№ 3796
гр. София, 16.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Стела Кацарова
Членове:Йоана М. Генжова
Мария В. Атанасова
при участието на секретаря Евдокия-Мария Ст. Панайотова
като разгледа докладваното от Мария В. Атанасова Въззивно гражданско
дело № 20231100505907 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С Решение № 5002/30.03.2023 г., постановено по гр.д. № 10991/2022 г. на
Софийски районен съд, 62 състав, съдът е признал за установено по предявения от
„ЗЕАД Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД срещу Агенция „Пътна
инфраструктура” установителен иск с правно основание чл. 422 вр. чл. 415 ГПК вр. чл.
410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 86 ЗЗД, че Агенция „Пътна инфраструктура” дължи сумата
266,09 лева, представляващи регресно вземане за изплатено застрахователно
обезщетение по щета № 470418191906351 във връзка с настъпило на 02.02.2019 г. ПТП
с участието на лек автомобил „Мазда 6”, рег. № ****, ведно със законната лихва от
датата на заявлението по чл. 410 ГПК – 15.05.2019 г., до окончателното изплащане, за
които суми е издадена заповед за изпълнение от 29.05.2019 г. по ч.гр.д. № 26896/2019
г. на СРС, 51 състав.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК първоинстанционният съд е осъдил ответника
Агенция „Пътна инфраструктура” да заплати на ищеца „ЗЕАД Булстрад Виена
Иншурънс Груп“ ЕАД сумата от 385,00 лева, представляващи разноски в заповедното
производство, сумата от 255,00 лева, представляващи разноски по гр.д. № 51809/2019
г. на СРС, 51 състав, сумата от 150,00 лева, представляващи разноски за
производството пред СГС, както и сумата от 280,00 лева, представляващи разноски по
гр.д. № 10991/2022 г. на СРС, 62 състав.
Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ответника Агенция „Пътна
инфраструктура”. Релевирани са оплаквания, че първоинстанционното решение е
неправилно. Поддържа се, че представеният Протокол за ПТП № 1658550/02.02.2019 г.
е изготвен в противоречие с чл. 179, ал. 2 ГПК и следва да бъде изключен от
1
доказателствата по делото. Твърди се, че мястото не е посетено от служители на КАТ,
като представеният протокол няма обвързваща материална доказателствена сила. Сочи
се, че в протокола липсва пълно и ясно описание на механизма на настъпване на
вредите. Поддържа се, че в проведения разпит свид. С. сочи различно място за
настъпване на ПТП, като по делото не е представен снимков материал. Поддържа се,
че доколкото ПТП не е настъпило пред органите на КАТ, то в протокола само се
възпроизвеждат твърденията на водача, който е заинтересован, за да получи
застрахователно обезщетение. Твърди се, че в представения протокол не е посочен
размерът на дупката. Твърди се, че неправилно е кредитирано представеното по
делото заявление за изплащане на застрахователно обезщетение. Твърди се, че
свидетели на ПТП не е имало, като не е изготвен снимков материал на
местонахождението на ПТП. Сочи се, че от изготвената автотехническа експертиза не
се установяват характеристиките на евентуалното препятствие на пътя. Поддържа се,
че от свидетелските показания не се установява скоростта, с която се е движел водачът,
което е съществено с оглед опасната зона за спиране. Сочи се, че изготвеното
заключение не може да послужи като доказателство за ПТП, защото е изготвено въз
основа на описаното от водача на МПС, поради което и не е установена причинно-
следствената връзка между ПТП и настъпилите щети, които могат да настъпят и от
бордюр. Твърди се, че в случая представената по делото застрахователна полица не
съдържа изброяване на застрахователните рискове. Поддържа се, че общите условия на
застрахователя са се изменяли през годините. Твърди се, че по делото няма
доказателства, че водачът на МПС не е бил под влияние на алкохол или други
упойващи вещества. Твърди се, че не става ясно имало ли е други МПС, които да са
пречили за видимостта. Поддържа се, че застрахователят не е доказал да е извършил
проверка за причиняване на вредите в резултат от умишлени действия. Поддържа се че
не са събрани доказателства за това дали вредите не са настъпили при обстоятелства,
при които се изключва отговорността на застрахователя съгласно общите условия.
Твърди се, че представената застрахователна полица не удостоверява основание за
изплащане на застрахователно обезщетение, защото е бланкетна. Твърди се, че не е
посочено дали са застраховани гумите и джантите в процесния случай. Твърди се, че
щетите са настъпили при обикновеното ползване на МПС и с оглед индивидуалните
качества на водача. Поддържа се, че водачът се е движел със скорост, която не му е
позволила да възприеме евентуалното препятствие и да спре, поради което се твърди,
че водачът е допринесъл за настъпване на вредите. Предвид изложеното се иска
отмяна на решението и постановяване на друго такова, с което да се отхвърли изцяло
иска срещу жалбоподателя. При условията на евентуалност се моли съдът да се
произнесе по възражението за съпричиняване. Претендират се разноски по делото.
В законоустановения срок е постъпил отговор от ищеца „ЗЕАД Булстрад Виена
Иншурънс Груп“ ЕАД, с който се оспорва жалбата. Поддържа се, че
първоинстанционното решение е правилно. Твърди се, че по делото са представени
доказателства за ангажиране отговорността на ответника. Предвид изложеното се моли
да се потвърди първоинстанционното решение. Претендират се разноски по делото.
Въззивната жалба е подадена в срока за обжалване по чл. 259, ал. 1 ГПК, от
легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата
е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната част. Съдът се произнася служебно и
по правилното приложение на императивния материален закон, както и при
констатиране наличие на неравноправни клаузи или нищожност на договорите, която
произтича пряко от формата или съдържанието на сделката или от събраните по
делото доказателства. По всички останали въпроси съдът е ограничен от изложеното в
2
жалбата, с която е сезиран.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени
доказателства, във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения
съдебен акт намира следното:
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
По доводите за неправилност съдът намира следното:
Софийски районен съд е сезиран с положителен установителен иск с правно
основание чл. 422 ГПК вр. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД.
За уважаване на иска за регресното вземане ищецът застраховател следва да
установи при условията на пълно и главно доказване следните обстоятелства: 1/
валидно застрахователно правоотношение със собственика на увреденото МПС,
произтичащо от договор за имуществена застраховка „Каско; 2/ настъпване на
застрахователно събитие в срока на застрахователното покритие на договора, за което
събитие застрахователят носи риска; 3/ вид и размер на настъпилите вреди; 4/ размера
на обезщетението, заплатено на собственика на увреденото МПС в изпълнение на
задълженията по договора за имуществена застраховка „Каско”; 5/ причинна връзка
между настъпилите вреди и неизпълнение на задълженията на ответника за
обезопасяване на пътния участък, където е настъпило увреждането; 6/ възложена от
ответника работа, при изпълнението или по повод на изпълнението на която
изпълнителят с противоправното си поведение е причинил процесните вреди.
Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до
доказване на противното по арг. от чл. 45, ал. 2 ЗЗД.
При доказване на горното в тежест на ответника е да докаже, че с конкретно
свое поведение пострадалият е причинил или е допринесъл за настъпване на
вредоносния резултат.
Въззивният съд намира, че СРС правилно е установил фактическата обстановка
по спора, след като е анализирал всички доказателствени материали.
По делото е представена застрахователна полица № 4704185203003477, от която
се установява, че е сключен договор за застраховка „Каско” на лек автомобил „Мазда
6”, рег. № ****, рама № JMZGH19A601231737. Покритието по договора за
застраховка е за периода 20.12.2018 г. – 20.12.2019 г. Следователно по делото
безспорно се установява наличие на застрахователно правоотношение между „ЗЕАД
Булстрад Виена Иншурънс Груп” ЕАД и собственика на увреденото МПС – Р.С., към
датата на процесното ПТП.
Договорът за застраховка е сключен при покритие „Пълно Каско“, с
допълнително покритие „Помощ на пътя” (асистанс).
По делото са представени общи условия на застрахователното дружество. В
хода на делото не са представени от ответника никакви доказателства, че към датата на
твърдяното ПТП са съществували общи условия на „ЗЕАД Булстрад Виена Иншурънс
Груп” ЕАД с различно съдържание от приложените.
Според глава втора от приетите като доказателство по делото общи условия
отговорността на застрахователя е съобразно покритите рискове, групирани в клаузи
по избор на застрахования, сред които е посочена и клауза „Пълно Каско”. Като
допълнителни покрития към тази клауза са уредени „Помощ на пътя”, „Механична
повреда” и „Гуми”, които допълнителни покрития се предоставят срещу заплащане на
допълнителна застрахователна премия.
Съгласно общите условия клауза „Пълно Каско” покрива щети, които са били
причинени на застрахованото МПС от пожар, природно бедствие, ПТП, злоумишлени
3
действия, както и кражба или грабеж на МПС, противозаконно отнемане на МПС с цел
ползване, палеж или взривяване.
В общите условия е изяснено, че ПТП представлява събитие, възникнало в
процеса на движение на пътното превозно средство и предизвикало нараняване или
смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар
или други материални щети.
Според общите условия при допълнение „Гуми” обект на допълнително
застраховане са гумите на МПС, застраховани по клауза „Бонус Каско”, „Пълно Каско”
и „Пожар, природни бедствия, ПТП и злоумишлени действия” без подзастраховане.
Съгласно т. IV срещу допълнително платена застрахователна премия застрахователят
обезщетява застрахования за щети по гумите на МПС, когато същите са причинени от
внезапна повреда, деформации, спукване или пробиване на гумата от дупки или
предмети на пътя, както и при злоумишлени действия на трети лица.
Същевременно, като изключение от покритието по допълнение „Гуми” е
посочена повреда, причинена от ПТП.
Тълкувайки систематично посочените клаузи на общите условия, съдът приема,
че спукването на гума вследствие от попадане в дупка е сред изрично посочените
рискове, които се покриват по допълнение „Гуми”. В същото време в уредбата на
клауза „Пълно Каско”, която е обща спрямо специалната такава по отношение на
допълнителните покрития, е предвидено да се покриват и щети, причинени от ПТП.
С оглед дадената в общите условия дефиниция на термина „ПТП” въззивният
съд намира, че попадането в дупка на пътното платно при движение на МПС не може
да се изключи от съдържанието на застрахователното събитие „ПТП”. Такова
изключение не може да се изведе по тълкувателен път и не е изрично предвидено като
изключение спрямо клаузата „Пълно Каско” така, както са предвидени специални
изключения при допълнително покритите рискове. В този смисъл е необходимо да се
подчертае, че ако волята на страните е била рисковете, които се обезщетяват срещу
допълнително заплащане, да не са включени в рисковете, които се обезщетяват по
клауза „Пълно Каско”, то би следвало да се уговори изричното им изключване.
По изложените съображения, настоящият състав приема, че волята на страните
е при уговорено клауза „Пълно Каско” да се покриват и вредите по гумите на МПС,
настъпили вследствие от попадането в необезопасена дупка на пътното платно, което
от своя страна попада в дадената дефиниция за ПТП. Поради посоченото въззивният
съд намира, че възражението на Агенция „Пътна инфраструктура”, че в случая не е
налице покрит застрахователен риск, се явява неоснователно.
Изрично трябва да се подчертае, че в глава трета, раздел I, т. 6.3 от общите
условия е посочено, че за щети по гумите, джантите и декоративните тасове на
автомобили, в случаите когато поврежданията са в резултат от преминаване през
дупки и неравности на пътното платно, застрахователят обезщетява по две увредени
гуми и/или джанти и/или тасове.
По делото е представен Протокол за ПТП № 1658550 от 02.02.2019 г., съставен
от Валентин Костов, служител на СДВР. Тоест възраженията на Агенция „Пътна
инфраструктура”, че след ПТП не е имало посещение от страна на органите на МВР, е
необосновано.
В горецитирания протокол е посочено, че лек автомобил „Мазда 6”, рег. №
****, управляван от Р.С., е попаднал в необезопасена и необозначена дупка.
Служителят на СДВР е посочил, че събитието е настъпило, докато МПС се е движело
по ул. „Самоковско шосе”, от разклона на с. Долни Окол, в посока към гр. Самоков.
Служителят на СДВР е изготвил схема на възприетото от него местоположение на
4
дупката и процесното увредено МПС. В протокола е вписано също така, че дупката е
била с широчина от 1 м. и дълбочина от 15 см. Служителят на СДВР е вписал, че
вреди са констатирани по МПС в областта на предна дясна гума и джанта, както и
дясната част на предната броня.
Според трайната съдебна практика протоколът за ПТП, съставен от полицейски
служители, представлява официален удостоверителен документ и се ползва с
обвързваща съда материална доказателствена сила, тъй като се съставя от длъжностни
лица, в кръга на правомощията им, по предвидени в закона ред и форма и
удостоверява обстоятелства, възприети от длъжностното лице. Протоколът за ПТП има
характер на официален документ в частта, в която се установява от полицейските
служители мястото на настъпване на ПТП, участвалите МПС и водачите им,
настъпилите видими щети по МПС, наличните пътни знаци, маркировка, неравности
по пътищата. Тоест съдът е длъжен да приеме, че изброените обстоятелства, пряко
възприети от длъжностното лице, са се осъществили така, както е посочено от
полицейските служители, доколкото по реда на чл. 193 ГПК не е била оборена
материалната доказателствена сила на протокола. Аргументи в този смисъл се
извличат от Решение № 136/07.08.2024 г. по т.д. № 338/2023 г. на II Т.О. на ВКС,
Решение № 20/22.03.2017 г. по гр.д. № 50128/2016 г. на III Г.О. на ВКС.
В процесния случай не е оборена верността на приложения по делото Протокол
за ПТП, поради което може да се приемат за установени датата и мястото на ПТП,
участвалото в ПТП превозно средство, настъпилите видими щети по МПС, наличието
на дупка на ул. „Самоковско шосе”, след разклона на с. Долни Окол, в посока към гр.
Самоков. Тоест неоснователни са възраженията на Агенция „Пътна инфраструктура”,
че в случая не е установено наличието на дупка (пътна неравност), в която е попаднал
лек автомобил „Мазда 6”, рег. № ****. С оглед посочения характер на констативния
протокол за ПТП е ирелевантно дали са изготвени снимки непосредствено след
настъпване на ПТП.
В хода на първоинстанционното производство е разпитан свидетелят Р.С..
Същият е заявил пред съда, че си спомня, че през 2019 г. е участвал в ПТП при
управление на лек автомобил „Мазда 6”, рег. № ****. свидетелят не си спомня точна
дата на инцидента, заявява, че е било в края на зимата. Спомня си, че ПТП е настъпило
сутринта, на пътя към гр. Самоков, около Щъркелово гнездо. Свидетелят твърди, че
пътят е бил в много лошо състояние, като преминал през голяма дупка, която не е
могъл да избегне заради насрещен трафик. След преминаване през дупката светнали
лампите на автомобила, показващи, че гумите нямат налягане. Поради това свидетелят
спрял и установил, че освен спукана гума има и счупени парчета от джанта.
Свидетелят заявява, че не е имало обозначение за дупката или сигнализация. Твърди,
че дупката е била „дълбока поне три слоя асфалт” и „около метър в диаметър”.
Свидетелят твърди, че се е движел в рамките на ограничението на скоростта, като
времето е било „нормално”, без сняг. Твърди, че се е обадил на КАТ и е съставен
протокол за ПТП. Свидетелят си спомня, че вредите по автомобила му са били при
джантата, подкалника и казанчето за вода.
При разпита на свид. С. пред СРС на същия е предявен приложения по делото
констативен протокол за ПТП. Свидетелят е потвърдил, че подписа за „участник 2” е
негов.
Въззивният съд намира, че показанията на свидетеля са еднопосочни, логични,
непротиворечиви. В този смисъл на същите следва да се даде вяра. Свидетелят е трето
за настоящия спор лице, като не се установява да е заинтересован от делото. Във
връзка с това е необходимо да се посочи, че показанията на свид. С. съответстват на
вписаното в приложения по делото констативен протокол за ПТП. Свидетелят изрично
5
е посочил, че ПТП е настъпило на ул. „Самоковско шосе”. Обстоятелството, че същият
не си спомня конкретното място, е житейски обяснимо с изминалото време между
датата на ПТП (02.02.2019 г.) и датата на разпита (19.05.2022 г.). От друга страна, както
вече се посочи, протоколът, съставен от органите на МВР, се ползва с обвързваща съда
доказателствена сила за мястото, на което е настъпило ПТП, като тази доказателствена
сила не е оборена пълно и главно от страна на Агенция „Пътна инфраструктура”. В
този смисъл, противно на твърденията на въззивника, по делото е установено мястото
на настъпване на ПТП.
В хода на първоинстанционното производство е приета без възражения от
страните автотехническа експертиза на инж. Й., от която се установява, че причините
за процесното ПТП се изразяват в попадане на автомобила с дясна гума в
необезопасена и необозначена дупка на пътното платно. Вещото лице сочи, че
причинените вреди, изразяващи се в увреждане на предна дясна джанта и предна
дясна гума, се намират в причинна връзка с процесното ПТП. Вещото лице е
изчислило, че средната пазарна стойност на щетите към датата на ПТП (02.02.2019 г.)
възлиза на 342,10 лева.
Тоест от съвкупния анализ на представените писмени доказателства,
свидетелски показания и приета експертиза безспорно може да се направи извод, че е
настъпило застрахователно събитие, във връзка с което е възникнало задължение за
„ЗЕАД Булстрад Виена Иншурънс Груп” ЕАД да изплати в съответствие с договора за
имуществена застраховка „Каско“ застрахователно обезщетение.
Несъстоятелни са доводите на Агенция „Пътна инфраструктура”, че в случая
искът е неоснователен поради това, че не било изследвано дали водачът на МПС не е
употребявал алкохол или други упойващи вещества, респ. дали не е било налице друго
основание за изключване отговорността на застрахователя. В отговора на исковата
молба не са наведени конкретни възражения за това, че е застрахователят не е следвало
да изплати застрахователно обезщетение поради наличие на изрична пречка за това
според договора за застраховка. Възраженията на Агенция „Пътна инфраструктура” в
отговора на исковата молба, преповторени във въззивната жалба, са бланкетни, като
трябва да се отбележи, че ако Агенцията твърдеше изрично наличието на
обстоятелства, изключващи отговорността на застрахователя, то съгласно чл. 154, ал. 1
ГПК в нейна тежест щеше да бъде да докаже тези свои доводи. Такива твърдения,
респ. доказателства по делото не са ангажирани.
По-нататък трябва да се посочи, че не е спорно, а и несъмнено се установява от
материалите по делото, че Р.С. е подал на 05.02.2019 г. до „ЗЕАД Булстрад Виена
Иншурънс Груп” АД заявление за изплащане на обезщетение за причинени на лек
автомобил „Мазда 6”, рег. № ****, вреди от ПТП на 02.02.2019 г. на ул. „Самоковско
шосе”.
Установява се също така, че за констатираните вреди по предна дясна гума и
предна дясна джанта застрахователят е определил обезщетение в размер на 266,09
лева, като сумата от 121,25 лева е пряко изплатена на застрахованото лице – Р.С., а с
остатъка е извършено прихващане с вземане на застрахователя спрямо застрахования
за дължима застрахователна премия.
По делото е отделено за безспорно обстоятелството, че пътният участък, на
който е настъпило процесното ПТП, е част от републиканската пътна мрежа. Във
въззивната жалба няма оплаквания срещу този извод на СРС.
Съгласно чл. 19, ал. 1, т. 1 ЗП републиканската пътна мрежа се управлява от
Агенция „Пътна инфраструктура”, като съгласно чл. 30 ЗП Агенцията осъществява
дейностите по изграждане, ремонт и поддръжка на републиканските пътища.
6
На основание чл. 167, ал. 1 ЗДвП лицата, които стопанисват пътя, го поддържат
в изправно състояние, сигнализират незабавно препятствията по него и ги
отстраняват във възможно най-кратък срок.
Според § 6, т. 37 от ДР на ЗДвП „препятствие на пътя” е нарушаване целостта
на пътното покритие, както и предмети, вещества или други подобни, които се
намират на пътя и създават опасност за движението .
По арг. от чл. 13, ал. 1 ЗДвП за предупреждаване на участниците в движението
за опасности по пътя, за даване на различни предписания към тях –относно
предимството, забраните, прилагането на специални правила, действията със
задължителен характер, за указване на направления, посоки, обекти, както и за даване
на различна допълнителна информация за улесняване на участниците в движението, на
пътищата се поставят необходимите пътни знаци, допълнителни и други средства
за сигнализиране.
Тоест именно на Агенция „Пътна инфраструктура” е вменено задължението да
стопанисва и поддържа процесния пътен участък, на което е настъпило ПТП на
02.02.2019 г. Това свое задължение Агенцията може да осъществява чрез своите
служители или чрез други лица, на които да възложи изпълнението. Агенцията носи
обективна гаранционно-обезпечителна отговорност за действията и бездействия на
лицата, натоварени с извършването на възложената работа по поддръжка на процесния
пътен участък.
В настоящия случай е установено от съвкупните доказателства по делото, че лек
автомобил „Мазда 6”, рег. № ****, е попаднал в несигнализирана и необезопасена
дупка на пътното платно, стопанисвано от Агенция „Пътна инфраструктура”.
Следователно Агенцията не е изпълнила чрез служителите си или чрез
подизпълнители задължението си по чл. 30 ЗП вр. чл. 167 вр. чл. 13 ЗДвП да
ремонтира процесната дупка, както и да предупреди участниците в движението за
опасностите по пътя, като постави необходимите средства за сигнализиране. В този
смисъл следва да се приеме, че са налице предпоставките, за да се ангажира
отговорността на Агенция „Пътна инфраструктура” по реда на чл. 49 ЗЗД.
Съгласно нормата на чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ с плащането на застрахователно
обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на
платеното обезщетение срещу възложителя за възложената от него работа, при или по
повод на която са възникнали вреди за застрахования. Обемът на регресното право се
определя от размера на действителните вреди, но същото не може да надвишава
стойността на изплатеното застрахователно обезщетение. В случая според приетото
без възражения автотехническо заключение стойността на щетите по средни пазарни
цени (342,10 лева) е по-високо от определеното от застрахователя обезщетение (266,09
лева), поради което въззивният съд споделя изводите на СРС, че предявеният иск е
основателен в цялост.
Направеното от Агенция „Пътна инфраструктура” възражение по чл. 51 ЗЗД за
съпричиняване на вредоносния резултат е неоснователно. Съгласно Решение №
50142/28.12.2023 г. по т.д. № 2154/2022 г. на IТ.О. на ВКС „съпричиняване, по смисъла
на чл. 51 ал. 2 ЗЗД, е налице когато с действието или бездействието си
пострадалият обективно е способствал за настъпване на вредоносния резултат или
за увеличаване размера на вредоносните последици, т.е. когато приносът му в
настъпването на увреждането е конкретен, независимо дали поведението му като
цяло е било противоправно, в частност – в нарушение на Закона за движение по
пътищата и виновно. Намаляването на обезщетението за вреди е допустимо само
при наличието на категорични доказателства, събрани в процеса, че такива не биха
настъпили, респ. не биха настъпили в тези им съдържание и/или обем, ако
7
поведението на пострадалия би било различно от предприетото. Приносът не може
да бъде зачетен, ако е само предполагаем /вероятен/“.
Тоест изводът за наличие на съпричиняване може да се формира, ако след пълно
и главно доказване, проведено от възразилата страна, се установят конкретни
действия или бездействия на пострадалия, с които последният обективно е допринесъл
за настъпване на вредоносния резултат. Пострадалият трябва да е улеснил
настъпването на вредите. Такова пълно и главно доказване в случая не е проведено, а
се касае за едно бланкетно възражение.
Следва да се отбележи, че в дължимата грижа при управление на МПС не се
включва изискване за знание на неравностите по пътя (дупки), респ. за презумирането
на такива. Необозначената и несигнализирана дупка не представлява предвидимо
препятствие по смисъла на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, във връзка с което водачът да избере
така скоростта си на движение, че да е в състояние да спре. Всъщност дупката е
непредвидимо обстоятелство предвид задължението по закон на Агенция „Пътна
инфраструктура” да поддържа безопасното състояние на пътищата от републиканската
пътна мрежа. Освен това от показанията на свид. С. се установява, че процесното ПТП
е настъпило при наличие на насрещно движение, поради което свидетелят обективно
не е имал възможност да заобиколи дупката на пътното платно.
Други оплаквания срещу изводите на първоинстанционния съд не се
релевирани. Поради това ограниченият въззивен съд съгласно чл. 269 ГПК не следва
да извършва по-нататъшна проверка. Това следва от разясненията, дадени с Решение
№ 288/29.12.2015 г. по гр.д. № 2293/2015 г. на III Г.О. на ВКС. Следва да се посочи
обаче, че при служебно извършената проверка въззивният съд не констатира допуснати
нарушения на императивни материалноправни норми.
Съобразявайки всичко изложено дотук, въззивният съд счита, че решението на
СРС следва да бъде потвърдено в цялост поради съвпадение на крайните изводи на
двете инстанции.
По разноските:
Предвид изхода на делото право на разноски има въззиваемият „ЗЕАД Булстрад
Виена Иншурънс Груп“ ЕАД. Същият е представил списък по чл. 80 ГПК, като е
претендирал адвокатско възнаграждение в размер на 400,00 лева /л. 41 от делото на
СГС/.
По делото е представена Фактура № **********/09.05.2023 г. Видно от
последното за осъществяване на процесуално представителство пред СГС във връзка с
въззивна жалба, постъпила по гр.д. № 10991/2022 г., 62 състав, се дължи адвокатско
възнаграждение от 400,00 лева без ДДС или 620,00 лева с вкл. ДДС. Представено е
извлечение от банкова сметка, от което е видно, че въззиваемият е заплатил
уговореният адвокатски хонорар от 620,00 лева.
С въззивната жалба Агенция „Пътна инфраструктура” е направила възражение
за прекомерност на претендирания хонорар, при условия че същият надвишава
минималните размери на възнагражденията по НВАР. В случая тази вътрешна
процесуална предпоставка, поставена от въззивника Агенция „Пътна инфраструктура”,
не се е сбъднала. Това е така, защото съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 НВАР за процесуално
представителство по дела с материален интерес до 1000,00 лева минималният
адвокатски хонорар възлиза на 400,00 лева.
С оглед диспозитивното начало и изрично претендираното със списъка за
разноски по чл. 80 ГПК на „ЗЕАД Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД следва да се
присъдят разноски за адвокатско възнаграждение за въззивното производство в размер
на 400,00 лева.
8
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 5002/30.03.2023 г., постановено по гр.д. №
10991/2022 г. на Софийски районен съд, 62 състав.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура”, БУЛСТАТ *********, да заплати
на основание чл. 273 вр. чл. 78, ал. 3 на „ЗЕАД Булстрад Виена Иншурънс Груп” ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, район „Триадица”,
ул. „Позитано” № 5, сумата от 400,00 лева, представляващи разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение за производството пред въззивната инстанция.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9