№ 11717
гр. София, 25.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 142 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СИЛВИЯ П. НИКОЛОВА
при участието на секретаря ДАЙАНА АНТ. АНТОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ П. НИКОЛОВА Гражданско дело
№ 20211110140043 по описа за 2021 година
Образувано е по искова молба с иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 439, ал. 1
ГПК, за признаване на установено, че ищецът не дължи на ответника сумата в размер на 200
ЛВ. – главница – ГЛОБА, наложена с наказателно постановление № 316502/2017 от
28.07.2017г. на С.... и разноски по съдебно изпълнение – образувано е ИД 20208490406833
на ЧСИ А..... П....... Връчено е разпореждане за обосноваване правен интерес от предявяване
на отделен иск за недължимост на сумата в размер на 143 лв. и 24 лв. – такси по ИД.
Постъпила молба. По отношение на иска, с който се иска от съда да постанови решение, по
силата на което да признае за установено, че ищцата не дължи, разноски по ид. в размер на
143 лв. и 24 лв. такса по тарифа за ЧСИ производството е прекратено като недопустимо.
Ответникът оспорва иска. Предвид разпоредбата на чл. 154 ГПК при предявен отрицателен
установителен иск в тежест на ответника е да докаже, че претендираните от него и оспорени
от ищеца вземания съществуват, както и изискуемост на вземането, а в тежест на ищеца е да
докаже: изпълнение, както и всички правоизключващи и правопогасяващи възражения.С
оглед наведеното в исковата молба основание за недължимост на сумите ответникът следва
да установи настъпването на обстоятелства, обуславящи основание за спиране или
прекъсване на погасителната давност по смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД. С оглед
направеното възражение, че от влизане в сила на НП са изминали посочения в закона
давностен срок, в тежест на ответника е да докаже действия, които са годни да прекъснат
или спрат същия. Съдът, след като извърши проверката по реда на чл. 140, ал. 3 ГПК.
Предявен е иск с правно основание: чл. 124, ал. 1, вр. чл. 439, ал. 2 ГПК
Съдът счита, че искът е допустим и му е подсъден.доколкото събиране на вземането
1
кредиторът е възложил на ЧСИ.
Отричането на вземанията, материализирани в изпълнителния титул, се основава на
твърдения на ищцата за тяхното погасяване по давност.
Съгласно чл. 116, б.,, в" ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия за
принудително изпълнение на вземането.
Наказателното постановление е издадено на 28.07.2017г. Видно от твърденията на ищеца и
ответника, съдът приема за установено, като безспорно и ненужно за доказване, че
наказателно постановление, с което е наложена наказанието глоба, е в влязло в законна сила
на 12.12.2017г., а срещу ищеца е образувано Изпълнително дело едва през 2020г.
В тежест на ответника е да докаже прекъсване и спиране на давността, каквито
доказателства изобщо не бяха представени по делото, противно на доклада по делото, приет
без възражения на страните и обявен за окончателен.
Съгласно чл. 82, ал. 1, б. а ЗАНН давностният срок за изпълнение на наказанието е две
години, който съдът приема за установено да е изтекъл на 12.12.2017г., доколкото
доказателства за различно обстоятелство не бяха представени. Следва да се посочи, че
отговорът на исковата молба на ответника е изцяло бланкетен, без никаква конкретизация,
без представяне на доказателства или поне поискано събиране на такива, поради което
съдът приема, че ответникът не успя да проведе пълно и главно доказване на факти и
обстоятелства, разпределени в негова доказателствена тежест - а именно: спиране и
прекъсване на давностния срок, поради което съдът приема,че последният е изтекъл на
12.12.2019г., а искът е основателен за недължимост на сумата в размер на 100 лв. – глоба.
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни, с оглед прекратената част
от ищцовата претенция.
Ищецът претендира разноски в размер на 410 лв. като с оглед уважената част от ищцовите
претенции на ищеца следва да бъде присъдена сумата в размер на 223.45 лв. или 54.5 % от
410лв.
С оглед прекратяване на делото по отношение на част от ищцовите претенции на ответника
се дължат разноски в размер на 45.5 лв. или 45,5 % от 100 лв. – възнаграждение за
юрисконсулт.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК предявен от
В. Б. В., с ЕГН: ********** срещу С.... чрез кмета Й........ Ф......., че В. Б. В., с ЕГН:
2
********** НЕ ДЪЛЖИ на С.... чрез кмета Й........ Ф.......,сумата в размер на 200лв. - глоба,
наложена с наказателно постановление № 316502/2017 от 28.07.2017г. на С.... послужила за
образуване на ИД 20208490406833 на ЧСИ А..... П.......г., като погасено по давност.
ОСЪЖДА С.... чрез кмета Й........ Ф....... да заплати на В. Б. В., с ЕГН: ********** сумата в
размер на 223.45 лв. разноски по делото.
ОСЪЖДА В. Б. В., с ЕГН: ********** да заплати на С.... чрез кмета Й........ Ф....... сумата в
размер на 45.5 лв разноски по делото.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му, пред СГС с
въззивна жалба.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3