Решение по дело №1443/2024 на Районен съд - Кърджали

Номер на акта: 237
Дата: 13 май 2025 г. (в сила от 30 май 2025 г.)
Съдия: Владислав Емирски
Дело: 20245140101443
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 18 октомври 2024 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 237
гр. Кърджали, 13.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Владислав Емирски
при участието на секретаря Теди Чаръкчиева
като разгледа докладваното от Владислав Емирски Гражданско дело №
20245140101443 по описа за 2024 година
Предявен е установителен иск по чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 1 от
ГПК във вр. с чл. 49 във вр. с чл. 52 ЗЗД от А. З. А., ЕГН **********, с
постоянен адрес: гр. Кърджали, ******, чрез адвокат С. М. от Адвокатска
колегия - Кърджали, против Община Кърджали, Буслстат 00235920, с адрес
гр. Кърджали, бул. „България“ № 41, представлявана от кмета Е.М., за
признаване на установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 5 003,79
лева, от която 5000 лева обезщетение за неимуществени вреди за претърпени
болки, страдания и посттравматично стресово разстройство, причинени в
резултат на ухапване от безстопанствено куче на 14.08.2024 г. в гр. Кърджали,
в близост до входа на МБАЛ „Д-р Атанас Дафовски“ АД гр. Кърджали, лихва
за забава върху претендираната сума в размер на 3,79 лева за периода от
14.08.2024 г. до 15.08.2024 г., както и законна лихва считано от датата на
издаване на Заповед № 502 от 19.08.2024 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 1119/2024 г. по описа на РС-
Кърджали, II състав до окончателното изплащане на вземането.
Производството е образувано по заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК на кредитора А. З. А., с ЕГН **********, с
постоянен адрес гр. Кърджали, ******, с пълномощник адв. С. М., АК-
Кърджали, което е уважено и е издадена Заповед № 502 от 19.08.2024 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 1119/2024
г. по описа на РС-Кърджали, II състав. Длъжникът Община Кърджали е
възразил на основание чл. 414 ГПК, че не дължи изпълнение на вземането по
издадената заповед по чл. 410, поради което в срок е предявен настоящият
установителен иск.
В исковата молба се твърди, че на 14.08.2024 г. около 06:30 часа в гр.
1
Кърджали, в близост до входа на болница МБАЛ „Д-р Атанас Дафовски“ АД
гр. Кърджали ищцата била ухапана от безстопанствено куче в резултат, на
което получила следните наранявания по предно-външната повърхност на
дясната подбедрица, в долната й трета - цепковидна рана с неравни ръбове и
дължина 1 см., с влажно розово- червено дъно, около нея, на площ 5/4 см.,
синкаво-мораво кръвонасядане, по задно-външната повърхност на дясната
подбедрица, в долната й трета - пунктиформена рана с диаметър 0,4 см., с
неравни ръбове и розово-червено дъно. Твърди, че кучето е било много
агресивно и благодарение на притекли се очевидци успяла да се спаси от по-
сериозни наранявания. Прилага писмени доказателства. Прави
доказателствени искания за разпит на двама свидетели, с чиито показанията
да установи болките и страданията, които търпяла вследствие причинените й
телесни увреждания, както и относно самото ухапване, както и за назначаване
на съдебно-медицинска експертиза, като вещото лице след запознаване с
материалите по делото и след преглед да отговори на въпросите: какви са
телесните увреждания, които е получила А. З. А. в резултат на ухапване от
безстопанствено куче, в какво се изразяват те към момента на настъпването
им и как се е отразило това на здравословното и състояние към момента на
нанасяне на повредата и към настоящия момент. Към настоящия момент
налице ли са други увреждания или усложнения освен пояснените в
медицинската документация и в какво се изразяват.
В срока по чл. 131 от ГПК постъпил отговор на исковата молба от
Община Кърджали, с който оспорва иска по основание и размер. Оспорва
твърдените от ищеца факти и обстоятелства. Твърди, че общината е положила
дължимата грижа в изпълнение на задълженията си да организира улавянето и
изолирането на скитащи кучета на територията на община Кърджали.
Общината е приела Наредба за реда и условията на отглеждане на животни на
територията на Община Кърджали, както и Програма за овладяване на
популацията на безстопанствените кучета. Изграден е временен приют за
безстопанствени кучета в базата на ОП „ОБЧ“ в кв. „Студен кладенец“.
Ежедневно служители на ОП „Озеленяване, благоустройство и чистота“
полагат грижи за обработване на безстопанствени животни, в т. ч. и
прииждащи, но ситуацията в общините в тази връзка е сложна, поради
ограничен финансов ресурс и непроведената от държавата финансова реформа
за децентрализация. Твърди, че Общината изпълнява своето задължение чрез
своите служители да осигурява безпрепятствено придвижване на хора по
улиците на общината, незаплашвани от агресивни бездомни кучета.
Ответникът заявява, че съдебният лекар, прегледал ищцата и описал
получените вреди в съдебно-медицинско удостоверение *****2024 г., не е
категоричен, че раните са получени от куче. Твърди, че раната, която е
причинена от вероятно ухапване би могла да създаде дискомфорт на ищцата,
като не са представени доказателства за неговата продължителност. От една
страна ответникът моли предвид изложеното съдът да определи размер на
обезщетението за неимуществени вреди, като съобрази изложените
аргументи, а от друга страна, моли да бъде отхвърлен искът като
неоснователен и недоказан, което са две взаимоизключващи се искания. Моли,
алтернативно, в случай, иска бъде уважен по основание, посоченият размер да
бъде значително намален съобразно всички факти и обстоятелства по делото,
защото не съответства на изискванията на справедливост. Прилага писмени
доказателства по опис. Възразява срещу допускането до разпит при режим на
довеждане от страна на ищеца на двама свидетели, предвид фактическата и
2
правна сложност на делото, като не смята за необходимо ангажирането на
повече от един свидетел. Възразява срещу допускането на СМЕ, тъй като по
делото е представена медицинска документация - лист за преглед на пациент,
който преглед е наложил само обработване на раната с превръзка, а не е
извършена хирургична обработка. Заявява, че няма представени доказателства
издадени от психиатър специалист, с които да се установи, че на пострадалата
е причинено посттравматично стресово разстройство. Алтернативно, в случай,
че бъде допусната СМЕ поставя въпроси към вещото лице.
В съдебно заседание ищецът не се явява, представлява се от
процесуалния си представител, който моли искът да бъде уважен по
основание и размер. Претендира разноски. Ответникът не се представлява.
Съдът, като взе предвид подадената искова молба и предявения с нея
иск, съобразявайки събраните по делото доказателства, основавайки се на
релевантните правни норми и вътрешното си убеждение, намира следното:
По делото са представени копие от лист за преглед на пациент в КБД/СО
от 14.08.2024 г., в който е посочена основаната диагноза – ухапване или удар
от куче (МКБ W 54), снетата анамнеза – ухапана от улично куче в областта на
дясната бодбедрица, със следи от зъби от ухапването, обективното състояние,
изследванията и назначената терапия.
Видно от СМУ *****2024 г. от 14.08.2024 г. следствие от ухапването от
безстопанствено куче на ищцата са причинени разкъсно-контузни рани довели
до разстройството на здравето извън случайте на чл. 128 и чл. 129 от НК и
кръвонасядания на дясната подбедрица причинило болка и страдание.
Посочено е че описаните увреждания са получени при действието на твърд
тъп или тъпоръбест предмет и по време и начин е възможно да са възникнали
от ухапване от куче. Посочено, че по предно-външната повърхност на дясната
подбедрица, в доланата й трета се установява цепковидна рана с неравни
ръбове и дължина 1 см с влажно розово-червено дъно, около нея на площ 5/4
с. се установява синкаво-мораво кръвнонасядане, а по задно-външната
повърхност на дясната подбедрица, в долната й трета, се установява
пунктиформена рана с диаметър 0,4 см. с неравни ръбове и розово-червено
дъно.
По делото е приета без възражение и назначената СМЕ по писмени
данни *******/2025 г. Вещото лице, като взема предвид листа за преглед на
пациент в КБД/СО от 14.08.2024 г., издаденото СМУ *****2024 г. от
14.08.2024 г., както и след личен преглед на ищцата от 12.04.2025 г., дава
заключение, че на А. З. А. са били причинени две разкъсно-контузни рани и
кръвонасядане на дясната подбедрица, като описаните увреждания са
получени при действието на твърд тъп или тъпо- ръбест предмет и по време и
начин е възможно да са възникнали така, както съобщава
освидетелствуваната, от ухапване от куче. Вещото лице заключава, че
разкъсно-контузните рани са довели до разстройство на здравето, извън
случаите на чл.128 и чл.129 от НК, а кръвонасядането е причинило болка и
страдание, както и че от обективна страна по предно-външната повърхност на
дясната подбедрица, в долната й трета, се установява белезникаво-седефен
белег от зараснала рана с размери 0,7/0,3 см., разположен на нивото на
околната кожа. Вещото лице сочи в заключението си че освидетелствуваната
заявила, че е имала болка и изтръпване в травмираната област, които са се
засилвали при по-студено време, като към настоящия момент няма
3
оплаквания.
По делото е разпитан и свидетелят Х.С., който е станал свидетел на
ухапването на ищцата от безстопанствено куче, тъй като е бил заедно с нея по
това време. Свидетелят заявява, че на 14.08.2024 г. рано сутринта около 06:30
часа с ищцата отивали на свиждане в болницата, при майка му. Вървели
заедно, като А. З. А. носила две торби със себе си, когато преди входа на
болницата били нападнати от 3-4 кучета. Едното куче я ухапало за десния крак
и положението било много страшно. Заявява, че успял да отблъсне кучетата,
като ги изритал и ударил с чантата, което носил със сене си. Раната от
ухапването на ищцата кървяла много и посетили веднага спешното отделение,
където й направили инжекция и превръзка. Свидетелят описва подробно
кучето, което ухапало ищцата.
Въз основа на тези писмени и гласни доказателства, съдът намира, че по
категоричен начин по делото се доказа реализирането на инцидента по
описания в исковата молба начин, довел до процесните травми на ищцата,
които са й причинили сочените неимуществени вреди, а именно, че на
14.08.2024 г. рано сутринта около 06:30 часа пред входа на МБАЛ „Д-р Атанас
Дафовски“ АД гр. Кърджали е била ухапана от безстопанствено кафяво
голямо куче, при което са й причинени две разкъсно-контузни рани довели до
разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК и
кръвонасядане на дясната подбедрица причинило болка и страдание, както и
че от обективна страна по предно-външната повърхност на дясната
подбедрица, в долната й трета, е останал белезникаво-седефен белег от
зараснала рана с размери 0,7/0,3 см., разположен на нивото на околната кожа.
Така описаното увреждане се оспорва формално от ответника, но се доказа по
категоричен начин от събраните и кредитирани от съда писмени и гласни
доказателства и от назначената съдебно-медицинска експертиза. Причинено е
било разстройство на здравето на ищцата, без опасност за живота,
предизвикващо болки и страдания. Същото по гореизложените причини е в
пряка причинна връзка от неупражнения ефективен надзор на ответната
община по ограничаването и контрола на популацията на безстопанствените
кучета на територията на град Кърджали.
Налице са предпоставките за ангажиране отговорността на ответната
община за противоправното й бездействие, доколкото на нея именно е
възложено от закона задължението за надзор над безстопанствените кучета. В
глава 5 от Закона за защита на животните /ЗЗЖ/ са предвидени редица
задължения на общинските органи за овладяване популацията на
безстопанствените кучета, като несъмнено целта на закона е животните да не
се разхождат свободно в населените места, тъй като могат да бъдат заплаха за
живота и здравето на хората. Съгласно чл. 47 ал. 1, вр. чл. 41 ал.1 – 4 от ЗЗЖ
общинските власти са длъжни да вземат под надзор всички безстопанствени
кучета чрез залавянето, кастрирането, обезпаразитяването, ваксинирането им
срещу бяс и настаняването им в изградени и стопанисвани от тях приюти.
Анализът на цитираната законовата уредба сочи по недвусмислен начин, че
основната мярка за надзор е именно настаняването на кучетата в приюти или
временни приюти, като само по изключение се допуска те да бъдат връщани
на местата, от които са взети – чл. 47 ал. 3 изр. 1 пр.посл. от ЗЗЖ. В чл. 47 ал. 3
изр. 2 пр.първо от ЗЗЖ изрично е предвидено, че кучетата са под надзора и
грижите на общините, което означава, че чрез взетите от тях мерки, те следва
да гарантират безопасното им поведение спрямо хората, независимо от вида
4
на тези мерки - дали чрез настаняване в приюти, временни приюти или чрез
връщане по места. В този смисъл е и нормата на чл. 50 т. 2 от същия закон,
изрично предвиждаща задължение на общината, да взема мерки за
предотвратяване на агресивно поведение на кучетата към хора или животни. В
случая ответникът прави възражение, че общината е положила дължимата
грижа в изпълнение на задълженията си да организира улавянето и
изолирането на скитащи кучета на територята на общината, както ангажира
доказателства за това, да е изпълнил нормативните си задължения по
ограничаване и контрол на популацията на безстопанствените кучета към
датата на процесния инцидент. Въпреки тези възражения и представените
писмени доказателства, съдът намира, че община Кърджали не е осъществила
задълженията си по ЗЗЖ по отношение на кучетата пред МБАЛ „Д-р Атанас
Дафовски“ АД гр. Кърджали. Следва да бъде посочено, че ангажиментите на
общината по отношение на болници, училища, детски гради и др. сгради с
обществено предназначение, посещавани от много хора, следва да бъдат
приоритет по отношение на борбата с популацията на безстопанствени кучета
и задълженията им вменени със ЗЗЖ.
Предвид гореизложените съображения, съдът намира предявения иск за
доказан по основание. Съобразно нормата на чл. 52 ЗЗД обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. При определяне
размера на неимуществените вреди следва да се вземат под внимание всички
обстоятелства, които ги обуславят, като характера на увреждането, начина на
извършване на деянието, обстоятелствата, при които е извършено,
причинените морални страдания и пр. /Постановление на Пленума на ВС №
4/23.12.1968 г./. Следва да се преценят вида и тежестта на причинените
телесни и психични увреждания, продължителността и интензитета на
претърпените физически и душевни болки, други страдания и неудобства,
стигнало ли се е до разстройство на здравето и медицинската прогноза за
неговото развитие /решение № 69/18.03.2014 г. по гр.д. № 4686/ 2013 г. на
ВКС, ІV г.о./. С оглед установеното по делото, съобразявайки заключението на
вещото лице и на разпитания свидетел Х.С., следва да се приеме, че болки и
страдания със значителен интензитет ищцата е изпитвала непосредствено след
ухапването, както и няколко седмици след това предвид мястото на ухапване.
Болки с по-нисък (затихващ) интензитет би могло да се приеме, че ищцата е
изпитвала в продължителен период от време около месец и половина. Следва
да бъде посочено, че съгласно заключението на вещото лице по приетата СМЕ
следствие от ухапването от безстопанствено куче на ищцата е останал
козметичен дефект в областта на ухапването изразяващ се в белезникаво-
седефен белег от зараснала рана с размери 0,7/0,3 см., разположен на нивото
на околната кожа в предно-външната повърхност на дясната подбедрица, в
долната й трета. Съдът взема предвид още болките и страданията при
непосредственото претърпяване на увреждането от страна на ищцата –
неочаквано и непредизвикано ухапване от агресивно безстопанствено куче в
градска среда, пред здравно заведение, в светлата част на денонощието,
сутринта, причинили й освен болки и неудобства от засягането на телесния й
интегритет на публично и оживено място, така също и предизвикания
непосредствен страх от настъпването и на по-сериозни увреждания от
непредвидимите действия на безстопанственото куче, безспорното им
негативно отражение върху психиката й в личен, професионален и социален
план. При тези данни за естеството на увреждането, за възстановителния
период, останалия козметичен дефект, както и съобразявайки възрастта на
5
ищцата, настоящият съдебен състав намира, че справедливото обезщетение,
което ще компенсира неимуществените вреди претърпени от нея вследствие
увреждането от ухапването от безстопанствено куче е в размер на 5000 лева. С
оглед основателността на главната претенция, основателна и доказана е
акцесорната претенция с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на
законна лихва, считано от датата на увреждането (датата на ухапване от
безстопанствено куче) – 14.08.2024 г. до окончателното изплащане. Съдът
намира, че за задължението на ответника за обезвреда на настъпили вреди от
ухапване от безстопанствено куче са приложими общите принципи, изразени
в чл. 84, ал. 3 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, а именно - ответникът, дължащ обезщетение за
вреди и изпада в забава от настъпване на увреждането, т.е. началният момент,
от който следва да се присъди законната лихва е датата на ухапване от
безстопанствено куче – 14.08.2024 г. По тези съображения искът за заплащане
на законна лихва за периода от датата на ухапване от безстопанствено куче –
14.08.2024 г. до 15.08.2024 г. следва да бъде уважен, като в случая законната
лихва възлиза на 3,79 лева. С отговора на исковата молба ответникът е заявил
изрично, че не оспорва представеното извлечение от интернет калкулатор
относно размера на претендираната лихва. Следва да бъде уважена и
претенцията за заплащане на законна лихва считано от 16.08.2024 г. до
окончателното плащане на вземането, съгласно Заповед № 502 от 19.08.2024 г.
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. №
1119/2024 г. по описа на РС-Кърджали, II състав.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски възниква само за ищеца. От
заповедното производство претендира разноски за държавна такса в размер на
100,08 лева и за платено адвокатско възнаграждение в размер на 900 лева с
ДДС. От исковото производство се претендира платена държавна такса в
размер на 100,08 лева, 452,40 лева депозит за СМЕ и 1300 лева с ДДС за
адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 във вр. с чл.
415, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 49 във вр. с чл. 52 ЗЗД по отношение на
длъжника Община Кърджали, Буслстат 00235920, с адрес гр. Кърджали, бул.
„България“ № 41, представлявана от кмета Е.М. че дължи на кредитора от А.
З. А., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Кърджали, ******, чрез адвокат
С. М. от Адвокатска колегия – Кърджали, сумата 5000 лева обезщетение за
неимуществени вреди за претърпени болки и страдания причинени в резултат
на ухапване от безстопанствено куче на 14.08.2024 г. в гр. Кърджали, в
близост до входа на МБАЛ „Д-р Атанас Дафовски“ АД гр. Кърджали, лихва за
забава върху претендираната сума в размер на 3,79 лева за периода от
14.08.2024 г. до 15.08.2024 г., както и законна лихва считано от 16.08.2024 г. до
окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед №
502 от 19.08.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК
по ч.гр.д. № 1119/2024 г. по описа на РС-Кърджали, II състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК Община Кърджали,
Буслстат 00235920, с адрес гр. Кърджали, бул. „България“ № 41,
6
представлявана от кмета Е.М. да заплати на А. З. А., ЕГН **********, с
постоянен адрес: гр. Кърджали, ******, чрез адвокат С. М. от Адвокатска
колегия – Кърджали направените в заповедното производство разноски за
държавна такса в размер на 100,08 лева и за платено адвокатско
възнаграждение в размер на 900 лева с ДДС.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК Община Кърджали,
Буслстат 00235920, с адрес гр. Кърджали, бул. „България“ № 41,
представлявана от кмета Е.М. да заплати на А. З. А., ЕГН **********, с
постоянен адрес: гр. Кърджали, ******, чрез адвокат С. М. от Адвокатска
колегия – Кърджали направените в настоящото производство разноски за
държавна такса в размер на 100,08 лева 452,40 лева депозит за СМЕ и 1300
лева с ДДС за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд –
Кърджали в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Кърджали: _______________________

7