№ 19443
гр. София, 24.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Н. Д. С. М.
при участието на секретаря П. Н. Н.
като разгледа докладваното от Н. Д. С. М. Гражданско дело №
20231110123927 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на И. С. Д. срещу ЗД „Б. И.“ АД,
с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 432 КЗ.
Ищецът твърди, че на 16.02.2023 г. около 03.30 ч., в гр. София, на светофара на
кръстовището между „О. П.“ и бул. „Ц. Б. III“, е настъпило застрахователно събитие –
ПТП между собствения на ищеца лек автомобил марка „БМВ“, модел „316“ рег. № СВ
**** КТ, управляван от сина му С. Д., и застрахования при ответника лек автомобил
марка „Ауди“, модел „А7“ с рег. № СВ **** ТС, управляван от Г. В. Г.. Сочи, че
процесното ПТП е настъпило по вина на водача на лек автомобил марка „Ауди“, модел
„А7“ с рег. № СВ **** ТС, като същият се е блъснал отзад на спрелия на червен
светофар лек автомобил марка „БМВ“, модел „316“ рег. № СВ **** КТ. Сочи, че в
резултат на ПТП на последния са нанесени имуществени вреди, които оценява на
5988,84 лв. Твърди, че ищецът е поканил ответника да заплати посоченото
застрахователно обезщетение, за което била образувана щета № **********/16.02.2023
г., като последният е заплатил сумата от 1389,25 лв. Счита, че така заплатеното
обезщетение не отговаря на действителния размер на вредите. Въз основа на
гореизложеното иска ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 4599,59 лв.
(след допуснато изменение на иска по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК), представляваща
непогасен остатък от застрахователно обезщетение във връзка с процесното ПТП,
ведно със законната лихва от 05.05.2023 г. до окончателното изплащане.
Ответното дружество в депозирания отговор на исковата молба оспорва иска по
размер. Твърди, че с изплащане на обезщетение в размер на 1389,25 лв. отговорността
му е реализирана в пълен размер. Оспорва претенцията като завишена. Поддържа, че
искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и взе предвид доводите и възраженията на страните съгласно
чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
В доклада по делото като неоспорени от ответника и ненуждаещи се от
1
доказване на основание чл. 153 ГПК са отделени следните обстоятелства: наличието на
валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за процесния лек
автомобил марка „Ауди“, модел „А7“ с рег. № СВ **** ТС към датата на процесното
ПТП – 16.02.2023 г., сключена при ответника, завеждането на извънсъдебна претенция
при ответника по щета № **********/16.02.2023 г., и заплащане по нея в полза на
ищеца на сумата от 1389,25 лв.
Не се оспорва от ответника, а и се потвърждава от съвкупната преценка на
приложените по делото писмени доказателства, в частност опис на щета от 16.02.2023
г. (л. 8), по несъмнен начин се установява, че е налице уведомяване на застрахователя
по гражданска отговорност от увреденото лице за настъпилото събитие чрез отправяне
на извънсъдебна покана.
За установява на стойността на причинените от процесното събитие вреди по
делото е изслушано заключение по съдебно-автотехническа експертиза. От същата се
установява, че всички описани щети са в причинна връзка с процесното събитие.
Стойността за възстановяване на лек автомобил „БМВ 316“ с рег. № СВ **** КТ,
изчислена на база средни пазарни цени с вложни алтернативни резервни части и втора
употреба части към датата на ПТП, възлиза на сумата от 3206,71 лв.. Стойността
необходима за възстановяване на лек автомобил „БМВ 316“, с рег. № СВ **** КТ,
изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП е 4599, 59 лв. Датата на
първоначална регистрация на процесния лек автомобил е 10.02.2003г. Съдът
възприема изцяло направените от вещото лице доказателствени (фактически) изводи,
тъй като експертизата е изготвена компетентно и добросъвестно, като вещото лице е
изследвало пълно и задълбочено представените по делото доказателства и е отговорило
в пълнота на поставените задачи.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
Допустимостта на настоящото исково производство се обуславя освен от
наличието на общите процесуални предпоставки, още и от специалната такава,
предвидена изрично в императивната норма на чл. 498, ал. 3 КЗ, а именно – проведено
рекламационно производство, в което по извънсъдебен ред увреденият предявя
претенцията си за доброволно уреждане на отношенията със застрахователя и
изтичане на тримесечен срок от искането, в който ответникът не е извършил плащане
или е предложил такова в по-нисък размер, с който ищецът не е съгласен. За наличието
на тази процесуална предпоставка съдът следи служебно.
Установяването на специалната процесуална предпоставка следва от
представените и неоспорени писмени доказателства, липсата на твърдения и
доказателства за плащането на обезщетението в пълен размер. В случая увреденото
лице не е съгласно с размера на изплатеното обезщетение, което представлява
юридически факт в хипотезата на чл. 498, ал. 3, пр. 3 КЗ.
Горните изводи обуславят допустимостта на исковото производство, което
налага разглеждането на исковите претенции по същество.
Основателността на предявения пряк иск на увреденото лице срещу
застрахователя по „Гражданска отговорност“ на причинителя на вредата за заплащане
на имуществени вреди с правно основание чл. 432 КЗ се обуславя от кумулативното
наличие на следните обстоятелства: 1) протИ.правно и виновно поведение на лице, с
което ответникът се намира в застрахователно правоотношение, в причинна връзка с
което са настъпили вреди и установяване на техния размер (деликт); 2) наличие на
валиден договор за застраховка „Гражданска отговорност“ между причинителя на
вредата и ответното застрахователно дружество. Съобразно разпоредбата на чл. 154
ГПК установяването на горепосочените факти при условията на пълно и главно
2
доказване е в тежест на ищеца, а при доказването им в тежест на ответника е
установяване погасяването на претендираното вземане и оборване на презумпцията по
чл. 45, ал. 2 ЗЗД относно вината на причинителя на вредата.
Предвид извършеното от ответника частично погасяване на регресното вземане
съдът приема, че е налице извънсъдебно признание на всички елементи от фактическия
състав на съдебно предявеното вземане за главница, с изключение на действителния
размер на щетите, надхвърлящи размера на частичното погасяване.
Ето защо, по така предявения иск в тежест на ищеца е да докаже каква е
действителната стойност на вредите, настъпили в причинна връзка с процесното ПТП,
надхвърлящи размера на извършеното от ответника частично погасяване.
При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира, че искът е
частично основателен. Съображенията за това са следните:
Спорните въпроси между страните по делото касаят определяне на размера на
понесените вреди.
Размерът на дължимото от застрахователя по договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ обезщетение се определя от реално
причинените от делинквента вреди, но не повече от договорената застрахователна
сума.
Принципът на пълната обезвреда, залегнал в чл. 499 КЗ, предполага
обезщетението да поставя увредения в имущественото състояние, в което той е се е
намирал преди увреждането. Затова критерий за остойностяване на вредите е
действителната стойност на претърпените вреди към деня на настъпване на
застрахователното събитие, доколкото в договора не е предвидено друго – чл. 386,
ал. 2 КЗ. Обезщетението не може да надхвърля максимално уговорената
застрахователна сума, а претърпяната вреда е не по-голяма от действителната стойност
на увреденото имущество (при пълна повреда), определена като пазарната му стойност
към датата на увреждането, т.е. цената, за която може да се купи имущество от същия
вид и качество като застрахованото, респ. възстановителната му стойност (при
частична повреда), т.е. тази необходима за възстановяване на имуществото в същия
вид, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други –
чл. 400, ал. 1 и ал. 2 КЗ (в този смисъл и трайната съдебна практика постановена по
аналогична нормативна уредба – например решение № 37 от 23.04.2009 г. по т. д. №
667/2008 г. на ВКС, ТК, І т. о., решение № 79 от 02.07.2009 г. по т. д. № 156/2009 г. на
ВКС ТК, I т. о., решение № 115 от 09.07.2009 г. по т. д. № 627/2008 г. на ВКС, ТК, II
т. о., решение № 209 от 30.01.2012 г. по т. д. № 1069/2010 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о.,
решение № 235 от 27.12.2013 г. по т. д. № 1586/2013 г. на ВКС, ТК, II т. о, решение №
22 от 26.02.2015 г. по т. д. № 463/2014 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение №
141/08.10.2015 г. по т. д. 2140/2014 г. на ВКС, ТК, І ТО, решение № 167/11.05.2016 г. по
т. д. 1869/2014 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. и др.).
Във връзка с индивидуализиране размера на обезщетението по законова
делегация на чл. 499, ал. 2 КЗ е предвидено създаването на Наредба, в която да се
определи методика за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на
моторни превозни средства (Методиката). Същата се прилага като указание за
изчисляване на размера на щетата на МПС в случаите, когато обезщетението се
определя от застрахователя, на когото не са представени доказателства (фактури) за
извършен ремонт в сервиз и застрахователното обезщетение се определя по експертна
оценка. Константна е практиката на съдилищата, в това число на касационната
инстанция, че Методиката към наредбата, приета от КФН, не дерогира приложението
на разпоредбите на КЗ и не ограничава отговорността на застрахователя да плати
обезщетение обхващащо действителната стойност на причинената вреда (в този
3
смисъл са решение № 52 от 8.07.2010 г. на ВКС по т. д. № 652/2009 г., I т. о., решение
№ 109 от 14.11.2011 г. на ВКС по т. д. № 870/2010 г., I т. о., решение №
153/22.12.2011 г. по т. д. № 896/2010 г.; решение № 209 от 30.01.2012 г. на ВКС по т.
д. № 1069/2010 г., II т. о., решение № 165 от 24.09.2013 г. на ВКС по т. д. № 469/2012
г., II т. о. и др. постановени при действие на Наредба № 24 от 8.03.2006 г. на КФН и
актуални и понастоящем). Поради това за съда не съществува задължение да
проверява дали определеното от вещо лице обезщетение не надхвърля тези вреди.
Поради това при определяне на дължимото обезщетение съдът следва да
съобрази заключението на вещото лице в частта, в която е определена стойността на
действителните вреди, изчислени на база средни пазарни цени. Същата според
експерти възлиза на сумата от 4599,59 лв. Съдът намира, че при определяне на
дължимото обезщетение следва да се вземе предвид именно така посочената стойност,
а не тази, изчислена на база средни пазарни цени на алтернативни и втора употреба
части, доколкото така изчислената цена не отразява адекватния стойностен еквивалент
на вредите към датата на процесното ПТП, тъй като при изчисляването са съобразени
цените само от ограничен сегмент от пазара. От друга страна посочената от вещото
лице стойност на база средни пазарни цени предполага съобразяване на цените на
двата вида икономически субекти, поради което именно тази стойност съдът приема
като обективен критерий за действително причинените вреди. От така определената
стойност следва да се приспадне заплатената извънсъдебно част от обезщетението в
размер на 1389,25 лв. Дължимият остатък, възлизащ на сумата от 3210,34 лв., следва да
бъде заплатен от ответника.
Ето защо искът с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ следва да бъде уважен
частично за сумата от 3210,34 лв., представляваща обезщетение за претърпените
имуществени вреди, нанесени на лек автомобил „БМВ 316“, с рег. № СВ **** КТ
вследствие на ПТП от 16.02.2023 г., ведно със законната лихва, считано от датата на
завеждане на исковата молба в съда – 05.05.2023 г. до окончателното плащане, а за
разликата над сумата от 3210,34 лв. до пълния предявен размер от 4599,59 лв. да се
отхвърли като неоснователен.
По разноските:
Право на разноски при този изход на спора имат и двете страни.
Ищецът претендира и доказва сторени разноски в общ размер 1028,41 лева, от
които 128,41 лв. държавна такса, 200 лв. депозит за САТЕ и 700 лв. заплатено
адвокатско възнаграждение. Ответникът е направил възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от ищеца, което съдът
намира за неоснователно, доколкото минималният размер, изчислен съобразно чл. 7,
ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения предявената претенция надхвърля сумата от 700 лв. Ето защо при
изчисляване на дължимите в полза на ищеца разноски следва да бъде взета предвид
сумата от 700 лв. за платено адвокатско възнаграждение. Съразмерно уважената част от
претенцията и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца сумата от 717,79 лв.
Ответникът е претендирал разноски за юрисконсултско възнаграждение и за
заплатен от него депозит по САТЕ, които общо възлизат на сумата от 300 лв.
Съразмерно на отхвърлената част от иска и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски в размер на 90,61 лв.
Мотивиран от горното, Софийски районен съд
4
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД „Б. И.“ АД, ЕИК ******, да заплати на И. С. Д., ЕГН **********
на основание чл. 432 КЗ сумата от 3210,34 лв., представляваща обезщетение за
претърпените имуществени вреди, нанесени на лек автомобил „БМВ 316“, с рег. № СВ
**** КТ вследствие на ПТП от 16.02.2023 г., ведно със законната лихва, считано от
датата на завеждане на исковата молба в съда - 05.05.2023 г. до окончателното
плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над сумата от 3210,34 лв. до пълния
предявен размер от 4599,59 лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ЗД „Б. И.“ АД, ЕИК ******, да
заплати на И. С. Д., ЕГН ********** сумата 717,79 лв., представляваща разноски по
делото, съразмерно на уважената част от иска.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК И. С. Д., ЕГН ********** да заплати
на ЗД „Б. И.“ АД, ЕИК ******, сумата 90,61 лв., представляваща разноски по делото,
съразмерно на отхвърлената част от иска.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5