Р
Е
Ш Е Н
И Е
гр.
София, 13.08.2021г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГО,
ІII-Б въззивен състав, в публично съдебно заседание на единадесети
май през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теменужка Симеонова
ЧЛЕНОВЕ:
Ивайло Димитров
Адриана Атанасова
при секретаря Виктория
И., като разгледа докладваното от съдия Атанасова в.гр.д. № 1256 по описа за 2021г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение от 07.08.2020г.,
постановено по гр.дело № 76176/2018г. по описа на СРС, ГО, 156-ти с-в, е признато за установено
по отношение на Г.И.Г., че дължи
на „Т.С.” ЕАД на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК,
във вр.с чл. 318, ал. 2 Т, чл. 200 ЗЗД и чл. 110, ал. 2 ЗС, сумата от 285, 08
лв., представляващи стойността на доставена топлинна енергия по договор за
покупко – продажба на топлинна енергия при общи условия за недвижим имот,
находящ се в гр. София, ж.к. „******, аб. № 166161 за периода 01.05.2015г. до
30.04.2017г., както и сумата от 5,75 лв., представляващи стойността на услугата
дялово разпределение за периода 01.05.2015г. до 30.04.2017г., ведно със
законната лихва върху двете главници от 23.07.2018г. (датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение) до окончателното плащане,
като е отхвърлен
иска за главница за стойността на доставената топлинна енергия за сумата над
285,08 лв. до пълния предявен размер от 296,45 лв., за които суми е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 05.09.2018г. по
ч.гр.д. № 48078/2018г. по описа на СРС, II ГО 156-ти с-в. Първоинстанционният
съд освен това е отхвърлил
предявените от „Т.С.” ЕАД срещу Г.И.Г. за признаване за установено на основание
чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 86, ал. 1 ГПК,
че Г.И.Г. дължи на „Т.С.” ЕАД сумата от
41,15 лв., представляващи обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху главницата за стойността на доставената топлинна енергия за периода 31.10.2015г. до 11.07.2018г. ,
както и сумата от 1,02 лв. , представляващи обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху главницата за стойността на услугата дялово разпределение
за периода 31.10.2015г. до 11.07.2018г. , за които суми е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 05.09.2018г. по ч.гр.д. №
48078/2018г. по описа на СРС, II ГО 156-ти с-в.
Със същото
решение са отхвърлени
предявените искове от „Т.С.” ЕАД срещу И.В.Г., Т.В.Г. и Л.И.Г., за признаване
за установено на основание чл. 422, ал.
1 ГПК, във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, във вр.с чл. 318, ал. 2 Т, чл. 200 ЗЗД и
чл. 110, ал. 2 ЗС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че всеки от ответниците - И.В.Г., Т.В.Г.
и Л.И.Г. дължи сумата от 98,18 лв., представляващи стойността на доставена
топлинна енергия по договор за покупко – продажба на топлинна енергия при общи
условия за недвижим имот, находящ се в гр. София, ж.к. „******, аб. № 166161 за
периода 01.05.2015г. до 30.04.2017г., както и сумата от 13,71 лв.,
представляващи обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата за стойността на доставената топлинна енергия за периода
31.10.2015г. до 11.07.2018г., както и сумата от 1,91 лв., представляващи
стойността на услугата дялово разпределение за периода 01.05.2015г. до
30.04.2017г., както и сумата от 0,34 лв., представляващи обезщетение за забава
в размер на законната лихва върху главницата за стойността на услугата дялово
разпределение за периода 31.10.2015г. до 11.07.2018г., за които суми е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 05.09.2018г. по
ч.гр.д. № 48078/2018г. по описа на СРС, II ГО 156-ти с-в.
Освен това с
горепосоченото решение са отхвърлени
предявените искове от „Т.С.” ЕАД срещу Т.И.Г., А.И.Г. и Л.И.Г. – Ц.за
признаване за установено на основание чл.
422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, във вр.с чл. 318, ал. 2 Т,
чл. 200 ЗЗД и чл. 110, ал. 2 ЗС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че всеки от ответниците - Т.И.Г.,
А.И.Г. и Л.И.Г. – Ц.дължи на „Т.С.” ЕАД дължи сумата от 296,45лв.,
представляващи стойността на доставена топлинна енергия по договор за покупко –
продажба на топлинна енергия при общи условия за недвижим имот, находящ се в
гр. София, ж.к. „******, аб. № 166161 за периода 01.05.2015г. до 30.04.2017г.,
както и сумата от 41,15лв., представляващи обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху главницата за стойността на доставената топлинна енергия
за периода 31.10.2015г. до 11.07.2018г., както и сумата от 5,75 лв.,
представляващи стойността на услугата дялово разпределение за периода
01.05.2015г. до 30.04.2017г., както и сумата от 1,02 лв., представляващи
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за
стойността на услугата дялово разпределение за периода 31.10.2015г. до
11.07.2018г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 05.09.2018г. по ч.гр.д. № 48078/2018г. по описа на
СРС, II ГО 156-ти с-в.
С
първоинстанционното решение е оставено без уважение молба с вх. №
5086719/08.07.2020г., с което „Т.С.” ЕАД е поискала отмяна на протоколно
определение от 02.07.2020г., с което на основание чл. 92а ГПК е наложена глоба
в размер на 150 лв. С решението е
осъдена на основание чл. 78, ал. 1, във вр. с ал. 8 ГПК, във вр. чл. 37
ЗПр.Пом.. във вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП Г.И.Г. да заплати на „Т.С.” ЕАД сумата от
29,57 лв., представляващи деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение за
заповедно и първоинстанционно производство.
Решението е
постановено при участието на трето –лице помагач „Т.” ООД на страната на ищеца
„Т.С.” ЕАД.
Срещу
решението в частта му, в която са отхвърлени предявените искове, е подадена в законоустановения
срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ищеца „Т.С.” ЕАД. Жалбоподателят поддържа,
че решението в обжалваната част е неправилно и постановено в нарушение на
материалния закон. Твърди, че от приетите по делото доказателства се
установява, че ответниците са клиенти на топлинна енергия. Поддържа, че
ответниците са съсобственици на процесния имот, като същото е видно от
представените по делото писмени доказателства – писмо от Столична община,
Договор за покупко – продажба на жилище, сключен по реда на Закона за
общинската собственост от 07.10.1997г., удостоверение за наследници №
001519/13.08.2007г. на Т.В.И. и удостоверение за наследници №
00239/15.08.2011г. на В.И.Г.. Сочи, че ответниците не са оспорили качеството си
на наследници на починалия първоначален собственик на процесния имот - Т.В.И.,
като не са навели твърдения, че не са приели наследството на наследодателя,
нито пък са представени изрични удостоверения за отказ от наследство. Поддържа,
че на чие име се води партидата в дружеството няма никакво значение, имайки
предвид, че същата е от значение само за осчетоводяване на задълженията в
дружеството. Излага съображения, че е доказано съществуването на облигационно
договорно правоотношение между страните, произтичащо от договор за продажба на
топлинна енергия, по който с „Т.С.” ЕАД доставяло топлинна енергия, което е напълно достатъчно за уважаване на
исковата претенция в цялост. Претендират се разноски.
В
законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК ответникът по жалбата Л.И.Г., чрез
назначения й особен представител Г.Ш., изразява становище по въззивната жалба,
с което счита същата за неоснователна, а първоинстанционното решение за
правилно и обосновано и моли съдът да го потвърди. Поддържа, че е правилен
извода на първоинстанционния съд, че не е налице облигационна връзка между
страните по делото. Излага съображения, че правилно е приложена от районния съд
нормата на чл. 235, ал. 2 ГПК, като решението е постановено при съобразяване на
всички приети по делото доказателства, въз основа на които са установени
фактите по делото. Сочи, че „Т.С.” ЕАД не е доставяла топлинна енергия в
процесния имот. Поддържа и възражението си за погасяване на задълженията по
давност.
Ответниците по
жалбата И.В.Г., Т.В.Г., Т.И.Г., А.И.Г. и Л.И.Г. – Ц.не са депозирали писмени
отговори.
Третото
лице-помагач „Т.” ООД не изразява становище по въззивната жалба.
Софийският градски съд, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт, приема следното:
Въззивната жалба е депозирана в срока по чл. 259,
ал.1 ГПК, от легитимирани страни, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество същата е основателна.
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
При извършената служебна проверка въззивният
съд установи, че първоинстанционното решение е валидно и процесуално допустимо
в обжалваната му част.
Предявени са
за разглеждане са обективно, кумулативно и пасивно субективно съединени
положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр.
чл. 415, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 318, ал. 2 ТЗ, чл. 200 ЗЗД и чл. 110, ал. 2
ЗС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По делото е
представено писмо от Столична община № ОИ-20-43/27.02.2013г., от което се
установява, че недвижим имот, находящ се в гр. София, ж.к. „****** е продаден
на Т.В.И..
От
представеното по делото удостоверение за наследници № 001519/13.08.2007г. на Т.В.И.
се установява, че същата е починала на 29.01.2006г. и е оставила за наследници
по закон – Л.И.Г. – Ц.(дъщеря), А.И.Г. (син), Т.И.Г. (дъщеря), В.И.Г. (син).
Приложено по
делото е и удостоверение за наследници №002139/15.08.2011г. на В.И.Г., който е
починал на 06.08.2011г., като е оставил за наследници по закон - Л.И.Г. (съпруга), Т.В.Г. (дъщеря) и И.В.Г.
(син).
По делото е
представен и Договор за покупко-продажба на жилище, сключен по реда на Закона
за общинската собственост от 07.10.1997 г.,
като от същия се установява, че Т.В.И. е закупила недвижим имот, находящ
се в гр. София, ж.к. „******.
Между кориците
по делото пред първата инстанция са представени и 2 бр. протоколи за отчет от
04.05.2016 г. и 29.04.2017 г. за процесния период, като в същите като
потребител е отбелязана Г.И.Г. и са подписани и неоспорени от страната. Видно
от последното е налице извънсъдебно признание от Г.И.Г., че за процесния период
е била потребител на топлинна енергия, респ. че между нея и ищцовото дружество
е налице облигационно отношение по договор за покупко-продажба на топлинна
енергия.
Предвид
гореизложеното може да се заключи, че съгласно разпоредбата на чл. 318, ал. 2 ТЗ е сключен договор за продажба на топлинна енергия между ищеца „Т.С.” ЕАД и
ответницата Г.И.Г., като същият е бил сключен при предварително установени от
ищеца общи условия, имайки предвид разпоредбата на чл. 150, ал. 2 ЗЕ.
Правилно
първоинстанционият съд е стигнал до извода, че между ищеца и ответницата Г.И.Г.
е установено, че е налице облигационно правоотношение, поради което е разгледал
и спорния по делото въпрос дали до процесния имот е била доставяна топлинна
енергия. Доколкото във въззивната жалба няма наведени възражения относно
потреблението на топлинна енергия от ответниците, то настоящата въззивна
инстанция не следва да се произнася по този въпрос с оглед разпоредбата на чл.
269 ГПК.
Настоящият
съдебен състав намира, че доводите посочени от ищеца във въззивната жалба, че по
делото е доказано, че ответниците са съсобственици на процесния имот са
основателни. Същото е видно от представеното по делото писмо от Столична община
№ ОИ-20-43/27.02.2013г., от което се установява, че недвижим имот, находящ се в
гр. София, ж.к. „****** е продаден на Т.В.И., както и от ангажирания по делото
като доказателство Договор за покупко – продажба на жилище, сключен по реда на
Закона за общинската собственост от 07.10.1997г., удостоверение за наследници №
001519/13.08.2007г. на Т.В.И.. Освен това от представените по делото два броя
удостоверения за наследници се установява и че Т.В.И., собственик на процесния имот, е
починала на 29.01.2006г. и е оставила за наследници по закон – Л.И.Г. – Ц.(дъщеря),
А.И.Г. (син), Т.И.Г. (дъщеря), В.И.Г. (син). От второто удостоверение за
наследници №002139/15.08.2011г. на В.И.Г. е видно, че същият е починал на
06.08.2011г., като е оставил за наследници по закон - Л.И.Г. (съпруга), Т.В.Г. (дъщеря) и И.В.Г.
(син). От горепосочените писмени доказателства, преценени в тяхната съвкупност,
може да се направи извод, че ответниците са съсобственици на процесния имот.
По делото е
установено, че процесният имот е бил топлофициран и че сградата – етажна
собственост /в която се намира процесния имот/ е била присъединена към
топлопреносната мрежа. Доказано е също така, че ответниците са съсобственици на
процесния апартамент, поради което следва да се приеме, че същият има
качеството на битов клиент по смисъла на § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ /нова – ДВ, бр.
54 от 2012 год., в сила от 17.07.2012 год./.
Съгласно чл.
150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на
потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично
известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от
ДКЕР /писмена форма на договора не е предвидена/. Тези общи условия се
публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете
с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване,
без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите /чл. 150, ал. 2
от закона/. В случая несъмнено е, че Общите условия на ищцовото дружество са
влезли в сила, доколкото са били публикувани. По делото не са релевирани
твърдения, нито има данни, че ответникът е упражнил правото си на възражение
срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 ЗЕ. Поради изложеното,
настоящият съдебен състав приема, че между страните по делото са били налице
договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с
включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия.
Според чл.
139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна
собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл. 139 – чл. 148/ и
в действалата към процесния период Наредба №16-334 от 06.04.2007 год. за
топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год./.
Топлинната
енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна
енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на
общите части и топлинна енергия за отопление на имотите /чл. 142, ал. 2 ЗЕ/,
като според чл. 145, ал. 1 от закона, топлинната енергия за отопление на
имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение
чрез индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на
топломерите в отделните имоти.
Доказано е
също така, че в процесната сграда е била въведена услугата дялово разпределение
– видно протокол от Общо събрание на етажните собственици от 05.09.2002год.,
ведно със списък, на което е било взето решение за сключването на договор с „Т.“
ООД. Такъв договор е бил сключен впоследствие на 30.09.2002 год. за срок от 3
години. Същевременно по делото са представени изготвени от третото лице-помагач
документи за главен отчет, които са подписани от ответника и от които е видно,
че до процесния имот е бил осигуряван достъп за отчет /авторството им не е било
оспорено и надлежно опровергано в процеса/ и индивидуални справки за
отоплителните сезони, включени в исковия период и липсата на доказателства за
изявления от етажните собственици, че считат договора за прекратен, води до
извода, че действието на договора е било многократно подновявано. А отделно от
това следва да се посочи, че съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 2 ЗЕ,
топлопреносното предприятие или доставчикът на топлинна енергия има право да
извършва услугата дялово разпределение и самостоятелно, дори да не е налице
договор с лице, вписано в регистъра по чл. 139а ЗЕ.
За
установяване стойността на доставената до имота топлинна енергия по делото е
допуснато изслушването на съдебно - техническа експертиза. Експертното
заключение е изготвено въз основа на приложените по делото и допълнително
изискани от фирмата за топлинно счетоводно документи, въз основа на които вещото лице е дало
заключение относно реално потребената от ответника топлинна енергия през
процесния период, в съответствие с разпоредбите на раздел VІ от глава Х на ЗЕ. Вещото лице е установило, че през
процесния период топлинна енергия за отопление на имот не е отчитана и не е
потребявана, поради занулени показания на ИРРО. В заключението по съдебно –
техническата експертиза е посочено, че за периода 05.2015г. – 04.2017г. общото
количество ТЕ отдадена от сградна инсталация е определяна за СЕС като част от общото
количество ТЕ за отопление на СЕС. За същият период разходът за БГВ е определян
на основата на реален отчет на показанията на 1 брой технически изправен и
сертифициран водомер за топла вода, с показания в куб. метра с изравняване в края
на всеки отоплителен сезон. В заключението е отразено, че ФДР е извършвало
дяловото разпределение в съответствие с нормативната уредба. Общата стойност на
разпределена /потребена/ топлинна енергия за дялово разпределение възлиза в
размер на 142,85 лв. за получаване. Вещото лице е посочило, че общата стойност на
фактурираната /начислена/ ТЕ за
процесния период е в размер на 1568, 25 лв., а общата стойност на сумата от
изравнителните сметки за процесния период /за получаване/ е в размер на 142, 85
лв.. Като краен резултат в заключението е посочена дължима сума за ТЕ за
процесния период в размер на 1425, 40 лв. Видно от заключението през процесния период ТЕ е определяна по прогнозни
данни, предоствени от ФДР – „Т.“ ООД, като в последствие, след всеки отоплителен
сезон е извършвано дялово разпределение и определяна реалната стойност на
действително потребеното количество ТЕ общо и по компоненти, както и
остойностяване в лева и определяне на реалната й стойност и сумата за плащане
/получаване/. Същото е извършено въз основа на действащите към процесния период
нормативни актове. Съдът възприема изцяло изводите на вещото лице по
изслушаната съдебно – техническа експертиза, тъй като са обосновано и
компетентно изградени относно стойността на реално потребената от ответника
топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване през разглеждания период.
Изчислена по реда на чл. 162 ГПК дължимата
сума за лихва за забава за периода от 31.10.2015г. до 11.07.2018г., начислена
върху главницата за топлинна енергия, възлиза в размер на 390,
13 лв.
По делото е изготвена и съдебно – счетоводна
експертиза, видно от която дължимата сума за дялово разпределение възлиза в
размер на 28, 75 лв., а за лихва за забава, начислена върху главницата за дялово
разпределение, в размер на 5,12 лв. Съдът възприема изцяло изводите на вещото лице
по изслушаната съдебно – счетоводна експертиза, тъй като са обосновани и
компетентни.
От съвкупната
преценка на писмените доказателства по делото – документи за главен отчет и
индивидуални справки за отопление и топла вода за отоплителните сезони и на
заключението на вещото лице по допусната и изслушана в първоинстанционното
производство съдебно-техническа експертиза, което при преценката му по реда на
чл. 202 ГПК следва да бъде кредитирано, се установява, че делът на ответника за
сградна инсталация е бил изчислен в съответствие с правилата на действащата
нормативна уредба. Установено е също така, че ищецът е отчислявал за своя
сметка технологични разходи на абонатната станция, както и че са извършвани
периодични метрологични проверки на общия топломер в процесната абонатна
станция на всеки две години. Следователно доказана е по несъмнен и категоричен
начин по делото потребената от ответниците топлоенергия в определено
количество.
Задължението
за заплащане на стойността на топлинната енергия не е обусловено от издаването
на данъчни фактури, а от осъществяването на доставката, което обстоятелство с
оглед изложеното вече по-горе е доказано по делото.
С оглед на
гореизложеното и при спазване на принципа на диспозитивното начало, искът за
главницата за цената на доставената топлинна енергия по отношение на
ответниците И.В.Г., Т.В.Г., Л.И.Г. е основателен за сумата от по 95, 02 лв.
за всеки един от тях, като за разликата до пълния предявен размер от 98,81 лв.
искът е неоснователен. Същевременно искът за главницата за цената на
доставената топлинна енергия по отношение на ответниците Т.И.Г., А.И.Г. и Л.И.Г.
– Ц.е основателен за сумата от по 285,08 лв. за всеки един
от тях, като за разликата до пълния предявен размер от 296, 45
лв. искът е неоснователен.
По отношение
на иска за главница за припадащата се част от цената на услугата дялово
разпределение, настоящата съдебна инстанция счита, че доколкото услугата е
предоставяна ежемесечно съобразно кредитираното заключение на СТЕ, то същата
следва да бъде заплатена, поради което претенцията следва да бъде уважена за
ответниците И.В.Г., Т.В.Г., Л.И.Г. в размер на сумата от 1,91
лв., а за ответниците Т.И.Г., А.И.Г. и Л.И.Г. – Ц.в размер на сумата от 5,75
лв.
Съдът намира,
че е неоснователна претенция за заплащане на обезщетение за забава в размер на
законната лихва по чл. 86, ал. 1 ГПК, въпреки основателността на претенцията по
главния иск. Съобразно клаузата на чл. 33, ал. 1 от ОУ (прието с Решение №
ОУ-02/03.02.2014 г. ДКЕВР, в сила от 12.03.2014 г. – приложими за процесния
период и за 2016г.), клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за
топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 в 30-дневен срок от датата на публикуването
им на интернет страницата на продавача. Ищецът твърди, че публикуването им на
интернет страницата на продавача, било удостоверено с констативен протокол от
нотариус. По делото не са представени доказателства за публикуването на
сметките на ответниците в интернет страницата на ищеца – нито твърдените
констативни протоколи от нотариус, нито някакви други допустими съобразно ГПК доказателствени
средства, с които твърдяното обстоятелство да бъде доказано. С оглед на това,
съдът намира, че при неблагоприятните последици на доказателствената тежест,
съдът е длъжен да приеме недоказаният факт за неосъществил се в обективната
действителност – арг. чл. 154, ал. 1 ГПК. Следователно, претенцията за
заплащане на мораторни лихви трябва да бъде отхвърлена.
По отношение
на иска за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва по
отношение на главницата за дялово разпределение, същият следва да бъде
отхвърлен за всички ответници. В новелата на чл. 36, ал. 2 от Общите условия е
посочено, че редът и начинът на плащане на услугата „дялово разпределение“ се
определя от Продавача, съгласувано с търговците извършващи услугата дялово разпределение
и се обявява по подходящ начин на клиентите. При граматическото,
систематическото и телеологическото тълкува на клаузата на общите условия,
съобразно правилото на чл. 20 ЗЗД, съдът достига до извод, че следва да са
налице уреден ред и начин за заплащане на услугата, което очевидно касае и
въпросът с изпадането в забава, при неточно изпълнение в темпорален аспект. При
това положение, след като ищецът не е доказал пълно и главно, че такъв ред и
начин са предвидени, респ. че именно при спазването му се дължи обезщетение за
забава върху главницата за услугата дялово разпределение, настоящият съдебен
състав намира, че претенцията е неоснователната, тъй като е недоказана – арг.
чл. 154, ал. 1 ГПК.
Ето защо
решението на СРС следва да бъде отменено в частта му, в която предявените по
реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, във вр.с чл. 318, ал.
2 Т, чл. 200 ЗЗД и чл. 110, ал. 2 ЗС за главница за топлинна енергия по
отношение на ответниците И.В.Г., Т.В.Г., Л.И.Г. са отхвърлени за сумата от
95,02 лв., като до пълния предявен размер от 98,81 лв. исковете са
неоснователни, а по отношение на ответниците Т.И.Г., А.И.Г. и Л.И.Г. – Ц.са отхвърлени
за сумата от по 285,08 лв. за всеки един от тях, а до пълния предявен размер от
296, 45 лв. исковете са неоснователни. Първоинстанционното решение следва да се
отмени и в частта му, в която предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, във
вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, във вр.с чл. 318, ал. 2 Т, чл. 200 ЗЗД и чл. 110, ал.
2 ЗС искове за главница за дялово разпределение са отхвърлени по отношение на
ответниците И.В.Г., Т.В.Г., Л.И.Г. в размер на сумата от 1,91
лв., а за ответниците Т.И.Г., А.И.Г. и Л.И.Г. – Ц.в размер на сумата от 5,75
лв.
Решението е
влязло в сила в частта, в която същото не е било обжалвано.
По
разноските по производството:
При този изход на спора всяка страна има право на
разноски съобразно учважемата част от иска. С оглед на същото на „Т.С.“ ЕАД
следва да се присъдят разноски на основание чл. 78, ал.1 ГПК в размер на сумата
от 113, 13 лв. – разноски за заповедно и
първоинстанционно производство, както и сумата от 17, 99 лв. за въззивно
производство от всеки един ответниците И.В.Г., Т.В.Г., Л.И.Г., Т.И.Г., А.И.Г., Л.И.Г.
– Ц., и сумата от сумата от още 83,56 лв. – разноски за заповедно и първоинстанционно
производство, както и сумата от 17, 99 лв. за въззивно производство от
ответницата Г.И.Г..
Ответниците
също имат право на разноски, като такива не са направени от тях пред първата
инстанция. По отношение на разноските за въззивна инстанция „Т.С.“ ЕАД следва
да заплати на всеки един от ответниците на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата
от по 0,85 лв., представляваща направените разноски пред въззивна инстанция за
адвокатско възнаграждение.
Воден от
гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
решение от 07.08.2020г., постановено по гр.дело № 76176/2018г. по описа на СРС,
ГО, 156-ти с-в, в частта, в
която са отхвърлени предявените искове от „Т.С.“ ЕАД за признаване за
установено на основание чл. 422, ал. 1, във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, във вр. с
чл. 318, ал. 2 ТЗ, чл. 200 ЗЗД и чл. 110, ал. 2 ЗС, че И.В.Г.,
ЕГН: **********, с адрес: ***, Т.В.Г., ЕГН: **********, с
адрес: *** и Л.И.Г., ЕГН: **********, с адрес: ***, дължи на „Т.С.“ ЕАД
сумата до размера от 95, 02 лв., представляващи
стойността на доставена топлинна енергия по договор за покупко-продажба на
топлинна енергия при общи условия за недвижим имот, находящ се в гр. София, ж.к. „******, аб. № 166161 за
периода 01.05.2015 г. до 30.04.2017 г.,, както и сумата от 1,91 лв,
представляващи стойността на услугата дялово разпределение за периода
01.05.2015 г. до 30.04.2017г.,
както и в частта, в която са
отхвърлени предявените искове от „Т.С.“ ЕАД за признаване за установено на
основание чл. 422, ал. 1, във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 318, ал.
2 ТЗ, чл. 200 ЗЗД и чл. 110, ал. 2 ЗС, че Т.И.Г., ЕГН: **********,
с адрес: ***, А.И.Г., ЕГН: **********, с адрес: ***, Л.И.Г. – Ц.,
ЕГН: **********, с адрес: ***, дължи на „Т.С.“ ЕАД сумата до размера от 285,08 лв., представляващи
стойността на доставена топлинна енергия по договор за покупко-продажба на
топлинна енергия при общи условия за недвижим имот, находящ се в гр. София, ж.к. „******, аб. № 166161 за
периода 01.05.2015 г. до 30.04.2017 г.,, както и сумата от 5,75 лв,
представляващи стойността на услугата дялово разпределение за периода
01.05.2015 г. до 30.04.2017 г., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО,
че по отношение на И.В.Г., ЕГН: **********, с адрес: ***,
че дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление:***, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр.
чл. 415, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 318, ал. 2 ТЗ, чл. 200 ЗЗД и чл. 110, ал. 2
ЗС, сумата от 95, 02 лева, представляващи стойността на доставена топлинна
енергия по договор за покупко-продажба на топлинна енергия при общи условия за
недвижим имот, находящ се в гр. София,
ж.к. „******, аб. № 166161 за периода 01.05.2015 г. до 30.04.2017 г.,, както и
сумата от 1,91 лв, представляващи стойността на услугата дялово
разпределение за периода 01.05.2015 г. до 30.04.2017г..
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО,
че по отношение на Т.В.Г., ЕГН: **********, с адрес: ***,
че дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление:***, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр.
чл. 415, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 318, ал. 2 ТЗ, чл. 200 ЗЗД и чл. 110, ал. 2
ЗС, сумата от 95, 02 лева, представляващи стойността на доставена топлинна
енергия по договор за покупко-продажба на топлинна енергия при общи условия за
недвижим имот, находящ се в гр. София,
ж.к. „******, аб. № 166161 за периода 01.05.2015 г. до 30.04.2017 г.,, както и
сумата от 1,91 лв, представляващи стойността на услугата дялово
разпределение за периода 01.05.2015 г. до 30.04.2017г..
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО,
че по отношение на Л.И.Г., ЕГН: **********, с адрес: ***,
че дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление:***, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр.
чл. 415, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 318, ал. 2 ТЗ, чл. 200 ЗЗД и чл. 110, ал. 2
ЗС, сумата от 95, 02 лева, представляващи стойността на доставена топлинна
енергия по договор за покупко-продажба на топлинна енергия при общи условия за
недвижим имот, находящ се в гр. София,
ж.к. „******, аб. № 166161 за периода 01.05.2015 г. до 30.04.2017 г.,, както и
сумата от 1,91 лв, представляващи стойността на услугата дялово
разпределение за периода 01.05.2015 г. до 30.04.2017г..
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО,
че по отношение на Т.И.Г., ЕГН: **********, с адрес: ***,
че дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление:***, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр.
чл. 415, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 318, ал. 2 ТЗ, чл. 200 ЗЗД и чл. 110, ал. 2
ЗС, сумата 285,08 лв., представляващи стойността на доставена
топлинна енергия по договор за покупко-продажба на топлинна енергия при общи
условия за недвижим имот, находящ се в
гр. София, ж.к. „******, аб. № 166161 за периода 01.05.2015 г. до
30.04.2017 г.,, както и сумата от 5,75 лв,
представляващи стойността на услугата дялово разпределение за периода
01.05.2015 г. до 30.04.2017 г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО,
че по отношение на А.И.Г., ЕГН: **********, с адрес: ***,
че дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление:***, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр.
чл. 415, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 318, ал. 2 ТЗ, чл. 200 ЗЗД и чл. 110, ал. 2
ЗС, сумата 285,08 лв., представляващи стойността на доставена
топлинна енергия по договор за покупко-продажба на топлинна енергия при общи
условия за недвижим имот, находящ се в
гр. София, ж.к. „******, аб. № 166161 за периода 01.05.2015 г. до
30.04.2017 г.,, както и сумата от 5,75 лв,
представляващи стойността на услугата дялово разпределение за периода
01.05.2015 г. до 30.04.2017 г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО,
че по отношение на Л.И.Г. – Ц., ЕГН: **********, с
адрес: ***, че дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление:***, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във
вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 318, ал. 2 ТЗ, чл. 200 ЗЗД и чл. 110, ал.
2 ЗС, сумата 285,08 лв., представляващи стойността на доставена
топлинна енергия по договор за покупко-продажба на топлинна енергия при общи
условия за недвижим имот, находящ се в
гр. София, ж.к. „******, аб. № 166161 за периода 01.05.2015 г. до
30.04.2017 г.,, както и сумата от 5,75 лв,
представляващи стойността на услугата дялово разпределение за периода
01.05.2015 г. до 30.04.2017г.
ПОТВЪРЖДАВА решение
от 07.08.2020г., постановено по гр.дело № 76176/2018г. по описа на СРС, ГО,
156-ти с-в, в частта, в която
са отхвърлени предявените искове от „Т.С.“ ЕАД за признаване за установено на
основание чл. 422, ал. 1, във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 318, ал.
2 ТЗ, чл. 200 ЗЗД и чл. 110, ал. 2 ЗС, че И.В.Г., ЕГН: **********,
с адрес: ***, Т.В.Г., ЕГН: **********, с адрес: *** и Л.И.Г.,
ЕГН: **********, с адрес: ***, дължи на „Т.С.“ ЕАД сумата над 95,02 лв. до
пълния предявен размер от 98, 81 лв., представляващи
стойността на доставена топлинна енергия по договор за покупко-продажба на
топлинна енергия при общи условия за недвижим имот, находящ се в гр. София, ж.к. „******, аб. № 166161 за периода
01.05.2015 г. до 30.04.2017 г., както и в
частта, в която са отхвърлени предявените искове от „Т.С.“ ЕАД за
признаване за установено на основание чл. 422, ал. 1, във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 318, ал. 2 ТЗ, чл. 200 ЗЗД и чл. 110, ал. 2 ЗС, че Т.И.Г.,
ЕГН: **********, с адрес: ***, А.И.Г., ЕГН: **********, с
адрес: ***, Л.И.Г. – Ц., ЕГН: **********, с адрес: ***, дължи
на „Т.С.“ ЕАД сумата над 285,08 лв. по пълния предявен
размер от 296,45 лв., представляващи стойността на доставена
топлинна енергия по договор за покупко-продажба на топлинна енергия при общи
условия за недвижим имот, находящ се в
гр. София, ж.к. „******, аб. № 166161 за периода 01.05.2015 г. до
30.04.2017 г.., в частта, в
която са отхвърлени предявените искове „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление:*** срещу Г.И.Г., ЕГН: **********, с адрес: ***, за
признаване за установено на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 415, ал.
1 ГПК, във вр. чл. 86, ал. 1 ГПК, че Г.И.Г., ЕГН: **********, с адрес: ***,
сумата от 41,15 лева, представляващи обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху главницата за стойността на доставената топлинна енергия
за периода 31.10.2015 г. до 11.07.2018 г., както и сумата от 1,02 лева,
представляващи обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата за стойността на услугата дялово разпределение за периода 31.10.2015
г. до 11.07.2018 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 05.09.2018 г. по ч. гр. д. № 48078/2018 г. по
описа на СРС, II Г. О., 156-ти състав.; в
частта, в която е отхвърлен по отношение на Г.И.Г.,
ЕГН: **********, с адрес: ***, че дължи на
„Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, на
основание чл. 86 ЗЗД иска за главницата за стойността на доставената топлинна
енергия за сумата над 285,08 лева до пълния предявен размер от 296,45 лева, за
които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 05.09.2018 г. по ч. гр. д. № 48078/2018 г. по описа на СРС, II Г. О.,
156-ти състав; в частта, в
която са отхвърлени предявените искове от „Т.С.“ ЕАД за признаване за
установено на основание чл. 422, ал. 1, във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, във вр. с
чл. 318, ал. 2 ТЗ, чл. 200 ЗЗД и чл. 110, ал. 2 ЗС, че И.В.Г.,
ЕГН: **********, с адрес: ***, Т.В.Г., ЕГН: **********, с
адрес: *** и Л.И.Г., ЕГН: **********, с адрес: ***, дължат на „Т.С.“ ЕАД
сумата от 13,71 лева, представляващи обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху главницата за стойността на доставената топлинна енергия
за периода 31.10.2015 г. до 11.07.2018 г., както и сумата от 0,34 лева,
представляващи обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата за стойността на услугата дялово разпределение за периода 31.10.2015
г. до 11.07.2018 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 05.09.2018 г. по ч. гр. д. № 48078/2018 г. по
описа на СРС, II Г. О., 156-ти състав.; в
частта, в която са отхвърлени предявените искове от „Т.С.“ ЕАД за
признаване за установено на основание чл. 86 ЗЗД, че Т.И.Г.,
ЕГН: **********, с адрес: ***, А.И.Г., ЕГН: **********, с
адрес: ***, Л.И.Г. – Ц., ЕГН: **********, с адрес: ***, дължи
на „Т.С.“ ЕАД сумата от 41,15 лева, представляващи обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху главницата за стойността на доставената
топлинна енергия за периода 31.10.2015 г. до 11.07.2018 г., както и сумата от
1,02 лева, представляващи обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху главницата за стойността на услугата дялово разпределение за периода
31.10.2015 г. до 11.07.2018 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК от 05.09.2018 г. по ч. гр. д. № 48078/2018
г. по описа на СРС, II Г. О., 156-ти състав.
ОСЪЖДА всеки един от ответниците
И.В.Г.,
ЕГН: **********, с адрес: ***; Т.В.Г., ЕГН: **********, с
адрес: ***; Л.И.Г., ЕГН: **********, с адрес: ***, Т.И.Г.,
ЕГН: **********, с адрес: ***; А.И.Г., ЕГН: **********, с
адрес: ***; Л.И.Г. – Ц., ЕГН: **********, с адрес: *** да
заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление:***
сумата от 113, 13 лв. – разноски
за заповедно и първоинстанционно производство, както и сумата от 17, 99 лв. за
въззивно производство.
ОСЪЖДА Г.И.Г.,
ЕГН: **********, с адрес: ***, да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление:***
сумата от още 83,56 лв. –
разноски за заповедно и първоинстанционно производство, както и сумата от 17,
99 лв. за въззивно производство.
ОСЪЖДА
„Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:*** да заплати на
веки един от ответниците Г.И.Г., ЕГН: **********, с адрес: ***; И.В.Г.,
ЕГН: **********, с адрес: ***; Т.В.Г., ЕГН: **********, с
адрес: ***; Л.И.Г., ЕГН: **********, с адрес: ***, Т.И.Г.,
ЕГН: **********, с адрес: ***; А.И.Г., ЕГН: **********, с
адрес: ***; Л.И.Г. – Ц., ЕГН: **********, с адрес: ***, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от по 0,85 лв., представляваща направените
разноски пред въззивна инстанция.
Решението в
необжалваната част е влязло в законна сила.
Решението е
постановено при участието на трето лице - помагач на страната на ищеца - „Т.”
ООД.
Решението не
подлежи на касационно обжалване, на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.