№ 17882
гр. София, 06.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 77 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ СТ. ДИМИТРОВА
при участието на секретаря БИЛЯНА ХР. РАДОВЕНСКА
като разгледа докладваното от МАРИЯ СТ. ДИМИТРОВА Гражданско дело
№ 20241110161528 по описа за 2024 година
Предявени са от ищеца „Минолби“ ЕООД срещу ответника „А1
България“ ЕАД искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за
заплащане на сумата от 1,08 лева, представляваща недължимо платена сума
за едностранно начислени от ответника такси по фактура № ********* за
периода 28.11.2021 г. – 27.12.2021 г. за мобилна услуга **********, ведно със
законната лихва от 15.10.2024 г. до окончателното плащане; на сумата от 0,72
лева, представляваща недължимо платена сума за едностранно начислени от
ответника такси по фактура № 44276313 за периода 28.11.2021 г. – 27.12.2021
г. за мобилна услуга **********, ведно със законната лихва от 06.11.2024 г. до
окончателното плащане и на сумата от 1,35 лева, представляваща недължимо
платена сума за едностранно начислени от ответника такси по фактура №
********* за периода 28.11.2021 г. – 27.12.2021 г. за мобилна услуга
**********, ведно със законната лихва от 08.11.2024 г. до окончателното
плащане
Ищецът „Минолби“ ЕООД твърди, че между него и ответника „А1
България“ ЕАД е сключен Договор за мобилни съобщителни услуги №
********* от 03.12.2021 г., към който е сключен Анекс (Приложение №1 от
30.12.2021 г.) за предоставяне на 2161 бр. услуги, включващи мобилни услуги,
телефонни номера, телевизия и интернет пакети. Посочва, че ответникът е
издал процесните фактури за периода 28.11.2021 г. – 27.12.2021 г. за месечни
абонаментни такси за сочените мобилни услуги, които фактури са заплатени
от ищеца, но след направена справка е установило, че по фактурите са
начислени повече от действително дължимите по договора месечни
абонаментни такси за мобилни пакети, поради което със заплащане на
посочените суми ответникът се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца.
Предвид посоченото поддържа, че има право да получи от ответника
1
неоснователно получените суми. Посочва, че извънсъдебно е поискал от
ответника да му възстанови неоснователно получените суми, но ответникът
не е оказал съдействие. Посочва, че ответникът не издава на ищеца фактури и
му е прекъснал достъпа до електронния архив с издадените фактури за
последните 12 години по договора. Моли съда да уважи предявените искове.
Претендира присъждане на разноски, в това число и адвокатско
възнаграждение.
Ответникът „А1 България“ ЕАД подава отговор на исковата молба в
срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, с който оспорва предявените искове. Не оспорва,
че между страните е налице договорно отношение по посочения договор за
електронни съобщителни услуги. Оспорва, че сумите са заплатени от
ищцовото дружество и подържа че сумите са заплатени от трети лица –
ползвателите на услугите, поради което и оспорва правото на ищеца да
получи заплатените суми. Твърди, че в процесните фактури, всички суми са
начислени правилно, като е съобразено предоговарянето на тарифния план за
услугата. Моли съдът да отхвърли предявените искове като неоснователни и
недоказани.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
релевантни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно
правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа
и правна страна:
По предявения иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД в
тежест на ищеца е при условията на пълно и главно доказване да установи по
делото плащането на парична сума на ответното дружество. В тежест на
ответника е да докаже основание за получаването или за задържане на
полученото, респективно – връщане на неоснователно получената сума.
Предвид становището на страните съдът е отделил за безспорно и
ненуждаещо се от доказване обстоятелството за наличието на облигационни
отношения между страните.
Основният спорен между страните въпрос е свързан с това дали ищецът
е заплатил процесната сума. С отговора на исковата молба не се оспорва, че
сумите са заплатени, но се сочи че същите не са заплатени от ищеца, а от трети
по делото лица.
По същество това възражение представлява възражение по активната
материално-правна легитимация на ищеца. Активна материална легитимация
по иск по чл. 55, ал. 1 ЗЗД има всяко лице, което предоставя конкретна
престация другиму, т.е. изважда едно благо от своето имущество и го предава
на получаващия. Същата легитимация има и всяко лице, за чиято сметка
имуществото на получаващия е било увеличено. Във всеки един такъв случай
е налице „получено нещо“ съгласно цитираната правна норма. Пасивно
легитимиран да отговаря по посочения иск е този, чието имущество е било
увеличено, без да има основание за това.
От приложените по делото писмени доказателства, не се установява по
категоричен начин ищецът да е заплатил процесните суми в полза на
2
ответника. Този факт подлежи на установяване при условията на пълно и
главно доказване от ищеца с всички допустими доказателствени средства. В
настоящия случай съдът с доклада по делото е разпределил в тежест на ищеца
да установи при условията на пълно и главно доказване, че е заплатил
процесната сума на ответника, като ищецът не установява това обстоятелство
и същото не подлежи на доказване посредством счетоводна експертиза.
В случая на неоснователно обогатяване по чл. 55, ал. 1 ЗЗД, само лицето,
което е извършило плащането (направило престацията към ответника), има
правен интерес да претендира сумата, ако плащането е било без основание, в
този смисъл Решение № 1131 от 22.12.2006 г. на ВКС по т. д. № 717/2006 г.,
ТК, II о. Доколкото ищецът не установява заплащане, същият следва да
докаже в такъв случай правна или фактическа връзка с лицето, извършило
заплащането, в резултат на която да установи, че в негова полза е възникнало
правото за възстановяването. Ако ищецът не установи такава връзка и
плащането е направено от трето лице по собствена инициатива, ищецът не би
могъл да установи свои права върху платената сума.
Доколкото горните хипотези не се установяват в процеса предвид
наличните по делото доказателства, при прилагане на неблагоприятните
последици на чл. 154 ГПК, предявените иск следва да бъдат изцяло
отхвърлени.
От приложените по делото писмени документи, както и от посочените
от ищеца в молбата-становище /таблици листове 57 – 60 от делото/, не се
установява по категоричен начин по делото, че именно ищецът е обеднял, като
е заплатил процесната сума на ответника. Представената по делото таблица не
сочи към извод за извършено плащане от страна на ищеца в полза на
ответника. От цялата останала доказателствена съвкупност няма спор, че по
процесните фактури за периода на фактуриране има плащане, но не се
установява това плащане да е извършено от ищеца или от упълномощено от
него лице, каквито възражения своевременно и надлежно са релевирани с
отговора на исковата молба от ответника.
Предвид изложеното следва, че не е доказано в настоящето
производство наличието на извършеното от ищеца плащане на процесните
суми в полза на ответника, с които последният да се е обогатил, поради което
исковите претенции се явяват неоснователни и следва да бъдат изцяло
отхвърлени.
С оглед изхода на спора и предвид изрично направеното искане в тази
насока, в полза на ответника следва да бъдат присъдени 100,00 лева –
юрисконсултско възнаграждение определено от съда в минимален размер
съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба за
заплащане на правната помощ, при съобразяване фактическата и правна
сложност на делото и извършените процесуални действия.
Мотивиран от посоченото, настоящият състав на Софийски районен съд
РЕШИ:
3
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Минолби“ ЕООД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр. Бургас, ж.к. Славейков, бл. 22, вх. 2, ап. 8
срещу „А1 България“ ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. София, р-н Илинден, ул. „Кукуш“ № 1 искове с правно
основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 1,08 лева,
представляваща недължимо платена сума за едностранно начислени от
ответника такси по фактура № ********* за периода 28.11.2021 г. – 27.12.2021
г. за мобилна услуга **********; на сумата от 0,72 лева, представляваща
недължимо платена сума за едностранно начислени от ответника такси по
фактура № 44276313 за периода 28.11.2021 г. – 27.12.2021 г. за мобилна услуга
**********, на сумата от 1,35 лева, представляваща недължимо платена сума
за едностранно начислени от ответника такси по фактура № ********* за
периода 28.11.2021 г. – 27.12.2021 г. за мобилна услуга ********** като
НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА „Минолби“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. Бургас, ж.к. Славейков, бл. 22, вх. 2, ап. 8 ДА ЗАПЛАТИ на
„А1 България“ ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.
София, р-н Илинден, ул. „Кукуш“ № 1 на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата
100,00 лева – разноски в производството пред СРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4