Р Е Ш Е Н И Е
№_104_
04.04.2019 г. гр. Перник
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД
ПЕРНИК Гражданска колегия, в открито заседание на 13.02.2019 г., IІI-ти
въззивен състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Милена Даскалова
ЧЛЕНОВЕ:
Кристиан Петров
Роман Николов
като разгледа докладваното
от съдия Николов в.гр.д. № 6 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по
въззивна жалба от юрисконсулт И. Д., процесуален представител на „Сосиете Женерал
Експресбанк“ АД, против решение № 1020 от 22.10.2018 г. по гр. д. № 1203 по
описа на Районен съд – Перник за 2018 г., с което, съдът е уважил предявения от
В.В.Т. иск, като е признато за установено, че ищецът не дължи на
ответното дружество сумата в размер на 989 лева, представляваща незаплатен
остатък от задължение по Договор за кредит *** в размер общо на
3956 лева, сумата в размер на 201.32 лева, представляваща възнаградителна лихва
върху процесната главница за периода от 01.07.2007 г. до 31.03.2009 г. и сумата
в размер на 14.32 лева, представляваща такси и комисионни по разплащателна
сметка върху процесната главница, за които вземания срещу ищеца е издаден
изпълнителен лист по ч.гр.д. № 1166/2009 г. по описа на Районен съд – гр.
Перник, въз основа на който срещу В.В.Т. е образувано по молба на „Сосиете
Женерал Експресбанк“ АД изп. д. № 373/2009 г. по описа на ЧСИ С.Б., с район на
действие Окръжен съд – гр. Перник. С Решението „Сосиете
Женерал Експресбанк“ АД е осъдена да заплати
направените от ищеца разноски в първоинстанционното производство.
Конкретните
и обосновани оплаквания в жалбата са за неправилност на обжалваното решение,
поради неправилно прилагане на материалния закон (съдът неправилно е приел, че
задължението на ищеца е погасено по давност), че Районния съд при постановяване
на обжалваното решение неправилно е приел, че изпълнителното производство по
изп. дело № 373 по описа на ЧСИ С.Б. за 2009 г. е перемирано на осн. чл. 433,
ал. 1 т. 8 от ГПК. Твърди, че липсва преценка на всички събрани по делото
доказателства в тяхната съвкупност. Иска се отмяна на решенето, като въззивният
съд постанови друго, с което искът да бъде изцяло отхвърлен.
В срока
по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна е подала отговор на жалбата, в който
излага съображения за нейната неоснователност и за потвърждаване на обжалваното
решение. Претендират се разноски пред въззивната инстанция.
Окръжен
съд Перник, след като обсъди доводите на страните намира за установено
следното:
При извършената по реда на чл.
269, изр. 1 ГПК служебна проверка, съдът счита, че обжалваното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
Съдът при въззивния контрол за
правилност на първоинстанционния съдебен акт в рамките, очертани във
въззивната жалба, след като прецени събраните по делото
доказателства и като взе предвид доводите и възраженията на страните, намира от
фактическа и правна страна следното:
Въз основа на
изпълнителен лист издаден по реда на чл. 418, ал. 1 ГПК, по ч.гр.д. № 1166 по
описа на Районен съд – гр. Перник за 2009 г., по молба на ответното дружество е
образувано изп. д. № 373 по описа на ЧСИ С.Б., с район на действие Окръжен съд
– гр. Перник за 2009 г. с взискател „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД. Издаденият изпълнителен лист е за сума в размер на
3956 лева, представляваща незаплатен остатък от задължение по Договор за кредит
***, сумата в размер на 805.26 лева, представляваща възнаградителна лихва върху
процесната главница за периода от 01.07.2007 г. до 31.03.2009 г., сумата в
размер на 96.33 лева, представляваща такси и комисионни по разплащателна сметка
върху процесната главница и сумата в размер на 33 лева, представляваща сторени
съдебни разноски в производството.
От
приетият в първоинстанционното производство заверен препис от изп. д. № 373 по
описа на ЧСИ С.Б., с район на действие Окръжен съд – гр. Перник за 2009 г. се установява, че са извършвани множество
действия по искане на взискателя.
Изпълнителното дело е образувано
на 29.05.2009 г. по молба на от „Сосиете Женерал
Експресбанк“ АД, като с молбата за образуване е направено искане за
налагане на запор на трудовото възнаграждение на двамата длъжници – В.Т. и Л.Т.. На 09.04.2010 г. е поискано налагане на запор на трудово
възнаграждение на съдлъжника Л.Т., като до 21.06.2012
г. са налице ежемесечни постъпления по изпълнителното дело от трудово
възнаграждение, представляващи плащания от трето задължено лице – работодател,
които са в резултат на наложения запор. С молба от 18.09.2013 г. подадена от „Сосиете
Женерал Експресбанк“ АД е направено ново искане за налагане на запор
на трудовите възнаграждения на длъжниците. След направена по искане на
взискателя справка за наличие на трудови договори в НОИ на 02.09.2015 г. с нова
молба е поискано от частния съдебен изпълнител да наложи запори на
възнагражденията им при работодателите установени въз основа на справката. След
като била уважена молбата и наложени запори, по изпълнителното дело отново
започнали да постъпват плащания от трети задължени лица – работодатели на
длъжниците, като са налице ежемесечни плащания до месец март 2018 г.
С обжалваното решение РС
Перник е уважил предявеният
отрицателен установителен иск, като е приел в мотивите си, че всички възражения на процесуалния представител на
ответника са неоснователни.
При така изложената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи.
Обжалваното решение е валидно. Решението е и допустимо, като постановено по допустим иск, разгледан на
заявеното основание.
Съгласно Тълкувателно решение № 2/2013 г. от
25.06.2015 г. по т.д. № 2 по описа за 2013 г. на ВКС, ОСГТК, по смисъла на чл.
116, б. „в“ ЗЗД давността
се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на
определен изпълнителен способ, като такива действия са: насочването на
изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на
кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването
на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на
продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от
трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността
образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за
доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на
експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на
разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. В т.
10 от тълкувателното решение е прието, че когато взискателят не е поискал
извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и
изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, нова
погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано
или е предприето последното валидно изпълнително действие. Обявява за изгубило
сила Постановление № 3/1980 г. на Пленума на Върховния съд, съгласно което
погасителна давност не тече докато трае изпълнителният процес относно
принудителното осъществяване на вземането.
Изпълнително
дело № 373 по описа на ЧСИ С.Б., с район на действие Окръжен съд – гр. Перник
за 2009 г. е образувано на 29.05.2009 г. С
молба от 09.04.2010 г. е
поискано налагане на запор на трудово възнаграждение на съдлъжника Л.Т.. Въз основа на
наложения запор върху трудовото възнаграждение на съдлъжника, работодателят й ***
е удържал суми от трудовото й възнаграждение и ги е превеждал по сметка на ЧСИ С.Б.,
от м. януари 2011 г. и до м. юни 2012 г. В периода на новия давностен срок,
който е започнал да тече от 21.06.2012 г. (датата на последното валидно изпълнително
действие – плащане на трето задължено лице) на 18.09.2013 г. банката взискател
подава молба с искане за налагане
на запор на трудовите възнаграждения на длъжниците. От датата на това валидно
изпълнително действие започва да тече нова давност. След направена по искане на
взискателя справка за наличие на трудови договори в НОИ на 02.09.2015 г. с нова
молба е поискано от частния съдебен изпълнител да наложи запори на
възнагражденията им при работодателите установени въз основа на справката. Видно
от приложените по изпълнителното дело документи въз основа на наложения запор
върху трудовото възнаграждение на жалбоподателят, работодателят му *** е
удържал суми от трудовото му възнаграждение и ги е превеждал по сметка на ЧСИ С.Б.
от 15.01.2016 г. и до м. март 2018 г., редовно са постъпвали суми по
изпълнителното дело.
Установява се,
че след подаване
молбата за образуване на изпълнителното дело, в която е поискано налагане на
запор на трудовите възнаграждения на В.Т.,
наложен на 20.08.2010 г. в продължение на 2 години след това
ответникът, като взискател не е поискал извършване на изпълнителни действия по
отношение на ищеца, което обаче не води до прекратяване на изпълнителното
производство по отношение на него на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, тъй
като по принудителното изпълнение по отношение на съдлъжника Л.Т.
са искани и извършвани действия по изпълнението до 20.08.2012 г. и в следващите
две години до изтичане на срока по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК не са били
налице предпоставките за прекратяване на изпълнителното производство. В случая
изпълнението е било насочено срещу солидарният
длъжник, преклузивният срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК тече общо, а
не самостоятелно за всеки от тях и ищецът не може да противопоставя възражение
за разделяне на дълга с оглед общото действие на изпълнението, за разлика от
давността по чл. 125 от ЗЗД. Освен това прекратяването на изпълнителното дело
на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК не води до погасяване на материалното
право и не препятства възможността за образуване на ново изпълнително
производство срещу същите длъжници.
Следва да се има предвид, че предприемането на
изпълнителни действия по отношение на солидарен
длъжник по едно изпълнително дело, прекъсва давността и по отношение на
останалите длъжници. Безспорно солидарното задължение е единно и неделимо и
съгл. чл. 122, ал. 1 ЗЗД, кредиторът може да иска изпълнение на цялото
задължение от когото и да е от длъжниците. Хипотезата на чл. 122, ал. 2 от ЗЗД,
аргументи от която черпи въззиваемия би била приложима само в случай, че В.Т. беше оспорил по реда
на чл. 414 ГПК Заповедта за изпълнение, при което жалбоподателят ответник, за
да установи дължимостта на вземането си, щеше да бъде длъжен да предяви иск по
реда на чл. 415, ал. 1, вр. чл. 422, ал. 1 ГПК, но не и в настоящия случай.
Аргумент в полза на това становище се извлича и от разпоредбата на чл. 123,
ал.1 ЗЗД, предл. последно. След като изпадането в забава на кредитор по
отношение на един солидарен длъжник има
действие срещу всички солидарни длъжници,
на още по-голямо основание, предприемането на действия по принудително
изпълнение спрямо един солидарен длъжник,
прекъсва давността по отношение и на останалите солидарни
длъжници, в изпълнителното производство.
С оглед посоченото следва да се приеме, че давността
не е изтекла и вземането не е погасено по давност тъй като извършваните изпълнителни действия прекъсват както
2-годишния давностен срок за перемция, така и 5-годишната погасителна давност
за вземането по задължението на длъжника по изпълнителното дело - въззиваемия в
настоящото производство В.Т..
При този изход на спора съдът дължи произнасяне и по разноските,
направени в първоинстанционното исково и във въззивното производство.
С
оглед изхода на делото предвид факта, че въззиваемия не е поискал присъждане на
разноски, то съдът не
дължи произнасяне.
Предвид изложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение №
1020 от 22.10.2018 г. по гр. д. № 1203 по описа на Районен съд – Перник за 2018
г., с което признато за
установено по предявени от В.В.Т., ЕГН **********,*** против „СОСИЕТЕ ЖЕНЕРАЛ
ЕКСПРЕСБАНК“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. Варна,
бул. „Владислав Варненчик“ № 92 обективно кумулативно съединени отрицателни
установителни искове с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК, че ищецът не дължи
на ответното дружество сумата в размер на 989 лева, представляваща незаплатен
остатък от задължение по Договор за кредит *** в размер общо на
3956 лева, сумата в размер на 201.32 лева, представляваща възнаградителна лихва
върху процесната главница за периода от 01.07.2007 г. до 31.03.2009 г. и сумата
в размер на 14.32 лева, представляваща такси и комисионни по разплащателна
сметка върху процесната главница, за които вземания срещу ищеца е издаден
изпълнителен лист по ч.гр.д. № 1166/2009 г. по описа на Районен съд – гр.
Перник, въз основа на който срещу В.В.Т. е образувано изп. д. № 373/2009 г. по
описа на ЧСИ С.Б., с район на действие Окръжен съд – гр. Перник, както и с което е осъдено да заплати на В.В.Т., ЕГН **********,
направените по делото разноски и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ
предявените
от В.В.Т., ЕГН **********,*** против „СОСИЕТЕ ЖЕНЕРАЛ ЕКСПРЕСБАНК“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в гр. Варна, бул. „Владислав
Варненчик“ № 92 обективно кумулативно съединени отрицателни установителни
искове с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК, че ищецът не дължи на ответното
дружество сумата в размер на 989 лева, представляваща незаплатен остатък от
задължение по Договор за кредит *** в размер общо на
3956 лева, сумата в размер на 201.32 лева, представляваща възнаградителна лихва
върху процесната главница за периода от 01.07.2007 г. до 31.03.2009 г. и сумата
в размер на 14.32 лева, представляваща такси и комисионни по разплащателна
сметка върху процесната главница, за които вземания срещу ищеца е издаден
изпълнителен лист по ч.гр.д. № 1166/2009 г. по описа на Районен съд – гр.
Перник, въз основа на който срещу В.В.Т. е образувано изп. д. № 373/2009 г. по
описа на ЧСИ С.Б., с район на действие Окръжен съд – гр. Перник, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
РЕШЕНИЕТО
не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл. 280,
ал. 3, т. 1, пр. първо от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.