Присъда по дело №153/2023 на Районен съд - Елена

Номер на акта: 1
Дата: 24 януари 2024 г. (в сила от 9 февруари 2024 г.)
Съдия: Пейо Иванов Приходков
Дело: 20234130200153
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 29 ноември 2023 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 1
гр. Елена, 24.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЕЛЕНА в публично заседание на двадесет и четвърти
януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Пейо Ив. Приходков
СъдебниИВАНКА Й. СИРАКОВА

заседатели:СИЯНА Й. ЦОНЧЕВА
при участието на секретаря Светлана В. Пашова
и прокурора М. Ал. А.
като разгледа докладваното от Пейо Ив. Приходков Наказателно дело от общ
характер № 20234130200153 по описа за 2023 година
Въз основа на закона и данните по делото,
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимите М. С. М. – роден на **.**.**** г. в гр. Е.,
български гражданин, с постоянен адрес с. К., общ. Е., ул. „К. Р.“ № **,
живущ на същия адрес, с начално образование (седми клас включително),
неженен, неработещ, неосъждан, ЕГН **********, л. к. №
*********/**.**.**** г. на МВР – Велико Търново и Х. З. Ч. – роден на
**.**.**** г. в гр. Е., български гражданин, с постоянен адрес с. К., общ. Е.,
ул. „К. Р.“ № **, живущ в с. К. ул. „А. С.“ № *, с основно образование,
неженен, неработещ, осъждан, ЕГН **********, л. к. № *********/**.**.****
г. на МВР – Велико Търново, за ВИНОВНИ в това, че на 31.07.2023 г. в гр. Е.
отнели чужди движими вещи – два броя свински домашни бута на стойност
808.50 лв., собственост на М. Й. П. и П. Й. П., двамата от гр. Е., обл. Велико
Търново, от владението на собствениците, без тяхно съгласие, с намерение
противозаконно да ги присвоят, като деянието е извършено от подсъдимите
след предварителен сговор помежду си, като случаят не е маловажен и чрез
1
използване на моторно превозно средство – лек автомобил „А. **“ с рег. № **
**** **, собственост на Ш. Х. Р., поради което и:
1. На осн. чл. 195, ал. 1, т. 4 и т. 5 във вр. с чл. 194, ал. 1 от НК във вр. с
чл. 36 и чл. 58а от НК ОСЪЖДА подсъдимия М. С. М. на ОСЕМ МЕСЕЦА
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, като на осн. чл. 66 от НК ОТЛАГА
изпълнението на така наложеното наказание за срок от ТРИ ГОДИНИ,
считано от влизане на присъдата в сила.
2. На осн. чл. 195, ал. 1, т. 4 и т. 5 във вр. с чл. 194, ал. 1 от НК във вр. с
чл. 36 и чл. 58а от НК ОСЪЖДА подсъдимия Х. З. Ч. на ОСЕМ МЕСЕЦА
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, като на осн. чл. 66 от НК ОТЛАГА
изпълнението на така наложеното наказание за срок от ТРИ ГОДИНИ,
считано от влизане на присъдата в сила.
ОСЪЖДА подсъдимите М. С. М. с ЕГН ********** с постоянен адрес с.
К., общ. Е., ул. „К. Р.“ № **, живущ на същия адрес и Х. З. Ч. с ЕГН
********** с постоянен адрес с. К., общ. Е., ул. „К. Р.“ № **, живущ в с. К.
ул. „А. С.“ № *, да заплатят солидарно на М. Й. П. с ЕГН ********** и П. Й.
П. с ЕГН **********, двамата от гр. Е., ул. „Ч.“ № *, сумата 404.25 лв.
(четиристотин и четири лева двадесет и пет стотинки), представляваща
обезщетение за причинени имуществени вреди в резултат на престъпление,
ведно със законната лихва върху сумата от 404.25 лв., считано от 31.07.2023 г.
до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА подсъдимия М. С. М. да заплати направените разноски по
делото на фаза досъдебно производство в размер на 46.80 лв. (четиридесет и
шест лева и осемдесет стотинки) по сметка на ОД на МВР – Велико Търново.
ОСЪЖДА подсъдимия Х. З. Ч. да заплати направените разноски по
делото на фаза досъдебно производство в размер на 46.80 лв. (четиридесет и
шест лева и осемдесет стотинки) по сметка на ОД на МВР – Велико Търново.
ОСЪЖДА подсъдимия М. С. М. да заплати сумата 25.00 лв. (двадесет и
пет лева), представляваща държавна такса за уважения граждански иск по
сметка на Районен съд – Елена.
ОСЪЖДА подсъдимия Х. З. Ч. да заплати сумата 25.00 лв. (двадесет и
пет лева), представляваща държавна такса за уважения граждански иск по
сметка на Районен съд – Елена.
2
ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване или протестиране пред ВТОС в
15-дневен срок, считано от днес.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
3

Съдържание на мотивите

М О Т И В И: НОХД № 153/2011 г. на ЕлРС

Подсъдимите М. С. М. от с. К., общ. Е. и Х. З. Ч. от с. К., общ. Е. са
обвинени в това, че на 31.07.2023 г. в гр. Е. отнели чужди движими вещи –
два броя свински домашни бута на стойност 808.50 лв., собственост на М. Й.
П. и П. Й. П., двамата от гр. Е., обл. Велико Търново, от владението на
собствениците, без тяхно съгласие, с намерение противозаконно да ги
присвоят, като деянието е извършено от подсъдимите след предварителен
сговор помежду си, като случаят не е маловажен и чрез използване на
моторно превозно средство – лек автомобил „А. **“ с рег. № ** **** **,
собственост на Ш. Х. Р.
Районна прокуратура – Велико Търново е квалифицирала извършеното
от подсъдимите М. С. М. и Х. З. Ч. деяние като престъпление по чл. 195, ал. 1,
т. 4 и т. 5 във вр. с чл. 194, ал. 1 от НК.
Пострадалите М. Й. П. и П. Й. П. са конституирани по делото като
частни обвинители и граждански ищци. Същите са предявили граждански
иск против подсъдмите М. С. М. и Х. З. Ч. за солидарно заплащане на сумата
404.25 лв., представляваща причинени имуществени вреди в резултат на
престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4 и т. 5 във вр. с чл. 194, ал. 1 от НК, ведно
със законната лихва върху сумата 404.25 лв., считано от 31.07.2023 г. до
окончателното й изплащане, който е приет за съвместно разглеждане в
наказателния процес.
Представителят на Районна прокуратура поддържа така повдигнатото
обвинение в съдебно заседание. Предлага на съда да признае подсъдимите М.
С. М. и Х. З. Ч. за виновни в извършване на престъплението. Прокурорът
счита с оглед проведеното производство по реда на глава 27 от НПК, че на
същите следва да им се наложат наказания при условията на чл. 55 от НК,
както и да се приложи института на чл. 66 от НК. Предлага да се уважи
гражданския иск.
Защитникът на подсъдимия М. С. М. – адв. М. А. от ВТАК прави искане
за допускане на предварително изслушване на страните с оглед провеждане
съкратено съдебно следствие по глава 27 от НПК. Същата взема становище,
че направеното от подзащитния й самопризнание по чл. 371, т. 2 от НПК се
подкрепя от събраните на досъдебното производство доказателства. Моли
съда да определи на подсъдимия М. С. М. наказанията при условията на чл.
55 от НК, както и да се приложи института на чл. 66 от НК.
Подсъдимият М. С. М. по реда на чл. 371, т. 2 от НПК признава изцяло
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителният акт и изразява
съгласие да не се събират доказателства за тези факти.
Защитникът на подсъдимият Х. З. Ч. – адв. М. С. Г. от ВТАК прави
искане за допускане на предварително изслушване на страните с оглед
провеждане съкратено съдебно следствие по глава 27 от НПК. Същата взема
1
становище, че направеното от подзащитния й самопризнание по чл. 371, т. 2
от НПК се подкрепя от събраните на досъдебното производство
доказателства. Моли съда да определи на подсъдимия Х. З. Ч. наказание при
условията на чл. 55 от НК.
Подсъдимият Х. З. Ч. по реда на чл. 371, т. 2 от НПК признава изцяло
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителният акт и изразява
съгласие да не се събират доказателства за тези факти.
Частният обвинител и граждански ищец М. Й. П. взема становище да се
уважи предявения граждански иск.
Частният обвинител и граждански ищец П. Й. П. взема становище да се
уважи предявения граждански иск. Счита предложените наказания на
подсъдимите за справедливи.
Съдът, като обсъди и прецени събраните по делото доказателства в
тяхната съвкупност и поотделно, прие за установено следното:
Подсъдимите М. С. М. и Х. З. Ч. живеят в с. К., общ. Е.. Двамата са
приятели. Подсъдимите са безработни. Същите от време на време работели в
строителството.
На 30.07.2023 г. вечерта подсъдимите М. С. М. и Х. З. Ч. били заедно в
с. К., общ. Е. и пиели бира. Първият споделил на последния, че докато
работел в една къща в гр. Е. забелязал, че в двора й имало мухарник, в който
били закачени два домашни свински бута. Двамата подсъдими се сговорили
да отидат до гр. Е. и да ги откраднат. В изпълнение на решението около 00.57
часа на 31.07.2023 г. подсъдимият Ч. звъннал на свидетеля Ш. Х. Р. и го
помолил да закара него и подсъдимия М. до гр. Е.. Първият съобщил на
втория, че ходенето му до гр. Е. било свързано с това, че трябвало да вземе
нещо от вуйчо си. Св. Р. се съгласил и взел двамата подсъдими с личния си
лек автомобил „А. **“ с рег. № ** **** **. Същият ги докарал до гр. Е., като
при паркинга на „Ж.“ на Г., Х. З. Ч. казал на св. Р. да спре колата. След
спирането й подсъдимите излезли от нея и се насочили към посочената от М.
С. М. къща, която се намирала в гр. Е. на ул. „Ч.“ № * и била обитавана от
съпрузите М. Й. П. и П. Й. П.. Същите минали през отворената ограда на
имота, стигнали до окачените два свински бута в мухарника, свалили ги и ги
сложили в чувал. През това време св. Р. се разходил с колата в гр. Е. и отново
се върнал на паркинга до „Ж.“. След като взели двата бута, подсъдимите Ч. и
М. ги пренесли с чувала до мястото, където трябвало да ги чака св. Р.. Когато
стигнали до паркинга, същите сложили чувала с намиращите се в него два
свински домашни бута на задната седалка на колата, където седнал М., а на
предната седалка до шофьора седнал Ч.. Св. Р. попитал подсъдимите какво
има в чувала, а те му отговорили, че има месо. М. С. М. помолил св. Р. да
отидат до казиното в центъра на гр. Е.. Последният се съгласил, спрял колата
пред казиното, където М. поиграл за около пет минути, след което тримата
тръгнали обратно към с. К.. Св. Р. стигнал пред дома на подсъдимия Ч. в с. К.,
където двамата подсъдими слезли от колата, взели чувала с двата домашни
2
свински бута и си тръгнали.
На 31.07.2023 г. св. М. Й. П. установила липсата на двата домашни
свински бута от мухарника в двора на къщата си. За случая същата подала
сигнал на тел. 112, както и заявление до РУ – Е.. Във връзка с последното
били извършени издервателни мероприятия и установени извършителите на
деянието, а именно подсъдимите Ч. и М.. В хода на полицейската проверка с
протокол за доброволно предаване от 03.08.2023 г. подсъдимият М. предал на
полицейски служител от РУ – Е. 1 бр. свински домашен бут с тегло 14,7 кг,
като в горната част на последния имало забита дървена клечка и за нея било
завързано въже с бял, оранжев и черен цвят. С разписка от същата дата бутът
бил върнат на св. М. Й. П..
Част от имуществените вреди причинени на пострадалите М. Й. П. и П.
Й. П. не са възстановени от подсъдимите, тъй като същите не са върнали
единия от домашните свински бута, нито са заплатили равностойността му в
пари.
По досъдебното производство е извършена съдебно-оценъчна
експертиза от вещото лице С. В. Д.. От заключението на същия е видно, че
към 31.07.2023 г. пазарната стойност на вещите – 2 бр. свински домашни бута,
всеки един от тях с тегло от по 14,7 кг, предмет на престъплението, възлиза на
808.50 лв.
Така описаната фактическа обстановка напълно се подкрепя от
обясненията на подсъдимите, показанията на свидетелите, писмените и
веществените доказателства, и съдебно-оценъчната експертиза на вещото
лице Д. по досъдебното производство.
Направените от двамата подсъдими самопризнания по реда на чл. 371,
т. 2 от НПК относно фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителният акт, се подкрепят изцяло от събраните в досъдебното
производство доказателства. В този смисъл с определение от 24.01.2024 г. на
осн. чл. 372, ал. 4 от НПК съдът е обявил, че при постановяване на присъдата
ще ползва самопризнанията на подсъдимите М. С. М. и Х. З. Ч., направени по
реда на чл. 371, т. 2 от НПК, без да събира доказателства за фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Съдът приема за установено, че подсъдимите М. С. М. и Х. З. Ч. са
осъществили от обективна страна престъпният състав на чл. 195, ал. 1, т. 4 и
т. 5 във вр. с чл. 194, ал. 1 от НК. На 31.07.2023 г. в гр. Е. същите отнели
чужди движими вещи – два броя свински домашни бута на стойност 808.50
лв., собственост на М. Й. П. и П. Й. П., двамата от гр. Е., обл. Велико
Търново, от владението на собствениците, без тяхно съгласие, с намерение
противозаконно да ги присвоят, като деянието е извършено от подсъдимите
след предварителен сговор помежду си, като случаят не е маловажен и чрез
използване на моторно превозно средство – лек автомобил „А..
Деянието е осъществено от подсъдимите М. С. М. и Х. З. Ч. при пряк
3
умисъл на вината. Същите са разбирали свойството и значението на
извършеното, съзнавали са общественоопасния му характер и последици и са
целели тяхното настъпване.
Обществената опасност на деянието е висока. Налице е посегателство
спрямо обществените отношения, които осигуряват нормалните условия за
упражняване правото на собственост върху движими вещи.
Обществената опасност на подсъдимия М. С. М. не е завишена. Същият
е с не добра обществена характеристика. Подсъдимият М. е с чисто съдебно
минало. Същият с Решение № 32/13.10.2021 г. по АНД № 112/2021 г. на РС –
Е. е признат за виновен в извършванена престъпление по чл. 191, ал. 1 от НК,
като на осн. чл 78а от НК е освободен от наказателна отговорност и му е
наложено административно наказание – глоба в размер на 1000.00 лв., която
да заплати в полза на Държавата. Подсъдимият М. не е женен. Подсъдимият е
безработен. Следва да се отчете, че М. прави самопризнание и проявява
критично отношение към извършеното деяние.
Обществената опасност на подсъдимия Х. З. Ч. не е завишена. Същият е
с не добра обществена характеристика. Подсъдимият Ч. е осъден със
Споразумение № 5/14.02.2022 г. по НОХД № 9/2022 г. на РС – Е., с което на
осн. чл. 355, ал. 2 във вр с ал. 1 от НК във вр. с чл. 36 и чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б“
от НК му е наложено наказание пробация. Същият не е женен. Подсъдимият е
безработен. Следва да се отчете, че Ч. прави самопризнание и проявява
критично отношение към извършеното деяние.
Съдът като обсъди обществената опасност на деянието и личната такава
на дейците, смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства, и като
съобрази постановеното определение по реда на чл. 372, ал. 4 от НПК и
разпоредбата на чл. 373, ал. 2 от НПК, съгласно която при постановяване на
осъдителна присъда в случаите на чл. 372, ал. 4 от НПК следва да се определи
наказанието при условията на чл. 58 А от НК, както и целите на наказанието,
визирани в чл. 36 от НК, наложи следните наказания: 1. На осн. чл. 195, ал. 1,
т. 4 и т. 5 във вр. с чл. 194, ал. 1 от НК във вр. с чл. 36 и чл. 58 А от НК осъди
подсъдимия М. С. М. на ОСЕМ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, и 2.
На осн. чл. 195, ал. 1, т. 4 и т. 5 във вр. с чл. 194, ал. 1 от НК във вр. с чл. 36 и
чл. 58 А от НК осъди подсъдимия Х. З. Ч. на ОСЕМ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА.
Съдът определи наказанията при превес на смекчаващите вината
обстоятелства. Подсъдимите се признават за виновни, дават обяснения и
проявяват критично отношение към извършеното деяние. Същите не са
женени. Двамата подсъдими са безработни. М. е с чисто съдебно минало.
Стойността на предмета на престъплението не е висока. Една от вещите,
предмет на престъплението е върната, макар и със съдействие на полицията.
Налице са обаче и оттегчаващи вината обстоятелства. В случая следва да се
отчете, че подсъдимите са с не добри обществени характеристики.
Подсъдимият Ч. е осъждан за престъпление от общ характер. Подсъдимият
4
М. е с чисто съдебно минало, но спрямо него е прилаган чл. 78а от НК. Освен
това са налице квалифициращи признаци при осъществяване на престъпното
деяние.
Съдът счита, че на подсъдимите М. С. М. и Х. З. Ч. съгласно
разпоредбите на общата част от НК следва да се определи наказание на всеки
един от тях от по една година лишаване от свобода, което съгласно
разпоредбата на чл. 58 А от НК следва да се намали с една трета, т.е. с четири
месеца лишаване от свобода, поради което им се наложи наказание на всеки
един от тях от по осем месеца лишаване от свобода.
Настоящата инстанция счита, че с така наложените по вид и размер
наказания на подсъдимите ще бъдат постигнати целите на специалната и
генералната превенция, визирани в чл. 36 от НК.
Съдът намира, че на този етап М. С. М. и Х. З. Ч. не следва да изтърпят
наложените им наказания лишаване от свобода ефективно. Подсъдимите не
са осъждани на лишаване от свобода за престъпление от общ характер.
Настоящата инстанция намира, че с оглед постигане целите на наказанието и
преди всичко за поправянето на осъдените не е наложително същите да ги
изтърпят. На осн. чл. 66 от НК изпълнението на наказанията лишаване от
свобода, наложени на подсъдимите М. С. М. и Х. З. Ч. следва да се отложат за
срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.
Съдът не приложи разпоредбата на чл. 55 от НК. При подсъдимите М.
С. М. и Х. З. Ч. не са налице изключителни или многобройни смекчаващи
вината обстоятелства, въз основа на които да се направи извод, че и най-
лекото, предвидено в закона наказание, се оказва несъразмерно тежко.
По предявения граждански иск:
Настоящата инстанция намира, че с оглед събраните по делото
доказателства, гражданският иск е основателен и доказан и следва да се
уважи. Подсъдимите М. С. М. и Х. З. Ч. следва да бъдат осъдени да заплатят
солидарно на М. Й. П. и П. Й. П. сумата 404.25 лв., представляваща
обезщетение за причинени имуществени вреди в резултат на престъпление,
ведно със законната лихва върху сумата от 404.25 лв., считано от 31.07.2023 г.
до окончателното й изплащане.
Причини за извършване на престъпленията: Ниска обща и правна
култура, както и стремеж за облагодетелстване по престъпен начин.
При този изход на делото подсъдимите М. С. М. и Х. З. Ч. следва да
бъдат осъдени да заплатят направените разноски по същото на фаза
досъдебно производство в размер на по 46.80 лв., всеки един от тях, по сметка
на ОД на МВР – Велико Търново.
Подсъдимите М. С. М. и Х. З. Ч. следва да бъдат осъдени да заплатят
държавна такса за уважения граждански иск в размер на по 25.00 лв., всеки
един от тях, по сметка на Районен съд – Е..
В този смисъл съдът постанови присъдата си.
5


Районен съдия:
6
Съобщи за изтекли лични данни