№ 560
гр. Казанлък, 28.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осми юли през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ВАЛЕНТИНА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря ЕЛЕНА ИВ. СТОИЛОВА
като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИНА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско
дело № 20255510100540 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба от „Амева Юръп“ ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ****, представлявано от
Ц.П.Р. - Изпълнителен директор, чрез адв. М.В.М. и адв. Д.М.М., със
служебен адрес: **** против „АРИВА“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: ****, представлявано от А.П.К. – Управител.
Процесуалният представител на ищцовото дружество твърди, че съгласно
Договор за наем от 10.01.2014 г., сключен между ,Арива“ ЕООД и И.С.С., като
наемодател и „Акт Фуудс“ ЕООД, като наемател, от страна на „Арива“ ЕООД
и И.С.С. на „Акт Фуудс“ ЕООД били предоставени за временно и възмездно
ползване за срок от 10 години следните недвижим имоти, а именно: поземлен
имот с идентификатор ****, с площ от 643 кв. м.; построената в него сграда с
идентификатор ****.1, с площ от 269 кв. м.; поземлен имот с идентификатор
****, с площ от 3 046 кв. м.; построената в него сграда с идентификатор
****.1 с площ от 741 кв. м.; сграда с идентификатор **** с площ от 16 кв. м.
Твърди, че съгласно чл. 1, ал. 3 от същия договор, изрично било уговорено, че
от предмета на същия са изключени търговски обект - кафе-аперитив,
разположен в северната част на сграда с идентификатор ****.1, с площ на
търговският обект от 70 кв. м., сграда с идентификатор ****.2, както и
съществуващия към нея ограден двор, с площ от около 550 кв. м., в
югозападната част на поземлен имот с идентификатор ****, които оставали за
ползване от наемодателите. Наемната цена за описаните по-горе имоти била
определена в размер на 1000 лева, без ДДС до края на 2014 г., а след края на
2014 г. в размер на 1500 лева, без ДДС. Съгласно Споразумение към договор
1
за наем от 05.04.2016 г., сключено между „Арива“ ЕООД и И.С.С., като
наемодател, „Акт Фуудс“ ЕООД като наемател и „Амева Юръп“ ООД, като
трето лице-Наемател, „Амева Юръп“ ООД замествал „Акт Фуудс“ ЕООД като
страна по Договор за наем от 10.01.2014 г.. В чл. 1 от споразумението изрично
били описани предоставените за временно и възмездно ползване имоти, а
именно: поземлен имот с идентификатор ****, с площ от 643 кв. м.;
построената в него сграда с идентификатор ****.1, с площ от 269 кв. м.;
поземлен имот с идентификатор ****, с площ от 3046 кв. м.; построената в
него сграда с идентификатор ****.1 с площ от 741 кв. м.; сграда с
идентификатор **** с площ от 16 кв.м., като липсвало описаното в чл. 1, ал. 3
от договора изключение касаещо търговски обект - кафе-аперитив,
разположен в северната част на сграда с идентификатор ****.1, с площ на
търговският обект от 70 кв. м. Съгласно чл. 2 от споразумението била
уговорена месечна наемна цена за ползване на описаните по-горе недвижими
имоти в размер на 1800 лева, без ДДС месечно. В тази връзка, съгласно чл. 9
от споразумението било уговорено, че договорените от страните условия и
предмет, съгласно Договора, запазват своето действие, с изключение на
измененията и допълненията направени съгласно споразумението. Твърди, че
от представените с исковата молба фактури и банкови извлечения,
начисленият от страна на „АРИВА“ ЕООД наем за ползване на Поземлен имот
с идентификатор ****, сграда с идентификатор ****.1, Поземлен имот с
идентификатор ****, сграда с идентификатор ****.1 и Сграда с
идентификатор ****, съгласно Договор за наем от 10.01.2014 г. и
Споразумение към договор за наем от 05.04.2016 г., за периода 01.01.2022 г. -
31.12.2024 г., бил заплатен в цялост от „Амева Юръп“ ЕАД. Твърди, че
съгласно Договор за наем от 12.04.2022 г., сключен между ,Арива“ ЕООД, като
Наемодател и „Амева Юръп“ ЕАД (правоприемник на ,Амева Юръп“ ООД),
като Наемател, „Арива“ ЕООД предоставило на „Амева Юръп“ ЕАД под наем
търговски обект - кафе-аперитив, с площ от около 70 кв.м., разположен в
северната част на сграда с идентификатор ****.1, както и сграда с
идентификатор ****.1, срещу заплащането на обща наемна цена в размер на
200 лева месечно. Съгласно чл. 5 от същият договор същият пораждал
действия за периода 01.01.2022 г. и се сключвал за срок до 10.01.2028 г. На
основание описаният по-горе договор от 12.04.2022 г., от страна на „Арива“
ЕООД били издадени фактура № 28 от 26.04.2022 г. за сумата от 2400 лева,
фактура № 74 от 14.06.2023 г. за сумата от 362,40 лева, фактура № 75 от
14.06.2023 г. за сумата от 2762,40 лева и Фактура № 86 от 17.01.2024 г., за
сумата от 3287,26 лева. Твърди, че от представените с исковата молба банкови
извлечения, било видно, че начисленият наем по Договор за наем от
12.04.2022 г. и издадените въз основа на него фактури, в размер на 8 812,06
лева бил заплатен от „АРИВА“ ЕООД. Съгласно разпоредбата на чл. 59 от ЗЗД
всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му
върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването. Във връзка с
горното, видно от описаните по-горе писмени доказателства, за периода от
2
01.01.2022 г. до 31.12.2024 г., „АРИВА“ ЕООД начислило и получило два пъти
наем от „Амева Юръп“ ЕАД за сграда с идентификатор ****.1 и находящата
се в същата сграда търговски обект - кафе-аперитив, с площ от около 70 кв. м.,
разположен в северната част на същата - един път по Споразумение към
договор за наем от 05.04.2016 г. и издадените въз основа на него фактури и
втори път по Договор за наем от 12.04.2022 г. и издадените въз основа на него
фактури. Твърди, че е налице неоснователно обогатяване на „АРИВА“ ЕООД с
получените от „Амева Юръп“ ЕАД за периода 01.01.2022 г. до 31.12.2024 г.
суми по фактура № 28 от 26.04.2022 г. за сумата от 2400 лева, фактура № 74 от
14.06.2023 г. за сумата от 362,40 лева, фактура № 75 от 14.06.2023 г. за сумата
от 2762,40 лева и Фактура № 86 от 17.01.2024 г., за сумата от 3287,26 лева, в
общ размер на 8812,06 лева, като била налице пряка причинно-следствена
връзка между обогатяването на ответника - „АРИВА“ ЕООД, като получател
на съответните плащания и обедняването на „Амева Юръп“ ЕАД като платец.
Моли съдът да постанови решение, с което да осъди „АРИВА“ ЕООД, ЕИК
*********, да заплати на „Амева Юръп“ ЕАД, ЕИК *********, сумата от
8812,06 лева (осем хиляди осем и дванадесет лева и шест стотинки),
представляваща стойността на заплатените от ,Амева Юръп“ ЕАД суми по
издадените от „Арива“ ЕООД фактури, както следва: фактура № 28 от
26.04.2022 г. за сумата от 2400 лева, фактура № 74 от 14.06.2023 г. за сумата от
362,40 лева, фактура № 75 от 14.06.2023 г. за сумата от 2762,40 лева и фактура
№ 86 от 17.01.2024 г. за сумата от 3287,26 лева, с която сума „АРИВА“ ЕООД
неоснователно се обогатило за сметка на „Амева Юръп“ ЕАД, ведно със
законната лихва върху исковата претенция от деня на завеждане на настоящия
иск до окончателното изплащане на сумата. Претендира разноски в
производството.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е депозиран писмен отговор от
ответника. Заявява, че счита предявения иск за допустим, но изцяло
неоснователен. Сочи, че между „АРИВА“ ЕООД, ЕИК *********, И.С.С.,
ЕГН ********** и „АКТ ФУУДС“ ЕООД, ЕИК *********, имало сключен
договор за наем, подписан на 10.01.2014 г. с нотариална заверка на подписите
№ ****, вписан по надлежния ред в имотния регистър при АВ като акт №
**** г.. В договора за наем - / чл. 1 ал. 4 / било уточнено, че построеният в
сграда с идентификатор ****.1 по КККР на гр. П.Б., обл. С.З. търговски обект
- КАФЕ АПЕРИТИВ, с площ от около 70,00 кв. м. остават за ползване от
наемодателите. На 05.04.2016 г. страните по договора за наем – „АРИВА“
ЕООД, ЕИК *********, И.С.С., ЕГН ********** и „АКТ ФУУДС“ ЕООД,
ЕИК ********* и третото встъпващо лице - „АМЕВА ЮРЪП“ ООД, ЕИК
20266639, сключили споразумение към договора за наем от 10.01.2014 г. с
нотариална заверка на подписите. Измененията в договора за наем от 2014 г.,
направени със споразумението от 2016 г., били само и единствено по
отношение на страните, срока и наемната цена. Описанието на недвижимите
имоти, предмет на наемното правоотношение в споразумението от 2016 г.
изцяло се припокривало с описанието на недвижимите имоти, предмет на
3
договора за наем от 2014 г. В чл. 7 от това споразумение било посочено, че с
влизането му в сила „третото лице „АМЕВА Юръп“ ООД замества изцяло
наемателя, като поемало всички права и задължения, произтичащи от
договора за наем. В чл. 9 било уговорено, че действието на договорените от
страните условия и предмет, съгласно договора за наем от 2014 г. се запазват и
остават в сила по отношение на страните и на техните правоприемници с
измененията и допълненията в настоящото. Възможността за цялостно
заместване на страна по договора от трето лице не била изрично уредена от
закона. Това заместване обаче било възможно, като се спазвали правилата на
чл. 99, 100, 101 и 102 ЗЗД с подписването на споразумение между „излизащата
страна“, третото встъпващо в договора лице и със съгласието на другата
страна по договора. Повторното и изрично изписване на разпоредбата на чл. 1,
ал. 4 от договора за наем в споразумението от 2016 г. не било нужно и
необходимо, при положение, че действието на договорените от страните
условия и предмет, съгласно договора за наем от 2014 г. се запазват и остават в
сила по отношение на страните и на техните правоприемници с измененията и
допълненията в настоящото /чл. 9 от споразумението/. Сочи, че „АМЕВА
ЮРЪП“ ООД, ЕИК *********, било преобразувано в „АМЕВА ЮРЪП“ ЕАД,
ЕИК *********, през 2017 г. и правоприемството било вписано с акт
20171218113057 на длъжностно лице на Търговски Регистър - Агенция по
вписванията. Сграда с идентификатор ****.1 по КККР на гр. П.Б., обл. С.З.
била собственост на „АРИВА“ ЕООД, ЕИК ********* - видно от нотариален
акт № ****. С Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №
**** в регистрите на Нотариалната камара, с вх. рег. № **** г., по описа на
Служба по вписванията - гр. К., И.С.С., ЕГН **********, продала на
„АРИВА“ ЕООД, ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, с площ от 643 кв.м. /шестстотин
четиридесет и три квадратни метра/, с идентификатор ****/ ****, по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-
18.61 от 31.08.2009 г., последно изменение със Заповед КД-14-24-358 от
04.08.2011 г. на Изпълнителният директор на АГКК С.З. на гр. П.Б. с
административен адрес на имота: гр. П.Б., обл. С.З., ПК 6155, бивш Б.Л.,
местност „****“, с трайно предназначение на територията - земеделска и
начин на трайно ползване: За друг вид производствен, складов обект, с номер
по предходен план **** /****/, при граници на поземления имот: ****.
Твърди, че считано до 12.04.2022 г. ползвател на търговския обект – КАФЕ-
АПЕРИТИВ с площ от около 70,00 кв.м., находящ се в с сграда с
идентификатор ****.1 са били наемодателите - И.С. и „Арива“ ЕООД. С
договор за наем от 12.04.2022 г. с нотариална заверка на подписите на
представляващите двете дружества, вписан с вх. рег. № **** г. в АВ - Служба
по вписванията гр. К., „Арива“ ЕООД, ЕИК *********, предоставило на
„АМЕВА ЮРЪП“ ЕАД, ЕИК *********, за временно и възмездно ползване
търговски обект – кафе-аперитив с площ от около 70 кв.м., разположен в
северната част на страда с идентификатор ****.1 по КККР на гр. П.Б., обл.
С.З.. Сочи, че разпоредбата на чл. 59 от ЗЗД урежда общия състав на
4
неоснователното обогатяване, включващ следните елементи: обогатяване на
едно лице за чужда сметка, обедняване на друго лице, свързано със
съответното обогатяване, отсъствие на основание за обогатяването и липса на
възможност за защита на обеднелия чрез друг иск. Наличието на правно
основание - подписан между страните договор за наем, изключвал състава на
неоснователното обогатяване. Между страните в спора имало сключен
договор за наем от 12.04.2022 г., вписан в вх. рег. № **** г. в АВ - Служба по
вписванията гр. К., който имал силата на закон за тези, които са го сключили.
/Чл. 20а ЗЗД/. Наемодател по договора бил собственика на търговски обект –
кафе-аперитив с площ от около 70 кв.м., разположен в северната част на
сграда с идентификатор ****.1 по КККР на гр. П.Б., обл. С.З., защото същият
не бил предоставен за временно възмездно ползване на наемателя по договор
за наем от 10.01.2014 г. и споразумение към него от 05.04.2016 г. Чл. 20 от
ЗЗД разпореждал, че при тълкуването на договорите трябва да се търси
действителната обща воля на страните. Отделните уговорки трябвало да се
тълкуват във връзка едни с други и всяка една да се схваща в смисъла, който
произтича от целия договор, с оглед целта на договора обичаите в практиката
и добросъвестността. Подписването на договор за наем за кафе-аперитива
през 2022 г. от страните в настоящото производство било изцяло в синхрон и в
съответствие с действителната и обща воля на страните, изразена в договор за
наем от 10.01.2014 г. и споразумение към него от 05.04.2016 г. „Арива“ ЕООД,
ЕИК *********, получила от „Амева Юръп“ ЕАД договорена и дължима
наемна цена по договор за наем от 12.04.2022 г., който бил с нотариална
заверка на подписите и вписан в вх. рег. № **** г. в АВ - Служба по
вписванията гр. К.. Договорното правоотношение било основанието за
получаването сумите, претендирани в исковата молба. Моли съдът да
постанови решение, с което да отхвърли иска на „Амева юръп“ ЕАД против
„Арива“ ЕООД за сумата от 8812,06 лв. като неоснователен. Претендира
разноски в производството.
Ищецът, редовно призован за датата на съдебното заседание, чрез
процесуален представител поддържа изложеното в исковата молба.
Ответното дружество, редовно призовано за откритото съдебно
заседание, явява се законният представител и чрез адвоката на дружеството
поддържат изложеното в отговора на исковата молба.
Като взе предвид твърденията на страните по делото, съдът намира от
фактическа страна следното:
„АРИВА“ ЕООД, ЕИК *********, И.С.С., ЕГН ********** и „АКТ
ФУУДС“ ЕООД, ЕИК ********* сключили договор за наем, подписан на
10.01.2014 г. с нотариална заверка на подписите № ****, вписан по надлежния
ред в имотния регистър при АВ като акт № **** г.. По силата на договора за
наем „Арива“ ЕООД и И.С.С., като наемодатели предоставили за временно и
възмездно ползване за срок от 10 години на „Акт Фуудс“ ЕООД, като наемател
следните недвижим имоти, а именно: поземлен имот с идентификатор ****, с
5
площ от 643 кв. м.; построената в него сграда с идентификатор ****.1, с площ
от 269 кв. м.; поземлен имот с идентификатор ****, с площ от 3 046 кв. м.;
построената в него сграда с идентификатор ****.1 с площ от 741 кв. м.; сграда
с идентификатор **** с площ от 16 кв. м. В договора за наем - / чл. 1 ал. 4 /
било уточнено, че построеният в сграда с идентификатор ****.1 по КККР на
гр. П.Б., обл. С.З. търговски обект - КАФЕ АПЕРИТИВ, с площ от около 70,00
кв. м.; сграда с идентификатор ****.2, както и съществуващия към нея
ограден двор, с площ от около 550 кв. м., в югозападната част на поземлен
имот с идентификатор **** оставали за ползване от наемодателите. Съгласно
чл. 2, ал.1 от Договора наемната цена за описаните по-горе имоти била
определена в размер на 1000 лева, без ДДС до края на 2014 г., а след края на
2014 г. в размер на 1500 лева, без ДДС.
На 05.04.2016 г. страните по договора за наем – „АРИВА“ ЕООД, ЕИК
*********, И.С.С., ЕГН ********** и „АКТ ФУУДС“ ЕООД, ЕИК *********
и третото встъпващо лице - „АМЕВА ЮРЪП“ ООД, ЕИК 20266639, сключили
споразумение към договора за наем от 10.01.2014 г. с нотариална заверка на
подписите. Описанието на недвижимите имоти, предмет на наемното
правоотношение в споразумението от 2016 г. изцяло се припокрива с
описанието на недвижимите имоти, предмет на договора за наем от 2014 г. /
чл. 1 от Споразумението/. Липсва изрично изписване на разпоредбата на чл. 1,
ал. 4 от договора за наем в споразумението от 2016 г., че построеният в сграда
с идентификатор ****.1 по КККР на гр. П.Б., обл. С.З. търговски обект -
КАФЕ АПЕРИТИВ, с площ от около 70,00 кв. м.; сграда с идентификатор
****.2, както и съществуващия към нея ограден двор, с площ от около 550 кв.
м., в югозападната част на поземлен имот с идентификатор **** оставали за
ползване от наемодателите. Това е и спорното обстоятелство между страните
дали след като не са изрично изключени от предмета на споразумението от
2016г. построеният в сграда с идентификатор ****.1 по КККР на гр. П.Б., обл.
С.З. търговски обект - КАФЕ АПЕРИТИВ, с площ от около 70,00 кв. м., сграда
с идентификатор ****.2, както и съществуващия към нея ограден двор, с площ
от около 550 кв. м., в югозападната част на поземлен имот с идентификатор
**** са предмет на споразумението към договора за наем. В чл. 7 от
споразумението било посочено, че с влизането му в сила „третото лице
„АМЕВА Юръп“ ООД замества изцяло наемателя, като поемало всички права
и задължения, произтичащи от договора за наем.
Измененията в договора за наем от 2014 г., направени със
споразумението от 2016 г., освен страните били в срока и наемната цена. / чл.
4 и чл. 6 от Споразумение/.
Страните не спорят, че „АМЕВА ЮРЪП“ ООД, ЕИК *********, било
преобразувано в „АМЕВА ЮРЪП“ ЕАД, ЕИК *********, през 2017 г. и
правоприемството било вписано с акт 20171218113057 на длъжностно лице на
Търговски Регистър - Агенция по вписванията.
С Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № **** г., по
6
описа на нотариус Н.К., с рег. № **** в регистрите на Нотариалната камара, с
вх. рег. № **** г., по описа на Служба по вписванията - гр. К. И.С.С., ЕГН
**********, продала на „АРИВА“ ЕООД, ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, с площ от 643
кв.м. /шестстотин четиридесет и три квадратни метра/, с идентификатор ****
/****/ по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед
№ РД-18.61 от 31.08.2009 г., последно изменение със Заповед КД- 14-24-358 от
04.08.2011 г. на Изпълнителният директор на АГКК С.З. на гр. П.Б. с
административен адрес на имота: гр. П.Б., обл. С.З., п.к. 6155, бивш Б.Л.,
местност „****“, с трайно предназначение на територията - земеделска и
начин на трайно ползване: За друг вид производствен, складов обект, с номер
по предходен план **** /****/, при граници на поземления имот: ****.
„АРИВА“ ЕООД, ЕИК ********* и „АМЕВА ЮРЪП“ ЕАД, ЕИК
********* сключили договор за наем, подписан на 12.04.2022 г. вписан в вх.
рег. № **** г. в АВ - Служба по вписванията гр. К.. Наемодател по договора
бил „АРИВА“ ЕООД, а ищцовото дружество е наемател. Предмет на договора
е търговски обект – кафе-аперитив с площ от около 70 кв.м., разположен в
северната част на сграда с идентификатор ****.1 по КККР на гр. П.Б., обл.
С.З..
За да докаже твърденията си, че е погасявал задълженията си – плащал е
наемна цена, в качеството си на наемател и за търговски обект – кафе-
аперитив с площ от около 70 кв.м., разположен в северната част на сграда с
идентификатор ****.1 по КККР на гр. П.Б., обл. С.З. дружеството ищец
представи Фактура 53 от 13.01.2022 г.; Фактура 54 от 01.02.2022 г.; Фактура
55 от 10.03.2022 г.; Фактура 56 от 18.04.2022 г.; ; Фактура 59 от 10.05.2022 г.;
Фактура 60 от 07.06.2022 г.; Фактура 61 от 06.07.2022 г.; Фактура 62 от
12.08.2022 г.; Фактура 63 от 07.09.2022 г.; Фактура 64 от 12.10.2022 г.; Фактура
65 от 17.11.2022 г.; Фактура 67 от 22.12.2022 г.; Фактура 68 от 31.01.2023 г.;
Фактура 69 от 22.03.2023 г.; Фактура 70 от 22.03.2023 г.; Фактура 71 от
07.04.2023 г.; Фактура 72 от 04.05.2023 г.; Фактура 77 от 14.06.2023 г.; Фактура
78 от 03.07.2023 г.; Фактура 79 от 04.08.2023 г.; Фактура 8о от 01.09.2023 г.;
Фактура 81 от 03.10.2023 г.; Фактура 82 от 07.11.2023 г.; Фактура 83 от
22.12.2023 г.; Фактура 84 от 15.01.2024 г.; Фактура 85 от 17.01.2024 г.; Фактура
87 от 01.02.2024 г.; Фактура 88 от 06.01.2024 г.; Фактура 89 от 03.04.2024 г.;
Фактура 90 от 10.05.2024 г.; Фактура 91 от 19.06.2024 г.; Фактура 92 от
02.07.2024 г.; Фактура 93 от 02.08.2024 г.; Фактура 94 от 02.09.2024 г.; Фактура
95 от 01.10.2024 г.; Фактура 96 от 14.11.2024 г.; Фактура 97 от 02.12.2024 г.;
Банкови извлечения - 35 бр.
Наред с горецитираните доказателства дружеството – ищец представи и
Фактура № 28 от 26.04.2022 г.; Фактура № 74 от 14.06.2023 г.; Фактура № 75
от 14.06.2023 г.; Фактура № 86 от 17.01.2024 г. на обща стойност 8812,06 лв.,
която сума твърди, че е повторно заплатен от „Амева Юръп“ ЕАД наем за
кафе-аперитив с площ от около 70 кв.м., разположен в северната част на
сграда с идентификатор ****.1 по КККР на гр. П.Б., обл. С.З. , която попада
върху имота, е със застроена площ 269 кв.м. /двеста шестдесет и девет кв.
7
метра/, на един етаж, с предназначение: друг вид сграда за обитаване - веднъж
по Споразумение към договор за наем от 05.04.2016 г. и издадените въз основа
на него горецитирани фактури и втори път по Договор за наем от 12.04.2022 г.
и издадените въз основа на него фактури № 28 от 26.04.2022 г.; № 74 от
14.06.2023 г.; № 75 от 14.06.2023 г.; № 86 от 17.01.2024 г..
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД който е
получил нещо без основание е длъжен да го върне. В доказателствена тежест
на ищеца е да докаже следното: 1) че процесната сума е излязла от
патримониума на ищеца; 2) тя да е постъпила в имуществения комплекс на
ответника и 3) това разместване на блага от имуществото на ищеца в
имуществото на ответника да е без правно основание. Следователно ищецът
следва да докаже единствено даването, т. е. в процесния случай, че сумата от
8812,06 лв. е предадена на ответника. В тежест на ответника да установи, че
полученото от него имущественото благо не е лишено от основание, т. е., че
съществува правно призната причина за разместването на благата, което му
дава право да задържи полученото.
По настоящото производство ищецът следва да докаже, че два пъти е
платил едно и също задължение – в случая наемните вноски за посочения в
исковата молба период за конкретните обекти. Доказването на тези
фактически твърдения ще доведат до извод, че едното плащане е без
основание. От събраните по делото доказателства това обстоятелство не се
установи. По делото се установи, че страните са обвързани от сключени
договори за наем от 10.01.2014 г. и от 12.04.2022 г. и споразумение от
05.04.2016 г. към първия от тях. За да бъде установена действителната воля на
страните по договорите, следва да се тълкуват клаузите на договорите и
споразумението, доколкото е налице спор между страните относно
съдържанието на конкретни уговорки в тях относно предмета на договора.
Съобразно константната практика на ВКС, при тълкуване на договора в
съответствие с чл. 20 ЗЗД трябва да се търси действителната обща воля на
страните, отделните уговорки да се тълкуват във връзка една с друга и всяка
да се схваща в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед целта му,
обичаите в практиката и добросъвестността. Тълкуването може да се
осъществи не само въз основа на самия договор, но и с оглед обстоятелствата,
изявленията и поведението на страните при сключването им, както и според
съществуващите факти относно сключването на договора, други сделки между
страните или с трети лица, когато от самия текст не може да се открие точната
воля. В подписаното на 05.04.2016 г. споразумение към договора за наем от
10.01.2014 г. в чл. 1 в пет точки изрично са описани имотите предмет на
наемното правоотношение, които съвпадат с имотите предмет на Договор за
наем от 10.01.2014 г.. Настоящият съдебен състав счита, че волята на страните
е била само изрично изброените имоти да продължат да се отдават под наем,
включително и сграда с идентификатор ****.1 по КККР на гр. П.Б., обл. С.З. ,
8
която попада върху имота с идентификатор ****, със застроена площ 269
кв.м. /двеста шестдесет и девет кв. метра/, на един етаж, с предназначение:
друг вид сграда за обитаване. Обстоятелството, че в споразумението липсва
вписване на разпоредбата на чл. 1, ал. 4 от договора за наем, че построеният в
сграда с идентификатор ****.1 по КККР на гр. П.Б., обл. С.З. търговски обект
- КАФЕ АПЕРИТИВ, с площ от около 70,00 кв. м.; сграда с идентификатор
****.2, както и съществуващия към нея ограден двор, с площ от около 550 кв.
м., в югозападната част на поземлен имот с идентификатор **** оставали за
ползване от наемодателите, не може да се тълкува в смисъл, че волята на
страните е била и тези имоти да бъдат отдадени под наем. Следва да се
отбележи, че тълкувайки волята на страните същите са подписали на
05.04.2016 г. споразумение, с оглед промяна на страни, срок на договора и
наемната цена, но не и на предмета на договора. В подкрепа на това тълкуване
е и договореното в чл. 9 от Споразумението, че действието на договорените от
страните условия и предмет, съгласно договора за наем от 2014 г. се запазват и
остават в сила по отношение на страните и на техните правоприемници с
измененията и допълненията в настоящото.
„АМЕВА ЮРЪП“ ЕАД не установи, че след 05.04.2016 г. до 12.04.2022 г.
е ползвало под наем имотите, посочени в чл. 1, ал. 4 от Договор за наем от
10.01.2014 г., за които твърди, че е плащало наем. В подкрепа на
възраженията на ответника е и подписването на Договор за наем от 12.04.2022
г.. Житейски неоправдано е страна, която твърди, че ползва под наем въз
основа на споразумението от 05.04.2016 г. кафе-аперитив с площ от около 70
кв.м., разположен в северната част на сграда с идентификатор ****.1 по КККР
на гр. П.Б., обл. С.З. и СГРАДАТА, с идентификатор ****.1, която попада
върху имот с идентификатор ****, със застроена площ 269 кв.м., въз основа на
договор за наем от 10.01.2014 г. да подпише още един договор за наем
12.04.2022 г..
Освен това относно СГРАДА, с идентификатор ****.1 настоящият
съдебен състав намира, че тя не е предмет на договор за наем от 12.04.2022г.,
тъй като в договора е използван съюз „а“ и тази сграда е описана, доколкото
предмета на договора „ кафе-аперитив“ се намира в нея, а освен това тя е
предмет на договор за наем от 10.01.2014 г..
Предвид гореизложеното, съдът приема, че действителна обща воля на
страните е само кафе-аперитив с площ от около 70 кв.м., разположен в
северната част на сграда с идентификатор ****.1 по КККР на гр. П.Б., обл.
С.З. да бъде отдаден под наем на ищцовото дружество с Договор за наем от
12.04.2022 г.. С фактури № № 28 от 26.04.2022 г.; № 74 от 14.06.2023 г.; № 75
от 14.06.2023 г.; № 86 от 17.01.2024 г. на обща стойност 8812,06 лв.
наемателят е изпълнил задълженията си заплащане на дължимия наем за
периода от 2022 г. до 31.12.2024 г. След като това е така, претендираната от
ищеца сума е дадена при наличие на основание за плащането й, което е
налично и към настоящия момент.
9
С оглед горното, искът по чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД за осъждане на
ответника да върне на ищеца сума в размер на 8812,06 лева на основание
неоснователно обогатяване, заедно със законната лихва от датата на
завеждане на исковата молба до окончателното й заплащане, се явява
неоснователен, поради което не подлежи на уважаване.
Предвид изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника
са дължими разноските, извършени по делото, както следва съобразно
представения списък по чл. 80 ГПК 1182 лева адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, съдът:
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Амева Юръп“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: ****, представлявано от Ц.П.Р. -
Изпълнителен директор, иск по реда на чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД, за
осъждане на ответника „АРИВА“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: ****, представлявано от А.П.К. – Управител, да върне
сумата от 8812,06 лева (осем хиляди осем и дванадесет лева и шест стотинки),
представляваща стойността на заплатените от ,Амева Юръп“ ЕАД суми по
издадените от „Арива“ ЕООД фактури, както следва: фактура № 28 от
26.04.2022 г. за сумата от 2400 лева, фактура № 74 от 14.06.2023 г. за сумата от
362,40 лева, фактура № 75 от 14.06.2023 г. за сумата от 2762,40 лева и фактура
№ 86 от 17.01.2024 г. за сумата от 3287,26 лева, с която сума „АРИВА“ ЕООД
неоснователно се обогатило за сметка на „Амева Юръп“ ЕАД, ведно със
законната лихва върху исковата претенция от деня на завеждане на настоящия
иск – 27.02.2025 г. до окончателното изплащане на сумата, като неоснователен
и недоказан.
ОСЪЖДА, на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК, „Амева Юръп“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: ****, представлявано от
Ц.П.Р. - Изпълнителен директор, да заплати на „АРИВА“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: ****, представлявано от
А.П.К. – Управител, сумата от 1182 лева, представляваща сторените разноски.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред ОС-Стара Загора,
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Казанлък: _______________________
10