение: 3750 лв. Размер на вноска по
закупен пакет от допълнителни услуги: 156,25 лв. Общо задължение по кредита и по пакета
от допълнителни услуги: 11168,64 лв., общ размер на вноска: 465,36 лв.; Дата на погасяване:
20-ти ден от месеца. Съгласно Декларации т.А към Договора за потребителски кредит
(ДПК) неразделна част от него са Общи условия (ОУ), с които длъжниците се запознали
преди подписване на договора. Съгласно Декларации т.Г на клиента се предоставя
безвъзмездно, на хартиен носител, в ясна и разбираема форма, на български език,
информация във формата на Стандартен европейски формуляр. На базата на него и
разяснения от страна на кредитен експерт от дружеството клиентът преценя доколко
1
предлагания ДПК, съответства на неговите възможности и финансово състояние. Прави
разяснения и за допълнителния пакет от услуги, който предлага дружеството, като при
желание за ползването му клиентът подписва Споразумение за предоставяне на пакет от
допълнителни услуги. Твърди, че изпълнил точно и в срок задълженията си по договора,
като на 15.08.2016г. превел сума в размер на 4253,51 лв. по посочена от длъжника банкова
сметка. На 03.02.2017г. двамата ответници подали Заявление за промяна в погасителния
план към ДПК, като пожелали да бъде отложена една погасителна вноска №5. На
15.02.2017г. сключен Анекс №1 към договора, като погасителните вноски се променят от 24
на 25броя. На 16.03.2017г. двамата ответници подали заявление за промяна на погасителния
план, като пожелали намаляване размерът на четири погасителни вноски №6, 7, 8 и 9.
Сключен Анекс №2, с нов размер на четирите погасителни вноски -116,36лв., като
погасителните вноски се променят от 25 на 28 броя. Съгласно чл.4 от ОУ към договора
ответниците дължат договорено възнаграждение в размер на 2418,64лв., което се погасява в
рамките на погасителния план. Неизплатено такова в размер на 1724,88лв. По споразумение
за пакет допълнителни услуги, твърди, че дължат 3750лв., от които погасени 664,07лв.,
остават дължими 3085,93лв. Твърди, че споразумението за допълнителни услуги не е
задължително за отпускане на кредита, по избор и зависи от волята на длъжника искането
му за кредит да бъде разгледано в най-кратки срокове, както и да има възможност да отлага
плащане на вноски, да намалява размер на месечни вноски, да променя датата на падежа,
както да получава бързо и лесно допълнителни парични средства. Към настоящия момент
размерът на погасеното задължение е общо 1981лв., от които погасени 1964,21лв. номинал и
16,79лв. лихва за забава, дължима съгласно т.12.1 от ОУ.Сочи, че при входиране на
заявлението по чл.410 ГПК допусната техническа грешка като сумата 81,80лв. посочена като
лихва за забава, същата е вземане за законна лихва, като общият размер на претендираните
законни лихви е 2525,87лв. дължима от 20.1.2018г.-датата на изтичане на погасителния план
до 14.12.2020г. По подаденото заявление образувано ч.гр.д. №2101/2020г. на РРС, като
съдът е отхвърлил заявлението в частта за претендирано възнаграждение за допълнителни
услуги в размер на 3085,93лв., ведно със законната лихва от 1416,44лв. Прилага договор,
ОУ, погасителен план, преводно нареждане,-2бр., искане , Анекс-2бр., извлечение от сметка.
Ответникът В.Ц. И. депозира отговор, намира иска за неоснователен. Твърди, за
неравноправност на клаузите в потребителския договор, поради липса на ясна методика на
формиране на ГПР по кредита. Че не са спазени изискванията на чл.10 ал.1 чл.11 т.7-12 и 20
и ал.2 и чл.12 ал.1 т.7-9, поради което е недействителен по смисъла на чл.22 ЗПК. Както
сочи за неговата недействителност поради л.4/4 от договора, чийто текст противоречи на
изискванията на чл.11 ал.1 т.11 и ал.2 ЗПК. Че не са ангажирани доказателства, за
установяване точния размер на претендираните договорна и законна лихви. Уговореното
възнаграждение от 3085,93лв. за допълнителни услуги съставлява разход по кредита, следва
да бъде включен в ГПР съгласно чл.19 ал.1 ЗПК. Нормата на чл.10а ал.2 ЗПК въвежда
забрана за кредитора за изисква заплащане на такси и комисионни за действия по
управление и усвояване на кредита. Както, че клаузите в същото споразумение са
2
неравноправни по смисъла на чл.143 ал.1 т.3 ЗПК, нищожни по смисъла на чл.26 ал.1 пр.3
ЗЗД, противоречащи и на добрите нрави. Доколкото тези клаузи са нищожни неясни и
двусмислени, поради непосочване на размера на таксата за услугата в споразумението,
свързани изцяло с предоставяне и погасяване на кредита, извършените плащания по тях
следва да бъдат приспаднати по определяне размера на общото задължение. Както и че
договора е бланков, не е бил предмет на предварително договаряне, не е имало възможност
да изрази волята си и съгласието, не е имала възможност да влияе върху съдържанието им,
според чл.146 ал.2 ЗЗП. Ако се приеме, че е частично недействителен по договора се връща
само чистата стойност на кредита съобразно чл.23 ЗПК.
Ответникът СТ. З. СТ. депозира отговор. Намира иска за неоснователен. Сочи, че
искането за отпускане на кредит, както и стандартния европейски формуляр са подписани
само от първи ответник, допълнителната информация предоставена единствено на нея.
Текстът в декларация /л4/4 от договора/ в противоречие с чл.11 ал.1 т.11 и ал.2 ЗПК.
Заявява, че договорът ОУ и погасителния план не са му предадени. Счита, че притежава
качеството на поръчител, тъй като заемната сума предадена на първи ищец, не е титуляр,
намерението на страните е да обезпечи дълга. Задължението му е акцесорно, уговорено като
поръчителство, не са задължени с първи ответника.Поради което не отговаря на основание
чл.147 ал.1 ЗЗД ако кредиторът не е предявил иска си в шестмесечен срок от падежа
Алтернативно сочи, че договора е недействителен поради неспазване на изискванията в
чл.11 ал.1 т.10 ЗПК. Допълнителните услуги по същество не представляват реално
предоставени допълнителни възможности или преференциални условия, ползването на
повечето от тях е обусловено от насрещна воля на кредитора, което води до
неравноправността им по чл.143 т.3 ЗЗП. Сочи на липса на доказателства за да се установи
точния размер на лихвите. Както, че размерът им от 3085,93лв. се доближава до размера на
кредита, налице е прекомерност и в противоречие с принципа на справедливост. Както, че
ползването им изисква одобрение от кредитора, поради което се плаща предварително за
възможност, зависеща от волята на кредитора. Както противоречащо на добрите нрави по
чл.26 ал.1 пр.3 ЗЗД, поради което не са дължими сумите по същото. Че нормата на чл.10а
ал.2 ЗПК въвежда забрана за кредитора за изисква заплащане на такси и комисионни за
действия по управление и усвояване на кредита. Уговарянето им противоречи на закона и
добрите нрави. Извършените плащания по тези клаузи следва да се приспаднат по
определяне на общото задължение. Наличие на неиндивидуално уговорени клаузи,
определени предварително от едната страна-заемодателя.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът установи следните
фактически обстоятелства: На 12.08.2016г. е сключен договор за потребителски кредит
№********** между ищеца като кредитор първи ответник като кредитополучател, втория
ответник като солидарен длъжник, по силата на който ищецът е предоставил кредит в
размер на 5000лв., за срок от 24 месеца при месечна вноска 309,11лв., годишен процент на
разходите 49,89%, годишен лихвен процент 41,17%. В договора е посочено, че
кредитополучателят закупува пакет от допълнителни услуги за 3750лв., които се заплащат
3
на вноски от по 156,25лв. на месец, като общото задължение по кредита е в размер на
11168,64лв. Съгласно декларации т.А към договора неразделна част от него са Общи
условия/ОУ/, предадени при подписването му. Приложено е споразумение за закупуване на
пакет за допълнителни услуги, които са изброени както следва: 1.Приоритетно разглеждане
и изплащане на потребителския кредит; 2. Възможност за отлагане на определен брой
погасителни вноски; 3. Възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски;
4.Възможност за смяна на дата на падеж; 5. Улеснена процедура за получаване на
допълнителни парични средства. На 15.02.2017г. сключен Анекс №1 към договора за
отлагане на 1 вноска №5 и срокът продължен с един месец до 25.09.2018г. На 21.03.2017г.
сключен Анекс №2 към договора за намаляване на част от вноските №6,7, 8 и 9, като срокът
се удължава до 20.12.2018г.
По реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №2102/2020г., е издадена заповед за изпълнение
съответно срещу ответниците за сумите 4393,62 главница,1724,88лв. договорно
възнаграждение 20.03.2017г.-20.12.2018г. обезщетение за забава 81,80 21.11.2016г.-
20.12.2018г. и такова в размер на 1028,26лв. от 20.12.2018г. до 14.12.2020г. Отхвърлено е
искането за издаване заповед за изпълнение по отношение претендирани суми във връзка с
пакет допълнителни услуги за сумата 3085,93лв. и 1416,44лв. лихва за забава по пакет
допълнителни услуги.
От заключението на вещото лице по изготвената счетоводна експертиза се
установява, че сумата 5000лв. е усвоена чрез банкови преводи по сметка на първи ответник -
4253,51лв., 136,49лв. към Изи Кредит, 610лв. към КСК Лудогорие Разград. Кредитните
преводи направени по желание на кредитополучателя. Първият ответник е направил вноски
за погасяване на задълженията си в общ размер на 2011,80лв.. С тях са погасени главница -
606,38лв., договорно възнаграждение в размер на 693,76лв., лихва за забава – 16,79лв.,
разноски – 30,70лв. Размерът на непогасените задължения са: главница - 4393,62лв.,
договорно възнаграждение -1724,88лв., възнаграждение доп. Пакет 3085,93лв., размерът на
законната лихва за периода 20.12.2018г. до 14.12.2020г. е 2525,87лв. При положение, че не
се вземе под внимание Договорът за допълнителите услуги, то задълженията по договора са
главница - 4084,01лв., договорено възнаграждение 1322,83лв., 1090,51лв. законна лихва за
периода 20.12.2018г. до 14.12.2020г.
Въз основа на така установените фактически обстоятелства, съдът направи
следните правни изводи: Предявеният установителен иск е допустим, тъй като разпоредбата
на чл.415 от ГПК предвижда, че след като е издадена заповед за изпълнение и има подадено
възражение от длъжника, заявителят може да предяви установителен иск за сумата, която му
е присъдена със заповедта за изпълнение. За да бъде уважен предявения установителен иск
по този ред, следва чрез събрани по делото доказателства да бъде установено: признато в
заповедното производство в полза на ищцовата страна вземане, което се установява от
приложеното ч.гр.д.№../2020г., да бъде установен и юридическият факт, от който произтича
претендираното вземане, неговото съдържание, както и размерът му. Когато се твърди, че
4
вземането е възникнало въз основа на договор за заем юридическите факти, от които
произтича претендираното вземане е наличието на валиден договор и настъпване на
изискуемост на задълженията по него. Установено е, че ответникът В.Ц. И. е сключила
договор за потребителски кредит с ищеца, по който вторият ответник се задължил като
солидарен длъжник както, че отпуснатия заем е бил усвоен. По отношение възражението на
ответника СТ. З. СТ. че е поръчител, а не съдлъжник: Видно от приложения договор е
налице задължаването като съдлъжник, същият се е съгласил с това и е положен подпис на
договора и на ОУ, който не е оспорен. Не се установява от приложените писмени
доказателства ответникът С. да се е задължил по договора като поръчител, т.е. да отговаря
като гарант за чужд дълг, както и поемането на задължение за чужд дълг не означава
автоматично, че е налице поръчителство. Последното е договор различен от юридическия
факт пораждащ главното задължение, страни по който са кредиторът и поръчителят, в
настоящия случай такова съглашение между ищеца и този ответник не е налице. Като се има
предвид, че солидарността произтича от един и същ юридически факт – договор за
потребителски кредит, с който вторият ответник се е задължил да отговаря солидарно с
кредитополучателя за плащане на процесните суми на кредитора, което се установява от
приложения договор, по който страни са ответниците, следва да се приеме, че отношенията
се уреждат по правилата на чл.121-127 ЗЗД относно солидарните задължения, което
изключва приложението на чл.147 от ЗЗД. По отношение на възражението на ответниците за
нищожност на клаузите на ДПК, за неспазване на чл.22 от ЗПК, вр. с чл.11 ал.1 т.11 от ЗПК:
От приложените писмени доказателства - договор за потребителски кредит,
дакларация/л.11/, споразумение, искане от първи ответник за отпускане на потребителски
кредит от 08.08.2016г. ОУ, Анекс №1 и №2 към договор за кредит и прриложените
погасителни планове към тях, са подписани от страните. Съгласно чл.11 ал.1 т.11 от ЗПК в
договора се посочват условията за издължаване на кредита, включително погасителен план,
съдържащ информация за размера, периодичността и датите на плащане на погасителните
вноски. Видно от договора и ОУ, от тях неразделна част е и погасителен план. По
отношение размера на ГПР и ГЛП, лихвен процент на ден: Действително договорката по
отношение на размера на годишния лихвен процент - 41,17% е три пъти над законната
лихва. Съгласно чл.19 ал.4 от ЗПК/ДВ бр.35 от 2014г./ годишния процент на разходите не
може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в
левове и във валута, определени с постановление на МС на РБ. С тази разпоредба се е
поставила рамка, по отношение уговорката при потребителските кредити за размера на
лихвите, като преди приемането на разпоредбата критерий за действителност на уговорките
за възнагр. лихва са служели добрите нрави и еквивалентност в насрещните престации.
Накърняване на добрите нрави е налице, когато договорната свобода се използва от едната
страна, да възложи на другата несъразмерни тежести, като се възползва от по-
неблагоприятното и положение. За това при преценка за това намира, че следва да се има
предвид и е меродавна разпоредбата на чл.19 ал.4 от ЗПК. В случая уговорения в договора
размер на ГЛП, ГРП, дневна лихва е видно, че не надхвърля пет пъти размера на законната
лихва,/основен лихвен процент на БНБ плюс 10 пункта/. Съобразена е със законовите
5
изисквания, в т.см. и с установените нравствено-етични правила на морала, като
ограничаващи договорната свобода. Поради което намира, че искането за нищожност на тези
разпоредби от договора като противоречащи на добрите нрави, е неоснователно.
Претенцията е доказана в размерите на сумите установени от вещото лице, а именно
4084,01лв. главница, договорено възнаграждение в размер на 1322,83лв. за периода
20.04.2017г. -20.08.2018г., сумата 1090,51лв. законна лихва за периода 20.12.2018г. до
14.12.2020г . като до първоначално предявените размери следва да претенциите се
отхвърлят.
По отношение на осъдителния иск: Съдът намира за недействителна клаузата за
предоставен пакет от допълнителни услуги. В договора е посочено, че е избран пакет от
допълнителни услуги, съгласно който се дължи възнаграждение за закупуването му в размер
на 3750лв., като вноската по този допълнителен пакет е 156,25лв. Така общият размер по
кредита, включително и по допълнителния пакет е 465,36 лв. По делото е представен препис
от споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги, съгласно който ищецът
се задължава по искане на кредитополучателя да предостави една или повече от конкретно
изброени услуги, изразяващи се в: 1.Приоритетно разглеждане и изплащане на кредита;
2.Възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски; 3.Възможност за
намаляване на определен брой погасителни вноски; 4.Възможност за смяна на дата на
падежа; 5.Улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства. Допустимо
е да се договори цена за допълнителни услуги, но същата следва да е в съответствие с чл.10а
от ЗПК, защото ако не представляват допълнителни услуги, а са част от условията по
кредита ще е налице нарушение на изискването на чл.19, ал.4 от ЗПК. Именно затова чл.10а
предвижда, че „Кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за
действия, свързани с усвояване и управление на кредита“(ал.2), че „Кредиторът не може да
събира повече от веднъж такса и/или комисиона за едно и също действие“(ал.3) и че видът,
размерът и действието, за което се събират такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и
точно определени в договора за потребителски“(ал.4). В случая от формулировката в
споразумението за допълнителни услуги е видно, че по т.1 става въпрос за действия по
предоставяне на кредита, по т.2, т.3 и т.4 няма предоставена услуга, а възможност за
предоставяне на такава, т.е. заплаща се предварително цена за услуга, която не е
предоставена без да е уговорено, че цената ще се плати при предоставяне на услугата, а по
т.5 също става въпрос за предоставена услуга, а за условия по евентуално бъдещо
кредитиране на клиента. При съвкупната преценка на използваните формулировки и целия
текст на споразумението и на общите условия е видно, че уговорените „услуги“ са относими
към бъдещо несигурно събитие /евентуално искане за ново кредитиране/. Същите са неясно
формулирани и в този смисъл са в нарушение не само на чл.10а, ал.2, но и на чл.10а, ал.4 от
ЗПК. Не са направени твърдения и не са представени доказателства за реално извършване на
услуги, които да попадат в приложното поле на чл.10а от ЗПК, при което положение следва
и извода, че уговарянето и събирането и то предварително на такси е в нарушение и на
чл.10а, ал.2 във вр. чл.19, ал.4 от закона. Освен това договорката противоречи и на добрите
6
нрави, т.к. се дължи възнаграждение и в хипотеза на непредоставена насрещна еквивалентна
на възнаграждението престация от кредитора. Явяват се несъвместими с оглед на размера на
цена на допълнителна услуга с нормите на обществения морал и с принципа на
справедливост и равнопоставеност на участниците в облигационните отношения. Тези
услуги освен това нямат стойностно изражение, за да се установи тежестта, за да бъде
съизмерима с цената, която се заплаща за ползването им. Става въпрос за нищожност на
уговорката, която може да бъде установена и приложената от съда служебно, а в случая е
направено такова искане и от ответника. Всичко това дава основание да се приеме, че
споразумението е нищожно, а освен това е и неравноправно по смисъла на чл.143 от ЗЗП.
Кредитополучателя заплаща цена на тези услуги при подписване на договора, но на
практика получаването зависи от волята на кредитора като реално, ако услугите не бъдат
ползвани, това няма да бъде обвързано с неплащане и намаляване на цената на този пакет
услуги. На последно място в случая се въвежда задължение на страната по договора да
заплати нещо, което има по силата на закона, правото на страните да променят - срока,
падежа на договора, както и да отложат една или повече погасителни вноски, което води до
неравноправие между правата и задълженията между търговеца и потребителя, съответно и
до нищожност по смисъла на чл.146 ал.1 от ЗЗП. С оглед на изложеното съдът счита, че за
претендираната сума в размер на 3085,93лв. - представляваща възнаграждение за закупен
пакет от допълнителни услуги, искът следва да се отхвърли. Предвид неоснователността на
главния иск, е неоснователен и акцесорният иск за лихва в размер на 1416,44лв.
На ищеца следва да бъдат присъдени направените разноски, на основание чл.78 ал.1
от ГПК, съразмерно уважената част от установителния иска. За това производство е
заплатена държавна такса за първия иск от 60,13лв., сумата 300лв. депозит за вещо лице,
300лв. юрисконсултско възнаграждение, общ размер на 660,13лв., т.е. се следват 594,12лв.
Съгласно т.12 от ТР №4/2013г. на ОСГТК, съдът в това производство се произнася по
дължимостта на разноските в заповедното производство. Поради което ответникът следва да
заплати на ищеца съразмерно уважената част от иска сумата 144,57лв. държавна такса и 50
лв. юрисконсултско възнаграждение, общо 194,57лв. - разноските по ч.гр.д. №2102/2020г. на
РРС.
На ответниците на основание чл.78 ал.3 ГПК се следват направените разноски за
адвокатско възнаграждение в това производство, съразмерно отхвърлената част от исковете,
а именно 225лв.
По гореизложените съображения, съдът:
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че В.Ц. И., ЕГН**********, адрес
7
гр.Разград, ул. **************. и СТ. З. СТ., ЕГН**********, адрес
гр.Разград *************** дължат солидарно на “Профи Кредит България”
ЕООД, ЕИК ********* седалище гр.София, бул. България №49, бл.53Е, вх.В,
сумата 4084,01лв./четири хиляди осемдесет и четири лева и една стотинка/
главница ведно със законната лихва от 15.12.2020г. до окончателното и
изплащане, сумата 1322,83лв./хиляда триста двадесет и два лева и осемдесет
и три стотинки/ за периода 20.04.2017г.-20.08.2018г., сумата
1090,51лв./хиляда и деветдесет лева и петдесет и една стотинки/ законна
лихва за периода 20.12.2018г. до 14.12.2020г, като отхвърля претенциите до
първоначално предявените размери като неоснователни.
ОТХВЪРЛЯ иска от “Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК *********
седалище гр.София, бул. България №49, бл.53Е, вх.В за осъждането на В.Ц.
И., ЕГН**********, адрес гр.Разград, ул. **************. и СТ. З. СТ.,
ЕГН**********, адрес гр.Разград *************** да заплатят солидарно
сума в размер на 3085,93лв./три хиляди осемдесет и пет лева и деветдесет и
три стотинки/ възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги, сумата
1416,44лв./хиляда четиристотин и шестнадесет лева и четиридесет и четири
стотинки/ законна лихва от 20.12.2018г. до 14.12.2020г., като неоснователен
ОСЪЖДА В.Ц. И., ЕГН**********, адрес гр.Разград, ул.
**************. и СТ. З. СТ., ЕГН**********, адрес гр.Разград
***************, ДА ЗАПЛАТЯТ на “Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК
********* седалище гр.София, бул. България №49, бл.53Е, вх.В сумата
594,12лв. /петстотин деветдесет и четири лева и дванадесет стотинки/ за
разноски по настоящото производство, както и сумата 194,57лв./сто
деветдесет и четири лева и петдесет и седем стотинки/ за разноски по ч.гр. д.
№ 2102/2020г. на РРС.
ОСЪЖДА “Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК ********* седалище
гр.София, бул. България №49, бл.53Е, вх.В, ДА ЗАПЛАТИ на В.Ц. И.,
ЕГН**********, адрес гр.Разград, ул. **************. и СТ. З. СТ.,
ЕГН**********, адрес гр.Разград *************** сумата 225 лв. /двеста
двадесет и пет лева/ за разноски
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването
на страните пред Разградския окръжен съд.
8
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
9