№ 17900
гр. София, 06.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА
при участието на секретаря МАРИАНА ИВ. СОКОЛОВА
като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Гражданско
дело № 20251110142327 по описа за 2025 година
Производството е образувано след прогласяване нищожност на
постановеното решение от 13.11.2023 г. по гр.д. № 37637/2023 г. на СРС, ГО,
138 състав и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав и
постановяване на нов, валиден съдебен акт.
Постъпила е искова молба от И. И. К. срещу ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА
ИНШУРЪНС ГРУП“ ЕАД.
Предявен е иск с правно основание чл.405 КЗ.
Ищцата твърди, че между нея и ответника е възникнало застрахователно
правоотношение по силата договор за имуществена застраховка „Каско“ при
клауза „Пълно каско“ за л.а. „БМВ Х5“, peг. № ******, по който дължимата
застрахователна премия е заплатена.
Твърди, че на 04.03.2023 г. в гр. ********8 е паркирала л.а. „БМВ Х5“,
peг. № ******, а на 05.03.2023 г. го е намерила увреден, с оглед на което е
налице застрахователно събитие, за което при застрахователя е образувана
щета № ********, по която не е изплатено дължимото застрахователно
обезщетение.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да й
заплати сумата 100 лв. – частичен иск от 1 219, 29 лв., представляваща
неизплатено застрахователно обезщетение. Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ ЕАД, с който
оспорва иска. Оспорва щетите да са в причинна връзка с твърдяното
застрахователно събитие. Счита, че соченото от ищцата като дължимо
1
обезщетение значително надвишава стойността на щетите. Твърди, че е било
определено застрахователно обезщетение в размер на 430, 71 лв., което
съответства на щетите. Моли съда да отхвърли предявения иск. Претендира
разноски.
С протоколно определение от 09.11.2023 г. по реда на чл.214, ал.1 ГПК е
допуснато увеличение на предявения иск до сумата 638, 19 лв. – частичен иск
от сумата 1 219, 29 лв.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на
страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира следното от
фактическа и правна страна:
За основателността на предявения иск по чл.405 КЗ в тежест на ищцата
е да докаже при условията на пълно и главно доказване наличието на валидно
застрахователно правоотношение по имуществена застраховка „Каско“
относно процесния лек автомобил, настъпването в срока на застрахователното
покритие на договора на соченото застрахователно събитие, за което
застрахователят носи риска, причинна връзка между застрахователното
събитие и настъпилите вреди, действителния размер на вредите.
Безспорно е между страните, че помежду им е сключен договор за
имуществена застраховка „Каско “ от 25.11.2022 г. при клауза „Пълно каско“
за л.а. „БМВ Х5“, peг. № ****** със срок на действие от 07.12.2022 г. до
06.12.2023 г., както и че застрахованият е изплатил дължимата
застрахователна премия в пълен размер.
С уведомление за щета застрахователят е уведомен, че на 05.03.2023 г. в
гр. ****** застрахованата е намерила паркирания си автомобил с увреждания
по дясната страна – по двете десни врати и заден панел.
При застрахователя е образувана щета № ********. Съставен е опис на
претенция № 51-01300-2624/23/07.03.2023 г.
Според приетото по делото заключение на АТЕ, на 05.03.2023 г. л.а.
„БМВ Х5“, peг. № ****** е била паркиран в гр. ********8, където И. И. К. е
констатирала, че автомобилът е претърпял увреждания от неизвестен
извършител. Констатира се, че щетите в описа на застрахователя и отразените
в уведомление за щета се намират в пряка причинна връзка с настъпилото
събитие. Стойността, необходима за отстраняване на щетите по средни
пазарни цени, възлиза на сумата 1 068, 90 лв., на база най-ниските пазарни
цени – на сумата 750, 60 лв., а по цени на алтернативни доставчици – на
сумата 893, 34 лв.
Предвид изложеното, по делото се установява настъпването на
застрахователно събитие, представляващо покрит риск, в срока на
застрахователно покритие на сключения между страните договор по
имуществена застраховка „Каско“, в причинна връзка с което процесният
автомобил е бил увреден.
Разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ установява принципа на реална
2
обезвреда при определяне размера на дължимото застрахователно
обезщетение по договор за имуществено застраховане – то е съизмеримо със
стойностния еквИ.лент на действително претърпените вреди, определен към
датата на застрахователното събитие. Съгласно чл. 386, ал. 1 КЗ обемът на
отговорността на застрахователя е лимитиран до уговорената застрахователна
сума, която не може да надвишава действителната или възстановителната
стойност на застрахованото имущество, т. е. стойността, срещу която вместо
застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и качество –
арг. от чл. 400, ал. 1 КЗ, респ. стойността, необходима за възстановяване на
имуществото с ново от същия вид и качество, вкл. всички присъщи разходи за
доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка – арг. от
чл. 400, ал. 2 КЗ. При частична щета на застрахования автомобил, каквато е
установена в процесния случай, дължимото за репариране на вредите
застрахователно обезщетение се определя на база пазарната стойност на
ремонта за възстановяване на предхождащото увреждането състояние към
момента на реализиране на застрахователния риск. Обезщетението следва да
компенсира всички разходи за нови части и труд, необходими за отстраняване
на вредите, настъпили в причинна връзка със застрахователното събитие, с
които именно се намалява имуществото на застрахованото лице.
С оглед изложеното съдът намира, че действителната стойност на
вредите се съизмерява със стойността, необходима за отстраняването им по
средни пазарни цени, и възлиза на сумата 1 068, 90 лв.
Определената от вещото лице пазарна стойност на база най-ниските
пазарни цени, както и тази по цени на алтернативни доставчици, не отразява
действителната пазарна стойност на вредата, с оглед на което последната
следва да се определи по средни пазарни цени.
С оглед изложеното и при спазване принципа на диспозитивното начало
искът следва да се уважи изцяло.
По разноските:
В полза на ищцата следва да се присъди, на основание чл.78, ал.1 ГПК,
сумата 830 лв. разноски при първото разглеждане на делото, сумата 480 лв.
разноски във въззивното производство и сумата 480 лв. разноски в
настоящото производство при новото разглеждане на делото.
Ответникът е направил възражение за прекомерност на разноските пред
СРС, което съдът намира за неоснователно, като съобрази естеството на спора,
вида и обема на правната защита, броя на проведени ОСЗ, нормата на чл.7,
ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска
работа, както и данните за регистрация по ДДС.
Ответникът няма право на разноски по делото.
Воден от горното, съдът
3
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ ЕАД, ЕИК
********* да заплати на И. И. К., ЕГН **********, на основание чл.405 КЗ,
сумата 638, 19 лв. – частичен иск от сумата 1 219, 29 лв., представляваща
дължимо застрахователно обезщетение по договор за имуществена
застраховка „Каско“ от 25.11.2022 г. за констатирани на 05.03.2023 г. в гр.
********8 вреди по л.а. „БМВ Х5“, peг. № ******, във връзка с което е
образувана щета № ********, ведно със законна лихва от датата на исковата
молба – 03.07.2023 г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ ЕАД, ЕИК
********* да заплати на И. И. К., ЕГН **********, на основание чл.78, ал.1
ГПК, сумата 830 лв. разноски при първото разглеждане на делото, сумата 480
лв. разноски във въззивното производство и сумата 480 лв. разноски в
настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от съобщаването му чрез връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4