РЕШЕНИЕ
№ 39
гр. Пазарджик, 14.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на двадесет и
шести ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Венцислав Г. Петров
при участието на секретаря Лилия Г. Кирякова
като разгледа докладваното от Венцислав Г. Петров Търговско дело №
20215200900103 по описа за 2021 година
Предявени са евентуално съединени искове от Националната агенция за
приходите - гр. Г., в качеството й на публичен взискател, представлявана от
изпълнителния директор Р. С., чрез гл. юрисконсулт Т.С., със съдебен адрес: гр. П., ул.
„С.“ № **, срещу „Л. А. Т.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.
П., бул. „Х. Б.“ № *, вх. **, ет. **, ап. ** и „Г.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление: гр. Г., р-н „Т.“, ул. „К.В.“ № бл. ***, ет. **, ап. **, за обявяване на
относителната недействителност спрямо държавата на договор от *** г. за продажба на
недвижим имот, сключен между двамата ответници, и обективиран в нотариален акт №
**/*** г., том *, рег. № **, дело № *** г. по описа на нотариус Н.И., рег. № *** от НК,
вписан в Служба по вписванията - П. под вх. рег. № ***/*** г., дв. вх. рег. № ***, акт
№ ***, том № **, като сделка, сключена след датата на връчване на заповед за
възлагане на ревизия с намерение за увреждане на публичния взискател, на основание
чл. 216, ал. 1, т. 4 от ДОПК, евентуално - като възмездна сделка, сключена след датата
на връчване на заповед за възлагане на ревизия, при която даденото значително
надхвърля по стойност полученото, на основание чл. 216, ал. 1, т. 2 от ДОПК.
Претендират се и съдебно-деловодните разноски.
Предявените искове се основават на следните фактически твърдения:
Националната агенция за приходите (НАП) е публичен взискател за сумата от
общо 40 308.82 лева, представляващи задължения за данък по ЗДДС и лихви,
установени с ревизионен акт по ДОПК. На ответника „Л. А. Т.“ ЕООД е извършена
1
ревизия, съгласно заповед за възлагане на ревизия от 31.03.2016 г., връчена на
дружеството по електронен път на 01.04.2016 г. и приключила с Ревизионен акт от
05.10.2016 г., който след обжалване е влязъл в сила на 10.10.2018 г. Установените в
резултат на ревизията задължения са публични вземания по смисъла на чл. 162, ал. 2,
т. 1 и т. 9 от ДОПК. Твърди се, че на *** г., след връчване на заповедта за възлагане на
ревизия, ответникът „Л. А. Т.“ ЕООД се е разпоредил възмездно в полза на втория
ответник „Г.“ ЕООД със собствения си недвижим имот, находящ се на шести етаж в
сграда в гр. П., ул. „П.Т.“ № **, а именно: Самостоятелен обект в сграда с
идентификатор № **** по КККР на града, с предназначение: ОФИС, със застроена
площ от 105.55 кв. м., ведно с 14.31 кв. м. идеални части от общите части на сградата и
правото на строеж, при съседи: на същия етаж: няма, под обекта: ******, над обекта:
няма, ведно с 23/324 идеални части от имота с идентификатор № ****, с трайно
предназначение на територията: Урбанизирана, с начин на трайно ползване: средно
застрояване /10-15 м./, целият с площ от 324 кв. м., при граници: *****, ***** и *****,
с номер по предходен план: ***, кв. ***, парцел **, срещу продажна цена от 55 866.90
лева, съвпадаща с данъчната оценка на имота. Твърди се, че продажната цена е
значително по-ниска от пазарната цена на имотите в гр. П. към момента на извършване
на сделката. От това се прави извод, че длъжникът „Л. А. Т.“ ЕООД, след връчване на
заповедта за възлагане на ревизия, е извършил възмездна сделка, при която даденото
значително надхвърля по стойност полученото. Излага се също така, че тази сделка е
извършена и с намерение да се увреди публичният взискател, тъй като сделката е
извършена след връчване на заповедта за ревизия, сключена е на стойността на
данъчната оценка, която не е реалната пазарна цена и евентуално платената цена не е
преведена на публичния кредитор. Моли се за уважаване на исковете, като се обяви
процесната сделка за относително недействителна спрямо държавата, в следната
поредност: главен иск по чл. 216, ал. 1, т. 4 от ДОПК, евентуален по чл. 216, ал. 1, т. 2
от ДОПК. Претендират се разноски.
В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК ответникът „Л. А. Т.“ ЕООД не е подал
отговор на исковата молба, въпреки редовното връчване по реда на чл. 50, ал. 2 от
ГПК.
В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК ответникът „Г.“ ЕООД, представляван от
управителя И. Х.. Г., чрез адв. Я.Н. от С. е подал отговор на исковата молба, в който
оспорва основателността на исковете. По същество се твърди, че продажбата на имота
на цена, равна на данъчната оценка не води до извод, че сделката противоречи на
закона и добрите нрави. Към момента на сключване на договора, купувачът не е имал
задължение да преведе продажната цена на различно от продавача лице, тъй като
ревизионният акт още не е бил издаден, още по-малко е бил влязъл в сила.
Разпоредителната сделка не е е довела до намаляване имуществото на продавача,
който е получил уговорената между страните цена. С оспорената сделка не са били
2
застрашени или увредени интересите на НАП за удовлетворяване на евентуалните си
бъдещи вземания. Прави се възражение за погасяване по давност на публичните
задължения, чието успешно принудително удовлетворяване се цели с предявяването на
настоящия иск както на основание чл. 171, ал. 1, така и ал. 2 от ДОПК.
Няма постъпила допълнителна искова молба, с което двойната размяна на
книжа е преустановена.
По допустимостта на производството:
Легитимацията на страните съответства на твърденията на ищеца за качеството
му на кредитор и на страните по сделката, посочена в чл. 216, ал. 1, т. 2 и 4 от ДОПК.
Сезиран е родовокомпетентният съд – чл. 104, т. 4 от ГПК.
Съдът приема от фактическа страна следното:
След справка в публичния ТРРЮЛНЦ се установява, че от **** г. до ***** г.
управител и едноличен собственик на капитала на „Л. А. Т.“ ЕООД е П. С. П., а след
***** г. управител и едноличен собственик на капитала е Д. Г. Д., респ. управител и
едноличен собственик на капитала на „Г.“ ЕООД от учредяване на дружеството до
настоящия момент винаги е бил И. Х.. Г..
Със Заповед за възлагане на ревизия № **** г. на началник сектор в ТД на
НАП - П., на осн. чл. 112 и чл. 113 от ДОПК, е възложена ревизия на ответника „Л. А.
Т.“ ЕООД за периода *****г. Заповедта е връчена на проверяваното лице по
електронен път на ***** г. След извършената проверка е издаден Ревизионен акт (РА)
№ ***** г., установяващ публични задължения по смисъла на чл. 162, ал. 2, т. 1 и т. 9
от ДОПК в размер на 28 916.49 лева, представляващи ДДС за довнасяне и 6 464.30 лева
- просрочени лихви, или общо 35 380.79 лева.
С решение № 12149 от 10.10.2018 г. на ВАС по адм. дело № 2583/2018 г., ****
отд., е оставено в сила решение № 5 от 04.01.2018 г. на Административен съд - П. - **
отд., *** с-в, с което е отхвърлена жалбата на „Л. А. Т.“ ЕООД против **. Видно от
справка, издадена от ищеца, задълженията по издадения *** от **** г., към ***** г., са
в размер на ****** лева.
Видно от приложената по делото преписка на нотариално дело № *** г. на
нотариус Н.И., рег. № *** от НК, се установява следното:
С нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № **/*** г., том *,
рег. № **, дело № *** г., респ. вх. рег. № ***/*** г., дв. вх. № ***, акт № ***, том **,
дело *** г. по описа на Служба по вписванията - П., „Л. А. Т.“ ЕООД продава на „Г.“
ЕООД имот, находящ се в гр. П., ул. „П.Т.“ № ****, а именно: САМОСТОЯТЕЛЕН
ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор № **** по КККР на града, на шести етаж, с
предназначение: ЗА ОФИС, със застроена площ от 105.55 кв. м., ведно с 14.31 кв. м.
идеални части от общите части на сградата и правото на строеж, при съседи: на същия
3
етаж: няма, под обекта: ******, над обекта: няма, ведно с 23/324 идеални части от
имота с идентификатор № ****, с трайно предназначение на територията:
Урбанизирана, с начин на трайно ползване: средно застрояване /10-15 м./, целият с
площ от 324 кв. м., при граници: ******, ***** и *****, с номер по предходен план:
***, кв. ***, парцел **, срещу продажна цена от 55 866.90 лева (съвпадаща с данъчната
оценка на имота, от която 55 391.60 лева е за офиса, а 475.30 лева за ид. части от
земята).
С декларация от *** г. по чл. ***, ал. 1 ДОПК управителят на „Л. А. Т.“ ЕООД
П.П. е декларирала, че дружеството няма непогасени, подлежащи на принудително
изпълнение задължения за данъци, мита и задължителни осигурителни вноски или
други публични задължения, „свързани с имота“. Действително, както отбелязва и
процесуалният представител на ищеца в писмените си бележки, направената добавка в
декларацията, че липсват публични задължения „свързани с имота“ не са част от текста
на същата, видно от самата разпоредба, която свръзва съществуването на такива
задължения с процедурата по чл. ***, ал. 4 от ДОПК, докато наличието или липсата на
непогасени данъчни задължения конкретно за имота се удостоверява в данъчната
оценка, видно от чл. ***, ал. 1 in fine ДОПК. В случая, с оглед липсата на задължения за
имота, удостоверено в данъчната оценка, декларираното от представляващия се явява вярно,
като некоректно изготвената декларация (извън предвидения образец по чл. 264, ал. 3 от
ДОПК) би могла да доведе евентуално до дисциплинарно производство срещу нотариуса.
Съдът е приел като писмено доказателство по настоящото дело преводното
нареждане от *** г. за изплащане на продажната цена в размер на 55 866.90 лева от
купувача „Г.“ ЕООД на продавача „Л. А. Т.“ ЕООД, като видно от издадената фактура
№ *****/*** г. цената включва и ДДС /л. 103 от делото/.
С нотариален акт № ***** г. на нотариус рег. № 071 от НК „Л. А. Т.“ ЕООД, от
своя страна, е закупило от „Ф.“ ЕООД, ЕИК *****, процесният недвижим имот срещу
продажна цена в размер на 43 000 лева с ДДС. Данъчната оценка на имота е била общо
52 126.10 лева, от които 52 068.10 лева за офиса и 58 лева за идеалните части от земята.
От изслушаното по делото заключение по съдебнооценителската експертиза,
прието от съда за компетентно и обосновано, оспорено от ответника „Г.“ ЕООД поради
това, че вещото лице Ц. не е независим оценител по смисъла на Закона за
независимите оценители, се установи, че процесният имот се намира в първа зона
„Ш.“, с административен адрес в гр. П., ул. „П.Т.“ № ***, на шести етаж в сграда, и е
със средна пазарна цена към *** г. в размер на 122 860.20 лева или 62 802.25 евро.
В открито съдебно заседание вещото лице разяснява, че информацията която е
ползвал, за да отговори на поставената задача досежно процесния имот е изведена въз
основа на статистическите данни, заложени в сайта „***“, в който са кумулирани
данни от агенции за недвижими имоти на база предлагани оферти за цялата страна и в
4
частност за гр. П., както и след извършен от него оглед на процесната сграда към
ноември 2021 г. доколкото е обективно невъзможно огледът да бъде осъществен към
датата на сделката - юни 2016 г.
От приложеното по делото писмо от 01.02.2017 г. от „Б. П.“ АД до НАП - П. се
установява, че по запорираните сметки няма налични средства на длъжника „Л. А. Т.“
ЕООД.
Правни изводи:
Предявен е главен иск по чл. 216, ал. 1, т. 4 от ДОПК и евентуален по чл. 216,
ал. 1, т. 2 от ДОПК.
В производството по иск с правно основание по чл. 216, ал. 1, т. 4 от ДОПК
върху ищеца лежи доказателствената тежест да установи качеството си на кредитор на
публично вземане, установено въз основа на влязъл в сила административен акт, респ.
влязло в сила съдебно решение, извършена сделка на длъжника след датата на
връчване на заповедта за възлагане на ревизия с намерение за увреждане на публичния
взискател. Намерението за увреждане не се предполага, а подлежи на доказване и
доказателствената тежест е за ищеца (Решение № 436 от 22.12.2011 г. на ВКС по гр. д.
№ 308/2011 г., III г. о.).
По делото безспорно се установи, че ищецът, в качеството на публичен
взискател, е кредитор на „Л. А. Т.“ ЕООД за публични вземания, установени с влязло в
сила на 10.10.2018 г. решение на Върховния административен съд, с което по същество
е отхвърлена жалбата на „Л. А. Т.“ ЕООД против издадения ревизионен акт от
05.10.2016 г., като вземанията не са погасени по давност нито на основание чл. 171, ал.
1 от ДОПК (тъй като давността е била спряна по чл. 172, ал. 1, т. 1 и т. 4 от ДОПК),
нито на основание чл. 171, ал. 2 от ДОПК.
Не е спорно, че длъжникът „Л. А. Т.“ ЕООД се е разпоредил на *** г. с
процесния имот, находящ се в гр. П., ул. „П.Т.“ № ***, т. е. след датата на връчване на
заповедта за възлагане на ревизия на 01.04.2016 г., в резултат на която са установени
публични задължения.
Самото намерение за увреждане /animus nocendi/ като факт е мисъл и желание
да се направи нещо във вреда на кредитора, т. е. съзнание, че със съответния правен акт
се уврежда кредитора, най-често като се намалява имуществото на длъжника, служещо
принципно за удовлетворяване вземанията на кредиторите /чл. 133 от ЗЗД/.
Следователно като вътрешно мисловно-емоционално състояние на длъжника /респ. на
неговите управителни органи/, то няма самостоятелна изява, която да е обща за всички
случаи на разпореждане в контекста на увреждащите разпоредителни волеизявления, а
следва да се установи след преценка на всички факти по конкретния спор. Естеството
на този факт е такъв, че трудно би се доказал при пряко доказване, а по-често следва
това да стане при косвено такова, на основата на предположения произтичащи от
5
преценката на конкретните факти материализиращи субективното намерение за
увреждане - така Решение № 27 от 28.02.2013 г. на ВКС по т. д. № 410/2012 г., II т. о.
Това намерение (цел) да бъде увреден публичният взискател се отнася само до
длъжника, а не и за третото лице, с което същият договаря, видно от самата правна
норма (за разлика например от чл. 135, ал. 3 от ЗЗД, където се изисква намерение за
увреждане и от двете лица - „предназначено да увреди“ или чл. 40 от ЗЗД „се
споразумеят“). В този смисъл е и съдебната практика - Решение № 69 от 22.06.2012 г.
на ВКС по т. д. № 534/2011 г., I т. о.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че е изпълнен фактическият състав на
нормата в разпоредбата на чл. 216, ал. 1, т. 4 от ДОПК: отчуждителят на имота е
длъжник по публично задължение към държавата - издаден ревизионен акт на
05.10.2016 г., потвърден с влязло в сила решение, същият се е разпоредил със свое
имущество след получаване на заповедта за възлагане на ревизията с намерение да
увреди публичния взискател, намалявайки имуществото си или затруднявайки
кредитора си да се удовлетвори от него. Намерението следва да се приеме за доказано и
с оглед уговорената продажна цена в размер на 55 866.90 лева с ДДС (равна на
данъчната оценка, от която 55 391.60 лева за офиса и 475.30 лева за ид. части от
земята), която е много по-ниска в сравнение с реалната пазарна цена (122 860.20 лева
без ДДС само за офиса), както и че въпреки получената цена, у длъжника липсват
налични парични средства, които да послужат за удовлетворяване на кредитора, респ.
липсва и друго имущество, освен разпореденото.
Действително, както отбелязва и процесуалният представител на ищеца в
писмените си бележки, направената добавка в декларацията по чл. 264, ал. 1 ДОПК, че
липсват публични задължения „свързани с имота“ не са част от текста на същата,
видно от самата разпоредба, а наличието или липсата на непогасени данъчни
задължения конкретно за имота се удостоверява в данъчната оценка - чл. 264, ал. 1 in
fine ДОПК. В случая, с оглед липсата на задължения за имота (удостоверено в данъчната
оценка), декларираното от представляващия дружеството се явява вярно, но некоректно
изготвената декларация (извън предвидения образец по чл. 264, ал. 3 от ДОПК) също води
към извод за намерение за увреждане от страна на длъжника, доколкото, ако беше
декларирал наличието на съществуващи публични задължения (без значение, че РА
удостоверява това обстоятелство в един по-късен момент), то прехвърлителното действие
можеше да бъде извършено само след тяхното заплащане или ако длъжникът писмено
декларира, че е съгласен публичните държавни вземания да се погасяват от сумата срещу
прехвърлянето на вещното право и купувачът внесе дължимата сума в съответния бюджет,
съгласно чл. 264, ал. 4 от ДОПК.
Съдът приема главният иск по чл. 216, ал. 1, т. 4 от ДОПК за основателен,
поради което не следва да разгледа евентуалния иск по чл. 216, ал. 1, т. 2 от ДОПК, тъй
6
като не е възникнало вътрешнопроцесуалното условие за разглеждането му, а именно
да се отхвърли главният иск.
По разноските:
Направено е искане за присъждане на направените в производството разноски,
които са в размер на 250 лева за депозит на вещото лице, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.
На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК в полза на ищеца следва да бъде присъдено
възнаграждение в размер, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ.
Съдът определя същото в размер на 200 лева за двата обективно евентуално съединени
искове (по 100 лева за всеки - делото не се характеризира с фактическа и правна
сложност), на основание чл. 25, ал. 1 вр. чл. 26а от Наредба за правната помощ.
Няма законово основание отговорността за разноски да бъде при условията на
солидарност, поради което ответниците отговарят разделно.
Съгласно чл. 78, ал. 6 от ГПК, когато делото е решено в полза на лице,
освободено от държавна такса или от разноски по производството, осъденото лице е
длъжно да заплати всички дължащи се такси и разноски. Съответните суми се
присъждат в полза на съда. В случая дължимата държавна такса е в размер на 479.43 лева,
съгласно чл. 71, ал. 2 вр. чл. 69, ал. 1, т. 4 от ГПК (данъчна оценка за имота в размер на общо
47 943.10 лева; искът е облигационен, а не вещен - ТР № 5/2013 г. ОСГТК на ВКС).
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН спрямо държавата, сключеният между
„Л. А. Т.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. П., бул. „Х. Б.“ №
**, вх. **, ет. ***, ап. ***, като продавач, и „Г.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление: гр. Г., р-н „Т.“, ул. „К.В.“ № бл. ***, ет. ***, ап. ***, като купувач,
договор от *** г. за продажба на недвижим имот, находящ се в гр. П., ул. „П.Т.“ № **, а
именно: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор № **** по КККР на
града, на шести етаж, с предназначение: ЗА ОФИС, със застроена площ от 105.55 кв.
м., ведно с 14.31 кв. м. идеални части от общите части на сградата и правото на строеж,
при съседи: на същия етаж: няма, под обекта: ******, над обекта: няма, ведно с 23/324
идеални части от имота с идентификатор № ****, с трайно предназначение на
територията: Урбанизирана, с начин на трайно ползване: средно застрояване /10-15 м./,
целият с площ от 324 кв. м., при граници:****** ***** и *****, с номер по предходен
план: ***, кв. ***, парцел **, обективиран в нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № **/*** г., том *, рег. № **, дело № *** г. по описа на нотариус Н.И.,
рег. № *** от НК, респ. вх. рег. № ***/*** г., дв. вх. № ***, акт № ***, том **, дело
****г. по описа на Служба по вписванията - П., като сделка, сключена след датата на
7
връчване на заповед за възлагане на ревизия с намерение за увреждане на публичния
взискател, на основание чл. 216, ал. 1, т. 4 от ДОПК.
ОСЪЖДА „Л. А. Т.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.
П., бул. „Х. Б.“ № *, вх. **, ет. **, ап. **, и „Г.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление: гр. Г., р-н „Т.“, ул. „К.В.“ № бл. **, ет. **, ап. **, да заплатят на
Националната агенция за приходите - гр. Г., сумата от 450 (четиристотин и петдесет)
лева, представляващи 250 лева за депозит на вещото лице и П.Т.0 лева
юрисконсултско възнаграждение по чл. 25, ал. 1 вр. чл. 26а от Наредба за правната
помощ, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК.
ОСЪЖДА „Л. А. Т.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.
П., бул. „Х. Б.“ № *, вх.***, ет. **, ап.**, и ***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление: гр. Г., р-н „Т.“, ул. „К.В.“ № бл. **, ет. **, ап. ***, да заплатят по сметка
на Окръжен съд – Пазарджик сумата от 479.43 лева (четиристотин седемдесет и девет
лева и 43 стотинки), представляващи държавна такса за производството, както и 5 (пет)
лева – за служебно издаване на изпълнителен лист при неплащане на сумата в срока за
доброволно изпълнение, на осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК.
Решението може да бъде обжалвано пред П.ския апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Пазарджик: _______________________
8