№ 3760
гр. Варна, 11.08.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на
единадесети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Мария К. Терзийска
Членове:Цветелина Г. Хекимова
Деница Добрева
като разгледа докладваното от Деница Добрева Въззивно гражданско дело №
20253100501349 по описа за 2025 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба с вх. № 38315/ 29.04.2025 г., подадена от „Девил
Синема Груп“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище: гр. Стара Загора, против
постановено Решение № 1032/ 24.03.2025 г. по гр. дело № 1475/ 2024 г. на Районен
съд- Варна, с което са отхвърлени предявените от въззивника „Девил Синема Груп“
ЕООД, ЕИК ********* с адрес: гр. Стара Загора, ул. „Хаджи Димитър Асенов“ №87,
ет.6, ап.6, против С. В. В., ЕГН **********, с адрес: *********, обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 вр. чл. 415, ал.1, т.1
ГПК за установяване дължимостта на сумите, за които е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК №2795/17.05.2023 г. по ч.гр.д.№
5931/2023 г. по описа на ВРС.
Въззивникът намира обжалваното решение за неправилно и необосновано.
Оспорва извода на първоинстанционния съд за това, че договорът е сключен от името
на непълнолетния син на ответницата. В тази връзка сочи, че съдът неправилно е
тълкувал съдържанието на договорните клаузи и достигнал до погрешен извод
относно страните по договорното правоотношение. Поддържа, че легитимирана по
договора е единствено ответницата в лично качество. Дори да се приеме, че страна по
договора е малолетното лице, то отговорността на родителя следва да се счита за
ангажирана на основание чл. 48 от ЗЗД. Сочи, че ако първоинстанционният съд е
констатирал противоречие между обстоятелствената част и петитума на исковата
молба, е следвало да даде на страната изрични указания да насочи иска и срещу
ответницата, в качеството й на родител на страната по материалното
правоотношение.В заключение настоява за отмяна на обжалваното решение и
уважаване на предявените искове.
В срока по чл.263 ГПК, въззиваемата страна С. В. В. депозира писмен отговор.
Счита за обосновани изводите на съда, че договорът, на който ищецът/ сега въззивник/
основава правата си, е сключен с трето за спора малолетно лице, поради което
задълженията за ответницата от това споразумение не са възникнали. Настоява за
1
потвърждаване на решението.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните
предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, намери следното:
Постъпилата въззивна жалба е редовна и отговоря на изискванията на чл.260 от
ГПК– подадена е от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване и съдържа
останалите необходими приложения, вкл. доказателство за платена държавна такса.
Страните не са обективирали искания по доказателствата.
С жалбата въззивникът се позовал на процесуални нарушения на
първоинстанционния съд досежно преценката на редовност на исковата молба.
Като инстанция по същество, чиято дейност има за предмет разрешаване на
самия материалноправен спор, въззивният съдът има самостоятелно задължение да
извърши проверка за редовност на исковата молба, за да обезпечи постановяване на
допустим съдебен акт по съществото на спора. (т. 5 от ТРОСГТК на ВКС 1/2013, вр.
т.1 от ТРОСГК 1/2001г на ВКС).
В случая, в изпълнение на това си задължение, съставът на въззивният съд
намира, че изложените в исковата молба фактически твърдения и формулираният
петитум сочат на предявен иск единствено срещу ответницата в С. В. в лично
качество. Така в обстоятелствената част на исковата молба ищецът изрично е твърдял,
че В. се е задължила в лично качество, като е сключила договор за обучение на трето
лице. Позовавал се е, че детето не е страна по договора, е само е „обект на обучение“.
В съответствие с тези си твърдения ищецът е формулирал искане за осъждане
единствено на С. В.. При тези данни съставът на въззивния съд намира, че не е налице
соченото противоречие между обстоятелствена част и петитум. В исковата молба
ищецът изобщо не е твърдял, че титуляр на правата и задълженията по договор е
малолетното лице, което да се е задължило чрез своя законен представител. Ето защо и
настоящият състав не намира, че на въззивника се следват указания по чл. 129, ал. 2
ГПК,
Съобразно преценката за допустимост на производството и на основание чл.267
от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА за разглеждане въззивна жалба с вх. № 38315/ 29.04.2025 г., подадена
от „Девил Синема Груп“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище: гр. Стара Загора,
против постановено Решение № 1032/ 24.03.2025 г. по гр. дело № 1475/ 2024 г. на
Районен съд- Варна, с което са отхвърлени предявените от въззивника „Девил Синема
Груп“ ЕООД, ЕИК ********* с адрес: гр. Стара Загора, ул. „Хаджи Димитър Асенов“
№87, ет.6, ап.6, против С. В. В., ЕГН **********, с адрес: *********, обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 вр. чл. 415, ал.1, т.1
ГПК за установяване дължимостта на сумите, за които е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК №2795/17.05.2023 г. по ч.гр.д.№
5931/2023 г. по описа на ВРС.
НАСРОЧВА съдебно заседание за 10.09.2025г. от 13.30 часа.
На осн. чл. 7 вр. чл. 100 ГПК допълнително указва на страните да представят
справка за разноските пред въззивен съд по чл. 80 от ГПК и доказателства за
извършването им, като при пропускане на крайния срок(даване ход на устните
2
състезания в последното по делото заседание) правото им за искат изменение на
размера, определен от съда ще бъде преклудирано.
Препис от определение да се изпрати на страните, ведно със съобщение за
насрочено открито заседание, представляващо Приложение № 2 към Наредба № 7 на
МП.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3