№ 23295
гр. С., 18.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря Диана Г. Димитрова
като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ Гражданско дело №
20241110145141 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 235 ГПК.
Делото е образувано по искова молба М. П. М. срещу „Н.“ ООД и
насрещна искова молба на последното, като ищецът предявява претенции за
признаване за установено по отношение на ответника, че ищецът не е
обвързан от сключения между страните Договор за потребителски кредит „до
500“ № *********************** г. поради нищожност на същия поради
противоречие със закона – неправилно посочване на годишен процент на
разходите (ГПР), евентуално – че договорът следва да се прилага без
уредената в чл. 6 неустойка в случай, че ищецът не предостави обезпечение по
договора, а първоначалният ответник предявява насрещни претенции за
осъждане на първоначалния ищец да му заплати сумата от 500 лева – главница
по същия договор, ведно с обезщетение за забава за плащането от датата на
подаване на насрещния иск – 05.12.2024 г., до окончателното плащане.
В исковата молба се твърди, че на 03.05.2022 г. ищецът (за назоваване на
страните в актовете си съдът ще използва само качеството им по
първоначалния иск) сключил с ответника описания в предходния абзац
договор за кредит, по силата на който ответникът му отпуснал 500 лева при
задължение на ищеца да я върне, като заплати и годишна лихва от 40,60 %,
като в договора е записан годишен процент на разходите (ГПР) 49,09 %. В чл.
4, ал. 3 от договора било уговорено задължение на ищеца да осигури
обезпечение на кредита чрез поръчители или банкова гаранция, като ако не го
направи съгласно чл. 6 от договора следвало да плати и неустойка в размер на
186,36 лева. Поддържа се, че тази неустойка е уговорена в противоречие със
закона и добрите нрави, тъй като не е ясно какво точно задължение
обезпечава, не е свързана с главния предмет на договора и цели само да го
оскъпи, като заобиколи забраните за максимален ГПР. Поради това клаузата
1
била нищожна, но нищожен е и целият договор, тъй като неустойката не била
включена при определяне на ГПР. Поради това се иска уважаване на исковете,
както и разноски.
В законоустановения срок е подаден отговор от ответника – „Н.“ ООД, с
който предявеният иск се оспорва като нередовен и неоснователен. Поддържа
се, че не било ясно в какво се състои порокът, който би довел до нищожност на
целия договор, като това не ставало ясно от текста на исковата молба, а освен
това не било установено, че е начислявана неустойка, което правело искът
недопустим като хипотетичен. Поддържа, че ГПР по договора е изчислен
правилно, като признава, че неустойката за неосигуряване на обезпечение не е
включена като разход за изчисляване на ГПР, тъй като се дължала само при
неизпълнение и не следвало това да се прави, и иска отхвърляне на исковете.
Възразява срещу доказателствените искания на ищеца.
С отговора на исковата си молба първоначалният ответник предявява и
насрещен иск, като поддържа, че е отпуснал на ищеца кредит от 500 лева,
срокът за погасяване на задължението е изтекъл, но не е получил нито едно
плащане. Договорът бил с изтекла дата на падеж и се иска връщане на
дадената главница.
Първоначалният ищец е подал в срок отговор на насрещния иск, с който
признава, че дължи частично изпълнение по договора за кредит, който обаче е
нищожен и не се дължат никакви лихви и такси. Не е посочено в каква част
искът се признава.
В съдебното заседание страните не изпращат представители, с писмени
молби поддържат досегашните си изявления, претендират разноски.
Като разгледа доказателствата по делото с оглед твърденията и
възраженията на страните съдът намира за установена следната фактическа
обстановка:
Съгласно представен в препис и неоспорен от страните на лист 7 – 12 от
делото Договор за потребителски кредит „До 500“ №
*********************** г. на последната дата ответникът е предоставил на
ищеца кредитна линия с лимит от 500 лева, като ищецът следва да връщат
лихвата месец за месец съгласно чл. 3, ал. 1 от договора, а ако възстанови и
част от главницата, има право отново да я изтегли, като трябва да върне
всички получени суми и лихви до една година съгласно чл. 1, ал. 1 от
договора. Съгласно чл. 4, ал. 3 от договора в деня след усвояване на кредита
ищецът е длъжен да предостави на ответника обезпечение чрез учредяване на
банкова гаранция или такава от небанкова финансова институция в размер на
1000 лева, а ако не го прави съгласно чл. 6, ал. 1 от договора дължи неустойка
в размер на 4 лева на ден плюс 0,89 % от усвоената сума за всеки ден, в която
няма учредено обезпечение. В чл. 11 е посочен годишен процент на разходите
(ГПР) 49,09 %, и обща дължима се сума от 703,04 лева, като съгласно чл. 11,
ал. 6 изчислението е при допускане, че на всеки 30 дена се плащат дължимите
се лихви, а главницата от 500 лева – в края на годината.
Съгласно представен на лист 14 единен европейски формуляр лихвеният
2
процент по кредита е 40,60 % годишно.
С определението за насрочване на делото от 22.05.2025 г. (на лист 57 от
делото) съдът е отделил като безспорен между страните факта, че ответникът
е изплатил на ищеца 500 лева.
В молба от 09.06.2025 г. (на лист 68 от делото) ищецът „не оспорва“, че е
платил 261 лева по договора, но никъде не е представил доказателства за
такова плащане, а в отговора на насрещния иск е заявил, че дължи 500 лева (на
лист 52 от делото). Съдът приема, ч„е по делото не е доказано никакво
плащане.
Въз основа на така установените факти съдът намира следното от правна
страна:
Първоначални обективно съединени са две групи искове – два
установителни иска – главен отрицателен установителен за признаване на
необвързващ страните поради нищожност на договор за кредит поради
противоречие със закона – неправилно посочен реквизит – с правна
квалификация чл. 124, ал. 1, предл. трето ГПК във връзка с чл. 26, ал. 1, предл.
първо ЗЗД; чл. 22, ал. 1 ЗПКр; чл. 11, ал. 1, *** ЗПКр, и евентуален
положителен установителен – за установяване на съдържание на договора без
нищожните поради неравноправност клаузи за неустойка при непредоставяне
на поръчители – иск с правна квалификация чл. 124, ал. 1, предл. второ ГПК
във връзка с чл. 26, ал. 4 ЗЗД; чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД; чл. 146, ал. 1 ЗЗП
и чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП.
При преценка на действителността на договора, настоящият съдебен
състав е длъжен да направи първо проверка на клаузите относно годишния
процент на разходите (ГПР), като намира, че следва да се занимае първо с
въпроса дали липсата на правилно посочване на ГПР в договора за кредит е
основание за нищожността му. ГПР не е величина, която страните са напълно
свободни да определят, а същият е императивно установен в приложение към
ЗПКр, който в тази си част транспонира Директива 2008/48/ЕО за
потребителските кредити, като начинът на определянето му е изцяло
определен в Директивата и не се допуска никакво отклонение от
хармонизираните правила в нея – вж. така и практиката на Съда на
Европейския съюз (СЕС) – напр. т. 55 – 56 от Решение от 09.11.2016 г. по дело
C-42/15 Home Credit Slovakia a.s.
Съгласно принципните положения в практиката на СЕС за изчисляване
на ГПР – т. 84 – 88 от Решение от 21.04.2016 г. по дело C-377/14 Radlinger и
Radlingerová, същият отразява разпределеното по години глобално
съотношение между две величини – „общият размер на кредита“, дефиниран в
българското право от § 1, т. 3 ЗПКр като предоставената на потребителя
(т.е. изхарчена в негова полза и по негово желание) парична сума, и „общия
разход по кредита за потребителя“, който съгласно § 1, т. 1 ЗПКр представлява
сбор от всичко онова, което потребителят следва да плати, за да получи
финансирането по кредита и изправно да го върне. Указано е в посоченото
решение на СЕС, че посочването на един разход по кредита (нещо, което
потребителят не получава, а плаща) като част от общия размер винаги води до
3
изкривяване на ГПР, тъй като общият размер е стойност в знаменателя на
формулата, по която се определя ГПР, а общите разходи са част от числителя.
От друга страна СЕС последователно поддържа в практиката си – вж. т.
90 от цитираното решение по дело C-377/14 Radlinger и Radlingerová, както и
т. 51 от Решение от 21.03.2024 г. по дело C-714/22 П.Б и цитираните там други
решения, че правилното посочване на ГПР в договора за кредит е от
съществено значение за сравняването на пазарните оферти и за възможността
на потребителите да вземат информирано решение относно различните
оферти за кредитиране на пазара. Поради това в т. 55 от решението по дело C-
714/22 П.Б изрично е посочено, че неправилното посочване на ГПР в договора
задължително трябва да се приравнява на липса на посочване на такъв със
съответните последици, които националното право предвижда, които могат да
бъдат и отпадане на правата на кредитора да поиска по договора нещо друго,
освен това, което потребителят е получил по него („общият размер“ на кредита
според понятието по-горе).
С оглед на изложеното неправилното изключване от разходите по
кредита на елементи, които съгласно § 1, т. 1 ЗПКр представляват такива,
винаги и всякога води до определяне на неправилен размер на ГПР, а оттам –
и до нищожност на договора съгласно чл. 22 ЗПКр във връзка с чл. 11, ал. 1,
*** ЗПКр.
Приложени към съдържанието на кредита по делото, горепосочените
принципи имат следното изражение:
В случая условие за изтегляне на кредита при първоначално заложените
параметри в него (без т.нар. „неустойка“) е да се предостави обезпечение, като
ако такова не се представи, разходите ефективно ще нараснат с предвидената в
чл. 6, ал. 1 от договора „неустойка“ от 1080 лева. Т.е. в договора за кредит има
две търговски оферти („търговски условия“ по смисъла на § 1, т. 1 ЗПКр) –
обезпечен кредит с разходи от 203,04 лева лихва, и необезпечен кредит с
разходи, формирани като сбор от последната сума, и неустойка, която за една
година е 0,89 % за всеки от 365 дена от сумата от 500 лева, или 1624,25 лева,
т.е. общите разходи стават 1827,29 лева. Осигуряването на обезпечение не е
форма на договорно неизпълнение, а от икономическа гледна точка – избор на
друг вид търговска оферта, на друг вид договор. При това се оказва без
значение какви са интересите на ответника от осигуряване на обезпечение –
законът не му забранява да изисква такова, но изисква от него честно да обяви
на потребителя действителният ГПР, с който последният се съгласява. Тъй
като според действащото европейско законодателство ГПР е въздигнат в
основен критерий за избор на потребителя, който позволява на последния да
сравнява кредитните продукти на пазара, съгласно указанията на Съда на
Европейският съюз по Решение от 21.03.2024 г. по дело C-714/22 П.Б,
неправилното посочване на този процент може да се санкционира с
нищожност на кредита при връщане само на главницата.
По договора, който се връща на една вноска за главница на края на
годината при ГПР от 49,09 % и размер от 500 лева, разходите за година не
могат да превишават произведението на последните две числа, или 245,45
4
лева. В случая се търсят 1624,25 лева, или ГПР е грешно изчислен. При това
договорът се явява нищожен поради противоречие със закона – чл. 22, ал. 1
ЗПКр.
Щом се уважава главният първоначален иск, не следва съдът да
разглежда евентуалния първоначален иск за нищожност само на клаузи от
договора.
При това положение насрещният иск следва да се разгледа по чл. 23
ЗПКр, тъй като при нищожен договор ищецът като кредитополучател дължи
връщане на чистата стойност на кредита, или 500 лева. Насрещният иск също
следва да се уважи изцяло.
Относно разноските:
Тъй като и двата иска се уважават изцяло и са със сходен размер, то
всяка страна следва да поеме разноските по своя иск и съдът не следва да
присъжда разноски.
Така мотивиран, Софийският районен съд, 28. състав,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от М. П. М. иск с
правна квалификация чл. 124, ал. 1, предл. трето ГПК във връзка с чл. 26, ал.
1, предл. първо ЗЗД; чл. 22, ал. 1 ЗПКр; чл. 11, ал. 1, *** ЗПКр, по отношение
на „Н.“ ООД, с ЕИК: *********1, и адрес на управление: С., ул. „Л.С“ № 3
(сграда „Л.Т“), е***, че М. П. М., с ЕГН: **********, и адрес: С., ж.к. „Д.“,
**********, че страните не са обвързани от Договор за потребителски кредит
„до 500“ № *********************** г. поради нищожност на същия поради
противоречие със закона – неправилно посочване на годишен процент на
разходите.
ОСЪЖДА на основание чл. 23 ЗПКр М. П. М., с ЕГН: **********, и
адрес: С., ж.к. „Д.“, **********, да плати на „Н.“ ООД, с ЕИК: *********1, и
адрес на управление: С., ул. „Л.С“ № 3 (сграда „Л.Т“), е***, сумата от 500
лева (петстотин лева) – получени по нищожен Договор за потребителски
кредит „до 500“ № *********************** г., сключен между страните,
ведно със законната лихва върху тази сума от 05.12.2024 г. до окончателното
плащане.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийския
градски съд в двуседмичен срок от получаване на препис от страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5