№95
гр. Силистра, 26.07.2019
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Силистренският
окръжен съд, в открито заседание на шестнадесети юли две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Теодора Василева
ЧЛЕНОВЕ: 1. Виолета Александрова
2. Огнян
Маладжиков
при секретаря
Данаила Георгиева, като разгледа докладваното от младши съдия Маладжиков
в.гр.д. №180 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С
решение № 87/14.05.2019 г. по гр.д № 652/2018 г. Дуловският районен съд е
отхвърлил исковете на И.Е.И. срещу Държавно ловно стопанство „Каракуз“ гр.
Дулово по чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 от КТ за отмяна на Заповед № 220/11.10.2018
г., с която му е наложено дисциплинарно
наказание „уволнение“, за възстановяване на предишната му работа „горски
надзирател“ и за заплащане обезщетение в размер на месечно брутно трудово
възнаграждение 1 089 лв. за времето, през което е останал без работа, но
не повече от шест месеца, ведно със законна лихва от завеждане на делото; както
и на сумата 1 089 лв., удържана като обезщетение по чл.221, ал.2, предл. 1
от КТ, отхвърлил е искането му за присъждане на разноски от 1 100 лв. и го
е осъдил да заплати на ДЛС „Каракуз“ разноски в размер на 1 440 лв.
Производството
е образувано по въззивна жалба на И.Е.И.,
чрез процесуален представител, с искане за отмяна на обжалваното решение и
уважаване на предявените искове, претендира разноски за двете инстанции, ведно
със законна лихва.
Ответникът
по жалбата Държавно ловно стопанство „Каракуз“ гр. Дулово, чрез процесуален
представител, моли да бъде потвърдено обжалваното решение, претендира разноски
за въззивната инстанция.
Силистренският
окръжен съд, като съобрази наведените в жалбата и отговора доводи, становищата
на страните, събраните по делото доказателства и закона, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
Въззивната
жалба е процесуално допустима и по същество е основателна.
По
обективно съединените искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 във
връзка с чл.225, ал.1 от КТ, чл.128, т.2 във връзка с чл.221, ал.2, предл.1 и
чл.272 от КТ.
Със
заповед № 220/11.10.2018 г. директорът на ответника е наложил дисциплинарно
наказание „уволнение“ и е прекратил трудовото правоотношение на ищеца, заемащ
длъжността „горски надзирател“ с НКПД 54143011, под който номер в класификатора
е „горски стражар“. Посочени са правни основания чл.195 във вр. с чл.188, т.3 и
187, т.3, т.8 и т. 10, чл.190, ал.1, т.7
и по критериите на чл.189, ал.1, чл. 193 и чл.194 от КТ. Освен текстовете от КТ
в заповедта е посочена цялата законова и подзаконова нормативна уредба за
горите ЗГ, ППЗГ, Наредба № 8/2011 г. и Инструкция № 17/1999 г. Разпоредена е
удръжка на обезщетение по чл.221, ал.2, предл. първо от КТ.
Фактическите
основания за уволнението са: „не е изпълнил основни функции и задължения…да
спазва дисциплината на ползване на горите, да охранява поверения му охранителен
участък, да изпълнява разпоредбите за извършване и извеждане на сеч, да опазва
горите от незаконна сеч и да изпълнява дейностите в кръга на служебните си
задължения“ и „извършеното нарушение се изразява във виновно бездействие,
доколкото не е констатирал незаконна сеч на немаркирани дървета в поверения му
участък…съгласно длъжностната му характеристика за пазене на поверените му
охранителни участъци от незаконни ползвания и повреди…не е изпълнил
задълженията си по служба…да отбележи пъновете на незаконно отсечените дървета
с червена боя и при установени нарушения да състави констативен протокол, който
представя на прекия си ръководител“.
В
заповедта са цитирани и по делото са приложени два доклада на РДГ-Русе № 2203 и
№ 2204 от 10.10.2018 г., от заключенията на които става ясно, че без маркиране
на терен и без редовно позволително за сеч в изброени „подотдели“ в землището
на с. Върбино и с. Межден са отсечени съответно: по първия доклад - 119 бр.
дървета, от които биха се добили около 53 куб.м. дървесина на стойност
3 200 лв. и по втория – 776 бр., 297 куб.м. за над 18 000 лв. Щетите
са от участъци, за които отговарят двама служители-ищецът и свидетелят, без
посочване или разграничение на тяхната отговорност.
В
исковата молба се отричат описаните в заповедта нарушения. Ищецът твърди, че
незаконното изсичане и транспортиране на дървесина е станало по нареждане,
допускане и участие на бившия директор О. Б. и бившия старши лесничей К. П.,
които са уволнени преди него, и срещу които е образувано наказателно
производство за същата сеч. Те са обяснили на него и колегата му Цоню Цонев, че
по нареждане на централното ръководство от гр. Габрово е разпоредена сеч за
разширяване на пътищата до и около дивечовите ниви. Твърди, че с колегата си Ц.и
помощник лесничея Р. Н. са изразили устно несъгласието си и са влезли в
конфликт с ръководителя на секачите. Счита уволнението за незаконно, моли да
бъде отменена заповедта, да бъде възстановен на работа, да му се заплати
обезщетение за незаконно уволнение и да му се възстанови удържаната сума по
чл.221, ал.2, предл. първо от КТ.
В
отговора на исковата молба ответникът признава, че са образувани досъдебни
производства срещу директора и старшия лесничей, но твърди, че ищецът не е
обяснил своите нарушения и ги прехвърля на ръководството. В пледоарията по
същество процесуалният представител на ответника не отрича участието на бившия
директор и старши лесничей в незаконната сеч, но счита, че въпросът за тяхната
вина е предмет на наказателното производство.
Веднага
следва да се подчертае, че доказателствената тежест по конкретизирането и
доказването на тези нарушения е на ответника работодател. Последният се е
задоволил само с писмени доказателства, събрани от регионалната дирекция в гр.
Русе за целите на досъдебното производство. Не са уточнени, също така, какви
действия са извършени от икономическа полиция по външен сигнал, за което
свидетелства Ц. Ц..
Съдът
намира, че не е спазена процедурата за налагане на дисциплинарно наказание. Чл.
195, ал. 1 от КТ вменява задължение за работодателя да мотивира заповедта за
уволнение, като посочи: нарушителят, нарушението и кога е извършено,
наказанието и законният текст, въз основа на който се налага. В конкретната
заповед № 220/11.10.2018 г. и цитираните доклади не е посочено кой е допуснал
незаконната сеч, кога е извършена тя, какво конкретно е нарушението на ищеца в
този процес, какви действия и кога е трябвало да ги извърши, като например: в
какъв период след установяването на сечта е трябвало да отбележи незаконно
отсечените дървета. Тази информация е необходима, за да се прецени кога и как е
проявил бездействие. Дори приложеният на л.30-32 Протокол № 1/12.10.2018 г. за
ревизия на участъка на ищеца сочи, че тази ревизия е извършена не преди, а ден
след уволнението му, касае период 26.06-12.10.2018 г. и нищо не конкретизира.
Липсата на яснота е нарушение на чл.195, ал.1 от КТ. Изискано е писмено обяснение
по реда на чл.193 от КТ (лист 67), но искането е формално и също не става ясно
за кои нарушения се отнася, поради което може да бъде приравнено на липса на
изслушване или приемане на писмени обяснения по смисъла на ал.2 на текста.
Изпълнението на чл.193 и чл.195 от КТ са задължителни за служебна проверка и
при констатираното им нарушение, само на това основание заповедта следва да се
отмени като незаконосъобразна, без разглеждане на спора по същество. Ако се
приеме, че тези нарушения са несъществени, разглеждането на спора по същество
води до същия извод.
Свидетелят
потвърждава ищцовите твърдения. Подробно обяснява как двамата предварително са
разбрали за процесната сеч, как са разговаряли с ръководството, как им е
обяснена сечта, как са спорили със секачите и техния ръководител. Това
свидетелско показание е единственото гласно доказателство, то не е оспорено и
не е опровергано по никакъв начин. Съдът счита свидетеля за заинтересован и
пристрастен, тъй като е уволнен за същото и също води дело срещу ответника за
признаване на уволнението за незаконно, но от това не следва, че показанията му
са недопустими или априори недостоверни. Напротив, те са детайлни,
последователни и без вътрешни противоречия, в същото време фактите, за които
свидетелства съвпадат с изложените от ищеца твърдения. Ето защо съдът дава вяра
на тези показания.
Районният
съд не е изпълнил процедурата за бързо производство (чл.310 и сл. от ГПК),
предварителният доклад по чл.140 от ГПК е непълен и непрецизен, абсолютно
неправилно е указана доказателствената тежест, в този вид е приет за
окончателен в съдебно заседание, но тъй като подобни оплаквания не се съдържат
във въззивната жалба и в отговора по нея, въззивният съд приложи чл.145 от ГПК,
като в съдебно заседание бяха зададени въпроси на страните за изясняване на
фактите.
Ищецът
жалбоподател обясни, че процесната незаконна сеч е започнала на 25.08.2018 г. и
е продължила до началото на м. октомври, когато е дошла на проверка
икономическа полиция. Обяснява, че началото на сечта съвпада с изпращането му в
командировка (заедно със св. Ц.) на границата за поставяне на телена
ограда за предотвратяване преминаването
на диви прасета. Командировката е била за 5 дни, през който период не му е
определен заместник. Заявява, че сечта е извършена от външни лица-секачи,
ръководени от човек с име В., свързан по бизнес-интереси с бившия директор.
Заявява, че устно е информирал заместник-директора П.К. за сечта, с цел да се
опита той да я спре. Последният обаче не е предприел нищо. Ищецът жалбоподател
обяснява, че икономическа полиция е спряла сечта, при което не е извършвано
последващо маркиране на отсечените дървета. Признава, че не е сигнализирал
писмено ръководството или МВР от страх да не бъде уволнен. Затова заедно със
св. Ц. са ползвали подставено лице, да уведоми полицията. Сечта е била известна
на цялото население, в предприятието, селото и общината. Тези
отговори-обяснения не бяха оспорени от ответната страна.
Заместник
директорът на ответника П. К., който се яви като представляващ поради отпуск на
директора, също отговори на зададени въпроси. Той не е знаел, че е имало
незаконна сеч, нито какво е станало с отсечената дървесина. Неговата работа в
предприятието е била „писарска“ и рядко е ходил на терен, а по време на оперативките
са обсъждани текущи задачи и никой не е говорил с него за незаконната сеч. Няма
спомен да се е срещал с ищеца, на която среща последният да го е информирал за
случващото се в гората. Заявява, че по времето, когато се е провеждала сечта
често е бил в отпуск, но не през цялото време.
Въззивният съд приема за безспорно, че
процесната незаконна сеч е извършена в отдели, за част от които е отговарял
ищецът. Ясно е, че последният се е доверил на устни разпореждания на
ръководството без да изиска позволително за сеч, без да изготви писмен доклад
до прекия ръководител и без да сигнализира органите на МВР. Бездействието е
обяснимо от житейска гледна точка с обичайно подчинение на ръководството и със
страх от уволнение. Изрично следва да се приеме, че същият не е отговорен за
началото на сечта, защото е бил командирован. Първият ден на сечта съвпада с
деня, в който ищецът и свидетелят, които отговарят за отделите, в които тя е
започнала, са изпратени в командировка, без да е определено кой да ги замества.
Ответникът не обяснява нищо по този въпрос освен че едва в откритото заседание
разбира, че не им е определен заместник.
Следва също така да се приеме, че при спиране
на сечта от полицията и започналите проверки, ищецът вече не е имал достъп да
изпълни последващите задължения, като да издаде констативен протокол по чл.45
от Инструкция № 17/99 г., което бездействие е отразено в заповедта като
нарушение. Тази инструкция всъщност не е действащ нормативен акт. От § 8. Инструкцията е видно, че тя се приема на
основание чл. 28, ал. 3 от Правилника за прилагане на Закона за горите. Става
въпрос за Правилника за прилагане на Закона за горите, приет с ПМС № 80 от
6.04.1998 г., обн., ДВ, бр. 41 от 10.04.1998 г., изменен с последна редакция
ДВ. бр. 7 от 21.01.2011 г. В § 8 от ПЗР на Правилника става ясно, че той е
приет на основание § 9 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за
горите (отм. 09.04.2011 г.)
Безспорно
нарушение на ищеца е това, че не е сигнализирал писмено ръководните и
контролните органи. То обаче не е посочено в заповедта, освен ако се приеме за
част от общо описаното неизпълнение на задълженията му като горски надзирател.
Стана
ясно, че това не е обикновена инцидентна незаконна сеч, извършена скрито от
крадци. Касае се за мащабна по продължителност, територия и размер на щетите
сеч, която е планирана и договорена. Голямата отговорност е на този, който я е
разпоредил. Тази характеристика не е преценена в процеса на уволнението на
ищеца.
Очертаната
фактическа страна на спора сочи, че дори да се приеме наличие на нарушение на
трудовата дисциплина по смисъла на чл.187, ал.1, т.3 и 190, ал.1, т.7 от КТ, то
тяхната тежест не обуславя най-тежкото дисциплинарно наказание. Не може да се
очаква в една нездрава управленска среда, най-ниско стоящите служители да бъдат
еднакво отговорни с ръководителите. Задължителният за преценката в случая
чл.189, ал.1 от КТ предопределя по-ниско по степен наказание и то за безспорно
конкретизирани и доказани нарушения. В противен случай се стига до
несправедливост, която опорочава трудовото правоотношение. Новият директор,
неясно кога встъпил в длъжност, не е извършил никаква собствена проверка и
твърде механично е уволнил ищеца и колегата му като някаква задължителна
последица от уволнението на предишния директор и старши лесничей. Няма данни на
ищеца да са налагани предишни наказания, а той работи там 30 години. В
заповедта е цитиран чл.187, ал.1, т.8 от КТ без никакво уточнение коя от
хипотезите се има предвид. Може да се предположи, че става въпрос за
злоупотреба с доверие и уронване доброто име на предприятието. Трябва да се
отбележи, че данните за драстична злоупотреба изискват да се търси по-скоро
отговорност от ръководството на държавното предприятие, а не толкова от
подчинените, които са изпълнявали заповедите на началниците си. Несъстоятелна е
тезата на процесуалния представител на ответника, че „вината“ на ръководството
е нещо отделно и неотносимо към спора обстоятелство. Всяко предприятие по
смисъла на КТ като работодател задава правила за функциониране на трудовите
правоотношения чрез ръководителя и неговия екип.
Предвид
изложеното, съдът счита, че процесното уволнение е незаконно, основният и
акцесорните искове по чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 от КТ са основателни. По размера
на исковете не се спори. Следователно обжалваното решение следва да се отмени,
като се уважат предявените искове изцяло. Обезщетението за незаконно уволнение
по чл.225, ал.1 от КТ за шест месеца възлиза на 6 534 лв. (6 х 1089 лв), която
сума е станала изискуема на 12.04.2019 г., от която дата следва да се присъди
законна лихва.
Основателен
е и искът за възстановяване на удържаното обезщетение от трудовото
възнаграждение по чл.128, т.2 във връзка с чл.221, ал.2, предл.1 от КТ в размер
на 1 089 лв., защото съгласно чл. 272 от КТ работодателят не може да я
удържа без съгласието на служителя, а в случая отпада и основанието на самото
обезщетение. Законната лихва върху тази сума следва да се присъди от датата на
предявяване на иска 02.11.2018 г., тъй като видно от представения фиш тя е
удържана от трудовото възнаграждение за м.октомври 2018 г.
На
ищеца жалбоподател следва да се присъдят разноски за двете инстанции общо
1 800 лв. платено адвокатско възнаграждение, ведно със законна лихва, но
не от завеждане на делото, а от датата на влизане на решението в сила, каквато
е установената съдебна практика.
Ответникът
следва да бъде осъден да заплати държавна такса по всички искове, За
неоценяемите искове следва да се определи максималният размер за първа
инстанция по 80 лв., т.е. 80+80=160 лв. И по 40 лв за въззивната, т.е. 40+40=80
лв. Исковата претенция по оценяемите искове е 6 534 +1 089 =
7 623 лв., 6% (4+2%) от която е 457,38 лв. също за двете инстанции или
общо 697,38 лв.
Водим
от горните съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ
решение № 87/14.05.2019 г., постановено по гр.д № 652/2018 г. по описа на
Дуловския районен съд, като вместо това постановява:
ПРИЗНАВА
за незаконно уволнението на И.Е.И., като отменя Заповед № 220/11.10.2018 г. на
Директора на ТП Държавно ловно стопанство „Каракуз“ гр. Дулово за налагане на
наказание „дисциплинарно уволнение“ и прекратяване на трудовото правоотношение.
ВЪЗСТАНОВЯВА
И.Е.И., на заеманата преди уволнението длъжност „горски надзирател”.
ОСЪЖДА
ТП Държавно ловно стопанство „Каракуз“ гр. Дулово, БУЛСТАТ 2016168050048, да
заплати на И.Е.И., обезщетение за незаконно уволнение в размер на 6 534
(шест хиляди петстотин тридесет и четири) лв., ведно със законна лихва от
12.04.2019 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА
ТП Държавно ловно стопанство „Каракуз“ гр. Дулово, БУЛСТАТ 2016168050048, да
заплати на И.Е.И., сумата 1 089 (хиляда осемдесет и девет) лв.,
представляваща начислено с Фиш 1 за октомври 2018 г. трудово възнаграждение,
неизплатено поради неправилно удържано обезщетение, ведно със законната лихва
от завеждане на делото 02.11.2018 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА
ТП Държавно ловно стопанство „Каракуз“ гр. Дулово, БУЛСТАТ 2016168050048, да
заплати на И.Е.И., разноски по делото в размер на 1800 (хиляда и осемстотен)
лв., ведно със законна лихва от датата на влизане на решението в сила до
окончателното изплащане.
ОСЪЖДА
ТП Държавно ловно стопанство „Каракуз“ гр. Дулово, БУЛСТАТ 2016168050048, да
заплати по сметка на Силистренския окръжен съд държавна такса за двете
инстанции общо в размер на 697,38 лв. (шестстотин деветдесет и седем лева и
тридесет и осем стотинки.).
Решението
може да бъде обжалвано от страните по
делото пред Върховния касационен съд в едномесечен срок, считано от 30.07.2019
г. на основание чл. 316 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
О.М. 2.
На
основание чл. 236, ал.3, предл. ІІ ГПК решението по гр. дело № 180/2019 г. на
Силистренски окръжен съд се предава с подписите на двама от съдиите от състава,
който го постановява. Съдия Виолета Александрова е в годишен отпуск, считано от 23.07.2019 г. да 16.08.
2019 г. , съгласно Заповед на Административния ръководител на Силистренски
окръжен съд.
Старши съдия: Т. Василева /
Особено
мнение на младши съдия Маладжиков към Решение от 26.07.2019 г. по в.гр.д. №
180/2019 на ОС Силистра
Не съм съгласен с решението на
мнозинството от съдебния състав, формиращо волята на съда, по отношение на иска
за обявяване на уволнението за незаконно и акцесорните му: за възстановяване на
работа и присъждане на обезщетение за незаконно уволнение. Съгласен съм с
решението по иска с правна квалификация чл. 128, ал. 2 от КТ
За да отмени първоинстанционния акт като
неправилен, въззивният съд се позовава на опорочена процедура по налагане на
дисциплинарното наказание и несъобразяване на тежестта на нарушението с
наложеното наказание.
Анализът на събраните по делото
доказателства водят до следните фактически и правни изводи:
1. За дисциплинарното нарушение
И. И. е работил като „Горски надзирател”
при ТП ДЛС „Каракуз“. Със Заповед № 42/27.02.2017 г. (л. 79-80 от
първоинст.дело-п.д.) му е определен охранителният участък, за който ще
отговаря, включващ подотдели 256-а, 257-щ, 261-в, г, д, е. Задълженията, които
има, по охрана на тези райони са му вменени с длъжностната характеристика
(л.8-9 п.д.) в която са посочени следните задължения: опазва
поверените му горски територии...от незаконни ползвания и увреждания; следи за
спазването на правилата за сеч; сигнализира незабавно органите на МВР при
установяване на данни за извършено престъпление, свързани с дейностите в
горите; издава разпореждания за спиране и прекратяване на дейности при
констатиране на нарушения в горските територии; предоставя в...срок съставените
констативни протоколи и АУАН, придружени с доклад до директора на ДЛС;
осъществява правомощията си и извън установеното работно време и извън
определения му териториален обхват на дейност...; а квалификацията му
изисква да познава и прилага нормативните
актове свързани с работата му.
Относимият нормативен акт е: НАРЕДБА № 1
от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии, чл. 18, ал. 2:
„Действията по предотвратяване на нарушенията в горски територии се извършват
от лицата по ал. 1 и включват: 1. извършване на проверки по спазване на Закона
за горите и подзаконовите актове съобразно правомощията им;… 6. изготвяне и
представяне пред съответния работодател на писмени доклади и други документи за
констатациите и обстановката във връзка с дейността.“; чл. 20, ал. 1: „Лицата, констатирали
нарушения, които съдържат данни за извършени престъпления, незабавно подават
сигнал до органите на МВР и/или на телефон 112.“; и чл. 69, ал. 1: „Челата на
пъновете…, предмет на нарушение, се маркират с КГМ.; ал. 2: Маркирането по ал.
1 се извършва с червена боя…“
От вменените с длъжностната
характеристика и посочената наредба задължения, може да се направи изводът, че
длъжността „Горски надзирател” се характеризира като такава, изискваща висока
отговорност от титуляря ѝ и доверие в неговата личност, тъй като от него
се изисква проактивно поведение за защита на материални блага – собственост на
държавата.
Няколко дни преди 25.08.2018 г. И. и
свид. Ц. са научили, че ще се извършва сеч, която по техни обяснения и
показания още тогава са разбрали, че ще е незаконна, тъй като не е издадено
разрешително за нея по установения ред. Старши лесничеят К. П. им е казал, че с писмо от централното управление
в Габрово са наредили разширяването на горския път да стане чрез изсичането на
дървета. Директорът Б.потвърдил казаното от П., но писмо никой не показал на
горските надзиратели, нито издадено разрешително за сеч. На въпрос от страна на въззивния съд „Това
правилно ли е?”, жалбоподателят И. отговаря: „Не е правилно”. Описва
процедурата за разширяване на път, която по принцип се прави, но такава не е
провеждана в конкретния случай (л.24 от възз.дело – в.д.) Изводът е, че
И.напълно е съзнавал незаконността на предстоящото.
На 25.08.2018 г. ищецът и свид. Ц. са
изпратени за пет дни на границата, да опъват тел срещу диви прасета. Не е
издавана заповед за тяхното заместване, с която да се вмени на друго лице
охрана на техните райони. Командироването не е било с преспиване, те са се
връщали всяка вечер, като в един от тези дни са отишли в гората, за да видят
дали е започнала сечта. Установили са, че е имало такава. Имало „рязано от двете страни на пътя,... нарязана
дървесина на метровки.“ - казва в показанията си свид. Ц. (л.52 п.д.). В този ден не са заварили секачите, но
това е първият ден, в който са установили незаконната сеч.
След края на командировката двамата
надзиратели са отишли отново в района и
заварили бригадата секачи. Получили са нареждане по телефона от старши
лесничея П. да не пречат. Имало е още един път, когато са посетили района на
сечта. Тогава са заварили около 50 работници, наредени в бригади през 50-100
метра, с много машини, едни режат, други цепят. Мащабът на закононарушението е
такъв, че двамата горски надзиратели са се „саштисали“,
когато са видели какво става (л.24-в.д.).
Към този момент нито при установяването
на сечта, когато не е имало секачи, нито когато са ги заварили на място, И. и
Ц. не са предприели действия, съгласно вменените им задължения и съобразно
инструментариума, с който разполагат, като например: да съставят
констативен протокол, да напишат рапорт
до директора, да маркират пъновете на отсечените дървета с червена КГМ, да
сигнализират МВР – все задължения, с които и двамата са наясно: за Ц. се
извлича от показанията му (л.53 п.д.), а за И. – от обясненията му в о.с.з.
(л.26 в.д.) Това, което твърдят и И. – страна в производството, и Ц. –
заинтересован свидетел, е че са се обаждали на П. и са се карали с него, искали
са да спре сечта – явно потиснати от факта, че всеки ден в продължение на
месец, от отделите, за които отговарят, се сече и извозва незаконна дървесина.
(л.25 в.д.).
Въпреки че по длъжностна характеристика
И. има правомощие да съблюдава и извънработно време, и извън определения му
район спазването на установения ред за горска сеч, за периода 25-29.08.2018 г.
изискванията към него следва да са смекчени, защото тогава е бил командирован и
не му е определен заместник.
След като е приключило командироването,
двамата „Горски надзиратели” не са имали пречка да се върнат към нормалните си
задължения в поверените им за охрана подотдели. Незаконната сеч е продължила
най-късно до 25.09.18 г. – дата, която се установява от обясненията на И, че
едва намесата на икономическа полиция е прекъснала случващото се в гората,
хващайки секачите в момент на рязане (л.24 в.д.), както и от Доклад №
2203/10.10.18 г., в който се сочи постановление на гл.разсл.полицай от
25.09.2018 г (л.11 п.д.). Т.е. досъдебното производство вече е било образувано
към тази дата.
Такава сеч, такова грубо погазване на
законността, не се е случвала в 30 годишната кариера на И.като „Горски
надзирател”. Тя драстично се откроява от обичайните нощни набези на
нарушителите в региона. Не му е известен случай, в който незаконна сеч да е
продължила повече от месец, казва той (л.27 в.д.). Няколко пъти И. и Ц. са
ходили да гледат какво става и са се карали с ръководителя на секачите В. Но В.
се обаждал на старши лесничея П. и последният им е нареждал да се махат и да не
пречат. Веднъж И. срещнал в центъра на гр. Дулово зам.директора К.и му казал
какво става, с цел да се опита той да спре сечта.
Всички гореописани действия на И. и
свид. Ц. се извличат единствено от техните обяснения и показания. Твърдените от
въззивника факти са последователно изтъквани както в писмените материали по
делото – обясненията по реда на чл. 191 от КТ (л.21-23 п.д.), и изложението в
исковата молба, така и с обясненията по реда на чл. 145 от ГПК, дадени пред
въззивния съд. Свидетелят Ц.е заинтересован, тъй като е уволнен за същия
случай. Той също води дело срещу ответника за признаване на уволнението му за
незаконно – гр.д.№ 563/18 на РС Дулово, по което свидетел е И. И.. Двамата имат
разменени процесуални роли по двете дела. Това обаче не е достатъчно да се
отрече достоверността на изнесените от тях факти по настоящото дело. Въззивният
съд даде вяра на свидетелските показания и обясненията на ищеца жалбоподател,
тъй като между тях няма противоречия, и двамата участници в производството
разказват в детайли случилото се, последователно и без вътрешни противоречия.
Налага се изводът, че в периода от
30.08.18 до 25.09.2018 г. нито И., нито свид. Ц. са предприели необходимото за
прекратяване, или поне констатиране, на незаконната сеч, която, следва отново
да се повтори: по мащаба си не се е случвала никога в 30-годишната кариера на
горския надзирател. Неадекватната им реакция, изразяваща се във вербални
пререкания със секачите и старши лесничея, не може да заличи факта, че, макар и административно подчинени на
последния, те имат задължения, които са вменени с длъжностната характеристика и
Наредба № 1/30.01.12г., и във връзка с тях са им предоставени необходимите
правомощия за изпълнение на задълженията по спазване на дисциплината за редовна
сеч. Никъде не е предвидена дерогацията им по устна заповед на вишестоящите в
йерархията. Още повече, че в случая, както самите те заявяват, за тази сеч е
образувано досъдебно производство и са призовавани като свидетели – факти, които се установяват от обясненията
на И. и показанията на Ц. и не са отречени от насрещната страна. По техни думи
разследването се води срещу бившите им началници: директора О. Б. и старши
лесничея К. П.
Тук е мястото да се цитира чл. 16 от НК,
чийто текст гласи: „Не е виновно извършено деянието, което е осъществено в
изпълнение на неправомерна служебна заповед, дадена по установения ред, ако тя
не налага очевидно за дееца престъпление”. Разпоредбата се отнася до
наказателната отговорност, а не до дисциплинарната, но имайки предвид общото
учение за нарушението и наказването, тя дефинира общ за всички правонарушители
принцип, изключващ вината. Въпросът, отнесен към конкретния казус е: Отговаря
ли дисциплинарно работникът, ако изпълни неправомерна служебна заповед, дадена
не по установения ред, когато същата налага очевидно за него извършване на дисциплинарно
нарушение? Вън от съмнение е утвърдителният отговор.
2. За установяването на нарушението
Стана ясно, че органите на МВР са се
намесили и са прекратили незаконната сеч. Образували са досъдебно производство
и на 25.09.2018 г. гл.разсл.полицай от РУ на МВР Дулово А. Л. е издал
постановление, с което е поставил въпроси към Регионалната дирекция по горите –
Русе (л.11 п.д.). Във връзка с Постановлението е извършена проверка от РДГ,
резултатът от който е обективиран в Доклади № 2203 и № 2204 от 10.10.2018 г.
Тези доклади са във връзка с Постановлението на разследващия полицай. Те нямат
за цел да уличават един или друг горски надзирател. Затова обходът и описанието
на подотделите, които се споменават в тях, не са разделени за двамата горски
надзиратели – И. и Ц. Тези доклади разкриват картината и мащаба на незаконната
сеч – отсечени са общо по двата доклада 895 дървета, от които биха се добили
349 куб.м. дървесина, на стойност над 21 200 лева.
Докладите са сведени до знанието на новия директор на ТП ДЛС „Каракуз“ с
писмо изх.№ РД-151/10.10.2018 г. от РДГ-Русе (л.68 п.д.). Едва тогава,
съпоставяйки описаните в тях подотдели и определеният със Заповед №
42/27.02.2017 г. (л. 79-80 п.д.) охранителен район на И. И., е могло официално
да се конкретизира кои са подотделите, в които е констатирана незаконна сеч, и
за които отговаря ищецът.
3. За искането на обяснения
С писмо изх.№ И-1594 от 09.10.2018 г.,
т.е. ден преди получаването на докладите, новият директор иска обяснения от
двамата горски надзиратели „за
допуснатите нарушения от незаконна сеч в поверения Ви охранителен участък“(л.67
п.д.).
Писмото е получено от адресатите на
10.10.2018 г., видно от отбелязването до подписите им.
Същият ден им е връчено и писмо изх.№
РД-151/10.10.2018 г. от РДГ-Русе, ведно с приложените доклади. Те са се
разписали за получаването им, без да е посочена датата, на която е станало
това.
Следва да се приеме, че И. И. е получил
докладите, преди да напише обясненията си, а възражението му, че това е станало
с връчването на заповедта за уволнение – за неоснователно, недоказано и
опровергано от фактите. Първо, това твърдение, с характер на възражение, е
отправено до въззивния съд едва с доп.молба от 15.07.19 г. до въззивния съд –
т.2 от „II. Материалноправни въпроси:“ (л.20 в.д.), т.е. при вече преклудирана
възможност за въвеждане на нови твърдения, а по този въпрос дотогава не е имало
спор. Също така липсва като оплакване във въззивната жалба, а от мотивите на РС
Дулово е видно, че той възприема за законосъобразно описаното в заповедта за
уволнение позоваване на доклада. Известно е, че въззивният съд не може, без
съответно оплакване да проверява обосноваността на която да било фактическа
констатация на първоинстанционния съд, в който смисъл е Решение № 200 от 23.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 6459/2014 г., IV г.
о., ГК.
Второ, при провеждане на процедурата по чл.145 от ГПК пред въззивния
съд, жалбоподателят И. отговори в същия смисъл на поставения от неговия
процесуален представител въпрос: че докладът на РДГ му е връчен заедно със
заповедта за уволнение. Това е едно от двете твърдения на въззивника в
обясненията му пред Окръжния съд, на които не следва да се дава вяра. И това е
така, защото неговите писмени обяснения по чл. 193, ал. 1 от КТ, започват с: „Във връзка с извършените нарушения в отдел
256 щ, отд.261 в,д, е давам своите писмени обяснения.“, а никъде в искането
на работодателя не се конкретизира кои са отделите, в които е станала сечта.
Конкретизацията е в цитирания доклад.
Следва да се приеме, че работодателят е изпълнил
процедурата по чл. 193, ал.1 от КТ и е поискал обяснения от работника за
нарушение на трудовата дисциплина, конкретизирано толкова, колкото информация е
имал към 09.10.2018 г., когато е оформил в писмен вид искането, а при
получаването на допълнителна информация (с Доклад № 2204) своевременно го е
връчил на работника, за да може да се защити адекватно. Твърде вероятно е двете
писма – за искане на обяснения и докладът на РДГ-Русе, да са връчени на И.
едновременно, или в много кратък интервал помежду им, но при всички случаи и
двете са били на вниманието на работника, преди да напише обясненията си.
4. За дадените обяснения
Дори да се допусне, че двата доклада на
РДГ-Русе не са били предоставени своевременно на И., то писмото, с което му е
поискано обяснение, достатъчно ясно посочва за какво нарушение става въпрос: „незаконна сеч в поверения Ви охранителен
участък“. Искането и вземането на устни или писмени обяснения от работника
не е подчинено на никакви формални изисквания. Единственото съдържателно
изискване в закона е работникът да е разполагал с възможност да даде
обясненията си, след като се е ориентирал в обстоятелствата, се казва в Решение № 68 от 28.04.2014 г. на ВКС по гр.
д. № 3145/2013 г., IV г. о., ГК.
От съдържанието на писмените обяснения
до работодателя е видно, че горският надзирател се е ориентирал изключително
добре за какво нарушение дава обяснения (л.21-23 п.д.). Този въпрос не е
изследван от Районния съд, защото никога не имало оплакване в тази насока. В
исковата молба няма наведени твърдения, че на И. са поискани обяснения за
допуснати от него дисциплинарни нарушения, без да знае за кои точно, и това да
е ограничило възможността му за защита.
В тази връзка, макар да е недопустимо, при липса на
твърдение в исковата молба за нарушение на чл. 193, ал. 1 КТ, съдът сам да
преценява дали е спазено условието да се поискат обяснения, както се приема в Решение № 169 от 21.07.2014 г. на ВКС по гр.
д. № 5769/2013 г., IV г. о., ГК, следва категорично да се заяви, че
искането за писмено обяснение не е формално и от същото става ясно за кое
нарушение се отнася. Фактът, че работникът е изложил обясненията си на три
страници е достатъчно красноречив, че е разбрал срещу какво нарушение се
защитава. Наред с това и от самото съдържание е видно, че той описва именно
незаконната сеч, случила се в периода 25.08-25.09.2018 г.
Следва да се приеме, че няма нарушение
на процедурата по искане и даване на обяснения от И.И..
5. За заповедта за уволнение
Според решението на въззивния съд,
формирано от мнозинството на състава, в заповедта за уволнение не е посочено
кой е допуснал незаконната сеч, кога е извършена тя, какво конкретно е
нарушението на ищеца в този процес, какви действия и кога е трябвало да ги
извърши, като например: в какъв период след установяването на сечта работникът
е трябвало да отбележи незаконно отсечените дървета. Тази информация е
необходима, за да се прецени кога и как е проявил бездействие.
Действително обжалваната Заповед №
220/11.10.18 г. няма достойнствата да служи за образец на такъв вид документ,
тя съдържа пропуски, но не и такива, които да я правят негодна за целите на
дисциплинарното наказване.
Какво съдържа обжалваната заповед за
уволнение:
1. Дата на издаване – 11.10.18 г., от
която е видно, че наказанието е наложено в сроковете по чл. 194, ал. 1 от КТ.
2. Уводна част, от която се установява цифровата
квалификация на допуснатото дисциплинарно нарушение – чл. 190, ал. 1, т. 7 от КТ; че работодателят е приел писмените обяснения на И., входирани с №
В-1594-2/10.10.18 г.; че има препращане към друг документ: писмо на РГД-Русе и
приложените Доклади № 2203 и 2204 от 10.10.18 г., служещи за конкретизиране на
допуснатите нарушения.
3. Посочване на наказания работник и
описание на нарушенията: да спазва дисциплината на ползване на горите, да
охранява повереният му охранителен участък, да изпълнява разпоредбите за
извършване и извеждане на сеч. Тези задължения са описани твърде абстрактно и
действително не могат да бъдат поставени в основата на дисциплинарното
уволнение.
При следващите обаче не е така: да
опазва горите от незаконна сеч и да изпълнява дейностите в кръга на служебните
си задължения, произтичащи от длъжностната характеристика и нормативните
актове…изразяващи се в следното: без да са маркирани на терен и без редовно
позволително за сеч е допуснато извършване на изсичане и транспортиране на незаконна
дървесина в подотдели 256-а, 257-щ, 261-в, г, д и е. Не е необходимо да се
посочва изложеното по-горе в т. 1. За дисциплинарното нарушение, за да
се направи извод, че мотивите на работодателя съвпадат с установената по делото
фактическа обстановка.
Допускането на незаконна сеч,
работодателят свързва с резултата от нея, който му е станал достояние с
Докладите на РДГ. Допускането се изразява в бездействие да се противостои по
адекватен начин на изсичането и извозването. Не е необходимо да се указват в
заповедта за уволнение всички правомощия на горския надзирател, които е имал,
за да не допусне изсичането, като например: да сигнализира незабавно органите
на МВР при установяване на данни за извършено престъпление, свързани с
дейностите в горите; да издава разпореждания за спиране и прекратяване на
дейности при констатиране на нарушения в горските територии (от длъжностната
характеристика); и чл. 20, ал. 1 от Наредба № 1/30.01.12 г. за контрола и
опазването на горските територии: „Лицата, констатирали нарушения, които
съдържат данни за извършени престъпления, незабавно подават сигнал до органите
на МВР и/или на телефон 112“
В уволнителната заповед съвсем ясно
работодателят е посочил, че едно от нарушенията на трудовата дисциплина,
извършено от И., се отнася до пасивното му поведение срещу изсичането на
гората. Както стана ясно, той е бил на място и по време, когато това се е
случвало, и щетата е налице. Нарушението е посочено по разбираем за него начин,
което е достатъчно според Решение № 164
от 22.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 6474/2014 г., III г. о., ГК, в което се
казва още, че разпоредбата на чл. 195,
ал. 1 от КТ не поставя изискване към работодателя да посочи всички обективни и
субективни елементи на изпълнителното деяние, деня и часа на осъществяването
им, кои задължения по длъжностна характеристика не са изпълнени, кои разпоредби
на вътрешния трудов ред са нарушени и какво е дисциплинарното нарушение според
класификацията в чл. 187 от КТ е извършено.
Трябва да се отбележи, че с исковата
молба не са наведени доводи за неяснота в тази насока. Защитата на работника се
е концентрирала не върху дисциплинарната процедура, а върху основателността на
твърдението, че е извършил нарушение и участието на други лица в нея. В този
смисъл е приложимо приетото в горецитираната практика, указваща на настъпила
преклузия за непосочени в исковата молба твърдения, и недопустимост за съда да
ги изследва.
Допускането на незаконната сеч е
извършено чрез бездействие, като рамката в която е могло да бъде предотвратено
нарушението е 25.08-25.09.2018 г. – периодът, в който сатана ясно, че е
извършвана сечта. Този период не е указан в заповедта, което е пропуск, но не
такъв, че да обоснове извод за нейната незаконосъобразност. Няма пречка
нарушението, за което е наложено наказанието, да бъде индивидуализирано и в
друг документ, посочен в заповедта за уволнение, съдържанието на който е
станало достояние на наказания работник, се приема в Решение № 177 от 17.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 7430/2013 г., III г.
о., ГК. Докладите на РДГ описват резултата от сечта – находките „на терен“,
а не действията, довели до тях. Изрично проверяващият е казал, че: „...по моя преценка не е изминал повече от
месец от сечта...“ – от Доклад № 2203 (л.12 п.д.); и „...сечта е извършена преди не повече от един месец – през септември
2018 г.“ – от Доклад № 2203 (л.13 п.д.), като и по двата доклада проверките
на горските подотдели са извършени на 03.10.2018 г. Изводът е, че: макар в
заповедта да не е указан периодът, в който жалбоподателят укоримо е бездействал,
то в препращащия документ това е станало. Освен това, този период съвпада с
описания в обясненията на работника по чл. 193, ал. 1 от КТ, а както стана ясно
в т.1. За дисциплинарното нарушение по-горе, и от установената по делото
фактическа обстановка. И отново: в исковата молба оплакване, че от заповедта не
е ясно кога е извършено нарушението, няма и въззивният съд не следваше да взема
отношение по този въпрос.
Второто нарушение, извършено чрез
бездействие, за което е уволнен горския надзирател е описано по следния
начин: „...същият не е констатирал извършената сеч на немаркирани дървета...не
е изпълнил задълженията си по служба, съгласно чл.45, ал. 3 от Инструкция №
17/10.08.1999 за контролната служба в горите и горската стража, а именно да
отбележи пъновете на незаконно отсечените дървета с червена боя и при
установени нарушения да състави констативен протокол, който представя на прекия
си ръководител.“
Задълженията на горския надзирател да
констатира и маркира незаконно отсечените дървета са му вменени с НАРЕДБА № 1
от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии, чл. 18, ал. 2,
т. 6: „изготвяне и представяне пред съответния работодател на писмени доклади и
други документи за констатациите и обстановката във връзка с дейността“; и с длъжностната
характеристика: „предоставя в...срок
съставените констативни протоколи и АУАН, придружени с доклад до директора на
ДЛС“.
И за това нарушение не е посочен времеви
период, в който е следвало да се изпълнят задълженията по констатиране и
маркиране на незаконно отсечените дървета, но тук следва да се отбележи, първо,
че задължението на горския стражар възниква с установяването от негова страна
на незаконна сеч, т.е. при вече отсечени дървета. Второ, задължението е
безсрочно и то продължава, докато бъде изпълнено или бъде открито
дисциплинарното нарушение. Когато нарушението, изразяващо се в бездействие –
неизпълнение на възложени трудови функции, е продължавало за определен период,
вкл. и до откриването му, изискванията на чл. 194, ал. 1 КТ и чл. 195, ал. 1 КТ
са изпълнени с посочване на момента на откриването му, тъй като извършването на
нарушението и момента на откриването му съвпадат, в който смисъл е Решение № 169 от 21.07.2014 г. на ВКС по гр.
д. № 5769/2013 г., IV г. о., ГК. Крайният момент, до който И. е могъл да
изпълни задължението си по констатиране и маркиране на незаконно отсечените
дървета, е 03.10.2018 г. – когато инж.М. и горски инспектор Н. от РДГ-Русе са
маркирали пъновете на отсечените дървета и са констатирали сечта в посочените доклади.
Правилно в решението на въззивния съд е
констатирано, че цитираната в заповедта за уволнение Инструкция № 17/10.08.1999
за контролната служба в горите и горската стража не е действащ нормативен акт,
мотивите за което няма нужда да се повтарят. Следва да се отбележи обаче, че
задължението по маркиране на пъновете на отсечените дървета, обект на
нарушение, не е отпаднало. То е вменено с цитираната Наредба № 1/30.01.2012 г.
в чл. 69, ал. 1: „Челата на пъновете…, предмет на нарушение, се маркират с КГМ.;
ал.2: Маркирането по ал. 1 се извършва с червена боя…“. Освен това самият
жалбоподател е наясно с това си задължение, той никога не го е оспорвал, дори
пред въззивния съд изрично го заяви (л.26-27 в.д.). Обяснението, което даде е: „...как да го направя? Директорът сече и началникът сече, Как да го направя
това?“. Само че, както стана ясно, сечта е продължила най-късно до 25.09.18
г. Оттогава до 03.10.18 г., или 9 дни, отговорният горски надзирател нищо не е
направил. Имал е достатъчно време и никакви пречки да изпълни задълженията си,
щом инж. М. и ГИ Н.са свършили тази работа за един ден, на 03.10.18 г. – видно
от Доклад № 2204/10.10.18 г., т. 1, която касае само подотделите, охранявани от
ищеца И.
4. Посочено е в заповедта законовият
текст, въз основа на който се налага дисциплинарното уволнение, а именно, че
описаните нарушения представляват сериозно и тежко нарушение на трудовата
дисциплина по смисъла на чл. 190, ал. 1, т. 7 от КТ.
В заповедта за уволнение е посочена
квалификацията на дисциплинарното нарушение: чл. 187, т.3, т.8 и т. 10. Това,
че не са конкретизирани предложенията, които е имал предвид работодателят, не е
от значение, тъй като изобщо това квалифициране, според изброените в чл. 187 от КТ нарушения, не е необходимо, както се приема в Решение № 164 от 22.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 6474/2014 г., III г.
о., ГК. Ясно е, че става въпрос за неизпълнение на възложената работа,
злоупотреба с доверие и неизпълнение на други трудови задължения, предвидени в
закони и други нормативни актове, ... или определени при възникването на
трудовото правоотношение. По важното е, че нарушенията на трудовата дисциплина
са посочени по разбираем за работника начин.
От изложеното следва, че заповедта за
уволнение е в съответствие с чл. 195, ал. 1 от КТ. Задължението за мотивиране е
въведено с оглед изискването на чл. 189, ал. 2 от КТ за еднократност на
наказанието, с цел съобразяване на сроковете по чл. 194 от КТ и възможността на
наказания работник да упражни правото си на защита в хода на съдебното производство,
както е казано в Решение № 60 от
5.06.2013 г. на ВКС по гр. д. № 546/2012 г., IV г. о., ГК. Тези изисквания
са спазени в обжалваната заповед и поставената с тях цел е постигната –
работникът реализира правото си на защита. Като в исковата си молба, той не е
отправял оплаквания за неяснота на уволнителната заповед и видно от
обясненията, които дава, причината да не си изпълни задълженията е участието на
бившия директор и старши лесничей в незаконната сеч и страха от уволнение, а не
ограничаване правото му на защита по каквито и да е съображения.
6. За спазване на изискванията по чл.
189, ал. 1 от КТ
Несъобразяване на дисциплинарното
наказание с тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено,
както и поведението на работника, е единственото оплакване в исковата молба,
като основните доводи на жалбоподателя, последователно поддържани в двете
инстанции, са насочени към обосноваването му. Част от мотивите в решението на
въззивния съд, касаят именно неспазване от страна на работодателя на чл. 189,
ал. 1 от КТ.
Решение
№ 167 от 14.05.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1102/2012 г., IV г. о., ГК хвърля светлина
какви биха могли да са критериите за определяне тежестта на нарушението:
„Тежестта на допуснатото нарушение се определя с оглед характера на изпълняваната
работа; с оглед характера на възложените трудови функции и доколко те сочат за
оказано от работодателя по-високо доверие; доколко са свързани с по-висока
степен на отговорност при изпълнение на работата. Следва да се съобразяват и
последиците от допуснатото нарушение и доколко тези последици са повлияли или
могат да повлияят върху дейността на работодателя; доколко от неизпълнението им
за работодателя биха могли да настъпят неблагоприятни последици.
Трудови функции, свързани със задължения
по опазване…на сериозни материални блага, сочат за оказано високо доверие на
работника, а неизпълнението им съставлява изключително тежко дисциплинарно
нарушение.“
Част от възложените трудови функции на
горския надзирател са: да опазва
поверените му горски територии...от незаконни ползвания и увреждания; да следи за спазването на правилата за сеч; да
сигнализира незабавно органите на МВР при установяване на данни за извършено
престъпление, свързани с дейностите в горите; да издава разпореждания за
спиране и прекратяване на дейности при констатиране на нарушения в горските
територии; да съставя констативни протоколи и АУАН, придружени с доклад до
директора на ДЛС. От същите следва, че характерът на работата сочи за
оказано от работодателя по-високо доверие, и са свързани с по-висока степен на
отговорност.
Последицата от неизпълнението на
трудовите задължения на наказания работник е довела до изсичането на голямо
количество дървета, на обширна площ, на висока стойност. Вярно е, че те не са
конкретизирани в заповедта за уволнение, тъй като цитираният в нея Доклад №
2204 се отнася и за подотдели, за които отговаря свид. Ц., но няма съмнение, че
щетите за държавното предприятие са големи. В същото време те не са елемент от
състава на дисциплинарното нарушение, а само указват за неговата тежест. В тази
връзка следва да се посочи, че в основните задължения по длъжностна
характеристика горският надзирател осъществява правомощията си и извън
определения му териториален обхват на дейност, но само на територията на ДЛС
„Каракуз“. Тоест, без значение е колко от отсечените дървета попадат в района
на жалбоподателя, и колко на свидетеля, след като незаконната сеч е обхванала
двете страни на пътя, който разделя охраняваните от двамата надзиратели райони,
и двамата заедно са ходили на място и заедно са виждали секачите, но нито един
от тях не е предприел адекватни действия срещу спирането им или констатирането
на сечта – става ясно от показанията на Ц. (л. 52-53 п.д.).
Ето защо нарушението като тежест,
предвид характера на работата и неизпълнението на възложените трудови функции
по опазването на сериозни материални блага, наред с големите материални щети за
работодателя, представлява изключително тежко дисциплинарно нарушение.
Поведението на работника не допринася за
компенсиране на този извод. Стана ясно, че бездействието е продължило в един
много дълъг период – точно един месец, през който ежедневно се е рязало и
извозвало незаконно: „Всеки ден се
извозваше дървесина в продължение на около месец.“ – казва в обясненията си
пред въззивния съд жалбоподателят (л.25 в.д.).
Дори след 25.09.18 г., когато вече са се
били намесили органите на МВР и реално незаконната схема с изсичането на гората
е била разкрита, той не е извършил нищо, което да е насочено към преките му
задължения за описване, констатиране и маркиране на пъновете на отрязаните
дървета. Не може да се сподели констатацията, намерила място в мотивите на
въззивното решение, че след спирането на сечта от полицията ищецът не е имал
достъп да изпълни последващите си задължения, тъй като такива твърдения няма, а
липсва и доказателствена обезпеченост за такъв извод. Чак от 03.10.18 г. е било
невъзможно да се изпълнят задълженията по констатиране и маркиране, тъй като
това е сторено от РДГ-Русе. Че поведението на работника не говори в негова
полза, е и фактът, че една седмица преди да бъде уволнен, новият директор е
встъпил в длъжност, но И.не е отишъл при него по собствена инициатива, за да
изложи какво е станало и причината за бездействието му – това е признато в
обясненията пред въззивния съд (л. 26 в.д.). Отишъл е чак когато са му поискани
обясненията по чл. 193, ал.1 то КТ.
Недостоверно е твърдението на
жалбоподателя, намерило място едва в обясненията му пред въззивния съд, че той
и колегата му – свид. Ц.са инициирали обаждането в полицията, чрез подставено
лице на име И. – собственик на фирма „Таръм“, който също е в този бранш (л.26
в.д.) Това твърдение се изнася едва в края на въззивното производство и цели
приписване на чужди заслуги. Нито в обясненията по чл.193, ал. 1 от КТ, нито в
исковата молба, нито във въззивната жалба има дори намек, че двамата горски
надзиратели са инициатори на сигнала до полицията. Нещо повече – свидетелят Ц.
Ц.опровергава това твърдение в показанията си пред РС Дулово: „Не зная кой е подал сигнала до икономическа
полиция“ (л.53 п.д.). В това производство, като всеки свидетел, и той е
предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.
Основното оплакване в исковата молба е
преценката доколко дисциплинарното наказание е съобразено с обстоятелствата,
при които е извършено нарушението. Безспорно участието на директора Б. и старши
лесничея П. в организацията на сечта, както и
устните заповеди до двамата горски надзиратели да не пречат, са
съществени за отговорността на последните. Не е все едно дали секачите имат,
или нямат протекцията на директора на ДЛС. Бездействието може и да е обяснимо
житейски с обичайното подчинение на ръководството, заради страха от уволнение,
но не е оправдание за налагането на по-леко наказание в конкретния случай.
Става въпрос за двама възрастни, с по 30-годишен опит на горски стражари,
улегнали мъже. Видели не една и две незаконни сечи през кариерата си. Никоя от
тях обаче не е била с такива мащаби, каквито се установяват по делото, и
каквато я описват в обясненията и показанията си. В продължение на месец, с
ясното съзнание, че се върши закононарушение, двамата надзиратели са
бездействали, под оправданието на страха от уволнение. И то идва от работници,
чиято основна трудова функция е намерила място в наименованието на длъжността.
Следва да се сподели съждението, че голямата отговорност е на директора и
старши лесничея и че най-ниско стоящите служители не могат да са еднакво
отговорни с ръководителите. Но в случая отговорни са и четиримата: директорът и
старши лесничея като активни организатори на сечта (доколкото това се извлича
само от показанията на Ц.и обясненията на И.), а последните двама – като
пасивни допустители.
Правилен е израза използван в заповедта за
уволнение, че И. е „допуснал“ незаконната сеч, защото той има инструментариума
да противодейства адекватно, но не го е направил. Допускането чрез бездействие
е само едно от условията да настъпи щетата за ДЛС и в никакъв случай не трябва
да е единственото необходимо и достатъчно условие, каквито неоснователни доводи
навежда процесуалният представител на ищеца жалбоподател. Това е така, защото
дисциплинарното нарушение на И. е част от веригата, допринесла да се случи
незаконната сеч. И като част от тази верига, ако дори само той беше изпълнил
задълженията си, упражнявайки правомощията си по дл.характеристика и Наредба №
1/30.01.12 г., щеше да се предотврати настъпването на щетата за работодателя.
Субординацията не е пречка ищецът да изпълни задълженията си, при положение че
нарежданията, които е получавал, са представлявали неправомерна служебна
заповед, дадена не по установения ред, и същата е налагала очевидно за него
извършване на дисциплинарно нарушение. Дори в недостоверното твърдение, че той
и Ц. са инициирали сигнала до полицията, се съдържа мотив, който не сочи на
стремеж за изпълнение на трудовите задължения, а за избягване на последиците: „…защото знаехме, че ако бяха да заминат и
икономическа полиция да не ги хване, всичко върху нас щеше да бъде.“ (л.26
в.д.). Ето защо дисциплинарното уволнение се явява адекватно наказание на
отговорността на И. в конкретното нарушение, то е съобразено с обстановката,
при която е извършено, и справедливостта не е опорочена.
7. За справедливостта
Въпреки че не липсват норми, под които
да бъде решено делото, въпросът за справедливостта е засегнат в решението на
въззивния съд, но за да бъде отнесен към по-общия – за съответствието на
наказанието с нарушението. Останалият на особено мнение член на въззивния
състав дължи да изложи своята позиция за справедливостта в конкретния казус.
Българското общество, за добро или лошо,
е наследник на тежко наследство. В продължение на половин век
социално-политическият строй е допринесъл личността и себеусещането на много
хора да се оприличават с номер на дупка от музикален инструмент (л.25 в.д.), а
в лицето на властимащите виждат „силните на деня“ (л.27 в.д.). Вече тридесет
години обществото се опитва да смени мирогледа си и подобно себеусещане не
само, че не се толерира, а напротив – то е вредно, с оглед на обществените
очаквания към определена категория работници, натоварени със защита на общото
благо. Защото в конкретния случай работодател не е бившият директор О.Б., а ДЛС
„Каракуз“ Дулово, чийто принципал е Държавата. А отсечените дървета са били
държавна собственост. Не е справедливо обществото, в лицето на учредените
държавни предприятия, да бъде ощетявано, заради страха на служители, комуто е
гласувано доверие да пазят обществения ресурс и те са се съгласили да
изпълняват тази работа срещу съответното заплащане, което също се осигурява от
патримониума на Държавата.
Показателно дали справедливостта е
накърнена, е изявлението на свид. Ц.: „Когато
е в тяхна полза те са началници, когато видят зора горският отговаря. В друг
случай горският не може да отговаря, защото има аванта.“ (л.53 п.д.)
Ето защо обжалваното решение на РС
Дулово, следваше да се потвърди в частта, отхвърляща исковете по чл.344 от КТ.
Младши съдия Маладжиков: