ПРОТОКОЛ
№ 566
гр. Варна, 10.04.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV А СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
седми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Н. Св. Стоянов
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
Константин Д. Иванов
при участието на секретаря Марияна Ив. И.
Сложи за разглеждане докладваното от Н. Св. Стоянов Въззивно гражданско
дело № 20243100501575 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 16:34 часа се явиха:
Въззивникът К. И. К., редовно уведомена по реда на чл.56,ал.2 от ГПК,
не се явява, представлява се от адв. Б. Б., редовно упълномощена и приета от
съда отпреди.
Въззиваемата страна П. А. Б., редовно уведомен от предходно съдебно
заседание, явява се лично.
Контролиращата страна Дирекция „Социално подпомагане“ –
Варна, редовно уведомена при условията на чл.56, ал.2 от ГПК, не изпраща
представител.
Контролиращата страна Дирекция „Социално подпомагане“ – Д.,
редовно уведомена при условията на чл.56, ал.2 от ГПК, не изпраща
представител.
Вещите лица Р. С. Г. и М. А. Т., редовно призовани, явяват се лично.
АДВ. Б.: Няма пречки. Моля да се даде ход на делото.
ВЪЗЗИВАЕМИЯТ Б.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото,
1
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СЪДЪТ докладва социален доклад вх. №9232, постъпил на 31.03.2025г.,
от Дирекция „Социално подпомагане“ – Варна във връзка с указанията на
съда, както и приложено към него копие от досието на детето А. Б. в
Дирекцията - общо 867 листа, ситуирани в четири папки, от които три папки
са с меки корици и една папка с твърди корици.
АДВ. Б.: Да се приеме.
ВЪЗЗИВАЕМИЯТ Б.: Запознат съм. Да се приемат, с една малка
забележка към доклада, че за пореден път социалните не отразяват правилно
преместването на детето от един дом в друг, а именно това, че в предния дом е
имало побой със задържано лице, пияно лице и т.н.
СЪДЪТ намира, че социалният доклад и копието от досието на детето
следва да бъдат приети към материалите по делото, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА към материалите по делото социален доклад с
вх. №9232, постъпил на 31.03.2025г., от Дирекция „Социално подпомагане“ –
Варна, ведно с копие на цялото досие на детето А. П.в Б. както следва: Папка
№3, състояща се от 126 листа; 1бр. класьор, състоящ се от 477 листа и общ
брой листи на досието – 867 листа.
Цялото копие от социалния доклад да бъде ситуирано като приложение
към настоящото дело.
СЪДЪТ докладва три молби от въззивамия П. Б.:
2
Първата е с вх. №9501 от 02.04.2025г. и в нея подробно е разписан
режим на лични отношения, който въззиваемият желае съдът да предостави на
майката, след като предостави на него родителските права върху детето.
Втората молба е с вх. №9503 от 02.04.2025г. С нея се изразява
становище за противоречия в досието на детето и оплакване за формалност на
водения случай в Дирекция „Социално подпомагане“. Доказателственото
искане, отправено с молбата, е за задаване на въпроси по реда на чл.176 от
ГПК на представителя на Дирекция „Социално подпомагане“ – Варна, като са
формулирани пет въпроса.
Третата молба е с вх. №9955 от 07.04.2025г. В нея молба за пореден път
се подържа, че изплащаната от г-н Б. издръжка за детето не се използва за
нужди на детето, а напротив – за нужди на бабата по майчина линия. Също
така се твърди, че с даваните от въззиваемия средства се купуват „дрехи и
обувки втора ръка или такива с ниско качество, които причиняват на детето
обриви и рани“. Приложени и замолени за приемане с тази молба са касови
бележки, фактури във връзка с направени разходи от бащата за сина му.
Отправено е и искане, в случай че съдът предостави родителските права на
майката, въззиваемият да бъде осъден за не повече от 200 лева издръжка.
ВЪЗЗИВАЕМИЯТ Б.: Поддържам молбите си.
АДВ. Б.: Запознат съм с молбите на насрещната страна.
Първо по отношение на искането за предоставяне на родителски права
реално това е нов иск. Такова искане не е представено до настоящия момент и
струва ми, се че във въззивното производство това не е допустимо.
Второ, по отношение на издръжката – това намаляване, което се иска в
настоящия момент е също ми се струва, че е несвоевременно направено.
Отделно от това, е че е под екзистенц минимума, който предвижда
постановлението на Министерския съвет с оглед на настоящата минималната
заплата в размер на 1077 лева.
Няма да коментирам всичките му твърдения, кое е вярно и кое не е
вярно. Това е становище на страната, което според мен е ирелевантно за
настоящия спор, както и това, че кой какво използвал, чий пари къде отивали
3
и т.н., но тези молби са интересни и аз ще задавам въпроси по тях на вещите
лица, т.к. винаги съм твърдял с оглед на приетата от Вас преписка в размер на
867 листа и винаги съм изразявал становище, че се съмнявам в
психологическата годност на въпросното лице, защото всичките тези 867
листа са по негови жалби в продължение на две години. Отделно от това
ноторно е известно на съда, че има още висящи 3-4 дела, съответно две дела
във Варна, и едно или две в Д., пускани по негови молби, като досега всички
дела, които са били приключени вече са били в негова вреда и нито едно от
твърденията, които е и заложил в тях не е било установявано. Така, че молбите
ще следва да ги приемете, защото така или иначе, те са направени от страна по
делото, но всички искания, както и вече сте се и произнесели веднъж в
предходно съдебно заседание следва да бъдат оставени без уважение.
Оставили сте като евентуално допустимо становището относно това с
кого живее моята доверителка. Аз считам, че този въпрос е ирелевантен не
заради друго, а затова защото се задава от лице и не е ясно какво се цели с
това нещо. Задава се от лице, което има наглостта да го твърди това нещо едва
ли не, че тя има някаква връзка с друг мъж и т.н, след като същият той
непосредствено след раждане на въпросното дете, за което спорим вече трета
година и той създава изключително неблагоприятни условия за неговото
развитие, същият е изгонил моята доверителка с детето. Има друго дете
няколко месеца следва това и т.н. мисля, че просто няма какво да коментираме
в тази насока.
СЪДЪТ, за да се произнесе, намира следното:
Искането, формулирано в молба вх. №9501/02.04.2025г., е по
съществото на спора пред въззивния съд и по него съдът не дължи никакви
действия към настоящия етап от разглеждане на делото. Същото касае и
искането в молба с вх.№9955/07.04.2025г. досежно размера на дължимата
според бащата издръжка за детето.
Доказателственото искане, формулирано в молба с вх.№ 9503/02.04.25г.,
„за задаване на въпроси по реда на чл.176 от ГПК към представителя на
Дирекция „Социално подпомагане“ – Варна““ не може да бъде уважено.
Разпоредбата на чл.176 от ГПК и съдебната практика по нея не предвиждат
възможност по този ред да се задават въпроси на процесуален представител, а
4
също и на представител на контролираща страна по делото. Отделно и за
пълнота следва да се посочи, че всички пет въпроса под различни форми вече
бяха поставени на различни етапи от производството и във връзка с тях съдът
или допусна доказателства, или прецени същите за неотносими. По тези
съображения в съвкупност искането следва да бъде оставено без уважение.
Относно молбата за приемане на касови бележи и фактури към молба с
вх.№9955 от 07.04.2025г. – само доколкото същите датират преимуществено
от 2025г. и могат да имат косвено значение за нуждите на детето по принцип,
за сведение същите следва да бъдат приобщени към материалите по делото .
Воден от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на въззиваемия П. Б., изложено в
молба с вх.№ 9503/ 02.04.2025г., за задаване на въпроси по чл.176 от ГПК на
представителя на Дирекция „Социално подпомагане“ – Варна“ по делото, а
именно посочените в молбата пет въпроса.
ПРИЕМА И ПРИЛАГА към материалите по делото за сведение
представените с молба с вх.№9955/07.04.2025 г. от въззиваемия П. Б. копия от
касови бонове и фактури, а именно: касов бон от „П.Б.“ЕООД от 10.11.2024 г.;
2бр. касови бонове от „Ч.“ЕООД от 04.01.2025 г. и от 06.01.2025 г.; 5 бр.
екранни снимки на ел.поща *******@abv.bg за направени онлайн поръчки на
дрехи и обувки; 8бр.фактури за направени поръчки от „**** ONLINE SHOP“
от 30.12.2024 г., 17.12.2024г., 26.09.2024г.,06.07.2024г., 16.06.2024г., 25.11.2023
г., 26.11.2021 г. и от 24.11.2021 г.
По останалите искания съдът дължи произнасяне с крайния си
съдебен акт по спора пред въззивния съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
АДВ. Б.: Пропуснах само да съобщя едно ново обстоятелство, което
моята доверителка ми каза, но нека да го има отразено в протокола. При
последното връщане на детето след личния режим с въззиваемия детето е
5
било силно разстроено, не е искало да остане при майка си, започнало е да я
удря, а след като се е успокоило същото е заявило „ тате каза да стоиш по -
далеч от мен и да не говориш с мен и когато майка ти заспи с новата машинка
за подстригване й подстрижи косата“.
СЪДЪТ докладва постъпилото в срока по чл.199 от ГПК заключение с
вх.№9168 от 28.03.2025г. от вещите лица Р. Г. и М. Т. по допуснатата
комплексна съдебно психологична – психиатрична експертиза и пристъпи към
изслушване на вещите лица, след снемане на тяхната самоличност.
М. А. Т.: 62г. бълг. гражданка, висше образование, детски психиатър,
неосъждана, без родство и дела със страните по делото. Предупредена за
наказателната отговорност по чл.291 от НК. Поддържа представеното
заключение.
Р. С. Г.: 72г., бълг. гражданка, омъжена, неосъждана, висше образование,
клиничен психолог, без родство и дела със страните по делото. Предупредена
съм за наказателната отговорност по чл.291 от НК. Поддържа така даденото
заключение.
АДВ. Б.: Първо искам, ще се опитам да следя въпросите, въпреки че
исках да започна с психичното равновесие на въззиваеми, но дали сте в
отговорите, че родителския капацитет и на двете страни е добър. Бих искал да
запитам поотделно въз основа на какви доказателства, на какви ваши
съображения вие приехте, че моята доверителка има необходимия родителски
капацитет и отглежда от раждането до настоящия момент детето с един
подходящ темп на развитие ?
В.Л. Г.: Аз много внимателно наблюдавах, освен че съм приложила
психологичните методики, много внимателно наблюдавах подхода на майката,
защото детето беше, аз съм го описала и колежката, поведението на детето
беше проблемно. Но майката имаше един изключително подходящ
6
педагогически подход към детето, за да може то все пак да присъства и да не
се затвори изцяло в себе си. Въпреки че комуникираше предимно с майката.
При мен съпротивите бяха големи, описала съм ги. Това аз го наблюдавах с
едно целенасочено наблюдение, като една основна методика в психологията,
освен че съм прилагала методики. От там правя и своите заключения по
отношение на подхода и на родителския капацитет на вашата доверителка.
В.Л. Т.: Абсолютно подкрепям колегата. Майката е чувствителна към
нуждите на детето и ги следва, може да ги задоволи, но има известна задръжка
в развитието на детето и по повод на това тя трябва да бъде консултирана и
подкрепена от специалисти. И тя го знае. Това също работи за добър
родителски капацитет, защото тя разбира, че детето има някаква неясна за нея
задръжка. Майката осъзнава нуждата детето да бъде проследено малко по –
детайлно и да бъде подкрепено, на първо място детето, разбира се
отглеждащия родител, а и не само отглеждащия родител.
В.Л. Г.: Това в подкрепа на добрия родителски капацитет на майката.
АДВ Б.: Дали сте становище, че бащата също има родителски
капацитет. Моят въпрос обаче е от къде, по какъв начин стигнахте до този
извод, защото той досега не е гледал детето с изключение освен срещите,
които има определени от съда, мерките които има и отделно от това има
данни, че всъщност общуването с детето, когато е в този режим на свиждане
се осъществява от бабата и дядото, а не от самия него?
СЪДЪТ перефразира въпроса към вещото лице: Въз основа на какви
методи давате заключението си за добрите качества на бащата?
В.Л.Г.: По отношение на бащата – предимно от методиките, които съм
приложила, наблюдавала и срещата на детето с бащата, също беше
показателна въпреки, че така ми се стори, че повече неговите (на бащата)
познания са по –теоретични. Правилни, но по – теоретични по отношение на
граници, по отношение на рамки и т.н., които са правилни естествено, но
както подчертах, но като че ли са по – теоретични по мои впечатления.
АДВ.Б.: Нека да се върнем към това, което на мен ми направи
7
впечатление преди малко пред съда. Тази купчина, която виждате (адв. Б.
визира копието от преписката от ДСП – Варна), това всъщност са 30 бр.
жалби и отделно има към 6-7 дела. Всички те са инициирани от П. Б.. Това са
867 листа. Оттук заедно с това, което чухте в днешно съдебно заседание от
председателя на състава, т.е. докладването на тези молби с едни безкрайни и
очевидно несъстоятелни искания. Това са не първите молби, делото е пълно с
подобни такива. Бихте ли ми казали как преценявате личността на
въззиваемия с оглед на тази упоритост за непрекъснато охулване,
непрекъснато твърдение за обстоятелства за това, че не се спазва режима, че
не се бие детето, всякакъв вид, каквото можете да се сетите, защото едва ли
сте ги чели всичките тези неща. Как преценявате неговата личност, първо като
негова личност какво ви говори тази упоритост, макар и очевидно невярна.
Отделно от това във връзка с развитието на детето, където казвате, че детето
има определен конфликт на лоялност и т.н., с какво това непрекъснато водене
на детето по различи съдилища, различни експерти, казвам само делата са 6,
отделно от това в закрила на детето, може би 10-15 пъти е викано там и
преглеждано и т.н., каква е връзката между тези две обстоятелства, неговата
настоятелност с тези безкрайни молби, пак казвам според мен неоснователни
и това, което всъщност стига до детето, за да може то да е в този вид, в които
вие сте го видели, когато сте го видели, когато са започнали вашите
изследвания?
СЪДЪТ преформулира въпросите към вещите лица така: Каква е
оценката, от професионална гледна точка на вещите лица, на тенденцията,
която е и призната от бащата, да се сезират редовно компетентни органи с
твърдения за нужда от тяхното съдействие, в това число и на които се дължи и
обема на досието на детето в ДСП-Варна? И втори въпрос: Как се отразява на
детето честото му въвличане в процедури с участие на различни държавни
органи?
В.Л.Т.: Това един много тежък конфликт между двамата родители, който
впрочем понижава родителския им капацитет. Това е много сериозен
конфликт, който се поддържа очевидно от бащата и в този ред на мисли може
би родителския му капацитет поддържайки тежкия конфликт това намалява
неговия родителски капацитет.
Поддържането на конфликта с този обем жалби – очевидно, че има лек
8
дефицит. Идеята е да се родителства съвместно, идеята да се договарят за
нуждите на детето, идеята да се посрещат тези нужди на детето, което в
случая с този интензитет на жалене не се постига. Това е по първата част от
въпроса моят отговор.
Втората част по въпроса: за мен като детски психиатър наистина е много
съществено това дете да бъде изследвано от детски психиатричен екип, защо?
Защото аз нямам категоричен отговор на въпроса, защото беше много
времето. Едно детско психиатрично изследване трае първо по – дълго, второ
със съответните клинични психолози - детски, и трето - няколко пъти през 2-3
месеца в година се вижда детето. Нямам категоричен отговор на въпроса това
поведение в контекста на конфликта и на травмата по линия на конфликта ли
е, включително и срещата с институциите: полиции, социални, водене –
връщане, или детето има някаква задръжка, но тендирам да е по линия на
травмата. Не ги приложих, пропуснах да ги приложа към експертизата, но тук
специално съм донесла рисунки детето (вещото лице показва рисунки) – това
са стериотипни, ритуални редици от знаци, които по принцип водят до
сваляне на тревожността. Детето освен това, то е на четири години, то не може
нарисува човешка фигура. Като казвам човешка фигура имам предвид схема
на човек – две кръгчета, краченца, ръчички и усмихнато личице. Ето това е
тук неговия опит да нарисува човек при условия, че аз тук отстрани на бялата
дъска го бях нарисувала.
В.Л.Г.: Аз също съм давала да рисува. Дете на четири години трябва да
може да рисува дори и квадрат, то прави опити да нарисува кръг. По този
начин такива драсканици с удебелен щрих, показва вътрешно напрежение и
тревожност у него.
Искам да допълня в личностновата характеристика една черта, която
може би е свързана с всичко, което говорим. Във Фрайбургския
многопрофилен личностен въпросник се откроява една черта, която съм я
описала – реактивна агресивност. Господинът е насочен да се докаже, да
доминира над другите. Също така, той сам дори си го каза, има едно
недоверие към хората, склонност да проверява нещата, не се гневи, оставя
просто така и тази черта явно той донякъде я осъзнава, дори го проецира в
една от асоциациите си. Тази черта явно му създава доста фрустрации, които
за него не са благоприятни.
9
АДВ.Б.: В тази връзка можем ли да кажем с оглед на това, което имаме
и като писмени неща, и които вие сте изследвали, че всъщност конфликт
между родителите няма. Конфликтът се поражда на базата на тези
многобройни жалби, сигнали и т.н. от страна на въззиваемия. Моята
доверителка няма нито една жалба, нито един сигнал. Опит за намеса в нейния
личен живот. Опит включително и в това „с кого живееш, как живееш“ и т.н.,
нещо което е ирелевантно, те нито с брачен процес, нито са в дело за вина по
отношение на развода и т.н., защото тя казва искам да ме остави на мира,
нищо друго не искам. Има си режим, който трябва да се спазва. Тя не иска
конфликт с него. За нея той е приключил, за нея връзката с този човек отдавна
е приключила.
ВЪЗЗИВАЕМИЯТ Б.: Не е започнат адв. Б. с експертизата!
СЪДЪТ преформулира въпроса към вещите лица единствено в
следния смисъл: Може ли да се прави извод за едностранна причина за
тежкия конфликт между двамата родители?
В.Л.Г.: Не може да се направи категоричен извод за това, защото г-жа К.
също не е преработили емоциите си от този конфликт. Чувствайки се
наранена, ощетена, разочарована и т.н. тя също отправя едни обвинения, които
са в контекста на конфликта. Не може да се каже, че само едната страна е
причината. Но сега този конфликт се подклажда изключително много от
всички тези материали, за които стана въпрос.
АДВ. Б.: Има ли конфликт на родителско отчуждение? Това е на стр. 22-
ра от заключението на вещите лица, където коментират синдром на родителско
отчуждение. Дали има, дали са констатирали такова отчуждение от един от
двамата родители?
В.Л.Г.: Няма маркери, не сме писали. Поддържаме си изцяло
заключението по този въпрос №13.
В.Л.Т.: Детето не е отчуждено, но е травмирано очевидно от процеса,
който тече между родителите и от честата намеса на институциите, които също
го стресират. Стресиращ е за детето наплива на толкова много чужди хора в
живота му.
10
АДВ.Б.: Имам последен въпрос. Това, което твърди моята доверителка,
че е случило съвсем наскоро – “тате каза да стоиш далеч от мен и да не
говориш с мен“ – ли е една интервенция от страна на въззиваемия по повод на
детето да клони към това да се отчужди от майката, очевидно с цел да бъде по
-близък с него. Връзвам това изявление на детето с желанието в една от
последните молби за предоставяне на родителски права.
ВЪЗЗИВАЕМИЯТ Б.: Възразявам.
СЪДЪТ преформулира въпроса: Ако цитираното от адв. Б. изявление
е било направено, то за какво може да бъде индикация и дали може да бъде
начало на внушения от единия родител?
В.Л.Т.: Ако това е било направено, хипотетично, от бащата към детето,
то прави едно единствено нещо – вдига напрежението на детето, води до
недоверие във важна за него връзка, каквото са майката и бащата и на
практика го уврежда. То не е предпоставка за отчуждение, а е предпоставка за
травматизъм.
В.Л. Г.: Присъединявам се към казаното от колегата, но аз искам да
добавя също така, че ми направи впечатление, че майката има много добър
подход към детето в такива случаи – тя приема нещата, представя нещата на
детето под формата на шега: „да, баща ти се е шегувал, той не е искал да
каже“, просто за да успокои детето. Този подход снема напрежението на
детето.
АДВ. Б.: Нямам повече въпроси.
ВЪЗЗИВАЕМИЯТ Б.: Да започнем по коментирания случай. Това,
което е допълнено по отношение на пострижката, да това е вярно, но беше
вярно в така да се каже кръга на шегата, но допълнението беше от майката:
„няма да пострижеш мама, а ще пострижеш Мария“, това как бихте го
коментирали от страна на родителския капацитет на майката?
СЪДЪТ преформурила към вещите лица: Ако е имало такъв отговор
от страна на майката на това изявление, то означава ли нещо конкретно?
11
В.Л. Т.: Това е в сферата на хипотезата – въвличане в тежък родителски
конфликт, което е недопустимо. И двете изявление всъщност означават
въвличане на детето в родителския конфликт.
В.Л.Г.: Ако е имало такова изявление.
ВЪЗЗИВАЕМИЯТ Б.: Повечето ми въпроси към д-р М. Т.. Исках да
попитам, тъй като влязохме в стаята и тримата и вие направихте предложение
детето да отиде с майката в другата стая с вашия сътрудник да предразположи
детето и да се върне, детето с кой родител предпочете да отиде?
В.Л.Т.: Детето посочи бащата. Детето има добра връзка и с двамата
родители. Това е описано. Проблемът на детето е в комуникацията с чужди,
непознати хора, което също е описано в заключението и много прави
впечатление.
ВЪЗЗИВАЕМИЯТ Б.: В същата ситуация, когато бях освидетелстван,
майката успя ли да се справи със същата задача – да предразположи детето, да
остане с вашия сътрудник или детето непрестанно ви прекъсваше и тя
казваше, че не може да го контролира?
В.Л.Т.: Детето в крайна сметка, подкрепено от родителите, отиде и
работи със сътрудника, с психолога в съседната стая. Такъв е метода на работа
с хората, които освидетелстваме. Мисля, че веднъж беше с бащата и веднъж
беше с майката, сигурна съм.
СЪДЪТ напомня на страните и на процесуалните им представители, че
вещите лица следва да отговарят на въпроси касателно спциалните им знания,
а не да дават показания за подробности и обяснения относно всеки етап от
обследването на детето.
ВЪЗЗИВАЕМИЯТ Б.: От така направената анамнеза на детето, по
отношение на това, че детето е агресивно, че ръмжи и т.н., не мога да посоча в
коя част от заключението, но от констатацията, че детето ръмжи на кой
родител преценката за състоянието на детето е по -правилна, съгласно
описаното в интервюто? По отношение на това дали майката към този
12
момент, към момента на изследването, т.к. е видно, че детето има някакъв
проблем е взела някакво решение, взела е някакви мерки, а реално тя сега
осъзнава, че детето има проблем.
СЪДЪТ преформулира въпроса към вещите лица: Може ли да се
прецени кой от двамата родители се справя по-добре и овладява по-добре
ситуациите, в които детето ръмжи, отказва контакт с трети лица и проявява
дистанцираност към тях?
В.Л.Т.: И двамата родители се справиха, а що се отнася до въпроса дали
майката взема мерки, аз смятам, че и двамата родители още не са наясно какво
точно му има на детето, защото то не изследвано в тази посока. Детето е
записано на разни школи, народни танци, английски език…
ВЪЗЗИВАЕМИЯТ Б.: Което не е вярно!
СЪДЪТ отправя официално предупреждение към г-н Б. да не се
прекъсват вещите лица, които дават обяснения, както и да не се прекъсва съда.
Думата в заседанието се дава от съда за съответно процесуално искане.
В.Л.Т.: Някой неща от анамнезата може да не са верни, но моята задача
не е да ги проверявам, то затова е анамнеза – разказ на обследвания. Общо
взето те имат отношение към нуждите на детето, в смисъл и двамата родители
го имат това, но не може да се открои кой от тях се справя по -добре.
ВЪЗЗИВАЕМИЯТ Б.: В последния социалния доклад, който съм писал
и в молбата си социалният работник е споделил, че майката учи детето да не
говори с непознати и в тази връзка ми е въпроса, тъй като е установено, че не
разговаря с вещите лица – възможно ли е майката да е учила детето да не
говори с непознати с цел да не бъде установено, че детето не знае нищо, с
оглед на това да оправдава евентуално ниския си родителски капацитет, който
де факто тя осъзнава?
СЪДЪТ отклонява така зададения въпрос поради високата степен на
условност и хипотетичност.
13
ВЪЗЗИВАЕМИЯТ Б.: Навсякъде в експертизата се говори за
родителски конфликт между родителите. Можете ли да посочите кой от
родителите изпитва по – голямо желание, респективно нежелание за справяне
с този конфликт и при кой от родителите е по - видно това напрежение, т.к. сте
описали, че г-жа К. трябва да бъде терапевтирана в тази насока?
СЪДЪТ преформулира въпроса към вещите лица: Какви са
нагласите на двамата родители към справяне в междуличностния конфликт?
В.Л.Т.: И от предните въпроси, на които отговорих, бащата е доста
агресивен. Агресивен в смисъл институционално агресивен. А майката
съответно се напряга от това и в този смисъл съм писала, че тя има нужда.
Нейното напрежение е много високо, тя е много стресирана и в този смисъл и
двете с колегата сме писали, че тя има нужда от психотерапевтична подкрепа
за справяне с това напрежение. Доколкото разбирам тя е по - склонна да се
спре този конфликт, защото тя в крайна сметка спазва режима на лични
контакти с бащата. Специално съм я питала и тя казва „аз го спазвам“ и тогава
моят въпрос беше „добре тогава за какво въпрос, след като детето се вижда и
от бащата, Вие го отглеждате, бащата не го спирате, давате го“. Видно е че то
е привързано към бащата, но подозирам, че бащата поддържа малко повече
този конфликт, но с каква цел, аз лично не знам.
СЪДЪТ отправя въпрос към вещото лице Т.: Може ли да не е
целенасочено?
В.Л. Т.: Аз всъщност знам – той иска да вземе детето, той иска
родителските права, поне така беше казано.
ВЪЗЗИВАЕМИЯТ Б.: В експертизата сте описали, че майката е
психомоторно напрегната, тревожна, емоционално ангажирана, обвинява
бащата за факти от техния съвместен живот, към който е все още фиксирана.
Отделно сте описали, че детето приема поведението на отглеждащия родител
и въпросът ми е как бихте коментирали тези констатации, реално не е ли това
главния повод за поведението на детето с оглед на това, че тя е отглеждащ
родител?
В.Л. Т.: Главният повод е травмата на майката от изневярата на бащата и
14
от разпада на семейството, ще бъда директна. Оттам нататък поводът майката
да е да е толкова напрегната и тревожна са непрекъснатите жалби срещу нея с
цел да й се вземе детето. Това е. Няма как майката да не реагира на подобно
поведение.
ВЪЗЗИВАЕМИЯТ Б.: Над година г-жа К. посещава ЦОП и се работи с
нея относно тези конфликтни отношения и фиксациите й в бащата. След
освидетелстването й от вас, както и това, че същата има нов партньор, с който
съжителства може ли да се каже, че г-жа К. не може да се справи с тази
фрустрация и се касае за нещо друго?
В.Л. Т.: Ако спрат делата вероятно ще се справи. Както вече говорихме
голяма част от актуалното напрежение се дължи на продължаващите дела и
намеса на институции. Това е нейната реакция на тях, която е нормална,
психологична. Госпожата е психично здрава, за подозирам, че това беше
контекста на въпроса.
ВЪЗЗИВАЕМИЯТ Б.: На стр.16 от експертизата е написано, че подобно
поведение в контекста на вербалното, агресивно такова по отношение на
детето, в последния абзац „детето показва невербални знаци, че няма желание
да влиза с непознати в обстановката“, относно ръмженето и т.н., в този
контекст дали според Вас, щом детето е присъствало на невероятен скандал,
побой, викове и крясъци между вуйчо, баба и прабаба в къща и четирима
полицаи, които са влизали в къщата за да задържат нетрезвения вуйчо е
логично да се твърди …
АДВ. Б.: Това са твърдения, които нямат нищо общо!
ВЪЗЗИВАЕМИЯТ Б.: Това е най-близкото обкръжения на майката с
подобно поведение, което детето имитира. В интерес ли е на детето то да се
отглежда в такава среда с такъв тип хора и до какво би довело това, и какъв
поводът майката след като има такъв висок родителски капацитет да не взема
отношение?
АДВ. Б.: Възражението ми е, че твърденията и обстоятелствата са
неверни. Правят се такива твърдения в редица от жалбите, които се приложени
към делото, които днес приложихте по делото, като целта е да се омаскари е
точната дума не само моята доверителка, на и така наречения роднински кръг
15
около нея - майка й, баща й и т.н., къщата в която живееха преди това. Така, че
нито едно от тези обстоятелства не се установиха и няма постановено каквото
и да е с сила на присъдено нещо, което да потвърди твърденията на
въззиваемия.
СЪДЪТ отклонява въпроса, първо с оглед начина на задаване, който
предполага висока степен на хипотетичност, и второ защото действително
твърдения в тази насока се защитават от въззиваемия, включително и пред
въззивния съд, но те са спорни и подлежат на доказване.
ВЪЗЗИВАЕМИЯТ Б.: Искам да допълня, че по отношение на това,
което казах, има достатъчно материали в досието на детето.
По делото има множество данни и свидетелски показания, че детето не
желае да се връща в дома на майката след режим на лични контакти. Това,
което адв. Б. заяви последния път без изказването на детето, както и до ден
днешен това е почти ежедневие, можете ли да кажете след освидетелстването
с оглед на цялото психично състояние на детето, каква е реалната причина за
това?
СЪДЪТ преформулира въпроса към вещите лица: Има ли конкретни
данни, имате ли впечатления детето да отказва да се връща в дома на майка
си?
В.Л.Г.: Нямаме.
В.Л.Т.: Нямаме.
ВЪЗЗИВАЕМИЯТ Б.: В отговора на 5-ти въпрос е написано, че детето
е било свидетел на неприемливо поведение, което по своята същност е било
травматично преживяване. Тъй като реално детето е било свидетел само на
една такава случка – от страна на майката, описана в Определение №1553 на
Районен съд – Д. искам да попитам, това ли имат предвид вещите лица?
СЪДЪТ преформулира отправения към вещите лица въпрос: Какво
точно като ситуация сте имали в отговора на този въпрос?
В.Л. Т.: Имали сме предвид от разказите на майката за нещата, които са
се случвали между майката и бащата докато са живели заедно. Тя твърди, че
16
той е викал, чупел е играчки. Имам предвид тези конфликти. Те са си
тръгнали, той е отишъл и е взел детето, „ще си тръгнеш без дете“. Визираме
разказаното за конфликта между родителите.
ВЪЗЗИВАЕМИЯТ Б.: Имам два въпроса по отношение на Р.Ж..
Можете ли да ми кажете дали по време на изследването г-жа Р.Ж. е била под
въздействието на някакво успокоително или лекарство за тежки депресии,
примерно?
В.Л. Т.: Г-жа Р.Ж. беше твърде адекватна, много адекватна. Нещото,
което е много съществено – детето е много свързано с нея. Детето има
безкрайно добър контакт с нея. Те си говорят, той й продава лекарства, знае
имената на нейните лекарства, играят на някакви аптеки и т.н.
Нямаше никакъв, нямаше идея тя да е под въздействието на някакви
психоактивно вещество. Съхранена и адекватна беше.
ВЪЗЗИВАЕМИЯТ Б.: Последен въпрос за Р.Ж.. От така направените
справки за нея от нужните информационни източници беше ли установено да
е провеждано лечение на същата с „лексотан“ и какво е въздействието на това
лекарство върху психичното състояние в допълнение, че личният лекар е
заявил, за което има доказателства в досието на детето, че същата приема и е й
предписан лексотан?
В.Л. Т.: Лексотанът е психотропно лекарство. То е бензодиазепин.
Много често си дава при безсъние и наистина личните лекари малко
неоснователно го изписват доста често при безсъние, но то не е такова
системно лечение с лексотан. Почти не се препоръчва, защото ако има такова
системно приемане то води до зависимост, а тук нямаше вид на зависим
човек.
СЪДЪТ отправя въпрос към вещото лице Т.: Имате ли някакви данни
към настоящия момент прабабата на детето Р.Ж. да употребява някакъв вид
бензодеазепин?
В.Л.Т.: Не, нямам. Тя показа медицински документи, аз съм ги описала –
високо кръвно, сърдечни възстаново обусловени проблеми. За лексотана сега
17
чувам, но тя нямаше вид на човек, който е на хронотерапия с лексотан,
категорично.
ВЪЗЗИВАЕМИЯТ Б.: Имам два въпроса към в.л. Г.. На няколко пъти
Вие посочихте, че майката има професионален, педагогически подход към
детето, но всъщност резултатът от този подход не се вижда в поведението на
детето. Това може ли да се тълкува като желание на майката да се представи
като по -добрия родител от бащата пред вещите лица и институциите, т.к. ние
виждаме, че тя както казахте вие тя наистина подхожда добре, но реално
детето с година на година поведението му е това, което вие установихте? Това
е и поводът за моите жалби, които вие отричате.
В.Л.Г.: След като конфликтът хронифицира и такива дисфункции имаме
в психологичното изследване и са в психиатричното са посочени няма как
детето да има някакви по -добри резултати, след като има и такъв травматизъм
и такова невротично поведение. Какъвто и подход да се приложи детето ще
има същото поведение, ако проблемът между родителите не е решен.
В.Л. Г. на въпрос на СЪДА: Всеки човек с нормално поведение и с
нормален интелект има потребност да се представи в по - добра светлина в
процеса на освидетелстване. И двамата родители показаха такова поведение.
ВЪЗЗИВАЕМИЯТ Б.: Имам въпрос към двете вещи лица, който
направи впечатление и на двете вещи лица. Не е по заключението, но мисля,
че е показателен. При доктор Т., когато детето си тръгваше удари два шамара
на майка си, а при г-жа Р. Г. след около 2-3 мин. след влизане в кабинета
започна само да си бие шамари. Това как бихте го коментирали?
В.Л.Т.: Аз не съм забелязала детето да удря шамари на майка си в мое
присъствие.
В.Л.Г.: Аз също не съм забелязала детето само да си удря шамари.
ВЪЗЗИВАЕМИЯТ Б.: При д-р Т., когато излизаше детето и майката го
обличаше и той й удари два -три шамара и д-р Т. му се скара!
В.Л.Т.: Не си спомням.
18
АДВ. Б.: Само още един въпрос – тази агресия да се наложи, която Вие
казахте в желанието си да се наложи над другите и т.н., и поредицата от
жалби, като обявихте, че крайния резултат е да вземе това дете да го гледа,
като имате предвид, че тези сигнали, жалби и дела започват непосредствено
след като моята доверителка е изгонена от дома си. Първото дело между тях
за домашно насилие е инициирано от него, което съдът отхвърли. Твърденията
му, че майката го бие, че вика и т.н. поради това, че такива обстоятелства не
бяха установени. Свързано ли е всичко това с професията му, той е полицай?
В.Л.Г.: Не може такова нещо, такъв извод не мога да направя
категорично само на база професията на въззиваемия г-н Б..
АДВ.Б.: Не съм убеден дали в няма преписка, в която той
първоначалните, когато доверителката ми се премести в А. той идваше с
униформата и чрез началника на Районното управление в А. се опитваше да
командва там, наляво, надясно и след като подадохме жалба до полицията
вече до началниците му той вече престана да ходи с униформата и да плаши.
Това ако е така и го има в кориците на делото какво, били ви било тема за
размисъл и какво би било заключението?
ВЪЗЗИВАЕМИЯТ Б.: Моето възражение, е че адв.Б. абсолютно си
служи с думи и изрази, които не отговарят на истината през цялото време,
което на първо място дори спомена, че не е подал нито една жалба, а те
жалбите срещу мен, моето семейство на работно ми място са многобройни,
които също са може би повода за родителския конфликт и той е един от
главните поводи. Това не отговаря на истината!
СЪДЪТ отклонява въпроса, по делото се събраха повече от достатъчно
специални знания по решаващите за случая въпроси.
АДВ. Б.: Да се приеме заключението на вещите лица.
ВЪЗЗИВАЕМИЯТ Б.: Да се приеме заключението.
СЪДЪТ намира, че представеното заключение на КСПсЕ дава пълен и
професионален отговор на поставените задачи, поради което
19
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА И ПРИОБЩАВА към материалите по делото писмено
заключение с вх.№9168 от 28.03.2025г. по допуснатата комплексна съдебно –
психологична – психиатрична експертиза на вещите лица Р. Г. и М. Т..
ДА СЕ ИЗПЛАТИ възнаграждение на вещите лица от по
700/седемстотин/ лева от общо внесения предварително депозит в размер на
1400/хиляда и четиристотин/лева. /изд.2 РКО/
СЪДЪТ докладва справки – декларации, съответно от М. Т., която е
декларирала възнаграждение в размер на 970 лева, и от вещо лице Р. Г.
съответно в размер на 980 лева.
В.Л. Т.: Поддържам представената справка – декларация.
В.Л. Г.: Също поддържам подадената справка - декларация
АДВ. Б.: Да се приемат.
ВЪЗЗИВАЕМИЯТ Б.: Аз имам едно възражение. Тъй като направих
справка, че д-р Т. евентуално не е взимала делото, а е взето от едното от
вещите лица, което е преди интервюто с лицата незнам дали същата е била
запозната преди интервюто с делото или с цялата фактическа обстановка или
след това.
СЪДЪТ счита, че въз основа на представените справки – декларации, за
които се носи наказателна отговорност по НК, във връзка с Наредбата за
вещите лица, следва да определи възнаграждение съобразно декларираното,
поради което
ОПРЕДЕЛИ:
20
ОПРЕДЕЛЯ окончателно възнаграждение в полза на вещото лице М. Т.
в размера на 970 /деветстотин и седемдесет/ лева.
ОПРЕДЕЛЯ окончателно възнаграждение в полза на вещото лице Р. Г. в
размер на 980 /деветстотин и осемдесет/ лева.
УКАЗВА на двете страни в 1 – седмичен срок считано от днес да
представят доказателства за доплатен депозит в размер на от по 275 /двеста
седемдесет и пет/ лева всяка от страните, след което ще бъдат издадени
допълнителни разходни касови ордери на вещите лица.
АДВ. Б.: Нямам никакви искания.
ВЪЗЗИВАЕМИЯТ Б.: Имам искане по реда на чл.201 от ГПК да бъде
възложено допълнително заключение по отношение на сина ми, както и д-р Т.
сподели пред настоящия състав, че детето трябва да бъде допълнително
изследвано за да се установи какъв е истинският повод за поведението му.
Въпросът е: какъв е поводът за поведението на детето, също така и причините
и дали заобикалящия го кръг от роднини, с който живее са причините за това
му поведение?
АДВ. Б.: Искането е неоснователно и необосновано. Смятам, че вещите
лица отговориха на всички релевантни за за делото въпроси.
СЪДЪТ намира искането за неоснователно по следните съображения:
На първо място отговорът на вещо лице Т. беше, че е нужно и детайлно
изследване на детето с участието на екип от специалисти в две насоки –
Първо, за по-пълна преценка на неговото психиатрично състояние и второ за
предприемане на допълнителни мерки за терапевтична работа във връзка с
преодоляване на актуалните дефицити и задръжки пред трети лица. На второ
място беше посочено от вещите лица, че подобно пълно изследване от
мултидисциплинарен екип би отнело повече от половин година, което е
абсолютно неоправдано да бъде изчаквано с оглед необходимостта съдът да се
произнесе, като внесе яснота, стабилност и конкретика в отношенията по
повод на детето на фона на безспорните тежки междуличностни конфликти
между родителите. На трето място и може би най-важно – вещите лица и в
заключението и днес в съдебно заседание многократно повториха едно и също
21
– че основната причина за актуалното състояние на детето е тежкият конфликт
между родителите и неговите практически проявления чрез действията на
всеки един от родителите. С оглед на това с искането на г-н Б. не се цели
доизясняване на заключението в тази част, какъвто е смисъла на
допълнителната експертиза по чл.201 от ГПК, а на практика се цели
опровергаване на заключението. За последната цел допълнителна експертиза
не подлежи на допускане. Освен всичко останало за пълнота следва да бъде
посочено, че по делото са събрани множество доказателства, включително две
комплексни и подробни експертизи, въз основа на които съдът и на останалите
доказателства съдът ще се произнесе с крайния си съдебен акт.
По тези причини съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на въззиваемия Б. за допускана
на допълнителна съдебно – психиатрична експертиза на въпроса:
Какъв е поводът за поведението на детето А. Б. и дали е причина за него
заобикалящия кръг от роднини, с който то живее?
ВЪЗЗИВАЕМИЯТ Б.: С оглед така развилото се настоящо заседание и
твърденията, че множеството жалби са в основаната на родителския конфликт
и по - точно това, че реално от седем - осем месеца, както е написано и в
интервюто и експертизата такива жалби не са постъпвали, а реално към
сегашния момент детето е в това психично състояние бих искал да бъде
допуснат до разпит социалния работник, който няколко пъти исках да бъде
разпитан, който според мен ще представи в най -правилен вид и актуален
състоянието на детето, на майката, както и на бащата. Тъй като има и справки
от детската градина на детето, която то не е посещавало, т.к. майката не го е
пускала, пак казвам в този период, в който е нямало жалби считам, че разпита
на този свидетел е от изключителна важност. Моля да бъде разпитана г-жа
Ж.П., която е социален работник в ОЗД – А. към ДСП – Варна. Също така и
това, което и г-н Б. каза, че не било нужно да се установи кой е, дали г- жа К.
живее или не живее с някой и това било някаква моя прищявка. Считам, че в
делата за родителските права е нужно да бъде изследвано лицето, което е от
22
най -близкото му обкръжение на детето, а именно това с което майката живее
в един дом. Както е споделила в досието пред служителя на ЦОП „У.“, които
съм посочил точно на коя страница. Мисля, че тези неща са от изключителна
важност. Това искам да се установи със свидетеля, който посочих.
Другото, което искам да установим, е че на базата на това, че при всеки
един разговор с майката същата отказва да приеме състоянието на детето, по
отношение на викове, крясъци, както и здравословното състояние. Аз съм
търсил социалния работник, който ми е указал съдействие детето да бъде
водено на лекар, да му бъде прилаган правилен психологически подход, за
който говори г-жа К. и след това е имало резултати. По този повод няма жалби
от моя страна и по същия обратен повод е имало жалби преди, т.к. по никакъв
начин аз не съм бил уважаван като родител, и въобще не е имало и няма към
този момент провокация между нас двамата, по желание на майката.
АДВ. Б.: И двете искания са неоснователни. Първо, според и времето не
е сега. Можело е да ги каже и с въззивната жалба и с това, ако е имал
мотивирани искания в тази насока. А пък длъжностните лица от Социално
подпомагане дават заключение, чрез съответните справки, които ги има в
кориците на делото. Моля да ги оставите без уважение.
СЪДЪТ, за да се произнесе, намира и това искане за неоснователно по
следните съображения:
Първо и основно – преки и то експертни доказателства за актуалното
състояние на детето, майката и бащата бяха събрани в днешно съдебно
заседание посредством специалните знания на единствените специалисти в
областта на психологията и детската психиатрия в рамките на настоящото
въззивно производство.
На второ място данни за това дали майката живее постоянно с новия си
партньор или той идва редовно да пренощува на гости се съдържат в
множество събрани по делото доказателства, включително и приобщения днес
социален доклад. А замоленият за изслушване свидетел вече е участвал при
изготвяне на самия социален доклад.
По отношение на въпроса за тежките конфликтни отношения между
двамата родители – той очевидно е безспорен, а относно това дали майката
23
уважава в достатъчна степен или не бащата – това е въпрос, който съдът ще
разгледа с крайния си съдебен акт, ако счете същия за относим към важните и
решаващите за производството въпроси.
По тези причини и предвид множество събрани и пред първата, и пред
въззивната инстанция доказателства от всякакъв характер, във връзка впрочем
с изложените още в жалбата на г-н Б. оплаквания, последното
доказателственото искане следва да бъде отхвърлено.
По тези причини Съдът,
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на въззиваемия Б. за допускане
до разпит на свидетел – Ж.П., служител в ОЗД – А. при Дирекция „Социално
подпомагане“ – Варна за изясняване на посочените от него въпроси, във
връзка с които е изготвен и приетия доклад от ДСП.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
АДВ. Б.: Представям списък на разноските.
СЪДЪТ дава възможност на въззиваемия Б. да се запознае с разноските
представени от адв. Б..
ВЪЗЗИВАЕМИЯТ Б.: Правя възражение за прекомерност. Аз също
представям списък на разноските, които съм направил по делото.
АДВ. Б.: Запознат съм, нямам какво да кажа по списъците за разноски.
СЪДЪТ намира, че списъците и документите към тях следва да бъдат
приети по делото и
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИОБЩАВА по делото представените от страните в
24
днешно съдебно заседание списъци на разноските и доказателствата за
извършването им.
Предвид становищата на страните и отсъствието на други направени
доказателствени искания СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа
страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
АДВ. Б.: Има подадени две жалби. Едната жалба е подадена от моята
доверителка чрез мен, с която същата е недоволна от режима на свиждане,
който е определил Районния съд след навършване на 7- годишна възраст. С
оглед на всичко, което е установено по делото за вас остава да решите един
въпрос: доколко срещите на детето с бащата във вида, в който бяха установени
и в първата, и в настоящата инстанция са полезни за детето от една страна за
да бъдат увеличени, така както се иска или както съдът е казал и от друга
страна не нарушават възможността на моята доверителка да бъде в почивните
дни и в съответните празници със своето дете.
По отношение на въззивната жалба на ответника и тук ще отворя една
скоба - и въззивната жалба и всички останали са писани професионално. Това
не са творения на Б., както независимо, че произхожда от него, защото
показват една сравнително добра правна грамотност относно какво би могло
да се запише в една въззивна жалба, респективно във всички молби, които се
пишат, а те са поне 7-8 в настоящото производство само. Като това, че той се
явява сам очевидно някой го е посъветвал, че така изглежда по народностно и
буди така съжаление едва ли в него, но няма спор, че с цитиране на практика
на Върховния съд той няма нита такъв правен капацитет, който да обещава
такова писане. Отделно от това вие сами виждате, че при елементарни
въпроси, които иначе в жалбите са формулирани, както би следвало да бъдат
формулирани той се затруднява и иска допълнителен срок и т.н. Казвам тези
25
неща за да имате предвид по какъв начин се защитава. Какво иска той?
Твърдението, му че иска това дете да бъде при него, защото смята, че е по -
добър. Същевременно, това което сме изложили и пред първата инстанция и
тя го е приела за безспорно установено, е че това дете, което заченато ин –
витро, т.е. десет години са живели заедно. Правени са някакви опити.
Последните години съжителстват като „другари“, за да имат дете тя е готова
на една сложна и тежка женска процедура. Тя се оказва успешна и се ражда
въпросното дете. От тук нататък се потвърждава и твърдението залегнало в
нас, че Б. има тежък характер. Бих казал невъзможен или както се казва в една
поговорка „Не дай Боже от дар Божи“. Първо години наред той е тормозил
моята доверителка, т.е. налагал се е на всяко едно нейно решение и е смятал,
че това нещо ще продължи независимо, че през 2022г. детето, когато е на
малко повече от година и половина тя е изгонил от дома си. След това започва
и преследването и това е един процес, който продължава трета година, защото
сега сме 2025г. И силните напъни на Б. насилствено да получи детето са в
първите месеци преди да излезе определението за привременните мерки, за да
има някакъв резон кой какво трябва, поведение спрямо другия. След като
съдът вече се произнесе по привременните мерки следва непрекъсната и бих
казал ужасяваща, и не пожелавам, на никоя жена, или на никой съпруг, или
бивш съжителстващ да има този ад, в който тя живее от напускането на
жилището и преместването й в А., т.е. изгонването от жилището и живеенето
в А. до настоящия момент. Жалбите са десетки. Всяка жалба води след себе си
водене на детето, проверки от всякакъв вид инспекции на „Закрила на детето“,
проверки от страна на полицията и всякакъв вид такива, които целят
единствено не да приберат, не да се погрижат за детето. Не да видят как се
развива то. Какви нужди има то. Кое би било най - добре за него и т.н.
Единствената цел е тази жена, която мачкана десет години да продължи да я
мачка за по напред. Понеже в неговото съзнание, което за мен лично като
човек, който толкова дела съм водил с Б., той е човек, който има според мен
има някакви психични отклонения и в неговата глава, единственото нещо е как
да й навреди на нея. Той няма нужда от това дете, защото непосредствено след
като я изгонва живее с друга жена, има две други деца вече, т.е. не е тази
жизнено важна нужда, която би имал един самотен баща, който желае да го
гледа. Плюс това е установено и друго, че и до ден днешен, когато взема
децата не ги гледа Б.. Гледат ги неговите майка и баща на съвсем друго място,
26
различно от това, в което той живее и това се установява и в това дело, и в
предишните дела. Във всички дела, които са водени било за домашно насилие,
било за обида, било за клевета и каквото се сетите. Не само това. Той в
желанието си да вреди на семейството на бившата си сподвижничка, с която е
живял забележете в неговата жалба какви доказателствени искания има. От
там ще се убедите къде е умисъла му. Кое всъщност го влече този служител на
полицията във взаимоотношенията с К., която е негова бивша жена, ако мога
така да се изразя. Искат се свидетелски показания и т.н. Искам да мотивирам
това, което е много важно в този процес, защото аз не съм убеден. Вие ще се
произнесете по делото и аз съм убеден, че вие се произнесете мъдро по делото.
Въпросът е какво ще следва от тук нататък. Вие ще съумеете да вникнете в
този проблем, защото проблемът е в това дете да има някакви задръжки.
Проблемът е от година и половина, то непрекъснато се мъкне по различни
инстанции да го преслушват, да го преглеждат, защото бил хапан, бил ожулен
и какво ли още не. Ако имате време случайно да прочетете тези 867 листа ще
се убедите в това, което аз говоря. Ние искаме да се сложи край на този тормоз
в името на детето. Всеки един от тях има свой живот, обаче Б. не го устройва
това. С кого живее тя си е нейна работа. Важното е това, което казват всички
социални работници в своите заключения, че тя е перфектна майка, казаха го
днес и вещите лица, тя умее да се грижи. За нея това е единственото дете. Това
е детето, което осмисля нейния живот и той го знае много добре и затова я бий
точно на това място. Няма основание за ревизиране на решението по
отношение на родителските права, защото няма данни, които да ви наведат на
мисълта чрез съответните доказателства, които и вие събрахте, че моята
доверителка е недостойна майка да си гледа детето, още по –малко, че
възрастта му е такава. Ако има нещо, което трябва да помогне на това дете най
– вече е да видите по какъв начин бащата би направил така, че това
изоставане, което е благодарение на стреса, който то изживява по отношение
на други лица, защото и вещите лица казват, а и социалните работници го
потвърждават, че то с близкия си кръг – майка си, баба си и другите близки се
отнася и комуникира. То не комуникира с трети лица, защото му е дошло
дотук на четиригодишното дете да бъде разхождано две години и половина от
инстанция на инстанция благодарения на творбите на този човек. В тази
връзка ще ви помоля да оставите неговата жалба без уважение, да присъдите
разноските на доверителката ми, които са в минимума. Трябваше да се
27
договоря за много по – висок хонорар, защото делото той го прави сложно от
фактическа страна най – вече, а не от правна. Така, че моля в този смисъл да се
произнесете. Пак казвам целта е какво ще стане с това дете след това.
ВЪЗЗИВАЕМИЯТ Б.: Аз ще се постарая да бъда доста по – кратък,
като ще помоля за някакъв срок за писмени бележки. Като цяло всички
твърдения на адв. Б. не кореспондират с реално случилите се неща и
конфликтът, който се породи между родителите бе образуван именно от ...
АДВ. Б.: Моля да ме освободите да напусна залата.
Адвокат Б. напусна съдебната зала в 18,00часа.
ВЪЗЗИВАЕМИЯТ Б.: Именно от адв. Б., т.к. по делото има данни как аз
и майката сме се разбрали по отношение на детето. След тези съвети, които
бяха дадени на майката от адв. Б. включително детето да бъде заключено в
дом с непознат за него в продължение на много време считам, че бяха
абсолютно неправилни, които доведоха сериозни психични травми спрямо
детето, спрямо майката и т.н. Да, подавал съм и са подавани жалби, но това е в
интерес да бъде защитен интереса на детето. Не заради друго, а защото
отглеждащия родител, който не може да прецени неговия интерес и не може
да го защити го е заключил на едно място, непознато за него и то е в стрес.
Всичко това от там нататък беше така да се каже проекцията на тези наши
отношения, че де факто двамата родители изгубиха всякакъв вид доверие,
всякаква комуникация и главна майката съответно се държеше спрямо детето
като нейна собственост. Тя беше вглъбена в това да използва детето с цел
отмъщения към бащата заради евентуалната изневяра и това продължава до
ден днешен. Пак казвам, че всички мои жалби са в интерес и аз съм искал да
ползвам законовите средства, начини по които да разреша този проблем, който
е от 16.03.2023г. За доброто на детето, в делото има много доказателства, в
които аз съм казал, че детето трябва да посещава психолог, че не трябва да има
такова напрежение и т.н. Това напрежение се възбужда от адв. Б. и от неговата
сътрудничка, която се явява роднина към този момент на г-жа К., която води
делата и инициира както съм посочил в първоначалната си жалба от негово
28
име, процесуални права, съжалявам ако не се изразявам правилно, като се
подписва с искания. Всичко това доведе до това състояние на това дете, което
бе отричано до последния момент. Вие ще самите ще видите и по жалбите,
всъщност не знам дали ще видите, но по жалбите, аз пускам жалба, описвам
нещо и то де факт се случва след 6-7 месеца реално. Аз описвах как вуйчото
всеки ден е пиян, как бабата блъска тръшка и т.н. и де факто след шест месеца
се случва това. Абсолютно всичко е описано. Описвам и вие виждате по
делото как детето ръмжи, не може да говори с други деца, асоциализира се от
други деца. Рожденият му ден се празнува само от двама на брой възрастни,
аз, майката и приятеля на майката и това дете ръмжи. Майката отрича тези
неща, а де факто те са наяве. Като за последно само и единствено ще изразява
по това си становище по отношение на взаимоотношенията с майката, а
именно, че именно аз никога не съм я гонила, което самата и тя казва. Тя сама
си тръгна и аз продължих своя живот, както е ясно. Аз имам други деца. Това
което не може да направи тя е описано и от вещите лица тя не може, въпреки
че има приятел, не може да продължи своя живот и е напрегната спрямо това,
което се отразява на детето. Това са едни от главните неща, които рефлектират
върху неговото психично състояние и най – вече, че тя го използва като
оръжие за отмъщение към бащата. Всичко това считам въпреки заключението
на вещите лица, които със сигурност на мен ми направи много лошо
впечатление, че отрекоха шамарите, а в последствие казаха, че може би не си и
спомнят. Разбирам женската солидарност, но аз тук съм застанал пред вас не
защото искам да направя нещо на майката, а защото искам да спася детето си,
защото детето не се отглежда от хора, които как да кажа не са нормални хора.
Там има викове, крясъци, боища, хора с ниска интелигентност, с ниска
работоспособност, както и майката е заявила, че е постигнала всичко в живота
си и всичко това да работи, като касиер в някаква Община. Родителят трябва
да бъда пример за едно дете, трябва да го амбицира, трябва да може да му
помага в учебния процес и т.н.. Благодаря ви за изслушването.
Моля съответно да отхвърлите тяхната жалба, да приемете моята жалба
и да ми присъдите родителските права за детето.
СЪДЪТ дава възможност на двете страни, с оглед равнопоставеност и
29
при желание от тяхна страна в 10- дневен срок от изготвяне на протокола, да
представят писмени бележки.
СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа и правна страна и
ОБЯВИ, че ще се произнесе с решение в законния срок.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 18:08часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
30