ПРОТОКОЛ
№ 111
гр. Силистра, 11.04.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на единадесети
април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Люба Ст. Стоилкова
Членове:Теодора В. Василева
Добринка С. Стоева
при участието на секретаря Антоанета Н. Ценкова
Сложи за разглеждане докладваното от Добринка С. Стоева Въззивно
гражданско дело № 20233400500109 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
На именното повикване в 10.41 часа се явиха:
ЖАЛБОПОДАТЕЛ: С. В. С. - редовно призован, чрез АДВ.Ч., не се
явява, вместо него се явява АДВ.Ч., надлежно упълномощена и приета от
съда в първоинстанционното производство.
ОТВЕТНИК: Р. Д. П. – редовно призована чрез АДВ.Р., не се явява,
вместо нея се явява АДВ.Р., надлежно упълномощена и приета от съда от
днес.
ПО ДАВАНЕ ХОД НА ДЕЛОТО
АДВ.Ч. – Моля да бъде даден ход на делото.
АДВ.Р. – Моля да се даде ход на делото.
СЪДЪТ счита, че не са налице процесуални пречки за даване ход на
1
делото, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СЪДЪТ докладва делото като препраща към Определение №137 от
09.03.2023г., постановено по делото.
АДВ.Ч. – Запозната съм с определението. Нямам възражения по
доклада.
АДВ.Р. – Запознати сме с определението. Нямаме искания по доклада.
С оглед изявленията на страните, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
СЪДЪТ обявява докладът съдържащ се в Определение №137 от
09.03.2023г. за окончателен.
АДВ.Ч. – Поддържам жалбата си. Нямам доказателствени искания.
АДВ.Р. – Поддържаме отговора на въззивната жалба. Нямам
доказателствени искания.
СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа страна и
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
АДВ.Ч. – Уважаеми Окръжни съдии, поддържам изцяло подадената от
нас въззивна жалба срещу решение №3 от 05.01.2023г. на Районен съд –
2
Силистра по процесното дело.
Основното ни твърдение е, че съдът е допуснал процесуално
нарушение, като не обсъдил всички събрани по делото доказателства,
касаещи направените от нас възражения по предявения иск за делба на
процесния имот, а именно:
Първото ни възражение е, за нищожност на вписания от ответника –
въззивник отказ от наследство на починалия му баща – В. С. Н..
Второто ни възражение е, за симулативност и привидност на сключения
нотариален акт от 01.06.2006г., вписан под №67, с който П. Н. е прехвърлила
на по – малкия си син - В. С., всички притежавани от нея идеални част от
делбения имот.
Необсъждането на всички събрани по делото доказателства е довело до
неправилни изводи на съда по повдигнатите материално правни въпроси.
По възражението за нищожност на вписания отказ от наследство:
Поради неговото мълчаливо приемане, преди вписване на отказа на считам,
че съдът не е обсъдил твърде дългия период от откриване на наследството
през 1984г. със смъртта на В.С. Н. до вписване на отказа - 11.11.1991г. Това са
7,5г., през които семейството на ответника – въззивник в настоящото дело е
обитавало, е живяло в делбения имот със своето семейство от 1979 г., когато
С. С. е сключил брак със своята съпруг до 1986г.- 87г., в който имот са се
родили двамата му сина през 1980г. и 1985г. и са отраснали.
През този дълъг период то време се събраха безспорни доказателства за
извършени основни ремонти в делбения имот от страна на С. С..
Доказателствата бяха събрани от свидетелските показания на трима от общо
явилите се четирима свидетели по делото. Същите се считат за основни
ремонти, като например: изграждането на вътрешна баня и тоалетна,
подковаване на стаите с дюшеме, смяна на дограмата двойна такава,
изграждане на нова ограда, замазване на мазата с цимент и др.
Категорично е не приемам становището на съда, че тези действия биха
могли да бъдат приети като грижа и помощ към родител, предвид
обстоятелството, че майката на С. и В., също е живяла в тази къща, а не като
проява на собственически права. Становището ни е, че е налице е мълчаливо
приемане на наследството, тъй като след кончината на В. С. Н., който е
починал внезапно, синът му С., който е по – големия брат с осем години от
3
Валентин е заел мястото на своя баща и е започнал да се грижи за
семейството и за дома, тъй както се е грижил бащата.
Не споделям становището на съда, че волеизявлението за отказ от
наследство на своя баща разкрива отношението на С. към включените в него
имуществени права, като формален израз на неговото първоначално решение.
Категорично няма събрани по делото доказателства, които да навеждат
твърдение, че у С. е съществувало първоначално решение за вписване на
отказ. По – скоро, решението е взето спонтанно в разговор с майката като
жест към малкия брат, който към него момент не е разполагал с друго
жилище.
По отношение на второто ни възражение срещу определяне на
сключения нотариален акт като възмездна сделка:
Считаме, че същата има безвъзмезден характер. Съдът е се е опрял на
показанията на свидетелката Н., че има възмездност в сделката, тъй като по
нейните показания купувачът Валентин е носил огромна сума пари. Считам,
че парите като движими вещи, няма как да се носят на показ. Не беше
доказано по делото, че са представени като насрещна престация. Считам
показанията на свидетелката за разнопосочни, противоречиви и като такива
не могат да послужат като доказателство за възмездния характер на сделката.
На следващо място, искам да обърна внимание на съда, че бяха събрани
достатъчно доказателства, че П. Н. е влагала своите средства в банка. Тя не е
държала парите си в къщи. Тя е живеела сама. Да, това съм го посочила в
жалбата си, но продължавам да поддържаме твърденията си за неправилност
и незаконосъобразност на постановеното решение.
В този смисъл, моля да постановите решение, с което да отмените
решението на първоинстанционния съд и да допуснете съдебна делба при
равни квоти между страните.
Представям Списък по чл.80 от ГПК.
АДВ.РУСЧЕВА – Уважаеми Окръжни съдии, аз поддържам писмения
отговор, който съм депозирала пред Вашата инстанция, чрез Районен съд –
Силистра. Ще се спра само на три момента, които за мен са основни в
4
настоящия случай, а именно:
Процесът е свързан с делба, която е между преживяла съпруга и рожден
брат. Оказва се, че този рожден брат желае да се позове на собствените си
недобросъвестни твърдения за да игнорира от наследствения кръг или по –
скоро да изключи възможността съпругата на брат му да наследи нещо, въз
основа на свои твърдения, които сами си противоречат.
В хода на процеса пред първата инстанция лично аз, останах с едно
недоразумение по отношение на това, какво точно се иска от ответницата в
този процес. Веднъж те искаха нищожност на отказа от наследство, втори път
искаха атакуване на запазена част и трети път, свидетелката – съпруга на
жалбоподателя и самият той твърдяха през цялото време, че всички средства,
които са разходвали през жизнения път неговите родители – П. и В. са
благодарение на младото семейство. Всичко това в един момент се развенча
от събраните по делото доказателства. Въпросът за запазената част, няма
защо да я обсъждаме, тъй като доказателствата и начина по – който се поиска,
не биха могли да доведат до правен извод, освен този, който е направен от
първоинстанционния съд.
На следващо място, отказът от наследство. На този отказ от наследство
много време се отдели. Събираха се доказателства и за това, какво точно С. е
правил в този имот, за да можем да кажем дали действително той с
конклудентни действия е приемал наследство и дали има значение този срок
от време.
Свидетелските показания бяха абсолютно едностранчиви, независимо,
че бяха събирани и от двете страни. Показанията, които дадоха свидетелите
водени от жалбоподателя, не сочиха това той да е правил каквото и да е било
сериозно в този имот. Напротив, аз събрах доказателства, че имота, в който
той живял и са родени децата му е закупен през 1980 година в гр.Сс ,
ул.“Д.Д.“........ Това е приживе на бащата. Този човек е имал жилище, не е бил
ангажиран с ремонтни дейности в дома на родителите си. Бил е ангажиран да
приведе собственото си жилище в някакъв годен за ползване вариант. Що се
отнася до процесния имот, той го е купил три години по – рано от това
жилище на ул.“Д.Д.“.... през 1977г. През 1977г. съпругата на С. се опитва да
убеди съда и всички в залата, че видите ли ние сме дали пари на бабата и
дядото да си купят къщата. Първо, вие няма как да сте ги дали тези пари,
5
защото сте били може би непознати или приятели, тъй като бракът им е по –
късно. На следващо няма каза, защото възрастните хора са платили на 100% в
брой къщата си, а пък младото семейство през 1980 година плащат с пари и
заем. Тук изобщо развенчаваме твърденията за една безрезервна финансова
отдаденост на С. към неговите родители, включително и да е правил каквито
и да е ремонтни дейности. Оказа се, че брат му е правил банята, брат му е
изливал плочите със свои приятели, тъй като той се е чувствал собственик,
предвид отношенията и отказа от наследство, който братът е афиширал и в
последствие облякъл в законовата форма.
Прави ми впечатление още нещо, когато изисквахме доказателства от
банковата сметка на баба П.. Да, това е жена, която действително е
разполагала с много пари и то в щатски долари. Не защото е работила накъде
в чужбина, а точно защото синът , който е работил и живял в САЩ и е
плащал всичко в щатски долари.
Направи ми впечатление, че през 2014г. тя е превела крупната сума от
около 7 000 на своята снаха, т.е. на жената на С., така че тук историята, при
която младото семейство – С. и жена му са помагали на възрастните хора се
установи по категоричен начин от страна на съда, че не е вярно. Затова
намирам, че всички изводи на първоинстанционния съд са правилни,
законосъобразни и ще Ви моля да премете, че решението е правилно и
законосъобразно и да ни присъдите разноски за пред тази инстанция – 1200лв.
с внесено ДДС. Представих доказателства за получената сума.
АДВ.Ч. – РЕПЛИКА – Хубаво беше, за всички тези твърдения, да
кажат на кои доказателства се обосновават. Аз ще посоча само, че 1991г.,
когато се вписва отказа от наследство от страна на С., неговата майка –
П.прехвърля срещу гледане и издръжка на по – малкия брат всички
притежавани от нея идеални части от делбения имот, но през 2006г., след като
се прибират от САЩ, В. връща това, което му е прехвърлила майката и един
ден, след като е върнал като дарение тези идеални части ги закупува отново,
чрез покупко - продажба. Това е нотариалния акт, който ние оспорваме и за
който имаме събрани доказателства, че няма възмезден характер.
АДВ.РУСЧЕВА – ДУПЛИКА - Аз не коментирах доказателства, тъй
6
като това съм го направила в писмения си отговор. По всяко едно от тези
неща, които казах в синтезиран вид съм посочила от къде виждам
доказателствата, събрани в кориците на делото. Позволявам си да кажа, че
още в началото на този процес стана ясно, защо е имало такова движение на
имота от към сделки. Характерът на имота, който е бил след сключване на
брака между страните и обстоятелството, че те реално са платили на бабата е
довело до това, имотът да стане СИО между В. и неговата съпруга и това е
съвсем резонно. Ако той не беше давал тези хиляди долара на майка си,
нямаше да има причина да се правят тези неща. Ако нямаше да има финансов
аспект, тази сделка.
СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа и правна страна и
обяви, че ще се произнесе с решение в законоустановения срок.
Заседанието приключи в 10.55 часа.
ПРОТОКОЛЪТ е воден в съдебно заседание и изготвен на 12.04.2023г.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
7