О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр.София, …………………
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ
- 12 състав в закрито заседание на 04.06.2019
г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пламен Колев
при участието на секретаря………,
като взе предвид докладваното от съдия П.Колев гр.д.№ 169 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявен е осъдителен иск
с правно основание по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД вр. чл.
138, ал. 1 от ЗЗД.
Ищецът
З. „Л.И.“ АД , ЕИК *********, твърди че между него и С.Щ., ЕГН **********, е
сключен трудов договор № 5/16.01.2008 г. като последната била назначена на
длъжност „Д.на Агенция П.“. Сочи, че съгласно възложените й трудови
задължения С.Щ. била задължена да
планира, организира, ръководи и координира цялата дейност на агенцията, като
при изпълнението на възложените й трудови задължения била длъжна да познава и
спазва нормативните актове, регламентиращи застрахователната дейност, както и
вътрешните актове на ищеца, регламентиращи документооборота, реда за обявяване
и отчитане на застрахователните договори, както и движението на бланки на
застрахователни договори под строга отчетност. На С.Щ. били възложени трудови
функции по контрол, а не само по материално изпълнение. Сочи, че съгласно вменените й трудови задължения тя следвало да води преговори и да
сключва застрахователни договори, като договаря конкретните параметри по
застрахователните договори и да дава преференциални условия за застраховане, а
според вътрешно нормативните документи — Правилник за движение на бланките под
строга отчетност в системата на З. „Л.И.“ АД, ръководителите на Агенциите имат
задължение да изготвят отчет за сключените полици, придружен с отчетените
екземпляри от съответните застрахователни полици, както и отчет за анулираните
полици, който отчитат лично по график, съставен от Главния счетоводител на З. „Л.И.“
АД. Поддържа, че застрахователните агенти, отчитат полици в агенциите, от които
ги получават, а агенциите, които ползват информационната система на дружеството,
въвеждат информацията за сключените полици в деня на сключването им и в края на
деня, задължително приключват отчетите.
Твърди,
че длъжността, заемана от С.Щ., била отчетническа, тъй като включвала функции
по събиране, съхранение, разходване или отчитане на ценности на работодателя З.
„Л.И.“ АД. Сочи, че съгласно възложените трудови задължения тя била задължена да планира, организира,
ръководи координира и контролира цялата дейност на агенцията, като при
изпълнението на възложените й трудови задължения била длъжна да управлява
отговорно съобразно фирмените стандарти, култура при ефективно използване на
всички ресурси за постигане целите и висок имидж на компанията. Поддържа, че
функционално произтичащо от длъжността било познаване и спазване на
нормативните актове, регламентиращи застрахователната дейност, както и
вътрешните актове на З. „Л.И.“ АД, регламентиращи документооборота, реда за
обявяване и отчитане на застрахователните договори, както и движението на
бланки на застрахователни договори под строга отчетност.
Твърди, че С.Щ.
отговаряла за ефективното управление в поверената й агенция на материалните
активи и финасовите ресурси, като част от възложените
трудови функции били да води преговори и сключва застрахователни договори с
потенциални клиенти на компанията, както и да води преговори и сключва договори
със застрахователни посредници. Сочи, че неразделна
част от изпълняваните задължения била дейността по отчет и контрол на
поверените материални ценности - застрахователни премии, платени от клиентите
по договори, сключени и отчетени от агенция „П.“. Твърди, че трудовият договор
на С.Щ. бил прекратен с дисциплинарно уволнение на 02.02.2017
г., поради поредица груби нарушения на финансовата дисциплина и допуснато
неиздължаване на парични средства.
Твърди, че между ищеца и
ответника „З.б.к.И.К.“ ООД, ЕИК *******, е сключен договор за застрахователно брокерство от 29.06.2009 г. Сочи, че съгласно договора
ответникът се задължава да предлага на свои възложители (физически и юридически
лица - кандидати за застраховане) сключването на застрахователни договори със
застрахователя, да организира събирането на премии по същите и отчитането пред
застрахователя (предаване от брокера на застрахователя на подписаните от
брокера застрахователни полици, първична документация към тях, събраните
застрахователни премии и неизползваните празни полици и бланки), срещу дължимо
от застрахователя възнаграждение, което се включва в застрахователната премия.
Твърди, че съгласно договора застрахователният брокер е длъжен да издължи
всички събрани суми, представляващи премии по сключени застраховки - т. 4.5.
изр. второ от договора. Поддържа, че застрахователният брокер е длъжен да
отчита сключените застрахователни полици по застраховка „Гражданско
отговорност“ на автомобилистите два пъти седмично, както следва - всеки
вторник, сключените застрахователни договори в петък, събота и неделя от
предходната седмица и понеделник от текущата; и всеки петък - сключените
застрахователни договори от вторник до четвъртък включително през текущата
седмица, като в този смисъл са постигнатите договорености по т. 6.1. от
договора. Твърди, че всички останали застраховки застрахователният брокер е
длъжен да отчита веднъж седмично, включително и събраните премии и от падежи по
разсрочени плащания - т. 6.2. от
договора.
Твърди, че ответникът
сключвал застрахователни договори, които отчитал изключително в териториална
структура на ищеца - Агенция „П. 1“, чийто Д.била С.Щ.. Твърди, че поради
неиздължаване на значителни парични суми, представляващи платени от клиенти
застрахователни премии, между ищеца, С.Щ. и ответника било сключено
споразумение № 238/15.04.2015 г. с нотариални заверка на подписите на страните.
Поддържа, че страните по споразумението констатирали че към 31.01.2015 г.
натрупаното задължение на каса, представляващо недостиг на парични средства в
Агенция „П. 1“ възлизало на 203 008,13 лв., като сумата се формирала от
неиздължени парични средства, представляващи изплатени от застрахованите лица
премии по застрахователни договори в Агенция „П. 1“. Твърди, че към 31.03.2015
г. страните констатирали допълнително натрупано и неизплатено задължение в
размер на 220 228.12 лв., формирано от полици и сметки със статус неплатени и
събрани разсрочени вноски. Поддържа, че в по-голямата си част натрупаните
задължения на Агенция „П. 1“ били от сключени договори с посредничеството на
ответника, по които не са отчетени платените от клиентите застрахователни
премии. Твърди, че и двете парични задължения били натрупани поради неупражнен
контрол от страна на директора на Агенция „П. 1“ - С.Щ..
Твърди, че по силата на
споразумението от 15.04.2015 г. С.Щ. признала задълженията си към ищеца, а
ответникът гарантирал изпълнението на задължението по точка първа на
споразумението в размер на 203 008.13 лв. Поддържа, че задълженията били
разсрочени, а за гарантиране изпълнението на задълженията била учредена договорна
ипотека. Твърди, че по споразумението към 19.01.2016 г. била издължена парична
сума в размер на 90 000 лв., с което бил намален размерът на задължението
от 220 228.12 лв., като остатъкът бил 130 228.12 лв. Поддържа, че сумата от 203
008.13 лв., за която С.Щ. и ответника се задължили солидарно, не била
издължена. Твърди, че към 05.01.2016 г. в Агенция „П. 1“ е натрупано задължение
от неиздължени премии по новосключени застрахователни
договори (след споразумение № 238/17.04.2015 г), като размерът на неиздължените
парични средства, включващо и неиздължения остатък от 130 228.12 лв., възлизал
на 471 841.06 лв. с включено комисионно възнаграждение. Сочи, че след
приспадане на комисионното възнаграждение задължението възлизало на 403 294.84 лв.,
натрупано от застрахователни договори, сключени с посредничеството на
ответника. Сочи, че в този размер не се включвало задължението от 203 008.13
лв., за което С.Щ. и ответника се задължили солидарно. Поддържа, че след
рекапитулация на издълженото и натрупаните нови задължения на 19.01.2016 г.
между ищеца, С.Щ. и ответника е подписан Анекс № 1 от 19.01.2016 г. към
споразумение № 238 от 17.04.2015 г. с нотариални заверка на подписите, с което
се признавало задължението към ищеца в размер на 471 871.06 лева, чийто размер
след приспадане на начисленото посредническо комисионно възнаграждение възлиза
на 403 294.84 лв. Поддържа, че страните се съгласили С.Щ. да го издължи на
осемнадесет равни месечни вноски с уговорен размер и падежи, а ответникът
гарантирал изпълнението и се задължавал солидарно с главния длъжник за
издължаване на паричната сума, като в случай на неиздължаване и настъпване на
предсрочна изискуемост на това задължение ще бъде дължим брутния размер, без
приспадане на комисионно възнаграждение. Поддържа, че според Анекс № 1 страните
уговорили нов погасителен план на неиздължената сума от 203 008.13 лв., а обезпеченията и поръчителството се запазили.
Твърди, че общият размер
на задълженията по подписаното споразумение № 238/ 17.04.2015 и Анекс № 1 към
него от 19.01.2016 г. възлиза на 606 302.97 лв. Поддържа, че по споразумението
и анекса към него била издължена парична сума в общ размер от 303 151.50 лв., а
остатъкът от задължението в размер на 303 151.47 лв. не е издължен и до момента. Поради изложеното ищецът моли да бъде
осъден ответникът да му заплати сумата от 303 151.47 лв., ведно със законната
лихва от предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата. Претендира
направените в настоящото производство разноски.
Ответникът „З.б.к.И.К.“
ООД е депозирал отговор на исковата молба. Моли за отхвърляне на предявения иск
като неоснователен. Счита, че правото на иск срещу него е погасено. Твърди, че
в качеството си на поръчител подписал Споразумение от 15.04.2015 г. и Анекс № 1
от 19.01.2016 г. към него. Намира, че е изтекъл преклузивният
срок по чл. 147, ал.1 ЗЗД, тъй като според Анекс № 1 последната вноска е
дължима на 20.06.2017 г., а исковата молба е предявена на 26.01.2018 г.
Поддържа, че е изпълнил
задълженията си към ищеца за плащане по споразумението и анекса към него.
Твърди, че по споразумението общо платената сума се равнява на 351 620 лв.,
заплатена по следния начин: вноски, платени на ищеца от С.Щ. - общо 90 000 лв.;
вноски, платени по банков път от ответника - общо 87 900 лв.; вноски, платени
на касата на ищеца от ответника - общо 139 370 лв.; вноски, платени на ищеца от
ответника чрез Прокредитбанк - общо 34 350 лв.
Твърди, че по Анекс № 1 от 19.01.2016 г. общо платената сума се равнява на 280
746,23 лв., заплатена по следния начин: вноски, платени на ищеца от ответника
чрез Прокредитбанк - общо 190 922,77 лв.; вноски,
платени на ищеца от ответника чрез С.Ж.Е.- общо 89 823,46 лв. Твърди, че общият
размер на платената към ищеца сума от ответника и от С.Щ. възлиза на 632 366.23
лв.
В условията на
евентуалност прави възражение за прихващане със свое вземане в размер от 121
881.25 лв., представляваща комисионно възнаграждение, дължимо на ответника от
ищеца и неизплатено към момента. Твърди,
че възнаграждението е дължимо на основание чл. 1.3 от Договор №
000-8-104/19.12.2005 г., сключен между ищеца, в качеството му на застраховател,
и ответника /тогава под фирма „ИНС К.“ ЕООД/ в качеството му на брокер. Сочи,
че съгласно чл. 1.3. от договора застрахователят дължи възнаграждение на
брокера, представляващо процент от пълния размер на дължимите и заплатени от
застраховащия застрахователни премии в брутен размер, като процентът е различен
при всеки вид застраховка съгласно приложение № 2 към договора, впоследствие
изменено с Допълнителни споразумения от 19.10.2009 г. и 29.11.2013 г. Поддържа,
че правоотношенията между страните по договора били прекратени на 04.11.2016
г., на която дата ищецът прекратил достъпа на ответника до електронната деловодна
програма и извзел всички сключени застрахователни
полици. Твърди, че в същото време ответникът бил сключил застрахователни
договори от името на/като посредник на ищеца преди тази дата, като
застрахователните премии по тези договори са били дължими от застраховащия на
няколко вноски, разсрочени в определен период след сключване на полицата.
Поддържа, че част от вноските от
застрахователната премия по въпросните полици са били с падеж след 04.11.2016
г., но са касаели застрахователни договори, сключени преди тази дата с
посредничеството на ответника. Твърди, че тези вноски били платени от
застраховащия директно на ищеца. Поддържа, че му се следва комисионно
възнаграждение, съответстващо на уговорения процент от стойността на вноските
по застрахователни полици, сключени преди 04.11.2016 г., но падежирали
след тази дата.
Ищецът е депозирал
допълнителна искова молба. Оспорва твърденията на ответника за извършени към
него плащания. Намира за неоснователно възражението за прихващане. Твърди, че
съгласно договора за застрахователно брокерство т.
10.4 при всяко неизпълнение на което и да е от задълженията на застрахователния
брокер по т. 6.1., 6.2. и/или 6.3. от договора, касаещо
сроковете за отчитане на полици, първична документация към тях и/или събрани
премии и ако забавата е повече от 7 (седем) дни, застрахователят може да намали
или да не плати уговореното възнаграждение на Брокера. Поддържа, че в
конкретния случай, тъй като забавата по всяка отделна полица надвишава седем
дни, то застрахователят е възприел да не плати възнаграждение на брокера, в
съответствие на клаузите на брокерския договор.
Ответникът е депозирал
допълнителен отговор. Поддържа, че в основанието на платежните нареждания било
посочено, че плащането по тях е в изпълнение задълженията по споразумението и
анекса. Твърди, че не е имал друго основание за заплащане на посочените суми
освен процесните споразумение и анекс към него.
Поддържа, че в случая е неприложима клаузата на т. 10.4 от договора за
застрахователно брокерство.
Съдът,
като взе предвид становищата на страните и след като обсъди събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
От
представените документи се установява
наличие на споразумение № 238/15.04.2015 г. с
нотариални заверка на подписите на
страните, с което те са констатирали, че
към 31.01.2015 г. натрупаното
задължение на каса, представляващо недостиг на парични
средства в Агенция „П. 1“ възлизащо на 203 008,13 лв., като сумата
се е формирала от неиздължени парични средства, представляващи изплатени от застрахованите лица премии по
застрахователни договори в Агенция „П. 1“
Към 31.03.2015
г. е налице и допълнително натрупано и неизплатено задължение в размер на 220 228.12 лв., формирано от полици
и сметки със статус неплатени и събрани разсрочени вноски, дължими от натрупани поради неупражнен контрол от страна на
директора на Агенция „П. 1“ - С.Щ.. Постигнато
е и съгласие за разсрочване на задълженията.
Ответникът-поръчител е гарантирал
изпълнението на задължението по точка първа на
споразумението в размер на 203 008.13 лв.
С депозирания по делото Анекс № 1 от 19.01.2016 г. към
споразумение № 238 от 17.04.2015 г. с нотариални заверка на подписите, длъжникът - С.Щ.
е признал задължението си към ищеца в
размер на 471 871.06 лева, формиран от незаплатената част от втората
необезпечена сума по споразумението - 130 228,12
лв. (220 228.12 лв. –
90 000 лв.), и допълнително
натрупани задължения към 05.01.2016 г.,
като размера след приспадане на начисленото посредническо комисионно
възнаграждение възлиза на 403 294.84 лв.
Постигнато е и
съгласие за разсрочване на задължението на осемнадесет равни месечни вноски от по 22 405,27 лв., всяка с падеж до двадетето число
на текущия месец, като падежът на първата вноски е 20.01.2016 г.(§2) При в
случай на просрочие на коя да е вноска от уговорения
падеж, цялото вземане става предсрочно
изискуемо(§3).
Ответникът е гарантирал изпълнението и се задължавал
солидарно с главния длъжник за издължаване на паричната сума, като в случай на
неиздължаване и настъпване на предсрочна изискуемост на това задължение ще бъде
дължим брутния размер, без приспадане на комисионно възнаграждение.
Страните са се споразумяли, освен за посочените по-горе вземания, и за това че неизплатената сума по
споразумението ще се издължи на 18 равни месечни вноски в размер на по
11 278,23 лв.
Постигнато е съгласие, че обезпеченията
и поръчителството, уговорено по споразумение № 238 от 17.04.2015 г.,запазват
действието си(§6)
При така установената
фактическа обстановка съдът намери от правна страна следното:
При
предявен иск за плащане на парично задължение срещу поръчител ищецът следва са
установи наличие на договорната връзка пораждаща вземането му, обезпечителното правоотношение,
както и момента на момента на предявяване на иска срещу длъжника, които
обстоятелства не са спорни по делото. Ответникът – поръчител следва да установи
направеното погашение.
Представените договор и анекс към него имат характер както
на установителни договори относно съществуването и размера на задълженията,
така и на правопроменящи факти относно договорените
падежи.
Ответникът е направил възражение, че не дължи процесните суми, тъй като е изтекъл срока по чл.147, ал.1 ЗЗД.
Срокът е преклузивен и за
него съдът следи служебно(т.4б от ТР№ 4/14 г. на ). Следователно спазването му
се явява процесуална предпоставка за упражняване на правото на иск, а неспазването
му води до недопустимост на иска(РЕШЕНИЕ № 213 ОТ
06.01.2017 Г. ПО ГР. Д. № 5864/2015 Г., Г. К., ІV Г.
О. НА ВКС). С оглед на това съдът не споделя виждането, че
въпросът е по същество на правния спор и води до неоснователност (Решение по т.д.№ 917/2018 год. ВКС-ТК, І т.о.; Р № 44/05.06.2017 г. по
т.д.№60073/2016 г. на ІІІ ГО.)
Фактическият състав на нормата на
чл. 147, ал. 1 ЗЗД, регламентиращ прекратяване на поръчителството, обхваща двата кумулативно
дадени елемента: 1/ период от време
от падежа на главното задължение
и 2/ бездействие на кредитора спрямо длъжника в преклузивния шестмесечен срок след това.( РЕШЕНИЕ № 130 ОТ 27.10.2009 Г. ПО Т. Д. № 139/2009
Г., Т. К., І Т. О. НА ВКС).
Съгласно Анекс № 1 към споразумението длъжникът се е задължил да заплати: сумата 403 294.84 лв. на 18 равни месечни вноски от по 22 405,27 лв., всяка с падеж до двадесето число на текущия месец, като
падежът на първата вноски е 20.01.2016 г.; сумата 203 008,13 лв. на 18 равни месечни
вноски в размер на по 11 278,23 лв. до двадесето число на текущия месец,
като падежът на първата вноски е 20.01.2016 г., като при неплащане е договорена
автоматична предсрочна изискуемост. Дори да се приеме, че предсрочна
изискуемост не е настъпила, падежът на последната вноска е на 20.06.2017
г., а 6 м. срок за предявяване на иска срещу кредитора
изтича на 21.12.2017 г.(присъствен ден). Искът срещу длъжника е предявен на 26.01.2018
г., т.е. след изтичане на преклузивния скрок по чл.147, ал.1 ЗЗД и следователно е недопустим.
Воден от горното, Софийският градски съд
ОПРЕДЕЛИ:
Отменя
определението, с което е даден ход на устните състезания.
ВРЪЩА искова
молба вх.№11829/26.01.2018 г. на осн. чл.130 ГПК.
Определението подлежи на обжалване пред САС в 1 седм. срок от връчването.
СЪДИЯ: