РЕШЕНИЕ
№ 195
гр. гр. Хасково, 13.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, ІІ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети юли през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Иван Ст. Маринов
при участието на секретаря Персиана Люб. Михова
като разгледа докладваното от Иван Ст. Маринов Административно
наказателно дело № 20255640200482 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните
нарушения и наказания.
Образувано е по жалба на А. М. И., ЕГН:********** от гр. Хасково,
ул.********, ***, *****, подадена чрез пълномощника му адв. В.Л от АК-
Хасково, съдебен адрес: гр.Хасково, ул.***************, срещу Наказателно
постановление № *************** от 02.06.2025г. на Началник Група в
ОДМВР-Хасково, Сектор „Пътна полиция“ - Хасково, с което за виновното
нарушение на чл.137А, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.183,
ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба“ в
размер на 50 лева, а на основание Наредба № ******* от 17.12.2012г. на МВР
са му отнети общо 10 точки.
В подадената жалба се релевират оплаквания за незаконосъобразност на
атакуваното с нея наказателно постановление, поради допуснати съществени
процесуални нарушения и нарушения на материалния закон, в каквато насока
се излагат конкретни доводи. Не ставало ясно при какви доказателства и въз
основа на какви документи АНО приел, че управлявайки МПС с посочения
рег. номер жалбоподателят е извършил нарушение по ЗДвП, както и не
ставало ясно какъв автомобил е управлявал, тъй като посочения в АУАН не
съответствал на посочения в НП такъв. С това било нарушено правото му на
защита, тъй като не знаел за какво е бил наказан. Посочената в НП правна
квалификация не била правилна и не съответствала на установената в АУАН.
Освен това, в нарушение на чл.53 ЗАНН, в НП липсвала преценка на АНО
дали не се касае за маловажен случай по смисъла на чл.28 ЗАНН. Въз основа
на всички изложени в жалбата доводи се иска съда да отмени изцяло
атакуваното наказателно постановление на Началник Група в ОД на МВР-
1
Хасково, Сектор „Пътна полиция“, и да присъди на жалбоподателя разноски
по делото.
В съдебно заседание пред Районен съд– Хасково, жалбоподателят- редовно
призован, не се явява. Представлява се от упълномощения от него
процесуален представител, който заявява, че поддържа подадената жалба и
излага съображения по същество в рамките на посочените в жалбата доводи.
Моли за отмяна на наказателното постановление и присъждане на разноски в
полза на жалбоподателя.
Административно-наказващият орган– Началник Група в ОД-МВР-
Хасково, Сектор „Пътна полиция“ – Хасково- редовно призован, не се явява и
не изпраща представител по делото. В съпроводителното писмо за
представяне на административно-наказателната преписка изразява становище
по жалбата и моли наведените с нея доводи да не бъдат вземани предвид, като
същата бъде оставена без уважение. При условията на евентуалност отправя и
възражение за прекомерност на претендираните от другата страна разноски за
адвокатско възнаграждение.
Съдът като взе предвид данните по делото, намира че жалбата е
подадена в законоустановения срок пред компетентен орган да я разгледа,
срещу подлежащ на обжалване акт и от лице, легитимирано да атакува
наказателното постановление, поради което е процесуално допустима. Видно
от приложената по делото разпечатка от АИС– АНД, НП е връчено чрез ССЕВ
на 05.06.2025г., а жалбата против него е постъпила на 18.06.2025г.- видно от
поставения входящ номер – т.е. в законоустановения 14- дневен срок.
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по
основателността й и след като се запозна и прецени събраните доказателства
при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление,
намира за установено следното:
На 14.05.2025г. св.А. О. Ч., заемащ длъжността „младши автоконтрольор“ при
Сектор „ПП“-Хасково, заедно с колегата му А. К. А., изпълнявали служебните
си задължения, като осъществявали контрол над движещите се МПС в района
на бул.„България“ в гр.Хасково, до Първа поликлиника. Около 13:59 часа те
забелязали движещ се в посока бул.„Васил Левски“ товарен автомобил „Форд
Транзит“ с рег. № ****, чийто водач управлява автомобила без поставен
обезопасителен колан. Полицейските служители спрели автомобила за
проверка. В хода на проверката установили, че водач на автомобила е
настоящият жалбоподател А. М. И. и констатирали, че същият не е сложил
предпазен колан. За констатираното нарушение, същият ден св.Ч. на място, в
присъствие на проверявания водач и на свидетеля А. А., съставил Акт за
установяване на административно нарушение серия GA №4069702, в който
актосъставителят описал констатациите от проверката, като описал
нарушение– когато е в движение водача не използва обезопасителен колан, а
като нарушена била вписана разпоредбата на чл.137А, ал.1 от ЗДвП. В АУАН
било вписано също, че се съставя против А. М. И. „…като водач на товарен
автомобил „Форд Транзит Конект“…, рег. *******“, а по-надолу, в
обстоятелствената част на АУАН, като управляван автомобил бил изписан:
„ФОРД Транзит“ с рег. номер ********“. Жалбоподателят А. М. И. подписал
АУАН без възражения, като бил уведомен за правото да подаде възражения в
7– дневен срок от връчване на акта.
Възражения срещу съставения АУАН не са постъпили и допълнително в
2
рамките на законоустановения срок от връчването му, осъществено на дата
14.05.2025г., според отразеното в приложената разписка.
На 02.06.2025г. е издадено атакуваното НП с № ***************, като при
издаването му, административно-наказващият орган е възприел изцяло
описаната фактическа обстановка в АУАН, чието съдържание е пренесено
дословно и в НП, с което за виновното нарушение на чл.137А, ал.1 от ЗДвП, на
основание чл.53 от ЗАНН и чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП, на водача му е
наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 50 лева, а на
основание Наредба № ******* от 17.12.2012г. на МВР са му отнети общо 10
точки.
Изложената дотук фактическа обстановка е категорично установена от
представените по делото писмени доказателства, съдържащи се в
административно- наказателната преписка, както и от показанията на
разпитания в хода на делото свидетел А. О. Ч.. Съдът кредитира изцяло
показанията му относно фактите, възприети от него при извършването на
процесната проверка– пряко, включително по въпроса относно авторството на
деянието и конкретно относно факта на управление на МПС от страна на
жалбоподателя без поставен обезопасителен колан, с който автомобила е
оборудван. Дава се вяра на показанията на този свидетел и относно
възприетите от него факти, касаещи процедурата по съставяне на акта за
установяване на административно нарушение като логически последователни
и вътрешно безпротиворечиви.
При така установените факти съдът намира от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл.137а, ал.1 от ЗДвП, водачите и пътниците в
моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са
в движение, използват обезопасителните колани, с които моторните превозни
средства са оборудвани. По силата на актуалната към момента на извършване
на деянието разпоредба на чл.183, ал.4, т.7 от ЗДвП, водач, който не изпълнява
задължението за използване на предпазен колан или носене на каска или
превозва пътник, който не изпълнява задължението за използване на
предпазен колан или носене на каска, се наказва с глоба 50 лв.
Следователно деянието, за което на жалбоподателя е наложено
административно наказание е обявено от закона за наказуемо.
В конкретния случай, не са допуснати нарушения на чл.40 от ЗАНН, във
връзка с действията по съставянето на акта за установяване на
административно нарушение и връчването му на жалбоподателя. На същия е
осигурена възможност да се запознае с неговото съдържание, както и да
направи възражения по него. Съставеният акт за установяване на
административно нарушение отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН
относно необходимото съдържание, като деянието е описано в достатъчна
степен ясно откъм характеризиращите го от обективна страна признаци, по
начин да бъде обезпечено правото на защита на жалбоподателя така, че да
разбере всички факти от състава на нарушението, за което е привлечен към
административно наказателна отговорност, за да може да организира
защитата си. Ясно е посочено, че водачът управлява МПС, като не е поставил
обезопасителен колан, с който автомобила е оборудван.
Едно от основните оплаквания в жалбата за незаконосъобразност е
свързано с изписването на регистрационния номер на автомобила, посочен в
АУАН като управляван от жалбоподателя, а именно - разликата в изписания в
3
обстоятелствената част рег.№ „********“ и изписания по– горе в
съдържанието на АУАН рег. *******, която според жалбоподателя води до
ограничаване на правото му на защита. Действително, от прочита на АУАН, а
и на НП, се констатира такава разлика, но в случая очевидно се касае за
техническа грешка при изписване на регистрационния номер на процесното
МПС, като към рег. № ******** е допуснато допълнително изписване и на
буквата „Х“. Както се установи и от кредитираните като достоверни
показания на актосъставителя св.Ч., се касае именно за техническа грешка,
допусната при пренасяне на данните за управляваното от жалбоподателя МПС
в служебния таблет, използван от полицейските служители, изразяваща се в
автоматично изписване на буквата „Х“ към регистрационния номер на МПС
по подразбиране, доколкото осъществявайки контрол в района на гр.Хасково, в
същия обичайно са въвеждани данни за МПС с регистрационен номер,
започващ с буквата „Х“ /като Хасково/ в служебната база данни.
Действително, неотстранявайки автоматично изписаната буква „Х“, е
допуснато погрешно изписване на регистрационния номер на процесното
МПС, което представлява техническа грешка при отпечатване на хартиен
носител на АУАН от служебното електронно устройство. Дори да се касае за
техническа грешка обаче, законодателят не е предвидил такъв институт в
ЗАНН и липсват изрични правила за отстраняването на такива грешки в
съдържанието на АУАН, респ. – в НП, доколкото съдържанието му е дословно
пренесено и в съдържанието на издаденото НП. Доколкото всяко отклонение
от императивните разпоредби на ЗАНН е процесуално нарушение,
неправилното изписване на съществен елемент от обективната страна на
административното нарушение, а оттам и внасянето на яснота относно
действителната воля на АНО, съставлява такова. С оглед целите на
настоящото производство от решаващо значение за извода дали така
допуснатото нарушение е съществено, дали е довело то до ограничаване
възможността на жалбоподателя пълноценно да реализира правата си в
производството и до накърняване правото му на защита, съдът намира, че
отговорът на този въпрос е отрицателен и описаното по-горе нарушение не
представлява съществено процесуално такова. Както се отбеляза и по-горе,
погрешното изписване касае изписване на една буква в повече към
регистрационния номер на процесното МПС, а не до съществена промяна и до
генериране на съвсем нов и различен регистрационен номер, което да доведе
до извод, че се касае за съвсем друго МПС. Че се касае за същото МПС е
съвсем очевидно и подразбиращо се в светлината на установените правила за
образуване на регистрационните номера като система за идентификация на
МПС, където първите две букви представляват буквен областен код и указват
областта, в която е регистриран автомобилът. В този смисъл, изначално ясно е, още
повече за всеки правоспособен водач, какъвто е и жалбоподателят, че не би могъл
да съществува подобен на изписания код „ХСВ“ – както като комбинация от три
букви, а така и като буквен областен код за регистрирано в България МПС, а се
касае именно за техническа грешка с погрешно допълнително изписана буква „Х“
към регистрационния номер на процесното МПС, което става ясно и от изписания
по-горе в съдържанието на АУАН и на НП рег. № на автомобила. Още повече,
извън допълнително изписаната буква „Х“, останалите цифри и букви съответстват
на тези от рег.номер на автомобила на жалбоподателя, поради което и заради
несъответстващ един от общо 8 или 9 символа не може да се приеме, че променя
изцяло индивидуализацията на управляваното МПС.
С оглед изложеното, за съда, а и за жалбоподателя, не би могло да възникне
съмнение и е налице яснота относно действителната воля на актосъставителя,
4
респ. – на АНО, при управление на кое точно МПС твърди да е извършено
нарушението, за което се ангажира административно наказателната отговорност на
жалбоподателя. Ето защо съдът счита, че липсва допуснато съществено
процесуално нарушение, довело до ограничаване правото на защита на
жалбоподателя при съставяне на АУАН и издаване на НП, което да даде основание
за отмяна на санкционния акт.
На следващо място, обжалваното наказателно постановление е издадено
от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия и при спазване на
предвидения в ЗАНН преклузивен срок за издаване на НП. При издаването му
са спазени формата и редът за издаване на НП, по съдържанието си същото
отговаря на изискванията на чл.57 от ЗАНН, установяваща изискуемите
реквизити, в това число и на изискването да съдържа достатъчна
конкретизация на датата и мястото на извършване на деянието. Посочена е
нарушената разпоредба на закона, налице е словесно изброяване на всеки от
обективните признаци на фактическия състав на административното
нарушение, безпротиворечиво сочещи на съответната нарушена хипотеза от
посочения като нарушен текст от закона, поради което и не е налице никакво
съмнение относно реалната воля на наказващия орган и за това за какво точно
нарушение налага процесната санкция на нарушителя.
Неоснователно се явява възражението на жалбоподателя, че АНО не е
обсъдил и преценил възможността за приложение на чл.28 от ЗАНН. Съдът не
споделя направените в жалбата възражения за липса на направена преценка от
АНО относно наличието на маловажен или малозначителен случай в
разглежданото административно наказателно производство, доколкото
липсата на изрично отбелязване на това обстоятелство в санкционния акт не
изключва наличието му. Що се касае до наличието или не на маловажност на
случая, следва да се посочи, че с оглед данните по делото деянието не се
характеризира с липса на обществена опасност, напротив - същото
представлява сериозна обществена опасност, тъй като увеличава риска от
тежки наранявания или смърт при пътни произшествия и именно поради този
факт законодателят е предвидил съответния състав на административно
нарушение и съответната административна санкция при осъществяването му.
И като цяло констатираното административно нарушение не се отличава със
значително по-ниска обществена опасност на деянието и на дееца от
останалите такива случаи, за да бъде приета малозначителност на случая.
От материалноправна страна съдът намира за безспорно доказано
осъществяването на административното нарушение по чл.137А, ал.1 от ЗДвП.
От свидетелските показания се установи, че на посочените в АУАН и
наказателното постановление дата и място, водачът А. И. е управлявал
посоченото МПС без да използва обезопасителен колан, с който МПС е
оборудвано. Свидетелят Ч. заявява в показанията си, че са спрели автомобила
за проверка, защото са забелязали по време на приближаването му, че водачът
е без поставен обезопасителен колан, което било и причината, за да го спрат.
Полицейските служители са възприели ставащото в светлата част на
денонощието, били са на разстояние от автомобила на жалбоподателя, което
им позволява правилно и без съмнение да видят и възприемат извършването
на посоченото в АУАН и НП нарушение. Показанията на свидетеля са
логични, последователни, без вътрешни противоречия, дадени са от
полицейски служител- възприел станалото в рамките на изпълняваните
служебни правомощия и задължения, чието внимание е било насочено именно
в тази насока, поради което и съдът ги възприе и кредитира като достоверни.
5
По делото не се представиха доказателства, сочещи противното или внасящи
основателни и подкрепени с доказателства съмнения в установеното.
Констатациите, описани в АУАН, в последствие пренесени и в издаденото
наказателно постановление съответстват на изписаните разпоредби на ЗДвП,
които водачът е нарушил и на изяснената в съдебно заседание фактическа
обстановка. Изложеното обосновава извод за осъществяване от обективна
страна признаците на състава на административно нарушение по чл. 137А, ал.
1 от ЗДвП, като деянието е правилно квалифицирано от административно-
наказващия орган. Същото е извършено виновно от дееца при наличието на
пряк умисъл, тъй като той е съзнавал общественоопасния му характер и като
правоспособен водач е следвало да изпълни задължението си, предвидено в
разпоредбата на чл.137А, ал.1 от ЗДвП, чиито адресат се явява и не попада в
категориите, за които е предвидено изключение по чл.137А, ал.2 от ЗДвП. От
събрания доказателствен материал се установи от субективна страна
умисълът за извършване на административното нарушение, каквато е
единствено възможната в случая форма на вина. Освен това, изискването е
ползването на обезопасителен колан да става при упражняване на правно –
регламентираната дейност по управление на МПС, по време на която именно,
неизпълнението на това задължение е било констатирано и установено от
контролните органи и водачът е съзнавал нейното осъществяване.
Предвид изложеното, в съответствие с материалния и процесуалния
закон е ангажирана отговорността на жалбоподателя на основание цитираните
по - горе разпоредби. Законодателят не е предвидил възможност за
съобразяване на размера на предвиденото наказание „Глоба“, като размерът
му съответства на материалния закон и предвидено в приложимата
санкционна разпоредба. Съобразно разпоредбата на чл.6, т.18 от Наредба №
******* от 17.12.2012г. на МВР, за неизпълнение на задължението за
използване на предпазен колан или носене на каска се отнемат от нарушителя
10 контролни точки- колкото са отнети и на жалбоподателя А. И., като и в тази
част издаденото наказателно постановление не страда от пороци.
В обобщение, по изложените по – горе съображения, подадената жалба
се явява неоснователна, поради което атакуваното с нея наказателно
постановление, като правилно и законосъобразно е необходимо да бъде
потвърдено от съда.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №*************** от
02.06.2025г. на Началник група в ОДМВР - Хасково, Сектор „Пътна полиция“
– Хасково, с което на А. М. И., ЕГН:**********, от гр.Хасково, ул.********,
********, за това, че на 14.05.2025г. в 13:59 часа, в гр.Хасково, на
бул.“България“ до Първа поликлиника, в посока към бул.“Васил Левски“,
управлява товарен автомобил „Форд Транзит Конект“ с рег. № ****, като по
време на движение водача не използва обезопасителен колан, с който
автомобила е оборудван, с което за виновното нарушение на чл.137А, ал.1 от
ЗДвП, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП му е
наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 50 лева, а на
основание Наредба № ******* от 17.12.2012г. на МВР са му отнети общо 10
6
точки – като законосъобразно.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Хасково в
14 – дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Хасково:/п/не се чете.
Вярно с оригинала!
Секретар:П.М
7