№ 1504
гр. Плевен, 17.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Биляна В. Видолова
при участието на секретаря ГАЛЯ Р. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от Биляна В. Видолова Гражданско дело №
20214430103225 по описа за 2021 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе
предвид следното:
Искове с правно основание чл. 415 от ГПК във вр. с чл.345 от ТЗ и чл.92
от ЗЗД.
Ищецът ***, ***, е предявил срещу И. Д. Д., ЕГН ********** искове
на осн. чл. 415 от ГПК, за признаване за установено, че ответникът дължи
сумата от общо 4 072.97 лв. по ***, от които: *** - ***; лихви за забавено
плащане на описаните по-горе лизингови вноски, изчислени към 25.01.2021 г.
в общ размер на 124,77 лв.; данък МПС за 2020 г., дължим на основание чл. 2,
ал. 9 от условията на *** в размер на 15,15 лв. - известие **********/***;
застрахователна премия по застрахователна полица ***, дължима съгласно
чл. 7, ал. 1 от условията на *** — съответно вноски № 1 - 4 за 2020 г. общ в
размер на 667,61 лв. - известие ***; разход за връчване на нотариална покана,
дължим на основание чл. 8, ал. 1, т. 2 от условията на ***, в размер на 62,40
лв. - ***; разходи за възстановяване на владението върху лизинговата вещ,
дължими на основание чл. 8, ал. 1, т. 2 от условията на ***, в общ размер на
804 лв. - ***. Сочи се, че исковите суми са предмет на заповед за изпълнение
на парично задължение по ***. Посочено е, че по силата на *** ищецът се
1
задължил да предостави за ползване на отв.И. Д. Д. при условията на
финансов лизинг ***, а именно - ***, за което е подписан *** Срещу
предоставеното за ползване *** ответникът, в качеството си на *** по
договора, поел задължението да заплаща месечно лизингови вноски в размери
и срокове, посочени в Погасителен план. Твърди, че поради неизпълнение на
договорните задължения за заплащане на дължимите суми, на *** на
ответника била връчена ***, на ***, с която ***ят бил поканен да заплати
доброволно падежиралите и изискуеми, но неплатени, задължения по ***, в
общ размер на 2 230,15 лева в 10-дневен срок. Сочи, че след изтичане на
срока, дължимата по договора сума не била заплатена и *** бил едностранно
прекратен по вина на ***я, на основание чл. 87 от Закона за задълженията и
договорите и чл. 10, ал.1, т.4 вр. чл. 7, ал.1, т.2 от условията на самия договор
за лизинг. След прекратяването, за ***я - ответник възникнало задължение да
върне, на осн. чл.55, ал.1 от ЗЗД и чл. 8, ал.1 вр. чл.7, ал.6 от Договора,
лизинговия актив в срок до 7 дни от датата на прекратяване на договора, но
това не било изпълнено, което довело до принудително възстановявяне на
държането върху актива чрез съдействието на външен подизпълнител. Твърди
се, че на 21.01.2021г. ищецът подал в ПлРС Заявление за издаване на Заповед
за изпълнение по чл. 410 от ГПК, по което било образувано *** издадената
заповед за изпълнение била връчена по реда на чл. 47 ал. 5 ГПК. С исковата
молба са представени писмени доказателства, направено е искане за
прилагане на ***, по което е издадена заповед за изпълнение за исковата
претенция.
Препис от исковата молба и доказателствата са изпратени на ответника,
в едномесечния срок след получаването им, по делото е постъпил писмен
отговор от назначения й особен представител, с който исковете са оспорени.
Твърди се, че не е ясно какво точно е включено в задължението на ответника,
не са ясни компонентите на заетата сума, дали в месечната вноска са
включени такси и комисионни. Счита, че клаузите за правата и задълженията
са сключени във вреда на потребителя. Твърди се, че сумата за лихва е
произволно определена, че са неоснователни исканията за разноски за
нот.покана и възстановяване на владение. Моли исковете да бъдат
отхвърлени.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства и съобрази доводите на страните, намери за установено
2
следното: След преценка на събраните по делото доказателствата, съдът
приема за установено следното от фактическа страна: По делото е прието ***,
от което е видно, че по молба на ищеца е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК *** срещу ответника за
исковите суми. ЗИ е връчена на длъжника по реда на чл. 47 ал.5 ГПК, поради
което ищецът, с оглед дадените от заповедния съд указания е депозирал
искова молба за установяване на съществуващото си право, предмет на
разглеждане в настоящето производство.
На 14.03.2017г. между ищеца с предишно наименование ***, в
качеството му на *** и ответника, в качеството му на *** е сключен ***, по
силата на който ***ят се е задължил да придобие и предостави за ползване на
***я срещу уговорено в Договора и Общите условия възнаграждение
автомобил марка и модел: ***, ***. Видно от представените *** ***ят е
изпълнил задълженията си да придобие автомобила, а на 21.03.2017г.
автомобилът е предоставен на ***я, видно от приемо-предавателния протокол
от същата дата. На 24.09.2020г. ***ят е изпратил на ***я нот.покана, в която
го е уведомил, че дължи сумата от 2 230,15 лева, която включва
падежиралите и просрочени задължения към 24.09.2020г., че му дава 10
дневен срок от получаване на писмото, за изплащане на посочените дължими
суми по посочена изрично сметка. Указал е, че при незаплащане доброволно
на посочената сума в дадения срок, съгл. уговорките на чл. 10, ал. 1 , т. 4 вр.
чл. 7, ал. 1, т. 2 от ***, прекратява действието му, считано от деня, следващ
срока за доброволно изпълнение, както и че в случай на прекратяване на
договора, ***ят дължи всички дължими в резултат на прекратяването суми, и
че следва да предаде автомобила на ***я на в рамките на 7 дни от
прекратяване на договора на посочен в поканата адрес. Поканата е връчена от
*** на ответника по реда на чл. 47 ал.5 от ГПК на 09.11.2020г. Държането на
*** е върнато на ищеца на ***, видно от фактурата за сума от 780лв.,
издадена на ищеца от упълномощеното за това действие лице – ***,
съобразно представените на л. 89-90 от делото пълномощно от ищеца и
възлагателно писмо. От уговорките в договора се установява, че общата сума
на лизинга е била в размер на 9 133.41 евро, за 60 месеца, при изрично
посочен погасителен план, в който всяка вноска е посочена като дата на
дължимост, размер и елементи – главница, лихва, ДДС и общ размер на
вноската. В част II – параметри на лизинга е изрично уговорен в т. 17
3
променлив лихвен процент и начина на неговото изчисляване, ГПР – 17.16%,
ГПР без включена застраховка, застраховка ГО, и регистрация – 3.75%. в чл. 7
от договора са посочени последиците от неизпълнение на договора,
включително и понасяне на разноските за възстановяване на владението
върху лизинговата вещ. Представени са доказателства за заплащане на данък
*** за нотариалните такси и застраховки. Изрично ищецът е посочил, че
независимо от присъдената сума за неустойка в заповедното производство,
такав в исковата не се претендира.
При така събраните доказателства, съдът прави следните изводи:
Действително между страните е съществувало договорно отношение по
сключен договор за финансов лизинг от 2017г., който обаче, поради
неизпълнение от страна на ***я, е бил надлежно прекратен, по реда на чл.
10.4 вр. чл. 7.2 от договора. Неизпълнението на периодични задължения за
заплащане на лизингови вноски от №35 до № 44 не се оспорва от ответника и
по делото той не доказа заплащане на сумите по тях, вкл. и застраховките и
данък МПС за 2020г. По делото не се събраха доказателства ответникът да е
бил изправна страна по договора към датата н получаване на писменото
предизвестие за неговото прекратяване на 24.09.2020г. Не са налице
доказателства и в дадения 10 дневен срок ответникът да е изпълнил
задълженията си към ***я, поради което съдът приема, че поради виновното
неизпълнение от негова страна, от 10.11.2020г. договорът между страните е
прекратил своето действие. Липсват доказателства за връщане на *** в
предвидения по договора срок /7 дневен след датата на прекратяване на
договора/ доброволно от ***я, напротив - това, съобразно представените
доказателства, е станало чрез друго ЮЛ и срещу заплащане от страна на ***я.
При това положение, ***ят е длъжен да възстанови заплатените от него
разноски във връзка с възстановяване на държането на автомобила. Размерът
на тези разноски се доказа безспорно по делото, от представената фактура от
*** Безспорно се доказа по делото дължимостта на платения от ищеца данък
МПС и застраховки, които съобразно уговорките по договора, са за сметка на
***я. От представените сметки/фактури на *** се доказаха и направените
нотариални разноски от ищеца за прекратяване на договора и за
упълномощаване на дружеството, възстановило владението на автомобила.
При тези констатации на съда – наличие на договор, неизпълнение от страна
на ответника, прекратяване на договора по уговорения в него ред, уговорени
4
задължения за заплащане на разходи и липсата на доказателства за надлежно
заплащане на дължимите суми, се налага извода, че предявените искове са
основателни и то до размера, в който са предявени. Договорът е с ясно
разписани задължения и за двете страни и съдът не констатира
неравноправни клаузи в него.
Поради изложеното, съдът намира, че исковете следва да бъдат уважени
изцяло, ведно с лихвата от подаване на заявлението до окончателното
заплащане на сумите, като следва в полза на ищеца да се присъдят и
направените от него деловодни разноски в размер на 731.46лв., при
определено юрисконсултско възнаграждение от съда в размер на 150лв.
Съгласно т.12 от ТР №4/2013г. по т.д. №4/2013г. на ОСГТК на ВКС,
съдът следва да присъди и разноските, направени от ищеца в заповедното
производство, поради което в полза на ищеца да се присъдят и разноски за
заповедното производство по *** в размер на 161.23лв.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на осн. чл. 415 от ГПК във вр. с чл.345
от ТЗ, че И. Д. Д., ЕГН **********, от ***, ДЪЛЖИ НА ***, ***, със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от ***, сумата от общо
4 072.97 лв. по ***, от които: лизингови вноски № № 35 до 44 в общ размер
на 2 399,04 лв.; лихви за забавено плащане на лизингови вноски към
25.01.2021 г. в размер на 124,77 лв.; данък МПС за 2020 г., в размер на 15,15
лв.; застрахователна премия в размер на 667,61 лв.; разход за връчване на
нотариална покана в размер на 62,40 лв.; разходи за възстановяване на
владението върху лизинговата вещ в размер на 804.00 лв., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на депозирането на заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по *** – 21.01.2021г. до
окончателното изплащане на сумите.
ОСЪЖДА И. Д. Д., ЕГН **********, от ***, да заплати на ***, ***, със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от ***, разноски по
настоящото производство в общ размер на 731.46лв. и разноски в
производството по *** в размер на 161.23лв.
5
Решението подлежи на обжалване пред Плевенски ОС в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
6