РЕШЕНИЕ
№ 1319
гр. Варна, 12.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 40 СЪСТАВ в публично заседание на
шестнадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Мартин Стаматов
при участието на секретаря Ана Ст. Ангелова
като разгледа докладваното от Мартин Стаматов Гражданско дело №
20213110103119 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на гл. „ ХVІІІ-та” вр. гл. „ХІІІ-та” ГПК.
Делото е образувано въз основа на искова молба подадена от АН. ОГН. ИЛ., ЕГН
********** с адрес гр. ****, ул. „****” бл.№ ** ет.* ап. * срещу *** „****" **, ЕИК
******* със седалище и адрес на управление гр. *****, ул. „****“ № ** да му заплати
сумата от 96 лева, представляваща неплатен остатък от дължимо застрахователно
обезщетение за имуществени вреди в общ размер на ****лв., който остатък представлява
платеното възнаграждение за репатриране на л.а. „*****“, с рег. № *******, унищожен
вследствие на ПТП настъпило на ****г. в гр. ****, на кръстовището между бул. „*****“ и
ул. „*****“, по вина на водача на л.а. „******“, с рег. № *****, застрахован по договор за
гражданска отговорност при ответното дружество, ведно със законната лихва от датата на
исковата молба - 01.03.2021г. до окончателното изплащане на сумата, като разликата до
3806,49 лв. е присъдена с влязло в сила съдебно решение по гр.д. № **** год. на ВРС.
В исковата молба са изложени следните обстоятелства, на които се основават
претендираните права: с влязло в сила решение по гр.д. № *** год. на ВРС, ответникът бил
осъден на основание чл. 432 ал. 1 от КЗ да заплати на ищеца сумата от 3710,49лева,
представляваща действителната стойност на л.а. *****, с ДК № ****, вследствие на
реализирано ПТП на 23.09.2018г. в гр. ****, на кръстовището между бул. „******“ и ул.
„****“, реализирано по вина на водача на л.а. ********, с ДК № *****, застрахован по
договор за гражданска отговорност при ответното дружество, като от настъпилото ПТП са
причинени имуществени вреди, изразяващи се в: увреждане на калник преден десен, мигач в
преден десен калник, врата предна дясна, лайсна предна дясна врата, праг десен, врата задна
дясна, лайсна задна дясна врата, панел заден десен, облицовка задна броня, водач задна
броня десен, основа панел заден десен, стоп десен външен, стоп десен вътрешен, врата на
багажник, рамка челно стъкло, преден капак, джанта лята задна дясна, капачка джанта задна
дясна, джанта лята предна дясна, капачка джанта предна дясна, гума предна дясна ****,
1
въздушна възглавница дясна завеса, въздушна възглавница предна дясна седалка, модул
управление въздушни възглавници, тапицерия таван, капаче дясно теглич в предна броня,
спойлер предна броня, фар десен, подкалник преден десен, основна преден десен калник,
водач предна броня десен, дехидратор климатик, панта лява преден капак, панта дясна
преден капак, дифузьор пред радиатор долен, шенкел преден десен, биалетка предна дясна,
стабилизираща щанга предна, амортисьор преден десен, лагер преден десен, носач преден
десен, кормилен накрайник вътрешен, кормилен накрайник външен, полуоска, спирачен
маркуч, преден мост, въздуховод преден, кутия въздушен филтър, радиатор воден, дифузьор
вентилатор, капак блок ДВГ, пиропатрон преден ляв колан, пиропатрон преден десен колан,
колан ляв преден, колан преден десен, облегалка седалка предна лява, панта горна предна
дясна врата, панта долна предна лява врата, колонка предна дясна и стъклоповдигащ
механизъм предна дясна врата на л.а. марка „******“, с ДК № ****, ведно със законната
лихва от датата на исковата молба - 30.04.2019г. до окончателното изплащане на сумата.
Застрахователят не възстановил на пострадалото лице и направените разходи за репатриране
на автомобила, който не е бил в движение и затова се претендират с настоящата искова
молба. Претендират се разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от
редовно уведомения ответник, с който изразява становище, че искът е неоснователен. Не
оспорва наличието на застрахователно правоотношение и обстоятелството, че след
настъпилото ПТП, увредения автомобил на ищеца не е можел да се предвижва на собствен
ход. Не се излагат възражения по същество.
Съдът, след като прецени събраните в процеса доказателства, поотделно и в
съвкупност, прие за установено от фактическа страна, следното:
От писмените доказателства – изисканото гр.д. № ****. по описа на ВРС и фактура
№ *** от ****г. с касов бон, се установява, че: с влязло в сила решение по гр.д. № *****
год. на ВРС, ответникът бил осъден на основание чл. 432 ал. 1 от КЗ да заплати на ищеца
сумата от *****лева, представляваща действителната стойност при „тоална щета“ на л.а.
„*****“, с рег. № *****, вследствие на реализирано ПТП на ****г. в гр. ****, на
кръстовището между бул. „***“ и ул. „*****“, реализирано по вина на водача на л.а.
„*****“, с ДК № ***** застрахован по договор за гражданска отговорност при ответното
дружество. На 25.09.2018г. А.И. заплатила на „*****“ *** сумата от 86 лв. с ДДС за пътна
помощ на л.а. „****“, с рег. № *****.
Въз основа на така установените факти, Варненският районен съд, като
съобрази приложимия закон, приема от правна страна следното:
Предявеният осъдителен иск е с правно основание чл. 432 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 432 ал. 1 от КЗ /в сила от 01.01.2016г./, аналогична на
чл. 226, ал.1 от КЗ /отм./, увреденото лице може да предяви пряк иск срещу застрахователя
по застраховка "Гражданска отговорност", който сключвайки я се е задължил да покрие
отговорността на застрахования за причинени от него на трети лица имуществени и
неимуществени вреди. Отговорността на застрахователя е обусловена от отговорността на
застрахования, като застрахователят дължи обезщетение за вредите, доколкото
застрахованият е отговорен спрямо увреденото лице за възстановяването им. От това следва,
че рискът при застраховката "Гражданска отговорност" включва не само опасността от
възникване на санкционното задължение за поправяне на вредите, причинени от виновно и
противоправно деяние в нейния деликтен смисъл - чл. 45 и чл. 52 ЗЗД, но и от безвиновните
задължения по чл. 46 ал. 2, чл. 49 и чл. 50 ЗЗД. ( в т.см. пр. Решение № 15 от 1.06.2012 г. по
т. д. № 279/2011 г. на ВКС).
В случая с оглед правната квалификация на иска, ищеца основава твърденията си на
наличие на деликт по смисъла на чл. 45 ЗЗД извършен от водача на застрахования
автомобил (противоправно поведение, вреди, причинна връзка между двете и вина) и
валидно застрахователно правоотношение с предмет автомобила, управляван от деликвента.
2
Поради това, съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест, на
страните е било указано, че следва да установят фактите и обстоятелствата, на които
обосновава исканията и възраженията си. Ищецът - настъпило ПТП, при което са му
нанесени имуществени вреди от застрахован със задължителна застраховка „Гражданска
отговорност” при ответното дружество автомобил, както и неправомерното поведение на
водача му, вида и стойността на вредите, причинна връзка между неправомерното поведение
и вредите. Респ. ответникът да установи твърденията си за липса на вина у деликвента,
съпричиняване от пострадалия, както и евентуално при успешно проведено доказване от
ищеца - че му е изплатил застрахователно обезщетение за претърпените увреждания.
Съобразно т.2 от Тълкувателно решение № 3/2016 г. от 22.04.2019 г. на ОСГТК на
ВКС, решението по уважен частичен иск за парично вземане се ползва със сила на
пресъдено нещо относно правопораждащите факти на спорното субективно материално
право при предявен в друг исков процес иск за защита на вземане за разликата до пълния
размер на паричното вземане, произтичащо от същото право.
С горецитираното влязло в сила съдебно решение на ВРС ответникът е осъден да
заплати част от обезщетението по процесното застрахователно събитие, остатъкът от което
се претендира в настоящото производство.
При това положение за установени по делото следва да се приемат наличието на
претърпени в резултат на застрахователно събитие вреди от ищеца, като невиновен водач на
МПС участвало в ПТП, настъпило по вина на водач управлявал МПС, застраховано при
ответника по договор за ЗЗ „Гражданска отговорност“, вида и характера на вредите.
В случая са налице представени от ищеца писмени доказателства, за заплащане от
негова страна на разходи за репатриране на автомобила, който след ПТП не е бил годен да
се придвижва на собствен ход – този факт и тези доказателства не са оспорени от ответника.
Предвид гореизложените правни доводи и съобразно събраните доказателства по
делото, съдът намира за установено наличието на всички елементи от фактическия състав,
пораждащ претендираните права на ищеца, поради което предявеният иск с правно
основание чл. 432 от КЗ следва да се уважи изцяло за сумата от 96 лева.
Предвид изхода на спора и на основание чл. 78 ал.1 от ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски, които според приложения
списък по чл. 80 ГПК и доказателствата за реалното им извършване – договор за правна
помощ /360 лв. с ДДС/ и вносна бележка за държавна такса /50лв/ са в общ размер от 410 лв.
Мотивиран от горното, Варненският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 432 от КЗ *** „*****“, ЕИК **** със седалище и адрес
на управление гр. ***, ул. „****“ № ** да заплати на АН. ОГН. ИЛ., ЕГН ********** с
адрес гр. ****, ул. „*****” бл.№ *, ет.*, ап. ** сумата от 96 лева, представляваща неплатен
остатък от дължимо застрахователно обезщетение за имуществени вреди в общ размер на
****лв., който остатък представлява платеното възнаграждение за репатриране на л.а.
„****“, с рег. № ****, унищожен вследствие на ПТП настъпило на 23.09.2018г. в гр. ****,
на кръстовището между бул. „***“ и ул. „****“, по вина на водача на л.а. „****“, с рег.
№****, застрахован по договор за гражданска отговорност при ответното дружество, ведно
със законната лихва от датата на исковата молба - 01.03.2021г. до окончателното изплащане
на сумата, като разликата до 3806,49 лв. е присъдена с влязло в сила съдебно решение по
гр.д. № 6597/2019 год. на ВРС.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 1 ГПК ****„****“, ЕИК ***** да заплати на
АН. ОГН. ИЛ., ЕГН ********** сумата от 410 лева, представляващи сторените разноски в
3
производството за държавна такса и адвокатско възнагарждение, съобразно приложен
списък по чл. 80 ГПК.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4