Присъда по дело №408/2021 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: 13
Дата: 16 април 2021 г. (в сила от 5 май 2021 г.)
Съдия: Теодора Начева Петкова
Дело: 20214430200408
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 24 февруари 2021 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 13
гр. Плевен , 16.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на шестнадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Теодора Н. Петкова
при участието на секретаря ИГЛИКА И. ИГНАТОВА
и прокурора Чавдар Александров Шолев (РП-Троян)
като разгледа докладваното от Теодора Н. Петкова Наказателно дело от общ
характер № 20214430200408 по описа за 2021 година
и по данни делото и Закона
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия М. П. П., роден на ***г. в гр. Кнежа, живее в
***, ***, *** гражданин, със средно образование, неженен, НЕ работи,
неосъждан, ЕГН ********** за ВИНОВЕН в това, че през периода от
01.04.2013г. до 30.11.2020г., при условията на продължавано престъпление, в
с. Ставерци, общ. Долна Митрополия, обл. Плевен, като осъден с влязло в
сила съдебно Решение №390/2013г. по гр.дело №6762/2013г. по описа на PC
Плевен и Решение №1638/2018г. по гр.дело №2395/2018г. по описа на PC
Плевен, да издържа свой низходящ: малолетният Н.М.П. ЕГН **********,
роден на ***г., чрез неговата *** и законен представител Й. И. Й. от с.
Ставерци, съзнателно не изпълнил това си задължение в размер на повече от
две месечни вноски, а именно:
- През периода от 01.04.2013г. до 31.12.2013г. /включително/ 9 месечни
вноски на обща стойност 720,00 лв.;
1
- Пред периода от 01.05.2014г. до 30.11.2020г. /включително/ 79
месечни вноски на обща стойност 7700 лв.
или общо 88 месечни вноски на обща стойност 8420 лв. /осем хиляди
четиристотин и двадесет лева/, поради което и на основание чл.183, ал.1, във
вр. с чл.26, ал.1 от НК, във вр. с чл.58а, ал.1 от НК му определя наказание в
размер на 1 /ЕДНА/ ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което намалява
с една трета и така го ОСЪЖДА на наказание 8 /ОСЕМ/ МЕСЕЦА
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, като на основание чл.66, ал.1 от НК ОТЛАГА
изтърпяването на наказанието с ТРИГОДИШЕН ИЗПИТАТЕЛЕН СРОК.

ПРИЗНАВА подсъдимия М. П. П., със снета по-горе самоличност, за
ВИНОВЕН в това, че през периода от 01.01.2019г. до 30.11.2020г., в с.
Ставерци, общ. Долна Митрополия, обл. Плевен, като осъден с влязло в сила
съдебно Решение № 1638/2018г. по гр.дело №2395/2018г. по описа на PC-
Плевен, да издържа свой низходящ: малолетният А.М.П., ЕГН **********,
роден на ***г., чрез неговата *** и законен представител Й. И. Й. от с.
Ставерци, съзнателно не изпълнил това си задължение в размер на повече от
две месечни вноски, а именно 23 месечни вноски на стойност 2944 лв. /две
хиляди деветстотин и четиридесет и четири лева/, поради което и на
основание чл.183, ал.1 от НК, във вр. с чл.58а, ал.1 от НК му определя
наказание в размер на 9 /ДЕВЕТ/ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА,
което намалява с една трета и така го ОСЪЖДА на наказание 6 /ШЕСТ/
МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, като на основание чл.66, ал.1 от НК
ОТЛАГА изтърпяването на наказанието с ТРИГОДИШЕН
ИЗПИТАТЕЛЕН СРОК.
На основание чл.23, ал.1 от НК ОПРЕДЕЛЯ едно общо най-тежко
наказание измежду наложените на подсъдимия М. П. П. две наказания, а
именно 8 /ОСЕМ/ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА , изтърпяването
на което на основание чл.66, ал.1 от НК ОТЛАГА с ТРИГОДИШЕН
ИЗПИТАТЕЛЕН СРОК.
ОСЪЖДА на основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимия М. П. П., със
снета по-горе самоличност, да заплати по сметка на ОД на МВР – гр. Плевен
2
направените деловодни разноски в размер на 271,68 лева.
ОПРЕДЕЛЯ на основание чл.308, ал. 2 от НПК срок за изготвяне на
мотивите 60 дни, считано от днес – 16 Април 2021 година.
ПРИСЪДАТА може да се обжалва и протестира в 15-дневен срок от
днес пред Плевенски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
3

Съдържание на мотивите


МОТИВИ по НОХД № 408/2021г. по описа на Плевенски РС:
Обвинението срещу подсъдимия М. П. П. от с. Крушовене, обл. Плевен,
с ЕГН ********** е за това, че:
1. През периода от 01.04.2013г. до 30.11.2020г., при условията на
продължавано престъпление, в ***, общ. Долна Митрополия, обл. Плевен,
като осъден с влязло в сила съдебно Решение №390/2013г. по гр.дело
№6762/2013г. по описа на PC Плевен и Решение №1638/2018г. по гр.дело
№2395/2018г. по описа на PC Плевен, да издържа свой низходящ:
малолетният Н.М.П. ЕГН **********, роден на ***г., чрез неговата *** и
законен представител Й. И. Й. от ***, съзнателно не изпълнил това си
задължение в размер на повече от две месечни вноски, а именно:
- През периода от 01.04.2013г. до 31.12.2013г. /включително/ 9 месечни
вноски на обща стойност 720,00 лв.;
- Пред периода от 01.05.2014г. до 30.11.2020г. /включително/ 79
месечни вноски на обща стойност 7700 лв.
или общо 88 месечни вноски на обща стойност 8420 лв. /осем хиляди
четиристотин и двадесет лева/ - престъпление по чл.183, ал.1, във вр. с чл.26,
ал.1 от НК;
2. През периода от 01.01.2019г. до 30.11.2020г., в ***, общ. Долна
Митрополия, обл. Плевен, като осъден с влязло в сила съдебно Решение №
1638/2018г. по гр.дело №2395/2018г. по описа на PC-Плевен, да издържа свой
низходящ: малолетният А.М.П., ЕГН **********, роден на ***г., чрез
неговата *** и законен представител Й. И. Й. от ***, съзнателно не изпълнил
това си задължение в размер на повече от две месечни вноски, а именно 23
месечни вноски на стойност 2944 лв. /две хиляди деветстотин и четиридесет и
четири лева/ - престъпление по чл.183, ал.1 от НК.
Съдът на основание чл.370 от НПК е допуснал предварително
изслушване на страните като подсъдимият М. П. П., с ЕГН ********** с
участието на защитника си адв. С.Я. от *** е признал изцяло фактическите
обстоятелства, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като
съобразно разпоредбата на чл.371 т.2 от НПК страните не са направили
доказателствени искания.
Съдът с определение на основание чл.372 ал.ІV от НПК като е приел, че
направените самопризнания от страна на подсъдимия се подкрепят от
събраните в хода на досъдебното производство доказателства е обявил, че
при постановяване на присъдата ще се ползва от същите без да събира
допълнителни доказателства.
1
В хода на съдебните прения прокурорът поддържа обвинението.
Намира, че същото е доказано по несъмнен начин, а фактическата обстановка
очертана в ОА – потвърдена. Представителят на Районна прокуратура –
Плевен намира, че приобщените по делото доказателства подкрепят напълно
обвинителната теза и пледира наказанието да бъде определено при отчитане
на отегчаващи вината обстоятелства, а не на смекчаващи, като респективно да
бъде приложена редукцията на чл.58а НК. Пледира на П. да не бъде наложено
наказание „Пробация“, като излага подробни аргументи за това, а да бъде
наложено наказание лишаване от свобода за срок от 9 месеца, изтърпяването
на което да бъде отложено с изпитателен срок от три години.
Защитникът на подсъдимия в лицето на адв. С. Я. от *** моли съда с
оглед това, че доверителят му изцяло е признал фактите и обстоятелствата по
отношение на инкриминираното деяние, при определяне на наказанието на
същия, да се съобрази с изискванията на чл.58а от НК и да му наложи
наказание „Пробация“, а не наказание „Лишаване от свобода“.
Подсъдимият М. П. П. се явява в съдебно заседание и признава вината
си. Отправя искане досежно вида на наказанието, което следва да му бъде
наложено за извършеното престъпление, а именно солидализира се със
становището на защитника си същото да бъде „Пробация“.
В наказателното производство няма предявен граждански иск и
конституиран граждански ищец и частен обвинител.
Съдът, като съобрази становищата на страните, събраните по делото
гласни и писмени доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият М. П. П. e роден на ***г. в гр. Кнежа, живее в ***, ***,
*** гражданин, със средно образование, неженен, не работи, ЕГН
**********.
Към инкриминираната по делото дата април 2013г. – ноември 2020г.
подс. П. бил осъждан /реабилитиран по право/.
Св. Й.Й. живяла с подс. М.П. на семейни начала до месец август 2013г.
в село Ставерци, обл.Плевен, след което се разделили. От съвместното им
съжителство се родили синовете им Н.М.П. ЕГН: ********** и А.М.П. ЕГН:
**********. След раздялата двете деца останали да живеят при *** си в ***.
Подсъдимият П. напуснал село Ставерци и отишъл да работи в град София.
През 2013г. св. Й. сезирала PC Плевен с искова молба, в която молела
съдът да присъди издръжка на малолетния й син Н.М.П., която да се изплаща
от подс. П.. С Решение №390 от 05.03.2013г., постановено по гр.д.
№6762/2013г. по описа на PC Плевен, подс. П. бил осъден да заплаща месечна
издръжка в размер на 80 лв. на малолетния си син Н.М.П., чрез неговата ***.
2
Въпреки постановения съдебен акт, който влязъл в сила на 21.03.2013г.,
подс. П. не изплащал месечната издръжка. В периода 01.04.2013г. до
31.12.2013г., което се равнявало на 9 месечни вноски или 720 лв., той не
погасил никаква част от задължението си по издръжката на малолетния си
син.
За периода 01.01.2014г. до 01.04.2014г. включително, той изплатил
четири месечни вноски в размер на 320 лв. След този период от 01.05.2014г.
до 30.11.2020г. той отново преустановил плащане на месечна издръжка по
отношение на малолетното си дете. От 01.01.2019г. размерът на месечната
издръжка бил променен от PC-Плевен с Решение №1638/2018г. по гр.дело
№2395/2018г. от 80 лв. на 140 лв. Така към 30.11.2020г. той дължал сумата от
7700 лв., която обхващала периода от 01.05.2014г.- до 30.11.2020г.
След като през месец август 2013г. подс. П. се разделил със св. Й., на
***г. тя родила второ дете – А.М.П., чийто баща също бил подсъдимият. Той
осъществил контакт с ***та, за да припознае детето, тъй като нямали сключен
брак, след което отново напуснал св. Й..
През 2018г. св. Й. отново сезирала PC Плевен с искова молба, като този
път поискала от съда да увеличи месечната издръжка по отношение на Н.М.П.
и да присъди такава, по отношение на А.М.П..
С Решение № 1638/29.10.2018г. по гр.дело№2395/2018г. по описа на PC-
Плевен, влязло в законна сила на 03.01.2019г., съдът увеличил месечната
издръжка, която подс. П. следвало да плаща на синът си Николай, от 80,00 лв.
на 140,00 лв., както беше посочено по-горе, а по отношение на второто дете,
А.М.П., присъдил месечна издръжка в размер на 128,00 лв..
Както по отношение на първото си дете, така и по отношение на
второто, подс. П. продължил да не изплаща присъдената издръжка. За
периода 01.01.2019г. до 30.11.2020г. той дължал сумата от 2944,00 лв. за
издръжка на сина си А.М.П., което се равнявало на 23 месечни вноски.
Св. Й.Й. сезирала РП Плевен с жалба, в която посочила, че М.П. не е
плащал месечна издръжка на децата си. Било образувано настоящото
наказателно производство. В хода на същото било установено, че по
отношение на сина си Н.М.П., подс. П. не е плащал издръжка за периода от
01.04.2013г. до 31.12.2013г., което се равнява на 720 лв. или 9 месечни вноски
по 80,00 лв.. След този период, той изплатил четири вноски за периода
01.01.2014г. до 01.04.2014г. в размер на 320,00 лв., след което отново спрял да
плаща месечна издръжка за периода от 01.05.2014г. до 30.11.2020г., което се
равнявало на 7700 лв. или 79 месечни вноски.
По отношение на втория си син – А.М.П., той дължал сумата от 2944
лв., която обхващала периода от 01.01.2019г. до 30.11.2020г. и се равнявала
на 23 месечни вноски по 128,00 лв.
3
Разследването установило също, че подс. П. в периода 14.10.2017г. до
21.04.2018г. е бил извън пределите на страната. Също така, през месец май
2017г. той е продал нива и зеленчукова градина, които се намират в
землището на село Ставерци. Установява се също така от справката на ТД на
НАП Велико Търново (стр.24-25), че подс. П. е работел на няколко места в
периода 2014-2018г.

Горната фактическа обстановка се установява от депозираните в хода
на ДП показания на свидетелката Й. И. Й., както и приложеното актуално
свидетелство за съдимост и материалите по досъдебно производство № Д-
882/2018г. по описа на РП-Плевен /ЗМ № 102/2018г. по описа на РУ на МВР-
Долна Митрополия/, приобщено към доказателствения материал по делото по
реда на чл.283 от НПК, включително: Решение №390/05.03.2013г. (л.36-
38), Решение № 1638 от 29.10.2018г. (л.65-67), справка за задгранични
пътувания (л.48); Удостоверение от Агенция по вписванията (л.70), Справка
актуално състояние на действащи трудови договори от НАП (л.24-25),
свидетелство за съдимост на П. (л.88-89), всичките кредитирани от съда
поради тяхната обективност и безпротиворечивост.
Съдът цени и изготвеното заключение на вещото лице по назначената
съдебно-счетоводна оценителната експертиза, от което се установява
дължимата и издължената сума от страна на подсъдимия поотношение на
визираните от обвинението периоди.
Направените от подсъдимия М. П. П. самопризнания са обективни,
логични и подкрепени от възприетата от съда доказателствена основа.
1. При така установената фактическа обстановка съдът намира, че
подсъдимият М. П. П. от с. Крушовене, обл. Плевен, с ЕГН ********** е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по
чл.183, ал.1, във вр. с чл.26, ал.1 от НК, като през периода от 01.04.2013г. до
30.11.2020г., при условията на продължавано престъпление, в ***, общ.
Долна Митрополия, обл. Плевен, като осъден с влязло в сила съдебно
Решение №390/2013г. по гр.дело №6762/2013г. по описа на PC Плевен и
Решение №1638/2018г. по гр.дело №2395/2018г. по описа на PC Плевен, да
издържа свой низходящ: малолетният Н.М.П. ЕГН **********, роден на
***г., чрез неговата *** и законен представител Й. И. Й. от ***, съзнателно не
изпълнил това си задължение в размер на повече от две месечни вноски, а
именно:
- През периода от 01.04.2013г. до 31.12.2013г. /включително/ 9 месечни
вноски на обща стойност 720,00 лв.;
- Пред периода от 01.05.2014г. до 30.11.2020г. /включително/ 79
месечни вноски на обща стойност 7700 лв.
4
или общо 88 месечни вноски на обща стойност 8420 лв. /осем хиляди
четиристотин и двадесет лева/.
От субективна страна деянието е извършено при условията на пряк
умисъл – подсъдимият е съзнавал, че с неговото бездействие по отношение на
цялостното изпълнение на задължението му за издръжка на непълнолетното
си дете ще се стигне като резултат до неплащане на издръжката.
Подсъдимият е в работоспособна възраст, като в част от периода е полагал
труд и реализирал доходи, с които е бил в обективна възможност да обезпечи
дължимата от него издръжка. Последното обуславя и наличието на умисъл в
неговото поведение са обществено опасния характер на извършеното и са
целели настъпването на престъпния резултат.
Причина за извършване на деянието от подсъдимия е липсата на
отговорност и чувство за родителски дълг.
При съобразяване на обстоятелството, че подсъдимият не е възстановил
дължимата издръжка до постановяване на първоинстанционния съдебен акт
съдът намери, че не са налице условията за приложение на чл.78а от НК, нито
пък предпоставки да бъде консумирана от него еднократната привилегия по
чл.183, ал.3 от НК.
При определяне на вида и размера на наказанието за престъплението, за
което подсъдимия бе признат за виновен, съдът взе предвид степента на
обществената опасност на деянието и дееца, подбудите за извършване на
деянието и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. Като
смекчаващи вината на подсъдимия обстоятелства следва да се приемат
чистото съдебно минало и добрите личностни данни, извършваните плащания
макар и малко на брой и въпреки че са отивали за погасяване на стари
задължения. Като отегчаващо отговорността обстоятелства следва да се цени
дължимостта на издръжката в некратък период от повече от две години, в
които пострадалата е била лишена от възможността да получава издръжка.
Съставът на чл. 183, ал.1 от НК предвижда алтернативно две наказания –
„лишаване от свобода“ до една година или с „Пробация“. Оценката на
настоящата инстанция относно кръга на смекчаващи и отегчаващи
отговорността на подсъдимия обстоятелства отчита превеса на вторите от тях
без да го намира за доминантен. Това от една страна определя и вида на
наказанието. На следващо място по отношение на вида на наказанието, съдът
прецени че не следва да бъде налагано наказание пробация и за да бъде
дадена възможност на подсъдимия ангажира времето си като работи и
получава средства за издръжка за себе си и съответно за децата си, в т.ч. и
като промени адреса си. Не на последно място наложеното наказание
съответства и на факта по делото, че подсъдимият е обявяван за издирване и
често променя адресите си.
Ето защо и като съобрази императивното приложение на чл.373, ал.2 от
5
НПК съдът намери, че следва на подсъдимия М. П. П. на основание чл.183,
ал.1, във вр. с чл.26, ал.1 от НК, във вр. с чл.58а, ал.1 от НК да бъде
определено наказание в размер на една година лишаване от свобода, което да
бъде намалено с една трета и така да осъди същия на наказание осем месеца
лишаване от свобода. Съдът прецени че изтърпяването на наказанието на
основание чл.66, ал.1 от НК следва да бъде отложено с тригодишен
изпитателен срок и по този начин биха постигнати целите на личната и
генералната превенция.

2. При така установената фактическа обстановка съдът намира, че
подсъдимият М. П. П. от с. Крушовене, обл. Плевен, с ЕГН ********** е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по
чл.183, ал.1 от НК, като през периода от 01.01.2019г. до 30.11.2020г., в ***,
общ. Долна Митрополия, обл. Плевен, като осъден с влязло в сила съдебно
Решение № 1638/2018г. по гр.дело №2395/2018г. по описа на PC-Плевен, да
издържа свой низходящ: малолетният А.М.П., ЕГН **********, роден на
***г., чрез неговата *** и законен представител Й. И. Й. от ***, съзнателно не
изпълнил това си задължение в размер на повече от две месечни вноски, а
именно 23 месечни вноски на стойност 2944 лв. /две хиляди деветстотин и
четиридесет и четири лева/.
От субективна страна деянието е извършено при условията на пряк
умисъл – подсъдимият е съзнавал, че с неговото бездействие по отношение на
цялостното изпълнение на задължението му за издръжка на непълнолетното
си дете ще се стигне като резултат до неплащане на издръжката.
Подсъдимият е в работоспособна възраст, като в част от периода е полагал
труд и реализирал доходи, с които е бил в обективна възможност да обезпечи
дължимата от него издръжка. Последното обуславя и наличието на умисъл в
неговото поведение са обществено опасния характер на извършеното и са
целели настъпването на престъпния резултат.
Причина за извършване на деянието от подсъдимия е липсата на
отговорност и чувство за родителски дълг.
При съобразяване на обстоятелството, че подсъдимият не е възстановил
дължимата издръжка до постановяване на първоинстанционния съдебен акт
съдът намери, че не са налице условията за приложение на чл.78а от НК, нито
пък предпоставки да бъде консумирана от него еднократната привилегия по
чл.183, ал.3 от НК.
При определяне на вида и размера на наказанието за престъплението, за
което подсъдимия бе признат за виновен, съдът взе предвид степента на
обществената опасност на деянието и дееца, подбудите за извършване на
деянието и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, които за
това престъпление са същите като и за предходното и описани по-горе не
6
следва да бъдат преповтаряни.
Ето защо и като съобрази императивното приложение на чл.373, ал.2 от
НПК съдът намери, че следва на подсъдимия М. П. П. на основание чл.183,
ал.1 от НК, във вр. с чл.58а, ал.1 от НК да бъде определено наказание в
размер на девет месеца лишаване от свобода, което да бъде намалено с една
трета и така да осъди същия на наказание шест месеца лишаване от свобода,
чието изтърпяване на основание чл.66, ал.1 от НК да бъде отложено с
тригодишен изпитателен срок. И тук с отлагане изтърпяването на наказанието
според съда биха се постигнали целите на личната и генералната превенция.

Съдът съобрази и обстоятелството, че подсъдимият е извършил две
отделни престъпления, преди да е имал влязла в сила присъда, за което и да е
от тях и след като наложи наказание за всяко от престъпленията поотделно,
намира, че на основание чл.23, ал.1 от НК на същия следва да бъде
определено едно общо най-тежко наказание, а именно осем месеца лишаване
от свобода, чието изтърпяване на основание чл.66, ал.1 от НК следва да бъде
отложено с тригодишен изпитателен срок
Така определеното наказание на подсъдимия следва да постигне целите
на индивидуалната и генерална превенция, както и траен възпитателен ефект
спрямо същия.
При този изход на делото на основание чл.189, ал.3 от НПК осъди
подсъдимия М. П. П., да заплати по сметка на ОД на МВР – гр. Плевен
направените деловодни разноски в размер общо на 271,68 лева.
По изложените съображения съдът постанови присъдата си.
7
Съобщи за изтекли лични данни