№ 15999
гр. София, 25.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА
при участието на секретаря МАРИЯ Й. ЯНАКИЕВА
като разгледа докладваното от ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА Гражданско дело
№ 20241110163375 по описа за 2024 година
Съдът за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е въз основа на искова молба подадена от А. Г. А. срещу ***
и ***.
Ищецът извежда съдебно предявеното субективно право при
твърденията, че между страните по делото договор за паричен заем № *** г.,
съгласно които кредитодателят *** се задължава да предостави сума в заем на
кредитополучателя в размер на 550 лв., при договорена годишна
възнаградителна лихва от 38%, при ГПР от 46,47%, срещу задължението на
кредитополучателя А. А. да върне предоставената в заем сума, заедно с
договорна лихва, с период на револвиране 18 дни. Твърди се, че в чл. 4 от
договора е уговорено кредитополучателя да предостави обезпечение по
кредита под формата на банкова гаранция или да сключи договор за
поръчителство с одобрен от кредитодателя гарант (поръчител) в срок до 48
часа от подаване на заявката за отпускане на кредита, като е уговорено в
противен случай срокът на разглеждане и одобрение е 14-дневен, считано от
датата на заявката на кредитополучателя. Поради това в деня на сключване на
договора за кредит, кредитополучателят е сключил и договор за предоставяне
на поръчителство с ***, което е поело задължението да отговаря пред *** за
погасяване на задължението на кредитополучателя по процесния договор за
кредит срещу заплащане на възнаграждение на гаранта в размер на 100,27 лв.,
което възнаграждение е договорено да се заплаща директно на ***,
разсрочено, заедно с месечната погасителна вноска по кредита. Посочва, че по
този начин общото задължение по кредита е станало в размер на 660,72 лв.,
което е видно от обединен погасителен план, получен от длъжника на
електронната платформа на кредитора (credissimo.bg) след сключване на
1
договора. Твърди, че посоченият договор за кредит № *** г. е нищожен, тъй
като възнаграждението по договора за поръчителство е следвало да се включи
при изчисляване на ГПР по кредита, но в процесния случай това не е
направено, поради което в договора е посочен ГПР, който не отговаря на
действително приложения по договора, което представлява само по себе си
заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.68д, ал.1 и 2 ЗЗП. Твърди,
че възнаграждението за предоставяне на поръчител е следвало да се включи
при изчисляване на ГПР, защото изборът на поръчител не е доброволен, а е
необходима предпоставка за представяне на кредита при посочените условия –
в срок 48 часа след получаване на заявката – при предоставяне на
обезпечение, вместо 15 дни от заявката – при непредоставяне на обезпечение.
Посочва, че с невключване на посочената такса за предоставяне на
обезпечение се заобикаля максималния размер на ГПР, посочен в чл. 19, ал. 4
ЗПК, като твърди, че ако възнаграждение на поръчител се беше включило при
изчисляване на ГПР, размерът на ГПР щеше да е над 100%, а на ГЛП – над
70%, поради което и на осн. чл. 22 ЗПК договорът за кредит е нищожен.
Позовава се, че ГПР е посочен единствено като число, но не е посочено кои
разходи влизат в него, което е нарушение на разпоредбите на ЗПК. Поддържа
също така, че договорът за предоставяне на поръчителство е лишен от
основание, тъй като предоставянето на поръчителство не е услуга, която
ползва длъжника, а кредитора, а освен това, доколкото кредитодателят е
едноличен собственик на капитала на гаранта (поръчителя), посоченото
обезпечение всъщност не ползва кредитодателя и няма обезпечителна цел, а
преследва скрито извличане на печалба от кредитора. На последно място,
поддържа и че договорът за предоставяне на поръчителство е нищожен
поради противоречие на добрите нрави, тъй като гаранционната сума е равна
в почти размера на главницата.
Въз основа на посоченото моли съдът да постанови решение, с което да
признае за установено между страните, че договор за паричен заем № *** г., е
нищожен, евентуално съединен с иск за обявяване на нищожността на
клаузата на чл. 4, ал. 1 от договор за паричен заем № *** г., с която се
задължава потребителя да сключи договор за поръчителство, както и иск за
нищожност на договор за поръчителство към договор за паричен заем № ***
г., както и иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 5 лева
като частичен от общо 100,27 лв., представляваща платени без основание
суми.
В срока за отговор по чл. 131 ГПК, ответникът *** е подал отговор на
исковата молба, с който оспорва предявените искове като неоснователни и
недоказани. Признава, че на *** г. между страните е сключен процесния
договор за паричен заем № 2959928, както и че кредитодателя е предоставил
на кредитополучателя сумата от 550 лв., при следните условия: ГЛП – 40% и
ГПР – 49,41%, общ размер на плащанията 560,45 лв., както и че ищецът е
заплатил всички свои задължения по кредита, за което ответникът му е издал
удостоверение № 102744/03.05.2024 г. Оспорва предявените искове за
нищожност като недопустими, тъй като ищецът има право да предяви направо
искове за неоснователно обогатяване и предявяване на посочените искове
2
противоречи на принципа за процесуална икономия, а воденето на втори
съдебен процес ще натовари кредитора със значими съдебно-деловодни
разноски. Оспорва предявените искове и като неоснователни. Посочва, че в
договора е посочено ясно и недвусмислено как е изчислен ГПР и са посочени
допусканията, които са послужили за определяне на посочения в договора
размер на ГПР, като не е необходимо да се посочва формулата, по която е
изчислен ГПР. Признава, че възнаграждението за предоставяне на
поръчителство не е включено при изчисляване на ГПР. Твърди, че за
потребителя не е било задължително да сключва договор за предоставяне на
поръчителство, поради което не се включва в общите разходи по кредита по
смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК и следователно разходът не следва да се
включва в ГЛП и ГПР. Твърди, че към датата на сключване на договора *** не
е знаел какъв е размерът на дължимото възнаграждение за предоставяне на
поръчителство. Към датата на сключване на договора за кредит, поради това е
нямало как да изчисли посоченото вземане към датата на сключване на
договора. Признава, че *** е едноличен собственик на капитала на ***, но
посочва, че двете са различни юридически лица и ответникът няма данни за
вземанията на ***. Поддържа, че договорът за предоставяне на поръчителство
между ищеца и *** е вид договор за поръчка, тъй като гарантът се задължава
да извърши за сметка на ищеца определени действия – в случая да отговаря
пред *** за задълженията на кредитополучателя, поради което задълженията
по посочения договор не следва да се включват в общите разходи по кредита.
В условията на евентуалност сочи, че дори да се докаже скрито обогатяване на
за ответника, вследствие сключване на договора за предоставяне на гаранция,
това води до нищожност единствено на клаузата за уговаряне на
възнаграждение в договора за предоставяне на поръчителство. Посочва, че при
евентуална нищожност на договора за предоставяне на гаранция, няма да
доведе до нищожност на договора за кредит. Признава, че при включване на
таксата за предоставяне на поръчителство в размера на ГПР, последният ще
надвиши императивния максимален размер от 5 пъти размера на ГПР, но
оспорва да е налице основание за такова включване. Предвид посоченото
моли съдът да отхвърли предявените искове като неоснователни и
недоказани. Претендира разноски, в това число и юрисконсултско
възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на ищеца на осн. чл. 78, ал.5 ГПК. Моли съдът да не
присъжда възнаграждение на адвоката на ищеца по чл. 38, ал. 2 ЗАдв., тъй
като оспорва, че ищецът е материално затруднено лице.
В срока за отговор по чл. 131 ГПК, ответникът *** е подал отговор на
исковата молба, с който оспорва предявените искове като неоснователни и
недоказани. Признава наличието на договор за заем № *** г. с предоставена
заемна сума от 550 лв., ГПР от 49,41% и ГЛП от 40%, както и договор за
поръчителство с *** между ищеца и гаранта ***, с който ответникът се е
задължил да отговаря пред кредитора за изпълнението на задълженията на
кредитополучателя срещу уговорено възнаграждение от 105,27 лв. Не
оспорва, че в полза на *** е заплатена гаранционна сума в размер на 5 лв. за
възнаграждението като поръчител. Посочва, че сключването на договор за
3
поръчителство става след сключване на договора за кредит, при вече
уговорени параметри и в електронна среда, до която *** няма достъп. При
подаване на заявка за предоставяне на кредит от ***, на потребителя се
посочва размер на кредита, размер на погасителната вноска – сбор от вноската
по кредита и вноската за възнаграждението на поръчителя. Посочва, че в
процесния случай възнаграждението за поръчителство не следва да се
включва в общите разходи по договора за кредит, а съответно – и в размера на
ГПР, тъй като договорът за поръчителство не е задължително условие за
предоставяне на заема и поради това не отговаря на дефиницията на чл. 3, б.
„ж“ от Директива 2008/48/ЕО и на §1, т.1 от ДР на ЗПК. Заедно с това оспорва
посочените разходи по договор за поръчителство да са били известни на
кредитора към датата на сключване на договора за кредит, тъй като договорът
за предоставяне на поръчителство е сключен след договора за кредит. Моли
съдът да отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани.
Претендира разноски, в това число и юрисконсултско възнаграждение. Моли в
случай, че съдът уважи иска да не присъжда адвокатско възнаграждение по
чл. 38, ал. 2 ЗАдв., тъй като оспорва ищецът да е материално затруднено лице.
В проведеното открито съдебно заседание, ищецът не се явява и не се
представлява. От пълномощник е постъпила молба, въз основа на която съдът
е приел изменение на предявения иск с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД,
чрез увеличение на неговия размер, като същият се счита предявен за сумата
от 10 лв. – частичен от 100,27 лв. Ответниците, не изпращат представители,
като от всеки от тях е постъпила молба за разглеждане на делото, както и
искане към съда разноските на насрещната страна за адв. възнаграждение да
бъдат определени в справедлив размер, с оглед ниската правна и фактическа
сложност на делото.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, съгласно разпоредбите на
235 ГПК, установи от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно съединени искове, както следва: установителен
иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 и 2 ЗЗД, вр. с чл. 22 и вр. с чл. 19,
ал. 5 ЗПК за установяване спрямо ответника ***, че Договор за потребителски
кредит № *** г. е нищожен поради противоречие със закона и заобикаляне на
закона, евентуално съединен с иск по чл. 26, ал. 4, вр. с ал. 1, предл. 1 и 2 ЗЗД,
вр. с чл. 22 и вр. с чл. 19, ал. 5 ЗПК за установяване спрямо ответника ***, че
клаузата на чл. 4, ал. 1 от Договор за потребителски кредит № *** г. е
нищожна; иск по чл. 26, ал. 1, предл. 2 и 3 и ал. 2, предл. 4 ЗЗД за установяване
спрямо ответника ***, че договор за предоставяне на поръчителство е
нищожен, поради заобикаляне на закона, противоречие с добрите нрави и
липса на основание, както и осъдителен иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за
осъждане на ответника *** да заплати на ищеца сумата от 10 лв. - частичен от
общо 100,27 лв., представляваща недължимо платена сума по договор за
предоставяне на обезпечение.
По предявените искове за нищожност на договора за кредит, на клауза от
него и на договор за предоставяне на поръчителство, в тежест на ищеца е да
докаже при условията на пълно и главно доказване следните факти:
4
сключване на договор между страните, както и посочените основания за
нищожност – неправилно посочен размер на ГПР в договора, който не
отговаря на действителния такъв, който надвишава максималния размер,
определен в чл. 19, ал. 4 ЗПК, както и заобикаляне на закона и противоречие
на добрите нрави, а по договора за предоставяне на поръчителство – липса на
изпълнение на типичната и непосредствена правна цел с договора, а именно
обезпечаване на възможността на кредитора да удовлетвори вземанията си по
договора при неизпълнение на длъжника. Ответникът следва да докаже, че
посоченият ГПР в договора отговаря на действителния размер, както и че не
надвишава максималния законов размер.
С оглед твърденията на страните и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4
ГПК, с изготвения по делото проект на доклад, съдът е отделил като
безспорни и ненуждаещи се от доказване в отношенията между страните по
делото, следните обстоятелства: 1. на *** г. между ищеца като
кредитополучател и *** като кредитодател е сключен договор за паричен заем
за предоставяне на сумата от 550 лв., 2. договорът за кредит е обезпечен с
договор за предоставяне на поръчителство, сключен между ищеца и ***
(дъщерно дружество на ***), по който ищецът се е задължил да заплати
сумата от 100,27 лв. (до този размер сумата е безспорна, ответниците сочат
по-висок размер от 105,27 лв.), от което 3. длъжникът е заплатил сума в размер
на поне 5 лв., 4. ищецът е погасил всички дължими суми по договора за
кредит в размер на 560,45 лв., както и 5. ищецът е заплащал сумите по
договора за предоставяне на поръчителство чрез ***.
Видно от съдържанието на представения по делото Договор № *** г., то
същият представлява договор за потребителски кредит (ДПК) по смисъла на
чл. 9 ЗПК. В разпоредбата на чл. 11, ал. 1 ЗПК, са нарочно посочени,
императивно установени реквизити, които ДПК следва да съдържа, в това
число – общият размер на кредита и условията за усвояването му, лихвеният
процент по кредита, условията за прилагането му, годишният процент на
разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към
момента на сключване на договора за кредит, условията за издължаване на
кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ
информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски.
В Приложение №1 към процесния ДПК е посочено, че размерът на
главницата по кредита е 550 лв., като сумата следва да бъде върната на
падежа - 05.05.2024 г., чрез заплащане на 1 бр. погасителна вноска в размер на
560,45 лв. – сбор от главница и лихва, при фиксиран лихвен процент от
38,00%, съобразно т.7.1. от приложението. Съобразно т.8.1. от Приложение №
1, ГПР по кредита за плащане на вноската на посочения падеж е 46,47%
Видно от представения по делото договор за предоставяне на
поръчителство от *** г., сключен за обезпечаване на изпълнението по договор
за потребителски кредит № *** г., сключен с ***, страните са уговорили, че
поръчителят *** се задължава да отговаря солидарно с кредитополучателя за
изпълнение на всички негови задължения по цитирания договор за кредит.
Посочено е че за предоставеното обезпечение, потребителят дължи
5
възнаграждение, в размера и при условията на Приложение № 1. От
съдържанието на същото се установява, че възнаграждението е определено в
размер на 100,27 лв., дължимо до падежа на задължението по ДПК –
05.05.2024 г. и изискуемо на същата дата.
В текста на чл. 8, ал. 5 от договора за поръчителство е договорено, че
потребителят има право да заплаща възнаграждението по банкова сметка на
поръчителя (каквато не се сочи) или по банкова сметка на ***, открита в ***,
като изрично е упоменато, че *** е „овластено“ да приема „вместо
поръчителя“ изпълнение на задължението на потребителя за плащане на
възнаграждението по договора за поръчителство, а в случай, че платената
сума е недостатъчна за погасяване на изискуемите задължения на потребителя
към кредитодателя *** и за погасяване на изискуемите задължения на
потребителя към поръчителя ***, то с платената сума ще се погасяват
приоритетно задълженията към поръчителя.
При така посоченото съдържание, съдът намира, че на процесният
договор за предоставяне на поръчителство, е нищожен на основание чл. 26, ал.
1, предл. 1, алт. 1 и 2 и предл. 2 ЗЗД, като грубо нарушаващ правата на
потребителя на финансовата услуга, изцяло възползвайки се от
господстващото финансово положение на дружеството кредитодател. Същият
и дружеството, предоставило поръчителство са свързани лица по смисъла на §
1 от ДР на ТЗ, доколкото от публичната и общодостъпна информация обявена
в ТР към АВп., е видно, че заемодателят е едноличен собственик на капитала
на поръчителя, а създадената схема цели единствено, с привидно законни
средства, да се достигне до противозаконна цел – непозволено
облагодетелстване на търговеца предоставящ парични заеми, за сметка на
потребителя, което е класически пример за заобикаляне на закона. Само
формално, представените по делото - договор за паричен заем и договор за
предоставяне на поръчителство обективират отделни правоотношения. При
анализ на записаните в тях договорки е очевидно, че същите представляват
единно цяло, доколкото акцесорното задължение към поръчителя е неделимо
от основното задължение по заемното правоотношение (дори с приоритетно
погасяване). Фактът, че претендираното възнаграждение по договора за
предоставяне на поръчителство произтича от договор, който е свързан с
падежа на главното задължение към заемодателя, който е и „овластен“ да
получава цената за поръчителството, цели заобикаляне на ограничението на
чл. 33 ЗПК. С договора за поръчителство се преследва постигането на
забранена от закона цел - неоснователното обогатяване на кредитора и като
последица оскъпяване на кредита. Подобна уговорка отговаря на всички
критерии за неравноправна клауза, съобразно дефиницията на чл. 143 ЗЗП,
доколкото причинява вреда на потребителя, като не отговаря на изискването
за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Чрез формално
незабранени от закона средства – обезпечаване на задълженията на заемателя
от свързано с кредитора лице, чийто капитал е 100 % собствен на същия
кредитор, е нарушено изискването за добросъвестност, тъй като е постигнато
заобикаляне на нормата на чл. 19, ал. 1 ЗПК, установяваща формирането на
6
ГПР. Същата норма - ал. 4 на чл. 19 ЗПК ограничава ГПР до пет пъти размера
на законната лихва, а посредством договора за предоставяне на поръчителство
се формира плащане, което като финансов резултат ще е в полза на кредитора
по договора за кредит и което плащане не е включено в годишния процент на
разходите. Определеният в договора за заем ГПР е 46,47% и именно с цел да
бъде заобиколено ограничението на чл. 19, ал. 4 ЗПК и да се генерира
допълнителен доход в размер близо 20% от главницата, (цената за
„поръчителството“ както се посочи по-горе е в размер на сумата от 100,27
лв., а заемната сума е 550 лв.). Очевидно е постигането на "скрито"
възнаграждение за заемодателя, целящо преодоляване на забраната по чл. 33
ЗПК.
Съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, "Общ разход по кредита за потребителя"
са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси,
възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи,
пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на
кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално
застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за
услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите,
когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски
клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва
нотариалните такси. Процесното възнаграждение за поръчителство безспорно
отговаря на всички характеристики за разход по кредита – задължението е
пряко свързано с договора за потребителски кредит, известно е на кредитора и
представлява задължително условие за получаване на кредита.
Кредитополучателят изобщо не е можел да повлияе върху произвеждане на
действието на договора за поръчителство – същият е сключен на същата дата
като заемния договор, съобразно условията поставени в чл. 4, ал. 1 от ДПК -
договорът за поръчителство да бъде сключен с одобрено от ***, юридическо
лице в срок до 48 часа от подаване на заявлението, като в противен случай, ще
се счита, че заявлението не е одобрено, а ДПК не поражда действие.
Длъжникът не е имал никакъв избор относно вида на обезпечението,
доколкото алтернативният вариант за обезпечение – банкова гаранция е
изцяло бутафорен. При наличие на финансови средства в банка, за
предоставяне на банкова гаранция, заемателят изобщо не би прибягнал до
искане на заем, още повече при тези условия, което означава автоматично
невъзможност за приложение на това обезпечение, поради което се елиминира
възможността за друг избор на заемателя, освен сключване на договор за
поръчителство, именно с посочено от заемодателя лице – ***, с което върху
потребителя се осъществява скрита икономическа принуда. В допълнение
следва да се посочи, че договорът за поръчителство има за цел да обезщети
кредитора за вредите от възможна неплатежоспособност на длъжника, което
противоречи на предвиденото в чл. 16 ЗПК изискване към доставчика на
финансова услуга - сам да оцени платежоспособността на потребителя, за
което последният не дължи такси съгласно чл. 10а ал. 1 и 2 ЗПК и съответно
да предложи цена за ползването на заетите средства, съответна на получените
7
гаранции.
По изложените съображения съдът намира, че при сключването на
Договор за потребителски кредит № *** г., сключен между А. Г. А. и *** и
Договор за предоставяне на поръчителство от *** г. с ***, не са спазени
изискванията на чл. 10, ал. 1 ЗПК и чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и процесните
договори са недействителни на основание чл. 22 ЗПК, поради което
предявените искове по чл. 26 ЗЗД са основателни и следва да бъдат уважени.
По иска с правно основание чл. 55 ЗЗД.
В тежест на ищеца е да установи по делото при условията на пълно и
главно доказване - предаване на сума на ответника в размер на поне 10 лв., без
да е имало основание за извършване на престацията, респективно – че сумата
е заплатена по нищожен договор. При доказване на горното, в тежест на
ответника е да докаже, че е налице основание за получаване и задържане на
процесната сума, поради което не се дължи нейното връщане.
С оглед изводът на съда за недействителност на процесния ДПК и
договор за поръчителство, на осн. чл. 24 ЗПК, потребителят дължи връщане
само на чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други
разходи по кредита. В същия смисъл е и практика на СЕС – решение от
21.03.2024 г. по дело С-714/22, в което изрично е прието (т.55 и т.56), че с
оглед на съществения характер на посочването на ГПР в договор за
потребителски кредит, за да даде възможност на потребителите да се
запознаят с правата и задълженията си, както и с оглед на изискването при
изчисляването на този процент да се включат всички разходи по член 3, буква
ж) от Директива 2008/48, следва да се приеме, че посочването на ГПР, който
не отразява точно всички тези разходи, лишава потребителя от възможността
да определи обхвата на своето задължение по същия начин както
непосочването на този процент. Следователно санкция, изразяваща се в
лишаване на кредитора от правото му на лихви и разноски при посочване на
ГПР, който не включва всички споменати разходи, отразява тежестта на такова
нарушение и има възпиращ и пропорционален характер (така Определение №
958 от 17.04.2024 г. на ВКС по к. т. д. № 1897/2023 г.).
Видно от представената по делото разписка № 0500021957454888 от
03.05.2024 г., ответникът е заплатил в полза на *** сумата от 660,72 лв., която
представлява сбор от кредитираната сума по ДПК – 550 лв., възнаградителна
лихва – 10,45 лв. и възнаграждение по договора за предоставяне на
поръчителство – 100,27 лв. (безспорно е обстоятелството, че сумата е платена
чрез кредитодателя на поръчителя). Последната сума е платена без основание
– по нищожен договор, поради което предявеният осъдителен иск по чл. 55
ЗЗД за сумата от 10 лв. – частичен от 100,27 лв. е основателен и следва да бъде
уважен.
По разноските.
При този изход на спора право на разноски възниква и единствено за
ищеца. Такива се претендират, съобразно списък по чл. 80 ГПК в общ размер
на сумата от 1 590 лв., от която 150 лв. – д.т. и по 1 440 лв. с ДДС по чл. 38
ЗАдв. Съдът намира, че възнаграждението за предоставената безплатна
8
правна помощ следва да бъде определено в размер на сумата от по 100 лв. (без
ДДС) за всеки от ответниците и съответно 120 лв. с начислен ДДС, с оглед
ниската правна и фактическа сложност на делото, което е приключило след
проведеното първо открито съдебно заседание и без явяване на процесуалния
представител на ищеца. Следователно, в тежест на ответниците следва да бъде
възложена сумата в общ размер на 150 лв. – разноски за производството, в
полза на ищеца и 240 лв. с ДДС – адв. хонорар в полза на адвокатското
дружество.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 и 2
ЗЗД, вр. с чл. 22 и вр. с чл. 19, ал. 5 ЗПК, по предявения иск от А. Г. А. с ЕГН
********** и адрес: гр. ***, срещу ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. ***, Договор за потребителски кредит № *** г.
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 и 2
ЗЗД, вр. с чл. 22 и вр. с чл. 19, ал. 5 ЗПК по предявения иск от А. Г. А. с ЕГН
********** и адрес: гр. ***, срещу ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. ***, Договор за предоставяне на поръчителство от *** г.
ОСЪЖДА на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД, *** ЕООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: ***, да заплати на А. Г. А. с ЕГН **********
и адрес: гр. ***, сумата от 10 лв. (десет лева) – недължимо платена по
Договор за предоставяне на поръчителство от *** г. – частичен иск от 100,27
лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК *** ЕООД, ЕИК *** и ***
ЕООД, ЕИК *** да заплатят на А. Г. А. с ЕГН ********** и адрес: гр. ***,
сумата в общ размер от 150 лв. (сто и петдесет лева) – разноски за
производството.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв *** ЕООД, ЕИК *** и ***
ЕООД, ЕИК ***, и двете дружества със седалище и адрес на управление: ***,
да заплатят на ***, БУЛСТАТ ***, сумата в общ размер от 240 лв. (двеста и
четиридесет лева) – адв. възнаграждение за предоставена безплатна
адвокатска защита по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд, в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9