ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 86
гр.Хасково, 07.02.2022
г.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ХАСКОВО в закрито съдебно заседание на седми февруари две хиляди двадесет и втора година в състав:
СЪДИЯ: ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА
като
разгледа докладваното от съдия В.Желева ч.административно дело №1063 по описа на съда за 2021 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава десета, раздел IV от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на К.Л.А. ***, подадена
чрез пълномощник, против Разпореждане №**********/2144-26-48/27.09.2021 г. на
Ръководител „Пенсионно осигуряване“ (ПО) при ТП на НОИ – Хасково.
В жалбата се твърди, че разпореждането
преграждало пътя за защита на оспорващия. Същото било незаконосъобразно и
неправилно, постановено в противоречие с материалния закон. Сочи се, че при
наличие на вече представени документи за осигурителен стаж и възраст, с по-рано
подадено заявление, същите били относими и към настоящото заявление, във връзка
с което е издадено обжалваното разпореждане. Видно било от възрастта на
заявителя, че същата не била еднаква към датата на подаване на двете подадени
заявления, т.е. към настоящата дата вече имало допълнително навършена възраст,
а в производството по разглеждане на заявления за отпускане на ЛПОСВ възрастта
била положителна процесуална предпоставка при определяне на това право.
Възрастта била основен критерии и основен законово регламентиран правнозначим
юридически факт, който неправомерно бил игнориран от пенсионния орган. В случая
по подаденото на 24.08.2021 г. заявление нямало издаден административен акт по
същество и не бил налице влязъл в сила акт по смисъла на чл.27, ал.2, т.1 от АПК.
Претендира се отмяна на оспореното разпореждане
и връщане на преписката на Ръководител ПО за произнасяне по същество по
подаденото заявление за отпускане на ЛПОСВ, и присъждане на разноски по делото.
Ответникът, Ръководител ПО при ТП на НОИ –
Хасково, не изразява становище по жалбата.
Административен съд – Хасково, като прецени
доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:
На 12.10.2020 г. от жалбоподателя К.Л.А. е било
подадено Заявление за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст (ЛПОСВ)
вх.№Ц2113-26-1615/12.10.2020 г. Към заявлението А. приложил 1 брой трудова
книжка и 3 броя удостоверения. От документ „Приети документи за пенсия в ТП на
НОИ – Хасково“ е видно, че приложената от заявителя трудова книжка е с №215, а
сред удостоверенията е и №5314/25.09.20 г. ВДА В.Търново.
Във връзка с подаденото заявление е било
издадено Разпореждане №**********/2140-26-123/11.02.2021 г. на Ръководител ПО
при ТП на НОИ – Хасково, с което на основание чл.68, ал.1 – 3 от Кодекс за
социално осигуряване (КСО) и чл.69б, ал.2 и ал.5 от КСО на К.Л.А. е отказано
отпускането на ЛПОСВ.
За да откаже отпускане на пенсия по чл.68, ал.1
– 2 от КСО, пенсионният орган при ТП на НОИ – Хасково приел, че А. не отговаря
на условията на посочените разпоредби, тъй като е на възраст 66 г. 07 м. и 14
дни (т.е. отговаря на изискването за възраст), но няма осигурителен стаж от 38
г. и 10 месеца, а има 19 г. и 1 м. и 13 дни. Отказът за отпускане на ЛПОСВ по
реда на чл.68, ал.3 от КСО е обоснован с това, че жалбоподателят няма изискуемия
действителен осигурителен стаж от 15 години, а има 13 г., 10 м. и 03 дни. При
определянето на действителен осигурителен стаж пенсионният орган се позовал на
разпоредбите на чл.15, ал.4 от Наредбата
за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС) и § 1, ал.1, т.12 от ДР на КСО, и е
изключил стажа за периода на редовна военна служба – от 14.09.1973 г. до
01.11.1975 г. 2 г. За да откаже да отпускане ЛПОСВ по реда на чл.69б, ал.2, вр.
ал.5 от КСО, ПО е посочил липса на изискуемия стаж от 15 г. при условията на
втора категория труд и липса на необходимия сбор 100 от стаж и възраст, макар и
при наличие на навършена възраст от 66 г. 07 м. и 14 дни.
Разпореждане №**********/2140-26-123/11.02.2021
г. е било връчено лично на К.Л.А. на 24.03.2021 г., след като преди това, на
15.03.2021 г., същото е било върнато в ТП на НОИ – Хасково от „Български пощи“
с писмо, на което е отбелязано „непотърсена“ пратка.
По делото няма данни Разпореждане
№**********/2140-26-123/11.02.2021 г. да е било обжалвано по реда на чл.117 от КСО.
На 24.08.2021 г. К.Л.А. подал ново Заявление
вх.№2113-26-1557/24.08.2021 г., с което отново е поискал отпускане на ЛПОСВ.
Към заявлението А. приложил Трудова книжка №215/26.02.1985 г., издадена от СЕП
„Водно стопанство“ – Хасково и Удостоверение за военна служба №5314/25.09.2020
г., издадено от ДА ВА Велико Търново, като същите са описани в документ „Приети
документи за пенсия в ТП на НОИ – Хасково“. Не са представени нови документи,
удостоверяващи придобит стаж.
Оспореното пред съда Разпореждане №**********/2144-26-48/27.09.2021
г. на Ръководител ПО при ТП на НОИ – Хасково, е издадено във връзка с
подаденото от К.Л.А. ново Заявление вх.№2113-26-1557/24.08.2021 г. С
разпореждането, на основание чл.27, ал.2, т.1 от АПК е прекратено
производството по заявлението поради наличие на процесуални пречки по смисъла
на цитираната разпоредба – „страните и предмета по предходното производство са
идентични с тези по настоящото.“
Видно от приложеното Известие за доставяне RS 6300
018BWD J, Разпореждане
№**********/2144-26-48/27.09.2021 г. е получено от жалбоподателя на 19.10.2021 г., чрез
член на домакинството. Жалбата срещу Разпореждането е подадена на 22.10.2021 г.
чрез ТП на НОИ – Хасково, където е регистрирана под вх.№1012-26-472 от същата
дата.
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в преклузивния срок за обжалване на годен за
оспорване административен акт и от надлежна страна, за която е налице правен
интерес от търсената защита.
Съдът, като прецени доказателствения материал
по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания
административен акт, счита жалбата за основателна.
Оспореното разпореждане представлява изричен
отказ на административен орган да разгледа по същество отправено до него искане
за издаване на индивидуален административен акт. Разпореждането е валидно, като
обективирано в писмена форма, подписано от издателя си и постановено от
компетентен административен орган. Същото е издадено във връзка с подадено
заявление за отпускане на ЛПОСВ, а съгласно чл.98, ал.1, т.1 от КСО, пенсиите и
добавките към тях се отпускат, изменят, осъвременяват, спират, възобновяват,
прекратяват и възстановяват с разпореждане, издадено от длъжностното лице, на
което е възложено ръководството на пенсионното осигуряване в териториалното поделение
на Националния осигурителен институт, или други длъжностни лица, определени от
ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт.
Издаването на разпореждане за отпускане на
ЛПОСВ, респ. на отказ по същество да бъде отпусната такава, е в правомощията на
ръководителя на пенсионното осигуряване в съответното териториално поделение на
НОИ. Следователно, по аргумент от чл.27, ал.2 от АПК, в правомощията на същия
орган е да извърши проверката за допустимост на административното производство
на всички основания, посочени в цитираната разпоредба, съответно ако установи
наличие на някое от тези основания – да прекрати административното
производство.
Не се установява в хода на издаване на
оспореното разпореждане органът да е допуснал съществени нарушения на
административнопроизводствените правила.
В разпореждането са посочени фактическите и
правни основания за издаването му. Административният орган е приел, че в случая
са налице предпоставките на чл.27, ал.2,
т.1 от АПК и е отказал да образува административно производство по подаденото
второ заявление, с което оспорващият е поискал да му бъде отпусната лична
пенсия за осигурителен стаж и възраст, като се е позовал на факта, че е налице
влязло в сила Разпореждане №**********/2140-26-123/11.02.2021 г. на ръководител
ПО, с което на същото лице е отказано отпускане на пенсия за осигурителен стаж
и възраст.
Настоящата инстанция не споделя правните изводи
на административния орган, с които е оставено без разглеждане подаденото
заявление и производството е прекратено.
На основание чл.105, ал.1 от КСО, правото на
пенсия не се погасява по давност. Всяко лице, което твърди, че е придобило
право на пенсия и на което не е отпусната пенсия с влязло в сила разпореждане,
може да упражни правото по реда на Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж.
Длъжностното лице по пенсионно осигуряване има задължение да разгледа
заявлението и да издаде разпореждане по него. От съществено значение е
обстоятелството, че влязлото в сила Разпореждане №**********/2140-26-123/11.02.2021
г., с което е отказано отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст, не
поражда права или задължения за жалбоподателя, за ТП на НОИ или за трети лица.
Разпореждането не е било предмет на съдебен контрол и спорът относно материалното
право на пенсия не е бил разрешен със сила на пресъдено нещо. Административното
правоотношение по упражняване и реализиране на правото на пенсия не е
приключило, а правото на жалбоподателя да подаде ново заявление за отпускане на
пенсия не е преклудирано. По това заявление компетентното длъжностно лице дължи
издаване на административен акт, с който да се произнесе по пенсионните права
на заявителя. В този смисъл следва да се приеме, че влязлото в сила
разпореждане, с което не е признато право на пенсия за осигурителен стаж и
възраст, не съставлява процесуална пречка по смисъла на чл.27, ал.2, т.1 от АПК
за ново упражняване на правото и че изричният отказ на ръководителя на
пенсионното осигуряване да разгледа по същество искането за отпускане на пенсия
е незаконосъобразен. (В този
смисъл Определение №9948 от 21.07.2020 г. по адм.дело №6258/2020 г. на ВАС, VI
о. и Определение №11094/03.11.2021 г. по адм.дело №10564/2021 г. на ВАС, VI о.).
С оглед
на така изложеното, съдът намира, че не е налице твърдяната от пенсионния орган
пречка или абсолютна отрицателна предпоставка за допустимост на производството,
а именно липса на влязъл в сила административен акт със същия предмет и страни.
Съгласно чл.27, ал.2, т.1 от АПК, административният
орган е задължен, преди да развие производство за издаване на административен
акт, да установи липсата на влязъл в сила административен акт със същия предмет
и страни. В случая административният орган неправилно е приел, че влязлото в
сила разпореждане, с което е отказано отпускането на пенсия на жалбоподателя на
същите основания, претендирани и с процесното заявление, и липсата на нови
писмени доказателства, въз основа на които биха могли да се направят нови
изводи от органа, представляват влезли в сила административни актове със същия
предмет и страни по смисъла на чл.27, ал.2, т.1 от АПК. Това е така, тъй като,
на първо място, се касае за индивидуален административен акт, с който, както
вече бе посочено, не се признават права, а напротив се отказват, поради което
не може да се говори за преразглеждане на предмета с влязъл в сила
административен акт. Вторият аргумент в тази насока е фактът, че новото
заявление е подадено след изтичането на около шест месеца, което се явява ново
обстоятелство, което следва да бъде преценено по същество от административния
орган, доколкото възрастта е съществен елемент от фактическия състав, от който
възниква правото на пенсия за изслужен стаж и възраст. Административният орган
следва да изследва наличието на евентуални промени, свързани с възрастта и
трудовия стаж на заявителя, като се произнесе с мотивирано разпореждане, в
което да изложи фактическите и правни основания във връзка с искането.
Въз основа на това, настоящата инстанция
приема, че изричният отказ на административния орган да разгледа по същество
отправеното до него искане за издаване на индивидуален административен акт
следва да се отмени и преписката да се изпрати на административния орган за
разглеждане на искането по същество.
При този изход на производството, основателна е
своевременно заявената претенция на жалбоподателя в негова полза да бъдат
присъдени направените по делото разноски – внесена държавна такса в размер на
10 лв. и заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат в размер на 550
лв. по Договор за правна защита и съдействие от 22.10.2021 г., платими от
ответника.
Водим от изложеното и на основание чл.200, ал.1
от АПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Разпореждане
№**********/2144-26-48/27.09.2021 г. на Ръководител „Пенсионно осигуряване“ при
ТП на НОИ – Хасково.
ИЗПРАЩА преписката на Ръководител „Пенсионно
осигуряване“ при ТП на НОИ – Хасково, за разглеждане по същество на подаденото
от К.Л.А. Заявление за отпускане на пенсия/и и добавка/и с
вх.№2113-26-1557/24.08.2021 г.
ОСЪЖДА НОИ, Териториално поделение – Хасково,
да заплати на К.Л.А., ЕГН ********** ***, разноски по делото в размер на 510 (петстотин и десет) лева.
Определението подлежи на обжалване в 7-дневен
срок от съобщаването му с частна жалба пред Върховния административен съд, от
страните, участващи в административното производство.
СЪДИЯ: