№ 16739
гр. София, 10.04.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 87 СЪСТАВ, в закрито заседание на
десети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА Гражданско дело №
20241110156876 по описа за 2024 година
Производството е по реда Глава Тринадесета от Гражданския процесуален
кодекс (чл. 124 и сл. ГПК).
Предявени по реда на чл. 422 от ГПК са установителни искове от ищеца „..................“
ЕАД срещу ответника К. Н. С. за признаване за установено съществуването на вземания по
издадена в полза на ищеца заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от 23.10.2023 г., срещу
която длъжникът е възразил мотивирано в срокa по чл. 414, ал. 2 ГПК.
В исковата молба ищецът е заявил искане за постановяване на неприсъствено
решение срещу ответника по реда на чл. 238, ал. 1 от ГПК. Искането е неоснователно. Не са
налице предпоставките по чл. 238, ал. 1 от ГПК – подаден е отговор на исковата молба по чл.
131 от ГПК.
Ищецът е направил искане по чл. 219, ал. 1 ГПК за привличане като помагач „..........“
ЕООД, ЕИК ............, като обосновава правния си интерес с обстоятелството, че това лице е
длъжно да извърши дяловото разпределение за процесния имот и в случай на неточно
изпълнение на това задължение ще възникне вземане за обезвреда. Това искане е
основателно.
Ищецът и ответникът са представили писмени доказателства, които са относими,
необходими и приемането им е допустимо.
Искането по чл. 190 ГПК на ищеца следва да бъде уважено.
Искането по чл. 192 ГПК на ищеца следва да бъде оставено без уважение, тъй като е
допуснато привличане на трето-лице помагач.
Искането за допускане на ССчЕ и СТЕ със задачи, посочени в исковата молба следва
да бъде оставено без уважение, тъй като събирането на тези доказателства не е необходимо с
оглед отговора на исковата молба.
Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
1
ОПРЕДЕЛИ:
ОТХВЪРЛЯ искането на ищеца „..................“ ЕАД за постановяване на
неприсъствено решение по чл. 238, ал. 1 от ГПК срещу ответника.
Производството по делото продължава по общия исков ред.
КОНСТИТУИРА на основание чл. 219, ал. 1 от ГПК на страната на ищеца трето
лице-помагач – „..........“ ЕООД, ЕИК ............, със седалище и адрес на управление в ..............
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК третото лице помагач „..........“ ЕООД, ЕИК
............, в срок до първото съдебно заседание да представи намиращите се у него документи,
свързани с отчитане на ползваната топлинна енергия и посочени в исковата молба.
ДОПУСКА представените към исковата молба писмени доказателства.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца на основание чл. 192 от ГПК за
задължаване на трето неучастващо по делото лице да представи намиращите се у него
документи, свързани с отчитане на ползваната топлинна енергия и посочени в исковата
молба.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за допускане на СТЕ и ССчЕ, тъй
като събирането на тези доказателства не е необходимо.
ПРИЛАГА към делото ч. гр. дело 45390/2023 г. по описа на СРС, III ГО, 87 състав.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание за 09.07.2025 г. в
10,15 часа, за когато да се призоват страните.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение, на ищеца препис от
отговора, а на третото лице помагач – препис от исковата молба, възражението и
доказателствата към тях.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТ за ДОКЛАД както следва:
Предявени по реда на чл. 422 от ГПК са обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 79, ал. 1, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за признаване за
установено, че ответникът К. Н. С., ЕГН **********, дължи на ищеца „..................“ ЕАД,
ЕИК ..........., сумата в размер на 241,94 лева, представляваща цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. - 30.04.2022 г., за топлоснабден
имот находящ се в .............., абонатен № ..........., ведно със законна лихва за периода от
11.08.2023 г. до изплащане на вземането; сумата в размер на 36,48 лева, представляваща
мораторна лихва върху главницата за периода от 15.09.2021 г. до 03.08.2023 г.; сумата в
размер на 56,76 лева, представляваща стойност на услугата дялово разпределение за
периода от м. 07.2020 г. до м. 04.2022 г., ведно със законна лихва за периода от 11.08.2023
2
г. до изплащане на вземането, както и сумата от 12,38 лева, представляваща мораторна
лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 15.09.2020 г. до 03.08.2023
г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
ГПК от 23.10.2023 г. по ч.гр. дело № 45390/2023 г. по описа на СРС, III ГО, 87 състав.
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия от 2016 г., чиито
клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя без да е необходимо изричното им
приемане, защото има качеството на потребител на ТЕ, тъй като е собственик на
топлоснабдения имот. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния
период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е
заплатил дължимата цена. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна
енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за
който е доставена енергията, като съгласно приложимите ОУ изпада в забава само за
задълженията, за които е изготвена изравнителна сметка. Сочи, че потребителят дължи и
заплащане на услугата „дялово разпределение“, за стойността на която е издавана фактура
със срок на плащане, поради което ответната страна е в забава. Претендира разноски.
В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК такъв е постъпил от
ответника чрез адв. Ч. (с пълномощно към възражението), в който оспорва предявените
искове. Оспорва, че има качеството на купувач по договор за продажба на топлинна енергия.
Оспорва, че стойността на услугата дялово разпределение дължи на ищеца. Възразява, че не
е изпаднал в забава. Възразява за изтекла погасителна давност. Прави искане претенцията
да бъде отхвърлена. Претендира разноски в заповедното и исковото производство.
Представя списък по чл. 80 от ГПК.
В тежест на ищеца при условията на пълно и главно доказване е да установи, че
ответникът по иска е потребител на топлинна енергия на посоченото основание, че сградата,
където е имотът му e топлофицирана, монтиран е топломер, преминал метрологична
проверка, че дяловото разпределение на отчетеното количество доставена топлинна енергия
е извършено законосъобразно, което включва установяване на извършваните отчети на ТЕ и
изчисляване на стойностите на различните компоненти, съставящи цената на доставената
топлинна енергия, размера на търсената главница, както и изпадането на длъжника в забава
и размера на обезщетението за забава.
В тежест на ищеца е с оглед наведените твърдения, от които произтича качеството на
потребител на ТЕ на ответника е да установи, че имотът е собственост на ответника или
последният има качеството на потребител на ТЕ на друго основание.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже положителния
факт на погасяване на дълга.
ОБЯВЯВА за безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване на основание
чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК обстоятелствата, че:
3
1/ към правоотношението са приложими ОУ на ищеца за 2016 г., на които се позовава
в исковата молба, които са публикувани в описаното в исковата молба печатно издание на
посочената дата;
2/ изготвяне на фактурите и тяхното оповестяване по реда, предвиден в ОУ;
3/ имотът е топлофициран и за него е извършвана услугата дялово разпределение за
процесния период;
4/ стойността на топлинната енергия и на цената на дяловото разпределение за
процесния период.
СЪДЪТ напътва страните към спогодба, медиация, преговори или друг подходящ
според тях начин за извънсъдебно и доброволно уреждане на споровете помежду им. На
страните се указва, че при приключване на делото със спогодба, ще бъде върната
половината от внесената държавна такса. Ако страните решат да започнат процедура
по медиация, делото ще бъде спряно, а давност няма да тече, така че не съществува
опасност от накърняване на права или злоупотреба с такива. Извънсъдебното уреждане
на спора би било в полза на страните с оглед запазване на добрите отношения между тях,
както и предвид възможността да бъдат спестени значителни по размер суми, свързани с
евентуални разноски в исковото производство или пък принудително изпълнение на
задълженията (разноски в изпълнителния процес).
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4