№ 493
гр. Плевен, 15.08.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на петнадесети
август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЦЕЗАРИНКА ХР. ЙОСИФОВА-
ЙОТКОВА
при участието на секретаря Й. СТ. К.
в присъствието на прокурора В. Ил. Д.
като разгледа докладваното от ЦЕЗАРИНКА ХР. ЙОСИФОВА-ЙОТКОВА
Частно наказателно дело № 20254400200611 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл.64, ал.1 от НПК.
Образувано е по искане на прокурор при Окръжна прокуратура –Плевен,
за вземане на мярка за неотклонение „Задържане под стража“ по отношение на
българския гражданин Е. Н. А. във връзка с образувано наказателно
производство ДП № 3919/2025 година по описа на Окръжна прокуратура –
град Плевен. В искането се сочи, че лицето е привлечено като обвиняем за
извършването на две престъпления, събрани са писмени и гласни
доказателства, може да се направи обосновано предположение за авторството
на деянията и предвид данните за личността на извършителя и степента на
обществена опасност на двете престъпления, единствената адекватна за
нуждите на наказателното производство мярка за неотклонение, която да се
вземе по отношение на Е. Н. А. следва да е „Задържане под стража“. Искането
за вземане на мярка за неотклонение „Задържане под стража“ е мотивирано и
с наличието на реална опасност Е. Н. А. да се укрие, тъй като лицето е с
неустановено местонахождение.
Искането се поддържа в съдебно заседание от прокурора, като подробно
се излагат доводи, свързани с критериите за вземане на мярка за
неотклонение „Задържане под стража“, съгласно чл.63 от НПК. Прокурорът
приема, че единствената мярка за неотклонение, която е възможно да се
определи за обвиняемото лице е „Задържане под стража“, предвид на това, че
1
няма постоянно местоживеене, няма документ за самоличност и няма никакви
доходи, които биха могли да гарантират друг вид мярка за неотклонение.
Служебният защитник на обвиняемия Е. А. – адвокат Л. И., изразява
становище, че формално са налице предпоставките от закона и данните по
делото за вземане на мярка за неотклонение „Задържане под стража“ спрямо
обвиняемия А.. В качеството си на служебен защитник и с оглед желанието на
подзащитното му лице, адвокат И. прави искане да не се вземе най-тежката
мярка за неотклонение „Задържане под стража“, като не посочва какъв друг
вид мярка за неотклонение би могла да осигури участието на Е. А. в
наказателното производство.
В своя лична защита обвиняемият Е. Н. А. изразява становище, че не
желае да му бъде взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“.
Плевенският окръжен съд, като взе предвид доказателствата по делото и
становищата на страните, намира за установено следното:
Искането е изготвено от легитимна страна, поради което е процесуално
допустимо и следва да бъде разгледано.
Разгледано по същество искането е основателно.
По образуваното наказателно производство на 13.08.2025 година Е. Н.
А., с ЕГН: ********** от град П., е привлечен като обвиняем, за това че:
1. На *** година в град П., при условията на опасен рецидив, отнел чужди
движими вещи – мобилен телефон марка „Real mе“, в едно със СИМ
карта на мобилен оператор „Виваком“ на стойност около 300 лева от
владението на М.-Е. Д. Г. от с.***, област П., с намерение
противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила и заплаха –
престъпление по чл.199, ал.1, т.4 вр. с чл.198, ал.1 вр. с чл.29, ал.1, б.“а“ и
б.“б“ от НК, за което се предвижда наказание „Лишаване от свобода“ от
пет до петнадесет години, като съдът може да постанови и конфискация
до ½ от имуществото на виновния;
2. На 13.08.2025 година в град П. извършил действия на полово
удовлетворение с лице от същия пол — М.-Е. Д. Г. (непълнолетен, роден
*** година) от с.***, област П., като употребил за това сила и заплаха –
престъпление по чл.157, ал.1 НК, за което се предвижда наказание
„Лишаване от свобода“ от две до осем години.
В хода на разследването са разпитани свидетели, вкл. пострадалото лице
и други свидетели-очевидци на извършените деяния. Изготвена е
характеристична справка на извършителя. Приложена е справка за съдимост
2
на същия. От събраните до момента доказателства може да се направи
обосновано предположение, че Е. А. е автор на двете престъпления, в
извършването на които е обвинен. Налице е първата предпоставка по чл.63 от
НПК за вземане на най-тежката мярка за неотклонение.
Налице е и реална опасност от укриване на обвиняемия. Същият, видно
от справката за съдимост, е осъждан като за последно е изтърпял наказание
„Лишаване от свобода“ и е освободен от Затвора на 07.10.2024 година. От
данните в изготвената за обвиняемия справка от Районно управление – град
Левски при ОД на МВР – град Плевен се установява, че след освобождаването
на А. от Затвора същият води скитнически начин на живот, злоупотребява с
алкохол, безработен е, всичките му доходи са реализирани от престъпления,
няма валиден документ за самоличност и на адреса, на който е регистриран,
реално не пребивава. Отразено е също, че няма информация за
местоживеенето на лицето и е склонен да се укрива.
Освен тези посочени данни за личността на извършителя, които са
достатъчни да го мотивират да се укрие или да извърши друго престъпление,
са налице и предпоставки, свързани с високата степен на обществена опасност
на извършените от него две деяния, за които е образувано наказателното
производство. За първото е предвидено наказание „Лишаване от свобода“ в
завишен размер и друг вид наказание, а второто е извършено по отношение на
непълнолетно лице, като спрямо него са употребени сила и заплашване, и е
свързано с половата му неприкосновеност.
Следва също да се отбележи, че в полза на искането за вземане мярка за
неотклонение „Задържане под стража“ спрямо обвиняемия е и хипотезата на
чл.63, ал.2, т.1 от НПК, а именно: че едно от деянията е извършено в условията
на опасен рецидив. Това е допълнителен аргумент във връзка с
предположението, че лицето би могло да извърши друго престъпление, а се
явява и квалифициращо обстоятелство при определяне характера и тежестта
на извършеното от него деяния – грабеж.
Целите на мерките за неотклонение, посочени в разпоредбата на чл.57 от
НПК – при съобразяване и с критериите по чл.56, ал.3 НПК, в конкретния
случай могат да бъдат постигнати единствено чрез вземане на мярка за
неотклонение „Задържане под стража““ спрямо Е. Н. А.. Вземането на по-лека
мярка за неотклонение не би осигурило по несъмнен начин участието на
обвиняемото лице в образуваното наказателно производство.
3
По изложените съображения и на основание чл.64 от НПК, Плевенският
окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ВЗЕМА мярка за неотклонение „Задържане под стража“ по отношение
на Е. Н. А. – роден на *** година в град Л., област Л., ЕГН:**********,
обвиняем по досъдебно производство № 3919/2025 година по описа на
Окръжна прокуратура – град Плевен.
Определението може да бъде обжалвано и протестиране пред
Апелативен съд – Велико Търново в 3-дневен срок от днес с частна жалба и
частен протест.
В случай на жалба или протест НАСРОЧВА делото за разглеждане пред
Апелативен съд – Велико Търново за 22.08.2025 година от 10:00 часа, за която
дата страните са уведомени в настоящото съдебно заседание.
Съдия при Окръжен съд – Плевен: _______________________
4