Решение по дело №287/2022 на Административен съд - Велико Търново

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 19 юли 2022 г. (в сила от 19 юли 2022 г.)
Съдия: Диана Николова Костова
Дело: 20227060700287
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 18 май 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ

№253
гр. Велико Търново,19.07.2022 г.


В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – гр. Велико Търново, осми състав  в  публично заседание на четиринадесети юли  две хиляди двадесет и втора година в състав:

 

СЪДИЯ - ДОКЛАДЧИК :  Диана Костова

 

като разгледа докладваното от съдия Костова адм. д. № 287/2022 г. по описа на Административен съд – гр. Велико Търново, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК вр. чл. 38 от Закона за държавната собственост ЗДС/.

Образувано е по жалба, подадена от Ставен АД гр. Сливен,ул. „Добри Чинтулов“ №16 чрез *** П.М. против Решение на Министерски съвет на Република България № 211 от 07.04.2022 г. в частта,  с която е определен размера на паричното обезщетение на отчужден за държавна нужда за изграждане на обект „Автомагистрала „Хемус“ поземлен имот с идентификатор 40782.28.5 със засегната площ за отчуждаване от 3,323 дка  и 40782.49.1 със засегната площ за отчуждаване от 1,764 дка по КККР на землището на с.Куцина, общ.Полски Тръмбеш, собственост на жалбоподателя.

В жалбата се твърди, че оспореният акт е издаден при неправилно приложение на материалния закон, тъй като са ползвани пазарни аналози в по- отдалечен момент от постановяване на акта, в резултат на което е незаконосъобразно  и определеното обезщетение за отчуждените части от имота. В представена по делото допълнителна писмена защита излага доводи за противоречие на нормативната уредба на ЗДС с Конституцията на Република България и с практиката на ЕСПЧ. Моли се за изменение на оспорения административен акт, като бъде определено справедливо обезщетение за имота и присъждане на сторените по делото разноски.

Моли съда да измени оспорваното Решение в горепосочения смисъл, като претендира направените по делото разноски, за което представя списък по чл. 80 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК.

 

Ответник жалба  – Министерски съвет на Република България - изразява писмено становище за неоснователност на жалбата с подробни съображения по спазване процедурата по издаване на решението и определяне размера на паричното обезщетение. Моли за отхвърляне на жалбата и присъждане на ***ско възнаграждение.

 

Заинтересованата страна Министърът на регионалното развитие и благоустройството  изразява писмено становище за неоснователност на жалбата. Моли за потвърждаване на решението и присъждане на ***ско възнаграждение.

 

Заинтересованата страна Министърът на финансите изразява писмено становище за неоснователност на жалбата и моли същата да бъде отхвърлена изцяло като неоснователна.

 

Заинтересованата страна Агенция "Пътна инфраструктура" гр. София чрез своя пълномощник излага доводи за неоснователност на жалбата и за правилност и законосъобразност на решението на МС в оспорената част. Моли за отхвърляне на жалбата и присъждане на ***ско възнаграждение. В съдебно заседание се представлява от *** Д., която поддържа горното становище. Счита, че решението е законосъобразно , прието съобразно разпоредбите на закона, изготвено от компетентен орган, в предписаната от закона форма. Видно от представената допълнителна експертиза е, че в оценителският доклад правилно е посочен  размера на полагащото се парично обезщетение , като вещото лице е пояснило, че разликата се дължи на метода на осредняване. В тази връзка моли да не бъде кредитирана първата експертиза по делото, относно периода 2021-2022г., тъй като счита, че  определеният период в задачата не е съобразен със закона - §1а от ДР на ЗДС.

 

Предмет на настоящото съдебно производство e Решение № 211 от 07.04.2022 г. на Министерски съвет на Република България за отчуждаване на имоти и части от имоти – частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект "Автомагистрала "Хемус", участък от км 189+344 от идейния проект на НКСИП (след пресичането с път III-303) = км. 190+771,67 по техническия проект от 2020г. до км. 222+000 от идейния проект на НКСИП = км. 223+426,75 по техническия проект от 2020 г. (след пресичането с път I-5) на територията на област В. Търново, в частта, с която е определен размера на паричното обезщетение на отчужден за държавна нужда за изграждане на обект „Автомагистрала „Хемус“ поземлен имот с идентификатор 40782.28.5 със засегната площ за отчуждаване от 3,323 дка  и 40782.49.1 със засегната площ за отчуждаване от 1,764 дка по КККР на землището на с.Куцина, общ.Полски Тръмбеш, собственост на жалбоподателя.

 

Съдът като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства от фактическа страна намира за установено следното :

 

С Решение № 250 / 25.04.2013г. на Министерски съвет, републикански път А-2 "София - Ботевград - Шумен - Девня - Варна", част от който е и Автомагистрала "Хемус", е обявен за обект с национално значение по смисъла на § 5, т. 62 от ДР към Закона за устройство на територията /ЗУТ/, и за национален обект по смисъла на § 1 от ДР към ЗДС.

За обекта, в процесния му участък (разположен в землищата на гр. Павликени, с. Дъскот, с. Паскалевец и с. Патреш, общ. Павликени, с. Дичин, с. Никюп и с. Ресен, общ. В. Търново, с. Куцина, с. Стефан Стамболово и с. Полски Сеновец, общ. Полски Тръмбеш), със Заповед № РД-02-15-20 / 08.02.2021г. на заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството, влязла в сила, е одобрен подробен устройствен план /ПУП/- парцеларен план.

На 11.03.2021г. от Агенция „Пътна инфраструктура“ е възложено изготвянето на оценка за определяне на равностойното парично обезщетение за имоти и части от имоти, за задоволяване на държавна нужда. Оценката е извършена от ЕООД „Сървей груп“ – независим оценител, регистриран в Камарата на независимите оценители в България. На оценителя от Агенцията по вписванията са представени данни за наличие на сключени сделки в землищата, засегнати от мероприятието, сключени в периода 11.03.2020г. – 11.03.2021г., като по отношение на землището на с.Куцина са използвани две сделки – по нотариални актове от 05.08.2020г. и от 07.10.2020г. с цени на декар съответно 1 400,60лв. и 890,08лв. и е определена цена от 1 145,35лв. на декар. Съставен е Оценителски доклад, който е предоставен на възложителя на 06.12.2021г.

С цел теренно осигуряване и обезпечаване изграждането на обекта и на основание чл.34 от ЗДС, от заинтересованото лице Агенция "Пътна инфраструктура" е отправено искане от 15.12.2021г. до МРРБ и МФ, за иницииране на процедура по отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, намиращи се в землищата на изброените населени места, за държавна нужда за изграждане на обект "Автомагистрала  Хемус". Към искането са приложени изискуемите документи.

След допълнително извършени уточнения и одобряване на финансовата обосновка, с писмо вх. № 104-13-28/29.03.2022 г., министърът на регионалното развитие и благоустройството и министърът на финансите, на основание чл. 34а, ал. 1 от ЗДС, отправят доклад до МС, с мотивирано предложение за отчуждаване на имоти – частна собственост, в посочените по-горе землища. Към предложението е приложена и административната преписка от проведеното административно производство по чл. 34 от ЗДС.

Въз основа на предложението Министерският съвет на Република България  постановява Решение № 211/07.04.2022 г., с което отчуждава за държавна нужда за изграждане на описания по-горе обект имоти и части от имоти - частна собственост, подробно описани в приложението – неразделна част от решението, по вид, площ, местонахождение, размер на паричното обезщетение и собственици.

 Жалбоподателят се легитимира като собственик на имотите както следва за ПИ с идентификатор 40782.28.5, представляващ земеделска земя – нива, категория на земята трета, м.“Могилите“ с площ от 9,310 кв.м. съгласно титула за собственост – Нотариален акт за покупко- продажба № 20 т.14 н.д. 2364/2010г. СВ т.1 при засегната площ за отчуждаване 3,323 дка. ПИ с идентификатор  40782.49.1 представляващ земеделска земя – нива , трета категория, местност „Могилите“ с площ от 3000 кв.м. съгласно титула за собственост- Нотариален акт за покупко- продажба № 20 т. 14 н.д. 2364/2010г. от СВ т.2 и засегната част от отчуждаване от 1,764 дка. И двата имота са посочени като поземлени имоти с идентификатор по  КККР на землището на с.Куцина, общ.Полски Тръмбеш, област Велико Търново. Съгласно данните от приложения регистър на имотите, подлежащи на обезщетяване, засегнатата част от ПИ с идентификатор 40782.28.5, подлежащ на обезщетяване е с площ от 3,323 дка, като определената за обезщетение сума е от 3 806 лева, при формирана цена за 1 дка от  1145,34 лева. Съгласно данните от приложения регистър на имотите, подлежащи на отчуждаване, засегнатата част от ПИ с идентификатор 40782.49.1, подлежаща на обезщетение е от 1,764 дка, като определената за обезщетение сума е 2020 лева, при формирана цена за 1 дка от 1145,34 лева

 

По делото е приобщена като доказателство цялата административна преписка по оспорвания акт, а по искане на жалбоподателя е допусната и изслушана съдебно- оценъчна експертиза, която съдът цени като обективна и безпристрастна. Вещото лице изрично е посочило, че цената на обезщетението, описана по данни от приложения оценителски доклад, представен по делото, е определена по реда на два броя пазарни аналози за сключени сделки от Службата по вписванията В. Търново стр.13 от доклада за периода 11.03.2020 г. до 11.03.2021г. Вещото лице е посочило използваните от него пазарни аналози, ведно с приложение на нотариалните актове, като дати на сделките са съответно : 7.04.2021г, 5.05.2021г. 18.3.2022г.4.02.2022г. В Приложение № 1 към заключението е обобщена горната информация, касаеща имотите, данните за цените на реализираните сделки за периода 1.6.2021г. до 31.5.2022г. След като е определена средна цена за всеки един от гореописаните имоти както следва : 1 629,97 лева/ дка, 1480/ лева / дка, 758 лева/ дка, и 2500 лева / дка. От тях е формирана и осреднената цена от 1592, лева / дка.  Сумата за обезщетяване на  засегнатата част от ПИ с идентификатор 40782.28.5, подлежащ на обезщетяване е с площ от 3,323 дка, като определената за обезщетение сума е от 5 290,60 лева, а за  засегнатата част от ПИ с идентификатор 40782.49.1, подлежаща на обезщетение е от 1,764 дка, като определената за обезщетение сума е 2808,48 лева.

По искане на жалбоподателя е допусната допълнителна СТЕ, като посочи справедливата пазарна стойност на отчуждената част от имотите, определена по реда на чл. 32, ал.2 от ЗДС, въз основа на пазарни цени на имоти с подобни характеристики , намиращи се в близост до отчуждавания, при съобразяване с разпоредбите на §1а, т.2 и т. 4 от ДР на ЗДС като спази периода от 11.3.2020г. до 11.03.2021г. Вещото лице е посочило ,че съгласно издаденото удостоверение от СВ за този период има две сделки, при стриктно спазване на §1а, т 2 от ДР , а именно поне една от страните да е търговец, при което са използвани Нот. Акт за покупко – продажба на НИСВ № 28 т. 13 н.д. 2485/20г. с дата на сделката 5.08.2020г. и Нот. Акт за покупко- продажба , СВ с № 152,т.17 н.д. 3415/20 г. с дата на сделката 7.10.2020г. В Приложение 3а, вещото лице е посочило, съгласно данните за осреднените цени на имотите формираната цена от 1 145,34 лева/дка. Сумата за обезщетяване на  засегнатата част от ПИ с идентификатор 40782.28.5, подлежащ на обезщетяване е с площ от 3,323 дка, като определената за обезщетение сума е от 3806,00 лева, а за  засегнатата част от ПИ с идентификатор 40782.49.1, подлежаща на обезщетение е от 1,764 дка, като определената за обезщетение сума е 2020,38 лева.

 

            Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

 

           Жалбата е подадена от лице с активна процесуална легитимация- адресат на оспорвания ИАА, при наличие на правен интерес, доколкото същият е негативен за него и в преклузивния срок, което я прави процесуално допустима.

           След извършване на служебна проверка по чл.168 от АПК , съдът установи, че обжалваният акт е издаден от компетентен орган, Министерски съвет, съгласно чл. 34а, ал.1 от ЗДС, доколкото се касае за изграждане на обект от национално значение по смисъла на § 5, т. 62 от ДР към Закона за устройство на територията /ЗУТ/, и за национален обект по смисъла на § 1 от ДР към ЗД, което е станало с Решение № 250 / 25.04.2013г. на Министерски съвет.,

           Актът съдържа мотиви- фактическите обстоятелства и  правни основания за неговото издаване, което отговаря на нормативно установеното в чл. 34б от ЗДС съдържание, като е посочена държавната нужда, за която се отчуждават имотите, видът  местонахождението, размерът, стойността на обезщетението и собствениците на имотите, така както е посочено в . Тълкувателно решение № 5 от 20.07.2010 г. на ВАС по т. д. № 2/2010 г

Настоящата инстанция не намира при постановяване на акта да са допуснати съществени процесуални нарушения, които сами по себе си да са основание за неговата отмяна, тъй като се накърнява правото на защита. Решението на МС е издадено след провеждане на предвидената в ЗДС процедура: С   Решение № 250 / 25.04.2013г. на Министерски съвет, републикански път А-2 "София - Ботевград - Шумен - Девня - Варна", част от който е и Автомагистрала "Хемус", е обявен за обект с национално значение по смисъла на § 5, т. 62 от ДР към Закона за устройство на територията /ЗУТ/, и за национален обект по смисъла на § 1 от ДР към ЗДС,,  със Заповед № РД-02-15-20 / 08.02.2021г. на заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството, влязла в сила, е одобрен подробен устройствен план /ПУП/- парцеларен план. От Агенция „Пътна инфраструктура“ е възложено изготвянето на оценка за определяне на равностойното парично обезщетение за имоти и части от имоти, за задоволяване на държавна нужда. Оценката е извършена от ЕООД „Сървей груп“ – независим оценител, регистриран в Камарата на независимите оценители в България. С цел теренно осигуряване и обезпечаване изграждането на обекта и на основание чл.34 от ЗДС, от заинтересованото лице Агенция "Пътна инфраструктура" е отправено искане от 15.12.2021г. до МРРБ и МФ, за иницииране на процедура по отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, намиращи се в землищата на изброените населени места, за държавна нужда за изграждане на обект "Автомагистрала  Хемус". Към искането са приложени изискуемите документи.

След допълнително извършени уточнения и одобряване на финансовата обосновка, с писмо вх. № 104-13-28/29.03.2022 г., министърът на регионалното развитие и благоустройството и министърът на финансите, на основание чл. 34а, ал. 1 от ЗДС, отправят доклад до МС, с мотивирано предложение за отчуждаване на имоти – частна собственост, в посочените по-горе землища. Към предложението е приложена и административната преписка от проведеното административно производство по чл. 34 от ЗДС.

Въз основа на предложението Министерският съвет на Република България  постановява Решение № 211/07.04.2022 г., което е публикувано в ДВ.

 

По приложението на материалния закон, съдът намира следното : Съгласно чл. 32, ал. 1 от ЗДС, имоти и части от имоти – собственост на физически или юридически лица, могат да се отчуждават принудително за задоволяване на държавни нужди, които не могат да бъдат задоволени по друг начин, след предварително и равностойно обезщетение. С нормата на чл.32, ал.2 от ЗДС законодателят е разпоредил равностойното парично обезщетение да се определя в съответствие с 1. предназначението на имотите преди влизането в сила на подробния устройствен план (ПУП), съответно преди одобряването на ПУП, който предвижда изграждане на национален обект и за който е налице влязло в сила разпореждане за допускане на предварително изпълнение, въз основа на 2. пазарните цени на имоти 3. с подобни характеристики, 4. намиращи се в близост до отчуждавания.

 

 В този смисъл е и Тълкувателно решение № 3 от 23.03.2015 г. на ВАС по т. д. № 6/2014 г, в което се посочва, че само за част от  изброените в разпоредбата предпоставки е налице законова дефиниция.

           Предназначението на имотите преди влизането в сила на ПУП, съответно преди одобряването на подробен устройствен план, който предвижда изграждане на национален обект, подлежи на доказване с писмени доказателства, като в настоящия казус същите имат характеристиките на земеделски такива  съгласно чл. 2 от  ЗСПЗЗ -тези, които са предназначени за земеделско производство и: не се намират в границите на урбанизираните територии (населени места и селищни образувания), определени с ПУП, или с околовръстен полигон; не са включени в горския фонд; не са застроени със сгради на: промишлени или други стопански предприятия, почивни или здравни заведения, религиозни общности или други обществени организации, нито представляват дворове или складови помещения към такива сгради; не са заети от открити мини и кариери, от енергийни, напоителни, транспортни или други съоръжения за общо ползване, нито представляват прилежащи части към такива съоръжения.

           Понятието „пазарни цени” е ясно дефинирано в §1а, т.2 от ДР на ЗДС – това „са осреднените цени от всички сделки с имоти за покупко-продажба, замяна, учредяване на вещни права или прехвърляне на собственост срещу задължение за строителство, ипотека – обезпечаваща покупко-продажба на имот, продажбите чрез търг от държавни и частни съдебни изпълнители, държавните институции и общините, както и други възмездни сделки, с изключение на тези с предмет идеални части от имоти, по които поне една от страните е търговец, сключени в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката и вписани в службата по вписванията по местонахождението на имота. Ако в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката в службата по вписванията по местонахождението на имота са вписани повече от 20 сделки, при определяне на пазарната цена се вземат предвид последните 20 вписани сделки. Осредняването се извършва въз основа на не по-малко от две относими сделки. " Нормативните изменения на ЗДС в ДВ брой 105/2014 г. стесняват още повече кръга на правните сделки, които могат да бъдат използвани като пазарни аналози, като целта е да бъдат ползвани само такива които установяват действителната пазарна цена на свободния пазар на недвижимите имоти.

         Законът не дава определение на понятието „имоти с подобни характеристики”. Сравнителният анализ се прави въз основа на имоти, чиито начин на трайно ползване и предназначение са сходни с тези на отчуждавания недвижим имот. Този критерий изисква да се сравнят пазарните цени на други имоти, различни от отчуждавания, но със сходни характеристики и начин на трайно ползване, за да бъде оценката на подлежащия на отчуждаване имот актуална и съответна на цените на свободния пазар, което означава, че срещу получената в обезщетение сума лицето, чийто имот или част от имот се отчуждава, ще има възможност, ако реши, в същия момент (на отчуждаването), на същия географски пазар, да закупи аналогичен имот за задоволяване на потребностите, които е задоволявал и с отчуждения.

         Понятието „имоти, намиращи се в близост до отчуждавания” е дефинирано изрично от законодателя в §1а, т.4 от ДР на ЗДС. По определението в посочения текст това са имотите, които са разположени: а) в един и същ район в големите градове с районно деление; б) в един и същ квартал в другите градове или населени места или селищни образувания; в) в едно и също землище в земеделските територии и горските територии. За нуждите на сравнителния анализ законодателят е възприел 1. административно-териториален критерий за имотите, които се намират в големите градове с районно деление; 2. градоустройствен критерий – за имотите в другите градове, населени места и селищни образувания и 3. териториално-устройствен критерий – за имотите, попадащи в земеделските територии и горските територии. Имотите, посочени в §1а, т. 4, б“в“ от ДР на ЗДС са имоти в земеделски или горски територии, чието предназначение, определено с подробния устройствен план, е на обработваеми или необработваеми земи или гори –чл. 8, т.2 от ЗУТ. Или съгласно § 1а, т. 4, б. „в“ от ДР на ЗДС, приложим с оглед изискването на чл. 32, ал. 2 от ЗДС и съотнесен към настоящия случай, "имоти, намиращи се в близост до отчуждавания" са имотите, които са разположени в едно и също землище в земеделските територии.

Видно е от изготвената в хода на административното производство експертна оценка, въз основа на чието заключение е определено обезщетението в оспореното решение, че оценителят правилно и след като е установил, че има вписани сделки за имоти със сходни характеристики в същото землище, е приложил сравнителния (пазарен) метод. Оценката е изготвена по реда на чл. 32, ал. 2 от ЗДС във вр. с § 1а от ДР на ЗДС, като са използвани пазарни аналози, предоставени от Агенция по вписванията, съгласно задълженията й по чл. 32, ал. 4 от ЗДС.

В конкретния случай според приложения по делото оценителски доклад, равностойното парично обезщетение за процесните имоти, предвид наличието на 2 сделки със земеделски земи в землището на с.Куцина в период една година назад от датата на възлагането на оценката (от 11.03.2020 г. до 11.03.2021 г.), отговарящи на изискванията на § 1а, т. 1 и т. 2 от ДР на ЗДС, е определено по този ред – въз основа на пазарните цени на имоти с подобни характеристики от последните двадесет сделки. Установена е осреднена цена от 1 145,34лв. за декар. Допълнителната експертиза е извършила проверка на същите сделки, за същия период и е установила, че правилно като осреднена цена на имотите е 1145,34 лева, както е посочил и оценителят в хода на административното производство- Таблица 3а, а в таблица 3 б е посочена осреднена стойност на имотите от 950 лева / дка.

 

Приетата по делото съдебно-оценителна експертиза работи въз основа на други данни и определя пазарна цена за периода 1.06.2021г. – 31.05.2022г. т.е. използван е 12 месечен период, но от момента на възлагане на експертизата от страна на съда. Определената от нея стойност е 1592,11 лева/ дка, при което са ползвани четири пазарни аналога, подробно описани в Приложенията към СТЕ- нотариални актове и удостоверения от СВ. Както се посочи по горе,  от материалите по делото се установява определянето на обезщетението при спазване на изискванията на процесуалния и материалния закон -  взети са предвид всички относими и годни сделки, които да бъдат приети за пазарни аналози при определяне на пазарната цена на отчуждаваните части от имотите на жалбоподателя, съобразно разпоредбите на чл. 32, ал. 2 и § 1а, т. 2 от ДР на ЗДС. Въпреки това, съгласно приетото горепосочено Тълкувателно решение, че за да е справедливо и равностойно обезщетението, то следва да дава възможност на жалбоподателя  да закупи от свободния пазар имот със сходни характеристики, в същото землище. Следва да се съобрази и практиката на ЕСПЧ - Решение от 14.05.2020г. по делото Костов и други срещу България,в което  изрично е посочено, че размерът на обезщетението трябва да се изчисли въз основа на стойността на имота към датата, на която собствеността върху него е загубена /т. 63 и т. 107/. В мотивите на решението е посочено, че условията за обезщетение съгласно съответното законодателство са от съществено значение за преценката дали оспорваната мярка спазва необходимия справедлив баланс и по-специално дали тя налага несъразмерна тежест за жалбоподателите. Вземането на имущество без плащане на сума, разумно свързана с неговата стойност, обикновено представлява непропорционална намеса. Следва да бъде присъждано такъв размер на обезщетение, който да е в съответствие със стойността на отчужденото имущество, Европейският съд по правата на човека приема наличието на допуснато нарушение на чл.1 от Протокол 1 от КЗПЧОС, поради това, че не е била дадена еквивалентна оценка на отчуждените имоти – земеделски земи, в съответствие с трайната си практика за липса на съразмерност, ако даденото обезщетение не съответства на пълната пазарна стойност.

Следователно от материалите по делото се установява противоречие на законовите изисквания относно определянето на равностойно обезщетение с чл.1 от Протокол 1 от КЗПЧОС. Разрешаването на това противоречие е предвидено в чл.5, ал.4 от Конституцията на Република България - международните договори, ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и влезли в сила за Република България, са част от вътрешното право на страната. Те имат предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които им противоречат. Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи е ратифицирана със закон, приет от Народното събрание на 31 юли 1992 г. (ДВ, бр. 66 от 1992 г.) и е в сила за Република България от 7 септември 1992г. В Решение № 8 от 15.11.2019 г. по к. д. № 4 от 2019 г. Конституционния съд посочва, че КЗПЧОС, страна по която са всички държави- членки на ЕС, е интегрирана в националния правен ред, прилага се пряко и с предимство пред националните законодателни актове, които й противоречат, и обвързва националните съдилища и органите на публичната власт.

            В някои случаи проверката за справедлив баланс включва въпроса дали специалните обстоятелства по случая са били взети предвид в достатъчна степен от държавата, включително дали отчуждаването на част от имот е повлияело върху стойността или удобствата на неотчуждената част, принадлежаща на жалбоподателя(Azas v. Greece, §§ 51-53; Interoliva ABEE v. Greece, §§ 31-33). Ако това не е било направено, може да се стигне до нарушение на чл. 1 от Протокол No 1 в случаите, когато естеството на строителството в близост до имота на жалбоподателя очевидно едопринесло пряко за значителното намаляване на стойността на останалото имущество,например когато обществени пътища или други строежи са построени в
непосредствена близост до останалата земя (Ouzounoglou v. Greece, § 30; Bistrovićv. Croatia, §§ 42-44). Прилагането на необорима презумпция, че стойността на останалото имущество на жалбоподателя се е увеличила в резултат на отчуждаването и че следователно жалбоподателят е извлякъл полза от него, е използвано срещу ответната държава в контекста на проверка за пропорционалност (Papachelas v. Greece [GC], §§ 53-54). При разглеждане на пропорционалността на намесата в правото на жалбоподателя на мирно ползване на „притежания“, състоянието на несигурност, в което жалбоподателят може да се окаже в резултат на забавяния по вина на властите, е фактор, който трябва да се вземе предвид при оценката на поведението на държавата в таково производство (Almeida Garrett, Mascarenhas Falcão and Others v. Portugal, § 54;Broniowski v. Poland [GC], §§ 151 и 185; Barcza and Others v. Hungary, § 47; Frendo Randon and Others v. Malta, § 55; Hunguest Zrt v. Hungary, §§ 25 и 27; Zelenchuk and Tsytsyura v. Ukraine, §§ 91 и 106).  ЕСПЧ също постановява, че дали стойността на собствеността е установена по едни и същи правила за данъчни цели и за целите на обезщетението за отчуждаване, което трябва да бъде платено от държавата (Jokela v. Finland, §§ 62 и 65 – нарушение поради установяване на първата като много по-висока от втората). Както и факта, че обжалваните мерки обикновено е в полза на държавата (Da Conceição Mateus and Santos Januário v. Portugal (dec.), § 29; Savickas and Others v. Lithuania (dec.), § 92) .

 

Следователно за настоящия състав възниква задължението за пряко приложение на Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи и спазване на посочените от Съда по правата на човека принципи за равностойно обезщетяване на отнетото от държавата право на собственост. Дължимото обезщетение следва да бъде определено въз основа на сключени сделки за покупко-продажба на недвижими имоти, земеделски земи,  като периодът следва  да е непосредствено преди отчуждаването. Съгласно приетото по делото заключение на съдебно-оценителната експертиза за този период са установени четири  сделки покриващи посочените изисквания, като средната цена на 1 дка за всяка една сделка е 1592,11 лева.  С определянето на неравностойно обезщетение за отчуждения имот Министерския съвет на Република България постановява незаконосъобразен административен акт в тази част, в която е определено дължимото обезщетение,  който следва да бъде изменен с увеличаване размера на обезщетението.  Сумата за обезщетяване на  засегнатата част от ПИ с идентификатор 40782.28.5, подлежащ на обезщетяване, с площ от 3,323 дка, е 5 290,60 лева, а за  засегнатата част от ПИ с идентификатор 40782.49.1, от  1,764 дка,е 2808,48 лева.

 

В разпоредбата на чл.143 от АПК, регламентираща отговорността за разноски, не е уредена хипотезата на присъждане на разноски в полза на юридически лица и еднолични търговци, когато са били представлявани пред съда от упълномощен ***. Предвидена е отговорност единствено в случаите на представителство по пълномощие от адвокат. Ето защо и на основание чл.144 от АПК, поради липса на уредба в АПК, субсидиарно се прилага ГПК. С разпоредбата на чл.78, ал.8 от ГПК е регламентирано, че в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от ***. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. От своя страна нормата на чл.37 от ЗПП предвижда заплащането на правната помощ да е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. Това е Наредба за заплащането на правната помощ, съгласно чл. 24 от която по административни дела с материален интерес възнаграждението за една инстанция е от 100 до 360 лева , като претендираното такова е от 360 лева. Съдът, обаче с оглед факта, че упълномощеният ***  не е осъществил процесуално представителство по делото, което не е и сложно от фактическа и правна страна, а е депозирал единствено писмени становища по делото, то следва да се присъдят разноски за *** в минималния предвиден от нормата на чл.24 от НЗПП размер- 100 (сто) лева. В този смисъл следва да се измени постановеното решение в частта за разноските.Или дължимите от ответника разноски са общо в размер на 650 лева- 50 лева д.т. за образуване на дело, 500 лева за двете експертизи, и 100 лева ***ско възнаграждение.

 

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК осми състав на Административен съд Велико Търново

 

Р Е Ш И :

 

ИЗМЕНЯ Решение № 211 от 07.04.2022 година на Министерски съвет на Република България за отчуждаване на имоти и части от имоти – частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект Автомагистрала "Хемус", участък от км 189+344 от идейния проект на НКСИП /след пресичането на път III-303/=км 190+771, 67 по технически проект от 2020 година до км. 222+000 от идейния проект на НКСИП = км 223 +426, 75 по техническия проект от 2020 г. на територията на област Велико Търново, в частта му, касаеща:1. поземлен имот с идентификатор 40782.28.5 със засегната площ за отчуждаване от 3,323 дка  и 2. 40782.49.1 със засегната площ за отчуждаване от 1,764 дка по КККР на землището на с.Куцина, общ.Полски Тръмбеш, собственост на „Ставен „АД със седалище гр. Сливен, ул.“Д.Чинтулов“№ 16 като УВЕЛИЧАВА размера на паричното обезщетение за засегнатата част от първия имот на  5 290,60 – пет хиляди двеста и деветдесет лева и шестдесет стотинки- , а за  засегнатата част от ПИ с идентификатор 40782.49.1, - 2808,48- две хиляди осемстотин и осем лева и четиридесет и осем стотинки.

 

 

ОСЪЖДА Министерски съвет на Република България гр.София да заплати на „Ставен „АД със седалище гр. Сливен, ул.“Д.Чинтулов“№ 16 разноски в производството в размер на 650- шестстотин и петдесет – лева.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

                                       АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: