№ 8147
гр. С., 07.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА
при участието на секретаря КОЯ Н. КРЪСТЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА Гражданско дело
№ 20241110162615 по описа за 2024 година
Производството е образувано по предявени от ........ С.“ ЕАД, ЕИК .........., със
седалище и адрес на управление: гр. С................, срещу Ц. Г. Я., ЕГН **********, с
адрес: гр. С..............., М. Л. С., ЕГН **********, с адрес: гр. С.............. и М. Л. Я.,
ЕГН **********, с адрес: гр. С..............., обективно и субективно кумулативно
съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150
ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за заплащане на следните суми при условията на разделна
отговорност:
Ц. Г. Я. – сумата 2477,95 лв. главница за незаплатена топлинна енергия,
доставена до имот, находящ се на адрес: гр. С..............., аб. ............., периода от
01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба – 23.10.2024 г. до окончателното изплащане на вземането; 628,86
лв. обезщетение за забава от 15.09.2022 г. до 02.10.2024 г., 3,19 лв., представлява
неплатено възнаграждение за услуга дялово разпределение за периода от
01.12.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба – 23.10.2024 г. до окончателното изплащане на вземането и 1,78
лв. обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение за периода
от 01.01.2023 г. до 02.10.2024 г., които суми се претендират съобразно дела в
съсобствеността, а именно 4/6 ид.ч.;
М. Л. С. – сумата 619,49 лв. главница за незаплатена топлинна енергия,
доставена до имот, находящ се на адрес: гр. С..............., аб. ............., периода от
01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба – 23.10.2024 г. до окончателното изплащане на вземането; 157,22
лв. обезщетение за забава от 15.09.2022 г. до 02.10.2024 г., 0,80 лв., представлява
1
неплатено възнаграждение за услуга дялово разпределение за периода от
01.12.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба – 23.10.2024 г. до окончателното изплащане на вземането и 0,45
лв. обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение за периода
от 01.01.2023 г. до 02.10.2024 г., които суми се претендират съобразно дела в
съсобствеността, а именно 1/6 ид.ч.;
М. Л. Я. – сумата 619,49 лв. главница за незаплатена топлинна енергия,
доставена до имот, находящ се на адрес: гр. С..............., аб. ............., периода от
01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба – 23.10.2024 г. до окончателното изплащане на вземането; 157,22
лв. обезщетение за забава от 15.09.2022 г. до 02.10.2024 г., 0,80 лв., представлява
неплатено възнаграждение за услуга дялово разпределение за периода от
01.12.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба – 23.10.2024 г. до окончателното изплащане на вземането и 0,45
лв. обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение за периода
от 01.01.2023 г. до 02.10.2024 г., които суми се претендират съобразно дела в
съсобствеността, а именно 1/6 ид.ч.
Ищецът „...........” ЕАД извежда съдебно предявените права при твърдения, че е
налице облигационно отношение, възникнало с ответниците въз основа на договор за
продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са
обвързали потребителя, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че
съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответниците топлинна
енергия, като купувачите не са заплатили дължимата цена, формирана на база
прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово
разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачите на топлинна енергия
са длъжни да заплащат дължимата цена в 45-дневен срок след датата на публикуване
на месечните сметки. Твърди, че до имота на ответниците, находящ се на адрес: гр.
С..............., аб. ............., за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. е доставена
топлинна енергия, за която се дължи цена в размер на 3716,93 лв., както и, че е
извършена услуга дялово разпределение в периода от 01.12.2021 г. до 30.04.2023 г., за
която се дължи цена 4,79 лв. Твърди, че ответниците, като съсобственици на имота,
отговарят за задължението, съобразно дела в съсобствеността, поради което от
ответника Ц. Г. Я. претендира 4/6 от дължимите суми, а от ответниците М. Л. С. и М.
Л. Я. по 1/6 от дължимите суми. Претендира и заплащането на обезщетение за забава
съответно в размер на 943,30 лв. върху главницата за доставена топлинна енергия за
периода от 15.09.2022 г. до 02.10.2024 г., и обезщетение за забава в размер на 2,68 лв.
върху дължимата главница за дялово разпределение за периода 01.01.2023 г. до
02.10.2024 г. при същите квоти, както и законната лихва върху главницата от подаване
на исковата молба – 23.10.2024 г. до окончателното й погасяване.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът М. Л. Я. е подал молба, са която заявява, че
е погасил претендираните от ищеца суми от всички ответници. Моли за присъждане
на юрисконсултско възнаграждение на ищеца в минимален размер.
Ответниците Ц. Г. Я. и М. Л. С., в срока по чл. 131 ГПК не са подали отговор на
исковата молба.
Конституирането по делото трето лице – помагач „Н.“ АД не изразява
становище по предявените искове.
2
Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по
делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
По делото е приет като доказателство Договор за продажба на държавен
недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти от дата 21.01.1991 г. (л.85
от делото), видно от който ответникът Ц. Г. Я. и Л. М. Я., на посочената дата са
придобили собствеността върху недвижим имот, представляващ Апартамент .......
находящ се в сградата на бл. 353, вх. 6, ет. 4 в гр. С......... при равни квоти.
От представеното по делото Удостоверение за наследници на Л. М. Я. с изх. №
УН № 1065/19.11.2009 г. на Столична община – район „Мл.“, същият е починал на
02.10.2009 г. и е оставил за наследници ответниците Ц. Г. Я. – съпруга, М. Л. С. –
дъщеря и М. Л. Я. – син.
Представените е Договор от 30.09.2002 г. между етажните собственици на
сграда, находяща се на адрес: гр. С., ж.к. „Мл. 3“, бл. 353, вх. 6 и третото лице -
помагач „Н.“ АД за извършване от последното на индивидуално разпределение на
топлинна енергия по апартаменти, съгласно системата за индивидуално измерване, за
сключването на който е взето решение от общото събрание на етажната собственост на
26.09.2002 г., както и Договор № .......... г., сключен между ищцовото дружество и
третото лице – помагач „Н.“ АД, за извършване на услуга дялово разпределение на
полинна енергия в сгради в режим на етажна собственост.
Представени са общи условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди от „.........“ АД на потребителите в гр. С..
По делото са представени обща фактура № ...../30.06.2022 г., в която е отразено
потребеното количество топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. – 30.04.2022 г.,
както и дължимата сума след приспадане на извършените плащания – 2271,74; обща
фактура № ......../30.06.2023 г., в която е отразено потребеното количество топлинна
енергия за периода от 01.05.2022 г. – 30.04.2023 г., както и дължимата сума след
приспадане на извършените плащания – 3337,45 лв.; справка от счетоводната система
на ищеца с отразени дължими суми за дялово разпределение и фактури; изравнителни
сметки за периода и протоколи за неосигурен достъп за отчет.
По делото е представена вносна бележка от дата 16.12.2024 г., с която в полза на
ищеца е заплатена сумата от 4941,45 лева, с която се погасяват главница в размер на
3721,72 лв., мораторна лихва в размер на 945,72 лв., законна лихва в размерна 77,04 лв.
и съдебни разноски в размер на 196,71 лв., който факт е безспорен между страните.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните
правни изводи:
По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ в тежест
на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за
продажба между него и ответниците, по силата на което е доставил топлинна енергия
в твърдяните количества и за ответниците е възникнало задължение за плащане на
уговорената цена в претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства в
тежест на ответниците е да докажат, че са погасили претендираните вземания.
Според нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от Комисията по енергийно и водно регулиране, като в ал. 2,
изр. 2 е предвидено, че общите условия влизат в сила 30 дни след първото им
публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от страна на клиентите.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
3
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. С оглед на тези
норми следва да се приеме, че клиенти (потребители) на топлинна енергия, с които
възниква облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия
по силата на закона, са собствениците или вещните ползватели на топлоснабдените
имоти. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение
с топлопреносното предприятие, като меродавно е притежанието на вещно право
върху имота – собственост или вещно право на ползване, или ползване на имота на
друго облигационно основание. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те
са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет
- доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на
доставената топлинна енергия. Гореизложеното се отнася и за редакциите на чл. 153,
ал. 1 ЗЕ преди ДВ, бр. 54 от 2012 г., визиращи като страна по договора за продажба на
топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия
потребителите на топлинна енергия за битови нужди.
В случая с представените по делото писмени доказателства (Договор за
продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти от
дата 21.01.1991 г. и Удостоверение за наследници на Л. М. Я. с изх. № УН №
1065/19.11.2009 г. на Столична община – район „Мл.“, са доказа, че ответниците са
собственици на процесния недвижим имот, при квоти, както следва: ответникът Ц. Г.
Я. – 4/6 ид.ч., като същата е придобила ½ ид.ч. с договора за продажба, а след смъртта
на съпруга си Л. М. Я. е придобила още 1/6 ид.ч.; ответниците М. Л. С. и М. Л. Я.
притежават всеки по 1/6 ид.ч. от имота, придобита по наследство от наследодателя си
Л. М. Я.. Следователно може да се обоснове несъмнен извод, че ответниците, като
собственици на имота са сключили договор за доставка на топлинна енергия с ищеца,
следователно същите са имали качеството потребители на топлинна енергия за
процесния имот за посочения в исковата молба период, като всеки от тях следва да
заплати цената за доставена топлинна енергия, съразмерно с размера на
притежаваните права.
Съдържанието на установеното между страните правоотношение е уредено от
Общите условия /ОУ/ на топлопреносното предприятие, одобрени от Комисията за
енергийно и водно регулиране и действащи през процесния период. На съда му е
служебно известно, че Общите условия на ищцовото дружество са публикувани и са
влезли в сила, а и към исковата молба са представени доказателства в тази насока.
Общите условия обвързват ответника дори и без да са приети изрично съгласно
разпоредбата на чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ, доколкото не се твърди и не се установява
изключението по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ - няма твърдения да е упражнил правото си на
възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ. Следователно се
налага извод, че между ответниците и ищеца съществува облигационно
правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия, по силата на което за
ищеца „.........” ЕАД е налице задължение да доставя в топлоснабден обект топлинна
енергия, а за ответниците е налице задължение да заплащат нейната цена, в качеството
им на потребители на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на параграф 1,
т.42 от ДР на Закона за енергетиката. С Тълкувателно решение № 2/2016 г.,
постановено по тълкувателно дело № 2/2016 г. по описа на ОСГК на ВКС е посочено,
че за отношенията, възникващи при доставяне на топлинна енергия за битови нужди в
сграда – етажна собственост, се прилагат разпоредбите на Закона за енергетиката,
които не противоречат на разпоредбата на чл. 62 във връзка с пар. 1 от
Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите.
Не е спорно по делото, че имотът на ответниците се намира в сграда – етажна
собственост, а съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на
топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово
4
разпределение. Дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в
сгради - етажна собственост, се извършва от топлопреносното предприятие или от
доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в
публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. В случая от доказателствата по делото е видно, че
дяловото разпределение е осъществявано от третото лице – помагач „Н.“ АД, с което
надлежен договор са сключили, както етажните собственици в сградата, така и
ищцовото дружество.
Съгласно чл. 142, ал. 2 ЗЕ топлинната енергия за отопление на сграда - етажна
собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация,
топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на
имотите. Разпоредбата на чл. 145 ЗЕ посочва, че топлинната енергия за отопление на
имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в
отделните имоти. Топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, и
топлинната енергия за отопление на общите части при прилагане на дялово
разпределение чрез индивидуални топломери се определя като разлика между
топлинната енергия за отопление на сградата и топлинната енергия за отопление на
имотите, след което се разпределя между всички клиенти пропорционално на
отопляемия обем на отделните имоти.
Действащата през процесния период нормативна уредба на чл. 155, ал. 1 ЗЕ
предвижда, че потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост
заплащат доставената топлинна енергия по един от следните начини: 1) на 11 равни
месечни вноски и една дванадесета изравнителна вноска, 2) на месечни вноски,
определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3) по
реална месечна консумация.
В случая от представените по делото изравнителни сметки и общи фактури се
доказа, че за процесния период в имота на ответниците е доставена топлинна енергия
на стойност 5609,19 лв., от която неплатена е останала сумата от 3716,93 лв. Така
претендираната сума обаче е заплатено доброволно в хода на делото, който факт се
доказва с приложения фискален бон, а този факт не се и оспорва, поради което така
предявения иск подлежи на отхвърляне, поради извършеното в хода на делото
плащане.
По отношение режима на забавата за дължими суми за топлинна енергия съдът
изходи от разпоредбата на чл. 33, ал. 2 от Общите условия, съгласно който клиентите
са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят, а съгласно ал. 4 ако не платят задълженията си след тази
дата дължат обезщетение за забава в размер на законната лихва. Съгласно, чл. 33, ал. 4
от ОУ продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само
за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2., т.е. за
реално потребеното количество топлинна енергия след годишното отчитане и
издаването на обща фактура за отчетния период. Предвид горния извод на съда
относно съществуването на задължение за главница в претендирания размер към
момента на предявяване на иска, то ищецът има право на обезщетение за забава за
претендирания период, но доколкото същото е погасено изцяло, то този иск подлежи
на отхвърляне.
По иска за дължимото възнаграждение за услугата дялово разпределение, съдът
намира, че съгласно чл. 36 от сега действащите ОУ и чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-
334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването се заплащат от потребителите на топлинна
енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените
5
услуги на дружествата за дялово разпределение. В случая между страните не е спорно,
че за периода от 01.12.2021 г. до 30.04.2023 г. е извършвана услуга дялово
разпределение, за която се дължи възнаграждение в размер на 4,79 лв. за посочения
период. Не е спорно от ответниците, че са изпаднали в забава по отношение на това
задължение, както и че за периода от 01.01.2023 г. до 02.10.2024 г. дължат законна
лихва в размер на 2,68 лв. Доколкото задълженията свързани с извършваната услуга
дялово разпределение са изцяло заплатени в хода на делото, то предявените искове
подлежат на отхвърляне.
Съдът на основание чл. 235, ал. 3 ГПК следва да вземе предвид фактите,
настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право, каквото в
случая е постъпилото след подаване на исковата молба доброволно плащане на
претендираните от ищеца суми, което плащане се признава от ищцовото дружество,
което заявява, че всички суми са погасени. Следователно предявените искове подлежат
на отхвърляне.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има ищецът, доколкото отхвърляне
на исковете е обосновано с извършено от ответниците в хода на делото плащане, като
последните са дали повод за завеждане на претенциите. Ищецът е направил
своевременно искане за присъждане на разноски, съгласно представен списък по чл.
80 ГПК, като се претендира единствено юрисконсултско възнаграждение, доколкото
ответниците са погасили останалите разноски. В този смисъл и съобразно претенцията
на ищеца съдът определя юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева
съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащане на
правната помощ, при съобразяване извършените действия, материалния интерес,
фактическата и правна сложност на делото. Така сторените разноски следва да се
разпределят между ответниците, съобразно разделната отговорност, или ответникът Ц.
Г. Я. следва да понесе отговорността за сумата от 66,66 лв., а ответниците М. Л. С. и
М. Л. Я.ь всеки по 16,67 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ищеца ........ С.“ ЕАД, ЕИК .........., със седалище и
адрес на управление: гр. С................, срещу Ц. Г. Я., ЕГН **********, с адрес: гр.
С..............., за заплащане на сумата 2477,95 лв. главница за незаплатена топлинна
енергия, доставена до имот, находящ се на адрес: гр. С..............., аб. ............., периода
от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба – 23.10.2024 г. до окончателното изплащане на вземането; 628,86 лв.
обезщетение за забава от 15.09.2022 г. до 02.10.2024 г., 3,19 лв., представлява
неплатено възнаграждение за услуга дялово разпределение за периода от 01.12.2021 г.
до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба –
23.10.2024 г. до окончателното изплащане на вземането и 1,78 лв. обезщетение за
забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.01.2023 г. до
02.10.2024 г., които суми се претендират съобразно дела в съсобствеността, а именно
4/6 ид.ч.
ОТХВЪРЛЯ предявените от ищеца ........ С.“ ЕАД, ЕИК .........., със седалище и
адрес на управление: гр. С................, срещу М. Л. С., ЕГН **********, с адрес: гр.
С.............., за заплащане на сумата 619,49 лв. главница за незаплатена топлинна
енергия, доставена до имот, находящ се на адрес: гр. С..............., аб. ............., периода
6
от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба – 23.10.2024 г. до окончателното изплащане на вземането; 157,22 лв.
обезщетение за забава от 15.09.2022 г. до 02.10.2024 г., 0,80 лв., представлява
неплатено възнаграждение за услуга дялово разпределение за периода от 01.12.2021 г.
до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба –
23.10.2024 г. до окончателното изплащане на вземането и 0,45 лв. обезщетение за
забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.01.2023 г. до
02.10.2024 г., които суми се претендират съобразно дела в съсобствеността, а именно
1/6 ид.ч.
ОТХВЪРЛЯ предявените от ищеца ........ С.“ ЕАД, ЕИК .........., със седалище и
адрес на управление: гр. С................, срещу М. Л. Я., ЕГН **********, с адрес: гр.
С..............., за заплащане на сумата сумата 619,49 лв. главница за незаплатена топлинна
енергия, доставена до имот, находящ се на адрес: гр. С..............., аб. ............., периода
от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба – 23.10.2024 г. до окончателното изплащане на вземането; 157,22 лв.
обезщетение за забава от 15.09.2022 г. до 02.10.2024 г., 0,80 лв., представлява
неплатено възнаграждение за услуга дялово разпределение за периода от 01.12.2021 г.
до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба –
23.10.2024 г. до окончателното изплащане на вземането и 0,45 лв. обезщетение за
забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.01.2023 г. до
02.10.2024 г., които суми се претендират съобразно дела в съсобствеността, а именно
1/6 ид.ч.
ОСЪЖДА Ц. Г. Я., ЕГН **********, с адрес: гр. С............... да заплати на
„.........“ ЕАД, ЕИК .........., със седалище и адрес на управление: гр. С................ сумата
от 66,66 лв. разноски за производството за юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА М. Л. С., ЕГН **********, с адрес: гр. С.............. да заплати на
„.........“ ЕАД, ЕИК .........., със седалище и адрес на управление: гр. С................ сумата
от 16,67 лв. разноски за производството за юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА М. Л. Я., ЕГН **********, с адрес: гр. С............... да заплати на
„.........“ ЕАД, ЕИК .........., със седалище и адрес на управление: гр. С................ сумата
от 16,67 лв. разноски за производството за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице – помагач на страна
на ищеца – „Н.“ АД.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7