РЕШЕНИЕ
гр.София,
06.01.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско
отделение, ІV-В състав в публичното заседание на десети декември през две
хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Албена Александрова
ЧЛЕНОВЕ: Елена Иванова
Златка
Чолева
при секретаря Цветослава Гулийкова и
в присъствието на прокурора ........................... като разгледа
докладваното от съдия Иванова в.гр.дело N: 15 506 по описа за 2018 година и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.
С
решение № 277568 от 24.11.2017 г., постановено по гр.д.№ 36 112/2017 г. по
описа на СРС, І ГО, 42 състав е признато за установено на основание чл.124,
ал.1 ГПК по отношение на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК
*****, че Е.Г.М., ЕГН ********** не дължи сумата 35,44 лева – главница за
топлинна енергия, като за разликата над тази сума до пъл-ния предявен размер от
499,43 лева за периода от м.01.2008 г. до м.06.2008 г., предявеният от Е.Г.М.,
ЕГН ********** отрицателен установетелен иск е отхвърлен.
Със
същия акт е отхвърлен и иска с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, предявен от Е.Г.М.,
ЕГН ********** срещу „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ***** за признаване за установено, че
ищецът не дължи сумата 448,21 лева – мораторна лихва върху глав-ницата за
топлинна енергия от м.01.2008 г. до м.06.2008 г., начислена за времето от
01.02.2008 г. до 27.12.2016 г., като Е.Г.М. е осъден да заплати на „Т.С.“ ЕАД
на основание чл.81 ГПК във връзка с чл.78 ГПК сумата 500,00 лева – съдебно-деловодни
раз-носки и юрисконсултско възнаграждение.
Така постановеното съдебно решение е обжалвано от ищеца Е.Г.М.,*** в частта, в която са
отхвърлени предявените от него отрицателни установителни иско-ве. В жалбата са
наведени доводи за неправилност на решението в атакуваната част, поради допуснати
съществени нарушения на съдопроизводствените правила, неспазване на материалния
закон и необоснованост. Поддържа, че първоинстанционният съд е допуснал
процесуално нару-шение като не е разгледал възражението за давност, направено с
молба от 07.09.2017 г. като ос-нование на отрицателния установителен иск по
реда на чл.214, ал.1 ГПК, което е допустимо; че доводите на СРС за наличие на
договор при общи условия на ответника са неправилни, тъй като не е доказано
наличието на Общи условия, както и останалите елементи от фактическия състав на
договорното правоотношение, което ответникът твърди да е възникнало по реда на
чл.149, ал.1 ЗЕ. Сочи се и че изводът на СРС, че жалбоподателят е бил
собственик на процесния имот през исковия период също е неправилен и
необоснован, защото е доказано, че имотът е придобит през 1968 г. от лицата Г.М.
и Лилия Маркова, но не е доказано да е придобил същия от тези лица, нито
родство между тях и че собствениците са починали. Излагат се доводи и че
решението на СРС е основано на недопустими доказателства относно метрологичната
годност на общия топломер, които са допуснати след настъпила процесуална
преклузия; че ответникът не е доказал този топломер да е от одобрен тип и да е
преминал първоначална метрологична провер-ка, а като негов собственик той
отговаря за метрологичната му годност.
Моли съда да отмени решението на първоинстанционния съд в
обжалваната част и да постанови друго, с което да уважи заявените от него претенции
в частта, в която са отхвърлени от СРС. Претендира присъждането на направените разноски
по делото за двете инстанции.
Ответникът по жалбата – „Т.С.“ ЕАД, *** в срока по
чл.263, ал.1 ГПК не е депозирал писмен отговор и не е взел становище по нея
Третото
лице-помагач на страната на ответника „Д.” ООД, *** не е взело ста-новище по
жалбата.
С
влязло в сила определение № 414556 от 23.05.2018 г., постановено по гр.д.№
36 112/ 2017 г. по описа на СРС, І ГО, 42 състав на основание чл.248 ГПК е
допълнено решение № 277568/24.11.2017 г., постановено по същото дело, в частта
за разноските, като „Т.С.“ ЕАД е осъдена да заплати на Е.Г.М. сумата 13,09 лева
– съдебно-дело-водни разноски и адвокатско възнаграждение по делото.
Със
същия акт е оставено без уважение искането на Е.Г.М. за намаля-ване на
присъдените в полза на „Т.С.“ ЕАД разноски.
В частта, в която предявеният от Е.Г.М. отрицателен установителен иск
по чл.124, ал.1 ГПК е уважен, решението на първоинстанционният съд не е
обжалвано и е влязло в сила.
С
определение на съда от 10.12.2019 г. е оставено без уважение искането на ищеца
по чл.214, ал.1 ГПК по молба му от 07.09.2017 г., като неоснователно.
Софийски градски съд, като
прецени доводите на страните и събраните по делото доказа-телства съгласно
разпоредбите на чл.235, ал.2 ГПК и чл.269 ГПК, намира за установено следно- то:
Въззивната жалба е допустима –
същата е подадена от легитимирана страна в процеса, в срока по чл.259, ал.1 ГПК
срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт.
Съгласно нормата на
чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси той е
ограничен от наведените в жалбите оплаквания. При извършената проверка
настоящата инстан-ция намира, че атакуваното съдебно решение е валидно и
процесуално допустимо, поради което следва да се обсъдят релевираните доводи относно неговата
правилност.
При събрания по делото
доказателствен материал решаващият състав на СГС намира, че са налице предпоставките за
ангажиране на отговорността на ответника по предявените срещу „Т.С.” ЕАД при
условията на обективно кумулативно съединяване искове с правно основание
чл.124, ал.1 ГПК.
Съдът е сезиран с отрицателни установителни
искове
за признаване със сила на присъ-дено нещо, че ищецът Е.Г.М. не дължи на
ответника „Т.С.” ЕАД сумата 499,43 лева, представляваща цена на доставена топлинна
енергия за периода: м.01. 2008 г. – м.06.2008 г. вкл. за имот с абонатен №
029047, както и сумата 448,21 лева – начислена върху главницата лихва за забава
за времето от 01.02.2008 г. до датата на подаване на исковата молба /27.12.2016
г./.
В подадената искова молба се излагат доводи,
че Е.Г.М. не дължи тези
суми на „Т.С.” ЕАД, тъй като между него и ответника не е налице договорно
правоотношение и ищецът не е потребител на топлинна енергия за процесния имот;
че тъй като не е собственик на топлоснабдения имот, няма учредено вещно право
на ползване върху него и не е живял в имота през исковия период, между него и
ответното дружество не е възникнало облигационно правоотношение за продажба на
топлоенергия, с оглед на което ищецът не дължи заплащането на процесните задължения.
Сочи и че сумите – предмет на спора не се дължат от Е.М. и тъй като ответникът
не е доставял топлоенергия за отопление и топла вода за битови нужди в
процесния имот, не е доказал да са спазени изискванията на чл.154 ЗЕ, както и
метрологичната годност на средствата за дялово разпределение.
В депозирания отговор по чл.131,
ал.1 ГПК „Т.С.” ЕАД е оспорила предявените искове. Навела е твърдения, че
вземанията й срещу ищеца произтичат от обстоя-телството, че Е.Г.М. като
собственик на топлоснабден имот – апартамент № 4, находящ се в гр.София, ул.”*****”,
има качеството на „потребител на топлинна енергия” за битови нужди по смисъла
на § 1, т.42 от ДР на ЗЕ, като съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на топлинна
енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при
публично известни общи условия за продажба на топлинна енергия от
„Топло-фикация София” АД на потребители за битови нужди в гр.София, като ищецът
не е упражнил правата си по чл.150, ал.3 ЗЕ и спрямо него са влезли общите
условия за продажба на топлинна енергия, одобрени с решения №№ ОУ-021/22.04.2002
г. и ОУ-026/11.05.2002 г. на ДКЕВР, публикувани във в-к „Новинар” и в-к
„Демокрация” на 23.05.2002 г., в сила от 22.06.2002 г.; общите условия за
продажба на топлинна енергия, одобрени с решение № ОУ-067/12.12.2005 г. на
ДКЕВР, публикувани във в-к „Пари” на 23.12.2005 г., в сила от 22.01.2006 г. и
общи условия за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София” АД на
потребители за битови нужди в гр.София, одобрени с решение № ОУ-001/07.01.2008 г. на ДКЕВР,
публикувани във вестник „Дневник“ от 14.01.2008 г., в сила от 12.02.2008 г.
Релевирани са съображения, че в р.VІІ от ОУ – „Заплащане” - чл.32, ал.1, е
определен реда и срокът, по който купувачите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия, а именно: в 30-дневен срок от изтичане на
пе-риода, за който се отнасят, в който смисъл задължението на ищеца за
заплащане на дължимите от него суми в размера, посочен в ежемесечно
получаваните фактури, е най-късно до края на текущия месец, следващ месеца на
доставката на топлинна енергия. След изтичането на послед-ния ден от месеца,
същият е изпаднал в забава за тази сума – чл.86, ал.1 ЗЗД. Поддържа се и че Е.М.,
видно от приложеното извлечение за абонатен № 322674, е използвал доставяната
от дружеството топлинна енергия, както и че въпреки отправената му покана за
доброволно изпълнение, с която същият е бил уведомен за размера на дължимите
суми, както и че ако те не бъдат заплатени доброволно в 7-дневен срок, ще бъдат
предприети действия за събирането им по съдебен ред, Е.М. не е погасил
задълженията си.
Абсолютна положителна процесуална
предпоставка при предявяването на отрицателен установителен иск, е наличието на
правен интерес от търсената с него защита. Съществуването на последния в
дадения случай произтича от фактите, че ответното дружество претендира запла-щането
на процесните суми от ищеца с издадени на негово име фактури и извлечения от
сметки.
В тежест на ответника е да установи в
производство по такъв иск – в качеството му на кредитор, обстоятелствата, от
които произтича вземането му, както и неговата ликвидност, изискуемост и размер.
Отношенията между
доставчиците и потребителите на топлинна енергия за исковия пе-риод са
регламентирани в Закона за енергетиката /ЗЕ/. Съгласно установените в същия
правила, за да бъде обвързано едно лице от договор за продажба на топлинна
енергия с топлопреносно предприятие при публично известни общи условия, същото
следва да има качеството на потре-бител на топлинна енергия за
битови нужди.
Съгласно нормата на чл.153, ал.1 ЗЕ – в редакцията до 17.07.2012 г.,
действала през про-цесния период, „потребители на топлинна енергия” са всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение и
са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.140, ал.1, т.3 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл.36, ал.3, а по силата на легалното определение, дадено в § 1, т.
42 от ДР /отм./ на ЗЕ, действаща до 17.07.2012 г., „потребител
на енергия или природен газ за битови нужди” е физическо лице –
собственик или ползвател на имот, което ползва електрическа или топлинна
енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за домакинството си.
Следователно, за да бъде определено едно лице
като потребител на топлинна енергия за битови нужди съгласно визираната
законова уредба е необходимо да бъде установено, че същото е собственик или
носител на вещно право на ползване върху имот, който е присъединен към абонатна
станция или нейно самостоятелно отклонение. Това лице е задължено да заплаща
про-дажната цена за доставената и потребена топлинна енергия на топлоснабдения
обект и цената на услугата дялово разпределение, респ. то встъпва в
облигационни правоотношения с ответното дружество – топлопреносно предприятие.
По делото не са ангажирани доказателства, че Е.Г.М., ЕГН ********** е титуляр на правото на собственост или на ограничено
вещ-но право върху недвижимия имот, за който се поддържа да е топлоснабден от ответника
– апар-тамент № 4, находящ се в гр.София, ул.”*****”, в процесния период. От
представено от ответното дружество заверено копие от договор за продажба на
държавен нед-вижим имот, съгласно Наредбата за продажба на жилища от държавния
жилищен фонд и писмо с изх.№ към РОБ17-ТД26-955-}1} от 03.10.2017 г. на Столична община, район „Оборище“,
е вид-но, че на 01.10.1968 г. правото на
собственост върху апартамент № 4 е придобито от третите за спора лица Г.И.М. и Л.С.М..
От приетите документи за главни отчети за отоплителните сезони: 01.05.2007 г. –
30.04.2008 г. и 01.05.2008 г. – 30.04. 2009 г. се констатира, че като абонат за
същия топлоснабден имот за тези периоди отново е посочено тре-тото за спора
лице Г.М., а не жалбоподателят-ищец. Доказателства за извършването на последваща
разпоредителна сделка с апартамент № 4 от страна на Г.И.М. и Л.С. М. след
неговото закупуване през 1968 г. в полза на Е.Г.М. – не са ангажирани в
производството, нито такива за евентуално настъпило универсално право-приемство
между тези правни субекти, както преди 01.01.2008 г., така и след това.
Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест в
гражданския про-цес,
установени с разпоредбата на чл.154, ал.1 ГПК, всяка страна в същия е длъжна да
установи фактите, на които основава своите искания и възражения, което в случая
не е направено от от-ветното дружество в
хода на производството пред СРС относно разглежданите обстоятелства.
С
оглед изложеното решаващият състав на СГС приема, че жалбоподателят-ищец Е.Г.М.,
ЕГН ********** няма качеството на потребител на топлинна енергия по
сми-съла на закона за времето: м.01.2008 г. – м.06.2008 г. вкл.; че същият не е
встъпил в договорни отношения с „Т.С.” ЕАД в исковия период за продажба
на топлинна енергия при публично известни общи условия относно имота-предмет на
спора и че в неговия патримо-ниум не е възникнало задължение за заплащане на цената на топлинната
енергия, доставяна до имота през това време.
Предвид липсата на пасивна материалноправна легитимация
на ищеца да отговаря за за-дължения по Закона за енергетиката, предявеният
отрицателен установителен иск с правно осно-вание чл.124, ал.1 ГПК срещу
ответника „Т.С.” ЕАД относно главното вземане за сумата 499,43 лева –
неизплатена топлинна енергия за периода: м.01.2008 г. – м.06.2008 г. вкл., се
явява основателен и като такъв същият подлежат на уважаване.
При приетия изход на спора по
отношение на главницата, следва да се уважи като осно-вателна и претенцията по
чл.124, ал.1 ГПК относно акцесорното вземане в общ размер от 448,21 лева,
представляващо обезщетение за забавено изпълнение на исковата стойност за топлинна
енергия за времето от 01.02.2008 г. до 27.12.2016 г.,
тъй като дължимостта това акцесорно задъл-жение се обуславя от съществуването
на валидно, ликвидно и изискуемо главно вземане на кре-дитора, по отношение на
чието изпълнение длъжникът да е изпаднал в забава, каквото в настоя-щата
хипотеза не е налице.
Поради несъвпадение
на крайните изводи на настоящата съдебна инстанция с тези на първоинстанционния
съд относно изхода на спора в обжалваната част, постановеното от него решение в
отхвърлителната му част следва да бъде отменено и да се постанови друго, с
което отрицателните установителни искове в посочената част да се уважат.
Решението следва да бъде отменено и в частта, в която в полза на „Т.С.” ЕАД са
присъдени разноски по делото на СРС в размер на 500,00 лева.
При приетия изход от
разглеждането на делото на въззивника се дължат допълнителни разноски за
първоинстанционното производство на основание чл.78, ал.1 ГПК в размер на 336,91 лева, както и разноски за
настоящото производство на стойност 350,00 лева.
В полза на ответната страна не е
възникнало право на разноски по чл.78, ал.3 ГПК.
Воден от горното, Съдът
Р Е Ш
И:
ОТМЕНЯ решение № 277568 от 24.11.2017 г., постановено
по гр.д.№ 36 112/2017 г. по описа на СРС, I ГО, 42 състав – в ЧАСТТА, с която са отхвърлени
предявените от Е.Г.М., ЕГН ********** срещу „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ***** искове с
правно основание чл.124, ал.1 ГПК, че Е.Г.М., ЕГН ********** не дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ***** разликата над сумата
35,44 лева до сумата 499,43 лева – стойност на доставена топлинна енергия за
периода: м.01.2008 г. – м.06.2008 г., както и сумата 448,21 лева – мораторна
лихва върху главницата, начислена за периода от 01.02.2008 г. до 27.12.2016 г.,
както и в ЧАСТТА, с която Е.Г.М., ЕГН **********
е осъден
да заплати на „Т.С.“ ЕАД на основание чл.81 ГПК във връзка с чл.78, ал.1 ГПК сумата 500,00 лева – разноски по делото, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по
отрицателни установителни искове с правно осно-вание чл.124, ал.1 ГПК,
предявени от Е.Г.М.,
ЕГН **********, с адрес: *** срещу „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ***** със седалище и адрес
на управление:***, че Е. Г.М., ЕГН ********** не дължи на „Т.С.“ ЕАД сумата 463,99 лева – разликата над признатата от първоинстанционния съд
сума от 35,44 лева до пълната заявена стойност от 499,43 лева, представляваща
цена на доставена топлинна енергия за периода: м.01.2008 г. – м.06.2008 г. вкл.
за топлоснабден имот – апартамент
№ 4, находящ се в гр.София, ул.”*****”, както и сумата 448,21 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
тази главница за периода от 01.02.2008 г. до 27.12.2016 г.
ОСЪЖДА
„Т.С.“ ЕАД,
ЕИК ***** със седалище и адрес на управление:*** да ЗАПЛАТИ на Е.Г.М., ЕГН **********, с адрес: *** на основание чл. 78, ал.1 ГПК допълнително
сумата 336,91 лева /триста тридесет
и шест лева и деветдесет и една стотинки/ – разноски за първоинстанционното
производство, както и сумата 350,00 /триста и петдесет/ лева – разноски за въззивното
производство.
В
останалата част първоинстанционното решение не е обжалвано и е влязло в сила.
Решението
е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ответника – „Д.” ООД, ***.
Решението не
подлежи на касационно обжалване, на основание чл.280, ал.3, пр.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.