№ 1075
гр. Сливен, 12.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, XI СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Ива Ил. Стойчева Коджабашева
при участието на секретаря Андреана Ст. Станчева
като разгледа докладваното от Ива Ил. Стойчева Коджабашева Гражданско
дело № 20242230105553 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 530 и сл. ГПК, вр. чл. 97 от Закона за
социалните услуги /ЗСУ/.
Образувано е по молба на Директора на Дирекция „Социално
подпомагане” - Твърдица с правно основание чл. 95, ал. 2 ЗСУ, с която се иска
настаняване в специализирана институция за предоставяне на социална услуга
на пълнолетното лице, поставено под пълно запрещение, Г. М. Г., ЕГН:
********** за срок от три години.
В молбата се излага, че лицето страда от параноидна шизофрения и е
поставено под пълно запрещение през 2013 г. като поради необходимостта от
24-часов контрол върху поведението му и специализирани грижи е в най-
добър интерес на Г. Г. да бъде настанен в Дом за пълнолетни лица с психични
разстройства - гр. Твърдица за срок от три години.
В съдебно заседание представителят на ДСП - Твърдица поддържа
молбата и моли съда да я уважи.
Настойникът на лицето и директор на ДПЛПР - Твърдица, редовно
призован, не се явява лично.
Явява се заместник - настойникът на лицето, който изразява становище
за основателност на молбата и моли Г. да бъде настанен в ДПЛПР - Твърдица
1
за срок от три години.
Лицето, чието настаняване се иска, в съдебно заседание заявява, че се
чувства добре в Дома.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено
от фактическа страна следното:
Видно от приетите по делото писмени доказателства лицето Г. М. Г. е
настанен в Дом за пълнолетни лица с психични разстройства - гр. Твърдица
временно по административен ред със заповед от 05.10.2024 г.
Г. Г. е лице с трайно увреждане, съгласно ЕР на ТЕЛК от 14.03.2022 г.,
със заболяване с диагноза „Параноидна шизофрения“, за което е определена
от 71 % до 89,99 % трайна неработоспособност със срок до 01.03.2025 г.
Установява се още от писмените доказателства по делото, че лицето Г. Г.
е на 53 години, женен, има две пълнолетни деца. Г. е завършил средно
образование, работил е като шофьор. Психичното му заболяване е с голяма
давност, след смъртта на баща му, когато станал напрегнат, искал да се хвърля
от терасата, за да отиде при него. Първата хоспитализация в ОДПЗС е през
2004 г. по повод психотичен епизод с маниоподобна симптоматика,
впоследствие е настаняван отново за лечение през 2006 г., 2007 г., 2009 г., 2010
г. Започнал да употребява алкохол, бил напрегнат и раздразнителен. Поставен
е под пълно запрещение с Решение на ОС - Бургас от 2013 г. Със заповед от
06.06.2019 г. за негов настойник е назначен Ж. С. - Директор на
специализираната институция. От 27.06.2014 г. Г. е настанен в ДПЛПР -
Твърдица.
Настойникът на лицето е изразил писмено становище Г. да продължи да
ползва социалната услуга, тъй като с оглед заболяването на лицето е в негов
интерес да се намира в специализирано заведение.
Към момента Г. Г. е в добро общо състояние, видимо спокоен и
емоционално устойчив, не проявява агресия и автоагресия. Речта му е
разбираема, с богат речников фонд. Може да се храни самостоятелно, винаги
поддържа чист и спретнат външен вид. Може да чете и пише, съсредоточава
се, отговорен е към поставените му задачи и проявява стремеж да бъде
полезен. Има нужда да общува, като поддържа приятелски отношения с други
потребители. Посещава ерготерапевтичен кабинет с желание, обича да слуша
2
музика и да гледа телевизия, чете вестници и списания. Поддържа контакт с
майка си, но същата е в невъзможност да се грижи за него в семейна среда. Г.
има потребност от непосредствен контрол върху поведението и и адекватни
медицински грижи, които може да му се осигурят само от институцията и
медицинския персонал.
В съдебно заседание лицето заявява, че се чувства добре в Дома.
Въз основа на установеното от фактическа страна съдът направи
следните правни изводи:
Молбата е допустима, а разгледана по същество е основателна и следва
да бъде уважена.
В разпоредбите на чл. 96 и чл. 97 ЗСУ се съдържа уредбата на
процедурата по настаняване на пълнолетни лица, поставени под пълно
запрещение, в специализирани институции и ползване на социални услуги в
общността от резидентен тип, когато това е в техен интерес, поради това, че за
лицето не могат да бъдат полагани грижи в семейна среда. В закона е
предвидено предимство на насочването на лицата към ползване на услуги в
общността от резидентен тип (чл. 98, ал. 2 ЗСУ).
В настоящия случай, с оглед съвкупната преценка на събраните по
делото доказателства, съдът приема, че настаняването на Г. М. Г. съответства в
най-точна степен на установената конкретна негова потребност от подкрепа
чрез социална услуга по смисъла на ЗСУ. Същият е пълнолетно лице,
постановено под пълно запрещение, с поставена диагноза „Параноидна
шизофрения“, за което е определена от 71 % до 89,99 % трайна
неработоспособност със срок до 01.03.2025 г.
В посочената специализирана институция за него е полагана и се полага
ежедневно медицинска, психологична и всякаква друга пълноценна грижа и
подкрепа, невъзможни за осъществяване в семейна среда. Освен това на
лицето се предоставя жизнена среда, близка до семейната, както и адекватна
медицинска и друга необходима помощ и индивидуална грижа от съответните
специалисти. Състоянието на лицето не позволява да бъде ползвана социална
услуга в общността от резидентен тип, а и на територията на Община
Твърдица и Община Сливен не се предлагат социални услуги в общността,
според профила на заболяване на лицето. Самото лице изразява желание да
продължи да живее в Дома.
3
Предвид спецификата на заболяването на лицето, съдът намира, че по
отношение на Г. Г. е налице необходимост от прилагане на подходящ тип
социална услуга, каквато в случая се явява настаняването в „Дом за
пълнолетни лица с психични разстройства“ - гр. Твърдица, където Г. ще бъде
под постоянната грижа и наблюдение на персонала, които ще контролират
поведението му.
На основание чл. 98, ал. 3 ЗСУ, съдът следва да определи срок за
настаняването, като с оглед на установените обстоятелства по делото, съдът
приема за най-подходящ срока от три години, считано от влизане в сила на
настоящото решение.
На основание чл. 98, ал. 1 ЗСУ, следва да бъде допуснато предварително
изпълнение на решението.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
НАСТАНЯВА на основание чл. 98, ал. 1, вр. чл. 97, ал. 1 ЗСУ
пълнолетното лице, поставено под пълно запрещение, Г. М. Г., ЕГН:
**********, представляван от настойника Ж. Г. С., ЕГН: **********, в
специализирана институция за предоставяне на социална услуга - „Дом за
пълнолетни лица с психични разстройства“ - гр. Твърдица, кв.
Индустриален, м. „Метанит“ № 1, за срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от
влизане в сила на настоящото решение.
ДОПУСКА на основание чл. 98, ал. 1 ЗСУ предварително изпълнение
на решението.
Препис от решението да се връчи на Дирекция „Социално подпомагане“
- Твърдица за незабавно изпълнение.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд - Сливен в
седемдневен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
4