РЕШЕНИЕ №
ІІ- 260181
09.05.2022, гр.Бургас
В ИМЕТО
НА НАРОДА
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, втори въззивен граждански състав,
в открито заседание на дванадесети април през две хиляди, двадесет и
втора година в
състав:
Председател:
Росица Темелкова
Членове: Албена Зъбова-Кочовска
Таня Русева-Маркова
При секретаря : Стойка Вълкова
като разгледа докладваното от
съдията Зъбова в.гр.дело №
1237/2020г. по описа на съда и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по
реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба
вх.№ 1322/16.03.2020г. на Поморийски РС, подадена от ГД “Пожарна безопасност и защита на населението“- МВР, чрез процесуален
представител юрисконсулт Татяна Стойкова, с адрес на призоваване: гр.Бургас,
ул.“Александър Велики“ № 37Б, против Решение № 34/ 24.02.2020г.
постановено по гр.д. № 759/2019г. по описа на РС- Поморие- втори граждански
състав, с което съдът е уважил обективно кумулативно съединените осъдителни
искове на С.И.А. с ЕГН: **********, с адрес: *** и съдебен адрес:гр.Бургас,
ул.“Шейново“ №50,ет.3, ап.ляв- кантора на адв. Р.Цветкова, за заплащане на
сумата 1707,20 лв., представляваща
допълнително трудово възнаграждение (ДТВ) за положен извънреден труд от 245,11часа в периода 01.10.2016г. - 30.09.2019г., което не
му е изплатено, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
завеждане на исковата молба(21.10. 19г.), до окончателното изплащане, както и мораторна лихва върху всяка забавена
главница от датата на забава, до завеждане на исковата молба(за периода от
30.01.17г. до 21.10.19г.), в размер на 226,13
лв., като въззивникът е осъден да заплати на въззиваемия направените
съдебно-деловодни разноски, а в
полза на съда–дължимата д.т. и разноски за експертиза.
Въззивникът
изразява недоволство от първоинстанционното решение, тъй като е неправилно и
необосновано, постановено в нарушение на материалния закон. Моли за отмяната му
и произнасяне по същество, при отхвърляне на заявените претенции.
Твърди, че решението е
постановено при неправилно тълкуване и
прилагане на нормативната уредба, уреждаща полагането, отчитането и заплащането
на нощен труд от държавни служители, чиито служебни правоотношения са уредени
от Закона за министерството на вътрешните работи (ЗМВР- обн. ДВ бр.53 от 27 юни
2014 г.).
Намира за неправилен
извода на първата инстанция за субсидиарно прилагане на Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата(НСОРЗ), приета с ПМС № 4 на МС
от 17.01.2007 г. Счита за неприложима
общата уредба на трудовите правоотношения към служебните правоотношения на
държавните служители, назначени по чл.142, ал.1, т.1 ЗМВР - държавни служители
- полицейски органи и органи по пожарна безопасност и защита на населението,
какъвто е ищецът. Поддържа, че видът и
условията за заплащане на възнаграждения, натурални престации и работното време
на държавните служители в МВР са предмет на подробна уредба в гл. XV, раздел VI
и VII от специалния ЗМВР от 2006 г./отм/ и гл. VII, раздел VI и VII ЗМВР от
2014 г. /обн. ДВ бр.53 от 27 юни 2014 г., последно изм. и доп. ДВ бр.58 от 23
Юли 2019г/.
Обосновава от собствен анализ на правната
уредба (действаща и отменена), че изброяването на видовете възнаграждения е изчерпателно. Иначе ще е безсмислено в ЗМВР
от 2006г.(отм.) да се включва възнаграждение за извънреден труд без посочен
размер, ако то се дължи по силата на КТ или ЗДСл и би било излишно прибавянето
в ЗМВР от 2014 г. на възнаграждение за труд през нощта, в почивни и празнични
дни и време на разположение, ако те произтичат от нормите на КТ или ЗДСл.
Счита чл.202, ал.5 от ЗМВР-2006г.(отм.)ясно сочещ желанието на законодателя да лиши служителите от
МВР от ДТВ, определени в други нормативни актове извън насочените специално към
тяхната работа, като дава възможност нов вид ДТВ да се предвиди „със закон или
акт на МС“, но само ако тези нормативни актове са специални.
За сходно сочи и положението с отчитането на
работното време и възнаграждението за извънреден труд. Приложението на общите
правила по ЗДСл (съответно КТ и актовете по прилагането им) счита за отклонено с
чл.211, ал.7 от ЗМВР-2006 и чл.187, ал.9 от ЗМВР-2014 г., делегиращи на
министъра на вътрешните работи издаването на особен подзаконов нормативен акт
за тези отношения. Нарочната уредба на видовете допълнителни възнаграждения и размера
им, изключвали субсидиарното прилагане на КТ, ЗДСл и актовете, към които
препращат. Освен това в ЗМВР-2014 препращането към Кодекса на труда (вж.чл. 39
от Указ № 883 за прилагане на Закона за нормативните актове, обн. ДВ бр. 39 от
1974 г.; изм. и доп., бр. 46 от 2007 г.) било конкретно само в следните норми:
чл.142, ал.5; чл.159, ал.2; чл.175, ал.2; чл. 180, ал.1; чл.188, ал.2; чл.190 и
чл.245, ал.2. Относно реда на полагане,
отчитане и заплащане на нощен или извънреден труд на служебните правоотношения-изрично
уредени в ЗМВР- нямало препращане към КТ.
Счита, че за процесния
период не е действала Наредба №8121з-407/11.08.2014г. била е вече отменена. В
нейно приложение и в несъответствие със ЗМВР за около девет месеца е било
извършвано преизчисление на часовете положен нощен труд към дневния, но това е
било поправено с Наредба №8121з-592/25.05.15г. и същият подход е възприет след
отмяната й при създаването на Наредба №8121з- 776/29.07. 2016г, в сила от
02.08.2016г. С § 4 от нея се отменя Наредба №8121з-407/14г.Счита, че
чл.187,ал.3 от ЗМВР определя продължителността на нощния труд от 8 часа, а не
от 7, както е за работещите по трудово правоотношение, поради което
коефициентът на съотношение между дневен и нощен труд е единица и не налага преизчисляването му в дневен, т.е. чл.9, ал.2
от НСОРЗ и визираният в нея коефициент не намира приложение по казуса. Нощният
труд само се заплаща по 0,25лв. на час, съобразно Заповед на Министъра на МВР
№8121з-791/28.10.2014г.
В подкрепа на становището, че
трансформирането на нощния труд в дневен не е необходимо, се позовава също на
докладна записка от 30.04.15г., подготвена от дирекция „Правно-нормативна
дейност“ в МВР, представена като доказателство по делото, на съдебна практика в този
смисъл и на писмена правна консултация на проф. Васил Мръчков относно
прилагането на чл.187, ал.1 във вр.с ал.З от ЗМВР и Наредба №
8121з-776/29.07.2016г. за реда за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режима за дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в МВР във връзка с полагане на нощен труд от държавните служители по
чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР и преобразуване
на положените часове нощен труд в дневен.
Счита за необоснован извода на
първата инстанция, че при преизчисляване на положените от служителите в МВР
часове нощен труд в дневен, на ищеца се дължи заплащане на извънреден труд, макар
заявената в исковата молба претенция да касае време,попадащо в рамките на
24-часовите му дежурства.Превръщането на
нощните часове в дневни, съгласно НСОРЗ, имало друга цел- увеличеното заплащане
на нощния труд, а не заплащане на извънреден труд.Последният
ще е налице само, ако се работи извън установеното време, а преизчисляването на
нощните часове в дневни по отношение на лицата в МВР би дерогирало нормата на
чл.187, ал.3 ЗМВР, регламентираща специална 8-часова продължителност на нощния им
труд. Даже при прилагане на общите трудови норми било недопустимо изчисляването
на часовете нощен труд с коефициент 1,143 да служи за генериране на извънреден
труд. Цитира съдебна практика в подкрепа
на становището си.
Твърди, че
ако съдът приеме получените допълнителни часове от преизчисляването на нощния труд в дневен да
се заплащат като извънреден труд, това би поставило в по-неблагоприятно
положение работещите по трудови правоотношения, спрямо лицата, чиито
правоотношения са регламентирани от ЗМВР, защото чл.8 и чл.9,ал.2 от НСОРЗ
предвиждат при сумирано изчисляване на работното време освен преизчисление на
нощните часове в дневни според горния коефициент, за същите часове да се
заплаща ДТВ за нощен труд, но не и извънреден. Освен това намира, че по този
начин, чрез неприложим за материята подзаконов акт, недопустимо и в
противоречие с принципа за йерархия на нормативните актове, ще се дерогира
действието на специалната законова норма чл.187, ал.3 от ЗМВР, регламентираща
8-часовата продължителност на нощния труд за лицата, работещи в системата на
МВР на смени.
Счита, че
не е налице и празнота в специалната нормативна уредба, относима към
служебното правоотношение на ищеца, чиито елементи са уредени от ЗМВР и
подзаконовата нормативна уредба по неговото прилагане.
Поддържа, че има разминаване между
исковата претенция и предмета на възложената в първа инстанция съдебна
експертиза. В отговора на исковата молба ответникът бил възразил на третия, поставен към експертизата въпрос,
като неправилно формулиран, т.к. евентуалното преизчисляване на часовете
положен нощен труд в дневни не формира часове извънреден труд- той не е положен
извън рамките на редовното работно
време. Освен това поставеният втори въпрос „...за всички отчетени периоди колко
часа нощен труд е положил ищецът, както и общо колко часа нощен труд е положил
ищеца за целия процесен период?...“ не е изпълнен от вещото лице така, както е
зададен. Извършената експертиза сочела колко е общият брой часове, положен от
ищеца нощен труд, без да държи сметка, че той е по-голям от този, който е
положен по графиците за дежурства.
Твърди, че държавните служители, работещи на
смени полагат три вида нощен труд: по график в рамките на месечната
норма, който се заплаща по 0,25лв. за всеки отработен час; по график над
рамките на месечната норма, за който се заплаща ДТВ за извънреден труд и такъв извън график, по заповед- при
извънредни ситуации, отчитан и заплащан също като извънреден труд.При третия
вид, ако е положен като нощен, се заплащало и ДТВ от 0,25лв. на час.
Сочи, че съдебната експертиза по
делото не отчитала тези обстоятелства, а във ведомостите бил начислен нощен труд и от трите групи. Следователно съдът бил приел
като доказателство на доверие СИЕ, изградена на две недоказани в хода на делото
твърдения: че положеният от работещите на сменен режим нощен труд подлежи на
преизчисляване с коефициент 1,143 и, че часовете нощен труд, получени чрез
умножаване на количеството на изработените такива с коефициент 0,143,
представляват извънреден труд и за тях се дължи съответното ДТВ.
По отношение на
претенцията за лихви се поддържа изнесеното в отговора на исковата молба
становище, че тя има акцесорен характер и пряко зависи от дължимостта на
главницата, която в случая е неоснователна. Следователно и тази за лихви е
такава.
Страната не прави доказателствени искания във
въззива, дири разноски за двете съдебни инстанции и юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер. Направила е искане за спиране на
производството по делото, до
произнасянето на ВКС по ТД №1/20г., оставено без уважение от въззивния съд с
определението, проверяващо допустимостта на производството по въззивната жалба.
Страната е поискала в случай, че съдът не отхвърли заявените искове, да вземе предвид, че през периода 01.01.2018г. -17.07.2018г. трудът на
работещите по КТ при сумирано изчисляване на работното време, е отчитан без
превръщане на нощните часове в дневни, според редакцията на чл.9г от НСОРЗ. Прави възражение за прекомерност на
заплатеното адвокатско възнаграждение.Иска намаляването му до минималния по НМРАВ
размер.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК по делото е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваем С.А., оспорващ
я като неоснователна. Решението счита за правилно и обосновано, моли да бъде
потвърдено.
Поддържа мотивите на
първоинстанционния съд, обуславящи уважаването на заявените осъдителни искове.
След направен подробен анализ на нормативната уредба, касаеща спора,
включително в приложе-ние на общностното право на ЕС, поддържа становището, че
специалната нормативна уредба на отношенията на служителите на МВР при
полагането на нощен труд не съдържа забрана за преизчисляване на отработените
часове нощен труд в дневен. В нея има празнота, налагаща субсидиарно приложение
на НСОРЗ.Счита, че за тези часове нощен труд е приложимо преобразуването в
дневен с коефициент 1,143, който е бил възприет и от отменената Наредба
№8121з-407/11.08.14г. на МВР, макар формулиран по друг математически начин,
т.е. законодателят бил възприел подхода,
установен в КТ и в НСОРЗ. Посочените общи нормативни актове били приложими по
аналогия и по отношение на лицата в служебно правоотношение в МВР, т.к.
Конституцията на Република България утвърждава като основно достижение на
социалната държава правото на труд и
изрично прогласява гаранции за пълноценното му реализиране.Прогласено и
гарантирано от основния ни закон е и равенството на полагащите наемен труд
лица. Сочи, че наредбите на МВР, действали в процесния период, не предвиждат
нормална продължителност на нощния труд в часове, а само определят максимално
допустимия им брой - 8 часа за 24 часов период. Счита, че разпоредбите на чл.8
и чл.9, ал.2 от НСОРЗ се прилагат едновременно, т.е. при сумирано изчисляване
на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1.143 и за
същите тези часове се заплаща ДТВ за нощен труд.
Отчита липса на спор за
конкретни периоди и/или конкретни
размери на всеки един от кумулативно съединените искове, включително и след
направеното изменение на претенциите на основание чл.214, ал.1 от ГПК. Не
ангажира доказателства пред настоящия съд и дири разноски за въззивната
инстанция.
Според проверката по чл.267 от ГПК, въззивната жалба е редовна и допустима, а
служебната проверка по чл.269 от ГПК сочи обжалваното решение за валидно и
допустимо.
По съществото на спора, с оглед въведените пред въззивния съд оплаквания
за неправилност на съдебното решение, при съвкупна преценка на събраните по
делото доказателства и в приложение на закона, съдът приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Предявените искове са с пр.основание чл.178, ал.1, т.3, вр. чл.187, ал.5,
т.2 ЗМВР/ в актуалната за исковия период редакция /и чл.86 ЗЗД.
Производството
по гр.д.№759/2019г.по описа на Поморийски районен съд е образувано по исковата
молба на С.А. против ГДПБЗН-МВР, с която са заявени обективно кумулативно
съединени осъдителни искове за заплащане, съгласно приетото изменение на иска в
съдебно заседание от 04.02.2020г., на сумата от 1707.20 лв., представляваща ДТВ
за положен извънреден труд от 245. 11 часа за периода от 01.10.2016г. до
30.09.2019г., получен в резултат на преизчисляване на положения нощен труд с
коефициент 1. 143, както и сумата 226.13лв., представляваща мораторна лихва за
забава върху дължимите от ответника суми от датата на възникване на
задължението за плащане, до предявяване на иска, ведно със законната лихва от
датата на депозиране на исковата молба в съда, до окончателното изплащане на
задължението.
Ищецът обосновава
претенциите си с твърдението, че в периода от 01.10.2016г. до 30.09.2019г. е
полагал труд при 24-часови работни смени, предварително определени с график за
всеки месец, в качеството си на „началник дежурна смяна“ в Районна служба ПБЗН
– Поморие към РДПБЗН – Бургас. За посочения период ищецът бил положил нощен
труд, като преизчисляването му към дневен труд генерирало извънреден труд от
245 часа, който следвало да бъде допълнително заплатен от ответника. Последният
му дължал и мораторна лихва за забава върху главницата за периода от датата на
възникване на задължението за плащане, до предявяване на иска-20.10.2019г. и
после – до пълното изплащане на ДТВ. Развил е и правни съображения.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е оспорил исковете с
нарочен писмен отговор. Изложил е съображенията, че в процесния период ищецът
бил в служебно правоотношение с МВР и е полагал труд на смени по график. По
отношение на държавните служители приложение намирали специалните разпоредби на
чл. 187 и следващите от ЗМВР и Наредба №8121з-776
от 29.07.16г. на МВР, в сила от 02.08.16г., които определяли 8 часова
продължителност на нощния труд на лицата, заети в системата на МВР. Счита, че
няма основание за прилагане на общото законодателство- конкретно на правилата
за отчитане и заплащане на труда на ищеца, съобразно НСОРЗ, към повдигнатия за
разрешаване казус.Счита за ненужно да се извършва превръщане на нощния труд в
дневен, т.к. в случая съотношението
между двете величини е единица-положеният труд е в рамките на
предвидената в специалния закон ЗМВР 8-часова продължителност в рамките на денонощието,
поради което не е налице положен извънреден труд. За отработените през нощта
работни часове се дължало само ДТВ по 0,25 лв. на час, според Заповед
№8121з-791/28.10. 2014г. на МВР.Действието на Наредба №8121з-407/11.08.14г. на
МВР, визираща подобно преизчисляване на отработено време било отменено и тя не се
е прилагала за процесния по делото период.Счита претенцията за изцяло
неоснователна и цитира съдебна практика в подкрепа на становището си. Намира за
неоснователна и претенцията за законна лихва за забава върху главницата, поради
неоснователност на главния иск за заплащане на извънреден труд, на който този за
лихвата е акцесорен.
Първоинстанционният съд е счел заявените искове за
основателни и с обжалваното решение е осъдил ответника да заплати на ищеца
всички претендирани суми, отхвърляйки като необосновани всички възражения за
недължимост на претендираните главница и лихви за горепосочените времеви
периоди.Присъдил е и държавни такси и разноски за производството.
Въззивният съд изцяло
споделя този краен правен извод на районния съд по спора и го обосновава така:
Фактическата
обстановка по делото е изяснена от първата инстанция на база събраните
доказателства и не е предмет на спор. Възраженията в жалбата срещу изслушаната
пред районния съд съдебна експертиза, настоящият съдебен състав не счита за
оспорващи констатациите на вещото лице по фактите, още повече, че заключението
е било прието без възражения от страна на ответника за допусната неправилност
на изчисленията, за проявена некомпетентност или пристрастност от вещото лице,
респективно за неяснота, непълнота на отговорите или необоснованост на
изводите. Няма и искане за назначаване на повторна експертиза, нито са поставяни нови задачи на вещото лице в
първа или настояща инстанции.В молбата на ГДПБЗН-МВР от 31.01.20г. до РС
заключението е оспорено като „извършено на несъществуващо правно основание“, т.е.
възражението е по приложението на правото. Затова въззивният съд изцяло
съобразява установеното от първостепенния съд, а именно, че между страните е
съществувало служебно правоотноше-ние, по силата на което ищецът е полагал труд
като „началник дежурна смяна“ в Районна служба ПБЗН – Поморие към РДПБЗН –
Бургас при Главна дирекция ПБЗН МВР в процесния период. Предвид характера на
заеманата от ищеца длъжност, той е полагал труд и през нощта /за времето от 22.
00 часа до 06. 00 часа/, съгласно утвърдени графици, а отработеното от него работно
време се е изчислявало сумирано.
Извършената
пред първа инстанция съдебно-счетоводна експертиза (л. 208 – 213-дело РС)
установява, че за исковия период от 01.10.2016 г. до 30.09.2019 г., ищецът е
работил на смени, като е положил нощен труд за времето от 22 часа до 6. 00 часа,
от общо 1714 часа. След превръщането им от нощен труд в дневни часове, с
приложен коефициент 1. 143, се получават отработени общо 1959.11 часа. Разликата
между преизчисления с коефициент нощен труд и отчетения от работодателя такъв за
целия процесен период, е 245.11 часа,
които не са заплатени на ищеца като извънреден труд. ДТВ за извънреден труд върху тази разлика е изчислено от вещото лице(Н.Карчева)на
1707.20лв. Според изчисленията на експерта, мораторната лихва за забава върху главницата
от 1707.20лв. за периода от момента, когато сумата е станала изискуема, до
датата на образуване на делото – 21.10.2019 г., възлиза на 226.13 лв.
По правните изводи:
Спорът по делото е изцяло правен и касае правилното
приложение на материалния закон, т.к. служебното правоотношение между страните
предвид естеството му се урежда от ЗМВР и подзаконовите нормативни актове по
неговото приложение, издадени в тази връзка от министъра на вътрешните работи
за отчитането и заплащането на труда, положен от служителите на подчинение на
това министерство, а претенцията на ищеца почива на правни норми от трудовото
законодателство, явяващо се общо за специалната материя на служебните отношения
в МВР, поради което и неприложимо според ответника за обсъждания казус. Според
него НСОРЗ била неприложима както поради липсата на непълнота в специалните
правни норми, която да бъде преодоляна при субсидиарно правоприлагане на общите
разпоредби, така и защото не е налице полагане на извънреден труд, подлежащ на
допълнително заплащане, нито са налице предпоставките по чл.9,ал.2 НСОРЗ за прилагане
на коефициента 1,143 за преизчисляване на положения нощен труд в дневен.
Въззивният
съд намира изнесените от жалбоподателя възражения за неоснователни.
Съгласно чл.176 от ЗМВР брутното
месечно възнаграждение на държавните служители се състои от основно месечно
възнаграждение и допълнителни възнаграждения, едно от които е за извънреден
труд /чл.178,ал.1,т.3 ЗМВР/. Нормалната продължителност на работното време
на държавните служители в МВР е 8 часа дневно,40 часа
седмично при 5-дневна работна седмица /чл.187,ал.1 ЗМВР, в редакцията преди
изменението с ДВ бр.60 от 2020г/.Работното време на държавните служители се
изчислява в работни дни –подневно ,а за работещите на 8- , 12- или 24-часови
смени- сумирано на тримесечие /чл.187,ал.3 ЗМВР в редакцията преди изменението
с ДВ бр.60 от 2020г /. Работата извън редовното работно време от 280 часа
годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70
часа на тримесечие –за служителите, работещи на смени, чрез заплащане с 50%
увеличение върху основното месечно възнаграждение /чл.187, ал.5, т.2, вр. ал.6 ЗМВР в редакцията преди изменението с ДВ бр.60 от 2020г/. Разпоредбата на
чл.143,ал.1 КТ съдържа дефиниция на понятието “извънреден труд“- това е трудът,
който се полага от работника, със знанието и без противопоставянето на
работодателя, извън установеното за него работно време. В чл.50а от ЗДСл е
посочено, че извънреден е трудът ,който се полага от държавния служител, извън
установеното за него работно време, освен в случаите на чл.50 ЗДСл, въз основа на мотивирана писмена
заповед на органа по назначаването.В ал.2 на същия законов текст е налице
препращане към КТ относно допустимостта,
продължителността, отчитането и заплащането на извънредния труд. При преценката
дали служителят/работникът е положил извънреден труд, се изхожда от нормалната
продължителност на работното време. Безспорно ищецът има качество „държавен
служител –полицейски орган“ по смисъла на чл.142,ал.1,т.1 от ЗМВР. Чл.187,ал.3
МВР, в редакцията преди изменението с ДВ бр.60 от 2020г., е предвидил, че при
работа на смени е възможно полагане на труд през нощта между 22 часа и 6
часа,като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период.
Анализът на тази разпоредба сочи, че
посочените 8 часа нощен труд са максимално допустимите, а не, че това е нормалната
продължителност на работното време през нощта.Това е така, тъй като
законодателят е използвал израза „средно 8 часа“ за всеки 24-часов период. Аргумент в подкрепа на това е , че
след изменението на ЗМВР, чл.187,ал.1/ДВ бр.60/2020г/ вече нормативно е
определена нормалната продължителност на работното време през нощта на 8 часа. Ето защо съдът не споделя тезата на въззивника, че нормалната
продължителност на работното време през нощта за държавните служители
–полицейски органи е 8 часа и е равна на нормалната продължителност на дневното
работно време, а счита, че в ЗМВР/ до изменението му през 2020г./ не е
фиксирана такава нормална продължителност на работното време през нощта. За процесния период са
действали две наредби на министъра на вътрешните работи - Наредба № 8121з-776/
29.07.2016г. и Наредба №
8121з-908/02.08.2018г., като само наредбата, действала в предходен период- от 2014г.- съдържа правило, че при сумирано отчитане на
отработеното време, общият брой часове нощен труд се умножава по коефициент
0,143, като полученото число се събира с общия брой отработени часове през
отчетния период. Следва да се отбележи, че редът и начинът на отчитане на
работното време, при сумирано такова, не е уреден в КТ, ЗМВР или ЗДСл, а е
предмет на подзаконова нормативна уредба. По отношение на работещите по
трудови правоотношения това става чрез
НСОРЗ и Наредбата за работното време, почивките и отпуските /НРВПО/.
Чл.9а, ал.4 от последната предвижда ,че когато се
полага нощен труд, сборът от работните часове по графика на работника или
служителя по ал. 3 се изчислява след превръщане на нощните часове в дневни за
смените с 4 и повече от 4 часа нощен труд, с коефициента по чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ. Съответно чл. 9г от НРВПО предвижда отработените часове от работника/
служителя, които в края на периода, за който е установено сумирано изчисляване
на работното време, са повече от часовете, определени съгласно чл. 9б, да се
отчитат за извънреден труд по реда на чл. 149 от КТ пред инспекцията по
труда. Нормата на чл.9г от НРВПО е в сила от 01.01.2018г., но разпоредбата на
чл.9,ал.2 от НСОРЗ е с това съдържание
от 2007г., когато е приета и не
следва да се изключва от приложение за работещите до приемане на изменението на
НРВПО. Съгласно чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ, при сумирано
изчисляване на работното време, нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и
нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за
съответното работно място. Тъй като според КТ нормалната продължителност на
дневното работно време е 8 часа, а на нощното- 7 часа, то съотношението между
двете величини формира коефициент 1,
143. Подзаконовите нормативни актове,
издадени на основание законовата делегация на чл.187,ал.9 от ЗМВР, с изключение
на наредбата от 2014г, не съдържат регламентация, аналогична на тази в
подзаконовите нормативни актове, издадени по КТ и по–конкретно НСОРЗ.С оглед на
коментираната по-горе липса на законова норма, уреждаща нормалната
продължителност на работното време през нощта за държавните служители, вкл.и
тези по чл.142,ал.1,т.1 ЗМВР, то настоящият състав намира, че за неуредените
случаи следва да се приложат разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи,
ако това отговаря на целта на акта-чл.46,ал.2 ЗНА.В случая става дума за
непълнота на законов акт, както изрично е посочено в цитираната разпоредба на Закона за нормативните актове.
След като е безспорно, че полицейските
служители са държавни служители, то за неуредените случаи в ЗМВР следва да се
приложи общият ЗДСл. Съгласно принципните разяснения,
дадени в т.23 на ТР №6/06.11.2013г на ОСГТК на ВКС, в МВР има служители,
назначени по трудови договори и такива по служебно правоотношение, като тези от
втората група са държавни служители по смисъла на ЗДСл и като общ, този закон намира субсидиарно
приложение по отношение на тях. Обратното би поставило в неравностойно
положение държавните служители в МВР по
отношение на другите държавни служители, а също и спрямо работниците и
служителите, работещи по трудови правоотношения. Макар в действащия ЗМВР да
няма законова делегация, препращаща към общия Закон за държавния служител
/подобно на пар.1а-нов –ДВ,бр.69/2008г,отм.-ДВ-бр.88/2010г от ДР на отменения
ЗМВР/, доколкото няма изрично уредено нещо друго, ЗДСл намира субсидиарно
приложение. Съобразно разпоредбата на чл.67,ал.3 от ЗДСл, минималните и максималните размери
на основните заплати по нива и степени за държавните служители, размерите на
допълнителните възнаграждения по ал. 7, т. 1 – 5, както и редът за получаването
им, се определят с наредба на Министерския съвет и не могат да бъдат по-ниски от
определените в трудовото законодателство.Чл.50а, ал.2 от ЗДСл също препраща към КТ, относно продължителността, отчитането и заплащането на извънредния труд.При
липсата на нормативно уредена нормална продължителност на работното време през
нощта за полицейските служители, следва да се приеме за такава посочената в
чл.140,ал.1 КТ -7 часа при 5-дневна работна седмица.В цитираните във въззивната
жалба на ответната страна наредби на министъра на вътрешните работи безспорно
липсва правило, съобразно което отработените часове нощен труд се превръщат в
дневни, при сумарно изчисляване на работното време.Тъй като размерите на
допълнителните възнаграждения не могат да бъдат по-ниски от определените в
трудовото законодателство и при липса на изрична уредба в наредбите на
министъра на вътрешните работи, при наличието на непълнота на същата, следва да
намери приложение Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата. Съгласно разпоредбата на чл.9,ал.2 от цитирания нормативен акт, при
сумирано изчисляване на работното време, нощните часове се превръщат в
дневни с коефициент, равен на
съотношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място, т.е.приложимият
коефициент е 1,143. Възприемането на обратното становище би поставило държавния
служител в системата на МВР в
неравностойно положение спрямо работниците по трудово правоотношение и другите
държавни служители, чийто правоотношения се регламентират от КТ и ЗДСл. При
трудово правоотношение и сумирано изчисляване на работно време, работодателят
отчита работното време на конкретния работник или служител в края на отчетния
период - в случая на тримесечие. В случай, че нормата работно време за този
период е надвишена, ще се отчете извънреден труд - часовете, получени над
определената норма часове (след превръщането на нощните часове в дневни по реда
на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ), са извънреден труд. Поради
това съдът намира за неоснователно възражението в жалбата, че НСОРЗ не намира
приложение по отношение на
държавните служители в МВР и, че
след превръщането на нощните часове в дневни,
не се кумулира извънреден труд.
Неоснователно е оплакването на въззивника, че в случая
следва да се съобразят цитираните в жалбата документи, даващи указание за
правилното тълкуване и прилагане на нормите, уреждащи отчитането и заплащането
на труда, полаган от служещите в системата на МВР. Представените по делото: докладна
записка от 30.04.15г., подготвена от дирекция „Правно-нормативна дейност“ в
МВР, писмото
от 2011г. на МТСП, цитираната от въззивника съдебна
практика и писмената правна консултация на проф. Васил Мръчков относно
прилагането на чл.187, ал.1 във вр.с ал.З от ЗМВР и Наредба №
8121з-776/29.07.2016г., не са задължителни за този съд, който обосновава по поставения спор друго
становище, а именно- изложеното по-горе такова. Освен това, за част от процесния период е налице и законодателно
изменение- чл.9а, ал.4 и чл.9г от НРВПО, което изключва изложената в писмото
теза.
Съдът намира, че следва да изложи мотиви във връзка
с решение на СЕС от 24.02.2022г по дело
С-262/20, образувано по преюдициално запитване, отправено от РС –Луковит. В
него е прието,че чл.8 и чл.12, буква а/ от Директива 2003/88ЕО не налагат да се
приема национална правна уредба, която да предвижда, че нормалната
продължителност на нощния труд за работници в публичния сектор е по-кратка от
нормалната продължителност на труда през деня.Съдът е приел,че във всички
случаи в полза на такива работници трябва да има други мерки за защита под
формата на продължителност на работното време, заплащане, обезщетения или
сходни придобивки, които да позволят да се компенсира особената тежест на
нощния труд.В националното законодателство изобщо не съществува до 2020г./вкл. през исковия
период/ норма, определяща нормалната продължителност на нощния труд на държавните служители в системата на МВР, така
че даденият отговор не променя становището на
настоящия състав.
От друга
страна, предвиденото заплащане на нощния труд от 0,25 лв. за
всеки отработен час и ободряващи
напитки, според съда, не може да компенсира особената тежест на нощния труд, по
смисъла вложен в решението на СЕС. Следва да се има предвид, че посочената
ставка е определена и в чл.8 от НСОРЗ и
работниците по трудово правоотношение също получават допълнително
възнаграждение в този размер за всеки
отработен част нощен труд, което води до извод,че в това отношение е налице равно третиране между държавните
служители в МВР и работещите по трудово правоотношение. Остава обаче различното
третиране на двете категории лица по
отношение на преобразуването на нощните часове в дневни.Това означава, че посоченото допълнително заплащане от 0,25 лв.
на час не съставлява компенсаторен
механизъм за служители в МВР по начин, различен от прилагания за работещите по трудово
правоотношение.Налага се извод за
липсата на такъв механизъм за гарантиране на защитата на здравето и
безопасността на служителите в МВР, с оглед по–голямата продължителност на нощния труд. Останалите посочени от въззивника придобивки- ранно пенсиониране, по-дълъг
платен годишен отпуск, допълнителни възнаграждения, определени със закон или
акт на МС и др., съдът не счита за
компенсиращи конкретно тежестта на полагания нощен труд.
По отношение на приетото от СЕС, че чл.20 и 31 от ХОПЕС допускат
определената в законодателството на държавата–членка нормална продължителност
на нощния труд от седем част за работниците от частния сектор да не се прилага
за работниците от публичния сектор, вкл. полицаи и пожарникари, ако такава
разлика в третирането се основава на обективен и разумен критерий, т.е. е
свързана с допустима от закона цел на посоченото законодателство и е съразмерна
с тази цел, следва отново да се има предвид, че до 2020г. няма определена
нормална продължителност на нощния труд за полицаите.Такава е определена
по-късно.Изложените доводи от въззивника
за специфичния характер на работа
на служителите в МВР, с което се обосновава различното им третиране, не могат
да бъдат възприети като обективен и разумен критерий, свързан с допустима от
закона цел за неприлагане на преобразуването на часовете положен нощен труд в дневен.Това е така, тъй
като посочените по-горе придобивки са
свързани именно със специфичния характер на длъжността.Показателно е също, че
до м.август 2016г. наредбите на министъра на МВР са предвиждали такова преобразуване и отпадането му след
този момент не е обосновано с никаква допустима от закона цел.Но дори да се
приеме,че такава е налице, както бе посочено по–горе, в полза на служителите в
МВР не са предвидени мерки за защита за компенсиране на особената тежест
на положения нощен труд.
Тъй като пред въззивния съд не е
пренесен спорът за размера на претендираното ДТВ, съдът не излага съображения в
такава насока.
Предвид преценката на БОС за основателност на главната претенция за заплащане
на допълнително трудово възнаграждение за извънреден труд, положен от ищеца в
процесния времеви период, се явява необосновано и възражението за
неоснователност на акцесорната претенция за заплащане на лихва за забава върху
така присъдената главница. Конкретни доводи по размера или началната дата, от която лихвата се
начислява не са изразени, поради което въззивният съд се ограничава само да
отбележи, че мораторната е дължима от датата на забавата, установена със
заключението на вещото лице-30.01.17г., до датата на подаването на
иска-21.10.19г. и възлиза на 226,13лв. Поради наличие на продължаващо
закъснение за изпълнение, законна лихва за забава се дължи и след предявяването
на иска- до окончателното плащане на главницата.
В
обобщение на изложеното, поради съвпадение на крайните правни изводи на двете
съдилища, обжалваното решение на Поморийския районен съд следва да бъде
потвърдено.
При този изход на делото, на въззивника не се дължат разноски. На основание чл.78,
ал.3 ГПК той следва да заплати на въззиваемия всички разноски за въззивната
инстанция, възлизащи на 350 лв. и представляващи уговорен и заплатен хонорар за
представителство и защита по делото от един адвокат, съобразно приложения
договор за правна защита и съдействие. Размерът на това възнаграждение е под
минимума, визиран в чл.7,ал.2,вр.чл.2, ал.5 НМРАВ, поради което не следва да
бъде намаляван.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 34 от 24.02.2020г.
по гр.д.№ 759/19г, по описа на РС- Поморие.
ОСЪЖДА Главна дирекция ,,Пожарна безопасност и защита на населението“-МВР,
адрес: гр.София, ул,,Пиротска“ №171-А,
да заплати на С.И.А. с
ЕГН: **********, с адрес: *** сумата 350лв., представляваща разноски за
адвокатско възнаграждение за представителство и защита на страната по
в.гр.д.№1237/2020г. по описа на Бургаски окръжен съд.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: