РЕШЕНИЕ № 1314

 

гр. Бургас, 16.06.2020 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Бургаският районен съд, гражданска колегия, в публичното заседание на осми юни през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Панайот Атанасов

 

при секретаря Елена Христова, като разгледа докладваното от съдията Панайот Атанасов гр. д. № 8681/2019 год., за да се произнесе, взе предвид:

 

Делото е образувано по повод исковата молба на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, със седалище гр. София, с която претендира приемане за установено, че ответникът Е.С.А.,***, му дължи следните суми: 2336,96 лева – главница по Договор за паричен заем № .... год., 231,28 лева – договорна лихва за периода 01.06.-09.11.2018 год., 9 лева – такса разходи за извънсъдебно събиране на просрочени вземания, 1530,18 лева – договорна неустойка за неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на обезпечение за периода 01.06.-09.11.2018 год., и 184,56 лева – обезщетение за забава за периода 02.06.2018-31.07.2019 год., както и обезщетение в размер на законната лихва за забавено плащане на главницата, начиная от 01.08.2019 год. до окончателното й изплащане, които вземания съставляват част от предмета на Заповед за изпълнение № 3002/07.08.2019 год. по ч. гр. д. № 6455/2019 год. на БсРС; ангажира доказателства и моли за присъждане на деловодните разноски.

Правното основание на предявените положителни установителни искове е чл. 124, ал. 1 във вр. с чл. 422, ГПК, чл. 79, ал. 1, чл. 84, ал. 1, чл. 86, ЗЗД и чл. 11 и сл., ЗПК.

Ответникът оспорва исковете; не ангажира доказателства.

Съдът, след запознаване със становищата на страните и данните по делото, като съобрази приложимите нормативни разпоредби, намира за установено:

Ищецът твърди, че по силата на Договор за паричен заем № ... год. „Изи Асет Мениджмънт” АД е предоставил на ответника Е.А. сума в размер 2600 лева, която следва да бъде върната на 27 вноски, с конкретно посочени падежи през периода 11.05.-09.11.2018 год. В договора са посочени дължимата на заемателя договорна лихва – 40 % годишно, и размерът на ГПР от 48.49 %.

Според ищеца, вземанията по договора за заем са му били прехвърлени с рамков цесионен договор от 16.11.2010 год. и Приложение № 1/01.01.2019 год. към него. До длъжника са изпратени две уведомителни писма за цесията, но те са върнати с отразяване, че получателят не е открит на адреса и пратката не е потърсена от получателя.

За заплащането на процесните суми, ведно с обезщетението за забава, е издадена Заповед за изпълнение № 3002/07.08.2019 год. по ч. гр. д. № 6455/2019 год. на БсРС.

По делото е изготвено и прието експертно заключение, неоспорено от страните, което съдът цени като обективно и безпристрастно. Вещото лице установява, че ответникът е платил общо 567 лева по договора.

При така изложената фактическа и правна обстановка съдът намира предявения главен положителен установителен иск за основателен, но частично доказан по размер. При проверка на данните по делото съдът констатира, че процесният писмен договор за заем е недействителен, на основание чл. 22 във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 11, ЗПК, тъй като не съдържа погасителен план с информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми.

Процесният договор, в частта му за договорната лихва от 40 % годишно, е нищожен и на основание чл. 26, ал. 1, предл. трето, ЗЗД, тъй като размерът на възложеното в тежест на ответника парично задължение е прекомерно – договорната лихва надвишава 3-кратния размер на обезщетението по чл. 86, ЗЗД, поради което ответникът не дължи посочената сума (вж. Решение № 906/30.12.2004 год. по гр. д. № 1106/2003 год. на ІІ ГО на ВКС).

Съдът намира за неоснователен иска за договорна неустойка от 1530,18 лева. Това вземане е свързано с неизпълненото от ответника А. задължение за предоставяне на обезпечение, но няма данни как е определен размерът на обезщетението, който е и необосновано висок, поради което договорната клауза е нищожна см. на чл. 143, т. 5 във вр. с чл. 146, ал. 1, ЗЗП и чл. 26, ал. 1, предл. първо, ЗЗД.

Съдът намира за неоснователен и иска за такса от 9 лева – за извънсъдебно събиране на вземанията по договора. Делото не съдържа доказателства каква услуга е предоставена от ищеца и дали тя реално е престирана, вкл. и че тези услуги са индивидуално уговорени. Тежестта на доказване в тази насока се носи от ищеца, който не е провел надлежно пълно доказване, поради което посочената част от процесното съглашение е нищожна на основание чл. 143 във вр. с чл. 146, ал. 1 и 4, ЗЗП.

Предвид изложеното, при съобразяване с разпоредбата на чл. 23, ЗПК, съдът намира, че ответникът-заемополучател дължи връщане само на чистата стойност на кредита – главницата от 2600 лева. Както бе посочено по-горе в решението, според заключението на вещото лице извършените от ответника плащания възлизат на общо 567 лева. Нищожността на другите клаузи за претендираните парични задължения обосновават извода, че непогасеният остатък от главницата е в размер от 2033 лева. Съдът намира, че това вземане е изискуемо. Видно от уговорката между страните по т. 5, срокът на договора изтича с последния падеж на 27-те погасителни вноски – 09.11.2018 год., т. е. налице е изискуемост по чл. 84, ал. 1, ЗЗД. За сумата от 2033 лева главният иск е основателен и доказан и следва да бъде уважен, ведно с обезщетението за забава по чл. 86, ЗЗД, начиная от подаване на заявлението по чл. 410, ГПК – 01.08.2019 год., до 12.03.2020 год., и от 14.07.2020 год. до окончателното изплащане – на основание чл. 6 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 год., и за преодоляване на последиците. За горницата на главницата и за законната лихва върху нея и върху уважената й част за посочения 4-месечен период претенциите следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.

Съдът намира, че посоченото главно вземане е било надлежно прехвърлено в полза на ищеца-цесионер, на основание писмено цесионно съглашение и приложението към него, поради което „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД е материално-правно легитимирано като кредитор на ответника. Съдът намира, че ответникът не е бил уведомен за цесионната сделка преди образуване на приложеното заповедно производство, тъй като няма данни Е.А. да е получила пратката, т. е. тя не е бил уведомена за промяната на своя кредитор. Въпреки това, цедирането на вземанията по процесния заемен договор в полза на ищеца е породило действие и за длъжника, но в хода на настоящия исков процес. Това е извършено с връчване на приложенията към исковата молба, част от които са уведомителните писма на цедента (така и според трайната практика на ВКС – Решение № 3/16.04.2014 год. по т. д. № 1711/2013 год., Решение № 123/24.06.2009 год. по т. д. № 12/2009 год. С този факт цесията е породила действие за длъжника, който е получил целената от закона защита срещу ненадлежно изпълнение – вж. 3-2014-І ТО, 78-2014-ІІ ТО на ВКС.

Частичното уважаване на исковете налага в полза на ищеца да бъдат присъдени направените в настоящия процес деловодни разноски в съответен размер – 222,23 лева (чл. 78, ал. 1, ГПК). Ответникът не е поискал присъждане на разноски, поради което съдът не дължи произнасяне по дължимостта им – чл. 78, ал. 3 във вр. с чл. 80, ГПК.

В изпълнение указанията на ВКС по т. 12 от 4/2013-2013-ОСГТК, при съобразяване с частичната основателност на вземанията, в тежест на ответника следва да бъдат възложени деловодните разноски в съответен общ размер от 42,94 лева, направени в заповедното производство.

 

Мотивиран от изложеното, на основание чл. 235, ГПК,

Бургаският районен съд

 

РЕШИ:

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 124, ал. 1 във вр. с чл. 422, ГПК, че ответникът Е.С.А., ЕГН **********, с адрес ***, дължи на ищеца „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, Район Люлин, ж. к. Люлин 10, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис-сграда „Лабиринт”, ет. 2, офис 4, сума в размер от 2033 лева, представляваща неплатен остатък от главницата от 2600 лева по Договор за паричен заем № ... год., както и обезщетение в размер на законната лихва за забавено плащане на главницата от 2033 лева за периодите от 01.08.2019 год. до 12.03.2020 год., както и от 14.07.2020 год. до окончателното й изплащане, които вземания съставляват част от предмета на Заповед за изпълнение № 3002/07.08.2019 год. по ч. гр. д. № 6455/2019 год. на БсРС, И ОТХВЪРЛЯ иска за главницата – за горницата й над 2033 лева до 2336,96 лева, акцесорния иск за законна лихва върху тази горница – за периода от 01.08.2019 год. до окончателното й изплащане, както и иска за законна лихва върху главницата от 2033 лева за периода 13.03.-13.07.2020 год.

ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл. 124, ал. 1 във вр. с чл. 422, ГПК на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, със седалище гр. София, за приемане за установено, че ответникът Е.С.А., ЕГН **********, с адрес ***, на основание Договор за паричен заем № ... год., му дължи следните суми: 231,28 лева – договорна лихва за периода 01.06.-09.11.2018 год., 9 лева – такса разходи за извънсъдебно събиране на просрочени вземания, 1530,18 лева – договорна неустойка за неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на обезпечение за периода 01.06.-09.11.2018 год., и 184,56 лева – обезщетение за забавено плащане на главница от 2336,96 лева за периода 02.06.2018-31.07.2019 год., които вземания са част от предмета на Заповед за изпълнение № 3002/07.08.2019 год. по ч. гр. д. № 6455/2019 год. на БсРС.

ОСЪЖДА Е.С.А., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, Район Люлин, ж. к. Люлин 10, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис-сграда „Лабиринт”, ет. 2, офис 4, деловодни разноски в размер от 42,94 лева, направени в заповедното производство по ч. гр. д. № 6455/2019 год. на БсРС.

ОСЪЖДА Е.С.А., ЕГН **********, с адрес ***, на основание чл. 78, ал. 1, ГПК, да заплати на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, Район Люлин, ж. к. Люлин 10, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис-сграда „Лабиринт”, ет. 2, офис 4, деловодни разноски в размер от 222,23 лева, направени по гр. д. № 8681/2019 год. на БсРС.

Решението може да бъде обжалвано от страните по въззивен ред пред БсОС в 2-седмичен срок от връчване на препис от съдебния акт.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п./

Вярно с оригинала: ЕХ