№ 336
гр. София , 05.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ в закрито
заседание на пети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Диана Коледжикова
Членове:Камелия Първанова
Димитър Мирчев
като разгледа докладваното от Камелия Първанова Въззивно гражданско
дело № 20211000500144 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и следв. от ГПК.
С решение № 261226/17.11.2020г, постановено по гр.д.№ 10547/2018г по описа на
СГС, е отхвърлен предявеният от К. Г. Т. с ЕГН ********** срещу ЗК „Лев Инс” АД с ЕИК
********** иск с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.), предявен за сумата от 45 000,00
лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от смъртта на брат
му И. Г. Т., настъпила в следствие на пътно-транспортно произшествие на 23.08.2013г., на
главен път ПП-1 Е-79, в района на км. 389+900 в посока гр. Кресна към гр. Симитли в
резултат на противоправното поведение на Л. П. К., като водач на л.а. с ДК № ***. Осъден
е К. Г. Т. да заплати на ЗК „Лев Инс” АД на основание чл. 78, ал.3 от ГПК сумата в размер
на 360,00 лева, разноски по делото.
Решението е обжалвано от К. Г. Т., представляван от адв. М.Т. от САК, с доводи, че
неправилно и необосновано. Възразява срещу приетото от съда, че ищецът няма право на
обезщетение от смъртта на брат си, тъй като не са доказани изключителната близост,
страдания, тъга и мъка, над обичайните такива за братя. Поддържа, че по делото е
установено, че двамата са еднокръвни и едноутробни братя с разлика пет години във
възрастта, посещавали са заедно училище и имали обща семейна и социална среда. Полагал
е грижи за брат си, живели са в една стая. Преживял е много тежко загубата на брат си, не е
давал да го погребат, ходел всеки ден на гроба му, не свалил траурните дрехи. Претендира
да се отмени обжалваното решение и да се уважи исковата претенция.
Ответната страна- ЗК „Лев инс” АД, представлявана от адв.Д.Т., е оспорила
въззивната жалба. Сочи, че постановеното решение е правилно и законосъобразно и
възраженията във въззивната жалба са неоснователни.
Въззивната жалба е депозирана в законоустановения срок, от надлежна страна и
1
против обжалваем съдебен акт, поради което е допустима. Разгледана по същество е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
Ищецът по делото- К. Г. Т. е посочил в исковата молба, че на 23.08.2013г., около
18.30часа, на главен път ПП-1 Е-79, в района на км. 389+900 в посока гр. Кресна към гр.
Симитли, е била причинена смъртта на неговия брат И. Г. Т. от получени тежки травми. В
ПТП са участвали лек автомобил „Рено Еспейс”, рег. ***, управляван от Л. П. К., и т.а.
„Волво”, модел „ФХ 42Т”, № ***, управляван от Р. Ц. Х.. Причина за произшествието е
неправомерното поведение на водача на л.а. „Рено Еспейс”, който при движение от
гр.Кресна към гр.Симитли, на дясна крива, при въведена забрана за изпреварване, наличие
на знак В-24 от ППЗДвП и единична непрекъсната линия-М1, е предприел маневра
„изпреварване” и пресякъл същата, в резултат на което челно се е ударил в насрещно
движещия се товарен автомобил „Волво”, модел „ФХ 42Т” № ***, който се е движил със
скорост, несъобразена с конкретната обстановка, вследствие на което не е могъл да реагира
и да предотврати сблъсък между автомобилите. Твърди, че гражданската отговорност на
делинквента към момента на настъпване на произшествието била застрахована при
ответното застрахователно дружество. Поддържа, че от деликта е претърпял неимуществени
вреди от загубата на своя брат, с който били изключително близки, а в зряла възраст
неразделни. Счита, че справедливият размер на дължимото му се застрахователно
обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди от смъртта на И. Г. Т. е в размер
на 45 000 лева, ведно със законната лихва за забава от датата на деликта - 23.08.2013 г. до
окончателното плащане и разноски.
Ответникът-ЗД „Лев Инс“ АД е оспорил исковете. Посочил е, че ищецът не е
легитимиран да получи застрахователно обезщетение, евентуално е оспорил неговия размер
като завишен. Направил е възражение за съпричиняване от пострадалия, поради липса на
правилно поставен предпазен колан, както и възражение за погасителна давност по иска за
лихва за забава.
С решението си първоинстанционният съд е отхвърлена предявената искова
претенция, като е приел, че между ищеца и починалия му брат не са били установени
отношения на особена близост.
По делото е предявен иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ вр. с чл.223, ал.1, изр. 1
КЗ /отм./, по който застрахователят отговаря за причинените вреди от застрахования, поради
наличието на задължителна застраховка „Гражданска отговорност” за застрахования лек
автомобил. Фактическият състав, от който възниква имуществената отговорност на
застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение на увреденото лице, включва
ищецът да е от кръга на лицата, на които се дължи обезщетение за неимуществени вреди от
смъртта на близък 2. този близък на ищеца да е участвал в застрахователно събитие,
покрито от застраховка, което да е причинило смъртта на близкия на ищеца 3. да е налице
застраховка „Гражданска отговорност” на виновния причинител при ответника 4. ищецът да
е претърпял неимуществени вреди.
Не се спори пред въззивната инстанция, че ищецът по делото К. Г. Т. е брат на
починалия при процесното ПТП И. Г. Т., което се установява и от удостоверение за
родствени връзки с изх. № 109/26.09.2018, издадено от Община-Бяла Слатина, както и, че
отговорността на виновния за ПТП водач е била застрахована при ответното дружество.
Безспорно между страните по делото, а и от представения протокол за ПТП от
23.08.2013г с пострадали лица, се установява, че около 18,30 ч. е настъпило ПТП между лек
автомобил „Рено Еспейс”, рег. ***, управляван от Л. П. К., и т.а. „Волво”, модел „ФХ 42Т”,
№ ***, управляван от Р. Ц. Х..
2
От заключението по автотехническа експертиза се установява, че причина за
произшествието е неправомерното поведение на водача на л.а. „Рено Еспейс”, който при
движение от гр.Кресна към гр.Симитли, на дясна крива, при въведена забрана за
изпреварване, наличие на знак В-24 от ППЗДвП и единична непрекъсната линия-М1, е
предприел маневра „изпреварване” и пресякъл същата, в резултат на което челно се е
ударил в насрещно движещия се товарен автомобил „Волво”, модел „ФХ 42Т” № ***, който
се е движил със скорост, несъобразена с конкретната обстановка, вследствие на което не е
могъл да реагира и да предотврати сблъсък между автомобилите. Въз основа на това следва
да се приеме, че е установено, че процесното ПТП е настъпило по вина на водача на л.а.
„Рено” с ДКН рег. ***, като следва да се ангажира отговорността на застрахователя му.
Като спорен въпрос пред въззивната инстанция е очертан –правото на ищеца да
претендира обезщетение и размер на същото.
По делото са ангажирани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля Н. И. И.,
съсед на ищеца и брат му, познаващ ги от деца. Между братята е имало силна връзка,
споделяли са едно легло, тъй като са пет деца, ходели заедно на училище. Връзката между
ищеца и брат му е била най-тясна, тъй като останалите братя били глухонеми, а майка им –
малко неадекватна. Ищецът споделял храната си с брат си, ходели заедно на училище, по
празници все гледал нещо да му купи, да му даде фланелка, обувки. Приел много тежко
смъртта на брат си, не давал да го погребат, на погребението му станало лошо. След това
всеки ден ходел на гробища и една година носел черни дрехи и все още не бил преодолял
смъртта на брат си.
Съгласно приетото с т.1 от ТР № 1/21.06.2018 год. на ВКС по тълк. дело № 1/2016
год., ОСНГТК, материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди
от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в ППВС № 4/25.05.1961 год. и
ППВС № 5/24.11.1969 год. и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и
дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и
страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Възможността за
обезщетяване на други лица, извън изброените в двете постановления, следва да се допусне
като изключение – само за случаите, когато житейски обстоятелства и ситуации са станали
причина между починалия и лицето да се породи особена близост, оправдаваща
получаването на обезщетение за действително претърпени неимуществени вреди. Съгласно
приетото в ТР № 1/2018 год. особено близка привързаност може да съществува между
починалия и негови братя и сестри, баби, дядовци и внуци. В традиционните за българското
общество семейни отношения братята и сестрите, съответно бабите, дядовците и внуците, са
част от най-близкия родствен и семеен кръг. Връзките помежду им се характеризират с
взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост. Когато поради конкретни
житейски обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от
родствениците е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по
интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка,
справедливо е да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия
родственик. В тези случаи за получаването на обезщетение няма да е достатъчна само
формалната връзка на родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на близкия човек
преживелият родственик да е понесъл морални болки и страдания, които в достатъчна
степен обосновават основание да се направи изключение от разрешението, залегнало в
ППВС № 4/1961 год. и № 5/1969 год. Обезщетение следва да се присъди само тогава, когато
от доказателствата може да се направи несъмнен извод, че лицето, което претендира
обезщетение, е провело пълно и главно доказване за съществуването на трайна и дълбока
емоционална връзка с починалия и за настъпили в резултат на неговата смърт сериозни
(като интензитет и продължителност) морални болки и страдания.
3
Въз основа на цитираната съдебна практика, въззивният съд приема, че от
ангажираните по делото свидетелски показания не се установява, че ищецът има право на
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди. Действително двамата братя са
живели в едно домакинство и ищецът е помагал на брат си, но това обосновава, че между
тях са съществували нормални роднински отношения. Това, че като деца са споделяли храна
и дрехи не води до извод, че са изградили силна и трайна емоционална връзка помежду си,
че ищецът е изпитвал болки и страдания от загубата на близък над обичайните. Поради това
следва извод, че не се установяват отношения на емоционална близост и силна
привързаност, надхвърляща по интензитет и времетраене нормално присъщите за
родствената връзка болки и страдания от смъртта на близък човек.
Поради изложените съображения, следва да се отхвърли исковата претенция с правно
основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./, предявена от К. Г. Т. срещу ЗК „Лев Инс” АД за заплащане
на обезщетение за неимуществени вреди поради претърпени болки и страдания от смъртта
на И. Г. Т..
С оглед изхода на спора въззиваемата страна има право на присъждане на разноски за
въззивната инстанция и е направила искане, но не е представила доказателства, поради
което не следва да й се присъждат.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 261226/17.11.2020г, постановено по гр.д.№
10547/2018г по описа на СГС, с което е отхвърлен предявеният от К. Г. Т. с ЕГН **********
срещу ЗК „Лев Инс” АД с ЕИК ********** иск с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.),
за сумата от 45 000,00 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
претърпени от смъртта на брат му И. Г. Т., настъпила в следствие на пътно-транспортно
произшествие на 23.08.2013 г., на главен път ПП-1 Е-79, в района на км. 389+900 в посока
гр. Кресна към гр. Симитли в резултат на противоправното поведение на Л. П. К., като
водач на л.а. с ДК № *** и е осъден е К. Г. Т. да заплати на ЗК „Лев Инс” АД на основание
чл. 78, ал.3 от ГПК сумата в размер на 360,00 лева, разноски по делото.
Решението може да се обжалва при условията на чл.280 от ГПК с касационна жалба в
едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4