РЕШЕНИЕ
№
гр. Русе, 31.10.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Русе, VII - ми състав, в публично заседание на
7 октомври, през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Съдия: ЙЪЛДЪЗ АГУШ
при секретаря МАРИЯ СТАНЧЕВА и с участието на прокурора Пламен
Петков като разгледа докладваното от съдия АГУШ
адм. дело №
552 по описа за 2019 година, за
да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 203 и
сл. от АПК, вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
Постъпила е искова
молба от „Градска потребителна кооперация – Наркооп – Бяла“, със седалище
гр.Бяла, обл.Русе, срещу Изпълнителна Агенция
„Автомобилна администрация“, със седалище гр. София (ИА „АА“), за
присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди, които са произлезли
от незаконосъобразно издадено Наказателно постановление (НП) № 38-0000272/21.03.2019г.
на началника на ОО „АА“ гр.Русе, отменено с влязло в сила решение по АНД № 839/2019
г. по описа на Районен съд - Русе. Според исковата молба имуществените вреди се
съизмерват със заплатения адвокатски хонорар на осъществилия защитата адвокат в
съдебното производство пред Районен съд - Русе по обжалване на наказателното
постановление.
Претендира се
ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца обезщетение за претърпени
имуществени вреди в размер на 360 лева, както и законната лихва от 17.07.2019
г. (датата на влизане на решението в сила, с което е отменено НП) до
окончателното изплащане на дължимата сума. Иска се да бъдат присъдени и
направените в настоящото производство разноски.
Ответникът –
Изпълнителна Агенция „Автомобилна
администрация“, със седалище гр. София, чрез надлежно упълномощения си
процесуален представител – гл. юрисконсулт С.Г., в депозиран по делото отговор
на исковата молба вх. № 3539/04.10.2019 г., излага съображения за основателност
на исковата претенция, в частта за главницата.
Оспорва искането за
присъждане на законната лихва от 17.07.2019 г. (датата на влизане на решението
в сила, с което е отменено НП), както и искането за присъждане на разноски по
делото, тъй като е налице хипотезата на чл.78, ал.2 ГПК.
Представителят на
Окръжна прокуратура – Русе, участващ в процеса на основание чл. 10 от ЗОДОВ,
дава заключение за основателност и доказаност на предявения иск за имуществени
вреди.
Съдът,
като обсъди и прецени поотделно и в тяхната съвкупност приетите по делото доказателства,
както и становищата на страните, приема за установено следното:
По
допустимостта на предявения иск
От наведените в
исковата молба фактически твърдения и заявения петитум, както и с оглед
постановеното по т. 1 от Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015 г. на ВКС
по тълк. д. № 2/2014 г., ОСГК и Първа и Втора колегия на ВАС, съдът приема, че
с исковата молба се претендира заплащане на обезщетение за вреди с правно
основание в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, вр. чл. 203 от АПК.
Ищецът е изложил
твърдения, че в резултат от издадено незаконосъобразно наказателно постановление
(отменено по съдебен ред), е претърпял имуществени вреди, поради което същият
има качеството на надлежен ищец по
смисъла на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Съгласно на чл. 205 от АПК искът за
обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от
чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите. В
случая искът е предявен срещу правосубектен и надлежен ответник – ИА
„АА“, със седалище гр.София, съгласно чл.2, ал.3 от ЗАП.
По основателността на предявения иск за
имуществени вреди
За да бъде ангажирана
отговорността на ответника на заявените основания, в процеса следва да се
установят елементите от фактическия състав на чл. 203 от АПК, вр. чл. 1, ал. 1
от ЗОДОВ, а именно: отменен като незаконосъобразен акт, незаконни действия или
бездействия, извършени от длъжностни лица на ответника, които представляват
административна дейност, претърпяна от ищеца вреда и причинна връзка между тях,
като посочените елементи следва да са кумулативно налични.
С т. 1 от Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015
г. на ВКС по тълк. д. № 2/2014 г., ОСГК и Първа и Втора колегия на ВАС е даден отговор
на въпросите на кой съд и на какво основание са подсъдни делата по искове за
вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, действия и бездействия по
налагане на административни наказания. Съгласно чл. 130, ал. 2 от ЗСВ
тълкувателните решения и тълкувателните постановления са задължителни за
органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното
самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове.
Според т. 1 от
горецитираното тълкувателно постановление исковете за вреди от отменени
незаконосъобразни наказателни постановления, действия или бездействия по административно
наказване, вкл. и такива за присъждане на разноските в процеса по обжалване, са
с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. За
квалифициране на иска на това основание определяща е не правната природа на
отменения акт, а основният характер на дейността на органа, негов издател.
Независимо, че наказателното постановление не представлява индивидуален административен
акт по смисъла на чл. 21 от АПК, определящо за квалификацията на иска за вреди
по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, е обстоятелството, че актът се издава от
административен орган, представлява властнически акт и въпреки че поражда
наказателноправни последици, е правен резултат от санкционираща административна
дейност. Неговото издаване е последица от изпълнение на нормативно възложени
задължения, упражнена административнонаказателна компетентност, законово
предоставена на органите в рамките на административната им правосубектност,
което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност.
Следователно, отмяната
на НП като властнически акт на
административен орган, представлява материално правно основание по смисъла на чл.
1 от ЗОДОВ за търсене на възмездяване на причинените от него щети. В разглеждания
случай то е налице.
От материалите по
приложеното АНД № 839/2017 г. на РС - Русе се установява безспорно, че с НП № 38-0000272/21.03.2019г.
на началника на ОО „АА“ Русе, на ищеца в настоящото производство е наложено
административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1000 лева, за
нарушение по чл.104а, вр. чл. 10, ал.1 от ЗАП.
Наказателното
постановление е било предмет на съдебен контрол пред РС - Русе по АНД № 839/2017г.
С постановеното по делото Решение № 470 от 26.06.2019г. съдът е отменил
наказателното постановление.
Решението не е било
обжалвано и е влязло в законна сила. Отмяната на НП по съдебен ред обосновава
извод за незаконосъобразност, както на действията по административно наказване,
така и на финализиращия процедурата по ЗАНН акт. С оглед на това и съгласно т. 1
от горецитираното тълкувателно постановление е налице първата от предпоставките
по чл. 203 от АПК, вр. чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
Искът за претърпени
имуществени вреди е обоснован с това, че ищецът е направил разноски за адвокат
по повод оспорване на горецитираното наказателно постановление пред Районен съд
– Русе.
Видно от протокола от
съдебно заседание на 20.05.2019 г. по АНД № 839/2019 г. по описа на РС – Русе) по
делото на РС - Русе, в съдебното производство ищецът е бил представляван от
адвокат-пълномощник Т. Т..
Това е станало въз
основа на представения пред РС - Русе по АНД № 839/2019 г. Пълномощно за
процесуално представителство, приложен на л. 23 от делото и договор за правна
защита и съдействие № 1/15.05.2019г. /л.22 от приложеното дело/, сключен между
ищеца и представляващото го адвокатско дружество за процесуалното
представителство.
Видно от представения
пред РС - Русе по АНД № 839/2019 г. договор за правна защита и съдействие от 15.05.2017
г. ищецът е заплатил уговорено възнаграждение за адвокат - 360 лева, като е
отразено също така, и заплащане на това възнаграждение по сметка. За плащането
на сумата по банкова сметка ***, приложено на л.16 от делото.
Съобразно ТР № 6/2012
г. на Върховен касационен съд (ВКС) съдебни разноски за адвокатско
възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В
договора следва да е вписан начина на плащане – ако е по банков път,
задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава
вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има
характера на разписка. В този смисъл по делото безспорно се установява
извършено от ищеца плащане на адвокатското възнаграждение, което представлява
причинената му вреда, доколкото плащането намалява фактически неговото
имущество, а и защото липсва процесуална възможност той да упражни претенцията
си за разноски в административнонаказателното производство пред съда – т.е.
налице е и втората изискуема предпоставка за ангажиране на отговорността на
държавата по чл. 1 от ЗОДОВ.
В тежест на ищеца е да докаже и наличието третата
предпоставка - пряка причинно-следствена връзка между претърпените вреди и
отменения като незаконосъобразен акт на администрацията. Съгласно Тълкувателно решение №
1/15.03.2017 г. по тълк. дело № 2/2016 г. на ОСС на Първа и Втора колегия на
Върховния административен съд, след като в производството по обжалване на
наказателно постановление ищецът е ползвал адвокатска защита, защото не е могъл
сам да се защити, то хонорарът, платен за осъществяване на тази защита не е
нищо друго, освен имуществена вреда, която е в пряка причинна връзка с
отменения като незаконосъобразен административен акт и е непосредствена
последица от него. Действително, плащането на адвокатско възнаграждение е по
силата на облигационно правоотношение между ищеца и адвоката, но наличието на
пряка причинна връзка е безспорно, доколкото поводът за упълномощаването и
извършения разход за процесуална защита е именно издаденото незаконосъобразно наказателно
постановление. Както е посочено в тълкувателното решение, неразделната
взаимовръзка между издаденото наказателно постановление и потърсената от
наказаното лице адвокатска защита е пряка и непосредствена, тъй като те се
намират в отношение на обуславяща причина и следствие. Безспорно потърсената адвокатска
помощ и платеният адвокатски хонорар е пряка и непосредствена последица от
издаденото наказателно постановление, тъй като обжалването на този акт е
законово регламентирано и е единственото средство за защита на лицето, което
твърди, че неговите права са накърнени неправомерно от административния орган. Следователно,
разноските за адвокатска защита са присъщ и закономерен разход за осигуряване
на благоприятен изход за наказаното лице при съдебното оспорване на издадения
срещу него незаконосъобразен санкционен акт на администрацията.
Поради изложеното и с оглед цитираното ТР № 1/15.03.2017 г. по тълк. дело №
2/2016 г. на ОСС на Първа и Втора колегия на ВАС, съдът намира, че по делото е
доказана и последната изискуема предпоставка по чл. 1 от ЗОДОВ, при което
предявеният от „Градска потребителна кооперация – Наркооп – Бяла“, със седалище
гр.Бяла, обл.Русе, иск за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени
вреди в размер на 360 лева от отменено наказателно постановление е основателен
и доказан.
Няма
спор в съдебната практика, че дейността по административно наказване по
естеството си е дейност на администрацията, насочена към разрешаване на правен
спор, възникнал по повод на конкретно сезиране, при спазване на състезателно
производство в условията на независимост и самостоятелност на решаването. Тази
дейност е свързана със защитата на реда в областта на държавното управление и
представлява санкционираща управленска дейност. За квалифициране на иска като
такъв по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, определяща е дейността на органа - негов издател.
Актът - наказателното постановление - се издава от административен орган, в
изпълнение на нормативно възложени задължения, при упражняване на
административно-наказателна компетентност, законово предоставена на органите в
рамките на административната им правосубектност, което по своето съдържание
представлява изпълнение на административна дейност.
Законодателят не предвижда ред за присъждане
на "разноски" в производствата по ЗАНН и НПК. Липсата на уредба в
ЗАНН, АПК и НПК за присъждане на направените разноски за платен адвокатски
хонорар при обжалване и отмяна на НП не изключва отговорността на държавата за
репариране на тези разноски. Липсата на уредба означава, че спорният въпрос
следва да бъде решен по аналогия в закона или правото, като се приложи
най-близката по смисъл и характер уредба на спорния въпрос. Искът по чл.
1, ал. 1 ЗОДОВ е за обезщетение за вреди, настъпили вследствие
незаконосъобразен акт, действия или бездействия в рамките на административно
наказване, то и исканията за обезщетяване на направени разноски в
производството по обжалване, следва да подлежат на разглеждане по същия ред, от
една страна. От друга, след като едно от условията на АПК за образуване на
производството по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е актът да е отменен по административен
и/или съдебен ред и след като в тези производства гражданинът е ползвал
адвокатска защита, защото не е могъл сам да се защити, то хонорарът, платен на
адвокат за осъществяване на тази защита, не е нищо друго освен имуществена
вреда, която е в пряка причинна връзка с отменения като незаконосъобразен
административен акт (в настоящия случай наказателно постановление) и е
непосредствена последица от него.
Ищецът е провел вмененото му от закона пълно и главно
доказване на наличието на реално причинена вреда, изразяваща се в заплатено
адвокатско възнаграждение в проведеното съдебно производство по обжалване на
наказателното постановление.
Адвокатската защита е нормален и присъщ разход
за обезпечаване на успешния изход на спора, поради което разноските за
възнаграждение за един адвокат подлежат на възстановяване.
Според
настоящия съдебен състав
законната лихва върху главницата следва да бъде присъдена от датата на влизане
в сила на съдебното решение, с което наказателното постановление е отменено
като незаконосъобразно / в случая - от 17.07.2019 г./, както
е претендирано в исковата молба.
Съгласно Тълкувателно
решение № 3/22.04.2004 г. на ВКС по т. д. № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС, вземането
за обезщетение за вреди става изискуемо от момента на влизане в сила на
решението, с което се отменя като незаконосъобразен унищожаемият
административен акт, като този момент на изискуемост е и началния момент на
забавата, от който се дължи мораторна лихва.
За
разноските
Предвид изхода на
спора, своевременно заявената претенция с представен списък на разноските и на
основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ в тежест на ответника са и направените и
доказани в настоящото съдебно производство разноски в общ размер от 380 лева,
от които платена държавна такса за завеждане на делото – 20 лева и 360 лева – заплатен
хонорар за адвокатска защита и съдействие.
Неоснователни са възраженията на ответника, че не
следва на ищеца да се присъждат разноски по делото, тъй като ответникът
признава иска и не е станал причина за завеждане на делото.
Отговорността за разноските в
съдебното производство е обективна, невиновна отговорност. Фактическият състав,
при който тя се поражда е съвкупност от следните юридически факти:
неоснователно предизвикан правен спор, направени разноски за водене на делото
по повод на този спор и съдебен акт, в полза на страната, която претендира
разноските.
Само направеното в първото по делото
заседание признание за основателността на претенцията на ищеца не е достатъчно
основание при постановяването на осъдителното решение съдът да възложи
направените по делото разноски върху ищеца.
Необходимо е това признание да бъде
реализирано и дължимите суми да бъдат изплатени в хода на процеса. Плащане на
дължимата сума от страна на ответника в хода на процеса не е извършено.
От друга страна следва да се съобрази
и факта, че при конкретния правен спор, предявяването на иска е законно
необходимо, за да се постигне целения правен резултат, тъй като липсва прано
уредена възможност за присъждане на разноски в съдебното производство по
обжалване на наказателно постановление.
Отговорността на ответника за
разноски в съдебното производство по ЗОДОВ е уредена в чл.10, ал.3 от ЗОДОВ. Правната норма регламентира, че ако
искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати
разноските по производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна
такса. Съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и възнаграждение за един
адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска.
В конкретната хипотеза са налице
всички предпоставки на чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, за присъждане на разноските на
ищеца.
По изложените
съображения, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА
Изпълнителна
Агенция „Автомобилна администрация“,
със седалище гр. София, да заплати на „Градска потребителна кооперация –
Наркооп – Бяла“, със седалище гр.Бяла, обл.Русе, с адрес на управление :
ул.“Стефан Стамболов“ № 46, с ЕИК *********, представлявано от И. П. А., сумата
360.00 лева, ведно със законната лихва от 17.07.2019г. до окончателното й
изплащане, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, резултат
от отменено по съдебен ред като незаконосъобразно наказателно постановление № 38-0000272/21.03.2019г.
на началника на ОО „АА“ Русе, както и сумата 380.00 (триста и осемдесет) лева – разноски по делото.
Решението
може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен административен съд в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: