Р Е Ш Е Н И Е
№261437/23.4.2021г.
гр.
Варна
В.
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, тридесет и
пети състав, в
открито съдебно заседание, проведено двадесет и трети
март, две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ВИОЛЕТА КОЖУХАРОВА
при участието на
секретаря Олга Желязкова, като разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 5456 по описа на В. районен съд за 2019 год., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба от П.Д.Г., ЕГН: **********, с адрес: ***, чрез пълномощник
срещу Решение № * от * г. на О. С. З. - Варна, с което е отказано
произнасянето по преписка вх. № 30026/ 10.11.1991
год. и е оставено без разглеждане произнасянето по заявление вх. № */* год., за
възстановяване правото на собственост на наследници на Г. Д. К., по отношение
на имот пл. № *по ПКП на ПЗ „*“.
Жалбоподателя обосновава съществуващия
за него правен интерес от предприетото обжалване на административния акт,
навеждайки твърдения, съобразно които се легитимира като наследник по закон на Г.
Д. К.. Последният, по силата на правна сделка, обективирана в НА № */ * г., е
собственик на нива от * дка. в м. „* *“. Въз основа на друга сделка,
обективирана в НА № */ * г., К., придобива собствеността върху нива от * дка.,
в м. „*“. Двата имота са съседни. По действаща кадастрална карта, имота е
идентичен с ПИ № *. Тези имоти са заявени за възстановяване пред ПК – гр.
Варна, със заявление вх. № */ * г. През 2011 г., по повод изготвяне на ПНИ,
комисията, за имота, с обща площ от * дка. е записан неидентифициран собственик.
След провеждане на съдебно производство, жалбоподателя се снабдява със скица за
имота и удостоверение по чл. 13, ал. 4 и 5 ППЗСПЗЗ, но заявлението за
реституция е оставено без разглеждане от административния орган. Излага още, че
двата имота не са възстановени, както и че в заявлението от 1991 г., т. 1
погрешно е посочен имот с площ от 1.* дка., в м. „*й“, като поправката не е
направена от заявителя.
Ответникът по жалбата – ОС „Земеделие“
– Варна изразява становище за неоснователност на същата. В съдебно заседание,
чрез процесуален представител, излага подробни съображения досежно
законосъобразността и правилността на решението.
Съдът, след като
взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната
съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа
и правна страна:
Жалбата е депозирана в срок, от
легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване административен акт. Обжалваното
решение на ОСЗ - Варна,
с което на жалбоподателя е отказано произнасяне по искане е не е в полза за лицето,
поради са налага извод за наличие на правен интерес
от оспорването му, респ. за допустимост на жалбата.
Липсва спор, а и се установява от приобщеното
на л. 81 удостоверение, че жалбоподателя - П.Д.Г., е законен наследник на Г. Д.
К..
С Решение № */ * г. на О. С. З. – гр.
Варна, е постановен отказ на комисията да се произнесе по заявление № */ * г.
За да постанови отказа, е прието от административния орган, че заявителя
(настоящ жалбоподател) няма правен интерес от произнасянето, по смисъла на чл.
27, ал. 2, т. 5 АПК, вр. с чл. 14, ал. 1 ЗСПЗЗ. Съобразно мотивите на решението
отказът е обусловен от оставяне без разглеждане на заявление вх. № */* г.,
подадено от П.Д.Г., за издаване на решение за възстановяване правото на
собственост на наследниците на Г. Д. К., върху имот № *от помощен план за ПЗ „*“.
Прието е, че имотът не е сред заявените през 1991 г., не е заявен в сроковете и
по реда на чл. 11, ал. 1 ЗСПЗЗ, по отношение на същия липсват данни за
проведено производство по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ. Искането е прието за
недопустимо, поради липса на подадено заявление за възстановяване.
Решението на
общинската служба е постановено от компетентен по материя, по място и по степен
орган, съгласно нормата на чл. 14, ал. 1 от
ЗСПЗЗ, при законен състав на административния орган, при спазване на
изискуемата законова форма.
Събразно
правилото на чл. 27, ал. 2, т. 5 от АПК, абсолютна положителна процесуална предпоставка за
допустимост на административното производство е наличието на правен интерес на
заявителя. Преценката за наличие на правен интерес в конкретния случай може да
се извлече от изложените от заявителя съображения (твърдения), така и
представените доказателства.
В настоящата
хипотеза, твърденията на жалбоподателя, че е законен наследник на лице с реституционни
права по отношение на земеделски земи, за които е депозирано заявление за
възстановяване, но липсва произнасяне на администранитев орган, както и
представените от лицето, в административното производство, писмени
доказателства, обосновават правния интерес на оспорващия за провеждане на
административно производство пред ОСЗ. Обсъждането на предпоставките за
реституция предполагат произнасяне по съществото на искането.
В случая,
коментираните в мотивите на решението на ОСЗ въпроси относно срочността на
искането и идентичността между заявените имоти, не касаят правния интерес на
заявителя, а основателността на искането.
Гореизложеното
обуславя извода, че оспореният отказ за произнасяне, е постановен при допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила в административното производство,
е незаконосъобразен и следва да бъде отменен, а делото - следва да бъде върнато като преписка за нова
произнасяне по съществото на заявлението, на основание чл. 172, ал. 2, вр. с чл. 173, ал. 2 от АПК.
С оглед изхода на спора и отправеното
искане, в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени извършените разноски
в общ размер на 1940.00 лева, на основание чл. 143, ал. 1 АПК.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
Решение № */ * г. на ОСЗ - Варна, с
което е отказано произнасяне по преписка вх. № */* год. и е оставено без
разглеждане произнасянето по заявление вх. № */* год., за възстановяване
правото на собственост на наследници на Г. Д. К., по отношение на имот пл. № *по
ПКП на ПЗ „*“, по жалба от П.Д.Г.,
ЕГН: **********, с адрес: ***, и ИЗПРАЩА
делото като преписка на О. С. З. – гр. Варна за произнасяне по същество по
заявление вх. № */* год. и заявление вх. № */* год., на основание чл. 172, ал.
2, вр. с чл. 173, ал. 2 от АПК.
ОСЪЖДА О. С. З. – гр. Варна, към Министерство на земеделието и
храните, с адрес гр. В., ул. „* *“ № * да
заплати на
П.Д.Г., ЕГН: **********, с адрес: *** сумата от 1940.00
(хиляда деветстотин и четиридесет) лева, представляваща извършени в
производството разноски, на основание чл. 143, ал. 1 АПК.
Решението
подлежи на обжалване пред В. А. С. в 14-дневен срок от съобщението до страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: