№ 1817
гр. С, 01.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 70 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:В.Б.В.
при участието на секретаря ЦВ.Б.Т.
като разгледа докладваното от В.Б.В. Гражданско дело № 20231110117434 по
описа за 2023 година
Предмет на делото са предявени от „ТС” ЕАД с ЕИК ********, иск с правно основание чл.
422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и по чл. 86 ЗЗД срещу К. И. З. и Д.
А. З. за установяване дължимостта на сумите, за които е издадена Заповед за изпълнение по
ч.гр.д. 70734/2022г. на СРС, 70 състав, а именно разделно всеки от тях да заплати сумите от
по : цена на доставена от дружеството топлинна енергия в размер на 1 082,52 лева,
мораторна лихва за периода от 15.01.2020г. до 05.12.2022 г. в размер на 140,86 лева, цена на
извършена услуга за дялово разпределение в размер на 22,50 лева, мораторна лихва за
периода от 31.12.2019г. до 05.12.2022 г. в размер на 4,93 лева, държавна такса в размер на
25,02 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 25,00 лева. Претендира законната
лихва върху главниците считано от подаването на заявлението по чл. 410 ГПК и разноски в
настоящото производство. Сумите са начислени за потребление в имот, находящ се в гр. С,
ул. „Ген. Й. В. Г“ № 46, партер, с аб. № 21091. Претендира разноски за исковото и
заповедното производство.
Ответниците в законния срок представят отговор, с който оспорват иска като навеждат
конкретни аргументи, включително за липса на облигационни отношения. Сочат, че
фактическият ползватели на имота са други: Д. А. П. и С. Г. П.. Алтернативно правят
възражение за изтекла погасителна давност за част от вземанията. Молят исковете да бъдат
отхвърлени, претендират разноски.
Третото лице – помагач на страната на ищеца „ТС“ ЕООД излага, че в посочения
период за цитирания абонатен номер е било изготвено дялово разпределение в съответствие
с всички действащи нормативни актове.
1
Третите лица помагачи Д. А. П. и С. Г. П. на страната на ответниците не изразяват
становище по исковете.
Съдът, като разгледа и обсъди събраните по делото доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното.
Между страните не се спори относно количеството и начина на доставяне на
топлинна енергия за посочения период на конкретния абонатен номер на посочения адрес.
Ответниците не спорят също, че са титуляри на вещното право – собственици върху имота.
От приетите по делото множество доказателства за усложнени взаимотношения на
ответниците с третите лица Д. и С. П. обаче се установява, че именно последните живеят
фактически в имота в процесния период. Така съгласно Решение в сила от 15.02.2018г.
сключен Договор за продажба на имота с купувачи ответниците е обявен за окончателен – л.
71 – 78 от делото. Видно от Нотариални покани на л. 79 – 80 от делото ответниците З.и са
канили Д. и С. П.и да им заплащат наем и платени данъци за имота – последната покана
връчена на 10.05.2018г. По Протокол за опис на движими вещи от 08.01.2020г., извършен от
ч.с.и. М. Колев, е направен опит да се опишат находящите се в ап. 2 на ул. „Ген. Г“ № 46, ет.
1, движими вещи, но намиращият се вътре С. Г. П. е отказал да допусне съдебния
изпълнител и взискателите К. и Д. З.и вътре в жилището. Призовки по различни дела до Д.
А. П. са получавани от нея лично и от С. П. на адреса на топлоснабдения имот.
При така установените факти и на основание на закона съдът достигна до следните правни
изводи.
Съдът намира исковете за неоснователни. По приетите и неоспорени от страните и от
третите лица помагачи доказателства се налага извод, че ответниците З.и изобщо не са
упражнявали фактическа власт върху своя имот в процесния период и все още са в процес
на изпълнение на съдебните решения, установили тяхната собственост и даващи им право
на ползване. Услугата, която ищецът е предоставял, е ползвана реално от трети лица – П.и.
Правилен е аргументът на ответната страна и във връзка с дадените разяснения в
Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК, за
потребител може да се счита и трето за собствеността и ползването лице, стига то да ползва
имота на друго облигационно основание. В този смисъл изброяването в нормата на чл. 153,
ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване като
клиенти (потребители) на топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното
правоотношение с топлопреносното предприятие не е изчерпателно. Доказано е, че третите
лица – помагачи на страната на ответниците са в отношения с доставчика на топлинна
енергия по силата на неоснователно обогатяване, което макар и с обратен знак и
неправомерно /против волята на собственика и ползвателите/ отново е с облигационен
характер, поради което те са потребителите в случая. Така исковете срещу ответниците
подлежат на отхвърляне. По изхода на спора за главните искове и акцесорните за мораторна
2
лихва са неоснователни.
Безспорно за процесния период ищецът е отдавал и калкулирал определени количества
топлоенергия, които следва да се заплатят. С оглед пасивното поведение на ищеца и
незаявяването на евентуална претенция по чл. 219, ал. 3 ГПК, с настоящото решение не
може да се постанови, че фактическите държатели на имота дължат вземането.
По разноските
С оглед изхода на спора и при заявената претенция от ответника за разноски съдът счете
следното. Доказани са сторени разноски по Договор от 09.05.2023г. /на л. 70 от делото/ в
размер на 400,00 лева за адвокатски хонорар. Договорът е сключен само от ответника К. И.
З., поради което разноските се следва на него.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ТС“ ЕАД с ЕИК ******** по чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1,
предл. първо ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и по чл. 86 ЗЗД срещу К. И. З. с ЕГН ********** и Д. А. З. с
ЕГН **********, двамата с адрес: гр. С, ул. „Н“ № 59, ет. 3, ап. 8, за установяване
дължимостта на сумите, за които е издадена Заповед за изпълнение по ч.гр.д. 70734/2022г.
на СРС, 70 състав, а именно разделно всеки от тях да заплати сумите от по : 1 082,52 лева,
ведно със законната лихва считано от 23.12.2022г. до окончателното й изплащане,
мораторна лихва за периода от 15.01.2020г. до 05.12.2022г. в размер на 140,86 лева, също
22,50 лева, ведно със законната лихва считано от 23.12.2022г. до окончателното й изплащане
както и мораторна лихва за периода от 31.12.2019г. до 05.12.2022 г. в размер на 4,93 лева,
както и държавна такса в размер на 25,02 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер
на 25,00 лева, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „ТС“ ЕАД ДА ЗАПЛАТИ на К. И. З. с ЕГН
********** сумата 400,00 /четиристотин/ лева сторени разноски.
Решението е постановено при участието на „ТС“ ЕООД като трето лице – помагач на
страната на ищеца и при участието на Д. А. П. с ЕГН ********** и С. Г. П. с ЕГН
**********, двамата с адрес: гр. С, ул. „Ген. Й. В. Г“ № 46, партер, като трети лица
помагачи на страната на ответниците.
Решението може да се обжалва пред СГС в двуседмичен срок от връчването му в препис на
страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3
4