Решение по дело №172/2020 на Административен съд - Велико Търново

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 267
гр. Велико Търново, 29.07.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд Велико Търново – трети състав, в закрито съдебно заседание на двадесет и девети юли две хиляди и двадесета година в състав:

Административен съдия: Евтим Банев                                                                                                         

изслуша докладвано от съдия Банев Адм. д. № 172 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

           

 

Производството е по чл. 175 от АПК и чл. 247, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 144 от АПК.

 

Образувано е по молба с вх. № 2456/ 15.07.2020 г. на „Захар“ ЕАД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. Горна Оряховица, ул. „Свети княз Борис I“ № 29, с която се иска допълване на Решение № 110/ 06.07.2020 г. по адм. дело № 172/ 2020 г. на Административен съд – Велико Търново. Сочи се, че съдът не се е произнесъл по заявеното в жалбата на „Захар“ ЕАД - гр. Горна Оряховица искане, след отмяната на оспорения административен акт, преписката да бъде върната на административния орган за ново произнасяне със задължителни указания по прилагането на закона и с определяне на срок. Моли да се допълни съдебното решение с произнасяне по това искане.

Препис от молбата е изпратен на насрещната страна - ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ 2014 г. – 2020 г., който в определения от чл. 176, ал. 2 от АПК срок, писмено е заявило становище за неоснователност на искането. Изтъква, че административното производство не е започнало по инициатива на бенефициера, което изключва приложимостта на чл. 173, ал. 2 от АПК, позовава се на съдебна практика в тази насока. 

 

Във връзка с направеното искане, съдът установи следното:

Делото е образувано по жалба на „Захар“ ЕАД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. Горна Оряховица, ул. „Свети княз Борис I“ № 29, срещу Решение № РД 05-42/ 24.02.2020 г. на заместник-министър на МТСП, определен за ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ 2014 г. – 2020 г. в частта му по негова точка 3, с която с която на дружеството е отказано предоставянето на безвъзмездна финансова помощ, по процедура чрез подбор на проекти BG05M9OP001-1.057 „Умения“ за проектно предложение BG05M9OP001-1.057-0309. С жалбата е направено искане да бъде отменено оспореното решение и преписката да бъде върната на ръководителя на УО на ОПРЧР 2014-2020 г. при МТСП за ново произнасяне по подаденото от „Захар“ ЕАД проектно предложение, със задължителни указания по приложението и тълкуването на закона. Това искане е поддържано от оспорващото дружество и в хода на съдебното производство, вкл. в представена писмена защита.

С Решение № 110/ 06.07.2020 г. по адм. дело № 172/ 2020 г. на Административен съд – Велико Търново, по жалба на „Захар“ ЕАД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. Горна Оряховица, ул. „Свети княз Борис I“ № 29, е отменено Решение № РД 05-42/ 24.02.2020 г. на заместник-министър на МТСП, определен за ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ 2014 г. – 2020 г., в частта му по негова точка 3, с която на жалбоподателя е отказано предоставянето на безвъзмездна финансова помощ в размер на 15 472,60 лв., по процедура чрез подбор на проекти BG05M9OP001-1.057 „Умения“ за проектно предложение BG05M9OP001-1.057-0309. Съдът не се е произнесъл по искането за връщане преписката на ръководителя на УО на ОПРЧР.

 

При така установеното настоящият състав намира искането за допълване за допустимо, като предявено от страна по делото, на основание чл. 176, ал. 1 от АПК и в срока, определен от същата разпоредба. По същество искането е основателно.

 

Съгласно разпоредбата на чл. 173, ал. 2, предл. трето от АПК, когато естеството на акта не позволява решаването на въпроса по същество, след неговата отмяна съдът изпраща преписката на съответния компетентен административен орган със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Съобразно предмета на спора и доколкото съдът не може да замести ръководителя на УО в правомощията му по чл. 37 от ЗУСЕСИФ за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по проектното предложение на „Захар“ ЕАД, в случая е налице посочената по-горе хипотеза. Независимо от цитираното нормативно въведено задължение и изрично формулираното искане на жалбоподателя, съдът в диспозитива на решението си не се е произнесъл по този въпрос, при което е налице пропуск, който може да се подведе под хипотезата на чл. 176, ал. 1 от АПК.

Неоснователни са възраженията на ответника, че съдът не следва да връща преписката на административния орган за ново произнасяне, тъй като административното производство не е започнало по инициатива на адресата на акта, в случая бенефициера. Несъмнено съдебната практика, включително цитираните в становището решения на ВАС са в този смисъл. В случая обаче, участието на „Захар“ ЕАД – гр. Горна Оряховица в обявената процедура чрез подбор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, е започнало с подаването на проектното му предложение № BG05M9OP001-1.057-0309, а предприетите от административния орган действия по чл. 36, ал. 2 от ЗУСЕСИФ, са само един междинен етап от тази процедура. Тоест, правоотношенията между УО и дружеството са инициирани именно от последното, в качеството му на кандидат за подпомагане, в която хипотеза и предвид отмяната на административния акт, съдът е задължен да изпрати преписката на съответния орган за ново произнасяне. На основание чл. 174 АПК, следва да определи и срок за произнасяне.

 

По изложените съображения направеното от „Захар“ ЕАД, искане за допълване на решението е основателно и следва да бъде уважено. Следва да се допусне допълване на решението по адм. дело № 172/ 2020 г. на АСВТ, като съдът изпрати преписката на УО на ОПРЧР 2014-2020 г. при МТСП, за ново произнасяне по подаденото от „Захар“ ЕАД проектно предложение № BG05M9OP001-1.057-0309, със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. При отчитане на характера на акта и на регулираното с него правоотношение, на административния орган следва да бъде определен срок за произнасяне еднакъв с този, предвиден в чл. 37, ал. 1 от ЗУСЕСИФ, а именно две седмици.

Водим от горното и на основание чл. 176, ал. 2 от , съдът

 

 

Р Е Ш И :

 

 

Допълва Решение № 110 от 06.07.2020 г., постановено по адм. дело № 172 от 2020 г. по описа на Административен съд – Велико Търново, като

Изпраща административната преписка на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ 2014 г. – 2020 г., за ново произнасяне по проектно предложение BG05M9OP001-1.057-0309, подадено от „Захар“ ЕАД – гр. Горна Оряховица в процедура чрез подбор на проекти BG05M9OP001-1.057 „Умения“, при спазване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивната част на решението, в двуседмичен срок от влизане в сила на настоящото съдебно решение.

 

 

Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщението до страните.

 

 

Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.

 

 

 

                                                     

Административен съдия :