№ 579
гр. Бургас, 15.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети април през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Росен Д. Парашкевов
Членове:Йорданка Г. Майска
РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА
при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова
като разгледа докладваното от Росен Д. Парашкевов Въззивно гражданско
дело № 20222100500314 по описа за 2022 година
Производството по делото пред настоящата съдебна инстанция е образувано по
повод въззивна жалба от П. В. М., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Б., ул. „С.С. К.и
М.“ № **, чрез адвокат Марио Златарев, със съдебен адрес: гр. Бургас, ул. „Александровска“
№91, ет.1, против Решение № 1567 от 10.12.2021 г., постановено по гр. дело № 5404/2020 г.
по описа на Районен съд – Бургас, с което съдът е отхвърлил предявените от П. В. М. против
С. М. М., ЕГН **********, от гр. Б., ж.к. И., бл. ***, ет. *, ап. ** и ЗЛ. В. Ж., ЕГН
********** от гр. Б., ж.к. Л., бл. **, ет. **, ап. **, искове за приемане за установено по
отношение на ответниците, че ищецът е собственик на 59/220 ид.части от сграда с
идентификатор 07079.611.99.3 по КККР на гр. Бургас, с адрес: гр. Б., ул. „П.Г.“ №1, със
застроена площ от 23 кв.м. и полезна площ от 17,18 кв.м., както и да бъде отменен
нотариален акт за собственост № ***, том *, рег.№ ****, дело № ***/**** г. на нотариус
Станка Димова, в частта относно констатираната в него собственост по отношение на сграда
с идентификатор 07079.611.99.3.
Недоволство от така постановеното съдебно решение изразява въззивникът, който
намира същото за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и при
съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Моли съда за
отмяна на решението и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което
претенцията да бъде изцяло уважена. Излага съображения в седем пункта, подробно
описани във въззивната жалба.
В срока предвиден в ГПК са постъпили отговори на въззивната жалба от ЗЛ. В. Ж.,
1
ЕГН **********, чрез адвокат Атанас Тасков и от С. М. М., ЕГН **********, чрез адвокат
Венелина Фотева. В първия отговор въззиваемата Ж. е обосновала подробно твърденията си
за неоснователност на подадената въззивна жалба. Моли съда да потвърди обжалвания
съдебен акт. В представения отговор от С.М. се прави искане обжалваното решение като
правилно и законосъобразно да бъде потвърдено. Излага съображения.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 и следващите от ГПК, от
легитимирано лице и е процесуално допустима.
Производството пред БРС е с правно основание чл.124 и чл.537 от ГПК.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази закона,
намира за установено следното:
От представените по делото писмени доказателства се установява, че въззивникът, в
качеството му на наследник на М.И. М.а починала на 26.07.2016 г. и В. М. починал на
31.05.2018 г., е признат за собственик на 59 кв.м. идеални части от дворно място,
съставляващи част от имот планоснимачен № 1222, 1223 в кв.102 по плана на гр. Бургас, с
общо пространство от 220 кв.м., при граници: ул. „Трайко Китанчев“, ул. „К. и М.“, ул. „Поп
Грую“ и парцел ІІ, ведно с целия втори жилищен етаж от построената в имот 1222
двуетажна жилищна сграда. По отношение на неговите наследодатели, БРС е постановил
решение № 744/17.04.1996 г. по гр.д. №3723/1996 г., с което описаната по-горе част е
възложена в дял на лицата и въз основа на това решение е издаден нотариален акт № **, том
*І, нот.дело №814/**** г. на нотариус Станка Димова.
С нотариален акт за покупко-продажба № **, том *І, нот.дело № ***/**** г. на
нотариус Огнян Желев, вписан под № **3 в регистъра на НК, А.А.П. и Ц.А.П. продават на
ЗЛ. В. Ж. собствения си недвижим имот, представляващ апартамент в гр. Б., ул. „К. и М.“ №
**, състоящ се от две стаи, кухня, салон, умивалник, тоалетна и антре, който апартамент се
намира на първия етаж /сутерен/ от двуетажната жилищна сграда в която се намира при
граници: югоизток – външен зид към ул. „Св. Св. К. и М.“, югозапад – външен зид към двора
и имот №1223, северозапад – външен зид към двора на №1222, североизток – външен зид
към имот №1221, от горе – апартамент на наследници К. Б., ведно с прилежащите им
59/220,75 кв.м. ид.ч. от земята върху която е изграден, а именно: имот № 1222, който заедно
с имот №1223 са представлявали бивш парцел VІІ в кв.91а по плана на гр. Бургас.
С нотариален акт № ***, том *, нот.дело № ***/**** г. на нотариус Станка Димова,
издаден на основание чл.587 ал.1 от ГПК, въззиваемата З.Ж. е призната за собственик на
59/220 кв.м.ид.ч. от поземлен имот 07079.611.99 по КК и КР на гр. Бургас с
административен адрес: гр. Б., ул. „П.Г.“ № 1, както и на самостоятелен обект с
идентификатор 07079.611.99.2.3 по КК и КР на гр. Бургас, находящ се в сграда № 2 с
идентификатор 07079.611.99.2, изградена в поземлен имот с идентификатор 07079.611.99 по
КК и КР на гр. Бургас, с административен адрес: гр. Б., ул. „С.С. К.и М.“ № **, с площ на
самостоятелния имот от 70,23 кв.м., съответстващ на първо ниво в сградата, състоящ се от
група помещения, формиращи обект за търговска дейност, както следва: зала за
2
клиенти/посетители/ с подход от ул. „Св. Св. К. и М.“ с полезна площ от 35,10 кв.м.;
тоалетна за посетители – две клетки с полезна площ от 0,94 кв.м. и 0,91 кв.м., с преддверие с
умивалник с полезна площ от 3,84 кв.м., от което е достъпен и склад под стълбищното рамо
към втори етаж с полезна площ от 2,15 кв.м., междинно помещение с ел.табло, свързано с
търговска зала с полезна площ на помещението от 9,46 кв.м., помещение за персонал с
умивалник, с достъп с врата от междинното помещение с полезна площ от 4,12 кв.м.;
тоалетна за персонал с площ от 1,14 кв.м., прилежащо /несамостоятелно/ складово
помещение със застроена площ от 23 кв.м. и полезна площ от 17,18 кв.м., заснето и отразено
в КК и КР на АГКК като сграда с идентификатор 07079.611.99.3, което е свързано с
междинното помещение посредством врата, а отделно от това е със самостоятелен вход от
ул. „Поп Георги“.
Пред първата инстанция е представен и нотариален акт за покупко-продажба на
имот №102, том *І, нот.дело № ***./2020 г. по силата на който ЗЛ. В. Ж. е продала на С. М.
М. самостоятелен обект в сграда с идентификатор 07079.611.99.2.3, находящ се на етаж 0,
съответстващ на първо ниво в жилищна сграда със смесено предназначение с
идентификатор 07079.611.99.2, състоящ се от помещение за търговска дейност с площ от
70,23 кв.м.; 2/ сграда с идентификатор 07079.611.99.3 по КК и КР на гр. Бургас с площ от
17,18 кв.м. с предназначение: сграда за търговия, която е свързана със самостоятелен обект с
идентификатор 07079.611.99.2.3 посредством врата, ведно със съответните идеални части от
правото на строеж върху поземления имот; 3/ 59/220 кв.м.ид.ч. от поземлен имот с
идентификатор 07079.611.99 по КК и КР на гр. Бургас с адрес: гр. Б., ул. „Поп Георги“ № 1,
с обща площ от 220 кв.м.
Пред първоинстанционния съд са събрани писмени и гласни доказателства,
извършена е съдебно-техническа експертиза, като районния съд е изяснил правилно делото
от фактическа страна, но правните изводи до които е достигнал не се споделят от
настоящата инстанция. Видно от представената по делото обяснителна записка –
характеристика на недвижим имот самостоятелен обект за търговска дейност на първо ниво
/етаж 0/ в сграда с идентификатор 07079.611.99.2 в имот с идентификатор 07079.611.99 по
КК и КР на гр. Бургас – УПИ VІІ - имот планоснимачен № 1222, 1223 в кв.102 по плана на
ЦГЧ - гр. Бургас, изготвена от разпитаната в качеството й на свидетел а. М. А., която е била
представена в нотариалното производство по издаване на констативен нотариален акт № ***
на нотариус Станка Димова от 02.08.2019 г. по нот.дело № **3/**** г., като в записката е
посочено, че обектът с идентификатор 07079.611.99.2.3, находящ се на етаж 0 в сградата с
идентификатор 07079.611.99.2, е изградено прилежащо складово помещение със застроена
площ от 23 кв.м. и полезна площ от 17,18 кв.м., което е свързано посредством врата с
междинно помещение, представляващо част от самостоятелен обект с идентификатор
07079.611.99.2.3, а отделно от това притежаващо самостоятелен вход към ул. „Поп Георги“.
В обяснителната записка е установено, че процесното помещение не притежава нормативни
и технически характеристики на самостоятелен обект, а по съществото си представлява
обслужващ етаж 0 склад, като няма собствен санитарен възел, няма самостоятелни електро-
3
и В и К- инсталации, не може да бъде характеризиран като самостоятелен търговски обект,
използва тоалетните на етаж 0. Според а. А. спецификата на помещението изключва
възможността то да представлява самостоятелна сграда, респективно апартамент, тъй като
не е конструктивно изградено с отделна калканна стена и дилатационна фуга към етаж 0,
като зидът който разделя междинното помещение в етаж 0 и процесното представлява общ
вътрешен зид. В обяснителната записка процесното помещение е отразено като част от етаж
0 и е обозначено като склад с полезна площ от 17,18 кв.м..
а. А. е разпитана пред първата инстанция в качеството й на свидетел, като е
потвърдила пред съда, че процесния имот не може да бъде обособен като отделен такъв, тъй
като помещението не представлява жилище. То е такова каквито са били сградите на ул.
„Св. Св. К. и М.“, представляващи дюкяни на първото си ниво – приземно или леко вкопано.
Според свидетелката, на място тя е видяла един обект, за който е счела, че е търговски,
имайки предвид целия първи надземен етаж, включително и склада и поради това тя го е
описала като такъв със съответната търговска зала, склад и обслужващи помещения. Според
нея най-ясния признак, че се касае за един обект е обстоятелството, че към склада има вход
със стълби и врата от останалите помещения. Ако складът е самостоятелна сграда, би
следвало да има допълнителен зид и да нямат връзка двете сгради. Посочва, че процесното
помещение е повдигнато и затова има стълби като денивелацията на етажа е около 50 см.
По делото е изготвена съдебно-техническа експертиза, от заключението на която се
установява, че сградата с идентификатор 07079.611.99.3 е на един етаж с плосък покрив, с
масивна носеща конструкция с 25 см. зидове и стомано-бетонова покривна плоча. Състои се
от едно помещение с полезна площ от 17,18 кв.м., като застроената площ на сградата,
изчислена по нейните външни ограждащи зидове, е 21,55 кв.м. Тя има самостоятелен вход
от към ул. „Поп Георги“ и поради това, че е свързана със самостоятелния обект в партера на
сградата – СОС с идентификатор 07079.611.99.2.3, през него е достъпна и от ул. „Св. Св. К.
и М.“. Според вещото лице процесната постройка е свързана със самостоятелния обект
посредством врата и три стъпала, водещи към вътрешния коридор. В помещението няма
изводи на В и К инсталация и санитарен възел, а отчитането на ел.енергията се осъществява
с общ електромер. Вещото лице не е открило строителни книжа и документи в тази връзка,
както по отношение на основния етаж, така и по отношение на допълнително изградените
сгради. Липсват данни кога е построена процесната сграда с идентификатор 07079.611.99.3,
тъй като същата не е нанесена в подробния устройствен план за кв.102, одобрен през 1997 г.
Вещото лице е категорично, че процесната постройка не отговаря на нормативните
изисквания за самостоятелно жилище, а липсата на В и К инсталация и санитарен възел
ограничава възможностите да се ползва и като самостоятелен търговски обект. Въпреки
това обаче с минимални средства и преустройства за осигуряване на самостоятелно
ел.захранване и откриване на самостоятелна партида сградата може да се ползва като
павилион за пакетирани стоки, промишлени стоки или самостоятелен склад. В съдебно
заседание в.л. посочва, че зидът между склада и междинното помещение е един и е с
дебелина 25 см, като с мазилката става малко повече, докато зидът между процесното
4
помещение и двете ниши няма нищо общо с основната постройка, а зидът на основната
постройка разделя ниша 1 и помещението с тоалетната и е с обща дебелина около 50 см.
Установило е наличието на водомер в ниша 1, но не си спомня къде е разположено ел.
таблото в ниша 2. Посочва в съдебно заседание, че макар и да не отговаря на изискванията
за жилище, процесното помещение може да съществува като самостоятелен обект с някакво
второстепенно предназначение. Следва да бъде изградена тоалетна в обекта.
Представеното от Община Бургас копие на план на гр. Бургас в обхват на бивш кв.
91, на който уличната регулация е утвърдена с Указ № 376/ 07.08.1891 г. и дворищната
регулация е утвърдена със Заповед № 734/ 10.05.1911 г. на М-вото на Общ. Сгр и пр.,
съответства на сега действащия ругулационен план, но от представеното извлечение не
може да се установи твърдението на процесуалния представител на въззиваемата Ж., че към
1911 г. процесната сграда, предмет на делото е била построена и е фигурирала на скиците на
имота.
От показанията на разпитаните пред първата инстанция свидетели, посочено от
страните по делото, не може да се установи към кой момент е построена спорната сграда.
Според свидетелката П. към централната къща в имота са пристрояване различни
пристройки, като това е станало в периода 1990-2000 г., а свидетелят Ж., с. на въззиваемата
посочва, че постройката е построена много отдавна. Тя е била кухня на заведението преди
предния собственик.
От показанията на свид. П. се установява, че въззивникът и родителите му са
получавали наеми за задната част от приземния етаж, която е допълнително пристроена.
Свидетелката лично е присъствала, когато наемателите са давали пари на майката на
въззивника. Според П. след 2015 г. тя е видяла, че веднъж С. дошъл на вратата и дал на П.
пари за наема, а преди това С. е договорил тази сума със свидетелката. Според свидетелката
проблеми са възникнали, когато един от наемателите решил да прави баничарница и
започнал да разбива част от помещенията. До тогава никой не оспорвал, че процесното
помещение е общо.
Според свидетеля О. през последните пет години помещението към ул.“Поп Георги“
не се ползва и свидетелят не е виждал някой да влиза оттам.
Свидетелят Ж. твърди, че през 2000 г. майка му е закупила етаж от къщата първия
етаж от къщата ведно с процесното помещение към ул.“Поп Георги“. Твърди, че
въззивникът и неговата майка не са имали ключ от помещението. Първоинстанционният съд
е извършил очна ставка между свидетелите П. и Ж., поради противоречия в показанията им,
но те не са променили показанията си в смисъл, че П. твърди, че Ж. е дал на П.М. 60 лв. от
наема за задното помещение, а Ж. твърди, че никога не е плащал наем на въззивника за
процесното помещение.
В този смисъл са показанията на останалите свидетели. От тези показания не може
да се направи извод, че процесното помещение е придобито по давност от ответницата З.Ж.,
каквото възражение е направено в отговора по чл. 131 от ГПК на исковата молба. Липсват
демонстриран анимус и осъществен корпус по отношение на процесната недвижимост, нещо
5
повече ответницата се е снабдила с натариален акт за собственост върху имота едва на
02.08.2019 г., след което с нотариален акт № ***, нот. дело № ***. от *** г. е продала на
въззиваемата С.М., ведно с другите обекти и процесната сграда с идентификатор
07079.611.99.3.
При така изяснената фактическа обстановка съдът намира, че процесното
помещение не е функционално и конструктивно свързано с останалата част от приземния
етаж, съставляваща обект с идентификатор 07079.611.99.2.3. Настоящата инстанция
възприема заключението на вещото лице И.М. за това, че сграда с идентификатор
07079.611.99.3 има белезите и характеристиките на самостоятелна сграда в техническо
отношение и може да съществува като такава. В този смисъл съдът намира, че показанията
на свидетеля М.А. следва да се обсъждат в светлината на обстоятелството, че последната е
изготвила обяснителната записка на процесния обект, въз основа на която е издаден
атакувания нот. акт № ***,т.І, нот. дело № **3/ **** г. и констатираните различия със
заключението на вещото лице не следва да се възприемат като безпристрастно дадени
показания. Следва да се отбележи, с аргумент за противното, че в мотивите на ТР № 5/2015
г. от 18.05.2017 г. по тълк. дело № 5/ 2015 г. на ОСГК на ВКС, са изложени съображения за
по приложението на чл. 92 от ЗС, разграничавайки различни хипотези на придобиване на
право на собственост върху постройки като се приема, че правилото на чл. 92 от ЗС
съгласно което собственикът на земята е и собственик на постройките и насажденията
върху нея, освен ако е уговорено друго, е неприложимо по отношение построената в имота
сграда, ако същата представлява самостоятелен обект на собственост отделно от
собствеността на мястото. ВКС е направил разграничение между разпоредбите на чл. 92 и
чл. 98 от ЗС. В случая настоящата съдебна инстанция счита, че разпоредбата на чл. 98 от ЗС
не намира приложение, тъй като се касае за самостоятелен обект на правото на собственост,
построен без строителни книжа, за който е относима разпоредбата на чл. 92 от ЗС. И тъй
като въззивникът е собственик на 59/220 кв.м. ид. части от поземлен имот с идентификатор
07079.611.99, при приложение на правилото на чл. 92 от ЗС, същият е собственик на
съответната част от сграда с идентификатор 07079.611.99.3. С оглед удовлетворяване на
претенцията по чл.124 от ГПК, съдът дължи произнасяна по чл.537 от ГПК за отмяна на
нотариалния акт в претендираната част.
Това налага отмяна на атакуваното решение и постановяване на акта по същество с
присъждане на направените разноски в полза на ищеца, които за двете инстанции са в
размер на 709.71 лв.
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА решение № 1567 от 10.12.2021 г., постановено по гр. дело №
5404/2020 г. по описа на Районен съд – Бургас, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение С. М. М., ЕГН **********, от гр. Б.,
ж.к. И., бл. ***, ет. *, ап. **, чрез адвокат Венелина Фотева и ЗЛ. В. Ж., ЕГН ********** от
6
гр. Б., ж.к. Л., бл. **, ет. **, ап. **, чрез адвокат Атанас П. Тасков, че П. В. М., ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр. Б., ул. „С.С. К.и М.“ № **, чрез адвокат Марио Златарев,
със съдебен адрес: гр. Бургас, ул. „Александровска“ № 91, ет.1, е собственик на 59/220
идеални части от сграда с идентификатор № 07079.611.99.3 по КККР на гр. Бургас, с адрес:
гр. Б., ул.“Поп Георги“ № 1, със застроена площ от 23 квадратни метра и полезна площ от
17,18 квадратни метра.
ОТМЕНЯВА на основание чл. 537 от ГПК издадения констативен нотариален акт за
собственост № ***, том *, рег. № ****, нот. д. № **3/ **** г. на нотариус Станка Димова, по
отношение на 59/220 идеални части от сграда с идентификатор № 07079.611.99.3 по КККР
на гр. Бургас, с адрес: гр. Б., ул.“Поп Георги“ № 1, със застроена площ от 23 квадратни
метра и полезна площ от 17,18 квадратни метра.
ОСЪЖДА С. М. М., ЕГН **********, от гр. Б., ж.к. И., бл. ***, ет. *, ап. **, чрез
адвокат Венелина Фотева и ЗЛ. В. Ж., ЕГН ********** от гр. Б., ж.к. Л., бл. **, ет. **, ап.
**, чрез адвокат Атанас П. Тасков ДА ЗАПЛАТЯТ на П. В. М., ЕГН **********, с
постоянен адрес: гр. Б., ул. „С.С. К.и М.“ № **, чрез адвокат Марио Златарев, със съдебен
адрес: гр. Бургас, ул. „Александровска“ № 91, ет.1, сумата от 709,71 лв., разноски за двете
съдебни инстанции.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчване
препис от решението на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7