О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………./........ 07.2019
г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в
закрито съдебно заседание на девети юли
през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИН МАРИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА СТОЯНОВА
ЕЛИНА КАРАГЬОЗОВА
като
разгледа докладваното от съдия
Карагьозова
въззивно частно търговско
дело № 1002 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на
чл.274 от ГПК.
Производството е образувано по частна жалба №39855/11.06.2019г., на Н.М.К.
с ЕГН **********, адрес: ***, против Определение № 6377/ 17.05.2019 г.,
постановено по гр.д. № 347/2019 г. по описа на ВРС, с което производството по
делото е прекратено и изпратено по компетентност на Софийски районен съд, на
основание чл. 118, ал.2, вр. чл.119, ал.3 и чл.105 от ГПК.
Жалбоподателят счита разпореждането за
незаконосъобразно поради допуснати процесуални нарушения. С оглед естеството на
правния спор по Регламент (ЕО) 261/2004г. обща подсъдност по чл.105 от ГПК е
неприложима, тъй като се дерогира от даденото с Решение на СЕО по дело С-204/08
разрешение, че компетентен да разглежда този вид спорове е съдът, в чийто район
се намира мястото на излитане или мястото на пристигане на самолета. В случая
начална дестинация на полета е летище „Варна“, видно от съдържащото се в
отговора на исковата молба признание на ответника. В исковата молба като
отправна точка неправилно е посочено летище „София“, като тази техническа
грешка е следвало да бъде отстранена от ВРС, предвид разминаването между
твърденията в исковата молба и представените с нея писмени доказателства, които
са неотносими към спора. По този начин ищецът е възпрепятстван да отстрани
нередовността на исковата молба, респективно да представи относимите към спора
доказателства.
В срока по чл.276, ал.1 ГПК насрещната страна
„България Ер“ АД е депозирала писмен отговор, с който оспорва жалбата като неоснователна и моли същата
да бъде оставена без уважение. Поддържа, че компетентността на СРС произтича от
регламентираната в чл.105 от ГПК обща подсъдност по седалището на ответника.
За да се произнесе по същество на жалбата съдът
констатира следното:
Първоинстанционното производство е образувано по
предявен иск с правно основание чл. 4, § 3, вр. чл. 7, § 1, б. "б" от
Регламент /ЕО/ 261/2004 г. на Европейския Парламент и на Съвета от Н.М.К. с ЕГН
**********, адрес в гр. Шумен, срещу „БЪЛГАРИЯ ЕР" АД, гр.София, за
заплащане на сумата от 250 евро, представляваща обезщетение за закъснение при
изпълнение на полет FВ 8193 от летище „София“ Р.България до летище „Анталия“
Р.Турция за дата 04.10.2017год., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на депозиране исковата молба в съда-14.01.2019год. до окончателното
изплащане.
Към исковата молба е представена
бордна карта за осъществен от ищцата на 04.10.(липсва година) полет до Анталия
с място на излитане летище „Варна“. Останалите представени към исковата молба
доказателства са неотносими към спора, тъй като се отнасят до полети на трети
за спора лица.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, в който е
обективирано възражение за местна неподъсдност на спора, основана на чл.105 от ГПК, а съобразно твърденията на ищеца в исковата молба относно отправната точка
на полета – и на основание Решение СЕО по дело С-204/08. От друга страна е
констатирано несъответствие между наведените твърдения и представените
доказателства за началната дестинация. Излагат се твърдения, че след
допълнителна проверка относно сключения договор за превоз, по който ответникът
е действителен превозвач, е установено, че началната дестинация на полета е
летище „Варна“, а не както некоректно е посочено от ищеца – летище „София“, което обосновава подсъдността
на Районен съд – Варна. Изразява се становище по същество за неоснователност на
иска, поради погасяване на вземането чрез плащане.
С обжалваното определение производството по делото е прекратено и
изпратено по подсъдност на Софийски районен съд, на основание чл.105 от ГПК и
Решение СЕО по дело С-204/08.
Частната жалба е
подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от
легитимирано лице, при наличие на правен интерес от обжалване, поради което се
явява процесуално допустима.
Разгледана
по същество частната жалба е основателна, като съображенията за това са
следните:
За целите на настоящото производство с предмет на иска чл.
4, § 3, вр. чл. 7, § 1, б. "б" от Регламент /ЕО/ 261/2004 г. на
Европейския Парламент и на Съвета, компетентността се определя в съответствие с
правилата на правото на Общността, което
има примат над националното законодателство.
Съгласно чл. 7, параграф 1, буква „б", второ тире
от Регламент (ЕО) № 1215/2012 г. на Европейския парламент и на Съвета, съответстващ
на чл. 5, параграф 1, буква „б", второ тире от Регламент (ЕО) № 44/2001 г.
на Съвета (отм.) и задължителното му тълкуване с Решение на СЕС от 09.06.2009
г. по дело С-204/08, компетентният съд
да разгледа така предявеният иск е съдът - по избор на ищеца - в чийто район се
намира мястото на излитане или мястото на пристигане на самолета, така както
тези места са договорени в сключения договор. Седалището на ответника не
е предвидено като критерий за определяне на местната юрисдикция, поради което следва
да се приеме, че общностното право дерогира приложението на чл.105 от ГПК. По
изложените съображения отводът за местна подсъдност, обоснован с приложението
на общите правила на ГПК се явява неоснователен.
По отношение на второто въведено в
отговора основание, на практика липсва същинско възражение за подсъдност, тъй
като ответникът признава, че мястото на излитане от летище „Варна“ обосновава
компетентността на Районен съд – Варна. Първоинстанционният съд в нарушение на
чл. 8, ал. 3 от ГПК не е дал възможност на ищеца да изрази становище по отвода
за местна подсъдност. Това е било наложително предвид съдържащото се в исковата
молба противоречие между твърдението, че полетът е осъществен от летище „София“
и обосноваването на компетентността на РС – Варна именно с мястото на излитане.
По тези съображения отстраняването на допуснатата в исковата молба техническа
грешка едва с частната жалба се явява допустимо, тъй като ищецът е бил лишен от
възможността да го направи в първата инстанция.
От подаването на исковата молба пред Районен съд - Варна следва, че в случая ищецът е
избрал съда по мястото на излитане, който е и компетентен да разгледа
настоящото дело според европейското законодателство и практиката на СЕС.
По изложените съображения съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение № 6377/17.05.2019 г., постановено по
гр.д. № 347/2019 г. по описа на ВРС, с което производството по делото е
прекратено и изпратено по компетентност на Софийски районен съд, на основание
чл. 118, ал.2, вр. чл.119, ал.3 и чл.105 от ГПК.
ВРЪЩА делото на Варненски
районен съд
за продължаване на съдопроизводствените действия.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване (т.9в от ТРОСГТК
1 /2013).
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.